Решение № 18 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 885/2025 г.

наказателно дело № 20255510200885 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 24-2500117 от 27.05.2025 г. на Директора на „Инспекция по труда“, С.З.. Жалбоподателят „Н. ••“ ООД, гр. К., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение. В с.з. жалбата се поддържа от адв. Х. М., който моли съда да отмени НП. Претендира за разноските по делото. Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез Началник отдел „АИПО“ Й.Й., редовно упълномощен счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е неоснователна, но наложеното наказание следва да се намали. Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че при извършена проверка на трудовото законодателство на 10.04.2025 г. на обект сладкарски цех, находящ се в гр. К. на ул. „Т.“ № ••, стопанисван от дружествотожалбоподател и на 22.04.2025 г. по представени писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ се установило, че дружеството в качеството си на работодател урежда от 09.04.2025 г. отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД със сключен граждански договор № 2 от 08.04.2025 г. със св. Ж. П. М., с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши за периода от 09- 17.04.2025 г. да изреже с формички и изпече 30 кг курабии в удобно за лицето време с материал, приготвен от персонала с възнаграждение 150 лв. По време на проверката св. М. полагала труд с работно облекло с работно място проверявания цех на длъжност работник с работно време от 7.30-16 часа под контрола на ръководителя, които били елементи на трудово правоотношение по предоставяне на работна сила, които не били уредени като трудови правоотношения. С това дружеството-жалбоподател е нарушил чл. 1, ал. 2 от КТ. Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 24-2500117 от 28.04.2025 г., лична здравна книжка, копия от инструктажни книги, Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и показанията на свидетелите Б. К. и М. Ч., които отчасти кореспондират на показанията на св. Ж. М.. Декларация, Граждански договор № 2 и констативен протокол. В с.з. страните не спорят, че към момента на проверката св. Ж. М. и др. лице - А.Х.Л., двете без трудови договори, са били в сладкарския цех на жалбоподателя и са разточвали, и изрязвали курабии. Същите са били с брандирани работни облекла на работодателя, както др. работници по трудов договор и както тях са се подписали в инструктажните книги под № 726 и № 727 (инструктаж на работно място на 10.05.2025 г.), и под № 123 и № 124 ( друг инструктаж на 10.04.2025 г.) в качеството си на работници. От др. страна за съдът е спорно съществуването на сключен граждански договор към момента на проверката, доколкото същият не е бил представен към по време на проверката, както и наличията на противоречия, и неясноти в останалите документи, свързани с този договор. Например в Декларация на л. 22 св. М. е декларирала, че е била изплатена сумата от 150 лв., като декларацията е без дата. В същото време от разписка от 17.04.2025 г. на л. 24 се установява, че е получила 138,75 лв. Тези два документа са били представени с Възражение с вх. № 25064711 от 02.05.2025 г. С възражението е бил представен и констативен протокол за приета работа с дата 17.04.2025 г. Същите Констативен протокол и Разписка на л. 11 са били представени в Инспекцията по труда без дати на съставяне и без подпис на изплатилия сумата от 138,75 лв. На следващо място гражданският договор предвижда св. М. не само да изреже формичките за курабии, но и да изпече 30 кг, което изпичане не се потвърждава като дейност от св. Ч.. Св. Ч. установява, че тя работи на трудов договор и е отговаряла за изпичането. Налице е противоречие между т. 2 от Договора според, която изрязването и изпичането на курабии следва да стане в удобно за св. М. време, а в Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ св. М. е декларирала работно време от 8 часа в диапазона от 7.30-16 часа. Дори и да е бил налице обективно съществуващ граждански договор към момента на проверката, преценката дали той на практика урежда предоставянето на работна сила вместо трудов договор, отговор за това следва да се изведе от обективно извършената дейност, съобразно доказателствата и сравняване на правната уредба по ЗЗД и КТ. В чл. 5 от Договора е видно, че същият е бил съставен на осн. чл. 258-чл. 262, чл. 280-чл. 292 и чл. 293-чл. 300 от ЗЗД, които разпоредби се отнасят съответно до договор за изработка, поръчка и комисионен договор. Тази клауза разбира се е правен non sense, защото всеки един от тези договори имат различен предмет и цел. Правната същност на конкретен договор обаче се извежда от неговите разпоредби. По съдържание гражданският договор между жалбоподателя и св. М. е найблизо до договор за изработка, но събраните по делото доказателства не водят до извод, че св. М. е изпълнявала договор на свой риск и отговорност (чл. 258 от ЗЗД), тъй като извършваната работа по изработка на курабии е в работната среда на жалбоподателя. Освен това според нейните показания и тези на св. Ч., св. М. е участвала в изработката на курабии само в частта за разточването на тестото и изрязването им, но не и технологично от начало до край на този процес – от замесване на тестото до изпичането на курабиите, т.е. налице е противоречие между действително извършваната работа и тази уговорена с договора, от което следва, че св. М. е извършвала дейност, адаптирана към нуждите на производствения процес, а не в изпълнение на гражданския договор. Договорът, определено е бил сключен като срочен договор, като целта му е била извършването на работа преди Великден (20.04.2025 г.), но по това той най-много прилича на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определената работа, т.е. трудовият договор по този текст също цели резултат с предоставянето на работна сила, от което следва, че само по себе си уговарянето на резултат не води автоматично до извод за граждански отношения. При така уговорения резултат – изработване и изпичане на 30 кг курабии срещу сумата от 150 лв. св. М. в с.з. установява, че по лични причини е работила само два дни, а наличието на трудов договор с др. работодател и липса на съгласието му е било пречка за сключване на втори трудов договор (чл. 111 КТ). И найсетне в договора е било уговорено изпичането на курабийките да стане в удобно за св. М. време, но е очевидна зависимостта от жалбоподателя поради същността на технологичния процес. Освен това в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ след предупреждение за отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК, св. М. собственоръчно се е посочила за работник с работно време 8 часа от 7.30 до 16 часа. При тези фактически положения са налице всички белези на трудово правоотношение – предоставяне на работна сила за завършване на определена работа; работно време, съобразено с технологичния процес на работодателя; използване на брандирано облекло, предоставяне на здравна книжка и участие в инструктажи, т.е. налице е подчиняемост (зависимост) на изискванията на от работодателя, както и безопасни условия на труд. Обратно, гражданският договор е характерен с равнопоставеност на страните, пълна свобода за постигане на уговорения резултат без обвързване с работно време. При него възложителят не се интересува дали процеса на изпълнение е съобразен с др. законови изисквания – санитарни, хигиенни, безопасност на изпълнението и др., а само с качеството и срочността на изпълнението на възложената работа. Правилно АНО е приел, че отношения при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношение по см. на чл. 1, ал. 2 от КТ, която разпоредба е вменена като нарушение. Правилно АНО е приел, че следва да наложи наказание имуществена санкция по съответната санкционна норма на чл. 414, ал. 1 от КТ. Характерът на възложената работа, нейната обвързаност с предстоящ празник и невъзможността на св. М. да сключи втори трудов договор, представляват смекчаващи вината обстоятелства, което поради липса на отегчаващи такива не обосновават размера на наложената санкция в размер на 2000 лв. Ето защо НП следва да се измени като санкцията се намали до предвидения в закона минимум от 1500 лв. При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и при съставянето на АУАН, водещи до отмяната на НП. Не се оспорва и компетентността на органа издал НП и съставил АУАН. По делото не е участвал юрисконсулт затова не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горните мотиви съдът