Решение № 5179 от 29.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9810/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявен пред от П. Н. В. срещу ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“, за заплащане на сумата от 100 000 лв., част от общо дължимата сума от 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.05.2020 г. до 15.04.2024 г. Твърди, че работил при ответника повече от 15 години до началото на 2020 г., когато заемал длъжността директор на „Оперативно-техническа“ дирекция. На 08.05.2020 г. Г.С. – служител в „Оперативно-техническа“ дирекция, е подал устен доклад, че ищецът е искал да предаде секретни документи на ЦРУ, а на 11.05.2020 г. е депозирал докладна записка за това. На същата дата председателят на ДАР изпратил жалба до главния прокурор, което довело до извършени спрямо него процесуални действия, описани в исковата молба – призоваване на 02.06.2020 г. за справка, извършване на личен обиск, извършване на претърсване и изземване в дома му, призоваване във Военна прокуратура и убеждаването му да стане свидетел явна и тайна самоличност по т. нар. „президентско дело“, което отказал. Твърди, че спрямо него започнал институционален тормоз, представляващ престъпна злоупотреба с право. Жалбите му до ВСС и горестоящи прокуратури били оставени без разглеждане. На 16.06.2020 г. му било повдигнато обвинение по чл.357, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.1 НК, като му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа по пр. пр. № 562/2020 г., ДП № 28-С по описа на ВОП. Бил задържан 8 дни, след което мярката му била променена в „домашен арест“, продължил 108 дни до 09.10.2020 г., заменена с парична гаранция от 5 000 лв. В продължение на 18 месеца му била наложена забрана за напуска страната На 30.06.2020 г. му бил отнет достъпа до секретни материали, поради което била блокирана възможността му да си намери работа в държавната администрация. След обжалване ДКСИ отменила отнемането на достъпа. Незаконните обвинения и наложените му ограничения и мерки за неотклонение провалили започнатия от него курс по компютърни мрежови системи в СУ „Св. Климент Охридски“. Поради наложените му мерки за неотклонение не могъл да се снабди с нови средства за комуникация, тъй като при обиските са му били отнети компютри, лаптоп и др. по искане на ВОП му била извършена проверка на НАП, която продължила 9 месеца. На 10.02.2023 г. му било повдигнато допълнително обвинение по чл.104, ал.1, пр.2 вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 НК – за шпионаж в полза на ЦРУ. ВОП прекратила частично производството по обвинението по чл.357 НК, като е останало висящо производство по чл.104 НК. На 29.08.2023 г. ВОП внесла във Военен съд секретен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.104, ал.1, пр.2 вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 НК. На 15.04.2024 г. пр. пр. № 562/2020 г., ДП 28-С/2020 г. по описа на ВОП било прекратено поради липса на престъпление. Постановлението влязло в сила. В резултат от обвиненията в предателство на родината, която защитавал цял живот, инспирирани от председателя на ДАР и подчинения му служител, претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба. Действията на председателя на ДАР и подчинените му служители са довели до повдигането на обвинение и прекратяването на наказателното производство. незаконните действия на председателя на ДАР са следните – председателят на ДАР А.А., с помощта на подчинения си служител на „Оперативно-техническа“ дирекция Г.С., създавал организация и документи – официална докладна записка от Г.С. до председателя на ДАР, както и устен доклад, според които ищецът искал да предаде секретни документи на ЦРУ. На 11.05.2020 г. председателят на ДАР изпраща писмена жалба до главния прокурор въз основа на тази записка, която довела до описаните в исковата молба действия. Противоправните действия са извършени спрямо ищеца от председателя на ДАР А.А.. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим. Твърди, че срещу Прокуратурата на Република България се водело дело с идентичен предмет – основавало се на същите фактически твърдения и формулирано същото искане към съда. По този начин ищеца претендира обезщетение за едни и същи вреди от две различни институции. Описаният в исковата молба сигнал от 11.05.2020 г. е подаден от председателя на ДАР на основание чл.205, ал.2 НПК, съгласно който длъжностните лица са задържани да уведомят незабавно органите на досъдебното производство, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер. Поддържа, че ответникът не носи отговорност за действия на органи и лица, които не са нейни служители, както и не носи отговорност за свои служител, ако той не е изпълнявал задължения или упражнявал права, възложени от ЗДАР или актове, свързани с неговото прилагане. Оспорва наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. На 17.01.2020 г. ищецът е подал заявление за напускане на ДАР. Разрешението му за достъп до класифицирана информация е било валидно до 30.06.2020 г. – до 6 месеца след прекратяване на служебното правоотношение. По допустимостта: Съдът намира, че искът е допустим и следва да се произнесе по съществото на правния спор. Няма спор в съдебната практика, че Държавата отговоря пряко за вредите причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния ЗОДОВ, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. В процесния случай посочените в исковата молба основания за ангажиране отговорността на ответника ПРБ не попадат в обхвата на чл. 2 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че претенцията е по общия ред и е с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, По основателността: От фактическа страна: Обявено за безспорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че са извършени действия от служители на ДАР, които през 2020г. създали документи и организирали действия, а именно: първоначално устен доклад от 08,05,2020г. от Г.С. до А.А., а впоследствие – официална докладна записка от 11,05,2020г. от Г.С. до А.А., според които ищецът искал да предаде секретни документи на ЦРУ, въз основа която докладна записка, на 11,05,2020г. председателят на ДАР - А.А. изпратил писмена жалба до главният прокурор И.Г.. Не е спорно между страните, а и от изисканата по делото справка се установява, че ищецът е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и е образувано гр.д. 9493/2024г. По делото е постановено решение, което към настоящият момент не е влязло в законна сила. Не се оспорва между страните, че ищецът П. Н. В. е работил в ДА "Разузнаване" (ДАР) на длъжност Директор на оперативно-техничесска дирекция, до началото на 2020 г. Видно от постановление от 16.06.2020 г. на военни следователи във Военноокръжна прокуратура София ищецът П. Н. В. бил привлечен като обвиняем за това, че от м. октомври 2019 г. подбудил А.Г.З. - директор на дирекция "Картотека и архив" в ДАР, да разгласи информация, представляваща държавна тайна, като я склонил да му предаде и приел от нея папка с документи, съдържащи класифицирана информация - престъпление по чл. 357 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 НК. Ищецът бил обвинен и в това, че в съучастие като съизвършител с А.Г.З. направил опит да разгласи пред неустановени лица информация, представляваща държавна тайна, която била поверена на Заркова по служба, като изготвил копия от предадените му документи, съдържащи класифицирана информация - престъпление по чл. 357 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК. С постановление от 16.06.2020 г. на прокурор във Военноокръжна прокуратура ищецът бил задържан за 72 часа до довеждането му пред съда. По искане на прокурор във ВОП от 17.06.2020 г., с определение от същата дата по ЧНД № 91/2020 г. Софийският военен съд взел на ищеца в качеството му на обвиняем мярка за неотклонение "задържане под стража". По жалба на защитника на обвиняемия, с определение № 18 от 24.06.2020 г. по ЧНД № 022/2020 г. Военноапелативният съд отменил определението на СВС и вместо това взел на обвиняемия мярка за неотклонение "домашен арест". Тази мярка продължила до 08.10.2020 г., когато с влязло в сила определение на СВС (постановено на 01.10.2020 г., потвърдено от ВАпС) мярката за неотклонение била изменена в "парична гаранция" в размер на 5000 лева. Ищецът е привлечен повторно като обвиняем с постановление от 10.02.2023 г., с което деянието било квалифицирано от разследващите като шпионство - престъпление по чл. 104 ал. 1 предл. 2 НК. На 30.08.2023 г. от Военноокръжна прокуратура срещу ищеца и лицето А.Д.З. бил внесен обвинителен акт по обвинения в престъпление по чл. 104 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК - за ищеца В. и вр. чл. 20 ал. 4 НК - за А.З.. Въз основа на цитирания обвинителен акт било образувано НОХД № 87/2023 г. на Софийски военен съд. Съдът е насрочил разпоредително заседание за 23.11.2023 г. от 10:00 ч. В разпоредително заседание на 23.11.2023 г. член на съдебния състав си е направил самоотвод, който бил приет от състава на съда. Поради невъзможност да се образува съдебен състав, с определение № п573 от 13.12.2023 г. по ЧНД № 1085/2023 г., Върховният касационен съд I н.о. изпратил делото по подсъдност на Пловдивския военен съд. Пред този съд било образувано НОХД № 236/2023 г. С разпореждане № 18 от 24.01.2024 г. на ПВС, делото било насрочено в разпоредително заседание за 13.02.2024 г. В заседание на 13.02.2024 г. по възражение на защитата за невръчване на обвинителния акт, съдът не е дал ход на делото и го отложил за 13.03.2024 г. С определение, постановено в заседание на 13.03.2023 г., състав на ПВС е прекратил съдебното производство и е върнат делото на ВОП София за упражняване правомощията на прокурора по чл. 35 НПК при определяне на компетентния орган. С постановление от 15.04.2024 г. на прокурор от ВОП София производството срещу ищеца е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление и отменил взетата на обвиняемия В. мярка за неотклонение. Постановлението е влязло в сила на 17.06.2024 г. с произнасянето на Военноапелативния съд по ЧНД № 36/2024 г. Приета по делото е Докладна записка рег. № RB 102101-001-04/11-71/11.05.202г. подадена от Г.С. до председателя на ДАР, в което са изложени фактически твърдения, че му било предадено копие от документи, съдържащи материали касаещи председателя на ДАР, като заявил на С., че възнамерява да потърси контакт с чужда партньорска служба с идеята да покаже зависимости на настоящия председател на ДАР. Ищецът му е предложил да предоставят документи, при което С. отказал категорично да съдейства като посъветвал ищеца да унищожи документите. Представен по делото е Сигнал от А.А. в качеството му на Председател на ДАР до Главния прокурор на Република България от 11.05.2020г. в който на основание чл.205,ал.2 НПК е уведомен, че е получил информация за копиране на сбор от документи, съдържащи класифицирана информация и опит за предаването им на чужда разузнавателна служба. Сигналът въпроизвежда отразеното в докладната записка от Г.С., като същата е приложена към сигнала. Поискано е от прокуратурата да се предприемат действия по установяване на местонахождението на копираните документи, други случаи на предаване на документи в полза на друга държава или организация и вреди за националната сигурност или предприемане на действия за тяхното предотвратяване. Приета е справка-извлечение за получени награди от П. В. - общо 10 за проявена отговорност и висок професионализъм, както и „Златна значка на ДАР за образцово изпълнение на възложените му служебни задължения“. Приети по делото са Докладни записки от С.З., И.Х., Б.Г. и два броя от К.Т. за проведена среща между тях и ищеца на 15.05.2020г., като същата била неформална и по време на провеждането й не са обсъждани въпроси касаещи работата на ищеца в ДАР. От разпита на свидетеля Й.М.Й. се установява, че той е в дългогодишни приятелски отношения с ищеца. Свидетелят посочва, че след процесния случай забелязал разлика в поведението на В. – променил се като начин на комуникация, като изказ, като поведение. Посочва, че докато съпругата му била болна, а той бил под домашен арест приятели са му помагали за да се осъществи лечението й. В периода започнал да страда от безсъние, не се чувствал добре. Свидетелят Д. Д. заявява, че познава ищеца, тъй като бил негов ръководител в НРС и в ДАР. Твърди, че като служител бил много амбициозен и силно отдаден на работата си Ползвал се е с доверието на редица водещи специални служби и е участвал в партньорски срещи с тях. Посочва, че е наясно, че спрямо ищеца са били осъществявани активни проверки, че е упражняван натиск спрямо П. В.. Твърди, че узнал, че Г.С. и Директорът на ДАР А.А. са се опитвали да компрометират ищеца за да му бъде повдигнато обвинение. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: За да бъде основателен искът с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличието на следните елементи на фактическия състав: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, размер на вредата и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника като юридическо лице, има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна, като субектът отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната (решение № 103/25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о. на ВКС). Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител (решение № 249/16.11.2016 г. по гр. д. № 902/2016 г., IV г. о. на ВКС и посочените в него решение № 538 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 208/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 465 от 28.12.2012 г. по гр. дело № 1157/2011 г. на ВКС, IV г. о., според които предпоставките за отговорност по чл. 49 ЗЗД не са налице когато няма виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата). В настоящото производство се твърди, че служителите на ответника – директорът на ДАР – А.А. и Г.С. са извършили увреждащите ищеца действия, довели до образуването на наказателно производство срещу него. От събраните по делото доказателства се установи, че след подаденият от Г.С. сигнал, А.А. в качеството си на Директор на ДАР е депозирал сигнал до Главния прокурор към онзи момент И.Г.. Посоченият сигнал е депозиран на основание чл.205,ал.2 НПК вменяващ задължение на длъжностните лица да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението. Противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Нормите за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл, отговорността за поправянето им следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми. Съдът счита, че депозирането на сигнали на основание чл.205, ал.1 и 2 НПК не съставлява неправомерно действие. Напротив - на гражданите това е вменено в обществен дълг, докато на длъжностните лица - в служебно задължение. Именно в изпълнение на това си задължение длъжностните лица от ДАР са подали сигнал до Главния прокурор, касаещ информация за копиране на сбор от документи, съдържащи класифицирана информация и опит за предаването им на чужда разузнавателна служба., като е поискано е от прокуратурата да се предприемат действия по установяване на местонахождението на копираните документи, други случаи на предаване на документи в полза на друга държава или организация и вреди за националната сигурност или предприемане на действия за тяхното предотвратяване. С чл.205, ал.2 НПК не е вменено в задължение на сигнализиращите да извършват допълнителни проверки, като според съда и доколкото се касае за изпълнение на служебни задължения съдът приема, че не се установяват умишлени действия от страна на длъжности лица, целящи да увредят ищеца. Служителите на ответника не са орган на досъдебното производство и нямат задължение преди да подадат сигнал да се уверят дали фактите, които са станали тяхно достояние попадат в хипотезата на правна норма от Наказателния кодекс. При това положение, дори подаденият от сигнал да е неоснователен, той не може да послужи като основание за ангажиране на отговорността му при условията на чл.49 ЗЗД. Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в размер на 102,26евролв., които следва да бъдат заплатени от ищеца. Предвид гореизложеното съдът