Решение № 7 от 14.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 456/2024 г.

За да се произнесе, от обективна страна, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е водач на МПС с придобита правоспособност от 1968г. категория С, а от 1980 г. – с категория водач Д, Е. Не е лишаван от право да управлява МПС и не му е отнемано СУМПС.

На 17.08.2011 година подсъдимият П. М. П. и съпругата му М. П. били в Р Хърватия, като се придвижвали с управлявания от поде. П. л.а. ,.Фолксваген Пасат“ с per. № •••, а след тях в друг л.а., управляван от св. С. Ч. пътували той и съпругата му св. Н. Ч., братовчедка на св. П.а. Посоката им била от гр. Цавтат към гр. Дубровник, като автомобилите подминали крайпътен мотел с паркинг, където решили да проверят за места за нощуване. На неустановено място, извън района на произшествие извършили завиване в обратна посока - от гр. Дубровник към гр. Цавтат.

Така, непосредствено преди настъпването на ПТП подс. П. управлявал л.а. Фолксваген Пасат по южната лента на платното за движение на държавно шосе D-8 (в село Солине, район Жупа Дубровачка, Хърватия) в посока от запад на изток / посока от Дубровник, дясна лента за движение/, с включени къси светлини.

През това време водачът С. Б. е управлявал мотоциклет „BMW“ по северната лента на платното за движение на същия път, с посока от изток на запад /посока към Дубровник/, срещу л.а. „Фолксваген Пасат“, в другата лента за движение, със светещ фар. Водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, за да отиде в хотела, който бил в посока, обратна на движението им, предприел маневра - завой на ляво, за да напусне платното, като така навлязъл в лявата (северна) лента. Водачът на мотоциклета реагирал, като задействал спирачната система и така паднал на лявата си страна, но въпреки това след не повече от 2,3s настъпил удар. Ударът с мотоциклета и водача му настъпил в задната дясна страна на л.а. „Фолксваген Пасат“. След удара, л.а. „Фолксваген Пасат“ се установил на място; мотоциклета се установил на платното, а по - късно бил вдигнат от неустановено лице; тялото на С. Б. останало на пътното платно. Подсъдимият и съпругата му св.П.а излезли извън автомобила ,като П. извикал за помощ. Пострадалият мотоциклетист починал на място преди идването на полиция и спешна медицинска помощ.

САС установява, че за да се произнесе по фактите, съдът в първата инстанция е изложил доводи относно хода на разследването в държавата, на територията на която е било извършено престъплението, както и относно кореспонденцията и предаването на разследването в Р България, които имат пряко значение за преценка на доказателствената стойност на значителна част от материалите, изпратени от Република Хърватска с оглед прекратяване на наказателното производство в тази държава и сезиране на българската страна.

В тази насока СГС е съобразил следните обстоятелства:

Наказателно производство по повод настъпилото пътно произшествие било образувано в Република Хърватия, но тъй като към момента на извършването на деянието подсъдимият бил административно - технически кадър в Посолството на Р България в Р Хърватия, властите в Р Хърватия, на основание чл. 37, т.2 от Виенската конвенция за дипломатически отношения, приели наличие на имунитет за подвеждане под наказателна отговорност на П.. Междувременно службата на подсъдимия в Посолството на Р България приключила и той напуснал територията на Р Хърватия / л. 116, том 1 от ДП/

На 11.09.2014г. Р Хърватия, на основание чл. 3 от Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателни дела и Допълнителен протокол от 17.03.1978г, по реда на чл. 54 от Договор за правна помощ между Р Хърватия и Р България формулира молба до Р България за правна помощ, а именно „срещу П. П. да се даде ход на съдебно преследване“, за деяние извършено в Р Хърватия, извършено от български гражданин, който живее в Р България, а „потърпевшият гражданин на Р. Хърватия не се противи делото да бъде предоставено на Р. България, за наказателно преследване и съдебно гонене, оказа се основателно да решим да се предостави делото срещу П. П. да бъде решавано от компетентната прокуратура в Р. България“. Налице е Решение на Районна държавна прокуратура в гр. Дубровник от 11.09.2014г., която е водила наказателното преследване срещу П. П. за предоставяне на наказателното производство на компетентната прокуратура в Р България / т.3, л.1-3, 7-9, д.п./ Приложено е дело К - D O - 491/11, на Районен съд, Районна прокуратура Дубровник в оригинал / т.1 / и превод на български / т.2 от досъдебното производство/.

Съгласно отговор от ВКП, изх. № 2195/2015г. от 23.06.2022г. се установява, че по повод постъпили в Министерството на правосъдието на Р България от Р Хърватия материали, изпратени на ВКП е образувана прокурорска преписка № 2195/2015г. от 23.02.2015г. На основание чл. 478, ал.2 от НПК наблюдаващ прокурор от ВКП е изпратил молбата на СГП по компетентност. / том 2, л. 690 и сл. от НОХД./

С писмо от ВКП, изх. № 2195/2015г. от 08.07 2022г. се установява, че Р Хърватия подписала, но не ратифицирала Европейска конвенция за трансфер на наказателни производства по наказателни дела, при което материалите на хърватските власти са изпратени на основание чл. 21 от Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателно правни въпроси. Т.е. актовете на Прокуратурата във връзка с изпълнението на молбата - Постановление за образуване на наказателно производство се намират в наблюдателните материали по прокурорската преписка. /том 2, л. 705 от НОХД/.

Въз основа на тези материали, в СГП е образувана прокурорска преписка № 5151/2015г., а с постановление от 19.06.2015г. е прието че са налице законен повод и достатъчно данни и е образувано досъдебно

производство, срещу подсъдимия, за престъпление по чл. 343„ал.1 б. „в“ , вр. с чл. 342, ал.1 , пр.З от НК /т.3, л.18 - 19 ДП/.

Съдът в първата инстанция е приел, с оглед на така изложената хронология и въз основа на цитираните документи за между ведомствена кореспонденция между двете страни, че “акт за приемане /трансфер/ на наказателното производство не е постановяван от ВКП, от което и по силата на аргумент за обратното от чл. 478, ал.4 НПК извършените процесуални действия в Р Хърватия не могат да се ползват с доказателствена сила в Р България“ /лист 1112, абзац 1 от НОХД № 3547/2020 г./.

След като е приел това положение относно доказателствените материали, събрани в хода на разследването от хърватския разследващ орган, СГС е основал своето произнасяне относно фактите върху показанията на цитираните свидетели П.а, Ч. и Ч., на материали, получени от Р Хърватска в отговор на отправено от българска страна искане за правна помощ, в т.ч., отговор на началник на полицейско управление В., приложени протоколи за разпит на посочени свидетел. Съставът на първия съд е счел, че именно въз основа на тези материали е била изготвена първоначална КСМАТЕ, като е изложил съдържанието на заключението на тази експертиза. По-нататък, в мотивите на присъдата са изложени основните положения залегнали в заключенията на назначената в ДП допълнителна КАТЕ на в.л. Х. и А., заключението на допълнителната КСМАТЕ, назначена от съда в в с.з. /с възпроизвеждане и на отговорите на вещите лица пред съда/; както и заключението на допуснатата повторна КСМАТЕ от 19.06.2023 г. изготвена от вещите лица М., И., И. и Н.. Именно на това последно заключение съставът на СГС се позовава и кредитира в мотивите на проверяваната присъда, като се аргументира с високото ниво на компетентност на всеки от експертите.

Основно възражение на защитата на подсъдимия се изразява в това, че всички експертизи, съобразени в първата инстанция фактически основават заключенията си на анализ на данни от материалите на разследването, изпратени от хърватската страна, голяма част от които материали, според първия съд не могат да се ползват с доказателствена сила, поради липса на акт за трансфер на наказателното производство.

По отношение наличието на процесуалните предпоставки да се приеме валидно осъществен трансфер на наказателното производство в конкретния казус настоящият въззивен съдебен състав заема различно становище от това на СГС.

Съгласно чл. 478, ал.1, т.1 от НПК, в досъдебното производство молба за трансфер на наказателно производство, постъпила от друга държава се изпраща на Върховна касационна прокуратура. Съгласно ал.2 на същата норма органът по т.1 /в случая ВКП/ незабавно препращат молбата за трансфер на „компетентния орган на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс“. В следващото изречение на ал.2 изрично се предвижда, че молбата се приема именно от този компетентен орган на наказателното производство, при наличието на няколко от изрично предвидени в 13 точки хипотези, респ.предпоставки.

В конкретния случай се установява, че описаната по-горе предвидена в чл. 478 НПК процедура е спазена. На първо място, всички материали по извършеното в Р Хърватия разследване са изпратени с акт-молба, в който е обективирано решение „да се предостави делото срещу П. П. да бъде решавано от компетентната прокуратура в Р. България“. Молбата е отправена към ВКП. На свой ред наблюдаващ прокурор е изпратил молбата с материалите на СГП по компетентност. Именно СГП се явява визираният в чл.478, ал.2 „компетентен орган на наказателното производство в РБългария“, като именно този орган е овластен да извърши „приемане“ на молбата за трансфер на НП. Въззивният съд съобрази, че законодателят не е предвидил изрично изисквания за реквизити на акта, с който се обективира волята на приемащата страна за приемане на молбата за трансфер. С оглед спецификата на произнасянето прокурорският акт следва да бъде Постановление на наблюдаващ прокурор. Такъв акт, с който е поставено началото на наказцателното производство от българска страна е издаден и това е Постановление за образуване на наказателно производство от 19.06.2015г.. Действително, съдържанието на това постановление е бланкетно и не описва в мотивната част предхождащите процесуални действия по разследване от другата държава, изпратила молбата и хронологията на международната кореспонденция. Това, обаче, по мнение на въззивната инстанция, не може да обоснове извод за липса на приемане на молбата за трансфер, след като очебийно СГП е образувала досъдебното производство и е дадено начало на разследване относно престъплението и спрямо лицето, въз основа на сезиращите материали. След като липсват формални изисквания за съдържанието на акта за приемане на молба за трансфер, следва да се приеме, че правилно определеният от ВКП като компетентен орган на НП в Р България е получил материалите, издал е постановление за образуване на НП и е проведено пълноценно разследване. Да се приеме, че липсва акт за приемане, поради което не е осъществен трансфер на наказателното производство, в конкретния случай би било проява на краен формализъм, водещ като краен резултат осакатяване на производството въпреки налична доказателствена съвкупност за извършено престъпление. Настоящият състав на САС убедено счита, че постановлението на прокурор от СГП, с което, сезиран от ВКП с получена молба за трансфер е образувано наказателно производство, правно и фактически съставлява акт за приемане на разследването.

Въз основа на тези аргументи САС приема, че е налице основание да се прилага разпоредбата на чл.478, ал.4 от НПК и следва да се приеме, че всяко процесуално действие, извършено в хода на разследването от компетентните органи на хърватската страна следва да се ползват със същата доказателствена сила, с която би се ползвало ако е извършено от български огран. Съответно и всички доказателства, приобщени чрез тези предхождащи процесуалноследснтвени действия следва да се ползват с доказателствена сила.

Поради изложеното, възражението на защитата, свързано с ползването на доказателства събрани в Р Хърватска от страна на вещите лица по назначените и извършени в ДП експертизи, както и КСМАТЕ назначена и приета в съдебната фаза, се явява неоснователно от процесуална гледна точка.

Въззивната инстанция, след съобразяване становищата на страните и сам служебно, намери, че за пълноценно изясняване на фактическата обстановка и за проверка на фактическите констатации на първия съд следва да допусне извършването на повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която да отговори на всички поставяни в ДП и пред първата съдебна инстанция въпроси. Заключението, изготвено по тази експертиза от вещите лица У., Д. и Г. дава изчерпателен отговор на поставените въпроси и по своето съдържание обогатява експертните изводи на кредитираното от първостепенния съд заключение на КСМАТЕ от 19.06.2023 г. изготвена от вещите лица М., И., И. и Н.. САС намира за особено полезно за изграждане на изводи от решаващия съдебен състав, това, че вещите лица по извършената във въззивната инстанция експертиза извършват анализ не само на данните относно пътната обстановка и находките на място при огледа на местопроизшесктвието, но и сравняват тези данни с показанията на свидетелите Ч., П.а /съпруга на подсъдимия/ и обясненията на самия подсъдим, като до голяма степен по експертен път се допринася за професионална съпоставка на информацията и изглаждане на някои противоречия в свидетелските показания. Правомерно и процесуално съобразно експертизата е ползвала всички материали събрани от хърватска страна и изпратени по делото. Ето защо, без да попада в противоречие със заключенията на първоначалната и допълнителната експертизи от досъдебното производство, както и със заключението на допълнителната и повторната експертизи в първата съдебна инстанция, въззивният съд намира, че тази повторна експертиза, извършена в хода на въззивното следствие обобщава и обогатява останалите експертни изводи, поради което я кредитира изцяло при формиране на решаващите си изводи относно фактите.

Въз основа на писмените доказателства, свидетелските показания на цитираните свидетели, при съобразяване на експертните изводи, САС на свой ред, и с правото да възприеме констатациите на първата инстанция или приема нови фактически положения, приема за доказан от фактическа страна следния механизъм на настъпване на ПТП:

На 17.08.2011 г. към 0:15 ч. Хърватия лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № ••• се движил по държавно шосе D-8 в посока от гр. Цавтат към гр. Дубровник. Достигайки до отбивка в дясно намираща се на около сто метра след заведение „Bistro pizzeria Zupcica“ водача П. е предприел завиване в обратна посока и е променил посоката си на движение от гр. Дубровник към гр. Цавтат. Движейки се в тази посока водачът на автомобила намалил скоростта си до около 16 км/ч и в района на паркинга пред заведението „Bistro pizzeria Zupcica“ е предприел завой на ляво за навлизане в паркинга, намалявайки скоростта си. В същото време в посока от гр. Цавтат към гр. Дубровник със скорост от порядъка на 51 км/ч се движил мотоциклет „BMW“ с per. № •••, управляван от С. Б.. Същият намирайки се на разстояние 26 - 27 метра до мястото на удара е възприел започналия да навлиза в лентата му за движение лек автомобил и е задействал спирачната система на мотоциклета на около 7,70 м преди удара. Наклонил се е в ляво, загубил е равновесие. Мотоциклета е придобил ротация около масовия си център по посока на часовниковата стрелка, паднал е върху лявата си страна на около 1,50 -1,70 м след възприетия ориентир и е продължил движението си плъзгайки се към автомобила. Водачът Б. при падането на мотоциклета е бил изхвърлен напред и на около 1,30-1,40 метра преди мястото на удара е паднало върху лявата си страна върху пътната настилка, след което е последвал втори удар при скорост на тялото от 41 км/ч в задна дясна врата на автомобила. След това мотоциклетът със скорост от порядъка на 28 км/ч е достигнал до тялото на починалия. В следствие на удара задната част на автомобила се изместила в ляво, оставяйки следа от протриване на гума ( отбелязана с № 3 на снимките). Последвало движение напред и вляво за автомобила, при което същия е заел позицията срещу входа на заведението.

По доказателствата:

Всички съображения, свързани с процесуалната годност на ПСД и доказателствената сила на доказателствата събрани чрез тях от другата държава по местоизвършване на деянието /при приет и осъществен трансфер на наказателното производство/, обуславят извод на въззивния съд, че доказателствената съвкупност е в такъв обем и съдържание, която е достатъчна за убедително обосноваване на обвинителната теза. САС намира, че във въззивното решение се явява безпредметно да се изброяват всички доказателствени материали, доколкото същите в значителната им част са цитирани от първия съд, като следва да се изтъкнат само тези доказателства и доказателствени средства, които не се кредитират от съда.

Такива доказателства се явяват показанията на свидетеля И. П., за когото са налице данни, че е осъществявал действия свързани с разследването. Не може да се извърши пълноценна преценка дали този свидетел е имал качеството на ангажиран с действия за разследване или е бил технически асистент без такива правомощия. В тази насока, възраженията на защитата за процесуалната им недопустимост са основателни и настоящият състав не ги обсъжда, като намира, че и без тяхното приобщаване доказателствата все така са достатъчни за формиране на убеден решаващ извод относно фактите.

Всички експертни заключения, независимо от разлики в цифровите резултати от извършените инженерни изчисления, съвсем не си противоречат относно съществените за произнасянето факти – действията на подсъдимия водач и на мотоциклетиста в тяхната последователност, непредотвратимостта на сблъсъка.

Неоснователни са доводите и възраженията на защитника на подс.П., че не е изяснена пълноценно причината за смъртта на пострадалия, както и че не е доказана причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилия смъртен резултат. в тази насока САС намира, че всички поставени от адв.Т. въпроси във въззивната жалба, допълнението към нея и тези, формулирани в с.з. намират пълноценен и аргументиран отговор именно в заключението на повторната комплексна експертиза на вещите лица У., Д. и Г. пред въззивната инстанция, пояснено и допълнено в съдебно заседание.

Относно свидетелските показания: съдът в първата инстанция е открил неясноти и противоречия в показанията на свидетелите Ч. и П.а, както и взаимно противоречие между тези показания и обясненията на подсъдимия. Всички свидетелски изявления са намерили пълноценен анализ от страна първия съд, като не са налице признаци за едностранчиво или частично обсъждане. За да се аргументира, съставът на СГС е ползвал както сравнителен подход, така и изводи основани на формална логика и практика, в рамките на процесуалния стандарт, като не е подминал нито един детайл.

САС на свой ред констатира, че част от така установените противоречия или проявена неубедителност на показанията на всеки един от тези свидетели се дължи на различен ъгъл на възприемане и способност за възпроизвеждане на фактите в условията на усложнена пътна обстановка в тъмната част на денонощието на извънградски път. Съществено за изграждане на фактически изводи е това, че с помощта на експертно сравнение с наличните данни относно мястото и пътната обстановка тези свидетелски противоречия са изяснени за решаващия въззивен състав.

От правна страна: Въззивната инстанция намира, че при така изложената фактическа обстановка, деянието, осъществено от подсъдимия П. М. П. правилно е квалифицирано от решаващия съд като престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 пр.1, б.“в“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК. Подс.П. е извършил маневра без да се увери в безопасността на тази маневра и в движещия се насрещно в своята пътна лента мотоциклет с водач пострадалото лице. Извършеното по инициатива на прокурора и допуснато от съда изменение на обвинението е осъществено съобразно процесуалните правила и срокове и чрез него пълноценно се изпълва бланкетната норма на НК, доколкото описва, при спазване правото на подсъдимия на защита, конкретното противоправно поведение според закона на страната по местоизвършване на деянието. Поведението на подсъдимия водач е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, както основателно е приел и първостепенният съд. Пълноценно изяснени са всички увреждания на пострадалия, които описват многостепенна травма, несъвместима с живота, напълно кореспондираща с механизма на настъпване на ПТП.

От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината - непредпазливост под формата на небрежност. П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тези негативни последици от своето поведение.

Относно индивидуализацията на наказанието:

За престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“, пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК , предвиденото наказание в редакцията на тази норма към датата на извършване на деянието / ДВ, бр.60 от 05.08.2011 г./ която се явява по-благоприятна норма за дееца, е лишаване от свобода за срок до 6 години, като законът предвижда и налагане кумулативно, на наказание „лишаване от право на управление на МПС”. Градският съд правомерно и аргументирано е взел предвид смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- пенсионна възраст, дългогодишна служба към МВнР, семейна обвързаност, чисто съдебно минало, безупречен водач на МПС до произшествието. Неоснователно, обаче, според въззивната инстанция, обстоятелствата относно продължителността на провежданото наказателно производство и обективните причини за това са отчетени като смекчаващи вината такива в хипотезата на чл. 54 от НК. Още към произнасяне на присъдата в първата инстанция е изминал срок от над 12 години, който и тогава се е явявал е крайно неразумен и неоправдано продължителен, като и към онзи етап е било налице обстоятелство от изключителен характер. Към настоящото въззивно произнасяне са изминали 14 години и 5 месеца, поради което този извод е още по-обоснован. Следва да се отчете, че през така изтеклия твърде продължителен период, подсъдимият П. П. е проявявал последователно безупречно процесуално поведение и не е ставал причина за отлагане, с изключение на пречки от медицински характер със сериозни оплаквания.

Не може да се неглижира и напредналата възраст на подсъдимия, който към датата на постановяване на въззивното решение е навършил 76 години и в затрудненията на тази възраст следва да търпи определеното му от съда наказание. Ето защо, това наказание по вид и размер следва да бъде отмерено при съобразяване на заложените от законодателя поправителновъзпитателни и предупредително-възпиращи цели, с приоритет относно личността.

В обобщение, САС в настоящия състав счита, че са налице както многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с преклонна възраст, социално поведение и трудова биография за пример, отлични биографични и характеристични данни, процесуална добросъвестност; така и обстоятелство с изключителен характер – прекомерна продължителност на провежданото наказателно производство. Изложеното обосновава приложението на чл. 55 , ал.1, т.2, б.“в“ от НК и наличието на предпоставките наказанието „лишаване от свобода“, на което с оглед приложимата поблагоприятна редакция на закона не е предвиден минимум, да бъде заменено с наказание „пробация“, за срок близък до минималния, а именно 1 /една/ година. Следва да се определят двете задължителни за едновременно изтърпяване и най-леки по степен пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител.

Съставът на Софийски апелативен съд убедено счита, че така отмереното наказание може пълноценно да постигне заложените цели по чл. 37 от НК спрямо личността на подсъдимия П., както и в посока към обществено въздействие.

Ето защо, налице е правно основание да бъде ревизиран съдебния акт на СГС,чрез изменение на присъдата в частта относно наказанието, с приложение на чл. 55, ал.1 от НК.

Софийският апелативен съд намира за правилно и законосъбразно произнасянето на първостепенния съд в частта относно кумулативно предвиденото наказание по чл. 343 г от НК, което е наложил на подсъдимия П. -лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. Размерът на това наказание е определен от първия съд в съответствие със задължителните указания на Върховната съдебна инстанция (ППВС № 1/ 83г, т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното наказание. Така определеният от СГС срок за лишаване от права е съобразен преди всичко с обществената опасност на деянието. Съвкупното прилагане на двете наказания ще осъществи пълноценно целите на наказанието спрямо П., поради което не е налице основание да се приложи диспозитивната норма на чл.55, ал.3 от НК. Съответно, в тази част присъдата следва да се потвърди.

В обобщение, Софийски апелативен съд, при извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда намира, че е налице основание за изменение на съдебния акт в санкционната част, съобразно изложените погоре мотиви. В останалата част, като правилна и законосъобразна, присъдата на СГС следва да се потвърди.