Решение № 7522 от 23.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43072/2025 г.

дело № 20251110143072 по описа за 2025 година Ищецът А. Ц. М. твърди, че се намирал в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, по силата на което заемал длъжността „директор на Регионална дирекция „Охрана-София“ при Главна дирекция „Охрана“, прекратено със заповед № ЧР – 06 – 12/07.03.2025 г. на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“, поради навършване на пределна възраст, считано от 03.04.2025 г. Сочи, че с бр. 25 на Държавен вестник от 25.03.2025 г. e приета Наредба за изменение на Наредба № ..... от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, с която e предвидено увеличение на основното месечно възнаграждение на служителите, считано от 01.01.2025 г. Сочи, че при прекратяване на правоотношението му били изплатени дължимите обезщетения, изчислени по реда и начина преди извършеното изменение в размера на месечното възнаграждение, т.е. ищецът не получил разликата между увеличения размер на възнагражденията след 01.01.2025 г. /до 03.04.2025 г./ и реално изплатения. В заповедта за прекратяване на правоотношението е посочено на ищеца да се платят следните суми: на основание чл. 234, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР – еднократно парично обезщетение за прослужени 16 години, 11 месеца и 25 дни – седем брутни месечни възнаграждения в размер на 30 696,40 лв.; на основание чл. 234, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР – обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 8 дни за 2025 г. в размер на 1690,64 лв. Този размер на обезщетенията е определен на база основната заплата за изпълняваната от ищеца длъжност – 3078 лв., определена със заповед № ......./13.09.2023 г. на ГДО и неактуализирана в съответствие с промяната в Наредбата за изменение на Наредба № ..... от 2017 г., с която е предвидено увеличение на основното месечно възнаграждение на служителите, считано от 01.01.2025 г. Твърди, че със заповед с рег. № ........../15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, чл. 177, ал. 2 и ал. 3, чл. 180, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, е утвърдена Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения за държавните служители в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. Съгласно тази таблица, за изпълняваната от ищеца длъжност, актуализираното основно месечно възнаграждение е в размер на 4534 лв. В трудовото възнаграждение на ищеца се включва и сума за прослужено време в размер на 40 %, съответно разликата в дължимото месечно възнаграждение възлиза на 582,40 лв. С молба с вх. № 6044/22.05.2025 г. ищецът поискал да бъде извършено преизчисление на изплатените му обезщетения, като с писмо с изх. № 4651/16.06.2025 г. на ГДО, ответникът го уведомил, че към датата на издаване на заповед № ЧР – 06-30/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която е актуализиран размерът на основното месечно възнаграждение на служителите от ГДО, ищецът вече не се е намирал в правоотношение с ответника, като мотив била посочена и разпоредбата на т. 1, пар. 2 от раздел VI на Допълнителните разпоредби на Вътрешните правила за работна заплата на служителите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО. Със заповед с рег. № ......./15.05.2025 г. са утвърдени нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДО, като в пар. 2, т. 1 от ДР е посочено, че новите размери на основните месечни възнаграждения се определят за служители, намиращи се в служебно/трудово ПО с ГДО към и след датата на издаване на заповедта. Ищецът счита, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като към момента на прекратяване на правоотношението /03.04.2025 г./, Наредбата за изменение на Наредба № ..... от 2017 г. е била обнародвана и влязла в сила, а пар. 6 от същата следвало да се приложи по отношение на всички категории служители. Позовава се на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като излага, че е налице противоречие между т. 1, пар. 2 от раздел VI на ДР на Вътрешните правила за работна заплата на служителите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО и Наредба № ..... от 2017 г. По изчисления на ищеца, дължимото увеличение е в размер на 2038,40 лв. месечно. Ищецът сочи, че на служителите в ГДО се изплащало и допълнително възнаграждение за постигнати резултати съгласно Наредба № Н-2 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните звена. За времето от 01.12.2024 г. до 10.05.2025 г. ищецът е изпълнявал служебното си правоотношение и получил оценка 6, като съгласно чл. 40 от посочената наредба, следвало да получи една минимална работна заплата за страната, установена към последния ден на отчетния период. Ето защо ищецът претендира следните суми – 6310.80 лв., дължима разлика между получено и реално дължимо възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 03.04.2025 г. /от 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. по 2038.40 лв. месечно и 2 дни от м.04.2025 г. – 195,60 лв./; 14 268.80 лв. /7295.52 евро/, дължима разлика между получено и реално дължимо еднократно парично обезщетение в размер на седем брутни заплати; 1950.40 лв., дължима разлика между получено и реално дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за 2025 г.; 1077 лв. /550.66 евро/, дължимо възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.12.2024 г. – 03.04.2025 г. Претендира и мораторна лихва, както следва: 95.97 лв., начислена върху сумата 6310.80 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 216.09 лв. /110.49 евро/, начислена върху сумата 14 268.80 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 29,54 лв., начислена върху сумата 1950.40 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г. и 16.31 лв. /8.34 евро/, начислена върху сумата 1077 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г. Претендира разноски. Ответникът Главна дирекция „Охрана“ е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че за личния състав на ГДО, съгласно чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и чл. 12, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ГДО, се предвижда прилагането на разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР. Не оспорва, че съгласно заповед № ...../07.03.2025 г. на министъра на правосъдието, считано от 03.04.2025 г. ищецът е с прекратено служебно правоотношение поради навършване на 60- годишна възраст. Сочи, че съгласно тази заповед, на ищеца са изплатени полагащите се обезщетения по реда на чл. 234, ал. 1, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, като същите са изплатени на база основно месечно възнаграждение, определено със заповед № ......./13.09.2023 г. на министъра на правосъдието, което възнаграждение е било актуално към датата на прекратяване на служебното правоотношение, като се позовава на разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ЗМВР. Излага, че Министърът на правосъдието е утвърдил със заповед № ......./15.05.2025 г. Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. и Таблица № 2 за длъжностите и размерите на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. Позовава се на разпоредбата на т. 1, пар. 2 от раздел V на ДР на Вътрешни правила за работната заплата на служителите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“ и на пар. 20 от преходните и заключителни разпоредби към Правилника за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на ГДО, утвърдени със заповед № ...../15.05.2025 г., в които изрично е регламентирано, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила от по-ранен момент, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения в Таблицата за основните месечни възнаграждения на държавните служители в ГДО, тези нови размери се определят спрямо служители, намиращи се в служебно правоотношение с ГДО към и след датата на издаване на заповедта. Ответникът излага, че органът по назначаване /в случая министърът на правосъдието/ определя със заповед конкретния размер на основните месечни възнаграждения. Поддържа, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, основното му месечно възнаграждение е определено със заповед № ......./13.09.2023 г. на министъра на правосъдието, като липсва основание за определяне на ново основно месечно възнаграждение на служителите от ГДО, съответно за преизчисляване. Посочва, че на ищеца е изготвена карта за оценка на постигнати резултати в служебната дейност, с рег. № 4341/06.06.2025 г. съгласно чл. 23 във вр. с чл. 16 от Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г., за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., с период на оценяване от 01.12.2024 г. до 02.04.2025 г., с оценка „6“, но излага подробни съображения, че при прекратяване на служебното правоотношение не се формира допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Заповед за изчисляване на допълнително възнаграждение за постигнати резултати е издадена към 31.07.2025 г., като била определена сума в размер на 1077 лв. за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., когато ищецът вече не се намирал в служебно ПО с ответника. Оспорва се в случая да е приложима Наредба № ..... от 2017 г., тъй като приложими са Вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДО, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието, както и заповедите на министъра на правосъдието за определяне на месечните възнаграждения. Оспорва се да е приложима и Наредба Н-2 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, по съображения, че приложима е Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейности на служителите в ГДО и териториалните звена. Оспорва крайните периоди, за които се претендират обезщетения /03 и 04.04.2025 г./, тъй като ищецът е бил служител до 02.04.2025 г. вкл. Оспорва размера на претенцията за неплатен годишен отпуск, респ. и за претендираната мораторна лихва за това вземане. Моли за отхвърляне на исковете. С протоколни определения от 25.2.26 г. е допуснато увеличение размера на иска по т. 1 от исковата молба, който да се счита предявен за сумата от 6 319.04 лв., равняваща се на 3 230.87 евро, а искът за мораторната лихва върху тази главница да се счита предявен за сумата от 42.75 евро; на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено в частта за претенцията по т.3 от исковата молба за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за разликата над 784.74 лв. до първоначално предявените 1950.40 лв., като искът остава предявен за сумата от 784.74 лв., равняваща се на 401.23 евро, и в частта за мораторната лихва върху тази главница за разликата над 5.59 евро до предявените 29.54 лв. Съдът като съобрази изложеното, събраните доказателства и взе предвид приложимия материален закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото са искове по чл. 177, ал. 1, вр. чл. 178, чл. 234, ал. 1 и ал. 4, чл. 234, ал. 8 и ал.9, чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 393, ал. 3 от ЗСВ и чл. 86 от ЗЗД. Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата относно съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „директор на Регионална дирекция „Охрана-София“ при Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, прекратено със заповед № ЧР – 06 – 12/07.03.2025 г. на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“, поради навършване на пределна възраст, считано от 03.04.2025 г.; на ищеца са изплатени полагащите се обезщетения по реда на чл. 234, ал. 1, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, на база основно месечно възнаграждение, определено със заповед № ......./13.09.2023 г. на министъра на правосъдието; на ищеца е изготвена карта за оценка на постигнати резултати в служебната дейност с период на оценяване 01.12.2024 г. – 02.04.2025 г., с оценка на служебната дейност „6“; със заповед № ЧР-03-53/31.07.2025 г., министърът на правосъдието е определил максимален размер за изчисляване на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите от Главна дирекция „Охрана“ и териториалните звена за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., в размер на 1077 лв. Със заповед на министъра на правосъдието от 13.9.23 г. на старши комисар А. М. – директор Регионална дирекция Охрана – София, I категория, е определено основно месечно възнаграждение от 3078 лв. Със заповед № ......./15.05.2025 г., издадена от министъра на правосъдието на основание чл. 393, ал.3 ЗСВ, чл. 177, ал.2 и ал.3, чл. 180, ал.2 и ал.3 ЗМВР, чл. 8, ал.2, т.4 ПУДГДО, е утвърдена Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в Главна дирекция „Охрана“ в сила от 1.1.2025 г., и Таблица № 2 за началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. Според Таблица 1, за длъжността Директор на регионална дирекция I категория, старши комисар, е определено основно възнаграждение в размер 4534 лв. Със заповед № ...../15.05.2025 г., издадена от министъра на правосъдието, са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „Охрана“. Заповедта влиза в сила от датата на издаването й и отменя Заповед № ....../19.2.21 г. на министъра на правосъдието. Според §2, т.1 от правилата, новите размери на месечните възнаграждения се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГД Охрана към и след датата на издаване на заповедта. С молба от 22.5.25 г. ищецът поискал преизчисление на изплатените възнаграждения и обезщетения съгласно увеличения размер на основното месечно възнаграждение. Ответникът отказал, тъй като към 15.5.25 г. ищецът е с прекратено служебно правоотношение. Съгласно чл. 393, ал. 2 ЗСВ, по отношение на служителите от Главна дирекция „Охрана“ се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Според чл. 177, ал.1-ал.4 ЗМВР, държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за найниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата. Базата се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период това е Наредба № ..... от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. С Наредба за изменение на Наредба № ....., обнародвана в ДВ бр.25 от 25.03.2025 г., в сила от 1.1.2025 г., базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 от ЗМВР за 2025 г. е 2296 лв. Според §6, новите размери на основните месечни възнаграждения на служителите се определят със заповеди на ръководителите на структури. За служителите на ГД „Охрана“, по смисъла на чл. 8, ал.2, т.4 ПУДГДО, това е министърът на правосъдието. В изпълнение на това задължение е издадена Заповед № ......./15.05.2025 г., с която са утвърдени таблиците за възнаграждения на служителите на ГД Охрана в сила от 1.1.25 г. Анализът на горните разпоредби показва, че размерът на възнагражденията е нормативно установен и дължимото за съответната длъжност възнаграждение е утвърденото от ръководителя със заповедта издадена в изпълнение на ЗМВР и наредбата. С изменението на наредбата в сила от 1.1.25 г. е предвидено увеличение на основното възнаграждение, което е приложимо към всички служители от съответните структури считано от 1.1.25 г. Актуализираният размер на възнагражденията съобразно нормативните промени в базата за определянето им е приложим към всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение към датата на увеличението на основното възнаграждение с наредбата и не зависи от преценката на органа по назначаването. Ето защо органът по назначаването, в случая Министърът на правосъдието, не може с вътрешнослужебен акт, какъвто са Вътрешните правила за работната заплата, да ограничи действието на нормативни разпоредби, каквито са разпоредбите на наредбата, с които се увеличават възнагражденията. Следователно ищецът, считано от 1.1.25 г., от когато измененията в наредбата влизат в сила, също е имал право на увеличение на основното му възнаграждение. Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, брутният размер на възнаграждението на ищеца при старата заплата е 4309.20 лв., а при новата заплата ще е 6347.60 лв., съответно за периода 1.1.25 г.-02.04.25 г. вкл. разликата в заплатите възлиза на 6319.04 лв. Относно обезщетението по чл. 234, ал.1-ал.4 ЗМВР – на ищеца е определено и изплатено еднократно парично обезщетение за прослужени 16 години, 11 месеца и 25 дни в размер на седем брутни месечни възнаграждения, възлизащи на 30 696.40 лв. на база основна заплата от 3078 лв. Според чл. 239, ал.1 ЗМВР, обезщетението се изплаща на база месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, което включва: основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен. На тази база и предвид уточненията в съдебно заседание вещото лице е изчислило, че при новата заплата обезщетението ще възлиза на 44965.20 лв., съответно неизплатената разлика е 14268.80 лв. Съгласно чл. 234, ал.8 ЗМВР, на ищеца е определено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 1690.64 лв. Изчислено на база новата заплата, то възлиза на 2475.38 лв., съответно неизплатената разлика е 784.74 лв. Доколкото ответникът не доказа плащане на сумите на база актуализираното възнаграждение, исковете следва да се уважат както следва: 6319.04 лв. /3 230.87 евро/, разлика между получено и дължимо месечно възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 02.04.2025 г. вкл.; 14 268.80 лв. /7295.52 евро/, разлика между получено и дължимо еднократно парично обезщетение в размер на седем брутни заплати; 784.74 лв. /401.23 евро/ разлика между получено и реално дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за 2025 г. Следва да се присъди законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 234, ал.10 ЗМВР, обезщетенията се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Съответно, считано от 3.7.25 г. ищецът претендира обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всички главници, които следва да се присъдят, както следва: 83.62 лв. /42.75 евро/, начислено върху сумата 6319.04 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 188.82 лв. /96.54 евро/, начислено върху сумата 14 268.80 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 10.38 лв. /5.31 евро/ начислено върху сумата 784.74 лв. за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г. Относно иска по чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 393, ал. 3 от ЗСВ: Съгласно чл. 393, ал.3 ЗСВ, условията и редът за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция "Охрана" и териториалните й звена се определят с наредба на министъра на правосъдието. За исковия период действащата такава е Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция "Охрана" и териториалните й звена. Същата предвижда, че формирането и изплащането на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност се извършва чрез оценка на дейността на служителите / чл. 1, ал. 2 / по визираните в наредбата критерии и при условията и реда за оценяване. Съгласно чл. 14 от наредбата, оценяването на служителите се извършва последователно на два отчетни периода, като първия период е от 01 декември до 31 май, а вторият – от 01 юни до 30 ноември, а съгласно чл. 15 от наредбата оценяването се извършва до 10 число на месеца, следващ съответния отчетен период. Чл. 28 от наредбата изброява случаите, когато не се извършва оценка, като според ал. 2 такъв случай е и прекратяването на служебното или трудовото правоотношение, ако служителят има действително отработени по малко от половината работни дни за съответния период. Чл. 41 от наредбата регламентира случаите, при които допълнителното възнаграждение не се формира, сред които е и прекратяването на служебното или трудовото правоотношение / със или без извършена оценка / - т. 3 на чл. 41. Съгласно чл. 42 за формирането на допълнителното трудово възнаграждение за постигната резултати се издава от съответните ръководители на териториалните звена поименен списък по протокол – приложение № 3 към наредбата и се изготвя проект на заповед за изплащане на възнаграждението, която съответната регионална дирекция изпраща в Централното управление. С оглед тази законова регламентация, искът за допълнителното трудово възнаграждение за постигнати от ищеца резултати в служебната дейност е неоснователен, защото е с прекратено служебно правоотношение преди изтичането на оценъчния период, при което такова възнаграждение за него не следва да се формира и не е формирано – на основание чл. 41, т. 3 и чл. 42 от наредбата, макар да му се следва извършване на оценка и такава да е направена с крайна оценка 6, не е налице основание за формиране на допълнителното възнаграждение, след като преди края на съответния оценъчен период служебното правоотношение е било прекратено. Този иск подлежи на отхвърляне в цялост, съответно и акцесорният му иск за лихва. По разноските: Ищецът е направил искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1240 евро. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото в случая са предявени няколко иска, при което за всеки от тях платеното възнаграждение не надхвърля минималните размери съгласно наредбата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважените искове, на ищеца следва да се присъдят разноските в размер на 1169.32 евро. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 439.41 евро държавна такса и 245.30 евро разноски за вещо лице. Така мотивиран, съдът