Чл. 478 НПК
Наказателно-процесуален кодекс
Глава тридесет и шестаРаздел IVin forcecited by 7 decisions
Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава се изпраща на:
Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;
Министерството на правосъдието - за съдебното производство.
Органите по ал. 1 незабавно препращат молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава на компетентния орган на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс, а когато подсъдността не може да се определи по правилата на чл. 37 - на софийските съдилища. Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава се приема от органа на наказателното производство, когато са налице няколко от следните основания:
деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;
деецът е наказателноотговорен по българския закон;
деецът е постоянно пребиваващ на територията на Република България;
деецът е гражданин на Република България;
престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;
искането не цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;
срещу дееца е започнало наказателно производство в Република България за същото или за друго престъпление;
трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и най-важните доказателства се намират на територията на Република България;
изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри възможностите на осъденото лице за социализация;
личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в Република България;
присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена в Република България;
искането не противоречи на международните задължения на Република България;
искането не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.
(отм.)
Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в съответствие с националното ѝ законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган.