Решение № 396 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1259/2025 г.

С решение № 53 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 122/2023 г., ОС Благоевград, ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „Кей Пи Консултинг“ ЕООД, представлявано от К. К. П., сумата 21 275, 92 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи средната пазарна стойност на пропуснатата годишна печалба за „Кей Пи Консултинг" ЕООД за периода от 07.07.2014 г. до 28.02.2018 г., вследствие на противоправни действия и бездействия от страна на органите на Прокуратурата на РБ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска пред съда (02.02.2023 г.), до окончателното изплащане на дължимото, като искът е отхвърлен до претендирания размер от 26 597,92 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е депозирана въззивна жалба от ищеца „Кей Пи Консултинг“ ЕООД. Счита, че вещото лице е приело, че декларираната печалба за 2014 г. обхваща цялата година, а не само времето до 7.07.2014 г. Ако бъде отчетена тази особеност твърди, че искът ще бъде уважен за сумата от 26 597,92 лв. Подчертава по същество, че с изземването на мобилните устройства, настолни и преносими компютри, хартиени носители на информация, дружеството било напълно лишено от достъп до базата данни с клиенти и контакт с тях, което осуетило бизнеса му. Изтъква, че с определение от 18.07.2016 г. по НЧХД № 1906/16 г., СПНС, отказите да се върнат вещите са приети за бланкетни и е разпоредено връщане на същите. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло, като се присъдят разноски. Срещу решението, в частта, в която искът е уважен е постъпила жалба от ответника Прокуратурата на РБ. Подчертава, че искът е погасен по давност, като счита, че същата тече от предаване обратно на иззетите вещи с постановления от 16.09.2014 г., 16.08.2016 г., м.01.2017 г., (с изготвен протокол за предаване от 1.02.2017 г.), 1.02.2018 г. Отделно сочи, че по отношение на вещите, върнати след прекратяване на наказателното производство не е доказано, че е налице причинна връзка между това и пропуснатите ползи. Изтъква още, че няма яснота кои вещи са били собственост на ищеца и кои на друго дружество („МТ Травъл“ ЕООД). Счита, че наказателният съд е упражнил ефективен контрол върху извършеното претърсване и изземване и извън правомощията на гражданския съд е да преценя наличието на противоправност на тези действия на прокуратурата. Счита, че извършените от прокуратурата действия в хода на наказателното производство са законосъобразни. Подчертава, че решението не е съобразено с ТР № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/21 г. и не е доказан източникът на осуетения доход и възможността за сигурно увеличение на имуществото. Сочи, че не е установена причинно-следствената връзка. Моли да се отмени решението в обжалвана част и да се отхвърли иска. В писмени отговори страните взаимно оспорват въззивните си жалби. Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК. Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Ищецът „Кей Пи Консултинг“ ЕООД, с управител и собственик К. К. П., твърди, че развивал дейност по предоставяне на консултантски услуги и осъществяване на контакти между работодатели от САЩ и студенти от България и чужбина. Дружества с участието на К. П. със сходна дейност били „Май Травъл“ ООД и „МТ Травъл“ ЕООД. На 07.07.2014 г. в дома на П. и в офиса, който бил ползван, било извършено претърсване и изземване от страна на ДАНС и ОП-Благоевград, като били иззети всички мобилни устройства, настолни и преносими компютри, хартиени носители, съхраняващи информацията за клиентите и партньорите на фирмата ищец и на "МТ Травъл" ЕООД. Твърди, че с тези действия се възпрепятствала дейността на ищеца, който многократно отправял искания за връщане на иззетите материали. Подчертава, че достъпът до клиентската база данни бил преустановен, не можел да установи контакт с международните партньори на фирмата по телефон или електронен път (служебната електронна поща с домейн @mttravel.bg била достъпна само от преносимия компютър на представляващия дружеството или настолния офис компютър, които заедно с мобилните телефони били иззети от ДАНС). Това наложило прекратяване на дейността на дружеството, а вещите били върнати след повече от 4 години с определение от 18.07.2016 г. на Специализирания съд, с което е отменен отказ на прокуратурата. Претендира обезщетение от 26 597, 92 лв., представляващи средната стойност на пропуснатата годишна печалба, за периода от 07.07.2014 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (подадена по пощата на 31.01.2023 г. и входирана в съда на 2.02.2023 г.) до окончателното й изплащане, както и разноски. Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като твърди, че е недопустим и неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка: Пред настоящата инстанция няма спор, че на 7.07.2014 г. е извършено претърсване и изземване на вещи от ищцовото дружество във връзка с образувано производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК (против паричната и кредитната система). Няма спор, че от К. П. са иззети лаптоп Сони, лаптоп Тошиба, лаптоп Леново, USB флаш, таблет Хуанет, намиращи се на ул. Мир в гр. Благоевград (седалище на дружеството ищец до 29.09.2014 г.). От ул. Славянска № 104 в гр. Благоевград (седалище на друго дружеството), от П. П. са иззети Компютър НР, договор с „УниКредит Булбанк“ АД, 32 чекови отрязъка, апостил. Не се спори, че на 16.09.2014 г. са върнати мобилните телефони на К. и П. П., но е отказано връщане на компютри, таблети, флаш-памет и документи. На 27.10.2015 г. прокурор от СП (където делото е прехвърлено) отново е отказал връщането с мотива, че иззетите вещи са веществени доказателства и са обект на назначени технически експертизи, които не са изготвени. Последвал е отказ на 27.05.2016 г., поради необходимостта от извършване на анализ на техническата експертиза на иззетите компютри, таблети и флаш-памети. С постановление на СНС от 18.07.2016 г. (л. 101 от том 25 на следственото дело) е отменен отказа на прокуратурата като бланкетен и незаконосъобразен и е постановено връщане на вещите на двамата П., а именно лаптоп Сони, лаптоп Тошиба, лаптоп Леново, U S B флаш, таблет Хуанет, Компютър НР. С постановление от 03.01.2017 г. (л. 71 том 25) отново е отказано връщането на същия компютър (на П. П.) и документи - поради очакване на отговор по следствена поръчка, адресирана до САЩ. Разпоредено е връщане на договори за заем и печат на дружеството "Кей Пи консултинг" ЕООД. На 27.07.2017 г. (л. 138) К. П. отново е поискал да бъдат върнати иззетите класьори, като едва на 28.02.2018 г. това е сторено по отношение на 2 бр. класьори с документи, иззети от офис на дружеството "МТ Травел" ЕООД. С постановление от 01.02.2018 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказване на обвинението. Приета е ССчЕ. По делото е изслушана СТЕ, със специалист по компютърни науки, служебно допусната от въззивния съд. От същата е видно, че домейн mttravel.bg е регистриран на 17.09.2012 г., в полза на „интернет Корпорейтед Нетуъркс“ ЕООД, регистрирано в София, като на 26.10.2015 г. регистрацията е прекратена поради неплащане. Понастоящем соченото дружество е несъществуващо, като според експерта тя е запазила домейна на свое име, но реалния собственик е неизвестен. От СТЕ е видно, че за да е налична електронна поща е необходимо да има демойн и хостинг (на който да има наличие на софтуерно приложение, наречено „мейл сървър“). При правилно конфигуриран и работещ мейл сървър е възможен достъп до електронна поща от всяко устройство с интернет връзка. Изяснено е, че при имейл протокол Post Office Protocol „свалянето“ на съобщението и запазването му на компютъра на потребителя не значи задължително изтрИ.е от писмата в самия сървър, което е поставено в зависимост от съответна настройка. Посочено е, че може да бъде зададена опция „остави копие на съобщенията на сървъра“, като може да се посочи и за колко време те да се съхраняват. Освен това е отразено, че ако определена адресна книга с клиенти е създадена в „уебмейл среда“, тя може да е достъпна от всяко устройство, но ако е в „мейл клиент програма“, тя е достъпна само на устройството, на което е тази програма. И при двете опци адресните книги могат да бъдат експортирани. В случая обаче липсват данни кой вариант е бил наличен. Според експрета съобщенията в имейла могат да не се изтриват автоматично, но при зададена опция това може да стане в определен период или след изтрИ.ето им от „кошчето“. В о.з. при разпит е посочен, че е възможно и след изземването на процесните вещи от прокуратурата да се осъществи достъп до електронната поща и сайта на ищцовото дружество през други аналогични устройства. При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД и с него ищецът се домогва да получи обезщетение за вредите, които е претърпял като трето л и ц е , засегнато от извършване на процесуално-следствени действия, провеждани с цел установяване на престъпна дейност от друг субект. Ищцовото дружество твърди, че поради изземване на компютърни устройства, мобилни устройства и книжа от ОП Благоевград и ДАНС, развИ.ата от него дейност е претърпяла загуби, претендирани в настоящият процес като пропуснати ползи. Настоящият състав приема, че исковата претенция е погасена по давност, по следните съображения: Както се посочи, ищецът твърди, че от неправомерни действия на прокуратурата (под чието ръководство са иззети вещи на дружеството) са претърпени вреди – пропуснати ползи от нереализирана печалба, тъй като дейността на дружеството била преустановена. В процесния случай се установява, че е започнато наказателно производство за установяване извършването на престъпление по чл. 246, ал. 3 НК. Тъй като от ищцовото дружество чрез поредица отделяния са учредени други юридически лица, проверките по наказателното дело са обхванали техника и книжа, собственост и на тези правни субекти. Според цитирания по-горе текст от НК, на наказание подлежи физическо лице, което изготвя, приема, придобива, пази или укрива, пренесе през границата на страната, прехвърли, превозва, разпространява или предоставя предмети, материали или оръдия, компютърни програми и данни, както и всякакви други средства или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за изготвяне на неистински парични знаци или за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2. Иззетите вещи - мобилните телефони на К. и П. П., компютри, таблети, флаш-памет и класьори с документи, очевидно попадат в категорията на посочените в наказателния закон предмети, които могат да съхраняват информация относно изготвяне на парични знаци или платежни инструменти. Тяхното задържане до отпадане на необходимостта от тяхното ползване е правомерно. В случая следва да се държи сметка, че се касае до вещи, които не са на разследваното лице, както и че не се касае до такива, които се намират под специален режим на съхранение и контрол (напр. оръжия, наркотични вещества и пр.). Процесният казус следва да бъде разглеждан и в светлината на защитимите от закона интереси – от една страна на лицето, което е обект на наказателно преследване, и лице, което следва да търпи държавната репресия в своята правна сфера, само и доколкото това е необходимо за да се установи престъпна дейност. Както е посочено от ВКС (решение № 16 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС) „при разследването на престъпление се конкурират два легитимни интереса: този на обществото - да бъде разкрито престъплението и наказан деецът, от една страна, и този на частните лица - да бъдат зачитани техните права при осъществяването на процесуалните действия, които ги засягат.“. Процесното изземване на вещите и тяхното задържане във времето е прието за незаконосъобразно с акт на съда на 18.07.2016 г., когато е счетено, че отказът на прокуратурата да върне иззетите предмети, е бланкетен и неправомерен и същият е отменен и заместен с разпореждане на съда за връщане на вещите. От този момент насетне, елементът противоправност е обективиран и установен, т.е. фактическият състав за отговорността на ответника (деяние, противоправност, предполагаемост на вина, твърдени вреди като резултат от поведението) е бил налице. От този момент за ищцовото дружество е възникнала възможността да претендира обезщетение. Предявяването на иска след почти 6 години и половин – на 2.02.2023 г. очевидно е в разрез с правилото за погасителна 5- годишна давност. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност. В подкрепа на казаното са и мотивите в решение № 70 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 2401/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В това решение върховните съдии по правило приемат, че по правило началният момент, от който тече погасителна давност е датата, на която предварителното производство по повдигнатото обвинение е било прекратено, тъй като съгласно НПК, от този момент прокуратурата е длъжна да върне веществените доказателства, които са иззети. В същото време обаче, е разяснено, че в общия случай вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен, а когато е неизвестен - от деня на неговото открИ.е. Посочено е, в тази връзка, че за да е известен деецът, е необходимо действително проявление на увреждането, а това е моментът, от който се дължи връщане на веществените доказателства. В разглеждания спор, връщането на веществените доказателства е било задължително след постановяването на акта на СпНС от 18.07.2016 г., когато е отменен отказа на прокуратурата да върне иззетите вещи на К. П., представител на ищцовото дружество. Настоящият състав приема, че давността ще започне да тече от прекратяването на наказателното производство срещу ищеца К. П., за вреди претендирани от самия него. За третото по отношение на наказателния процес лице (каквото се явява дружеството-ищец), давността ще започне да тече от същия момент, но само ако до този момент вече не е настъпило друго обстоятелство, по силата на което изземването на вещите е прието за противоправно. Както се сочи от ВКС - фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато се обективира в цялост съвкупността от неговите елементи, вкл. когато вредоностните последици са положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия, а това в настоящият спор е именно моментът, в който на управителя на "Кей Пи Консулт“ ЕООД е признато от съда правото да получи обратно иззетите от него движими вещи, посочени в определение на СпНС от 18.07.2016 г. Ако не се приемат посочените по-горе мотиви и се счете, че искът е предявен в давностния срок, съдът приема, че той е неоснователен по същество, по следните съображения: Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. В разглеждания казус ищецът е поддържал, че е претърпял вреди от неправомерно процесуално действие на прокуратурата. За да бъде основателна исковата претенция следва да се установи, че последната е отговорна за действия на служители, чието поведение е противоправно (което по презумпция е виновно – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като пряка последица от което е настъпила конкретна вреда за ищцовото дружество. За изземването на веществените доказателства законът е предвидил специални правила, а прокурорът е този, който ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали въпроси, вкл. относно доказателствата. Следователно, доколкото в случая действията по изземване и съхранение, респ. разрешаване на връщане, са пряко ръководени от съответните прокурори или органи, които са изпълнявали техни разпореждания, то именно ответникът се явява отговорен, ако ищецът е претърпял щети. Ищецът носи тежестта да докаже претърпените от него вреди, както и че същите се намират в пряка причинна връзка с противоправното поведение на ответната страна. В хода на настоящото производство се установи, че от адреса на дружеството-ищец са иззети един компютър, мобилни телефони и класьори с документи. Както се доказа на 16.09.2014 г. мобилните телефони са били върнати, което прави неоснователно твърдението, че връзката с клиентите на дружеството (по телефон) е била възпрепятствана в пълен обем. Обратно – след тази дата за дружеството е била открита възможността да възстанови комуникацията с партньорите си по телефон, в случай, че данни за тях са били съхранени надлежно в мобилните устройства. Спорен по делото е въпросът дали изземването на лаптоп Сони, лаптоп Тошиба, лаптоп Леново, USB флаш, таблет Хуанет, намиращи се на ул. Мир в гр. Благоевград, е блокирало дейността на дружеството до степен на пълно прекратяване. От приетата компютърна СТЕ може да се направи и изведе обобщен извод, че няма данни какъв е бил техническия способ за съхранение на данни от електронната поща на ищеца. Вещото лице е разяснило, че при отваряне на имейл, съдържанието му може да остане съхранен на сървъра с информация и на устройството, на което е отворен (в случая на компютъра). Възможна е опция и в която имейлът се изтрива от сървъра и остава наличен само на възпроизвеждащото го устройство, на което фактически е отворен. Вещото лице обаче е посочило, че няма данни каква е била настройката за избор между тези две опции в разглеждания случай. По делото не се установява коя от тях ищецът е активирал. Вещото лице е посочило, че и след изземването на техниката е възможен достъп до електронната поща. В този смисъл дружеството не е доказало с оглед правилата на разпределената доказателствена тежест, че при него е била използвана опция, при която имейл кореспонденцията е изтрита от сървъра и контактуването с клиентите е можело да стане само посредством съхранената върху персоналния компютър информация. При тези данни обоснован и логичен е изводът, че служителите на дружеството са можели да достъпят кореспонденцията в електронната поща от всяко друго устройство, като изземването на конкретните технически устройства не е осуетило продължаването на търговската дейност на ищеца. Обстоятелството, че те не са сторили това, а (няма спор) дружеството се е ориентирало към друга дейност, не може да послужи като основание за възлагане върху Прокуратурата на задължението да възстанови на търговеца загубените приходи. На следващо място, по делото няма ясна информация кои са били клиентите, с които е преустановена търговска дейност. Не се установява и какви са били конкретните договори и тяхното съдържание, което е от значение за основателността на иска, тъй като по общи твърдения в исковата молба дейността на ищеца е била свързана с организиране на студентски бригади, които имат периодично и срочно изпълнение. Липсата на данни какъв е бил срока на действие на тези договори също е пречка да се установи дали и до колко липсата на данни за стари клиенти осуетява възможността на дружеството да развива дейността си с нови такива. Приетата по делото ССЕ е дала своето заключение при хипотетичното приемане на факта, че дружеството е щяло да развива дейност, така както е правело това преди неправомерните действия на Прокуратурата. В тежест на ищеца е било обаче да докаже конкретните факти, че договорите с партньорите са прекратени само поради факта, че ищцовото дружество не е разполагало с данни за контакт с тях. В ТР № 3 от 12.12.2012 г. по д. № 3 от 2012 г., на което ОС се позовава, е посочено, че „пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.“. Това разрешение касае договорни отношения, каквито в случая не са налице. В друга своя актуална тълкувателна практика обаче (Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС), върховните съдии изрично приемат, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това не е сторено в процеса, тъй като информацията за очаквана печалба не почива на реални и логично предвидими предвиждания за оборот и приходи. За пълнота само следва да се посочи, че не може да се уважи възражението на Прокуратурата, че ищцовата страна не е упражнявала надлежно правото си да поиска връщане на иззетите вещи. Обратно – наличните данни сочат, че освобождаване на иззетото е било искано, но отказвано. Освен това, в практиката на ВКС (решение № 50043 от 05.05.2023 г. по гр. д. № 2694/2022 г., Г. К., І Г. О. на ВКС) се приема, че неупражняването на едно субективно право (което може да бъде упражнено по преценка на неговия носител), не може да бъде противоправно и да влече след себе си негативни последици за неговия титуляр. При тези мотиви, настоящият състав приема, че въпреки установеното противоправно поведение на Прокуратурата, предявеният иск не може да бъде уважен, тъй като не е установена пряка причинна връзка между действията на ответника и наличието на пропуснати ползи от ищцовото дружество. Постановеното решение в обратния смисъл следва да бъде отменено и искът да се отхвърли. При този изход на спора на дружеството не се следват разноски. На Прокуратурата се следва сумата от общо 254,52 евро за СТЕ (204,52 евро) и юрисконсултско възнаграждение (50 евро). Дружеството дължи на бюджета на съда сумата от 105, 33 евро за изготвената СТЕ. Воден от горните мотиви съдът