Решение № 3523 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл.73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалбата на Църковно настоятелство на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [ЕИК], с адрес: [населено място], общ. Банско, [улица], обл. Благоевград, представлявано от Я. Г. Р., подадена чрез пълномощника адв. С. С. против Решение за налагане на финанскова корекция № 03-РД/3623/17.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“. С оспореното решение на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“ е определена финансова корекция в размер на 130 768.86 лева, представляваща 25 % от стойността на финансовата помощ [рег. номер].44 лева с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на публична покана с предмет: „Възстановяване, реставрация, реконструкция и подобряване на прилежащите пространства на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място], общ. Банско“ и избран изпълнител „Лесострой 2010“ ЕООД, [ЕИК], за изпълнение на одобрен проект по административен договор № BG06RDNP001-7.015-0073-C01 от 04.05.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ „Земеделие“ и Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, за нарушение на чл.3, ал.14 и чл. 10, ал. 1 от ПМС № 160 на Министерски съвет (МС) от 01.07.2016 г. (ПМС № 160/2016 г.)за определяне на правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структорни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/01.07.2016 г.).

В жалбата се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Посочва се, че не твърденията на управляващия орган (УО) за въведени необосновани и ограничаващи условия е невярна и изведена от контекста на различен предмет и обект на процедураята, който в случая е строителство и изпълнение на строителство. Счита, че поставеното условие в поканата за участие в процедурата, а именно изискването участниците да притежават застраховка по чл. 171 от ЗУТ за професионална отговорност, предназначена за проектиране и строителство по смисъла на ЗУТ не е ограничаващо, тъй като поставеното изискване е свързано с конкретния обем и предмет на поръчката, свързано с извършването на строителни дейности. По тези съображения се посочва, че с поставеното изискване на е нанесена вреда на бюджета на ЕС. Излагат се доводи в тази насока, като се прави искане за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от юрисконсулт Д. П. по съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна. ПретендираТ се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Благоевград, след като обсъди сочените в жалбата възражения, становищата на страните и във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2022г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“ е сключен административен договор№ BG06RDNP001-7.015-0073-C01 от 04.05.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6 „Проучване и инвестиции, свързани с поддържане, въстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за изпълнение на проект с № BG06RDNP001-7.015-0073 с наименование „Възстановяване, реставрация, реконструкция и подобряване на прилежащите пространства на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място], общ. Банско“ с размер на финансовата помощ 576 095.33 лева, представляващ 100 % от стойността на одобрените и извършени от бенефициента с краен срок на изпълнение 36 месеца, но не по – късно от 15.09.2023 г. Неразделна част от договора са и представените приложения, общо 12 на брой. Към подписания административен договор са направени анекси: Анекс № BG06RDNP001-7.015-0073-C02 ot 04.10.2022 г. ; Анеск № BG06RDNP001-7.015-0073-C03 от 10.08.2023 г и Анекс № BG06RDNP001-7.015-0073-C04 със съответните изменение в Приложение № 2 към договор от 04.05.2022 г., Приложение № 6 и одобрената количествено – стойностна сметка. След проведена процедура по избор на изпълнител с публична покана по реда определен в чл. 50 и сл от ЗУСЕФСУ и в ПМС № 160/2016 г. Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място] е сключила на 13.03.2023 г. договор с „Лесострой 2010“ ЕООД. Предмет на сключения договор е „Възстановяване, реставрация, реконструкция и подобряване на прилежащите пространства на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място], общ. Банско“. От кандидата „Лесострой 2010“ ЕООД са представени удостоверение за вписване в публичния регистър по чл. 165 от Закона за културното наследство, списък на техническите лица, удостоверение за завършен курс – координатор по безопасност и здраве в строителството на лицето Р. Д. К., удостоверение за добро изпълнение, удостоверения за вписване на „Лесострой 2010“ ЕООД в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС )на строежи със следния обхват: на основание чл. 5, ал. 1 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС. със следния за обхват: първа група – строежи от високото строителство, прилежащата му инфраструктура, електронни съобщителни мрежи и съоражения.; на основание чл. 5, ал. 4 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“ , т. 4, б. „е“ и т. 5, б. „е“; за извършване на строежи втора група и строежи от първа до четвърта категория, строежи пета група и др. – общо 13 броя; Застрахователна полица от ЗАД „Алианц – България“ за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“; удостоверение за липса на задължения от ТД на НАП – София, офис Благоевград от 09.03.2023 г.; удостоверение по чл 50, ал. 1, т. 3 от ЗОП по чл.58,ал.1,т.3 от ЗОП, удостоверение от Общинска администрация [населено място] от 23.02.2023 г. за липса на задължения за данъци и такси към община Банско; удостоверение за актуално състояние от Търговски регистър; свидетелство за съдимост от Районен съд – Разлог от 27.02.2023 г.

Въз основа на извършена проверка от страна на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ (ИА СОСЕЗФ) при сертифициране на финансовия отнет на разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на ДФ “Земеделие“ - РА за финансовата 2024 г., по отношение на посочената по-горе публична покана по реда на Постановление № 160 от 1 юли 2016 г. са установени допуснати от общината-възложител нарушения на разпоредби от Постановлението. Резултатите от проверката на ИА СОСЕЗФ се съдържат в Годишен доклад, изпратен на Европейската комисия на 15.02.2025 г. чрез системата SFC2014. След получаването на горецитирания доклад на ИА СОСЕЗФ на 15.02.2025 г., след направен анализ ДФ „Земеделие“, е установил, че е налице извършено нарушение на разпоредбите на ПМС № 160/2016 г.

Във връзка с установеното нарушение жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по чл.73 от ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция с писмо изх.№ 01-2600/581/24.03.2024г., като му е указана и възможността да направи възражения. Последното е връчено на 27.03.2025г., видно от известие за доставяне. От жалбоподателя в законоустановения 14 – дневен срок е депозирано възражние.

С обжалваното решение ръководителят на УО по т. 1 от решението е приел, че от жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г., тъй като възложителя не е съобразил поставеното изискване за наличие на застраховка за професионална отговорност за проектант със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. Нарушението е [жк], б. „а“ от Приложение №1 към чл.2,ал.1 от НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, за което е предвидена финансова корекция в размер на 10% от поисканите за възстановяване разходи. На следващо място по т. 2 от оспореното решение е установено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ПМС № 160/2016 г. Прието от ръководителя на УО е, че при извършената проверка на предоставените документи преди сключване на договора за изпълнение е установено, че избраният изпълнител е представил актуапна застраховка „Професионална отговорност“. В застраховката е посочена само дейност „Строител“ Категория строежи: II и всяка по-ниска категория с агрегатен лимит 400 000 лв.“. Посочено в решението е, че не е представена застраховка за проектиране, съгласно изискванията на възложителя. Въз основа на това е прието от УО, офертата на участника, избран за изпълнител, не отговаря на поставените от възложителя изисквания за икономическо и финансово състояние. Нарушението е квалифицирано като нарушение по т.14 от Приложение №1 към чл.2,ал.1 от НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, за което е предвидена финансова корекция в размер на 25% от поисканите за възстановяване разходи. Направените от жалбоподателя възражения са приети от УО за неоснователни. Спазвайки принципа за некумулиране на финансовите корекции и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности е наложена финансова корекция в размер на размер на 130 768.86 лева, представляваща 25 % от стойността на финансовата помощ от 523 075,44 лв. с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на публична покана с предмет: „Възстановяване, реставрация, реконструкция и подобряване на прилежащото пространство на Църква “С. А. П. и П.”, [населено място], община Банско“ и избран изпълнител "Лесострой 2010" ЕООД. Решението е получено на 23.09.2025 г. видно от известие за доставяне. Жалбата е подадена в съда с вх. № 7399 на 06.10.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице – адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението, издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Оспореният акт е издаден от компетентен орган с оглед представеното Решение от заседание на Управителен съвет на ДФ „Земеделие“, съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г., с който в приети решения по т. 4 от П. И. И. е избрана за изпълнителен директор на Дф „Земеделие“

По компетентността на органа, издател на административния акт, няма и спор.

Решението е издадено в задължителната по закон писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочен Доклад на ИА СОСЕЗФ получен в ДФ „Земеделие“ на 15.02.2025 г.

Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. В чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. В настоящия случай не се спори, че изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е спазено. Жалбоподателят се е възползвал от предоставената му възможност за възражения.

Материалната законосъобразност на акта за определяне и налагане на финансова корекция се свързва с проверка налице ли е соченото от органа основание за налагането й, правилно ли е определен размера и налице ли са пречки за настъпване на разпоредените последици.

Съгласно чл. 69 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, Управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Според ал. 2 от същия член, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай процедурата по администриране на нередност е започнала по сигнал за нередност. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания – „за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ“. В конкретния случай не е спорно, че Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“не е възложител по реда на ЗОП и на основание чл. 49, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ следва при определяне на външен изпълнител да прилага правилата на Г. Ч. от ЗУСЕСИФ (чл. 50 – чл. 54). Съгласно чл. 54 от ЗУСЕСИФ правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Такъв акт е ПМС № 160/2016 г.

Дефиницията за нередност е дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, според която това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Същата дефиниция е възприета и от националния законодател в чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и чл. 1, т. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Чл. 2, т. 37 определя като „икономически оператор  всяко физическо или юридическо лице или друг субект, които участват в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на държава-членка, която упражнява правомощията си като публичен орган. Доколкото в случая Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“ участва като бенефициер (партньор) в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, същата несъмнено се явява икономически оператор, който може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013г. В този смисъл първият елемент от фактическия състав на „нередността“ е налице.

Вторият елемент от фактическия състав на нередността е действие или бездействие, което води до нарушението на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. В тежест на административният орган е, с оглед на чл. 170 ал. 1 от АПК, да докаже, че има нарушения на правото на ЕС или националното законодателство, извършени от жалбоподателя по проведената процедура за възлагане.

В случая, не е налице спор между страните относно установените фактически обстоятелства и те се свеждат до следното: с публичната покана по реда на глава Четвърта от ЗУСЕСИФ и на ПМС № 160/2016 г. жалбоподателят е изискал от кандидатите да притежават „валидна, действаща застраховка по чл. 171 от ЗУТ за професионална отговорност предназначена за проектиране и строителство по смисъла на ЗУТ и в размер съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 и чл. 5. ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството“.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ бенефициентите по чл. 49, ал. 2, т. 2 (какъвто безспорно е жалбоподателят) определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, спазване на основните права и недопускане на дискриминация. В чл. 51, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че бенефициентите може да включат в поканата изисквания за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите за изпълнител. От своя страна в чл. 3, ал. 13 от ПМС № 160/2016 г. се посочва, че когато в публичната покана са включени изисквания за технически възможности и/или [жк], бенефициентът може в зависимост от характера, количеството и обекта на процедурата да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи:

1. списък на изпълнените доставки или услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение;

2. списък на изпълненото строителството, сходно с предмета на поръчката, най-много за последните 5 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, придружен от препоръки за добро изпълнение; тези препоръки посочват стойността, датата и мястото на строителството, както и дали то е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания;

3. описание на техническото оборудване за осигуряване на качеството и оборудването за изпитване и изследване;

4. декларация за техническото оборудване, с което разполага кандидатът, при процедури за строителство и услуги;

5. списък на технически лица и/или организации, включени или не в структурата на кандидата, включително тези, които отговарят за контрола на качеството, а при възлагане на строителство – лицата, които ще изпълняват строителството;

6. сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата със стандарти за системи за управление на качеството, като се посочват системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти или еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, или други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда;

7. други документи по преценка на бенефициента.

Наред с това разпоредбата на чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г. регламентира, че изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или [жк], които се определят от бенефициента, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на административния орган, че с въведените в т. ІІІ.2.2 и т. ІІІ.1.2 „Икономически и финансови възможности“ от публичната покана възложителят е нарушил чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г. В настоящия случай УО е приел, че изискването за валидна застраховка „Професионална отговорност“ за строителство и проектиране е необосновано спрямо предмета на поръчката, а именно: възстановяване, реставрация, реконструкция и подобряване на прилежащото пространство на обект от четвърта категория.

Според УО с цитираното условие възложителят необосновано е ограничил икономическите оператори, тъй като същите нямат необходимост и интерес да разполагат и/или поддържат застраховка за професионална отговорност за проектант.

Посочените изводи на административният орган не могат да бъдат споделени по следните съображения:

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУСЕФСУ дава право на бенефициера при осъществяване на процедурата по избор на изпълнител чрез публична покана, да постави или не изисквания към кандидатите за изпълнител относно тяхното икономическо и финансово състояние, както и по отношение на техните технически възможности и [жк], който в чл. 59, ал. 1 определя изчерпателно критериите за подбор, които възложителите по ЗОП могат да използват и съответно в чл. 60, чл. 61, ал. 1, и чл. 63, ал. 1 – конкретните изисквания, които могат да бъдат поставяни пред кандидатите и участниците в обществена поръчка, като не се допуска отклонение от посочените разпоредби предвид нормите на чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, нито в ЗУСЕФСУ, нито в ПМС № 160/2016 г. не са уредени конкретните критерии, които бенефициерът може да прилага при провеждане на процедура по възлагане с публична покана по ПМС № 160/2016 г. Нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗУСЕФСУ предвижда единствено възможността бенефициерът да включи в поканата изисквания за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите за изпълнител, като в същото време в. чл. 3, ал. 13 от ПМС № 160/2016 г. са изброени, но неизчерпателно, документите, които могат да бъдат изисквани от участниците. В т.7 от ал. 13 на чл. 3 от ПМС № 160/2016 г. се допуска бенефициерът да изисква и други документи по своя преценка. Нормата, както вече се посочи не обвързва конкретно изискване, поставено като критерий за подбор, да се доказва с точно конкретен от изброените в чл. 3, ал. 13 от ПМС № 160/2016 г. документи, а дори и допуска приемането на каквито и да е други документи, каквито бенефициерът прецени, че биха удостоверили съответствието на кандидата с поставените критерии. Видно, че законодателят е дал значително по-голяма свобода на бенефициерите, които не са възложители по ЗОП в сравнение с бенефициерите, които са длъжни да прилагат правилата на ЗОП, които са значително по-рестриктивни.

В разглеждания случай, предметът и описанието на обществената поръчка, несъмнено включва извършването на различни строително ремонтн и монтажни дейности, в това число подмяна на облицовки и настилки, както и боядисване, и същевременно неоспореното от страните обстоятелство, че сградата на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място] е строеж четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ, изключват възможността съдебният състав да приеме, че изискванията на възложителя за представяне на застраховка“професионална отговорност“ в размер, относим за тази категория строежи съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 НУРЗЗПС, не са съобразени с предмета, обема и сложността на процесната строителна дейност, а оттам и че нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г. Ето защо съответно на предмета, обема и сложността на обществената поръчка е и посоченото в т. ІІІ.2.2 от поканата изискване на възложителя за представянето от участниците на застраховка в размера, относим към четвърта категория строежи на основание чл. 5, ал. 2, т. 4 НУРЗЗПС във връзка с чл. 171, ал. 1 ЗУТ.

В случая жалбоподателят е изискал за доказване съответствието с поставения критерий за подбор, кандидатите да притежават „валидна, действаща застраховка по чл. 171 от ЗУТ за професионална отговорност предназначена за проектиране и строителство по смисъла на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 3, ал. 13 от ПМС № 160/2016 г. няма императивен характер от една страна поради използвания термин „може“, а от друга страна и поради факта, че допуска изискването и на други документи извън изброените, които също могат да бъдат изискани от кандидатите. С оглед на това съдът намира, че в настоящия случай нормата на чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г. не е нарушена от жалбоподателя, доколкото разпоредбата (за разлика от чл. 63, ал. 1 във връзка с чл. 59, ал. 3 от ЗОП) има указателен характер по отношение на възможностите на бенефициерите да определят сами изискуемите документи като разбира се тези документи следва да са съобразени с вида на поставения критерий за подбор, както и с предмета, обхвата, стойността и сложността на поръчката. В настоящия случай УО не твърди изброените обстоятелства да не са съобразени и изисквания документ да не е съобразен с тях.

Предвид изложеното и противно на необосновано приетото от административния орган в атакуваното решение, съдът счита, че при възлагането на обществена поръчка с предмет „Възстановяване, реставрация, реконструкция и подобряване на прилежащите пространства на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място], общ. Банско“ “, възложителят не е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г., а оттам и че в случая липсва фактическото основание, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за налагане на финансова корекция на Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място]. Следва извод, че атакуваният акт на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за налагане на финансова корекция е незаконосъобразен , който следва да бъде отменен.

На следващо място в оспореното решение не се обосновава по категоричен начин наличието и на нарушение на чл. 10, ал. 1 от ПМС № 160/2016 г. като всъщност никъде не се сочат фактически обстоятелства за несъобразяване на поставеното изискване за икономически и финансови възможноси с предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. Налице е вътрешно противоречие между изложените фактически основания за извършено нарушение по т. 1 от решението на чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г. и посоченото в т. 2 от решението нарушение на чл. 10, ал. 1 от ПМС № 160/2016 г. Видно от поредставената по делото изпълнителят „Лесострой 2010“ ЕООД е декларирал притежаването на застраховка професионална отговорност попадаща в обхвата на предмета и обекта на процедурата по сключения с възложителя Църква „Св. Св. Апостоли Петър и П.“, [населено място] договор, а именно предмет на договора е извършването на строителни дейности, а не на проектиране и на етап сключване на договора, е предоставена застраховка професионална отговорност на строителя.

Така извода на УО, че „с така поставените изисквания възложителят е нарушил чл. 3, ал. 14 и чл. 10, ал. 1 от ПМС № 160/2016 г. 1 като при дефиниране на критериите относно изискванията за икономически и финансови възможноси на кандидатите за изпълнител в публичната покана и посочване на изискуемите документи и информация и не се е съобразил със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността, се явява необоснован.

В допълнение на всичко изложено до тук, съдът намира за нужно да посочи, че отделно от изложеното, оспореното решение на административния орган е неправилно и поради несъответствието му с решение от 4 октомври 2024 г. по дело С-175/23 г. на СЕС, относимо към тълкуването на чл. 2, § 36 регламент 1303/2013, според което чл. 143, § 2 от цитирания регламент не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява “нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 регламент 1303/2013, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията. По-специално според мотивите на цитираното решение на СЕС само нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, може да бъде квалифицирано като нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 регламент 1302/2013 и следователно тази разпоредба не допуска да се счита, че всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, приложимо за подкрепяните от структурните фондове на съюза операции, автоматично уврежда или би могло потенциално да увреди бюджета на Съюза, независимо какви са последиците от това нарушение за този бюджет. В явно противоречие с възприетото от СЕС схващане по дело С-175/23 са бланкетните мотиви на административния орган в оспореното решение, че е налице нередност, за която законосъобразно е наложена финансова корекция в размер, съответен на посочения в Наредбата процентен показател.

Липсата на сочените от УО нарушения на националното законодателства води до незаконосъобразност на издаденото решение за определяне на финансова корекция.

Следва извод, че атакуваният акт на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за налагане на финансова корекция е незаконосъобразен, който следва да бъде отменен.

При този изход от спора жалбоподателят има право на деловодни разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът в лицето на ДФ „Земеделие“ дължи на жалбоподателя разноски в размер на 5.11 евро, (равностойността на 10 лева) представляващи заплатена държавна такса по делото.

Водим от горното, Административен съд – Благоевград IX състав