Решение № 109 от 20.2.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1564/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: Б* чрез пълномощника си адв. И. Н., против Об*, ЕИК *, с адрес: гр. Б* представлявана от кмета М* Твърди се в исковата молба, че ищецът е наследник на С* /В*, бивш жител на Благоевград, починал на 02.02.2000 г, който от своя страна е наследник на С*/дядо на ищеца/, бивш жител на Благоевград, починал на 18.07.1988 г. Излага се, че приживе наследодателят на ищеца - С*/негов дядо/ е бил собственик на дворно място в махала „В*“ в землището на с. Дъ*бщ. Благоевград, цялото от около 2 дка, което място в края на шейсетте и началото на седемдесетте години, поделил между двамата си сина – бащата на ищеца - С* и чичо му - Г. С* и им предал владението. След като получили владението върху мястото, се сочи, че всеки от тях изградил и своя сграда в даденото му място. Навежда се, че мястото, което се паднало в дял на наследодателя на ищеца - С*С. е при съседи: път; Г. Ст* като за притежаваното място, чичото на ищеца - Г. С* през 1986 г. се снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение, а като съседи на имота му били посочени Я*и улица, а в нотариалния акт било посочено, че чичо му е признат и за собственик и на масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и мазе. Твърди се, че през 1985 г. собствениците на съседния имот - З* също са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот - дворно място и като съсед е бил посочен баща му С* Навежда се, че през 1987 г. бащата на ищеца предал на ищеца описания по-горе имот - дворно място и сграда и от тогава до настоящия момент той го владее явно, спокойно и несъмнено, поради което е придобил правото на собственост. Твърди се, че в имота има построена жилищна сграда, на която е собственик, на негово име са открити и записани партидите за водоснабдяване и електрификация на сградата. Излага се, че никога никой не му е оспорвал правото на собственост, но тъй като не притежава нотариален акт за собственост, предприел действия по снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Излага се, че тъй като от 2019 г. за с. Д* има одобрена кадарстрална карта, а имота му не е бил заснет, ищецът предприел действия по заснемането му. Изготвена била скицапроект с проектен идентификатор на имота 24367.110.9903 с площ от 756 кв.м., но се оказало, че имотът му попада в имот с идентификатор 24367.110.10, записан на община Благоевград, въз основа на АОбС № 69 том 16, peг. 4705 от 16.08.2024 г., вписан в СВ при PC – Благоевград и имотът е записан като нива. Твърди се, че имотът никога не е бил земеделски, не е включван в блок на ТКЗС, не е обработван от ТКЗС, намира се в застроената част на махалата и винаги е бил дворно място, като твърди, че е собственик на недвижимия имот по давностно владение, което упражнява от 1987 г., като към собственото си владение присъединява и това на баща му започнало от край на шейсетте години и продължило до 1987 г. С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че е собственик на имот с пл. № 1100026 по кадастралния план на с. Д*, одобрен със заповед № 300-4-88 от 16.12.2002 г, с площ от 756 кв.м., при съседи: имот пл. № 1100010; имот пл. № 1100011 и път, който имот по скица - проект представлява ПИ с проектен идентификатор 24367.110.9903, с площ от 756 кв.м.при съседи: имоти с идентификатори: 24367.110.32; 24367.110.28; 24367.110.11; 24367.110.10 и 24367.501.41. При условията на евентуалност, ако се приеме, че предявеният установителен иск е неоснователен, се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че е налице явна фактическа грешка в КККР на с. Д*, по отношение на погрешното отрязяване на имот с пл. № 1100026 по кадастралния план на с. Д* одобрен със заповед № 300-4-88 от 16.12.2002 г., с площ от 756 кв.м., при съседи: имот пл. № 1100010; имот пл. № 1100011 и път, който имот погрешно е записан като част от имот с идентификатор 243267.110.10, с площ от 2059 кв.м., записан на Община Благоевград, и който имот по скица - проект представлява ПИ с проектен идентификатор 24367.110.9903, с площ от 756 кв. м.при съседи: имоти с идентификатори: 24367.110.32; 24367.110.28; 24367.110.11; 24367.110.10 и 24367.501.41 и че е собственик на описания имот с площ от 756 кв.м. Претендират се и сторените по делото разноски. В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на така описаният в исковата молба имот. Излага се, че от приложената скицапроект, става ясно, че претендираният имот с проектен идентификатор 24367.110.9903 по КККР на с. Д*е образуван от имот с идентификатор 24367.110.10 по КККР на с. Дъбрава, който е общинска собственост. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания поземлен имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. На следващо място, се твърди, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ, както и е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, съгласно който общинска собственост са недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен.сочи се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срок и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, като провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за процесия имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград. Оспорват се като несъстоятелни всички възраженията в исковата молба. Сочи се, че Общината не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред. Сочи се, че от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, става ясно, че процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи — общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Д* Сочи се, че процесният имот е посочен под пореден № 253 като имот с пл. № 110010 с площ: 2, 059 кв.м., начин на трайно ползване: „нива“, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Навежда се, че от справка в КАИС и КВС се установява също, че в масив 11, в който попада процесният имот, има редица възстановени имоти в стари реални граници - напр. имоти с идентификатори 24367.110.11, 24367.110.9 и 24367.110.28. Твърди се, че с Акт за общинска собственост № 13700/09.08.2024 г. поземлен имот с идентификатор 24367.110.10 по КККР на с. Дъбрава, с номер по предходен план: 1100010 по КВС на с. Д*общ. Благоевград, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е актуван като общинска собственост. Навежда се, че процесният имот е заснет с идентификатор 24367.110.10 по КККР на с. Д*а, общ. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-83 от 13.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Д*, местност „В* с площ: 2059 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята; 9, номер по предходен план: 1100010, а със Заповед №300-4-88 от 16.12.2002 г. е одобрен кадастрален план за с. Д* който е единствен за селото. Видно от него, се сочи, че процесният имот с идентификатор 24367.110.10 по КККР на с. Д*, общ. Благоевград е заснет като два имота, както следва: имот с пл. № 1100010 и имот с пл. № 1100026. Съгласно представената извадка от регистъра към КП, имот с пл. № 1100026 е с НТП „нива“, вид територия: селско стопанство и с площ 927 кв. м., а имот с пл. №1100010 е НТП „нива“ вид територия: селско стопанство и с площ 1253, 67 кв.м. Сочи се, че в регистъра към този план, като собственик на имот с пл. № 1100026 и имот с пл. № 1100010 е записана Община Благоевград, а одобреният план, както и записванията в регистъра към него не са оспорвани от заинтересованите лица. Навежда се, че Кадастралният план е одобрен през 2002 г. след одобрението на КСВ за с. Д* като към този момент имотът продължава да е земеделска земя. Излага се, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ. По отношение твърдението, че претендираният имот не е бил внесен в ТКЗС и държавни земеделски стопанства, се сочи, че същото се явява напълно голословно и не може да обоснове извод, че Общината не е придобила собствеността върху процесния имот. В конкретния случай, се твърди, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е станало по силата на закона. На следващо място, се твърди, че имотът е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен, като аналогична е разпоредбата на чл. 6 от ЗС /в първата му редакция до ДВ бр. 77/07.09.1991 г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Сочи се, че след като не е установен собственикът на земята, не може да се направи друг извод, освен че земята е общинска, като общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Оспорва се твърдението в ИМ, че наследодателите на ищеца и самият той са упражнявали владение върху имот с проектен идентификатор 24367.110.9903 по КККР на с. Дъбрава, с площ 756 кв. м. Навежда се, че доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се придобива по давност и след 09.11.1999 г., с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г., ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание. Предвид гореизложеното намира иска за неоснователен и недоказан и се иска да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените по делото разноски. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Видно от удостоверение за наследници с изх. № 1214/31.03.2025 г. и удостоверение за наследници с № 002110/31.08.2010 г. ищецът е син на С*, който от своя страна е син С*. Видно от нотариален акт за собственост придобит по давност № 99, том I, дело № 306/1986 г., Г. С*9(чичо на ищеца) е признат за собственик на дворно място от 1200 кв.м. в землището на с. Д*, заедно с построената масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и мазе, а като съседи на имота са посочени Я* и улица. С акт № 13700 за частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 24367.110.10 по КККР на с. Д* с номер по предходен план: 1100010 по КВС на с. Д*, общ. Благоевград, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е актуван като частна общинска собственост. Видно от Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, последното одобрено със Заповед № РД-10- 121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград под пореден № 253 е посочен имот с пл. № 110010 с площ: 2, 059 кв.м., начин на трайно ползване: „нива“, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите К. Я*. От показанията на свидетеля З*е установява, че през 1975- 1977 година дядото на К. разпределил половината от дворното място на двамата братя – на бащата на К. и на чичо му. В двора на К. на мястото има приземна къща с 2 стаи, строена отдавна преди 1982-1984 г. от бащата и дядото на К.. И двете места са заградени, като отначало било едно общо място, след разделянето сложили мрежа. Като едно общо място е заградено откакто започнали да строят къщата. На две с ограда мястото го разделили когато дядо им С* 1982- 1983 г. В двора имало дръвчета, но постепенно изсъхнали и те ги режат, но и сега има дръвчета, имало и зеленчукова градина. Сега К. работи имота, баща му починал. През целия период никой не им е спорил за имота, който се намира вътре в застроената част на махалата, на черквата в северна посока е на 150 метра, магазинът бил по средата и между тях има и други сгради. Около тяхната къща има и други къщи, ТКЗС там не е имало на това място, дядо С* го сеел люцерна местото, докато можел, след това им разделил парцелите. Имотът е около два декара, има денивелация - лек наклон около 30 градуса, ограден е с мрежа от всички страни и по средата е заградено с мрежа от чичо му и от ищеца, мрежите са много стари, след казармата 1977-1978 година са поставяни с бетонови колци. Овощната градина била и на двамата. В горните краища са къщите, а зеленчуковата градина е по средата. По средата между къщите е зеленчуковата градина и отдолу има дървета. Зеленчуковата градина я садил К.. Сградата е приземна, няма мазе - 2 стаи отпред и сейван. След като починал бащата на К., К. започнал да се нанася там и да поддържа. К. живее в Благоевград, но събота и неделя идвал да си работи на къщата в селото. Свидетелят В* сочи, че от 1975 година имотът се садил с люцерна от дядото на ищеца, след като не могъл вече да се грижи за имота, го разделил на двамата си сина, в двора садели кромид и други култури. Двете места са разделени по равно по един декар, оградени са с мрежа и циментови колове откакто се разделило. Семейството на св. били купили фургон в началото и после вече построили сграда, както и К. в неговото място си направил къща 2-3 години, след като се разделило мястото. Къщата на К. няма етажи, приземна къща е. К. си се грижи за къщата, садят градина, друг човек не е имал спорове с К. за къщата или за имота. Не е имало период, в който имотът да е оставен без стопанин - баща му на К. първо, майка му и самият К. стопанисвали имотът. В момента се живее в къщата, поддържа се много. Съседите на К. са Я*път има до имота. Прието е заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. С., от което се установява, че от съдържанието на ЕТК - КС 1950г., М !:5000, картен лист К-9-34-71-(212), показан на Приложение № 1 към СТЕ, района за СТЕ, включително процесният имот, попада в територия „нива - терасирана“, без в границите на района на СТЕ да присъстват каквито и да било сгради или постройки, към 1962 год., т е. към 1962 год. районът на процесния имот попада в границите на земеделска територия (селскостопански фонд). Няма налични данни от които да се установи дали процесният имот или имот, от който е образуван процесния да е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея, за з-ще с. Д*, е изработена след идентифициране и показаните на място граници, по два графика за съвместно уточняване границите на земеделските земи, обявени в ДВ бр.47 от 10.06.1994 год. и ДВ, бр,107 от 01.09.1996 год., като изработената карта е приета от приемателна комисия, с одобрен Протокол от № 52 от 03.05.1997 год. Претендираният имот попада в обхвата на имот № 110010, който присъства в одобрената КВС за землището на с. Дъбрава. Процесният имот №110010 присъства в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост със следните данни: с адрес: местност „Валого“; площ 2.059 дка; вид територия: селско стопанство; трайно предназначение: земеделска територия; НТП: ниви /орна земя/; вид собственост: стопанисвано от общината; начин на възстановяване: стари реални граници; дата на регистрация: собственици: 04.09.1998г., земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За имот № 110011 и имот № 110028 по КВС, съседни на процесния имот, има постановени през 2006г. и 2010г. Решения на Поземлена комисия - Благоевград за възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници. Изработената карта на възстановената собственост в СРГ е приета от приемателна комисия, с одобрен Протокол от № 52 от 03.05.1997 год. Одобреният коригиран План за земеразделяне /ПЗ/, е обявен в ДВ бр.51 от 24.06.1994 год. Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд е обявен в ДВ, бр.71 от 29.08.2000 год. Има пълна идентичност между поземлен имот с идентификатор 24367.110.10 по КККР на с. Д* /към дата преди 18.06.2025г./ и имот 1100010 по КВС. /Приложение № 4 и Приложение №7 към СТЕ/. Има частична идентичност между поземлен имот с проектен идентификатор №24367.110.9903 и имот с идентификатор 24367.110.10 по КККР на с. Д* и имот 1100010 по КВС. Няма наличен план или карта в които да присъства имот идентичен с процесния преди КВС. В Общинска служба по земеделие - Благоевград няма регистрирано заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, касаещо процесния имот. За имота в Картата на възстановената собственост - 1998г.: собственици: земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; в Регистър на имотите към Кадастрален план - 2002г.: собственик: Община ползвател с. Д* Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ към Кадастралната карта за неурбанизираната територия - 2019г., относно собствеността на ПИ с идентификатор 24367.110.10 са вписани следните данни: собственик: Община Благоевград, вид собственост: общинска частна; вид на документа: заповед за одобрение №РД-10-121 от 28.07.2008г. на ПК-Благоевград; начин на придобиване: причисляване към земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ; /Приложение №7 към СТЕ/. В Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ към КК - 2024г., относно собствеността на ПИ с идентификатор 24367.110.10 са вписани следните данни: собственик: Община Благоевград на основание АЧОС № 69 от 16.08.2024г. издаден от Служба по вписванията - гр.Благоевград, том: 16. регистър: 4705 на ПК-Благоевград; /Приложение №7- 1 към СТЕ/. Претендираната част от процесният имот представлява застроено дворно място, с трайни насаждения /овощна градина/ в по-голяма част от имота; границите на имота от всички страни са материализирани със стара, полумасивна ограда от телена мрежа на бетонови колове; в частта на имота към улицата, част от съществуващата постройка - / „паянтова, жилищна“/, е премахната, и през 2024 - 2025год. е изградена нова, едноетажна жилищна сграда, със застроена площ около 45 кв.м. Новата сграда е на етап „груб строеж“, без покрив; От сателитните снимки представа за състояние на поземлен имот № 24367.110.10, към дата 28.08.2008 год., т.е. първата дата от която сателитните снимки на Google, в обхват землище с. Д* е видно следното: в обхвата на процесния имот 0110010 са обособени два отделни имота, представляващи територии, засадени с трайни насаждения. В двата имота са налични три броя сгради, от изображения за района на процесния имот от 2011г., 2014г., 2021 г. и 2023г. е видно, че през периода 2011-2023г. претендираната част от имот № 110010 се владее и ползва като отделен имот, застроен със сграда „паянтова, жилищна“, с наличие на овощна и зеленчукова градина, с променлива гъстота и големина на насажденията. При направената справка в Община Благоевград, не се установяват налични данни и материали за определяне на застроената част на махала „Ч•••с околовръстен полигон съгласно нормативната законова разпоредба /ППЗТСУ - отм./. Видно от графичната част на ЕТК - КС 1970, М 1:5000, картен лист К-9-44- (177), територията оградена с плътна черна линия съответства на границите на околовръстен полигон, като недвижимите имоти включени в него не са индивидуализирани с граници и номера. На Приложение № 2 към СТЕ, е показана извадка от цитирания картен лист, която извадка е съвместена с актуална извадка от Кадастралната карта /м.декември 2025г./, като претендираната част от процесният имот, предмет на СТЕ е тонирана в зелено. От прегледа на извадката е видно, че към 1980- 82 год., района на СТЕ не попада в блок обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а попада в застроена с масивни сгради територия, оградена с плътна черна линия, която по същество представлява околовръстен полигон на застроена територия от с. Д*, махала „Ч*, т.е. към 1982 год., района на процесния имот попада в урбанизирана територия, според разпоредбите на чл. 13, ал.1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 год., към ЗКИР и чл.1, ал.1, т.1 от ППЗСПЗЗ. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.01.2026г. вещото лице сочи, че се установява от едромащабната карта, че територията, в която в последствие се намира процесния имот към 1962 година е в територия ограничена с точков контур, без определено значение, което значи че е нива, начин на трайно предназначение нива, като вид територия земеделска. От справката при Община Благоевград не се установяват данни за определяне на извън селищните територии или строителните граници на извън селищните територии с околовръстен полигон съгласно изискванията на ЗТСУ и Правилника за прилагане на същия. По принцип когато се прави такъв околовръстен полигон границите се нанасят на едромащабна топографска карта, така че съвсем коректно е да се допусне, че, ако е имало такъв околовръстен полигон за определяне застроената част на махала „Ч*“, а в последствие „В* то тя е отразена на едромащабна топографска карта и е показана с тъмна черна линия. Съвместеното изображение на едромащабната топографска карта координатна система 70 и посочените данни от 1981 – 1982 година показва местоположението на претендираната част от процесния имот, която е означена със зелен контур на Приложение 2. Няма данни в Общината с графична част, с текстова част, така че няма от къде да се съди за наличието или не на такъв полигон освен от това, което е отразено и показано на едромащабната топографска карта. Можем категорично да кажем, че процесният имот попада в застроената част на махала „Ч*“, а самата територия не е задължително да е с променен начин на трайно ползване, за да се промени от земеделска на урбанизирана. Може да е земеделска територия с друг вид застрояване. На Приложение 2 е видно, че има само една сграда в североизточния край в имота - в ъгъла, което е към 1982 година, която сграда е била в процес на строеж, а плътните сгради, които се виждат - училището и черквата те са били завършени. На приложение 7 са показани и сградите по кадастрална карта, а на Приложение 7 – А е отразена малката постройка. Това е част от старата постройка, която съществува към момента, но тя е била по – голяма, като една част от нея е разрушена и има нова сграда. Сградата в момента е една стая, която се ползва за временно по време на строителството, докато в предишните карти е означена, като паянтово жилище. Приложената извадка на скица към 1984 г. на л. 10 от делото е извадката от цитирания от кадастрален план. На едромащабната топографска карта към 1980-1982 година не са показани, но те са съществували сградите, които съществуват на извадката от кадастралния план и от нея е извадена скицата, приложена към исковата молба - от 1984г. Това е същата извадка и това, че на едромащабната топографска карта не е показано не мога да твърдя, че тогава не съществува, след като я има на кадастралния план. На една от извадките - 2023 година на Гугъл - приложение 10 - 5 е видно, че старата постройка - паянтова жилищна е в цялост и е налична на място в очертанията на имота. След това се появява новата сграда 2024-2025 година, която нова сграда категорично попада в границите на претендираната част от процесния имот и се намира на един метър и половина от североизточната граница с имот по кадастрална карта 39, нов имот и то се вижда от самата съществуваща постройка, която е останала от нея, на 10 - 5 се вижда новата постройка спрямо съществуващите постройки. В случа вещото лице сочи, че има графична част на околовръстен полигон, но тя е видна от едромащабна топографска карта. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съдът е счел в случая макар заявени претенции на ищеца като главна по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост и евентуална по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се касае за предявен един иск, по следните съображения: Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР (съобразно първоначалната редакция - чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР) е положителен установителен иск за собственост, чийто предмет е правото на собственост върху имот, който въобще не е заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота на кадастралната карта), или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот (грешка в кадастралната карта). С т. 2 от същото ТР по тълк. д. № 8/2014 г. е разяснено, че, за да бъдат разграничени един от друг два поземлени имота не е нужно границите да бъдат нанесени материално (чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта), а е достатъчно юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. По-нататък, с т. 4 от ТР по тълк. д. № 8/2014 г. се приема, че е възможно искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този начин е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк. д. № 8/2014 г., аргументирано с разбирането, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР по първоначалната редакция) се поглъща от иска за собственост. Както при всеки установителен иск (съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК), допустимостта и на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е предпоставена от наличието на правен интерес, изразяващ се основно в съществуването на правен спор относно собствеността върху конкретния обект на вещното право. В този смисъл са решение № решение № 50050 от 3.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2022 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В хипотези на спорове за собственост относно имоти, които не са заснети в одобрената кадастрална карта за съответната територия, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на непълнота в кадастралната карта (по смисъла на т. 1 от ТР по тълк. д. № 8/2014 г.). Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния имот, подробно посочен в исковата молба на соченото в исковата молба основание - в резултат на упражнявано първоначално владение от неговия праводател - бащата на ищеца до 1987 г. и от 1987 г. до настоящия момент - ищецът е упражнявал давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период, както и че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в погрешно отразяване на имот пл. № 1100026 по кадастралния план на с. Дъбрава, одобрен със заповед № 300-4-88 от 16.12.2002 г., с площ от 756 кв.м., при съседи: имот пл. № 1100010; имот пл. № 1100011 и път, част от имот с идентификатор 243267.110.10, с площ от 2059 кв.м., записан на Oбщина Благоевград, и който имот по скица - проект представлява ПИ с проектен идентификатор 24367.110.9903, с площ от 756 кв. м.при съседи: имоти с идентификатори: 24367.110.32; 24367.110.28; 24367.110.11; 24367.110.10 и 24367.501.41. Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които черпи изгодни за себе си правни последици. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на праводателя му. За да може да стори това, между предишния и настоящия владелец следва да съществува правоприемство - частно или общо, а при общото правоприемство владението може да бъде само еднородно. От съотнасянето на горното към установената по делото фактическа обстановка следва извод за доказване предпоставките на установено владение на имота от страна на ищеца, баща му и дядо му, т.е. и на присъединеното владение, на което се позовава ищеца за срок по – голям от 10 години. Съгласно тълкувателната практика на ВКС позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните й последици, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Приема се, че владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността, т.е че придобивната давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на нея може да стане и извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, т.е. тя не може да се разглежда само като процесуално средство за защита на материалноправните последици от нейното изтичане. Позоваването на давността на практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същия резултат. При извод на съда за доказване от страна на ищеца на осъществяваното от него и наследодателя му владение на процесния имот в изискуемия от закона срок, даващ му право да се позове на придобиване по давност на имота, съдът следва да установи налице ли са законови пречки за придобиване на процесния имот по давност. В тази връзка съдът намира следното: Съдебната практика приема, че давността остава допустима като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, какъвто е несъмнено и настоящия случай, не се прилага и разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. Такива имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за процесния имот, доколкото не се установи същият да е бил и държавна или общинска собственост, поради което и забраната за придобиване по давност, регламентирана в чл. 86 от ЗС също не важи. В решение № 1046/08 г. на I г. о. на ВКС е прието, че когато ответникът - общината не е доказала предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделски земи, то имотът не е бил държавна собственост, респ. общинска и поради липсата на заявени реституционни права по ЗСПЗЗ той е бил лична собственост и по отношение на него нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, респ. забраната на чл. 86 ЗС е неприложима. Вярно е, че давността се прекъсва с внасяне на земите в ТКЗС освен в хипотезите на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, а по отношение на кооперираната земя не тече давност, но в случая не се установява по никакъв начин процесният имот да е бил коопериран. От заключението на назначената експертиза се установява, че в имота e съществувалa сградa още през 1982 г., такава съществува и сега, а от събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че имотът се е владеел от дядото и бащата на ищеца от 1975 – 1977г. и от ищеца след смъртта им до настоящия момент. Разпитаните свидетели познават имота от няколко десетилетия и чрез разпита им се установява, че имотът е владян от наследодителите на необезпокоявано и непрекъснато до смъртта им, в имота има сграда още през 1982г. съгласно заключението на вещото лице, ползвал се е като овощна и зеленчукова градина и дворно място. Зеленукова и овощна градина се установяват и от сателитните снимки на имота, приложени към заключението на вещото лице. Впоследствие, след смъртта на родителите му и самият ищец продължил да владее имота също явно, непрекъснато и необезпокоявано, продължавайки владението на своите наследодатели, като упражнявал фактическа власт върху него и досега. В ТР 104-1964-ОСГК ВС РБ е разяснено, че собствеността на членовете на ТКЗС върху внесената от тях земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници по силата на чл. чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. Изяснено е още, че по силата на 216-о Постановление на Министерския съвет от 8 ноември 1961 г., стопаните - кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху дворното място с жилищните и стопанските сгради и когато дворните места са били включени в регулационния план при приемането им за членове на ТКЗС, но по-късно тези дворни места са били изключени от регулационния план. Когато има действащ регулационен план за населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на Закона за планово изграждане на населените места и правилника за неговото приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място, или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния план на същото или на друго населено място. В тези случаи се имат предвид конкретните жилищни и стопански нужди на домакинството на земеделския стопанин-кооператор, като на домакинството може да се остави от дворното място площ в размер и на повече от един урегулиран дворен парцел. Дори когато за населеното място няма утвърден регулационен план, земеделските стопани-кооператори запазват правото на собственост в реалните граници на дворното място, ако то се намира в самото селище и е застроено с жилище и обслужващи го постройки. Чл. 12 от Примерния устав, който дава право на земеделския стопанинкооператор да запази правото си на собственост върху стопанските постройки и тогава, когато те се намират вън от регулационния план на населеното място и в стопанския му двор, т. е. там, където е и жилището му, т.е. дори кооператорът следва да запази правото на собственост в реални граници и на съответна площ от дворното му място, върху която се построени тези жилищни и стопански сгради. Тези принципни постановки са възприети и в решение № 2354-2005-ІV ГО ВКС, според което кооперативните членове на ТКЗС могат да се разпореждат със земеделска земя, ако тя има селищен характер, както и, че такъв е признат, както на имотите в регулационните граници, така и за определени земи в населени места, за които няма утвърден регулационен план. Няма пречка тези имоти да се придобиват по давност, стига да не е съществувала забраната на чл. 29 ЗСГ. Няма твърдение, нито обстоятелства, водещи до извод в настоящия случай за наличие на забраната по чл. 29 ЗСГ. (Решение № 100 от 23.07.2010г. по гр.дело № 3426/2008 г. на ВКС, IV ГО, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали земеделските стопани-кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е със селищен характер, както и такива имоти могат да се придобиват по давност). В случая няма данни процесният имот да е коопериран, но дори да е бил, не загубвал границите си, тъй като има селищен характер и е застроен с жилищни/стопански постройки, ползвани за задоволяване жилищните нужди на кооперативния член и домакинството му, те. собствеността се запазва в реални граници /съответно тези по регулацията и тези според конкретните нужди до размера или в повече от един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, когато имотът не е в регулация/. С тези имоти собствениците могат да се разпореждат, доколкото няма други законови забрани и същите могат да се придобиват по давност. Обстоятелството, че един имот има земеделско предназначение, не значи непременно, че е бил включен или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации. По делото липсват данни ищецът или членове на неговото домакинство да са били земеделски кооператори. Липсват доказателства трети лица да са внасяли земята в кооперативното стопанство, съответно тя да е била стопанисвана от кооперативната организация, защото е била собственост на друг кооперативен член или на членове на неговото домакинство. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ. За да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на някоя от хипотезите по чл. 14, ал. 1-14 ЗСПЗЗ (с решение № 338/2011 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 27/2011 г. на ВКС, 2 г. о. и решение № 204 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 191/2009 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 55 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2018 г., I г. о., ГК) Предмет на колективизация са били основно земеделски земи, предназначени за съвместно производство на земеделска продукция, като върху тях собствеността се запазва, но не в реални граници – чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС. Собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището, се запазва, при това в реални граници – чл. 10, ал. 2 ПУ на ТКЗС. В Тълкувателно решение № 104 от 26.06.1964 г. на ОСГК на ВС е разяснено още, че съгласно Примерния устав на ТКЗС член-кооператорите запазват правото на собственост в реални граници само върху земята, включена в регулационния план на населеното място. Към нея се приравнява и тази, която се намира в застроената част, или в строителния полигон на селото. В селищата, които не са имали регулационен план при образуването на ТКЗС, имотите, намиращи се в застроената им част, се приравняват по смисъла на Примерния устав на ТКЗС на такива, включени в регулацията. При тях собствеността в реални граници се запазва изцяло. В този смисъл са и разясненията на закона, направени в т. 9 на ППВС № 4/1963 г. При липса на данни за земеделски характер на имота, за фактическо отнемане от собствениците му; липса на данни спрямо имота да са провеждани отчуждителни процедури или да е включван в ТКЗС или други стопански организации, съществували на територията на с. Д*, следва да се приеме, че през целия период не е съществувала забрана за придобиване на имота по давност. Съгласно заключението на СТЕ от графичната част на ЕТК - КС 1970, М 1:5000, картен лист К-9-44-