Решение № 11270 от 12.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 978/2025 г.

Производството е по реда на чл. 107, ал. 3, вр. чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалби от С. Г. Т., [ЕГН], чрез адв. Св.Х.- пълномощник, срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3557-1/04.12.2024г., потвърден с Решение № 23/20.03.2025г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при община [област] и А. Г. Т., [ЕГН], чрез адв. Х., срещу АУЗД № 3558-1/04.12.2024г., потвърден с Решение № 25/20.03.2025г. на Директора на Дирекция“МДТ“, община-[област]. С обжалваните актове на всеки един от жалбоподателите са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за период 2019г.-2024г. в размер на главницата- 1314, 51лв. и лихва- 433, 41лв. и такса битови отпадъци за периода 2019г.-2024г. в размер 3325, 87лв.-главница и 1094, 53 лв. лихви. Двата АУЗД се атакуват с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се в жалбите, че за самостоятелните обекти, в режим на съпружеска имуществена общност, находящи се в строяща жилищна сграда в [УПИ], кв.63А по плана на кв. Модър II-Смирненски, [населено място], [улица]не е подавана декларация по чл.14 ЗМДТ. Поддържа се, че жалбоподателите и до момента са в невъзможност да ползват имотите, тъй като сградата представлява незаконен строеж и има издадена забрана за ползването му от РДНСК – [област]. На 17.11.2008г. е бил съставен акт образец 14, с който е констатирано завършване на сградата в степен 100% на груб строеж, но в резултат на извършени допълнителни СМР в периода след 2012г. /надстроявания и пристроявания/, са реализирани значителни конструктивни и архитектурни отклонения от одобрените проекти и издадени строителни книжа. Съществените отклонения били констатирани със заповед от 10.07.2013г. за спиране на строителството и е съставен акт обр. 10/10.07.2013г. по Наредба № 3/2003г. на МРРБ. По настоящем съществените отклонения не са отстранени и се явяват незаконно реализирани, тъй като за тях не са издадени необходимите строителни книжа и подлежат на премахване като незаконен строеж. В тази вр. със заповед от 28.05.2019г. на началника на РДНСК – ЮЦР /сега РДНСК – [област]/ е наредено на основание чл.225, ал.1 ЗУТ – премахване на СМР, изпълнени в отклонение от издадените строителни книжа, тъй като същите не са доброволно премахнати от лицата, които са ги осъществили – главен изпълнител „Даникат М“ ЕООД и подизпълнителите „Масив Груп“ ЕООД и „Елвеко електромонтажи“ ЕООД. Заповедта на началника на РДНСК – [област] е отменена с влязло в сила Решение № 1397/27.07.2020г. по адм.д. № 1740/2019г. на АдС – [област] в конкретна част, за СМР – собственост на С. Г. Т., като в останалата си част е влязла в сила – по отношение на обекти, които са собственост на: „Лавис-Умурски“ ЕООД, С. С. Д., М. С. К., Б. Й. М.. Жилищната сграда все още не може да бъде въведена в експлоатация, стои запечатана и достъпът до нея е официално преустановен от 27.10.2014г. Счита се, че Заповед № ДК-09-Пд-02/27.10.2014г. на Началника на РДНСК – [област] на практика обезсилва акт обр.14 от 17.11.2008г., поради настъпването на нови факти след съставянето му. Заявено е, че заедно с останалите собственици на имоти в сградата, жалбоподателите са сезирали Д. М. данъци и такси с молба за извършване на проверка и посещение на място във вр. с отразени в информационните масиви на общинската администрация неправилно изчислени задължения на ДНИ и ТБО. Вместо да извърши проверка, администрацията изготвила бланкетен отговор и съставила оспорените два АУЗД, позовавайки се на декларации по чл.14 ЗМДТ от 05.12.2022г. В съдебно заседание адв. Х. поддържа доводите в жалбите, като счита, че те се потвърждават от приетата по делото СТЕ. Искането е жалбите да бъдат уважени и двата АУЗД да бъдат отменени. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът- Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област], чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира жалбите за процесуално допустими като подадени от адресати на обжалваните актове и в предвидения срок. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателите са собственици на самостоятелни обекти( 3 бр. гаражи и 1 бр. търговски обект), в режим на съпружеска имуществена общност, находящи се в строяща се жилищна сграда в [УПИ], кв.63А по плана на кв. Модър II-Смирненски, [населено място], ул. П.. За тези обекти са налични следните декларации по чл. 14 от ЗМДТ: Декларация с вх. № 66090030400/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ - гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 31.36 кв.м, с адрес на имота - [населено място], [улица].764, гараж 4, ет. 1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491823, с облог от 01.01.2019г.; Декларация вх. № 66090030402/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 19.64 кв.м., с адрес на имота - [населено място], [улица].764, гараж 1, ет.1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491826, с облог от 01.01.2019г.; Декларация вх. № 66090030404/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ - гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и РЗП общо 30.59 кв.м., с адрес на имота - [населено място], [улица].764, гараж 5, ет.1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491827 и Декларация с вх. № 66090030415/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ - търговски обект /две нива/ с [идентификатор], с година на построяване 2008г., с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 175.37 кв.м., с адрес на имота - [населено място], [улица].764, ТО, ет. -1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491835, с облог от 01.01.2019г. С първия обжалван Акт за установяване на задължение по декларация № 3557-1/04.12.2024г. на С. Т. са установени задължения в размер на 6 168, 32 лв., в качеството ѝ на собственик на 1/2 идеална част от недвижими имоти - 3 броя гаражи и търговски обект, находящи се [населено място], [улица].764, по партида 6609Н491823, партида № 6609Н491826, партида № 6609Н491827 и партида № 6609Н491835, както следва: за данък върху недвижимите имоти, в размер на 1 747, 92 лв., от които главница за периода 01.01.2019г. - 31.12.2024г. в размер на 1 314, 51 лв. и лихви за просрочие към 04.12.2024г. в размер на 433, 41 лв. и за такса за битови отпадъци, в размер на 4 420, 40 лв., от които главница за периода 01.01.2019г. - 31.12.2024г. в размер на 3 325, 87 лв. и лихви за размер на 1 094, 53 лв. С втория обжалван АУЗД № 3558-1/04.12.2024г. на А. Т. са установени задължения в размер на 6 168, 32 лв., в качеството му на собственик на 1/2 идеална част от недвижими имоти - 3 броя гаражи и търговски обект, находящи се [населено място], [улица].764, по партида 6609Н491823, партида № 6609Н491826, партида № 6609Н491827 и партида № 6609Н491835, както следва: за данък върху недвижимите имоти, в размер на 1 747, 92 лв., от които главница за периода 01.01.2019г. - 31.12.2024г. в размер на 1 314, 51 лв. и лихви за просрочие към 04.12.2024г. в размер на 433, 41 лв. и за такса за битови отпадъци, в размер на 4 420, 40 лв., от които главница за периода 01.01.2019г. - 31.12.2024г. в размер на 3 325, 87 лв. и лихви за размер на 1 094, 53 лв. Решаващият орган, по смисъла на чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ, директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община-[област] е потвърдил АУЗД № 3557-1/04.12.2024г. с Решение № 23/20.03.2025г. и с Решение № 25/20.03.2025г. е потвърдил АУЗД № 3558-1/04.12.2025г. Обжалваните 2 бр. АУЗД са издадени от М. Д. – гл. инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ при община [област], в качеството на орган по приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 23ОА-2865/02.11.2023г. на Кмета на община [област]. Посочената заповед е част от преписката и е издадена на основание чл.4, ал.4 вр. с ал.1 ЗМДТ. Съобрази се, че ЗМДТ не изисква поименно определяне на служителите, което съответства на компетентността на административния орган, произтичаща от заеманата длъжност, а не от конкретната личност. Съдът приема, че компетентността на органа, издател на обжалваните актове, е установена и авторство не е оспорено. В двата АУЗД е посочено, че Сн.Т. и А.Т. са декларирали и община [област] установила имоти, за които на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации, са установени данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/. Отразено е, че Декларация с вх. № 66090030400/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ - гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 31.36 кв.м, с адрес на имота - [населено място], [улица].764, гараж 4, ет. 1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491823, с облог от 01.01.2019г.; Декларация вх. № 66090030402/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 19.64 кв.м., с адрес на имота - [населено място], [улица].764, гараж 1, ет.1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491826, с облог от 01.01.2019г.; Декларация вх. № 66090030404/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ - гараж с [идентификатор], с година на построяване 2008г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и РЗП общо 30.59 кв.м., с адрес на имота - [населено място], [улица].764, гараж 5, ет.1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491827 и Декларация с вх. № 66090030415/05.12.2022г. за недвижим имот, представляващ - търговски обект /две нива/ с [идентификатор], с година на построяване 2008г., с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 175.37 кв.м., с адрес на имота - [населено място], [улица].764, ТО, ет. -1. Откритата партида за имота е с партиден № 6609Н491835, с облог от 01.01.2019г., декларирани от лицата в качеството им на собственици в режим на СИО. Относно ДНИ са приложени чл.10, ал.1 ЗМДТ в редакции – до 31.12.2018г., в сила от 01.01.2019г., в сила от 01.01.2020г.; чл.11 ал.1 и ал.3 ЗМДТ; чл.13 ЗМДТ; чл.19, ал.1, чл. 20, чл.21, ал.1 ЗМДТ; чл.22, вр. с чл.1, ал.2 и ал.3 ЗМДТ. За ТБО са приложени чл.62, чл.66, чл.64, ал.1, вр. с чл.11 ЗМДТ; чл.67, ал.1 ЗМДТ; чл.9 ЗМДТ; чл.69, ал.1 ЗМДТ; чл.19а ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени а услуги на територията на община [област] /Наредбата/. АУЗД не съдържа фактически основания и единствено е посочено, че при извършената проверка се установило, че не са внесени дължимите суми. Установителните части и на двата АУЗД касаят обектите на посочения административен адрес: ДНИ е за данъчен период 2019г. – 2024г. включително; ТБО за 2019г. – 2024г. включително. Размерът на ДНИ за всеки един от жалбоподателите е в размер на 1 747, 92 лв., от които главница за периода 01.01.2019г. - 31.12.2024г. в размер на 1 314, 51 лв. и лихви за просрочие към 04.12.2024г. в размер на 433, 41 лв. и за такса за битови отпадъци, в размер на 4 420, 40 лв., от които главница за периода 01.01.2019г. - 31.12.2024г. в размер на 3 325, 87 лв. и лихви за размер на 1 094, 53 лв. Двата акта са били обжалвани по административен ред и решаващият орган приел по отношение възражението за неподавани от двамата жалбоподатели декларации по чл.14 ЗМДТ, че служебно са регистрирани вх. номера на декларациите с цел служебно сформиране на партида за определяне ДНИ и ТБО за всеки собственик. Директор на дирекция МДТ при община [област] е описал съдържанието на жалба от 05.07.2023г. и заявление от собственици на самостоятелни обекти в сградата /СОС/ за действия по реда на чл.195 ЗУТ и изясняване на момента на възникване на основание за облагане на отделните СОС с ДНИ и ТБО, предвид издадената през 2014г. заповед за спиране на строителството и отговор от 07.02.2024г., както и жалба от 15.10.2024г. относно определяне на задължения за ДНИ и ТБО, относно която е направено запитване с изх. номер от 30.10.2024г. до началника на РДНСК – ЮЦР и отговор от 10.01.2025г. В същия е вписано следното: Със Заповед № ДК-02-ЮЦР-0З/28.05.2019г. на началника на РДНСК – ЮЦР е разпоредено премахване на изпълнени СМР в отклонение от издадените строителни книжа за сградата с извършители – Лавис – Умурски ЕООД /възложител/ и Даникат – М ЕООД – изпълнител на грубия строеж, като СМР – предмет на заповедта касаят собствени обекти на Лавис-Умурски ЕООД, С. С.. Д., М. С.. Копанова, Б. Й. М., С. Г. Т.. Заповедта е обжалвана от Сн. Т. и с Решение № 1397/27.07.2020г. по адм.д.№ 1740/2019г., АдС – [област], заповедта е отменена, в частта за разпоредените за премахване СМР по отношение собствеността на Т. /фасадни зидове на кота – 0, 90м. към Магазин за хранителни стоки и склад към него/. Решението е в сила от 26.05.2021г. От 26.05.2021г. до 10.01.2025г. /дата на отговора на РДНСК/ - административното производство по изпълнение на заповедта за премахване било на етап – връчване на покани за доброволно изпълнение. Началникът на РДНСК – [област] счел, че с издаването на заповедта от 28.05.2019г. не се променя степента на завършеност на строежа, който в момента е завършен в груб строеж с акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата от 17.11.2008г. с частично изпълнени довършителни работи, както и че макар заповедта да касае премахване на част от тераси, фасадни зидове и част от стоманобетонни плочи, чрез които са увеличени квадратурите на засегнатите апартаменти, грубият строеж няма да бъде засегнат. В тази вр. се отбелязва, че в т.2 от заповедта ясно е посочено, че премахването се извършва след одобрен и изпълнен конструктивен проект за укрепване на конструкцията, който именно проект би доказал тезата в отговора – премахването няма да засегне грубия строеж. Според Началника на РДНСК заповедта от 28.05.2019г. и заповедта от 27.10.2014г. за спиране на СМР и забрана за достъп до строежа - предмет на спирането и достъп до обекта е целият строеж, макар приобщени и увеличени площи да са установени за апартаменти Г4, Г5, В6, А7 /съответно на 4-ти, 5-ти, 6-ти и 7-ми етажи/ - не обезсилват акт обр.14 от 17.11.2008г. за приемане на конструкцията на сградата. Към момента строежът не е въведен в експлоатация поради висящото административно производство по отношение заповедта за премахване в неотменената ѝ част – а всъщност предвид започналото след около 4 години по отношение необжалваната част от заповедта - производство по принудителното изпълнение на влязъл в сила административен акт /чл.267 и сл. АПК/. Относно ДНИ върху недвижими имоти – сгради, които не са въведени в експлоатация директорът се е позовал на общия принцип на облагане по чл.10 ал.1 ЗМДТ и изключените от данъчна тежест категории имоти /чл.10 ал.3 ЗМДТ/. Посочено е, че съгласно чл.13 ЗМДТ – ДНИ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, като изключенията са в чл.24 ал.1 ЗМДТ. Вписано е, че с § 39 ПЗР ЗИД ЗКПО в сила от 01.01.2019г. са налице изменения и допълнения в ЗМДТ и в частност – чл.14 ал.1, ал.3 и ал.4 и чл.15 ал.5 и ал.7, като е пояснено, че за да се стимулира завършването на недовършеното строителство и за да се ограничи нерегламентираното ползване на сгради преди въвеждането им в експлоатация, законодателят е въвел нов начален момент при облагане на сгради, които са фактически завършени, но на които ползването или въвеждането в експлоатация по предвидения в ЗУТ ред, не е разрешено. Решаващият орган приел, че за новопостроени сгради по чл.15, ал.5 ЗМДТ, които подлежат на приемане по реда на ЗУТ, завършени са на етап груб строеж и са изтекли две години от момента на констатирането на това обстоятелство – тоест, 2-годишният срок е изтекъл преди 01.01.2019г., ДНИ се дължи от началото на 2019г., тъй като от този момент нормите на чл.15, ал.5 и ал.7 ЗМДТ влизат в сила и за всички тези сгради е следвало да бъдат подавани декларации по чл.14 ал.2 ЗМДТ от възложителя на строежа в срок до 29 февруари 2020г. - § 28 ПЗР ЗИД ЗКПО, обн. ДВ бр. 96 от 2019г., в сила от 01.01.2020г. В тази вр. е посочено, че конкретният обект е завършен на етап груб строеж и двугодишният срок е изтекъл към 01.01.2019г., при което се дължи ДНИ от началото на 2019г. Възложителят на строежа не е изпълнил задължението си за подаване на декларация в законоустановения срок, поради което служебно е сформирана партида по декларацията от 01.12.2022г. По отношение ТБО (в относима редакция за процесния период) са цитирани приложимите норми от ЗМДТ, като е посочено, че размерът на ТБО е съобразен с: Решение на общински съвет /РОС/ - [област] № 506 от 20.12.2012г. – за 2019г., а за 2020г. – 2024г. е съобразно промилите, приети с РОС № 388/21.12.2019г. За периода 2019-2024г. са издадени заповеди съгласно чл.63 ЗМДТ за определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ, според които е организирано за всеки годишен период извършване на – сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битови отпадъци за имота, намиращ се на територията на район „Западен“ /техническа грешка - имотът е в район „Южен“/. Освобождаването или облекченията при заплащане на ТБО от началото на 2004г. се уреждат с наредби на ОбС /чл.8, ал.5 и ал.6 и чл.9 ЗМДТ/ - чл.71 ЗМДТ и чл.9 от наредбата, като до недължимост на ТБО за конкретния имот може да се стигне при наличие на втората хипотеза на нормата на чл.71, т.1 ЗМДТ при спазване на законовите предпоставки – чл.71 ЗМДТ и чл.8, ал.5 с.з. С арг. от чл.71 ЗМДТ е посочено, че освобождаването от ТБО за всички компоненти е налице само когато общината по местонахождение на имота не предостави услугите и няма съоръжения и депа за битови отпадъци и обезвреждането им, като за компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване има възможност за освобождаване единствено при заявено в декларация по образец, че недвижимия имот няма да се полза от собственика или ползвателя за цялата година. Това е посочено в чл.19в, ал.1, т.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община [област], приета с РОС № 80 от 04.03.2003г. Описана е информацията за изградено на територията на община [област] Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място], функциониращо съгласно ЗУО и Наредба № 8/24.08.2004г. и издадено от МОСВ Решение № 355-НО-ИО-АО/2008г. за комплексно разрешително, вкл. наличие на Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ със собственик община [област], което е в [населено място] /Решение № 380-НО-И0-А0/2009 на МОСВ с актуализация от 2022г./. За дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е посочено наличието на два кумулативни елемента – принадлежност на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, тъй като е прието, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по см. на чл.7 ал.1 ЗУО. Изтъкнато е, че според съдебната практика тази услуга не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото лице по чл.11 ЗМДТ. Прието е, че ТБО се дължи, тъй като е налице годен за облагане обект. Приети по делото са още: РС № 61/17.03.2006г., Акт, обр.10 от 10.07.2013г. за установено състоянието на строежа при спиране на строителството, като е вписано, че конструкцията на сградата е напълно изградена и е подписан акт 14, заповед на РДНСК-ЮЦР от същата дата за спиране на СМР от строителен надзор, констативен акт № 10 от 14.10.2014г. на длъжностни лица при РДНСК – ЮЦР за констатирано нарушение на чл.154 ал.2 т.5 ЗУТ, заповед № ДК-9-Пд-02/27.10.2014г. за спиране изпълнението на СМР и забрана достъпа до сградата. Със заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. на Началника на РДНСК – ЮЦР е наредено премахване на изпълнените СМР в отклонение на издадените строителни книжа за сградата, като е конкретизирано, че част от строежа в южна и източна посока е извършена при съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти по см. на чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ и описаните обекти са на 7-ми етаж, 6-ти етаж, 5-ти етаж, 4-ти етаж, 3-ти етаж и на приземен етаж. Приети са и уведомление, в което е посочено, че декларациите по чл.14 ЗМДТ са служебно регистрирани; Справка за задълженията - без отделни стойности за компонентите, формиращи задълженията за ТБО, нито основата, върху която са определени задълженията /данъчната оценка за 2023г. и 2024г./, РОС № 506/20.12.2012г.: за жилищни и вилни имоти на гражданите в регулационните граници, върху данъчните оценки – 1, 5 на хиляда, като за сметосъбиране и сметоизвозване – 0, 7 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения вкл. отчисления по чл.60 и чл.64 ЗУО – 0, 4 на хиляда и за чистотата на териториите за обществено ползване – 0, 4 на хиляда – за 2019г.; РОС № 388/28.12.2019г.: за жилищни и вилни имоти на гражданите в регулационните граници, върху данъчните оценки – 1, 8 на хиляда, като за сметосъбиране и сметоизвозване – 0, 7 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения вкл. отчисления по чл.60 и чл.64 ЗУО – 0, 4 на хиляда и за чистотата на териториите за обществено ползване – 0, 7 на хиляда – в потвърдителното решение е посочено, че за периода 2020г. – 2024г., размерът на ТБО е определен съобразно промилите, приети с РОС № 388/21.12.2019г.; Кметът на район „Южен“ е посочил, че районът, в който се намира [улица]и [ПИ] попада в територия с организирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като в близост до имота има разположени съдове за битови отпадъци. Пояснена е кратността на обслужването на контейнерите за общи битови отпадъци /ежедневно/, за разделно събиране /три пъти месечно/ и за разделно събиране на стъкло /веднъж на три месеца/. Приети са и обяснителна записка на директора на ОП „Чистота“, [населено място] с данни за обслужване на района, в който се намира [улица][ПИ] – ежедневна кратност, брой съдове, брой обслужвания през годините, титуляри на сметоизвозите по години и маршрути за всички видове отпадъци; справка за трудовите договори на лица, ангажирани с почистването на [улица]за периода от 2019г. до 2024г. /организатори, контрольори, шофьори/; маршрутни графици и схеми; работна програма за повторяемост на дейностите по поддържане на чистотата; седмични графици за ръчно метене, оборка междублокови пространства, почистване на кошчета, автобусни спирки и за товарене и извозване на едрогабаритен отпадък – за периода 2019г. – 2024г.; ежедневни протоколи за изпълнение на работата от 2024г. Приобщени към доказателствата по делото са и Акт обр.14 за приемане на конструкцията от 17.11.2008г., както и удостоверение № 119/27.09.2009г. за степен на завършеност по чл.181, ал.2 ЗУТ от началник УПАБМС при район „Южен“, община-[област] констатира, че степен на завършеност „над груб строеж и довършителни работи – 100%“, без приложен констативен протокол, който е неразделна част от него. Удостоверено е, че ПУП е приложен по отношение на застрояването и акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 26.11.2008г. Приети са и две удостоверения с №№ 28 от 29.03.2011г. и 95 от 14.11.2011г., които касаят акт обр.14 за приемане на конструкцията от 17.11.2008г. и удостоверяват степен на завършеност – груб строеж включително и довършителни работи – 100%. В съдебно заседание на 12.11.2025г. беше изслушано и прието без възражения от страните заключение по допусната СТЕ. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси, за изясняване на които е било необходимо събиране на специални знания. Строежът представлява жилищна сграда високо застрояване със стоманобетонова скелетна носеща конструкция, със стени от тухлена зидария, плоски покриви с битумно покритие. Осигуряването ѝ срещу сеизмични въздействия е решено със стоманобетонови шайби. Строежът е завършен като груб строеж, изпълнени са хидроизолации по терасите, изпълнени са топлоизолациите и външната фасадна мазилка, монтирана е фасадната дограма, монтирани са парапети по терасите. Вътре в сградата частично са завършени довършителните работи - замазки, мазилки, шпакловки, изпълнена е ВиК - инсталацията до тапа и ЕЛ инсталацията до ключове и контакти. На повечето апартаменти няма входни врати. Стълбищните клетки не са завършени - няма настилки и парапети, инсталациите не са закрити с гипсокартон и кабелите са видими. В сутерена не е изпълнена изцяло преградната тухлена зидария за обособяване на отделните гаражи. Асансьорната уредба изцяло липсва. За сградата са изключени електрозахранването и водозахранването. Експертът е установил, че физическото състояние на сградата като цяло е лошо, нехигиенично. В много от обектите има счупени стъкла, демонтирани части от парапетите по терасите, откъртени части от изолацията и повредена външна мазилка, пробита хидроизолация на откритите части от покривите, изгорени табла на домофонната уредба, масово увредена външна мазилка с графити. В много обекти се установяват следи от самонастаняване на външни лица с наличие на битови остатъци. Сутеренът е наводнен. На партера в част от магазините се намират купчини отпадъци, внесени от клошари, витрините са изпочупени, а вътрешността е наводнена и силно замърсена. В жилищата на високите етажи има следи от множество тежки течове, довели до пълно компрометиране на мазилки и шпакловки по стени и тавани. На покривната тераса в североизточния ъгъл на сградата е пораснало дърво. Във вида, в който се намира в момента сградата, тя не може да се ползва по предназначение. По отношение на СОС 56784.532.764.1.35, 764.1.38, 764.1.39 - гаражи Г1, Г4 и Г5 на първия етаж и СОС 56784.532.764.1.43 - магазин на две нива, собственост на жалбоподателите, вещото лице посочва, че представляват самостоятелни клетки на първия етаж с вход от [улица]. Те нямат връзка с останалите обекти в сградата. Входът на всеки от тях е затворен с алуминиева ролетна щора. Вътре по стените и таваните няма мазилка, на пода не е изпълнена замазка. Изпълнена е вътрешна електроинсталация за осветление с една крушка на тавана. Тъй като ролетните щори се заключват, вътрешността на гаражите е запазена и няма видими повреди. Магазинът на първия етаж е отворен към външното пространство, тъй като част от витрините са счупени, въпреки защитата им със стоманени решетки. Част от решетките са разбити, не се заключват и пространството вътре е превърнато в сметище. И в момента на огледа се установи, че то се обитава от клошари и има натрупани купчини отпадъци. Вътрешната стълба към подземния склад на магазина е трудно проходима от такива отпадъци, а самият сутерен е наводнен. На места се установяват дефекти по плочата над магазина, където е оголена армировката. Поради липсата на стъкла по витрините, на много места има следи от проникване на дъждовни води вътре в магазина. Следи от електроинсталация няма, вероятно е унищожена от самонастанили се лица. И двата етажа на магазина имат изключително нехигиеничен вид, а натрупаните вътре отпадъци крият риск от пожар. Всичко това вещото лице е онагледило със снимков материал( Приложение към СТЕ- снимков материал от 103 бр.) Констатирани са отклонения от одобрените проекти, както следва: На кота +8, 10: - външните стени на спалнята, кухненския бокс и дневната на апартамент „ЖЗ” излизат в югоизточна посока навън с около 30 см. извън местоположението им по проект, подовата плоча на кота +8, 10 е увеличена в посока на изток и югоизток с около 20 см., а парапетът на терасата на тези места е изнесен на 40 см. навън от края на плочата. Изнасянето на зида навън е направено и за дневната и кухнята на апартамент „ДЗ", където е увеличен размерът на балкона чрез увеличението на подовата плоча. С така изпълненото отклонение от одобрените проекти са увеличени площите на апартаменти „ЖЗ" и „ДЗ"; На кота +10, 90: външната стена на дневната на апартамент „Д4" излиза в източна посока с 1, 36 м., стоманобетоновата подова плоча на кота +10, 90 е удължена на изток и югоизток с 40 см., което се отразява на апартаменти „Д4" и „Г4", а парапетите на терасите на двата апартамента са изпълнени на 40 см. от края на плочата навън. С така изпълненото отклонение от одобрените проекти са увеличени площите на апартаменти „Д4" и „Г4"; На кота +13, 70: в рамките на апартамент „Г5" е увеличена подовата плоча на кота +13, 70 в посока на изток и югоизток, с което е увеличена площта на жилището; На кота +16, 50: външните стени на спалнята, дневната и кухненския бокс на апартамент „В6" са изпълнени на 100 см. навън спрямо одобрения проект, увеличаването на стоманобетоновата подова плоча на кота +13, 70 отдолу е дало възможност да се увеличи площта на апартамент „В6". На кота +16, 50 плочата също е увеличена с около 40 см.; На кота +19, 30: увеличенията на плочата на долното ниво е дала възможност да се увеличи терасата на апартамент „А7" на кота +19, 30 и неговата площ като цяло. Според експертът констатираните отклонения от одобрените проекти нарушават предвижданията на одобрения архитектурен проект по отношение на площите на апартаментите, разгънатата застроена площ на сградата и разпределението на общите части като процент към всеки обект. Отклоненията от одобрения конструктивен проект нарушават статичните и динамичните характеристики на сградата поради завишаване на предвидените в проекта статични натоварвания, завишаване масите на част от етажите и приетите динамични натоварвания, заложени в статическите изчисления на проекта. При строителството на сградата са извършени редица отклонения от одобрения конструктивен проект, описани в т.Б./, 5./ на експертизата. Със Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. на Началника на РВДСК-ЮЦР е наредено премахването на изпълнените СМР в отклонение от издадените строителни книжа за строежа. В заповедта са описани тези отклонения. Тяхното премахване изисква намеса в редица изпълнени конструктивни елементи - стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди. Тези елементи са част от „грубия строеж" по определението на т.46 от §5 на ДР на ЗУТ. Премахването на части от изпълнени конструктивни елементи ще доведе до промяна във вида /обхвата/ на грубия строеж на сградата. Т. ще е отражението върху обхвата на грубия строеж и преместването на изпълнена тухлена зидария по фасадите с цел отстраняване на отклоненията в тяхното местоположение спрямо одобрения архитектурен проект. Изводът е, че изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. на Началника на РВДСК-ЮЦР ще доведе до друго съдържание и обхват на „грубия строеж" на сградата в сравнение с това, заварващо се в момента на място. Вещото лице заключава, че към момента на изготвяне на заключението няма данни за извършено премахване на констатираното незаконно строителство. В момента на огледа се установяват отклонения от одобрения конструктивен проект, за които няма одобрена преработка по време на строителството, в която те да са отразени. Във вида, в който се намира сградата в момента, конструкцията ѝ не може да бъде приета с положително заключение в Акт обр.14. Съдът кредитира установеното от експерта като професионално изготвено и отговарящо на целите, за които е било допусната извършване на СТЕ. При тези фактически установявания съдът направи следните правни изводи: Възражението в жалбите за незаконосъобразност на актовете, относно неподадена декларация от жалбоподателите, е неоснователно. Актът може да бъде издаден и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая отсъстват данни за заплащане на задълженията за ДНИ и ТБО, както и няма твърдения за ревизия, извършена от общинските приходни органи на жалбоподателите с обхват – този по оспорените АУЗД. В тази хипотеза е възприето, че не е необходимо провеждане на ревизия по реда на Глава петнадесета, раздел II ДОПК /Решение № 2762 от 18.03.2025г. по адм. дело № 11103/2024г., ВАС; Решение № 11320 от 22.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 4082/2024г.; др./. Основният спорен момент по делото е дали са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.15, ал.5 ЗМДТ, както и изводът, основан на отговора на Началника на РДНСК-[област] – заповедите за спиране на строежа и забраната за достъп в него, както и за премахване на незаконно извършени СМР, „не обезсилват“ акт, обр.14 от 17.11.2008г. Цитираната разпоредба е нов текст в чл.15 ЗМДТ, според ал.1 от който - за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, а те са завършени за целите на ЗМДТ по см. на ал.3 от чл.15: „(Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021г.) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията.“. Алинея 3 от чл.15 е въведена с редакцията на изменение и допълнение на закона, с която е въведена и ал.5 от чл.15 ЗМДТ. Предвид възприетото в ЗМДТ понятие за завършеност на сгради, следва, че ал.5 от същата норма на закона е изключение, за което решаващият орган е посочил, че касае ограничаване нерегламентираното ползване на сгради преди въвеждането им в експлоатация с нов начален момент при облагане с ДНИ на сгради, които са фактически завършени, но ползването или въвеждането в експлоатация на които не е разрешено по реда на ЗУТ. Събраните в хода на делото доказателства опровергават извод за фактически завършена сграда, достъпът до която е забранен. В тази насока е не само заповедта за премахване на незаконно осъществени СМР, изразяващи се в съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и по-конкретно: отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, но и констатацията на СТЕ за изначално неизпълнение на конструктивния проект, основана на съпоставка между състоянието на сградата при оглед на място и предвижданията в конструктивния проект. Изводът на експерта за несъответствие между неговата констатация и заключението в акт, обр.14 е обективен, тъй като пояснителната текстова част от заключението кореспондира със снимковия материал – неразделна част от експертизата. В тази насока се съобрази, че акт обр.14 се съставя по задължителен образец – чл.2, ал.2, т.1 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като съдържанието му изисква обосноваване с данни от обхвата на чл.7, ал.3, т.14 от наредбата, каквито не са приложени към акта от 17.11.2008г. Ведно с посоченото, акт обр.14 е официализиран с образец на документ само от външна страна, но по съдържанието си представлява частен писмен документ, поради което обоснованите констатации и изводи на СТЕ се приема да опровергават заключението в акта от 17.11.2008г. Извън това се съобрази, че съгласно чл. 15, ал. 7 ЗМДТ (нова - ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) – „Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.“. Текстовете на ал.5 и ал.7 от чл.1 ЗМДТ са въведени с една и съща редакция и следва да се отчита, че касаят в единство обвръзката между груб строеж на сграда и дължимост на ДНИ за същата, при специално регламентирано установяване на завършването на сграда в груб строеж. Затова в разглеждания случай следва да бъде прието, че удостоверенията от 2011г. установяват само прилагане на ПУП по отношение на застрояването и наличието на акт обр.14 от 17.11.2008г. Налице са и данни за отказ от общинската администрация за съставяне на констативен акт по реда на чл.181, ал.3 ЗУТ, респект. за издаване на удостоверение за степен на завършеност /незаконното строителство, довело до издаване на заповедите за спиране на строителството и забрана на достъпа до сградата, както и за премахване на незаконното строителство, не е отстранено към 30.10.2023г./. Възприето е в съдебната практика и няма повод за отклонение при разглеждания спор, че нормата на чл.15, ал. 5 ЗМДТ е материалноправна и има действие занапред, като не ѝ е придадено изрично обратно действие. Следователно, установената нова процедура с чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. не е приложима за конкретния случай и се прилага само занапред - след посочената дата на влизането ѝ в сила. Съответно – издаването на Акт за приемане на конструкция обр. 14 от 17.11.2008г., не може да се подведе под хипотезата на чл. 15, ал. 5 във връзка с ал. 7 ЗМДТ /Решение № 10726/2025г. по адм.д.№ 7962/2025г., ВАС; Решение № 1365/08.02.2023г. по адм. д. № 3483/2022г., ВАС и др./. Ведно с това се съобрази, че от цитираното по-горе съдържание на чл.7, ал.3, т.14 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а и от наименованието „акт за приемане на конструкцията (приложение № 14)“ – пряко не може да се удостовери етапът на изграждане на строителството за данъчни цели, както и че сградата е завършена на етап „груб строеж“. Удостоверяване в тази насока е предвидено да се осъществи с протокол, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2, арг. от чл.181, ал.3 ЗУТ. Този протокол и протоколът по см. на чл.181, ал.2 ЗУТ( в редакция до изм. с ДВ бр. 16 от 2021г.), са официални документи, тъй като в състава е включено длъжностно лице от общинската /районната/ администрация. Дори да бъде прието, че удостоверенията от 2011г. биха могли да са идентични с предвидения в ЗУТ протокол, тези документи за степен на завършеност изцяло не съответстват на констатациите в СТЕ при съобразяване с дефиницията за груб строеж - § 5, т.46 ДР ЗУТ и изводите на експерта за изначално неизпълнение на конструктивния проект. Установи се посредством СТЕ, че при строителството на сградата са извършени редица отклонения от одобрения конструктивен проект и премахването им със заповедта от 28.05.2019г. изисква намеса в изпълнени конструктивни елементи – стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди, които елементи са част от „грубия строеж“ по дефиницията на т.46 от § 5 ДР ЗУТ. В тази връзка обоснован е изводът на експертът, че премахването на части от изпълнени конструктивни елементи ще доведе до промяна във вида /обхвата/ на грубия строеж на сградата. Или изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. ще доведе до друго съдържание и обхват на „грубия строеж“ на сградата в сравнение с това, заварено в момента на място. Изпълненото на място изисква премахване на значителна част от сградата и то на конструктивни елементи, вкл. изрязване на сградата. Следователно, конкретиката на фактите в случая позволяват да бъде прието, че заключението в акт обр. 14 и удостоверената за степен на завършеност от 2011г. са формални. Ведно с това се съобрази, че с оглед новата процедура на чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. и приложимостта ѝ само за в бъдеще след посочената дата - издадено удостоверение за изграждане на сградата в груб строеж от 2011г. не може да се подведе под хипотезата на чл.15, ал. 5 във връзка с ал. 7 ЗМДТ, тъй като не е приложима за факти и правоотношения, възникнали през 2011г. По отношение на сградата няма издаден Акт обр. 15 / констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ/, както и не е издаден Акт обр. 16 за въвеждането ѝ в експлоатация. Налице е започнало производство по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на осъществените незаконни СМР, извън частта от заповедта, която не е обжалвана и за която според СТЕ се изисква премахване на значителна част от сградата и то – конструктивни елементи, вкл. изрязване на сградата, което обстоятелство ще доведе до обхвата на грубия строеж на сградата. Следва извод за липса на актове за ползване на сградата – чл. 177, ал. 2 ЗУТ, поради което ДНИ не се дължи за периода, за който са издадени двата АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК. В допълнение се отбелязва, че нормата на чл.15, ал.5 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г., подлежи на стриктно тълкуване, тъй като предвижда изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопостроени сгради преди завършването им по смисъла на чл.15, ал.3 ЗМДТ, установено с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. Съгласно чл.15, ал.7 ЗМДТ( в приложимата по време редакция преди изм. от 2021г.), завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт от служители на общината. В конкретния случай обстоятелствата по чл. 15, ал.5 ЗМДТ не са установени с констативен акт съгласно чл.15, ал.7 ЗМДТ, тъй като удостоверенията от 2011г. не представляват протоколи на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, но дори да бъдат квалифицирани за такива - констативен акт по чл.15, ал.7 ЗМДТ не е издаван, поради което обстоятелствата по ал.5 от същата разпоредба не са установени по нормативно предвидения начин. Необходимото допълнително издаване и на констативен акт по чл.15, ал.7 ЗМДТ изисква не само обстоятелствата по ал.5 да са установени по регламентирания начин, но и съставеният констативен акт да се връчи на задълженото лице, което може да оспори съдържащите се в него констатации /Решение № 10602/2023г. по д. № 3238/2023г., ВАС; /. В случая на лицето не е предоставена възможност да оспори констатациите в акта, а и това не е могло да стане след като удостоверенията са от 2011г., при което единствено приложима хипотеза е издаването на констативен акт по чл. 176 ал.1 ЗУТ, какъвто не е издаден, поради което установяването на задължения за ДНИ е незаконосъобразно. По установените задължения за ТБО. В тази част на спора следва да се даде отговор на въпроса дали са задължени жалбоподателите да заплащат ТБО за самостоятелни обекти в сграда, която не е имала разрешение за ползване за процесния период и не е можело да се ползва по предназначение. Заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка. Дори да не е подадена декларация за неползване на обекта от собственика по см. на наредбата, на първо място – такава декларация не би могла да бъде подадена поради действителното фактическо състояние на сградата /необитаема и негодна за ползване по предназначение/, а на второ – правило от наредбата не преодолява принципа на съразмерност по см. на чл.6 ал.1, 2 и 5 АПК. В случая не е доказано, че процесната сграда и в частност – самостоятелните обекти в същата, които са собственост на Такеви, са се използвали от оспорващите без да има издадено разрешение за ползване през периодите от обхвата на АУЗД. Напротив – твърденията са за невъзможност да бъдат ползвани обектите поради неправомерни действия на трети лица с последици – забрана за ползване и достъп до цялата сграда, както и премахване на незаконно осъществени СМР /съществени отклонения от проектната документация/, променящи строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Съображенията в тази насока са потвърдени от СТЕ, освен което експертът с основание, предвид вида на конструкцията, счита, че премахването им със заповедта от 28.05.2019г. изисква намеса в редица изпълнени конструктивни елементи – стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди, които елементи са част от „грубия строеж“ по дефиницията на т.46 от § 5 ДР ЗУТ. В реда на изложеното следва да бъде прието, че в хода на производството по издаване на двата обжалвани АУЗД и в периода на административното им оспорване, вкл. в съдебното производство, е налице обстоятелство – започнало принудително изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконно изпълнени СМР, което отрича възможност на общинските приходни органи да се позовават на площ на СОС, въз основа на която да изчислят данъчната оценка /основа за облагане с ДНИ и начисляване на задължения за ТБО/. В случая данъчна оценка не е приложена в преписката, нито е неразделна част от АУЗД, а в справките за задължения отсъстват данни за 2023г. и 2024г. Пропускът не е съществен поради възможност за извеждане на неизвестната стойност посредством математическо изчисление, както не е съществен и пропускът да бъдат посочени в сборната цифра за задълженията за ТБО – всяка стойност за отделните компоненти на предоставяната услуга съобразно индивидуалните промили върху данъчната оценка. От значение е обективната невъзможност към датата на издаване на обжалваните двата АУЗД да бъде изчислена данъчната оценка на 3 бр. гаражи и 1 бр. търговски обект по реда на Приложение № 2, тъй като елементът – площ не е вписаният в акта за собственост, тъй като е налице влязла в сила заповед за премахване на СМР, незаконосъобразно изпълнени в сградата и променящи конструктивни елементи и площ, което обстоятелство според СТЕ пряко влияе върху действителната площ. Предвид конкретиката на фактическата установеност следва извод за отсъствие на действителна данъчна оценка, върху която основа да бъде възможно законосъобразно изчисляване на ДНИ и ТБО. Посоченото представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваните АУЗД. По отношение задълженията за ТБО, установени с обжалваните АУЗД се съобрази и следното. Коректно в двата АУЗД и потвърдителните решения са посочени приложимите норми от ЗМДТ и наредбата на община [област], но заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка. Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, вкл. за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци /вр. със ЗУО/. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Принципно тази услуга не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото лице. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга. В разглеждания спор обаче не се касае до фактическо неползване, а до обекти, които не са годни за фактическо ползване по предназначение, което неблагоприятно за собствениците обстоятелство не се дължи на техни неправомерни действия. За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е възприето, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци, като в случая отсъства ползване на обектите, които не са въведени в експлоатация и за сградата, в която се намират е налице заповед за премахване на незаконосъобразни съществени отклонения от конструктивния проект. При описаните данни независимо от същността и целите на трите компонента на ТБО, възмездността на услугата е предпоставена от възможността на ползването ѝ, което обстоятелство в случая не е налице. Възникването на задължението за ТБО е обусловено от завършването на сградата или започване на използването ѝ. Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Тъй като в конкретния случай сградата е изградена единствено на етап груб строеж, все още не е започнало ползването ѝ. Същата не е въведена в експлоатация, поради което ТБО за нея не се дължи. /в тази насока Решение № 1749/2024г. по д.№ 6976/2023г.; Решение № 10022/2023г. по д. № 1139/2023г., ВАС; В допълнение се отбелязва, че в съответствие с конституционния принцип на законоустановеност на данъчните задължения, отнасящ се „до всички елементи, определящи размера на данъка – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр.“ /Решение № 3 от 09.11.1996 г. на Конституционния съд по конст. дело № 2/96 г./, приложим и за таксите, с изменението на ЗМДТ със ЗИДЗКПО /обн. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018г., изм. ДВ. бр.37 от 7 май 2019г., изм. ДВ. бр.104 от 8 декември 2020г./ законодателят не е предвидил правило, по силата на което новосъздадената разпоредба на чл.15, ал.5 ЗМДТ да е относима и към задълженията за ТБО. Същата предвижда изключение от режима по чл.15, ал.1 ЗМДТ, според който за новопостроени сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Като въвеждаща специално правило и отнасяща се до облагаеми с данък обекти, разпоредбата подлежи на стриктно тълкуване. Действието ѝ се отнася единствено до данъка върху недвижимите имоти. Затова прилагане на чл.15, ал. 5 ЗМДТ по аналогия и по отношение на ТБО противоречи на чл. 19б, ал.2 от Наредбата на ОбС - [област] за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община [област], предвиждащ, че когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало, респект. в ал.3 от чл.19б е посочено, че за сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването ѝ. Следователно и както бе посочено, ТБО е обвързана с ползване на сградата, каквото в случая не се установи. Поради това не се дължи ТБО за обекти в процес на изграждане, които не представляват годни за ползване такива, тъй като дължимостта на ТБО в тази хипотеза е свързана с годността на имота да бъде ползван и да служи по предназначението си / Решения по адм. дела на ВАС - № 4076/2021г. и № 5380/2021г.; Решение № 1365/2023г. по адм.д.№ 3483/2022г., ВАС/. По сходни спорове е прието, че недължимостта на ДНИ за периода 2019 – 2024г. на основание чл.15, ал.5 ЗМДТ обосновава незаконосъобразност и на определените задължения за ТБО за същия недвижим имот на основание чл. 64, ал.1, вр. с чл. 11 ЗМДТ /с позоваване и на Решене № 11881/2021г. по д. № 4076/2021г., ВАС/. При тези изводи съдът намира, че жалбите са основателни и атакуваните два АУЗД следва да бъдат отменени. При така развилия се изход на делото на жалбоподателите се дължат сторените разноски по воденето му, за което своевременно е направено искане и представен списък на разноските. Същите се установиха в общ размер [рег. номер].- 20лв., заплатена от всеки един от жалбоподателите държавна такса в размер от 10лв.; 580, 00 лв. депозит за СТЕ; 1128 лв. заплатено адв. възнаграждение по ДПЗС от 04.10.2024г. с представени 2 бр. фактури. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – [област],