Решение № 354 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с § 2 от ДР на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Образувано е по жалба на К.П.К., чрез * М.М. •••, против Решение № Вр-3-П/03.09.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца (РИОСВ-Враца), с което е прекратена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в т.ч. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за инвестиционно предложение „Допълнение към инвестиционно предложение за „Строителство на база отдих и туризъм - Вратцата", с възложител К.П.К.,•••.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административно-производствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие е целта на закона. В подкрепа на тези твърдения се излагат аргументи в писмена защита, че в Агенция по Кадастъра, а също и в сайта на Държавен фонд „Земеделие“, че за имота обект на инвестиционното предложение няма информация той да попада в защитена *. Отправено е искане към съда да отмени решението.

В с.з. жалбоподателят лично и чрез * М. изцяло подържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски.

Ответникът, Директор на РИОСВ – Враца в с.з. се представлява от ••, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в защита на оспорения акт. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско такова.

По делото са събрани представените с административната преписка писмени доказателства. За установяване на релевантни за спорното правоотношение факти е назначена и приета съдебно-техническа експертиза.

Съдът съобразявайки се с посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало с депозиране в РИОСВ – Враца на Уведомление с вх. № ОВОС-ЕО-435/07.11.2025 г. за инвестиционно „Допълнение към инвестиционно предложение за „Строителство на база отдих и туризъм - Вратцата" в П.И. с идентификатор 12259.855.1 по КККР на *, с възложител К.П.К.,•••.

Допълнението на ИП касае промяна в площта на обекта, в резултат на извършено обединяване на имот №868004, предмет на Решение №22-ПР/2005г. на МОСВ, с нов идентификатор по ККР- 12259.855.20, с ПИ 12259.855.18 и обособяване на имот с идентификатор – 12259.855.1, представляващ земеделска територия, НТП: неизползвана ливада, площ 5 607 кв.м., собственост на възложителя.

При извършена проверка, относно местоположението на имота – П.И. с идентификатор 12259.855.1, на чиято територия ще се реализира ИП, спрямо границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и защитени зони съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), ответникът е установил, че посоченият имот попада в границите на:

• защитена местност "П.", обявена със Заповед № 854 от 10.08.1983 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 72/1983 г.) за буферна зона на * изменена по площ със Заповед № 9 от 09.01.1985 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 14/1985 г.) и прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-526 от 12.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ. бр. 72/2007 г.). Съгласно заповедта за обявяване и съответния картен материал, посоченият имот е част от „поземлен фонд на АПК - *: отдел 30 от гори на АПК и ивица от поземлен фонд, пасища и скали с ширина 250м, от м. Сухата могила до *, както и м. * и *, вдаващи се в горския фонд в отдели от 120 до 125; ливадата по * и ивицата, разделяща ждрелото *, с обща площ 140 ха.“;

• природен парк "*", обявен със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 3/1990 г.) и прекатегоризиран със Заповед № РД-934/22.07.2003 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 73/2003 г.). За защитената територия има влязъл в сила План за управление с Решение №750/14.10.2011 г. на МС;

• защитена зона BG0000166 "*" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-1031/17.12.2020 г. на МОСВ (Обн. ДВ, бр. 19/2021 г.);

• защитена зона BG0002053 "*" за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-801/04.11.2008 г. на МОСВ (Обн. ДВ, бр. 105/2008 г.).

При извършената проверка за допустимост по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 4, във връзка с чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), е установено, че реализацията на ИП е недопустима спрямо режима на защитена местност "*", определен със заповедта за обявяването й. Съгласно посочената заповед, на територията на защитената местност се забранява строителство на нови сгради, пътища, въжени линии и др., поради което реализацията на заявеното ИП противоречи на посочения режим на опазване.

При тези установявания, директорът на РИОСВ – Враца е издал оспореното в настоящото производство Решение № Вр-3-П/03.09.2025 г., с което на основание чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) и чл. 13, ал. 1, във връзка с чл. 34а от Наредбата за ОС е прекратил процедурата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в т.ч. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за описаното по-горе инвестиционно предложение. В решението се посочва, че прекратяването на процедурата се основава на констатираната недопустимост на предвидените с ИП дейности спрямо режима на защитена местност "*", определен със заповедта за обявяването й.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, и след като провери оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

В съответствие с чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспореното решение на директора на РИОСВ - Враца е постановено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съобразно разпоредбата на чл. 6а, т. 2 от Наредбата за ОС.

Оспореният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е мотивиран с правното основание на чл. 13, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 2 вр. § 2 от ДР на Наредбата за ОС, а от фактическа страна е обоснован с недопустимост на инвестиционното предложение спрямо режима на защитената местност, обявена за такава със заповед на министъра на околната среда и водите.

При издаване на решението не се констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и в жалбата не се сочат конкретни такива.

Съдът намира, че оспореният в настоящото производство акт е съответен и на материалния закон.

Настоящия съдебен състав не приема обосновката в мотивите на оспореното решение, че Решение №22-ПР/2005г. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на ЗЗТ и не може да бъде основание за издаване на последващи незаконосъобразни актове, прилагането на които би довело до увреждане на защитената територия. Директорът на РИОСВ – Враца не разполага с материална компетентност да постанови правен извод с дерогиращ ефект спрямо Решение № 22-ПР/01.08.2005 г., издадено от Министъра на околната среда и водите. Обявяването на „недопустимост“ на стабилен индивидуален административен акт има последици, приравними на отмяна, която може да бъде извършена единствено от органа, издал акта, или по съдебен ред.

Съгласно чл.93, ал.8 от ЗООС, решение с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок от 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда. Такава проверка е извършена по отношение на процесното инвестиционно предложение, чиито констатации са обективирани в Констативен протокол №345-ИН/09.07.2025г. Видно от този КП последните действия от страна на жалбоподателя във връзка с осъществяване на инвестиционното предложение са били през 2008г. От административната преписка се установява, че през периода 2006–2007г. са извършени подготвителни и проучвателни дейности, включително геодезически дейности, включително геодезическо заснемане на терена, удостоверени с приложената обяснителна записка, координатен регистър и цифров модел. През 2007 г. е възложен и изготвен хидроложки доклад, отнасящ се до необходимостта от корекция на коритото на * предвид разположението на имота и осигуряването на достъп до него. Докладът се съдържа в приетата административна преписка, заедно с технически приложения и обяснителни материали. През същата година е разработен инвестиционен проект за пътно-мостово съоръжение и корекция на речното корито. Проектната документация е налична в преписката и е придружена от обяснителни записки, чертежи и количествени сметки. В периода 2007–2008 г. възложителят е водил кореспонденция с Община * Областния управител на област * и други компетентни органи, във връзка с устройственото планиране, достъпа до имота и съгласуването на инвестиционното предложение. От 2008г. до 2024г. не са предприемани никакви други действия. С оглед на това Решение №22-ПР/2005г. на МОСВ за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС за ИП „Строителство на база за отдих и туризъм – *“ е загубило правното си действие с факта на изтичане на времето и неосъществяване на съответните дейности.

В чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Закона за защитените територии се дава легално определение на понятието "защитени територии", какви категории са те - 1. резерват; 2. национален парк; 3. природна забележителност; 4. поддържан резерват; 5. природен парк; 6. защитена местност, какво се включва в тях, както и изключените от тях части, а именно - населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони. В случая имотът, обект на ИП не попада сред изключенията по чл. 6 от ЗЗТ, тъй като представлява частен земеделски имот, за който от собственика и възложител се иска промяна на предназначението в имот за неземеделски нужди.

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата за ОС, процедурата по оценка на съвместимостта се прекратява, когато компетентния орган установи, недопустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии.

Според Наредбата за ОС, оценка за съвместимостта се извършва в определена по стъпки последователност в чл. 7 от Наредбата за ОС, като след уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, следва проверка за допустимост. Процесната проверка за допустимост се изразява в проверка за допустимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения въз основа на представените от възложителите им документи по чл.10 и допълнителната информация по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за ОС, когато такава е изискана, като проверката се извършва по отношение на допустимостта на тези планове, програми, проекти и инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определени със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР и се отнася само за такива, попадащи в границите на защитените зони по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за ОС. Преценката в конкретния случай е по реда на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата ОС, и е спрямо режима на защитените територии и защитените зони, в чийто териториален обхват попада инвестиционното предложение на жалбоподателя. Според ал. 4, когато защитените зони имат статут и на защитени територии, проверката по ал. 1 включва и проверка за допустимостта на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения спрямо режима на защитените територии, определен по реда на ЗЗТ, заповедта за обявяването ѝ и плана за управлението ѝ, ако има такъв или заповед по чл. 45, ал. 1 ЗЗТ, ако има такава.

В случая при извършената проверка по реда на чл. 12, ал. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1 от цитираната Наредба, относно местоположението на ПИ с идентификатор 12259.855.1, на чиято територия е заявена реализацията на инвестиционното предложение, административният орган е установил, че П.И. с идентификатор 12259.855.1 попада в защитена местност „*“, обявена за такава със Заповед № РД-526 от 12.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 72/2007 г.), представена по делото /л.85 /.

С цитираната заповед е прекатегоризирана буферна зона на резерват „*“, обявена със Заповед № 854 от 10.08.1983 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 72/1983 г.), допълнена по площ със Заповед № 9 от 09.01.1985 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 14/1985 г.) и двете приложени към делото с копия на извадки от ДВ, в които са обнародвани.

Съгласно заповедта за обявяване на буферната зона на резерват „*“ (Заповед № 854/10.08.1983 г.), впоследствие прекатегоризирана в защитена местност „*“, територията й обхваща горски фонд, със съответните отдели и подотдели, и поземлен фонд (селскостопански фонд), за който е посочено: „поземлен фонд на АПК - *: отдел 30 от гори на АПК и ивица от поземлен фонд, пасища и скали с ширина 250м, от м. * до м. *, както и м. * и *, вдаващи се в горския фонд в отдели от 120 до 125; ливадата по * и ивицата, разделяща ждрелото *, с обща площ 140 ха.“

Тези обстоятелства се установяват и от представената в заверено копие по делото карта с нанесено Лесоустройство на горско стопанство * – технически участък *“, изработена от ИППГСС * – * /л. 91/.

В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не става ясно какъв е картния материал, на който АО се е позовал в своето решение, тъй като в Агенция по кадастър и картография и Държавен фонд „Земеделие“ не разполагат с него. Действително със Заповед № РД-526 от 12.07.2007 г., министърът на околната среда и водите е разпоредил след влизането ѝ в сила, РИОСВ – Враца да предприеме необходимите действия по отразяване на защитената местност в картата на възстановената собственост за съответните землища, както и в срок до една година да предприеме необходимите действия съгласно нормативно установената процедура за означаване границите на защитената местност с трайно и ясно видими знаци на терен. Неизпълнението на указаните действия, обаче може да бъде повод за търсене на административно-наказателна отговорност от виновните лица, така както е посочено в самата заповед, но не води до извод, че процесния П.И. с идентификатор 12259.855.1 не попада в защитена местност, само защото това обстоятелство не е отразено в Агенция по кадастър и картография и Държавен фонд „Земеделие“, каквито твърдения се излагат в жалбата. И това е така, защото компетентен орган по отношение на принадлежността на даден имот към съответна категория защитена територия по чл. 5 от ЗЗТ е именно Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури.

От представените по делото доказателства, включително цифров модел на територията на ЗМ „*“ се установява, че имотът обект на ИП е част от ивицата, разделяща ждрелото „*“, представляваща тясна и дълга ивица, сравнително равна земя между скалните отвеси, свързваща * и *, същата е ясно разграничима следвайки цялостния контур на защитената територия.

Отделно от това имотът попада и в границата на *“, обявен със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 3/1990 г.) и прекатегоризиран със Заповед № РД-934/22.07.2003 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 73/2003 г.). Наличието на изрична забрана за реализация на инвестиционното предложение спрямо режима на защитената зона, в която се предвижда неговото реализиране, налага извод за законосъобразност на приетата от административния орган недопустимост на предложението по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за ОС, като при наличието й за адм. орган не съществува друга правна възможност, освен да се произнесе като прекрати процедурата по ОС за процесното инвестиционно предложение, поради недопустимост спрямо режима на Защитена зона "Падините".

Действително от водената кореспонденция между РИОСВ – Враца и МОСВ се установява, че е стартирана процедура по актуализация на площта на ЗМ „*“ още през 2022 г., като изготвената документация и проект на заповед са изпратени в МОСВ с писмо изх. № БРЗТ-219/23.02.2024 г., но доколкото представената по делото Заповед № РД-548/04.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 72/02.09.2025 г.), с която е актуализирана площта на ЗМ „*“ е издадена след постановеното решение, същата не може да послужи като обосновка на постановеното прекратяване на процедурата.

Горните установявания, обаче са достатъчни да обосноват правилност и законосъобразност на взетото административно решение.

По изложените съображения жалбата и изложените в нея, в с.з. и в писмената защита на *М. доводи се явяват неоснователни.

Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът