Решение № 8627 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1441/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД против Решение № 304/13.03.2026г. по АНД № 2954/2025г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 11-01-67/13.06.2025г. на Директора на АДФИ, с което на дружеството са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на по 500 лева за всяко едно от констатирани 12 нарушения на чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС. Касаторът излага твърдения за немотивираност и неправилност на оспореното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/. Счита, че въззивният съд е приел безкритично мотивите на административнонаказващия орган, без да направи анализ на доказателствата и без да обсъди конкретните възражения за незаконосъобразност на процесното НП. Сочи, че НП е издадено за неосъществен предварителен контрол по 12 плащания по фактури, като не става ясно с кое плащане, коя точно фактури се погасява, с което се нарушава правото на защита на дружеството и правото да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено. Излага доводи, че финансовата инспекция превратно е тълкувала Вътрешните правила по СФУК, в които е уреден начинът, по който се реализира вътрешния предварителен контрол за законосъобразност. В противоречие с чл. 14 и чл. 15 от Вътрешните правила, финансовата инспекция е приела, че такъв контрол изобщо не е извършен. ЗФУК задължава организациите от публичния сектор да прилагат в дейността си практики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност, без да уточняват тяхното съдържание. Касаторът се позовава на Указания на Министъра на финансите, утвърдени със Заповед № ЗМФ-184/06.03.2020г., действащи към момента на извършване на плащанията, съгласно които изискванията на законодателството се детайлизират и прилагат от организациите от публичния сектор чрез специфични вътрешни правила и процедури, както и обуславят клаузите на сключваните от организациите споразумения и договори. Намира, че именно тази детайлизация е сторена във вътрешните правила, като същите са предоставили на управителя на дружеството да извърши преценката за законосъобразност на плащанията, която се финализира със „заверката на определени транзакции“. Сочи, че както законът, така и министъра на финансите са предоставили необходимата оперативна самостоятелност на всеки от ръководителите на организациите по ЗФУКПС да преценят съдържанието на политиките и процедурите по предварителен контрол за законосъобразност, като тук този контрол е бил осъществен и е завършил с одобрение, изразено чрез поставяне на подпис от управителя на дружеството. В условията на евентуалност, излага доводи за неправилна правна квалификация на описаното деяние. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение, с което да се отмени издаденото НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание касатора, чрез адв. С., поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд по изложените в нея аргументи. Ответникът – директорът на Агенция за държана финансова инспекция, в депозирани по делото писмени бележки, оспорва жалбата. Твърди, че решението на ВРС е правилно и моли да бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВРС е образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, [ЕИК], против НП № 11-01-67/13.06.2025г. на Директора на АДФИ, с което за 12 нарушения на разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС, и на основание чл.32, ал.2, вр. ал.1, т. 1 от ЗДФИ, вр. чл. 35, ал. ЗДФИ на дружеството са наложени наказания „имуществена санкция“ в размер на по 500 лева за всяко едно от тях. От фактическа страна районният съд е установил, че със заповед № ФК-10-736 от 02.08.2024 г. на заместник-директор на АДФИ била назначена финансова инспекция на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД („ВиК Варна“ ООД) със следната задача: "Проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и отчетната дейност, както и нормативната уредба в областта на обществените поръчки при сключване на договор № 28/2020/14.08.2020 г. между инспектираното дружество и "Поли Йорд" ЕООД гр. Варна с предмет: "Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от "ВиК Варна" ООД, гр. Варна, и Допълнително споразумение №1 към договора, в. т. ч. и изпълнението им". При проверката било установeно, че „ВиК – Варна“ ООД е юридическо лице, вписано в Регистъра за търговски дружества при ОС Варна под партиден №18 по ф. д. №8218/1991 г. със седалище и адрес на управление в гр. Варна и предмет на дейност - водоснабдяване и канализация, пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е в размер 1363100 лв, 50.98 % от които са собственост на държавата чрез "Български ВиК холдинг" ЕАД, а останалите 49.02 % на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла, Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, Община Провадия и Община Суворово. Като търговско дружество с блокираща квота държавно/общинско участие в капитала по смисъла на чл.4, т.3 ЗДФИ, "ВиК – Варна“ ООД попада в обхвата на държавната финансова инспекция. Органи на управление на дружеството са Общо събрание и Управител, като последният организира и ръководи дейността и представлява дружеството. От 14.08.2012 г. до 31.01.2023 г. управител на дружество бил В. В., а от 01.02.2023 г. до приключване на проверката - управител на дружеството е В. Р.. Съгласно чл.20 от дружествения договор на "ВиК - Варна" ООД Общото събрание има правомощията по чл.137, ал.1 ТЗ, в т. ч. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Предвид гореизложеното, дружеството е организация от публичния сектор по смисъла на чл.2, ал.2, т.8 ЗФУКПС, а управителят му е ръководител по смисъла на §1, т.8 от ДР на същия закон. Съобразно чл.4, ал.1 ЗФУКПС, с издадена от управителя Заповед №ВД-30-1 от 22.02.2019 г. са въведени Вътрешни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол (Вътрешни правила по СФУК) във "ВиК - Варна" ООД. При извършена проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и отчетната дейност при изпълнение на договор №28/2020 от 14.08.2020 г. с предмет: "Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от ВиК ООД, гр. Варна" било установено, че съответният договор за възлагане на обществена поръчка е сключен в резултат на проведена открита процедура по ЗОП като е подписан за "ВиК - Варна" ООД от В. Д. В., заемал длъжността управител до 31.01.2023 г., който, както и заемащият същата длъжност от 01.02.2023 г. до 31.12.2023 г. управител В. Б. Р., са подписали нареждания за плащане на обща стойност 1864963.91 лв. като задължения по издадени по договора фактури за 2023 г., подробно описани в АУАН и НП. Въз основа на направените констатации при проверката, инсп. И. И. съставил спрямо дружеството АУАН №11-01-67 от 04.02.2025 г. за извършени от „ВиК - Варна“ ООД 12 бр. отделни административни нарушения по чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.3, ал.1 ЗФУКПС. АУАН бил надлежно връчен на управителя на въззивното дружество на 04.02.2025 г. като в предоставения срок възражение не е представено. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал процесното НП, с което, за всяко от описаните в АУАН 12 бр. административни нарушения наложил отделно административно наказание "имуществена санкция" в размер по 500. 00 лв. НП било връчено на 19.06.2025г. За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение приложението на материалния закон, съдът е намерил, че правилно с процесните АУАН и НП е констатирано, че съобразно чл.3, ал.1 и чл.7, ал.1 ЗФУКПС в качеството на ръководител на организация от публичния сектор, управителят на "ВиК - Варна" ООД е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност и за разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол. Съгласно чл.11, ал.2, т.8 ЗФУКПС, ръководителят е отговорен и за изграждането, състоянието и подобряването на контролна среда, включваща организационната структура, осигуряваща разделение на отговорностите, йерархичност и ясни правила, права, задължения и нива на докладване. С чл.13, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗФУКПС (изм. ДВ бр. 13/2019 г.) е регламентирано задължението на всички нива в организацията и на всички етапи да се прилагат контролни дейности, като един от задължителните елементи е прилагането на процедури за предварителен контрол за законосъобразност по чл.13, ал.3, т.3 ЗФУКПС. Съгласно пункт IV.1 от издадените на основание чл.13, ал.4 ЗФУКПС указания на Министър на финансите (Заповед №ЗМФ-184 от 06.03.2020 г.) обект на предварителния контрол за законосъобразност е "процесът на възлагане на обществени поръчки предварителен контрол на действията и решенията на възложителя, от вземането на решение за откриване на обществената поръчка, до решенията за приемане на изпълнението и извършването на плащания". Последният етап от извършването на предварителния контрол е "писменото изразяване на мнение, удостоверено с подпис относно законосъобразността на дадено действие или решение. Мнението се мотивира/аргументира в отделно писмено становище или в самия работен документ (контролен лист) за извършване на предварителния контрол". В чл.14 и чл.15 на утвърдените вътрешни правила по СФУК в управляваното от въззивника дружество „ВиК – Варна“ ООД са дадени дефиниции на контролни дейности и процедури по разрешаване, одобряване и оторизиране, но не са конкретизирани длъжностни лица, които ги осъществяват. Съгласно чл.15, ал.1 и ал.2 на същите вътрешни правила "Решението за извършване на определено действие, дейност, процес или процедура в дружеството се взема от управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилника за документооборота на дружеството, заповеди, длъжностни характеристики и други нормативни актове (Правилници, Инструкции)", като "Одобрението е утвърждаване или заверка на определени транзакции, данни, документи, с което се приключват или валидират процеси, действия, предложения и последиците от тях. Утвърждаването или заверката се извършва от управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилниците за организацията, дейността и вътрешния ред в дружеството, както и длъжностните им характеристики". Управителят може да делегира конкретни правомощия на друго длъжностно лице от дружеството за определен срок или постоянно, когато това не противоречи на нормативен или вътрешен акт на "ВиК - Варна" ООД, като "делегирането не освобождава от отговорност ръководителите по ал.1 за изпълнението на делегираните правомощия" - чл.15, ал.3 на вътрешните правила. Последното е регламентирано и в чл.9, ал.2 ЗФУКПС. С чл.20 и чл.22 от вътрешните правила по СФУК е регламентирано, че предварителният контрол се извършва "преди вземане на решение или извършване на всяко действие, свързано със разпореждане с активи (включително поемането на задължения и извършването на разход) и "в съответствие с вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол", но при проверката е установено, че такива не са били утвърдени. Със Заповед №ЗД-213 от 02.10.2018 г. на управителя на "ВиК - Варна" ООД са приети и през проверявания период в дружеството са действали Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки (Вътрешни правила по ЗОП). В чл.54, ал.4 на същите е регламентирано, че "във фазата на провеждане и изпълнение на ОП, с осъществяване на контрол се цели установяване спазването на закона и тези Правила". Според чл.55 от Вътрешните правила по ЗОП "контролните функции се осъществяват, съгласно чл.6 и чл.7", но в цитираните членове не са конкретизирани процедури или документи за предварителен контрол и длъжностни лица, които ги осъществяват. На инспекцията са били представени контролни листи №1, №2, №3, №4 и №5 за документиран контрол относно планирането, откриването, провеждането на процедурата и сключване на договора за обществената поръчка, но не и за такъв при извършване на разходите / плащанията по договора. Липсата на приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност по чл.13, ал.3, т.3 ЗФУКПС относно плащанията по договора се удостоверява и от писмо изх.№3172 от 02.10.2024 г. на "ВиК - Варна" ООД, с което, в отговор на изискана от АДФИ справка, дали във връзка с подписване на платежните нареждания, с които са изплатени суми за извършени СМР, е осъществен предварителен контрол за законосъобразност по смисъла на чл.13, ал.3, т.3 ЗФУКПС, въззивникът, в качеството на действащ управителя, е посочил, че "... Документ с наименование "Контролен лист" и документ с наименование "Искане за извършване на разход", не са попълвани и не са издавани. ВРС намерил за правилен извода на АНО, че отговорен субект съобразно чл.32, ал.2, вр. ал.1, т.1 ЗДФИ за всяко едно от осъществените административни нарушения се явява "ВиК – Варна" ООД, доколкото същото представлява търговско дружество с блокираща квота държавно/общинско участие в капитала съобразно чл.4, т.3 ЗДФИ и в това качество, като организация, при осъществяване на чиято дейност е допуснато нарушение на нормативен акт – чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.3, ал.1 ЗФУКПС, уреждащ бюджетната, финансово-стопанска и отчетна дейност за всяко отделно нарушение е наложено предвиденото наказание в минималния установен размер 500.00 лв към момента на неговото осъществяване, който е по-благоприятен за санкционираното лице спрямо увеличената в последствие минимална стойност 1000.00 лв. Съдът не споделил становището на дружеството, че административното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Настоящият касационен състав намира, че по отношение на основния за производството въпрос – допуснато ли е нарушение на материалния закон, и в частност на разпоредбите на чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС от страна на санкционираното дружество, липсват изложени от страна на въззивната инстанция собствени мотиви, почиващи на анализ на събраните доказателства и конкретните възражения на организацията от публичния сектор. В мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на извършена от него по вътрешно убеждение преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Съдът също така следва да се произнесе и да отговори на конкретните фактически и правни доводи и възражения на страните. В случая обжалваното първоинстанционно решение не отговаря на тези процесуални изисквания при постановяването му. Видно от съдържанието на проверявания съдебен акт, първостепенният съд е възприел изцяло и безкритично констатациите и изводите на проверяващите органи и на АНО от обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП, което съставлява липса на мотиви, препятстваща извършването на настоящата касационна проверка. Възпроизвеждането от страна на въззивния съд на приложимите разпоредби от ЗФУКПС не е обвързан с конкретиката на казуса, събраните доказателства и релевираните от санкционираното лице възражения. Липсва анализ и коментар на събраните в хода на съдебното следствие и административно – наказателното производство гласни и писмени доказателства, респективно не е дадена категорична и нееднозначна оценка на тяхната доказателствена стойност и съответно въз основа на тези доказателства не са изведени обосновани правни изводи. Съдът не е отговорил и на конкретните възражения срещу съставомерността на деянието и неговата доказаност, изрично релевирани още във въззивната жалба. Същата съдържа ясни възражения срещу изводите на АНО, които не са получили отговор от въззивния съд досежно тяхната относимост и основателност. В част от мотивите по същество, районният съд придава качеството на въззивник на представляващия санкционираното дружество, като в тази връзка неправилно и присъденото юрисконсултско възнаграждение е възложено в негова тежест. Необсъдено е останало и формираното противоречие в съдържанието на процесното НП между очертаните периоди на действие на двамата управители, и твърдението, че В. В. е подписал и нареждания за плащания на общо 1 864 963,91 лева задължения по издадени фактури за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. Липсата на доказателствен анализ и изложени собствени мотиви от състава на първоинстанционния съд е съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което съставлява основание за отмяна на решението на осн. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. На следващо място, не са събрани и анализирани всички относими и необходими за решаването на спора доказателства. При обосноваване компетентността на АНО в мотивите, ВРС е анализирал напълно различно НП, като се е позовал на Заповед № ЗМФ-148/20.02.2025г. на МФ. Такава заповед също липсва по делото, а и не е ясна нейната относимост предвид разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗДФИ, цитирана в процесното НП. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства и необвързвайки правните си изводи с конкретен и подробен анализ на същите, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина. От една страна липсата на обсъждане на доводите на санкционираното лице и събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, а от друга - преповтарянето на фактическата обстановка и правната аргументация, изложена от АНО, както и на съдържанието на законовите разпоредби, не изпълнява изискванията за мотивиране на съдебния акт. Като краен резултат решението не покрива критериите за фактически установявания, съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред ВРС възражения и при липса на самостоятелен анализ на приетите за установени факти и обстоятелства, настоящата инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение, включително с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания. Предвид изложеното, и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, въззивното решение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП, като направи конкретен анализ на всички повдигнати в първоинстанционното производството възражения, и даде обоснован отговор, дали ги приема за основателни или не, и на какво основание. Следва да се установи фактическата обстановка съответства ли на материалния закон, да се анализират спорните обстоятелства, да се обсъдят всички представени по делото писмени доказателства, като се направи подробен анализ на същите и се изложат мотиви, обосноваващи изводите на съда. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими доказателства, включително представените пред касационната инстанция писмени такива, след което - да изложи собствени изводи относно субекта на административните нарушения и тяхната обективна съставомерност. Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,