Решение № 14871 от 24.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 27004/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявен от В. И. Д.-Х., ЕГН •••••••••• срещу Национален осигурителен институт (НОИ), гр. София иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 279,20 евро, равностойността на 546,06 лв., представляваща заплатени здравни осигуровки за периода за периода ••• г. – 19.09.2022 г., които НОИ като работодател е следвало да заплати. Ищцата твърди, че е работела при ответника по трудов договор от ••• г. на длъжността „•••“ в отдел „•••“, Дирекция „•••“, Централно управление на НОИ , със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Поддържа се, че на 02.07.2020 г. е уведомила работодателя, че е бременна в 14-та гестационна седмица с второ дете и е представила доказателства, а по-късно и болничен лист, удостоверяващ термина 45 дни преди раждането, настъпило на ••• г., за което ангажирала доказателства, на ••• г. Уведомила работодателя, че ще ползва отпуск за отглеждане на дете до 2 години, подала заявления за същото включително и за обезщетение по чл. 53 от КСО. Сочи, че при справка в онлайн системата на ответника, е установила, че трудовият й договор бил прекратен на ••• г. Работодателят спрял да изплаща и обезщетението за отглеждане на второ дете. Поради горните обстоятелства, ищцата е подала искова молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 14655/2021 г. пред СРС, 56-ти състав, но делото било прекратено, защото страните не спорели, че уволнителната заповед не била връчена на ищеца. Впоследствие НОИ отново спрял да й заплаща обезщетението, наложило се сама да си внася здравните осигуровки, не получавала детски надбавки и за децата си. Твърди се, че уволнителната заповед не й била връчена и до момента, което означавало че страните са обвързани от валидно трудово правоотношение, а ищцата се ползвала със закрилата по чл. 333 от КТ, защото била майка на дете до 3 годишна възраст. Посочва, че обезщетение по чл. 53 от КСО й се дължало, както и детските надбавки за двете деца, а здравните осигуровки следвало да ги плаща работодателят. Между страните имало спор за съществуването на трудовото правоотношение, защото работодателят в отговора си до Омбудсмана на Р. България изложил доводи, че трудовото правоотношение е прекратено на ••• г., а ищцата считала, че договор не е прекратен. Претендира съдебни разноски. В съдебно заседание, ищцата чрез процесуалния си представител, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 546,06 лева, равностойността на 279,20 евро за периода от ••• г. до 19.09.2022 г. Ответникът - Национален осигурителен институт /НОИ/ в предоставения срок по чл.131 ГПК, оспорва предявения иск. Излага доводи, че дължимостта на здравноосигурителни вноски от работодателя произтича от съществуването на съответното правоотношение, по което лицето подлежи на осигуряване - чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Сочи, че до 13.01.2021 г. трудовото правоотношение между страните, е съществувало като по него ищцата е ползвала отпуск по майчинство и за този период, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, за нея са внесени дължимите здравноосигурителни вноски. Поддържа, че трудовото правоотношение с В. Х. е прекратено на ••• г., на основание чл. 37, ал.5, т. 10, б. „б“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, със Заповед № 147/••• г. С решение № 5401/2023 г. по гр. д. № 61863/2022 г. СРС, 62 състав, е установил, че прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на ••• г. Ответникът излага становище, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, за него липсва задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за лицето. Сочи се, че поради влезли в сила Решение № 5401/2023 г. на СРС, 62 състав, по гр. д. № 61863/2022 г., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на незаконно уволнение и неговата отмяна и Определение № 23197/09.09.2022 г. на СРС, 179 състав, по настоящото гр. дело, в частта, с която искът за установяване съществуване на трудово правоотношение е приет за недопустим, се преклудира възможността ищцата да се позовава на съществуване на трудово правоотношение след ••• г., съответно да обосновава с тези си твърдения задължения за НОИ като работодател, произтичащи от закона. По изложените съображения, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира съдебни разноски. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: С Определение №2154/17.02.2023 г. по в. ч.гр.дело №20221100510693/2022 г., Софийски градски съд е отменил Определение № 23197/09.09.2022 г. по гр. дело № 27004 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 179-ти състав в частта, с която е върната исковата молба вх.№ 103463/23.05.2022 г., уточнена с молби от 10.06.2022 г., 24.06.2022г. и 21.07.2022 г. от В. И. Д.-Х. срещу НОИ, и производството по делото е прекратено по иска за осъждане на ответника като работодател да заплати на ищеца платените от нея здравни осигуровки за периода: цялата 2021 г. и от януари до май 2022 г. в размер на общо 442,13 лв., които НОИ като работодател на ищеца следвало да плати, но били платени от ищцата. Върнал е делото на СРС, 179 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. Оставил е без уважение частната жалба в останалата част. Настоящият състав е сезиран с иск с правно основание по чл.59 ЗЗД. С уреждането на института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал забраната определено имуществено благо да преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг - без да е налице правно основание за това разместване на материални блага (юридически факт, годен да породи правни последици). Следователно, разместването на имуществени блага без да е налице правно основание за подобно разместване налага необходимостта от възстановяване на неоправдано нарушеното имуществено равновесие. За да възникне суброгационното право по чл. 74 ЗЗД, е необходимо в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) изпълнение на действително задължение от страна на трето спрямо правоотношението лице; 2) наличие на правен интерес за третото лице да изпълни чуждия дълг и 3) третото лице да има регресни права срещу длъжника. Както бе изяснено, уредбата на законната суброгация се основава на принципите за забрана на неоснователното обогатяване. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно изготвена от лице с нужните познания, се установява, че внесените здравноосигурителни вноски от ищцата за периода от ••• г. до 31.12.2021 г., както и от януари до май 2022г. вкл. са в общ размер на 443,46 лв, посочено е, че внесените здравноосигурителни вноски от ищцата за периода от ••• г. до 31.12.2021 г., както и от януари до 19.09.2022 г. вкл. са в общ размер на 546,06 лв. Горното правнорелевантно обстоятелство, се установява и от представените платежни документи от ищцата по делото. В открито съдебно заседание от 24.02.2026 г., ищцата е направила изменение на предявения иск досежно неговия размер.На основание чл.214 ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на иска като същият се счита за предявен за сумата от 546,06 лева за периода ••• г.-19.09.2022 г. Носител на правното задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е осигуреното лице, по възникналото публично правоотношение с осигурителния орган – НЗОК. Следователно, осигурителното правоотношение възниква между осигуреното лице и осигурителен орган, като в неговото предметно съдържание се включват както имуществени права и задължения, така и съответен личен елемент. Съобразно своята правна същност уредената система на здравното осигуряване създава субективно право на всяко осигурено лице да получава дължимата му се медицинска помощ, без да заплаща паричната й равностойност, тъй като възнаграждението за нейното качествено осъществяване се заплаща от осигурителния орган – НЗОК (респ. застрахователно дружество по чл. 83 ЗЗО), която като управляваща специално създадени парични фондове носи обезпечително-гаранционна отговорност при настъпване на осигурен социален риск, независимо от неговото основание. За да бъде задължен ответникът да заплати на ищцата поетите в нейна тежест здравноосигутелни вноски за претендирания период от ••• г. до 19.09.2022 г. в размер на 546,06 лева, равностойността на 279,20 евро, то между страните следва да е било налице валидно трудовоправоотношение. С Решение №5401/05.04.2023 г. по гр.дело №61863/2022 г., Софийски районен съд (л.106) е отхвърлил предявените от В. И. Д.-Х. срещу НОИ искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно на уволнението на В. И. Д.-Х., за което е издадена заповед № 147/••• г., и неговата отмяна, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищцата на предишната й работа и иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ за сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за периода 19.09.2022 г. – 19.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. С Решение № 566/31.01.2024 г. по в. гр.дело №507971/2023 г., Софийски градски съд (л.109) е потвърдил първоинстанционното решение като е възприел мотивите на СРС, че времетраенето на срочния трудов договор се определя от времето на отсъствие на замествания служител. Прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ настъпва не само при завръщане на титуляра на длъжността, но и при прекратяване на трудовото правоотношение с него, поради което и процесният договор с ищцата се счита за прекратен от ••• г. С влязлото в сила съдебно решение, е разрешен окончателно въпросът относно липсата респ. наличието на валидно трудово правоотношение между страните. Този извод обвързва съда в настоящото производство, доколкото именно от съществуването на такова правоотношение произтичат последиците, свързани със задълженията на работодателя за начисляване и внасяне на дължимите здавноосигурителните вноски на ищцата. На основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда, се определя и внася върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноската е за сметка на работодателя и е равна на дължимата от него част от вноската, като се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. От цитираните разпоредби следва, че работещите по трудови правоотношения лица се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в Кодекса на труда. На основание чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство, майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 52 от КСО при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО. При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, за периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 52 от КСО, отпада и основанието за внасяне на здравноосигурителни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не са налице трудови правоотношения и разпоредбата на чл. 40, ал. 1,т. 5 от ЗЗО е неприложима. Работодателят дължи здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, само за периода преди прекратяване на трудовия договор. Следователно, за периода след прекратяване на трудовото правоотношение, ако лицата не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, те внасят осигурителни вноски, съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО - до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят и извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Дължимостта на здравноосигурителни вноски от работодателя произтича от съществуването на съответното правоотношение, по което лицето подлежи на осигуряване - чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. След като до 13.01.2021 г. трудовото правоотношение е съществувало, като по него ищцата е ползвала отпуск по майчинство и за този период, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, за нея са внесени дължимите здравноосигурителни вноски, след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради отпадането качеството на НОИ на работодател и осигурител на ищцата, за него липсва задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за В. И. Д.-Х.. Искът за възстановяване на внесени от лицето за негова сметка, по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, здравноосигурителни вноски се явява осъдителен иск, обусловен от произнасяне за съществуване на трудово правоотношение за претендирания период. Установеното с влязло в сила решение, отсъствие на трудово правоотношение между ищцата и ответника за претендирания период от ••• г. до 19.09.2022 г., изключва възникването на свързаното с него законово задължение на работодателя за внасяне на здравноосигурителни вноски на служителя. При това положение липсва правно основание за ангажиране отговорността на ответника, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищцата следва да бъдат възложените сторените от ответника разноски по делото. При липсата на заявено искане за присъждането им от ответника, съдът не дължи произнасяне в тази връзка. Воден от горното, съдът