Решение № 17178 от 4.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 126 АПК

Производството е образувано по жалба на М. М. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. „Д*, с пълномощник адв. М. В., с адрес: гр. София, ул. „А*, подадена на 04.03.2022 г., срещу РЕШЕНИЕ № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“, поправено с Решение № 10183А/15.10.2024 г. (л.-91-92 от гр. д. № 27391/22, л.452 от делото), с което е отказано възстановяване на имот в стари реални граници.

ЖалбоподатЕ.та С. твърди, че е наследница по закон на К*. Сочи, че с оспореното решение е признато право на собственост на наследниците на К* С* по отношение на нива с площ 1,663 дка в м. „Гладен рид“, имот № 106 б, но е отказано възстановяване на имота в стари реални граници. ЖалбоподатЕ.та заявява, че не оспорва решението в частта, в която е отказано възстановяване на площ от 278 кв. м., попадаща в улица, но счита, че в останалата част административният акт се явява нвзаконосъобразен. Твърди се, че в нарушение на закона е възприето, че имотът не подлежи на възстановяване при прилагане на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като имотът, собствен на К* С* и имотът, посочен в нотариалния акт за замЯ. не са идентични. Оспорва се наличието на законно основание за съставянето на нотариалния акт, респ. компетентността на УС на ТКЗС да извършва замени. В жалбата се излагат съображения, че цитираното решение на Софийския народен съд от 17.07.1957 г. също не се отнася до имот, идентичен с имота на наследодатЕ.та на жалбоподатЕ.та. ЖалбоподатЕ.та сочи, че имотът, за който е признато право на собственост, не е застроен и не съществува пречка за възстановяването му. ЖалбоподатЕ.та моли съда да отмени оспорения административен акт и да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници.

В срока по чл.163 ГПК, ответната страна ОСЗ „Западна“ не е изразила становище по жалбата.

Заинтересованите страни не вземат становище.

Делото един път е било на касационна проверка, за което е образувано адм. д. № 7921/2023 г. по описа на АССГ. Съгласно решение № 1531/08.03.2024 г., делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за съобразяване на допустимостта на обжалвания административен акт и за индивидуализацията на имота – къде се намира, с оглед погрешното посочване от предишния състав и коя част от него подлежи на възстановяване.

С Определение № 22239/23.06.2023 г. жалбоподатЕ.та е заличена като страна, с оглед смъртта й на 12.05.2023 г., и са конституирани нейните наследници А. С. Т., С. Т. Т. и Н. Т. Т..

С протоколно определение от 24.11.2023 г. на АССГ А. С. Т. е заличен като страна, с оглед смъртта му на 13.10.2023 г., и са конституирани неговите наследници Л. Р. Т. и М. А. Т..

С протоколно определение от 17.12.2024 г. съдът е допуснал изменение на доклада, като вече предмет на обжалване е основното решение на ОСЗ – Западна, но и поправеното решение такова Решение № 10183А/15.10.2024 г. (л.452, 508 от делото). Обжалва се изяло административният акт.

В открито съдебно заседание (о.с.з.), жалбоподателят поддържа

жалбата. Моли да се отмени процесната заповед. Претендират разноски.

В о.с.з жалбоподателите излагат, че не считат второто Решение № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“ за повторно по същото заявление, а заявяват, че то следва да се счете като такова по конкретизация и индивидуализация на вече възстановените имоти, като се позовават на Решение № 64 от 02.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5362/2007 г, I г. о., ГК. Изясняват, че административният акт следователно не е нищожен, а само неправилен. От друга страна административният орган навежда доводи, че обжалваното решение е постановено с оглед извършената замЯ.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният орган, редовно призован, представлява се от адвокат.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след обсъждане събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните в рамките на предоставените му от закона правомощия и предели на контрол

настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна страна.

1.ПО ДОПУСТИМОСТТА И ВАЛИДНОСТТА НА

ПРОИЗВОДСТВОТО

Решението е връчено на един от наследниците на 21.02.2022 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 04.03.2022 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирана страна с явен интерес от обжалването като страна в административното производство /законен наследник на заявителя/ и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт - Решение № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна с явен интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт - РЕШЕНИЕ № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“, поправено с Решение № 10183А/15.10.2024 г. (л.-91-92, л.452 от делото)

ЗСПЗЗ е специален закон спрямо действащия АПК. Административното правоотношение, което започва по молба на собственика на земеделската земя или на някой от наследниците му, търпи отклонение от типичното развитие на правоотношенията, визирани в АПК. Страни по административното правоотношение по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ, са заявителят за възстановяване правото на собственост върху земеделската земя и ОСЗГ. Заинтересовани лица в това правоотношения няма. Подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници, по арг. чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Правоотношенията между наследниците се уреждат според нормите на ЗН. Останалите наследници, които не са заявители по образуваната преписка за реституция, не са заинтересовани страни, както пред административния орган в административното правоотношение, а така също и пред съда. В този смисъл е Определение № 715 от 10.12.2007 г. на АдмС - Пазарджик по ч. адм. д. № 678/2007 г.

Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е административно, но компетентен да го разгледа е РС (чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ). По него РС действа като контролно – отменителна инстанция. В неговите правомощия е да обезсили акта, ако е недопустим, нищожен, а по същество – да потвърди, ако е законосъобразен или отмени и върне да ново произнасяне на административния орган, като е незаконосъобразен (чл.172, ал.2 АПК).

Съгласно чл. 168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

С оглед характера на производство по ЗСПЗЗ, съдът обръща реда на разглеждане на основанията на чл.146, защото нарушението на материалния закон определя процесуалните правила, а те от своя страна и формата, поради което основанията се разглеждат в различен от закона ред.

2.ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С доклада по чл.144 АПК вр. чл.146 и чл.140 ГПК, съдът е отделил следните факти и обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване:

1.

1. С Делбен протокол от 09.05.1951 г. по гр. дело № 531/1950 г. на СРС е била

одобрена спогодба, съгласно която К* С* Т*, по мъж М. С., получава в дял

имоти в землището на с. Драгалевци, сред които и нива, находяща се в

местността „Гладен рид“, с площ от 1,9 дка при граници: наследници на Б*, от

две страни Т* и наследниците на К* (Л.45 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

2. От представено удостоверение от СО – район Витоша се установи, че в отдел

Архив не се съхранява копие от протокол № 14 от 20.05.1954 г. на управителя на

ТКЗС – с-Драгалевци, с което имотът е колективизиран (л.159 от гр. д. №

27391/2022 на СРС).

3. С нотариален акт за собственост по замЯ. № 167, том XXIX, дело № 5675/1956

г. от 18.12.1956 г., С* е призната за собственик на нива в местността „Гладен

рид“ с площ от 11 декара и 4 ара при съседи: Н*, Е* и М* Отразено е, че за

съставяне на нотариалния акт е представен препис от протокол № 14 от 20 май

1954 г. на Управителния съвет на ТКЗС – с. Драгалевци. В приетите за

съхранение протоколи на ТПС комисия – с. Драгалевци обаче не е открита

информация за извършената замЯ. (Л.101-102 от гр. д. № 27391/2022 на СРС ).

4. От представено писмо от ДА „Архив“ се установи, че в агенцията няма

информация за замЯ. на имота на името на С* с протоколи на ТПС комисия с

Драгалевци (Л.160 от гр. д. № 27391/2022 на СРС ).

5. Видно от писмо от ОСЗГ, имот Гладен рид представлява имот с пл. № 106 от

кад. лист 719 и 736 от стар кадастрален план на гр. София, изработен 1950 г.

(Л.76 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

6. Видно от представената комбинирана скица имот с пл. № 106 с площ от 10 345

кв.м., попадат имоти по стар кадастрален план с № 106, 106а, 106б, 106в, 253,

253, 254, 255, 256. Този стар имот засяга земи по актуален кадастрален план,

планоснимачен номер (Л.56-57 от гр. д. № 27391/2022 на СРС), както следва:

881 – 67 кв.м.

1105 – 36 кв.м.

346 – 3 кв.м.

347 – 32 кв.м.

348 – 43 кв.м.

353 – 7 кв.м.

За имот без пл. номер – ул. монах спиридон – 456 кв.м.

755 – 644 кв.м.

За имот без пл. номер – ул. 507 – 1568 кв.м.

За имот без пл. номер – 932 кв.м.

444 – 16 кв.м.

441 – 16 кв.м.

440 – 680 кв.м.

941 – 753 кв.м.

За имот без пл. номер – ул. А. Б* – 327 кв.м.

1281 – 372 кв.м.

За имот без пл. номер – 515 кв.м.

995 – 3876 кв.м.

881. – 2 кв.м.

2.

1. Съгласно решение от 17.07.1957 г. по гр. д. № 4714/1957 г. на СРС, имотът е

описан при граници: от изток – Д* и П*, от север – Н*, М*и Е*, от юг – С*, Б*,

Т* и С* и от запад – наследници на К*.

2. С н.а. 106 от 11.05.1957 г. С* продава на * Д. З* 750 кв.м. от нива находяща се

в землището на с. Драгалевци, м. Гладен рид при съседи: от изток с изложение

към с. Симеоново с 25 м. широчина и Д* и П*, от юг дължина 30 м. – С* Б* и Т*, от север дължина 30 км. – продавачката С* и от запад широчина 25 метра –

Л. Д. З*а. Имотът представлява реална част от нива 11.4 кв.м. при съседи: Н*, Е*

и М*(Л. 161 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

3. С н.а. 107 от 11.05.1957 г. С* продава на Л. Д. З*а 750 кв.м. от нива находяща

се в землището на с. Драгалевци, м. Гладен рид при съседи: от изток * Д. З* с дълбочина по източната граница 25 метра, от запад – продавачката С* с дълбочина по западната линия също 25 метро, от юг – С* Б* и Т*, с дължина по южната граница 30 метра от север – продавачката С* с дължина по северната

граница 30 метра. Имотът представлява реална част от нива 11.4 кв.м. при съседи: Н*, Е* и М*(Л.162 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

4. С н.а. 108 от 11.05.1957 г. С* продава на Д* 500 кв.м. от нива находяща се в землището на с. Драгалевци, м. Гладен рид при съседи: от север – А. и В* с дължина 25 метра по северната граница, от изток – Д* и П* с дълбочина по източната граница 20 м., от запад – П* И. Й* с дълбочина по западната граница

20 метра, от юг – * Д. З* с дължина по южната граница 25 метра. Имотът

представлява реална част от нива 11.4 кв.м. при съседи: Н*, Е* и М*(Л.163 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

5. С н.а. 109 от 11.05.1957 г. С* продава на А. С* и В* 1000 кв.м. от нива

находяща се в землището на с. Драгалевци, м. Гладен рид при съседи: от север –

С* с дължина по северната граница 50 м., от изток – Д* и П* с широчина по източната граница 20 м., от юг – Д* и П* И. Й* с дължина по южната граница

50м., от запад – С* с широчина по западната граница – 20 м. Имотът

представлява реална част от нива 11.4 кв.м. при съседи: Н*, Е* и М*(Л.164 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

6. С н.а. 6 от 20.05.1957 г. С* продава на П* И. Й* 500 кв.м. от нива находяща се

в землището на с. Драгалевци, м. Гладен рид при съседи: юг – Л. и * з*и, от изток – Д* С*, от запад – С* и А. и В*. Имотът представлява реална част от нива

11.4 кв.м. при съседи: Н*, Е* и М*(Л.165 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

7. С влязло в сила Решение от 17.07.1957 г. по гр. дело № 4714/1957 г. на Софийския народен съд е обявен за окончателен предварителен договор, с който

С* е продала на Б* Б., действащ лично и като законен представител на децата си

И., Е* и А* Б.и Б.и, част от нива с площ от 6,0 дка, находяща се в землището на с. Драгалевци, местността „Гладен рид“, цялата от 11,3 дка при съседи: от изток:

Д* и П*; от север Н*, Е* и М* от юг: С*, Б*, Т*, С*; от запад: наследниците на К*. На всеки един от купувачите е продаден по 1 декар и 5 ара при конкретно

посочените в решението граници. В това решение продавачите са се

разпределили правото на ползване на имота по смисъла на чл.31 ЗС (Л.103 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

Спорен е въпросът дали имотът от 1951 г. на К* С* е идентичен с имота, който С* е придобила по ЗТПС (отм.). Така с последващи сделки, имотът придобит от С* по реда на ЗТПС (отм.) е продаден на части на други лица. Спорен е въпросът дали имотът, посочен т.13, т.е. семейство Б.и, които са придобили е идентичен с имота на К* С*, за да се приложи чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.

3.

1. С н.а. 184 от 06.06.1963 г. * Г. Б. и И., Е* и А* Б.и Б.и, са придобили правото

на собственот върху скледните празни места, по силата на дворищна

регулация: имот с пл. № 103 от 3 кв.м. при граници: улица, Б.а, М* и С* от мястото на ТКЗС „Витоша“ имоти с пл. № 107 и 108 – 264 кв.м., при граници:

лица, ТКЗС Витоша и Б.и от мястото на А. и В* имот с пл.№ 254 . 139 кв.м. при граници: лица, * и Б.и Които имоти са принадлежали на собствени на лицата

парцел под № I от квартал 21 от местността вилна зона „Симеоново –

Драгалевци – II ч.“ (Л.165 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

2. Установява се, че на 12.02.1992 г. К*, в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, е заявила

собствен имот – нива в местност „Гладен рид“, с площ 1,9 дка, установен с Протокол от 09.05.1951 г. по гр. дело № 531/1950 г. (Л.41 от гр. д. № 27391/2022

на СРС).

3. Видно от представения опит на нивата, нива Гладен рид е при граници:

наследници на * М*, от две страни Т* и наследници на К*.

4. На 01.09.1992 г. К* е починала, което е констатирано с акт за смърт № 34/02.09.1992 г. (Л.43,55,85-88,215 от гр. д. № 27391/2022 на СРС и л.104-108

от делото). Видно от представено удостоверение за наследници К* е била

вдовица и е починала на 01.09.1992 г., за което е съставен акт за смърт

№34/02.09.1992 г. Като наследници същата е оставила: * М*, ЕГН ••••••••••, починала на 06.04.2011 г. и оставила наследници: 1.1 Й* Б., ЕГН * починала на 31.01.2016 г. и по право на заместване оставила наследници 1.1.1. С. Б. Б., ЕГН *

1.1.2 Б. С. Б., ЕГН ••••••••••

1.2. Ц* Я. С., ЕГН *, починала на 05.06.2011 г. и оставила наследници 1.2.1 Д. В. В., ЕГН ••••••••••

1.2.2. Я. В. В., ЕГН ••••••••••

П* М.а Д*, ЕГН ••••••••••, починала на 19.01.2016 г. и оставила наследници 2.1. М. Д. Я., ЕГН ••••••••••

2.2. В. Д. В.а, ЕГН ••••••••••

Е* М. Б., починала през 2004 г. и оставила наследници

3.1. В* Й. Р.а, ЕГН ••••••••••, починала на 09.08.2023 г. - дъщеря 3.1.1. Д. Г. Р., ЕГН •••••••••• – съпруг

3.1.2. М. М. Т., ЕГН ••••••••••, дъщеря

3.1.3. С. М. К., ЕГН •••••••••• – дъщеря

3.2. М. Й. М., ЕГН •••••••••• – дъщеря

3.3. М. Й. Б., ЕГН •••••••••• - син

М. М. С., ЕГН ••••••••••, починала на 12.05.2023г и оставила наследници: 4.1. А. С. Т., ЕГН ••••••••••

4.1.1 Л. Р. Т., ЕГН ••••••••••

4.1.2 М. А. Т., ЕГН ••••••••••

4.2. Т* С. Т., ЕГН * починал на 01.12.2012 г.

4.2.1. С. Т. Т., ЕГН ••••••••••

4.2.2. Н. Т. Т., ЕГН ••••••••••

Л* М., починала 1988 г. и оставила наследници

5.1. Б*, починал през 2003 г. и оставил наследници

5.1.1 С. М. Й., ЕГН ••••••••••

5.1.2 А. Б. М., ЕГН ••••••••••

5.2. Цв* М., починал през 1976 г., неженен и без деца. Починал преди наследодателя си, поради което не придобила дял от наследството.

Б* М.ов С., починал 1983 г. и оставил наследници:

6.1. Е. Б. Т., ЕГН ••••••••••

6.2. М. Б. С., ЕГН ••••••••••

4.

1. По така посоченото заявление /вх. № Д288-989/ Поземлената комисия /ПК/ в

гр. София, община Витоша се е произнесла с Решение № 985/23.02.1993 г., като

е възстановила на наследниците на К* правото на собственост във

възстановими стари реални граници на следния имот: Нива в местност „Гладен

рид“, с площ 1,9 дка, при граници: наследници на Б*, от две страни Т* и

наследниците на К*, установен с Протокол от 09.05.1951 г. по гр. дело №

531/1950 г. Имотът не е индивидуализиран с планоснимачен номер. За да

възстанови имота, ОСЗГ се е позовала на съдебния протокол от 1951 г. Това

решение не е обжалвано, но имотът не е индивидуализиран с пл. номер и

кадастрален лист (Л.46,59 от гр. д. № 27391/2022 на СРС)..

Безспорно е, че административният акт не е обжалван и е влязъл в сила. В този смисъл са указанията по адм. д. № 7921/2023 г. на АССГ.

5.

2. Съгласно Договор за доброволна делба от 07.05.1996 г. (Л.104-105 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).:

А* Б.а Костова получава в дял и става изключителен собственост на

ВИЛА, находяща се в кв. Драгалевци – София, с площ от 60 кв.м., заедно с

ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построената сградата, представляващ

парцел I-755 с площ от 1040 кв.м. по рег. план на в.м. „Симеоново –

Драгалевци – II ч.“, при съседи: от две страни улици, парцел II-756 и

парцел XVII-757 от същия квартал.

И. Б. Б. получава в дял и става изключителен собственост на

НЕЗЕСТРОЕНО МЯСТО, подробно описано в Решение от 17.07.1957 г. по

гр. д. № 4714/1957 г. на СРС, целият с площ от 6 дка, което съгласно

последната регулация от 1990 г., представлява три парцела, а именно:

Парцел XVII-995 с площ от 925 кв.м., при съседи: от три страни улици, парцел XVIII-1995 Парцел XVIII-995 с площ от 1280 кв.м. при съседи: от две страни улици, парцел XIX-995 и парцел XVII-995

Парцел XIX-995 с площ от 1445 кв.м., при съседи: улица, парцел XVIII-995, парцел XX- СНС, тупик и дворно място

6.

1.

И трите парцела, находящи се в в.м. „Симеоново – Драгалевци – II ч.“

За съставянето на този договор за доброволна делба страните се позовават

на н.а. от 1956 и решение от 1957 г.

Спори се дали имотът, който Б. е придобил с тази делба е идентичен с имота на К* С* и дали е преди приемане на ЗСПЗЗ, за да не е приложим чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.

7.

1. От приложеното удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, изх. № РВТ21-ГР94-

4685/5/31.01.2022 г. и скица се установяват следните релевантни за индивидуализацията на процесния имот данни: Бившият имот с пл. сн. № 106 б,

кад. листове № 719, 736, с площ от 1691 кв. м., от стар кадастрален план,

изработен 1956 г., съобразно действащия ПУП на в.з. „Симеоново – Драгалевци

– II част“, одобрен със Заповед № РД-50-09-84/16.03.1990 г. на председателя на ИК на СНС, попада в: 1. 7 кв. м. се разполагат в УПИ XVIII-2867, кв. 22, който е

застроен; 2. 1378 кв. м. се включват в УПИ XIX-995, който е незастроен; 3. 28 кв.

м. се включват в УПИ ХХ-1105, кв. 22, който също е незастроен; 4. 278 кв. м. се

намират в улица по о.т.31-о.т.32 и тупик – мероприятието е реализирано.

Следователно, от имота съществува незастроена площ от 1406 кв. м. като част от УПИ XIX-995 и УПИ ХХ-1105, кв. 22, а останалата площ, попадаща в УПИ

XVIII-2867, кв. 22 и улица, е застроена и е реализирано предвиденото по плана

мероприятие (Л.94 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

2. С обжалваното Решение № 10183/14.02.2022 г. на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ „Западна“ административният орган повторно се е произнесла

по заявлението с вх. № 288/1992 г. на К*, като й е признал правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: Нива в местност „Гладен рид“, с площ 1,663 дка, находяща се в строителните граници

на Драгалевци – имот с пл. № 106 б, кад. лист № 719,736 от кадастрален план,

изработен 1956 г., при съседи: наследниците на * М. М*, от две страни Т* и наследниците на К*, съгласно определената в Делбен протокол от 09.05.1951 г.

по гр. дело № 531/1950 г. спогодба. Описано е, че тези 1,663 дка съставляват: 1. 7

кв. м. в УПИ XVIII-2867, кв. 22; 2. 1378 кв. м. в УПИ XX-1105; 3. 278 кв. м. в улица. Същевременно е постановен отказ да бъде възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници върху така описания имот,

като ОСЗ „Западна“ се е мотивирала, че за 1385 кв. м. е приложим чл. 18з, ал. 3,

изр. 2 ППЗСПЗЗ, а 278 кв. м. от имота попадат в улица – публична общинска

собственост. ОСЗ се е позовала на посочените дотук документи: нотариален акт

№ 167, том XXIX, дело № 5675/1956 г.; Решение от 17.07.1957 г. по гр. дело № 4714/1957 г. на Софийския народен съд; договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, извършена на 07.05.1996 г. (Л.91-92,95 от гр.

д. № 27391/2022 на СРС).

3. Видно от Решение № 10183А/15.10.2024 г. на ОСЗ „Западна“, на основание

чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ вр. чл. 62, ал. 2 АПК е била констатирана и поправена

очевидна фактическа грешка (ОФГ) в индивидуализацията на имота – вместо

1378 кв. м. в УПИ XX-1105, кв. 22, в.з. „Симеоново – Драгалевци – II част“,

следва да бъде 1378 кв. м. в УПИ XIX-995, кв. 22, в.з. „Симеоново – Драгалевци

– II част“, 28 кв. м. в УПИ ХХ-1105, кв. 22, в.з. „Симеоново – Драгалевци – II

част“, както правилно е било посочено в приложеното по преписката

удостоверение (л.452 от делото).

4. В първото прието по делото заключение на СТЕ на в.л. С* от 16.01.2023 г. е

указано, че не може да бъде установена идентичност между нивата от 1,663 дка в м. „Гладен рид“ по Решение № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ и нивата с площ 1,9

дка, м. „Гладен рид“, предмет на Решение № 985/23.02.1993 г. на ПК, съгласно

делбения протокол от 09.05.1951 г. (Л.169-180 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

Съдът не кредитира заключението в тази част, тъй като и двете реституционни решения се позовават и са мотивирани чрез съдържанието на делбения протокол за нива от 1,9 дка. Доколкото е видно несъответствието в площта на имота, то логично е заключението, че разминаването се дължи на факта, че липсват приложени документи за точни измервания на имота с площ от 1,9 дка, описан в първото решение и делбения протокол. Името на местността и посочените съседи обаче съвпадат, ето защо съдът счита, че двете реституционни решения имат за предмет един и същ имот, пл. № 106 б, представляващ нива в м. „Гладен рид“ с площ 1,691 дка.

8.

1. Във втората СТЕ, изготвена от в.л. Л. М. на 19.07.2024 г., също е застъпено

заключението, че процесният имот представлява ПИ с идентификатор *,

съответно бивш имот с пл. № 106 б, с площ от 1691 кв. м., като е уточнено, че

попада частично в следните имоти по КККР: 1) 1376 кв. м. в ПИ *; 2) 2 кв. м. в ПИ * 3) 7 кв. м. в ПИ * 4) 276 кв. м. в ПИ *; 5) 2 кв. м. в ПИ *. В допълнителна

СТЕ от 09.12.2024 г. е взето отношение по направено писмено оспорване, като е

уточнено, че в разписна книга от 1955 г. е залепен допълнителен лист с имената

на собствениците след извършената замЯ. от 1956 г., включително и решението

на СНС по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от 17.07.1957 г. (л.142-151, 493-496 от делото).

2. По делото са представени последващи разпоредителни сделки с процесния

имот – ПИ с идентификатор *, с площ от 1459 кв. м., придобит по наследство и реституция с оглед първото Решение № 985/23.02.1993 г. на ПК-Витоша. По

силата на нотариален акт № 139, том VII, рег. № 36909, дело № 1255 от 22.12.2011 г. жалбоподатЕ.та М. М. С. е дарила на сина си А. С. Т. и на Д. Л. С.

по 1/12 ид. част от нейния имот. С нотариален акт № 141, том VII, рег. № 36911,

дело № 1257 от 22.12.2011 г. наследниците на К* продават на А. Т. 7/12 ид. части,

а на Д. С. 2/12 ид. части от процесния имот. От това следва, че 11/12 ид. части от реституирания имот вече са били обект на разпореждане към момента на издаване на втория административен акт от ОСЗ „Западна“ (л.111-119 от делото).

3.НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, Т.1 АПК – КОМПЕТЕНТНОСТ

Видно от заявление от 12.02.1992 г. К* е подала заявление за възстановяване на земи. Същата е починала в хода на административното производство, поради което е заместена от своите наследници, на основание чл.10 ЗСПЗЗ и ЗН.

Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възложено на Общинската служба по земеделие като колективен, материално компетентен орган да се произнася с решение за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, като същото има конститутивен ефект. С оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ вр. чл. 60а ППЗСПЗЗ законодателят не отдава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на административния орган, нито урежда изрично изисквания за кворум и мнозинство при вземането на решения, а определя само от кого следва да бъдат подписани решенията, което касае въпроса за формата на административния акт. Дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на областните дирекции "Земеделие" се уреждат с устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните, а Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие", както гласи чл. 33, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Ето защо, видно от Заповед № РД-07-691/17.01.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – София-град и Заповед № РД46-184/22.07.2021 г. на Министъра на земеделието, се установява, че обжалваното решение на ОСЗ „Западна“ – гр. София представлява административен акт, постановен от орган, притежаващ както материална, така и персонална, териториална и повременна компетентност да се произнесе по подаденото заявление за извършване на реституция по реда на ЗСПЗЗ (л.454-456 от делото).

4. ПО ОСНОВАНИЕТО НА ЧЛ.146, Т.4 АПК -

ПРОТИВОРЕЧИЕ С МАТЕРИАЛНОПРАВНИ

РАЗПОРЕДБИ

С определението по чл. 144 АПК вр. чл.140 вр. чл.146 ГПК, съдът е разпределил следната доказателствена тежест:

На основание чл.170 АПК, ОСЗГ следва да установи, че е компетентен да издаде оспорения акт, същият е в предвидена от закона форма, актът съответства със целта на закона, част от имота представлява публична общинска собственост, налице са предпоставките на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ (Определение № 5 от 12.01.2009 г. на ВКС): Органът следва да установи, че са спазени административно производствените правила и основанията за отказ, както и материалния закон (чл.11 ППЗСПЗ).

Органът следва да установи едно от следните евентуални пречки за земеделска реституция

1. имотът попада в урбанизираните територии на населените места и върху

него са изградени законни постройки от трети лица, респ. към 01.03.1991

г. да е започнал законно разрешен строеж, вкл. и търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ (пречка за реституция по чл. 10, ал. 7

ЗСПЗЗ, във вр. с § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ)

2. върху имота са осъществени мероприятия, които не позволяват

възстановяване на собствеността (пречка за реституция по чл. 10б

ЗСПЗЗ) – не се изисква те да са законни, като тази пречка за реституция

се преценява към момента на влизане в сила на закона

3. Имотът да е бил заменен по реда на Закона за тр*та поземлена

собственост, като е извършено застрояване (не се изисква постройките да

са законни) и е осъществена разпоредителна сдЕ. със земята, получена

при замЯ.та (пречка за реституция по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ).

4. Имотът, предмет на зам*та от 1956 г., е идентичен със заявения имот.

5. Имотът да не е бил включен в капитала на преобразувано в ЕТД или

приватизирано държавно предприятие преди възстановяването му с решение на органа на поземлената собственост (пречка за реституция по § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.))

6. Имотът е такъв по чл.7, ал.4 ЗОС

По делото са налице три приети съдебно-технически експертизи (СТЕ), чиито заключения съдът напълно кредитира, като пълни, обосновани и изготвени от компетентни вещи лица. От тях се установи, заедно с приложения снимков материал от оглед, ортофотопланове, че имотът не е застроен. В имота няма никакъв строеж по смисъла на с § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Следователно не е налице предпоставката предпоставката на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

Както от неоспорената експертизи (приложение № 3 към СТЕ, л.142- 150 от делото), така и от Удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ се установи, че само 276 кв.м. попадат в улица ул. „Захари Зограф“, а 2 кв. м. попадат в улица тупик с идентификатор 68134.1973.24. С оглед реализираното мероприятия по смисъла на чл.19, ал.11, т.1 от ППЗСПЗЗ. За тях следва да се постанови отказ, на основание чл.10б ЗСПЗЗ като се постанови диспотизив за обезщетение. Но с оглед факта, че такова произнасяне няма, нито мотиви, всичко това налага да се обяви акта за нищожен и да се върне преписката на административния орган.

Административният орган не е представил данни имотът да е бил включен в капитал на ЕТД или или приватизирано държавно предприятие. Няма доказателства, че имотът е такъв по чл.7, ал.4 ЗОС.

Спорен остава въпросът за приложението на чл.18, ал.3 ППЗСПЗЗЗ.

4.1. По ratione temporis на чл.18, ал.3 ППЗСПЗЗ

Спорен е въпросът дали чл.18з, ал.3 ЗСПЗЗ е приложим по време в случай.

В Решение № 214 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 635/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева е прието, че с изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (И.. - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) за първи път е предвидено, че когато е извършена замЯ. по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замЯ.та, освен ако не са извършени разпоредителни действия, или имота не е застроен. Решението, с което е възстановено правото на собственост на ищците е постановено при действието на тази правна норма. Колизията на права между бивши собственици на имоти, включени в блоковете на ТКЗС и лица, на които тези имоти са предоставени по замЯ. по реда на ЗТПС е разрешена с цитираната норма на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от 19.12.1997 г. Предвид извършените разпоредителни сделки в периода след замЯ.та, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и на основание тази норма следва да се зачетат правата на приобретателите. В този случай имотът не се възстановява на собствениците, които са го притежавали от преди замЯ.та. Нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ предвижда прилагането на изключения, изрично предвидени в закона, а това по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е едно от тях.

Видно от ППЗСПЗЗ, разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ е от 1995 г. (Нова - ДВ, бр. 48 от 1995 г), а решението с което се възстановява правото на собственост е от 23.02.1993 г. Нито към момента на подаване на заявлението, нито към момента на постановяване на решението по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ през 1993 г. не е съществувала нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Освен това Решението от 1993 г. е за възстановява право на собственост, а не признава право на собственост, т.е. имотът се възстановяве във възстановими и съществуващи стари реални граници, а не с плана за земеразделяне, т.е. с решение по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 27, ал. 1 и ал. 3 ППЗСПЗЗ. Административната процедура приключва с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, когато възстановяването е в нови граници с план за земеразделяне – Решение № 288 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ДиЯ. Ценева, Определение № 50437 от 8.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 982/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова.

В ПЗР към ППЗСПЗЗ не е посочено ретроактивно действие на чл.18, ал.3 ППЗСПЗЗ по чл.14 ЗНА, поради което на основание 5, ал.5 ЗКР разпоредбата влиза в сила три дни след обнародването й.

Настоящият съдебен състав следва да отговори на следния процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за делото:

Следва ли чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ да се прилага за неприкюлчили производства, но по които има постановено влязло в сила решение на Поземлена комисия (ПК) по чл.18ж, ал1 от ППЗСПЗЗ през 1993, с което се възстановява правото на собственост в стари реални граници, но в решението не е индивидуализират имота поради липса на удостоверене чл.13 ЗСПЗЗ.

Ако реституцията не е приключила с годен конститутивен реституционен акт, чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ следва да бъде съобразен при довършване на производството, включително и когато има старо влязло в сила решение на ПК от 1993 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но самият имот не е достатъчно индивидуализиран.

Решението по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е решение за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Още в редакцията от 1992–1993 г. то трябва да съдържа описание на: размера и категорията, местоположението, границите, съседите, ограниченията на собствеността. Тоест и през 1993 г., макар да не е имало изискване непременно да се прилага скица, както е по с измененията на закона през 1995 г., е било необходимо имотът да е индивидуализируем по самото решение или по данни, които позволяват без съмнение да се установи кой е имотът. В този смисъл е Решение № 161 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска, Решение № 30 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2016 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска, Определение № 1094 от 23.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 668/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова.

Ако имотът не е индивидуализиран, решението не завършва реституцията. Когато по никакъв начин не може да се установи кой точно е възстановеният имот, решението на ПК няма конститутивно вещноправно действие, а по същество само признава правото на възстановяване, като производството остава неприключило. В този смисъл са: Решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, Решение № 384 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. С., Решение № 60 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4407/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова, Решение № 60149 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска, Определение № 249 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2023 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бонка Дечева.

Следователно, ако с първоначалното от 1993 г. не се индивидуализира имота по начин, който позволява той да бъде установен, то не е достатъчно, за да се приеме, че реституцията е приключила.

За имоти в урбанизирани територии или в релевантните хипотези на възстановяване по специалния ред удостоверението и скицата от техническата служба имат ключова роля. По чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ към искането се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината, а по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ именно те съдържат данните за номера, размера, застроената и свободната част, както и границите на площите за възстановяване.

Затова, ако поради липсата на това удостоверение не е било възможно да се определи кой точно е имотът, тогава решението от 1993 г. не е завършило производството. В този смисъл е и Определение № 606 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 96/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Й., както и Решение № 11118 от 24.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2008 г., IV о., докладчик съдията ТатЯ. Хинова, според които при искане за довършване на производството не се касае до отмЯ. на признатото право, а до довършване на нормативно уредената процедура по възстановяване. Именно при такива неприключили производства се довършва реституцията по действащите специални правила

Сегашната уредба изрично предвижда механизъм за случаите, в които има влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но границите не са установени и е нужно производството да бъде довършено.

Това се установява от чл. 45д, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според който когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1, се подава искане за издаване на решение за възстановяване.

В разпоредбата на чл. 45д, ал. 5 ППЗСПЗЗ е посочено, че ОСЗ се произнася с решение за възстановяване след установяване границите и предоставяне от общинския съвет.

А в чл. 45ж, ал. 1–3 ППЗСПЗЗ е установено правилото след скица-проект и решение на общинския съвет ОСЗ постановява окончателното решение за възстановяване.

Съгласно § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ неприключилите производство се довършват по досегашния ред. Общинските съвети предоставят земи при установяване границите на имоти, за които има решение на ОСЗ за признаване на правото на възстановяване в стари реални граници.

Още по-ясно е в чл. 45в, ал. 10, т. 2 ППЗСПЗЗ, който въвежда, че за земи с признато право на възстановяване с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но чиито граници не са били установени на терена. Това е точно хипотеза на незавършена реституция.

При това положение чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ трябва да се приложи именно на етапа на довършване. Тази норма урежда материалноправна отрицателна предпоставка, при наличието на която не е възможна реституция. Ако производството още не е приключило с годен възстановителен акт, органът е длъжен да приложи действащата специална уредба при окончателното произнасяне.

Следователно, ако решението от 1993 г. е било само признаващо правото на възстановявяне, поради липса на индивидуализация, следва, че възстановяването тепърва трябва да се довърши, поради което следва да се приложи на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ако фактически има такава замЯ..

Не би имало място за повторно приложение на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ако още с решението от 1993 г. производството е било завършило с валиден, конститутивен акт — т.е. ако въпреки липсата на удостоверение имотът е бил достатъчно индивидуализиран чрез местонахождение, граници, съседи, номер по стар план или по друг безспорен начин.

Това е въпрос на конкретна фактическа прец*. Практиката допуска, че дори старо решение може да има вещноправен ефект, ако имотът все пак е достатъчно определим (Решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева,

Определение № 162 от 9.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3474/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Й., Определение № 23 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2036/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова).

Актовете от 1993 г. правното им действие се преценява по тогавашната уредба. Тогава не е било задължително към решението да има скица, но е било необходимо имотът да е достатъчно индивидуализиран. Ако това не е така, решението няма конститутивно действие, а само признава право на възстановяване — Определение № 67 от 31.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1204/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Р.а, Решение № 104 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева.

За решенията по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ към 1993 г. съществените белези на имота са размер, местоположение, граници и съседи. И по действащия текст нормата изисква да се описват размерът и категорията, местоположението, границите и съседите чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. При възстановяване с план за земеразделяне окончателната индивидуализация е още по-ясна, защото решението трябва да посочи местоположение, граници и съседи и се придружава от скица чл. 27, ал. 1 и ал. 3 ППЗСПЗЗ.

Планоснимачният номер не е непременно задължителен. Практиката приема, че номер по стар или действащ план е силен индивидуализиращ белег, но не е единственият възможен. Ако имотът е описан по начин, който позволява сигурното му открояване и без номер, решението може да има вещноправен ефект. В този смисъл са Определение № 403 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 563/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ДиЯ. Ценева, Определение № 60287 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е.ия Донкова.

Могат да бъдат достатъчни само площ, местност, кадастрален квартал съседи и стар акт, само ако от тези данни имотът се локализира без съмнение към момента на реституцията.Това е така, защото с тези данни следва да се съпоставят с наличните планове и терена.

Самото посочване на стар акт за собственост помага, но не замества административната индивидуализация. Имотът трябва да е определим като конкретен недвижим имот, а не само като историческо право. Това следва и от практиката, че липсата на граници или невъзможността имотът да се установи към момента на реституцията пречи на конститутивния ефект (Решение № 640 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № 396 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 593/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева.)

Липсата на категория само по себе си е формален порок, защото тя е част от нормативно изискуемото описание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Но ако от данните може имотът да бъде индивидуализиран, то липсата на категория не е от съществено значение да се приеме, че реституционната процедура не е завършена. По-важни са границите, съседите, местоположението и евентуалният номер по план.

Не е достатъчно да има някакво описание; нужно е имотът да може реално да се идентифицира. Когато това е невъзможно, процедурата се счита неприключила. В този смисъл е Определение № 67 от 31.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1204/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Р.а, Решение № 81 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова, Определение № 125 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4083/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М. Соколова.

С оглед изложеното, съдът дава следния отговор:

Ако през 1993 г. има влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но имотът не е индивидуализиран, което се дължи на липса на удостоверение/данни по чл. 13 ППЗСПЗЗ и поради това не може да се установи кой е възстановяваният имот, то производството не се счита за приключило с конститутивен реституционен ефект. В такъв случай, при довършването му, следва да се приложи и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ако е налице замЯ. по ЗТПС и предпоставките на нормата.

Чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ следва да се приложи при неприключило производство, дори да има старо влязло в сила решение на ПК от 1993 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ако това решение не индивидуализира имота и поради това няма конститутивно действие, а само признава право на възстановяване.

Решаващо не е, че има старо влязло в сила решение, а дали с него реституцията е била действително завършена.

Ако не е, приключването на реституционната претенция става при съобразяване на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

4.2. По конкретното дело

Видно от Решението по от 1993 г. имотът е описан по размер, местонахождение (град, местност, кадастрален квартал), описан е по съседи, т.е. граници, което е индивидуализиращ белег при ПИ, имотът е посочен и като имот от делбен протокол от 1951 г., в който имотът е описан подробно.

В решението от 1993 г. няма посочен планоснимачен номер и категория на земята.

По принцип за решение от 1993 г. решаващо е не дали има непременно планоснимачен номер, а дали по данните в самото решение имотът може да бъде еднозначно установен като конкретен обект на собственост.

Освен това, видно от обжалваното решение от 2022 г., имотът е описан със същата местност, същият делбен протокол от 1951 г., същите съседи. Разликата е вече добавеният планоснимачен номер. Това доказва, че и новият и старият акт съдържат едни и същи данни, като новият от 2022 г. съдържа и планоснимачен номер, а всичко останало е същото. Това означава, че още през 1993 г., реституционната претенция е приключила и решението е влязло в законна сила.

С оглед данните по делото, съдът приема, че имотът е достатъчно индивидуализиран с решението от 1993 г., тъй като по тези данни той може да бъде еднозначно намерен и отделен от всички други имоти. Следователно последващото решение, с което се описва имота не е било необходимо и не поражда конститутивен ефект, защото първото е влязло в сила и е следвало да бъде съобразено от административния орган.

Това е така, защото недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното местонахождението, вид, номер, площ и граници. Площта, вида и предназначението на имота са несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за неговата индивидуализация /в този смисъл решение № 429 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 579/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г. о. и др./. При сега действащата система на вписване на актовете по чл. 4, б. "а" ПВ - по партида на собственика /чл. 36 ПВ/, номерът на имота по действащ за територията подробен устройствен план, кадастрална карта, КВС или план за земеразделяне, не е съществен идентификационен белег (Решение № 129 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3314/2017 г., I г. о., ГК).

Издаването на решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗ с номер на имота по плана е с цел единствено изготвяне на скица, нанасянето му в КК и КР и вписването в имотната партида по ЗКИР, но не променя завършилата реституционна процедура, преди това. В този смисъл решението има информационен характер, установителен, но е и конститутивен.

4.3. По материалните предпоставки на чл.18, ал.3 ППЗСПЗЗ

Страните спорят дали е налице предпоставката на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗ, съгласно която разпоредба когато е извършена замЯ. по реда на отменения Закон за тр*та поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замЯ.та. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замЯ.та, замЯ.та остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замЯ. на земи между двама собственици.

Разпоредбата касае само замЯ., извършена по реда на отменения Закон за тр*та поземлена собственост. Това следва пряко от текста на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Съдебната практика е категорична, че тази норма се прилага само за замени по ЗТПС, а не за замени между частни лица по ЗЗД или по друг ред — Решение № 62 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 705/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.

За да има значение чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, трябва спорният имот е бил на едно лице преди замЯ.та и същият да е предоставен по ЗТПС на друго лице. . Това е изрично разяснено в Решение № 214 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 635/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № 246 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова и Решение № 136 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов.

По правило при такава замЯ. собствеността се възстановява върху имота, притежаван преди замЯ.та. Но ако: 1) имотът, получен при замЯ.та, е застроен или 2) с имота са извършени разпоредителни сделки, замЯ.та остава в сила и имотът не се реституира.

Съдебната практика приема, че смисълът е да се защитят трети лица, придобили имота, и да не се разместват необосновано вече установени имуществени отношения — Решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Определение № 2507 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4532/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.

За да е налице „разпоредителна сдЕ.“ по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, продажбата трябва да е извършена от лицето, което е получило имота по замЯ. в полза на трето лице. Това е изрично подчертано в Определение № 310 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 413/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М. Соколова. Според него законът има предвид разпоредителна сдЕ., извършена от лицето, получило имота по замЯ.. Именно затова ако продажбата е към външен приобретател, това е пречка за реституция. Но ако разпореждането е само между наследниците на лицето (напр. между сънаследници, при делба, или при наследяване ), получило имота по замЯ., това не е достатъчно. В този смисъл са Решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Определение № 310 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 413/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М. Соколова и Определение № 417 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4387/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия М..

Съдебната практика сделки само между сънаследниците на приобретателя по замЯ.та, по съдебна делба, по наследяване, не са разпоредителни сделки по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. В този смисъл е Решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева. Предварителен договор без вещнопрехвърлително действие също не е сдЕ. по смисъла по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. В този смисъл е Определение № 310 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 413/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М. Соколова.

Разпореждането трябва да е в полза на нов субект, т.е. на трето лице. Ако собствеността само се заменя вътре в кръга на наследниците на приобретателя по замЯ.та, това не е достатъчно, защото не възниква защитимият от закона интерес на външен приобретател — Решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева.

Разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗСПЗЗ говори за земята, получена при замЯ.та. Следователно именно имотът, който приобретателят е получил по ЗТПС, а не някакъв друг имот — чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В този смисъл са Определение № 541 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1528/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М. Соколова, Определение № 139 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Соколова.

Според трайната практика, за да запази замЯ.та действието си, застрояването или разпоредителната сдЕ. трябва да предхождат влизането в сила на ЗСПЗЗ на 1.03.1991 г. — Определение № 310 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 413/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М. Соколова, Решение № 246 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, Решение № 214 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 635/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева. Това е много важно, защото не всяка последваща продажба е достатъчна.

Следователно, за да не се реституира имотът по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ следва да са налице следните предпоставки:

1. трябва да има замЯ. по ЗТПС - между държавата на спорния имот и лицето, което е получило този имот по замЯ.;

2. след това именно лицето, получило имота по замЯ., трябва да е

извършило продажба на този имот;

3. купувачът трябва да е трето лице, а не друг наследник или сънаследник;

4. продажбата трябва да е на самия имот, получен при замЯ.та;

5. по трайната практика тази разпоредителна сдЕ. трябва да е извършена

преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Следователно, ако продажбата е само вътре между наследниците на приобретателя по замЯ.та, това по правило не е пречка за реституцията. Ако обаче приобретателят по замЯ.та е продал имота на външно трето лице, тогава замЯ.та запазва действието си и имотът не се възстановява на предишния собственик.

Видно от представената по-горе фактическа обстановка, се установи, че през 1951 г. К* Стоела получава процесния имот. Същият е с пл. № 955 и е с виолетови линии, съгласо Приложение 3 на СТЕ (л.148 от делото) През 1956 г. е съставен к.н.а., с който С* получава по зам* земя с пл. № 106 от 11.40 дка. Видно от заключенията на трите СТЕ, се установи, че същата е една нива, съставена е от по-малки ниви, т.е. към 1956 г. е било налице окрупняване на множество по-малки ПИ, които са образувани в този по-голям имот. Записите за този по-голям имот показват, че същият е с различни граници от тези на К* С*. Съгласно приложение № 2 от СТЕ (л.149 от делото), имотът на С* по плана от 1955 г. е с граници т.1,2,3,4,5,6,7,13,9,10,11,12,1, а по КП от 1981 г. по т. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,1. Видно от заключенията на СТЕ и приложените скица, имотът на К* Стоела е частично включен в този по-голям имот. Установи се, че част от имота на К* С* е била в западната част на големия имот на С* от 11.40, съгласно Приложение № 1 и Приложение 2 към СТЕ (л.149-150 от делото). Същевременно в самия имот на С* има разминаване, долкото граници по плана от 1955 г. и по КП от 1981 г. са различни с оглед посочените номера (точки). Следователно, самият придобит имот от С*, придобит чрез зам* е променян.

По делото се установи, че част от имотът на К* С* е бил включен в големия имот на С*.

Има преки косвени доказателства, от които се установява, че С* е придобила по зам* голям имот, който имот е бил образуван, чрез съединяване на няколко по-малки имоти. Ето защо с оглед факта на окрупняване на множеството по-малки имоти в един голям, следва, че вече новият имот с пл. № 106 е различен от тези, които са били по-малки, т.е. имотът на К* С*. Освен това, този имот е частично включен в имота на С*. Следователно имотът на С*, получен като зам* е различен от този на К* С*. Следователно, след като има промЯ. в имота, то и последващото разпореждане от С* не попада в обхвата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като имотът е различен. Различието идва от факта, че със зам*та и к.н.а. от 1956 г. имотът вече е един, а не няколко и не са същите каквито са били преди. Само на това основание е налице другата отрицателна предпоставка за прилагане на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, а именно разпореденият след това имот е различен.

Още едно доказателство, че имотът е различен е факта, че по плана от 1955-1956 г., когато е била зам*та, имотът е по описан по т.1,2,3,4,5,6,7,13,9,10,11,12,1, а по КП от 1981 г. по т. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,1. Следователно, още докато е бил в собственост на С*, имотът е променян, преди разпореждането. Това дава основание, съдът да направи доказателствен извод, че правно, имотът на зам*та не е идентичен с имота на последващо разпореждане. Първо с оглед окрупняването на няколко имота и образуване на един, второ, с оглед промЯ.та на плана и границите.

По делото се установи, че с няколко последващи сделки през 1957 г. С* се разпорежда с части от големия имот, като ги обособява на различни помалки.

През 1957 г. Б* Б., А* Б.а, Е* Б.а и И. Б. придобиват имот с пл. № 106б, въз основа на уважен иск по чл.19 ЗЗД. Видно от решението те придобиват част от имота на С*, който е 6 дка, от които 6 дка купувачите се разпределят правото на ползване по чл.31 ЗС, видно от решението (л.103 от делото). В този имот частично попада имота на К* С*.

Следователно, през 1956 г.е имало зам* между държавата и С*, като в имота на С* частично се пада имота на К* С*.

През 1957 г. от големия имот на С* се продава част на семейство Б.и.

Така още с окрупняването на земите, имотът не К* С* не е същият. Още повече, че с продажбата, макар и по чл.19 ЗЗД, разпореденият имот не е същият, както на К* С*. Това е така, защото се продава 1.9 дка на К* С*, а поголям имот от зам*та. Ето защо няма идентичност между двата имота и чл.18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ не е приложим.

През 1963 г. семейство Б.и придобиват по регулация част от ПИ към техния общ имот от 6 дка.

По-късно през 1966 г. *, А*, Е* и И. извършват делба, като И. Б. получава Парцел XIX-995 с площ от 1445 кв.м., при съседи: улица, парцел XVIII-995, парцел XX-СНС, тупик и дворно място. Този имот е частично идентичен с имота на К* С*, който е заявила по чл.11 ЗСПЗЗ.

Видно то т.1 до т.19 разпорежданията касаят замененият имот на С*. След като се проследи тяхната хронология, съдът установи, че няма пълна идентичност, тъй като всички тези имоти са от кв.21 от в.з. Симеоново- Драгалевци, а процесният на жалбоподателите е от кв.22 на имота на С*, т.е. заменения имот. Освен това, се установи, че на Б.и се придава имот към техния, който е придобит от заменения имот, от квартал 21 – л.166 от делото, по силата не регулацията.

Установи се, че след зам*та, имотът е променен, като след това е продаден на други лица в различни граници. Доказа се, че има разпореждане, което е станало след зам*та, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Но не се доказа идентичност на имотите преди и след зам*та, с оглед тяхното окрупняване, последващо разделяне от С* и новите приобретатели и тяхното разделяне и промЯ. на границите.

Нещо повече, дори и да има пълно съвпадение на имота на К* С* с зам*та и разпореждането, то това разпореждане е след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Това е така, защото след колективизацията на имота на К* С*, част от нейния имот е придобил чрез делба едва през 1996 г., а при това не е бил отделен имот. При това положение отрицателната предпоставка на разпоредбата на чл.18, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ не се прилага. Следва да се приложи изр.1 на същата разпоредба, а именно земята да се върне на първоначалния собственик, преди колективизацията.

5. ПО ОСНОВАНИЕТО НА ЧЛ.146, Т.3 АПК –

СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА

АДМИНИСТРАТИВНОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ

ПРАВИЛА

Съгласно чл.168, ал.4 АПК, действала към момента на издаване на процесната заповед, съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.

В процесния случай наследниците на молитЕ.та са участвали в производството. За него са уведомени и останалите наследници на реститута.

Административното производство е започнало по заявление на собственика на имотите, съгласно заявление до административния орган на 12.021992 г. Процесната земя е включена в заявлението, поради което административният орган се е произнесъл по искане, за което е бил сезиран, на основание чл.24, ал.1 АПК.

Както е отбелязано в Решение № 1531/08.03.2024 г. по адм. д. № 7921/2023 г. на АССГ, СРС трябва да обсъди и коментира, приетото по делото писмено доказателство, а именно: решение № 985 от 23.02.1993 г. на поземлената комисия, с което в полза на К* С* е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници на нива с площ от 1.900 дка, находяща се вДрагалевци,, местност “Гладен рид”.

Съгласно задължителните указания на АССГ е налице очевидна идентичност между имота, предмет на решение № 985/23.02.1993г. и решение № 10183/14.02.2022г., доколкото и в двата акта е посочено, че правото на собственост на наследодатЕ.та се удостоверява с делбен протокол от 09.05.1951г. по дело № 531/1950г., дял ІІ, т.3 и местонахождението и границите на имота и в двете решения са посочени по еднакъв начин. В решение № 985/23.02.1993г. имотът е индивидуализиран, чрез посочване на неговата площ, местонахождение и съседи, поради което за завършване на реституционната процедура е било необходимо да бъде приложена и скица. По делото не са налични данни, това решение да е било отменено. След като решение № 985/23.02.1993г. е влязло в сила и е реституирана собствеността в полза на наследниците на К* С*, е било издадено новото решение № 10183/14.02.2022г., с което е отказано възстановяване на правото на собственост върху същия имот. Основанията и редът за отмЯ. или изменение на решението е законодателно уреден в чл.14, ал.7 и ал.7а ЗЗПЗЗ във вр.чл.99 и сл. АПК.

Съдът стига до заключението, че е допуснато и съществено нарушение на административно-производствени правила досежно правните основания за издаване на акта. Безспорно е налице обстоятелството, че

административният орган /тогава Поземлена комисия – община Витоша/ вече се е произнесъл положително по заявление с вх. № 288 от 1992 г., подадено от К*, с Решение № 985 от 23.02.1993 г. (л.83-84 от делото), като е възстановил правото на собственост във възстановими стари реални граници на нейните наследници. Така постановеното първоначално решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ не е било оспорено и е влязло в сила, следователно представлява стабилен административен акт, който след влизането му в сила не може да бъде отменян или изменян от същия орган, който го е издал. Изключение от това правило са изрично предвидените в закона и подлежащи на стриктно тълкуване извънредни способи за защита – при явна фактическа грешка (чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ), в хипотезите на чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ и при влязло в сила решение по спор за материално право с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е отречено възстановяването на собствеността по отношение на ползващи се от него лица /в този смисъл е Решение № 474 от 09.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5485/2007 г., III г. о., ГК/. Съдът приема, че обжалваното решение на ОСЗ от 14.02.2022 г. е повторно издадено с идентичен предмет, искане и страни, тъй като е постановено по същото посочено заявление на съшото лице и касае идентичен имот, находящ се в кв. Драгалевци, м. „Гладен рид“ при същите посочени съседи, въз основа на които е издаден първият административен акт на ПК от 23.02.1993 г. Новото произнасяне обаче е в противоположен смисъл и засяга по същество въпроса за възстановяване на имота, като ОСЗ е постановила отказ за възстановяване в стари реални граници, при положение, че през 1993 г. вече е бил определен начинът на възстановяване на земеделската земя. От това следва изводът, че новото решение по своя характер е отменително, съответно административното производство по извършване на реституцията е било възобновено и въпросът е бил пререшен от административния орган.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че е налице пълна липса н а правно основание за издаването на обжалваното РЕШЕНИЕ № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“, поправено с Решение № 10183А/15.10.2024 г. Следва да бъде уточнено, че обсъждайки спазването на изискването в чл. 59 АПК, съдът се ограничава единствено до наличието на посочено валидно и относимо правно основание за издаване на процесния административен акт, а неговата материална законосъобразност следва да бъде проверена нататък в хода на изложението при разглеждане на основанието по чл. 146, т. 4 АПК.

Както дотук бе установено обаче, обжалваното решение на ОСЗ от 14.02.2022 г., поправено с Решение № 10183А/15.10.2024 г. (л.91-92 от гр.д.№ 27391/22, 452 от делото), е повторно издадено с идентичен предмет, искане и страни, постановено по същото посочено заявление на съшото лице и касае идентичен имот, находящ се в кв. Драгалевци, м. „Гладен рид“ при същите посочени съседи, въз основа на които е издаден първият административен акт на ПК от 23.02.1993 г. Новото произнасяне е в противоположен смисъл, като ОСЗ е постановила отказ за възстановяване в стари реални граници, поради наличието на ограничението, предвидено в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, както и имот – публична общинска собственост. Съответно административното производство по извършване на реституцията е било възобновено и въпросът е бил пререшен от административния орган.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ предоставя възможност органът на поземлената собственост да измени или отмени свое решение по свой почин или по искане на правоимащите лица при откриване на нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за възстановяване на собствеността, респ. за постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. ОСЗ обаче не разполага с това правомощие при констатация, че представените още с първоначалното заявление писмени доказателства не са били правилно преценени. Такова възобновяване на административното производство по същество представлява преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно продължение на производството с ново поставяне на материалноправните въпроси, решени с предходно издадения ИАА. За да бъде налице използването на този извънреден процесуален способ за възобновяване на административното производство, трябва вече да е постановено по отношение на конкретен имот решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и след това в указаните в чл. 14, ал. 7 срокове то да бъде изменено, т. е. необходимо е да има две решения за един и същи имот. Законът предвижда максимален 3-годишен преклузивен срок за упражняване на правомощието, считано от влизането в сила на първото реституционно решение, което се е случило още през 1993 г., тъй като актът не е бил обжалван. Ето защо правомощието на ОСЗ да го изменя/отменя по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и да пререши въпроса за възстановяването на собствеността върху имота е било преклудирано още през 1996 г.

С оглед постоянната съдебна практика /Решение № 6800 от 21.06.2006 г. на ВАС по адм. д. № 381/2006 г., IV о., Решение № 474 от 09.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5485/2007 г. III г. о., Решение № 234 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2008 г., III г. о./ се приема за нищожно решение на ОСЗ, постановено при незачитане на принципа за стабилитет на предходно идентично произнасяне. Поради това съдът приема, че процесното обжалвано Решение № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“ е нищожно и на основание чл. 146, т. 3 АПК.

За пълнота съдът следва да разгледа, съобразно предпоставките, вложени в разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, и наведените нови доводи в административния акт за наличие на хипотезата, предвидена в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Поддържа се от административния орган, че за постановения отказ за възстановяване на процесната нива релевантно е ограничението по чл. 18з, ал. 3, изразяващо се в това, че когато е извършена замЯ. по реда на отменения ЗТПС (отм.), правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замЯ.та, освен ако не са извършени разпоредителни сделки или имотът не е застроен, като в такъв случай замЯ.та остава в сила. Така представеното съображение е неоснователно, тъй като визираната норма е влязла в сила с обнародването й на 26.05.1995 г. в ДВ, бр. 48/1995 г. В този смисъл съдът не следва да обсъжда ирелевантните доводи на жалбоподателите, че замЯ.та е недействителна. Нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е материалноправна и няма обратно действие, поради което тя не намира приложение по отношение на приключилите до този момент административни производства по възстановяване на собствеността, каквото несъмнено е процесното производство, завършило с Решение № 985/23.02.1993 г. на ПК /в този смисъл Решение № 260 от 24.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 60/2013 г., I г. о., ГК/.

Нещо повече, самата промЯ. в материалния закон след издаване на индивидуален административен акт не може да бъде счетена за новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 99 АПК и не представлява основание за възобновяване на административното производство, доколкото влизането в сила на законовите разпоредби по правило е ex nunc (занапред). В противен случай би се постигнал ефектът на придаване на обратно действие на съответната разпоредба по усмотрение на административния орган, което грубо би накърнило принципа на пр*та държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от КРБ /така Решение № 5394 от 16.09.2021 г. на АССГ по адм. д. № 4582/2021 г./.

Следва да се има предвид още, че обстоятелството, че след влизане в сила на реституционния акт са издадени удостоверение и скица, не води до възобновяване на административното производство по възстановяване на собствеността, както е изяснено в Определение № 2769 от 27.05.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1504/2026 г., II г. о., ГК. Самото изискване за прилагане на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ към заявлението и решението за възстановяване на собствеността не е съществувало към момента на издаване на решението на ПК от 1993 г., с оглед действащите тогава разпоредби на чл. 14 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28 от 1992 г./ и чл. 13 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 34 от 1992 г./.

В настоящия случай административният орган не е посочил нито едно от изчерпателно изброените по-горе правни основания за издаване на повторен ИАА, отменящ вече постановено и влязло в сила реституционно решение на Поземлена комисия. По делото липсват доказателства за основанията по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ – откриване на нарушения на закона, на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението. Освен това РЕШЕНИЕ № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“, поправено с Решение № 10183А/15.10.2024 г. не е издадено от Министъра на земеделието, както изисква чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, поради което

административният орган не е компетентен да измени решението. Няма заповед за разпореждане за възлагане от министъра на земеделието на ОСЗ.

При това положение следва, че ако обжалваният административен акт е такъв по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, то той е издаден от некомпетентен орган. Но видно от мотивите на обжалвания административен акт, както и неговата поправка, не е такъв по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.

По делото липсват доказателства, че сроковете по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ са спазени. Това е в тежест на административния орган, който не ги установил в преписката.

Предвид изложеното дотук, съдът счита, че по никакъв начин обжалваното решение не е съобразено с предвидените условия в чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ, поради което е налице особено съществено нарушение на администртивнопроизводствените правила и администртивният акт следва да бъде отменен/обянет за нищожен/незаконосъобазен. Не може да има характер на допълващо решение по индивидуализация на имота, тъй като противоречи по съдържание на първото решение на ПК от 1993 г., тъй като постановява отказ за възстановяване на земеделската земя.

При това положение, след като не е проведена процедура по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ от компетентен орган, то второто решение, което е в противоречие с първото, се явява нищожно, поради вече преходно произнасяне.

6. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, Т.2 АПК – НЕСПАЗВАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ФОРМА

Процесното решение представлява индивидуален администравен акт (ИАА) по смисъла на чл.21 АПК. Всеки ИАА трябва да отговаря на общи и специфични условия за своята форма.

Общата форма на всеки ИАА е уредена в чл.59 АПК. Издаденото процесно решение има всички реквизити по чл.59, ал.2, т.1-3,4-8 АПК, освен този по чл.59, ал.2, т.4 АПК.

Актът е подписан от председателя и от всичките четирима членове на ОСЗ „Западна“, в този смисъл е спазено изискването в чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ. Оспореното решение е постановено в писмена форма (л.91-92 от делото).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2, т. 4 АПК административните актове трябва да са мотивирани. Мотивите са фактически и правни. Фактическите мотиви представляват посочване на установената от административния орган съвкупност от фактически положения, които имат значение за правилното решаване на поставения пред административния орган въпрос. Към този вид мотиви се включва и задължителният анализ на събраната и проверена с участието на страните в производството доказателствена съвкупност, като при констатирани противоречия органът задължително излага съдържателни и ясни аргументи защо на едни доказателствени източници се дава вяра, а на други не. При еднопосочност на доказателствените материали обсъжданото изискване за мотивиране на акта ще бъде изпълнено и при схематично изложение на приетите фактически положения, придружено с простото изброяване на доказателствените средства, но само при положение, че предложеното изложение е достатъчно за засегнатите субекти да разберат действителното фактическото основание за взетото решение. От своя страна, правните мотиви съдържат както числово посочване на приложимата правна норма, така и анализ кои фактически положения изпълват закрепениете в хипотезата на нормата признаци.

На първо място видно от съдържанието на обжалвания акт (л.92 от делото) липсват мотиви защо имотът не се възстановява. Посочено е 1385 кв.м. попадат под приложното полен на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, като е цитирано съдържанието разпоредбата. Не е посочено коя от двете хипотези на разпродебта – строителство или зам*. Така лицата по нея не можат да разберат на кои основание се отказва имота – застрояване или зам*. Не е достатъчно административният орган да посочи разпоредбата, а следва да изложи мотиви защо я приема и коя хипотеза в случая. Ако е в хипотезата на зам*, административният орган следва да посочи кога е осъществена сдЕ.та между кои лица за кой имот и последващата продажба, за да попада в приложното поле на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗ. Непосочвайки, неизлагайки тези факти, извод и собствен правен анализ, админисративният орган е издал незаконосъобразен акт при липса на мотиви. Това е така защото липсват тези реквизити от административния акт и изложение на фактите и правните изводи, които органът е приел за установи.

В контекста на изискването за изрично и достатъчно мотивиране на издаваните административни актове настоящият съдебен състав констатира на първо място, че липсва изчерпателно обсъждане на изложените фактически основания за издаването на акта. С поправката на явна фактическа грешка при индивидуализацията на процесния имот, посредством Решение № 10183А/15.10.2024 г. на ОСЗ (л.452 от делото), което няма самостоятелен характер, а формира едно цяло с основния ИАА, административният орган е добавил, че в имота попадат още 28 кв. м. от УПИ ХХ-1105, кв. 22, в.з. „Симеоново – Драгалевци – II част“. В тази връзка обаче не е изяснено как тези 28 кв. м. /установени в приложеното удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ/ се отразяват към общата площ на имота, доколкото в мотивната и разпоредителната част не е поправено и е останало, че процесната нива е с обща площ 1.663 дка, а не 1.691 дка. При добавяне на тези 28 кв. м. се получава обща площ от 1.691 дка. По този начин се е стигнало освен до явно несъответствие във фактическите мотиви, но оттам и до противоречие между мотивна и разпоредителна част като съществени елементи от формата на административния акт, с оглед на чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. т. 5 АПК. Отделно от това административният орган, след като е добавил 28 кв. м. към съставната площ на процесния имот, не е изяснил дали тази част подлежи на възстановяване или ако не подлежи, какво е правното основание за това. Това е така, защото в диспозитива има разпореждане за 1.663 дка, но не и за 1.691 дка.

В контекста на изискването за изрично и достатъчно мотивиране на издаваните административни актове настоящият съдебен състав констатира, че в мотивната част на обжалваната заповед се съдържа единствено числов израз на правното основание за издаването й, както и изброяване на част от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства. Напълно липсват изложение на приетите за установени фактически положения, доказателствен анализ и правен анализ. Освен това е налице противоречие между мотивна и разпоредителна част.

Липсва произнасяне за тези 28 кв.м., въпреки поправЯ.то. Всичко това определя неясно формирана и изразена воля. Нито за страните в производството по ЗСПЗЗ, нито за съда не може да се разбере волята на административния орган. С оглед противоречието между основния и поправения акт, както и в самия поправен акт, при толкова неясна и противоречива воля съдът приема, че актът страда от липса на мотиви. Волята е толкова неразбираема, че юридически и фактически се приравнява на абсолютна липса на мотиви.

Липсата на фактически и правни основания защо не се възстановява само част от заявения имот, а не целия, е липса на форма по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 АПК, като по този начин жалбоподателят не може да разбере волята на органа. Ето защо е налице порок на основание чл.146, т.2 вр. чл.59, ал.2 АПК, а именно липса на форма и по-точно – липса на мотивна част на процесната заповед, която затруднява упражняването на права на жалбоподателя. Не е ясна волята на издавания орган. Налице е пълна липса на фактически мотиви и частична липса на правни мотиви.

Специфични изисквания за формата на процесния вид ИАА се съдържат в чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. В процесното решение е описано местоположението на имота – землището на кв. Драгалевци, местност „Гладен рид“. Описани са границите на имота чрез посочване на собствениците на съседните имоти. Имотът е индивидуализиран и е приложена скица. Следователно са спазени специалните изисквания за форма на акта.

Липсата на ясни фактически мотиви и правни основания защо е постановен отказ за възстановяване на имот в разрез с предходен окончателен реституционен акт, с който земята е възстановена, е липса на форма по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 АПК, като по този начин жалбоподателят не може да разбере волята на органа и въз основа на какви законови доводи е формирана тя. С оглед постановеното в Решение № 8189 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2026 г., VII о., административният акт е немотивиран, когато съдържа противоречиви фактически констатации относно наличната площ в земеделския обект и се позовава на правни норми, които са неотносими към предмета на заявлението /а в конкретния случай към характера на решението/, с което се нарушават принципите на чл. 13 АПК, чл. 35 и чл. 36 АПК. Когато административният орган не изложи конкретни и ясни съображения въз основа на кои доказателства и правни основания е формиран изводът за необходимост от повторно противоположно произнасяне, актът страда от съществен порок, препятстващ упражняването на правото на защита. Ето защо е налице порок на основание чл.146, т.2 вр. чл.59, ал.2 АПК, а именно липса на форма и по-точно – липса на мотивна част на процесната заповед, която затруднява упражняването на права на жалбоподателя. Налице е частична липса на фактически мотиви, респ. вътрешно противоречие между тях и пълна липса на правни мотиви. Формалното позоваване на чл. 18ж и чл. 18з ППЗСПЗЗ съдът счита за недостатъчно основание за законосъобразност, тъй като не позволява прец* на съответствието със законовите изисквания въз основа на установената фактическа обстановка и по-конкретно наличието на предходно идентично решение по същата преписка. Видно от съдържанието на обжалваното решение и преписката, са включени нови писмени

доказателства и документи, чиято роля за новото произнасяне обаче не е изяснена, а съдът не следва да извежда предполагаемата воля на органа, тъй като същата трябва да бъде ясно изразена и мотивирана.

Съгласно Решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2019 г. , I г. о., ГК за нищожни се считат административните актове, които са издадени в нарушение на предписаната от закона форма или при липса на законово основание за издаването им. Съдът споделя така цитираните доводи и приема, че при издаването на обжалваното решение са допуснати особено съществени правни пороци, които обуславят нищожността му поради липса на форма и конкретно законово основание за постановяването му (съществени процесуални нарушения).

Липсата на посочено правно основание е порок, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Съдът не може вместо органа да издирва и посочва съответстващото на изложените в акта факти правно основание, доколкото това препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора.

7.ПО ОСНОВАНИЕТО НА ЧЛ.146, Т.5 – НЕСЪОТВЕТСТВИЕ С ЦЕЛТА НА ЗАКОНА

Съгласно чл.1 ЗСПЗЗ, законът урежда собствеността и ползването на земеделските земи. Целта на закона е да се възстановят земите на гражданите, които са били одържавени в периода от 1944 – 1989 г. в стари реални граници – съществуващи, възстановими, с плана за земеразделяне, с плана за новообразувани имоти, когато имотите са били извън урбанизираната територия на населените места към момента на одържавяване.

Съгласно чл. 4, ал. 2 АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушението на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.

В случая обаче административният орган следва да действа при обвързана компетентност и да спазва стриктно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно материалните предпоставки за възстановяване на собствеността и правилата на административния процес.

Обжалваното решение не съответства на целта на закона, тъй като почти 30 години след извършената реституция административният орган е издал по отношение на същите лица и имот друг административен акт с противоположно съдържание, съдържащ отказ да се възстанови земята. По този начин се накърняват принципите на административния процес, като възползвайки се от властническото си положение, чрез превратно упражняване на власт, ОСЗ повторно се е произнесла с решение по същество и необосновано е нарушила правата на жалбоподателите. Имайки предвид

извършените впоследствие разпоредителни сделки с реституирания имот, административният орган грубо е погазил също така принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания като формални елементи от принципа на пр*та държава в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

С оглед целта на закона обаче, точната индивидуализация на имота е от голямо значение и обуславя правилното възстановяване на земеделската земя в стари реални граници. В тази връзка жалбоподателите основателно се позовават на Решение № 64 от 02.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5362/2007 г, I г. о., ГК, в което е прието, че е допустимо постановяване на второ решение на ОСЗ, което индивидуализира имота, който вече е възстановен с първото решение, стига то да не носи противоречиво съдържание. Стига се до заключението, че по този начин се проявява завършен фактически състав на реституционната процедура, при която с първото решение е определен начинът за възстановяване на земеделската земя, площта и местността, а при второто решение е извършено нейното конкретизиране. В настоящия случай такова допълващо, конкретизиращо решение се явява необходимо предвид липсата на индивидуализация на имота по кадастрален план в първото решение и с оглед новопредставените удостоверение и скица на имота по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, които определят точната площ на процесната нива – 1,691 дка, както и от кои конкретни имоти с какъв размер според действащия ПУП се състои.

Постановявайки нов акт с различно съдържание, коренно различно от първото, административният орган е издал акт, не съответен с целта на закона. Както жалбоподателите твърдят, административният орган е следвало да издаде нов акт, в който да посочи номера на имота по карта, а не да издава нов акт с различно, противоположно съдържание. Допускайти това нарушение, органът е издал незаконосъобразен акт.

8. В ОБОБЩЕНИЕ И УКАЗАНИЯ КЪМ АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОРГАН

Тъй като пороците са толкова съществени, с оглед влязло в сила по-рано решение и липса на предпоставките по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, то съдът приема, че актът следва да се обяви изцяло за нищожен.

Ето защо, жалбата се явява основателна и процесната РЕШЕНИЕ № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“, поправена с Решение № 10183А/15.10.2024 г, следва да се обяви за нищожна, поради липса на форма, предпоставки за произнасяне и нарушение на административно

производствените правила и вътрешно противоречие.

Въпросът за възстановяване на имота е предоставен от изключителната компетентност на кмета на района, поради което на основание чл.173, ал.1 АПК следва да се върне преписката на органа за произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

В настоящия случай, естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, тъй като начинът на възстановяване на земята вече е определен с конститутивно действие по отношение правото на собственост, съгласно решението от 1993 г.

При връщане на преписката на административния орган, същият следва да съобрази Решение № 985/23.02.1993 г. на Поземлена комисия – община Витоша като издаден нов акт, в който добави имота с неговия планоснимачен номер и издаде скица, която е неразделна част от решението. Органът следва да съобрази и удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ.

Поради това съдът следва да изпрати преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, което по същество да бъде изцяло съобразено с предходно постановеното Решение № 985/23.02.1993 г. на Поземлена комисия – община Витоша и да го допълни, като с точност индивидуализира и конкретизира възстановения имот въз основа на събраните доказателства и действащия по това време кадастрален план, при спазване на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

9. ОТНОСНО СПОР МЕЖДУ ЛИЦА

Следва да се отбележи, че правото по чл.14 ЗСПЗЗ е към един минал момент към обобществяването на земята. Затова прец*та на органа е да прецени дали съответното лице е бил собственик към момента на колективизацията на земята. Дали трети лица имат право към този имот не е прец* на органа, освен ако трети лица претендират, че техния праводател е бил собственик на имота към момента на колективизацията.

Ако трети лица, твърдят че със страните имат общ наследодател (и двете насрещни страни притежават позитивни решение, респ. и двете са подали заявление за възстановяване правото на собственост или иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ) и 2) когато имотите на насрещните страни са били съседни и се цели установяване на точните граници (точното местоположение на имотите), т.е. когато двете страни спорят за собствеността на имота преди колективизацията, защитата е чрез иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Административният орган следва да даде указания по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само ако жалбоподателите и Имайло Б. или трето лице твърдят, че техният праводател е бил собственик към момента на колективизацията.

Ако трети лица твърдят собственост на основание, факти и обстоятелства, които стоят извън колективизацията (обобществяването) (извън момента дали наследодателят е собственик към онзи момент, например на основание давност, делба, покупка, приватизация), то защитата се осъществява чрез положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а в зависимост от търсенето на владението и иск по чл.108 ЗС.

Ако твърдят, че реституираният имот неправилно засяга техния имот, който е различен от реституцията, то е налице защита чрез иск по чл.54 ЗКИР – в хипотезите на положителен за съответната грешка – неправилно нанасяне на реституционния имот или липса на нанасяне на имота на заинтересованите страни.

Това дали трети лица имат права върху имота не е от предмета на прец* на административния орган, освен ако не е в хипотезата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Освен това, ако възстановеният имот засяга съседни имоти, улици и други части, също не е прец* на административния орган, след като има влязло в сила решение. Това е така, тъй като въпросът дали реститутите ще нанасет целия имот в КК и КР се решава от реститутите по реда на чл.54 ЗКИР. Това е така, защото самите реститути могат да заснемат и нанесат помалък имот в КК и КР.

Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ако заинтересованата страна, в друг процес, не направи възражение по чл.17 ГПК и не се повдигне спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, то тя няма основание да изиска повторно доказване правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС (колективизацията като цяло).

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ако третата страна не повдигне спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, той не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ с възражение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Проблемът за индивидуализацията на реституирания имот може да се разгледа само в производството по чл.14, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ и е недопустимо трета страна да оспорва индивидуализацията, ако не е предявила иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като нейните реституционни претенция се разглеждат в цитираното производство, което има за предмет право на собственост към отминал момент преди 1949-1950 година. Индивидуализацията на реституцията не може да се оспори в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС, чл.54 ЗКИР, които имат за предмет имот след 1949 г. За нея могат да спорят само лица, които твърдят, че техният наследодател има права към минал момент върху имота, предмет на реституцията, но не и на лица, които са придобили собственост след колективизацията. Техните права са защитени по административен ред - чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ .

В допълнение на изложението за АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е преюдициално по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, като последното следва да бъде спряно. Ето защо делото пред САС би могло да бъде спряно, доколкото по предявен отрицателен установителен иск, ответниците (жалбоподателите в това производство) следва да изчерпат всички основания за правото си на собственост. Ако ответниците в срока по чл.131 ГПК са се позовали на решение по чл.14 ЗСПЗЗ (независимо коя от двете хипотези - чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), то гражданският съд би могъл спре производството, доколкото ответникът ще се ползва от това решение. Въпреки че, въззивникът по въззивното дело, ако не е направил възражение по чл.17, ал.1 ГПК (диспозитивно начало) за решението по чл.14 ЗСПЗЗ, то гражданският съд не може да упражни косвен съдебен контрол и да преразгледа решението на поземлена комисия и страните ще бъдат обвързани. В тази хипотеза произнасянето по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ ще ползва гражданският съд за основателността на иска, доколко ответниците доказват правото си на собственост за отхвърляне на отрицателния установителния иск.

По аргумент от противното, ако ищецът е направил възражение по чл.17 ГПК, то гражданският съд не е обвързан от решението по чл.14, ал.3 ГПК, тъй като на общо основание следва да прецени в мотивите дали са налице предпоставките за възстановяване на имота в стари (съществуващи или възстановими) или нови граници (с плана за земеразделяне).

Всички тези други възможни процесуални средства за защита на трети лица, които претендират права върху имот, обект на реституция, налагат извод, че трети лица имат достатъчно процесуални средства за защита на своите права и интереси, което не налага тяхното участие в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и органът не следва да зачита техните права, освен по спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Както настоящият съдебен състав прие по-горе, страните не са необходими другари, за да има решението еднаквост за всички страни или лица.

С оглед изложеното възраженията на И. Б. и Д. С., че не могат да си защитят правата по друг ред са неоснователни. Същият може да предяви иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако неговият имот е част от реституцията, петитоерни искове (чл.124 ГПК, чл.108 ЗС), ако е на факт, извън реституцията и иска по чл.54 ЗКИР за грешка в КК, ако имотът не му и нанесен (изцяло или частично) и засега реституирания имот или ако реституирания имот погрешно е нанесен като част неговия.

10.ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски, на основание чл.143 АПК. Органът е направил възражение за прекомерност. Съгласно чл. 144 АПК вр. чл.78 ал.5 ГПК съдът приема,, че не следва да се произнася, тъй като възражението не е мотивирано. Освен това същото не е основателно, тъй като делоте сложно от фактическа и правна страна, видно от мотивите на настоящия съдебен акт. Процесуалният представител на жалбоподателите е присъствал винаги в о.с.з., взимайл е действия активно, поради което извършените от него действия са значителни. Освен това, с оглед чл.101 ДФЕС за подобен вид дела, при тази фактическа и правна сложност, размерът на възнаграждението на адвокат в Румъния, Полша, Източна Германия, прибалтийските държави, на инстанция е около 1000 евро. Претендират размер е много под 1000 евро. Ето защо възражението не е основателно.

Доколкото делото е за втори път, настоящият съдебен състав следва да се произнесе и по разноските по предходното дело в СРС и пред АССГ. Видно от материалите по делото, жалбоподателите представят доказателства за извършването на разходи. Ето защо следва да се признаят в пълен размер, съгласно списък по чл.144 АПК вр. чл.80 ГПК.

Ето защо административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите следните суми: 1099.28 евро, представляващи разноски по гр. д. № 27391/2022 г. по описа на СРС, 766.94 евро, разноски по адм. д. № 7921/2023 г. по описа на АССГ, 1278.23 евро, разноски по гр. д. № 18633/2024 г. по описа на СРС. Общо 3144.45 евро.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗСПЗЗ Областните дирекции "Земеделие" са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните. Те са юридически лица на бюджетна издръжка. Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие" и не са ЮЛ. Ето защо ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ-ГРАД следва да бъде осъдена да заплати на Л. Р. Т., М. А. Т., С. Т. Т. и Н. Т. Т. сумата от 3144,45 евро (три хиляди сто четиресет и четири евро и четиресет и пет евроцента), представляваща разноски по гр. д. № 27391/2022 г. по описа на СРС 42 състав, адм. д. № 7921/2023 г. по описа на АССГ, 3 кас. състав и гр. д. № 18633/2024 г. по описа на СРС 26 състав, на основание чл.143 ГПК.

Така мотивиран, СЪДЪТ