Решение № 477 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 100/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН). Административното дело е образувано по Жалба вх. № 629/22.02.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № Ж-РД-18/19.02.2024г. по регистъра на Община Троян, подадена от Х. Г. П., [ЕГН] с адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], чрез адв. И. П. от САК от Адвокатско дружество „П. и Сутулова“ със съдебен адрес: [населено място] 1000, [улица], ап. 3, срещу Заповед № 118/29.01.2024г., издадена от А. А. – и.д. Кмет на Община Троян. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издадената заповед, изразяваща се в съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката, в заповедта липсва адресат, като не е налице яснота на кого се нарежда изпълнението на процесната заповед. Сочи се още, че разпореденото със заповедта не кореспондира с правното основание за нейното издаване, а именно чл. 73, ал. 3 от ЗКН, както и че липсва яснота по отношение на сградата, която е обект на заповедта. Развиват се подробни доводи, че от заповедта не става ясно какви точно действия следва да се предприемат. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените в производството разноски. Оспорващата Х. Г. П., редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание. Явява се упълномощеният от нея процесуален представител адв. И. П. от САК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и излага подробни аргументи за отмяна на обжалваната заповед както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки. Адв. П. претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на разноските. Ответникът Кмета на Община Троян, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт И. К., която оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена, за което излага аргументи в хода на делото по същество. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Липсва спор между страните, а и от Решение № 6596/20.06.2023г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10286/2022г., което е публично достъпно, се установява, че е отменено Решение № 166 от 01.09.2022г., постановено по адм. дело № 190/2019г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, като вместо това е отхвърлена жалба на Х. П. против Указания № И-РД-338/12.03.2019 г. за аварийно- временно укрепване на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, издадени от Кмета на О. Т. и Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. Във връзка с изпратен от Главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН) Констативен протокол по чл. 192, ал. 1 от ЗКН относно самосрутила се къща в [населено място], общ. Троян – недвижима културна ценност (на л. 29-33 от делото), Кметът на О. Т. уведомил Директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Главния директор на ГД ИОКН и Началника на РДНСК [населено място], че е назначена комисия по чл. 196 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), която да установи състоянието на недвижимата културна ценност (л. 34). Вследствие на кореспонденцията с горните органи (л. 35-42), Кметът на О. Т. издал Заповед № 1409/19.10.2023г. (л. 44), с която на основание чл. 73, ал. 1 от ЗКН назначил комисия в състав: гл. архитект на Община Троян, гл. експерт „Високо строителство“ в Община Троян, гл. експерт „Контрол ТСУ“ в Община Троян, ст. инспектор в РДНСК [населено място], инспектор от РИОКН при ГД ИОКН и представител на НИНКН. Определената със заповедта задача на комисията била да установи с констативен протокол състоянието на 2 бр. недвижими културни ценности на територията на общ. Троян, сред които и сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], [УПИ], кв. 70 по регулационния план на [населено място], общ. Троян, обл. Ловеч, с адм. адрес: мах. Миленча, [улица], собственост на Х. Г. П. от [населено място]. С Писмо с изх. № 0401-6570 от 01.11.2023г. на Директора на НИНКН (л. 46) Кметът на О. Т. бил уведомен, че сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], [УПИ], кв. 70 по регулационния план на [населено място], общ. Троян, обл. Ловеч, с адм. адрес: мах. Миленча, [улица], собственост на Х. Г. П. от [населено място], е декларирана с Писмо № 3805 от 13.10.1980г. като „Къща на Стоян Краев Грошев“ (преди на Н. Х.), като архитектурно-строителен паметник на културата без предварителна категория, както и че съгласно §12 от ПЗР на ЗКН, обектът притежава статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност. Със Заповед № 1510/09.11.2023г. на Кмета на Община Троян (л. 49) бил определен нов срок за работата на комисията. На 22.11.2023г. назначената комисия съставила Констативен протокол на основание чл. 73, ал. 1 от ЗКН, с който установила, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] том I peг. № 904 дело 66 от 2017 год., собственик на ПИ с площ [рег. номер]. м, находящ се в [населено място], община Троян, област Ловеч, с адрес: махала Миленча, [улица], с идентификатор № 80981.351.1688 по КККР, е Х. Г. П. от [населено място], както и че сградата на [улица] [населено място], общ. Троян притежава статут на единична декларирана недвижима архитектурно-строителна недвижима културна ценност, декларирана е като „Къща на наследници на М. И. Х., № 21“ и попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност „Махала Стругът“, която е до „Махала Миленча“, декларирана със Списък от 14.12.1971г. на НИПК. При проверката на място, комисията констатирала още, че къщата е част от ансамбъла сгради по [улица], разположена в началото на имота, на уличната регулационна линия, като е била с най-висока културно-историческа стойност. Поради срутване на покрива и етажа описанието на сградата в протокола е направено от съществуващите в НИНКН архитектурно заснемане и проект за адаптация и експониране от 1972 година. До уличната фасада е била разположена покрита порта. Къщата има и историческа стойност, като едно от сигурните убежища на В. Левски. В протокола се сочи също, че сградата е строена през първата половина на XIX век - на вратата на „мъзана“ е издълбана датата 1841г., което може да показва и друго събитие, несвързано с началото на строежа, защото по това време вече е била построена. Отразено е също, че през 1928г. е правен ремонт (по това време собственикът е бил член на БЗНС, в опозиция и върху къщата е хвърлена бомба), при който са сменени прозорците на собата със същия тип, но по-големи. Свалени са и двата стенни долапа. Къщата е двуетажна, състои се от приземие и горен жилищен стаж. Приземието се заема от работилницата, върху повече от половината площ - бояджийница, малък дюкян-шивачница и също малък по площ „мъзан“, който е свързан с бояджийницата. Огнището в нея е зазидано, бил е запазен един казан за боядисване. Дюкянът е самостоятелен, с прозорец и врата към улицата. Работилницата се осветява с два прозореца, свързани с обща рамка. Вратата е двукрила, а към двора има още една врата. Прозорецът на „мъзана“ е с вътрешен дървен капак. Вероятно е работилницата първо да е била кръчма, а „мъзана“ е служел като стая за преспиване на закъснели посетители. Трите стени на приземието са от каменна зидария, неизмазани от двете страни, зидани на пояси с дървени санграчи. Стената към улицата, на която са отворите, както и междинните стени, са от плет. Подовете са трамбована глина, таваните - видим гредоред. Видима е и дебелата главна греда-смок, подпряна в средата с колона, с възглавница (която е вградена в междинната стена). Според описанието в констативния протокол, горният етаж е използван само за жилище. Разпределението следва традиционната местна схема от четири помещения - вкъщи, соба, одая и кьошк. Дървена стълба без контрастъпала извежда на малък, с издължена форма кьошк, от който се влиза в просторна голяма стая с огнище - „вкъщи“. Собата и одаята са достъпни от нея. Ориентирани са към улицата. Огнището е разположено на междинната стена към собата, но не е в средата на стената, както е характерно за района. Стените на етажа са от плет, измазани гладко от двете страни. Колоните в кьошка са с къси, грубо профилирани възглавници. Парапетът е от плътно ковани дъски. Подовете са от трамбована глина, само в собата подът е от талпи. Таваните във „вкъщи“ и кьошка са от видим гредоред, а в останалите две помещения са от дъски с ковани летви върху фугите. Интериорът е почти напълно запазен, с изключение на капаците на прозорците в собата и долапите. Вратите са с високи прагове, с дъговиден горен праг – „вежда“. Тези към собата и одаята са събрани в обща рамка. Прозорците са с дървени вертикални решетки с таблени вътрешни капаци, плъзгащи се по улеи в стената. Покрай стените обикалят полици. Долапите са премахнати. Този в одаята е бил с вграден иконостас. Изпълнението на дървените елементи е малко по-грубо, без много детайл в сравнение с украсата на други къщи в махала Миленча от същия строителен период, в махала Кичура. Покривът е пирамидален със слаб наклон, покрит с каменни плочи. Къщата има стегнат, добре пропорциониран обем, с умело използвано живописно съчетание на различните употребени материали - камък, гладка мазилка, дърво. Към улицата горният етаж се наддава с еркер над приземния, като стъпва на дървени профилирани конзоли. Кьошкът също излиза еркерно по двете си страни с ширината на стълбата (към двора има втора стълба, вероятно, допълнително строена). В приземието преобладават отворите, вратите са от плътни, дебели дъски, ковани с едри гвоздеи с квадратни глави. В етажа отворите са по-малко и пестеливо разположени в преобладаващата стенна плоскост. Стрехата е широка, не е обшита. Украсена е с тънки коси подпори, украсени с груб нарез. Непосредствено с къщата е свързана двойната покрита порта. Имало е каменна ограда на същата височина като портата, но съборена. Сега от камък е само ниският ограден цокъл. Съгласно протокола, сградата с идентификатор № 80981.351.1688.1, находяща се в [населено място], община Троян, област Ловеч, с адрес: махала Стругът, [улица], се е срутила до нивото на каменната зидария на приземния етаж, който е затиснат от руините. Те, както и целият поземлен имот, са обрасли с тревна растителност. Улицата е разчистена от руините, съгласно предписание на О. Т.. Приложен е снимков материал. Въз основа на този Констативен протокол Кметът на Община Троян издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 118/29.01.2024г. (л. 51-53), с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 73, ал. 3 от ЗКН, наредил: 1. В срок от шест месеца от влизане в сила на заповедта, собственикът да възложи на оторизирани лица по смисъла на чл. 165 от ЗКН изготвянето на подробно архитектурно заснемане и комплект проектна документация за реставрация и адаптация на недвижимата културна ценност, къща на наследници на М. Х.. Проектната документация да отговаря на изискванията на Наредба № 4 на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Проектната документация да бъде внесена за разглеждане и одобрение в НИНКН, МК. 2. В срок от три месеца от получаване на съгласувателно становище на Министерство на културата, да представят съгласувания проект за одобряване в Община Троян. 3. В срок от три години от одобряване на проекта и издаване на разрешението за строеж да се приключи с реализацията на проекта. Като мотиви на заповедта са възпроизведени по-голямата част от констатациите, съдържащи се в Констативния протокол от 22.11.2023г., като е посочено, че същият е неразделна част от заповедта. По делото са приети представените с административната преписка и от страните писмени доказателства, както и Писмо от директора на НИНКН с вх. № 1346/18.04.2024г. (л. 81) относно статута на обекта по смисъла на ЗКН, с приложени копия на архитектурно заснемане и проект, изготвен от НИПК за реставрация и адаптация на сградата от 1972г., като същите не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. По искане на оспорващата е разпитана като свидетел арх. Н. В. Б. – член на назначената от Кмета на О. Т. комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН – представител на НИНКН. От заявеното от свидетелката Б. се установява, че е била на оглед в къщата преди датата на протокола от 22.11.2023г., като на място присъствали лицата, посочени в протокола. Сочи, че собственикът на имота бил уведомен, като това било задължение на общината. Излага, че сградите са повредени, отворени и може да се разгледа и да се прецени какво е състоянието на конструкцията. Комисията имала за задача да се запознае със състоянието на сградата и да даде точни предписания какво да се прави с нея и ако е опасна, част от нея да се демонтира. В случаят, сградата била паднала и огледът е бил само от улицата. Всичко било обрасло, неподържано и нямало как да се влезе в имота. Според свидетелката Б., още 1972 година Институтът за паметници на културата е направил заснемане на тази сграда, направен бил проект, като същият бил предоставен на собствениците. Посочва, че снимките към Протокола от 04.07.2023г., приложен на л. 29-33 от делото, както и тези, приложени към Констативен протокол от 22.11.2023г. - от л. 54 до л. 61 от делото са идентични, както и че е подписала протокола за оглед след като същият бил изготвен. Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите са логични и непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото, като не е налице пряка заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и същият е предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с вх. № 3858/18.12.2024г. (л. 198-200) с вещо лице инж. А. И. Б. от [населено място] със специалност: Архитектура, Промишлено и гражданско строителство – конструкции, Опазване на паметниците на културата, вписана в Регистъра на лицата по чл. 165, ал. 1 от Закона за културното наследство. Според вещото лице от описанието в констативния протокол, разпита на свидетеля и от огледа на място се установява, че от сградата е останала част от приземния етаж, която е недостъпна, като състоянието на къщата (самосрутила се) не позволява да бъде извършено архитектурно заснемане. Към момента на огледа сграда с [идентификатор] е почти изцяло разрушена. Приложеният по делото проект от 1972г. не съдържа конструктивно заснемане. Общи данни за вида на конструкцията на сградата има в обяснителната записка по част архитектура. По-нататък в заключението експертът се позовава на чл. 163 от ЗКН, §4, т. 15 и т. 19 от ДР на ЗКН и Венецианската харта от 1965 година. Съобразявайки обстоятелството, че сградата е разрушена (липсва носещата конструкция), вещото лице арх. Б. намира, че методите на консервация и реставрация са неприложими. Дава заключение, че възстановяването на сградата би могло да се осъществи по архивни данни - заснемания, фото-документация, както и че дейностите по демонтиране и реконструкция по автентични данни се извършват при условията на чл. 74 от ЗКН. Посочва, че състоянието на къщата налага руините да бъдат разчистени. При изработване на проект за реконструкция по автентични данни, би следвало същият да е адаптиран към съвременното използване на сградата. Експертът дава заключение, че предвид състоянието на сградата е необходимо да бъдат премахнати срутилите се части от сградата, както и увредените каменни зидове. Дейностите свързани с демонтаж - изцяло ръчно отстраняване на останалите дървени части от сградата, както и на каменните зидове, са опасни за изпълнение поради възможност от последващо срутване. За премахването на срутилите се части от сградата е необходимо да се изготви проект по част „План за безопасност и здраве“, в който да бъде указан начина за разчистване и мерките за безопасност при работа. Според заключението по съдебно-техническата експертиза дейностите свързани с консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности са „строежи“, съгласно т. 38 от §5 на ДР на ЗУТ. Посочва се, че в нормативната уредба не е определен специален срок, различен от срока по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, за валидност на разрешението за строеж за недвижимите културни ценности. Видно от заключението техническият проект от 1972г. съдържа архитектурно заснемане и проект за адаптация. Реставрационно-консервационните работи, необходими към 1972г. за запазването на къщата, са описани в количествената сметка към проекта. В обяснителната записка по част архитектура е посочено, че общото конструктивно състояние към момента (1972г.) е било добро и са описани елементите подлежащи на подмяна. В проекта липсват данни за характеристиките на конструктивните елементи, както и за наличие на вътрешни инсталации — водопровод, канализация и електричество. Според вещото лице, предвид настоящото състояние на сградата - срутила се, проектът от 1972г. в частта за реставрация е неприложим. От проекта може се използват архитектурното заснемане и снимковия материал, доколкото съдържат информация за фасадното оформление и функционалното разпределение на сградата. В съдебно заседание вещото лице арх. Б. поддържа депозираното заключение и прави уточнение, че проект за реставрация, адаптация на къщата не може да бъде изготвен, а следва да бъде изготвен проект за реконструкция по автентични данни. Заключението е прието от съда и е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото в техническата част, при съобразяване техническите констатации и изключване на правните изводи при преценката си. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият състав приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото оспорената заповед е връчена на Х. П. на 02.02.2024г., видно от разписката на л. 63 от делото, а жалбата е изпратена на 15.02.2024г. (видно от пощенското клеймо на л. 27 от делото) и е постъпила при ответния административен орган на 19.02.2024г. (видно от поставения вх. № Ж-РД-18/19.02.2024 г. – л. 5). Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, пред родово и местно компетентния административен съд по постоянен адрес на адресата на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, пети административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Според чл. 73, ал. 3 от ЗКН, заповед от вида на процесната се издава от кмета на общината. Видно от Заповед № 99/26.01.2024г. на Кмета на Община Троян (л. 62), за периода от 29.01.2024г. до 31.01.2024г. включително, издателят на обжалваната заповед - А. П. А. – З. К. на О. Т. е осъществявал всички функции на Кмета на Община Троян. Предвид това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при условията на заместване и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в предвидената писмена форма, подписана е от нейния издател и формално съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че в заповедта липсва адресат на акта, както и че не ставало ясно по отношение на коя конкретно сграда е издадена заповедта. Действително, в диспозитива на заповедта липсва посочване на адресат с имена, ЕГН и пр., но със същата е наредено разписаните в диспозитива ѝ действия да бъдат извършени от собственика на имота, описан в обстоятелствената част на заповедта - имот с идентификатор № 80981.351.1688. Липсва спор между страните, че именно оспорващата Х. Г. П. е собственик на този имот. Също, видно от мотивната част на заповедта, сградата по отношение на която са разпоредени процесните действия е с идентификатор № 80981.351.1688.1. С оглед на това, макар да не са посочени в диспозитива на обжалваната заповед, тези реквизити се съдържат в обстоятелствената част на заповедта и волята на административният орган в това отношение е ясна. Не се споделят и наведените от жалбоподателката доводи относно невъзможност да се установи идентичност на имота, предмет на заповедта. Видно от изпратените от НИНКН копия на списъци на декларираните архитектурно-строителни паметници на културата, при изготвянето на първия списък към 1971г. „Махала Миленча“ където се намира процесната сградата, е била включена към [населено място], а към 1980г. – при изготвянето на втория списък същата махала е включена към обектите за [населено място]. Обжалваната заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От данните в представената от органа административна преписка се установява, че жалбоподателката Х. П. не е била уведомена за започване на производството по чл. 73 от ЗКН съобразно изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК. Видно от писмата от 20.07.2023г., от 10.08.2023г. и от 20.10.2023г. на Кмета на Община Троян (л. 34, л. 39, л. 43), П. не е била известявана за предприеманите действия по чл. 73 от ЗКН, в т.ч. за датата на насрочената проверка – оглед на място. Това действие е от особено важно значение, с оглед естеството на това производство, защото именно от констатациите при огледа са обусловени последващите действия в изпълнение правомощията на компетентния орган. Следователно, неуведомяването на собственика Х. П. съществено е ограничила правото ѝ на защита, а именно да присъства на извършения оглед. Съществено нарушение на процесуалните правила е това, което, ако не е било допуснато, би могло да доведе до различен от постановения резултат. Неучастието на засегнатата страна, респ. необсъждането на нейните възражения, обяснения, доказателствени искания и доказателства, може да доведе до различни изводи и до различно проявление по предмет, обем и съдържание на крайното властническо волеизявление, чрез което се прилага/ изпълнява закона от административния орган. В конкретният случай, неучастието на адресата на акта в административното производство следва да бъде определено като съществено по своя характер нарушение, тъй като е довело до проведено административно производство, в което заинтересованата страна не е имала възможност за участие и упражняване на правото си на защита. В това производство като краен резултат е възпрепятствано прилагането на основни правила на административния процес – чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, гарантиращи от своя страна спазването на основните му принципи, а именно за законност, равенство и откритост - чл. 4, чл. 8 и чл. 12 от АПК. Несъмнено административният орган е в правомощието си да издаде съответния като резултат акт - чл. 73 от ЗКН, но същият има безусловното задължение да обезпечи участието на страната в административното производство и да обсъди, мотивира акта си съобразно и становището на страната. Съгласно чл. 41, т. 2, б. „а“ от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Не може защитата на заинтересованата страна да има възможност да излага аргументи едва в съдебното производство и съдът за първи път да обсъжда доводи, свързани с обстоятелства по издаване на административния акт. В случаят нарушението е съществено, тъй като ако бе дадена възможност на засегнатата страна да участва в производството и да възрази пред административният орган с аргументите, изложени пред съда, е налице вероятност изходът от административното производство да е различен. В този смисъл е и Решение № 14446 от 29.10.2019г. на ВАС по адм. дело № 45/2018г., III отделение. Отделно от горното, в Писмото от 20.07.2023г. на Кмета на Община Троян (л. 34) се сочи, че е назначена комисия по чл. 196, ал. 6 от ЗУТ, която разпоредба безспорно е неотносима към производството по чл. 73 от ЗКН. С оглед на което съдът намира, че ответният административен орган неправилно е смесил двете административни процедури, които са различни по своя характер. Според чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Съставът на тази комисия е различен от състава на комисията по чл. 73, ал. 1 от ЗКН. Предвид изложеното съдът приема, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Процесната заповед е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 73, ал. 1-3 от ЗКН, в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности Кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на Регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния протокол Кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извода, че при преценка на материалната законосъобразност на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, следва да се изясни: 1. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност; 2. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност; 3. нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно-реставрационни и/ или ремонтни дейности; 4. определени ли са конкретни по вид и обем укрепителните, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, чиято необходимост е констатирана от помощния орган. Предвид направените по-горе констатации в изложението, съдът приема, че адресат на обжалваната заповед е собственикът на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], а именно оспорващата Х. П., с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Видно от събраните по делото доказателства, процесната сграда е недвижима културна ценност. Този факт е безспорен и установен и от заключението на вещото лице, както и от приетите писмени доказателства (л. 41, л. 81 и л. 161-163). Съгласно §10, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, във връзка с чл. 59, ал. 4 от ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на ЗКН. Съдът намира, че извършването на предписаните с обжалваната заповед на Кмета на О. Т. действия – дори в общия вид, в който са формулирани, не кореспондира с приложимите материалноправни разпоредби. Това възражение на оспорващата е основателно и същото се подкрепя от изслушаното по делото експертно заключение, описано детайлно по-горе. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, тъй като освен, че не е оспорено, това заключение е изготвено добросъвестно от професионално компетентно лице, специалист в областта на архитектурата, което същевременно е вписано и в публичния регистър по чл. 165 от ЗКН. Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, методите на консервация и реставрация са неприложими, като проектът за реставрация, адаптация на къщата не може да бъде изготвен, а следва да бъде изготвен проект за реконструкция по автентични данни. Съгласно §4, т. 15 от ДР на ЗКН „Реконструкция по автентични данни на недвижима културна ценност“ е пълно или частично преизграждане, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духа и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори. Според §4, т. 19 от ДР на ЗКН „Адаптация“ е опазване на недвижимите културни ценности чрез осигуряване на тяхното съвременно използване, съобразено с консервационната и реставрационната методика. Видно от цитираните легални дефиниции, се касае за различни по своя характер дейности. Доколкото от данните по делото се установява, че процесната сграда с [идентификатор] се е срутила до нивото на каменната зидария на приземния етаж, то няма как същата да подлежи на адаптация. От експертизата се установява, а и липсва спор между страните, че процесната сграда се е срутила до нивото на каменната зидария на приземния етаж. Дадените разпореждания в обжалваната заповед за изготвяне на подробно архитектурно заснемане и проектна документация за адаптация противоречи на физическото състояние на сградата, тъй като не е възможно запазването ѝ (същата се е срутила). В конкретният случай оспорващата Х. П. е задължена да извърши адаптация (запазване), което практически не е възможно. Органът изобщо не е обсъдил възможността за извършване на реконструкция по автентични данни – арг. §4, т. 15 от ДР към ЗКН. Наред с изложеното, не е налице и четвъртата предпоставка за издаване на заповедта с процесното правно основание, тъй като не е установен вида и обема на необходимите дейности. Обжалваната заповед е такава по чл. 73, ал. 3 от ЗКН и се издава на база констативен протокол, изготвен след обследване на сградата от комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, в който се отразява състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на заповедта, нито в Констативния протокол от 22.11.2023г. – неразделна част към нея, са посочени конкретни и индивидуализирани строително-ремонтни дейности. Направено е единствено общо описание на това какво е представлявала сградата, като се преразказват факти и обстоятелства от миналото на имота - за какво се е използвала и какъв е бил интериора на къщата, което не може да запълни констатираната непълнота. Необходимостта от конкретни и ясно описани дейности е заложена от самия административен орган в заповедта за назначаване на комисия – да се установят вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи (л. 44), но въпреки това при издаването на обжалваната заповед същите не са посочени. Извършването на указаните в заповедта дейности не може да се основава на тълкуване волята на органа, нито на предположения, за да се материализират конкретно дадените указания. Същите следва да притежават нужната конкретика както по вид, така и по обем, в противен случай актът не съответства и на целите на закона. Неяснотата по отношение на необходимите работи, които оспорващата е задължена да извърши, води до невъзможност за изпълнението им. В разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗКН изрично е употребено „вида и обема на необходимите работи“, като тази норма намира приложение и при чл. 73, ал. 3 от ЗКН, задължаваща органа да посочи конкретно вид и обем на съответните работи. Отразеното в заповедта не съдържа посочване на вида и обема на необходимите работи, а по-скоро целен резултат, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 73, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗКН. Едва след посочване вида и обема на необходимите работи може и следва да се изготвят необходимите архитектурни заснемания, инвестиционни проекти и разрешение за строеж по смисъла на чл. 84 от ЗКН, а не обратното. В този смисъл са и Решение № 12428 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2024 г., III о.; Решение № 15936 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2020 г., III о.; Решение № 6065 от 26.05.2015 г. по адм. д. № 9399/2014 г. по описа на ВАС, III отделение. На следващо място, съдът намира за основателно възражението на оспорващата, че не става ясно как Кметът на О. Т. е определил срок от три години от одобряване на проекта и издаване на разрешението за строеж за приключване реализацията на проекта. Съгласно чл. 153, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, разрешението за строеж губи правно действие, когато: 1. в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало строителството; 2. в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покрива на сградите. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че срокът за завършване на строителството преди издаденото разрешение за строеж да загуби своето действие, е пет години, а не три, както е посочено в т. 3 от обжалваната заповед. Тригодишният срок е релевантен към започване на строителните дейности (арг. чл. 153, ал. 2, т. 1 от ЗУТ), с оглед на което в противоречие с горепосочените материалноправни разпоредби Кметът на Общината е определил по-кратък срок за завършване на обекта. Предвид изложеното, съдът счита, че оспорената заповед на Кмета на О. Т. следва да бъде отменена като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Предвид изхода на делото ще следва в полза на оспорващата да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските на л. 217 от делото, с изключение на сумите, представляващи заплатени такси за извършените банкови преводи и адвокатско възнаграждение над сумата 1000 лева. Таксите за извършени банкови преводи не попадат в обхвата на разноските, подлежащи на възстановяване по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК, доколкото същите зависят от начина на плащане, избран от страната и ползваната банка. По отношение на заявените разноски за адвокатско възнаграждение в претендиран размер 1200 лв., следва да се посочи, че до приключване на разглеждането на делото в последното открито съдебно заседание нито от страна на оспорващата, нито от нейният процесуален представител – адв. П., са представени доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е налично единствено пълномощно за процесуално представителство (л. 10), но липсва договор за правна защита и съдействие, от който да се установи размера на уговореното между страните адвокатско възнаграждение, както и начина му на плащане. Предвид това и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде присъдено такова в размер 1000, 00 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.), съгласно която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Предвид изложеното, в полза на оспорващата Х. П. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2266, 00 лв., от които: 10, 00 лв. – заплатена държавна такса (л. 218); 1 206, 00 лв. – внесен депозит за вещо лице (л. 220-221); 50, 00 лв. – внесен депозит за призоваване на свидетел (л. 219) и 1000, 00 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва да бъде осъдена О. Т. в качеството на юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения индивидуален административен акт, да заплати посочените по-горе разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети административен състав