Решение № 2397 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 241/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано по жалба подадена от А. Г. С., чрез адв. В. П., срещу т. II от Заповед № 8121К-217 от 16.01.2026 г., на министъра на вътрешните работи, с която е удължен срока посочен в т. I на Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи за временно отстраняване от длъжност на главен инспектор А. Г. С. началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“, отдел 07 „Превенция на корупция“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи до 19.02.2026 г. Релевира доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които според жалбоподателя водят и до нарушение на материалния закон и неговата цел. Възразява срещу удължаването на срока на действие на предходна заповед, която вече е отменена с влязъл в сила съден акт. Сочи, че същата следва да бъде разглеждана по същество с оглед обстоятелството, че именно заради процесната заповед жалбоподателят временно е бил отстранен от длъжност и за това време не е получавал възнаграждение. Възразява, че в заповедта не са изложени каквито и да е логически съображения за наличието на реална възможност за възпрепятстване разкриването на обективната истина по конкретното дисциплинарно производство. Претендира отмяна на оспорената заповед в обжалваната част, както и присъждане на сторените разноски по производството. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност и недопустимост на жалбата, като излага доводи относно законосъобразното издаване на процесната заповед. Административен съд - Пазарджик, като съобрази наведените от жалбоподателя доводи и становището на процесуалния представител на ответника по оспорването, като се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Със Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи, дала основание за издаване на процесната пред настоящият съдебен състав заповед, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, е отстранен временно от длъжност главен инспектор С., на длъжност началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“, отдел 07 „Превенция н корупция“ при дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, за срок от два месеца, считано от датата на издаване на заповедта, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. В обстоятелствената част на същата е посочено, че със Заповед № 8121К-11441 от 16.10.2025 г. на министъра, се провежда дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу главен инспектор С., за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Посочено е още, че в Постановление № РКВ 2025307264510 от 23.09.2025 г. на Районна прокуратура, Пазарджик за привличане в качеството на обвиняем на главен инспектор С., по сл. дело № 27/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура, Пазарджик, се съдържат данни за това, че служителят в нарушение на чл. 31, ал. 2 и чл. 33 от ЗСРС „…След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт..“ и „…Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват…“, противозаконно е съхранявал информация, получена чрез специални разузнавателни средства - престъпление по чл. 284в от НК. Според дисциплинарно наказващия орган, заеманата от главен инспектор С. длъжност му предоставя възможност да я използва, за възпрепятстване и затрудняване на разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство, като му позволява да въздейства върху служители за извършване на действия в негова полза и за манипулиране на предоставяните от тях сведения и като разполага с възможности да ползва информационните фондове на МВР, лично или като търси съдействие или разпорежда на свои подчинени служители. В обстоятелствената част на заповедта е посочено още, че установеният във воденото срещу главен инспектор С. дисциплинарно производство, начин на действие е да използва служебното си положение, за да обработва неправилно и незаконосъобразно служебна информация, до която има достъп, включително и класифицирана такава, придобита чрез специални разузнавателни средства, като това обосновава необходимостта от неговото временно отстраняване от длъжност. Счетено е също така, че служебната карта на служителя му предоставя възможност безпрепятствено на влиза и пребивава в сгради и помещения на МВР без служебна необходимост, като може да затрудни събирането или да унищожи доказателства, с което да попречи за разкриването на обективната истина по дисциплинарното производство. От дисциплинарно разследващия орган, до министъра на вътрешните работи, е отправено предложение от 08.01.2026 г. (л.36) за продължаване на срока на отстраняване от длъжност с един месец, поради фактическа и правна сложност на случая и с оглед обстоятелството, че по дисциплинарното производство предстои снемане на сведения от служители на МВР и граждани, както и събиране на други доказателства, предвид което възстановяването на служителя на заеманата длъжност и предоставянето на достъп до информационните масиви на МВР би могло да затрудни разкриването на обективната истина. в резултат на което е издадена Заповед № 8121К-217 от 16.01.2026 г., на министъра на вътрешните работи, с т. II от която е удължен срока посочен в т. I на Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи, за временно отстраняване от длъжност на главен инспектор А. Г. С. началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“, отдел 07 „Превенция на корупция“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, до 19.02.2026 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.02.2026 г., а жалбата до Административен съд – Пазарджик е подадена на 04.03.2026 г. От представеното от жалбоподателя, а на съда е и служебно известно, че с влязло в сила Решение № 977/06.03.2026 г. постановено по адм. дело № 1408/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменена Заповедта, чийто срок е удължен с т. II от процесната пред настоящия съдебен състав заповед. Съдебното производство по адм. дело № 1408/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано на 28.11.2025 г., а именно преди издаване на процесната заповед, която е с дата 16.01.2026 г. Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в предвидения преклузивен срок, от страна - адресат на индивидуалния административен акт, като същият подлежи на съдебен контрол. Късното връчване, едва след изтичане срока на действието на заповедта, респективно обжалване, не прегражда пътя на защита и не води до недопустимост на жалбата, с оглед последиците, които актът е донесъл, а именно временно отстраняване от длъжност. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Оспорената заповед е издадена в писмена форма на основание чл. 214, ал. 3 от ЗМВР. Съобразно текста на чл. 214, ал. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Съобразно текста на цитираната разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, срокът за временно отстраняване на държавен служител в МВР по ал. 1, т. 1 от същия (когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина) е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. В тези случаи отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Цитираната разпоредба предоставя възможност на дисциплинарно-наказващия орган при наличието на определените две кумулативно необходими материалноправни предпоставки и с оглед конкретния случай, да отстрани временно от длъжност държавния служител. На това основание жалбоподателят е бил отстранен от длъжност със Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи. Същата е обжалвана по съдебен ред и е отменена с влязло в сила решение по адм. д. № 1408/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Същевременно с т. II от процесната заповед, издадена на 19.01.2026 г. е удължен срокът за отстраняване на жалбоподателя с още един месец, до 19.02.2026 г. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена след като е бил налице висящ съдебен процес по оспорването на Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г. на министъра на вътрешните работи по образувано на 28.11.2025 г. адм. дело № 1408/2025 г. на Административен съд – Пазарджик. Съдебното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който както се каза първоначалната заповед е отменена, послужил за основание за издаване на процесната заповед в оспорената част. С новата единствено се удължава срока за временното отстраняване на служителя от длъжност, каквото правомощия произтичат от чл. 214, ал. 3 ЗМВР. При отмяната на заповедта с влезли в сила съдебен акт е отменено и временното отстраняване от длъжност, удължаване на срока, на което е наредено с процесната т. II от заповедта. С така постановената отмяна, отпада правното и фактическо основание, на които е издадена процесната заповед, в частта и по т. II, което влече след себе си отмяната и на последната в атакуваната част. При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 143 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 395,11 (триста деветдесет и пет и единадесет) евро, представляваща разноски за държавна такса – 5,11 евро и адвокатско възнаграждение – 390 евро, съгласно представени списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- Пазарджик