Решение № 233 от 8.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 637/2026 г.

Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по: -въззивна жалба вх.№548/16.02.2026 година,допълнена с вх.№886/16.03.2026 година на а. С. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия М. П. Р.,с установена самоличност,ЕГН ••••••••••, -въззивна жалба вх.№601/18.02.2026 година на адв.С. С.,АК-Видин,служебен защитник на подсъдимия М. П. Р.,ЕГН ••••••••••, -въззивна жалба вх.№533/13.02.2026 година,допълнена с вх.№1285/15.04.2026 година на адв. Г. Г.,повереник на гражданските ищци и частни обвинители С. В. П.,ЕГН••••••••••,И. Б. И.,ЕГН••••••••••,Е. П. В., ЕГН ••••••••••,В. П. В.,ЕГН ••••••••••,и на частния обвинител С. П. В.,против присъда №3/04.02.2026 година на Окръжен съд Видин,постановена по нохд №575/2025 година по описа на съда. С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия М. П. Р.,роден на •••••••• година в гр.Видин,българин,български гражданин,неженен,със средно образование, неосъждан,безработен,с постоянен адрес •••, ЕГН •••••••••• за виновен в това,че на 04.01.2025 година,около 10,00 часа в землище на с.Шишенци до границата на землище със село Големаново,област Видин,местност „Тюлин дол“,G P S координати:шИ. 43.943892 и дължина 22.429537 по време на организиран ловен излет,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност /носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси,и упражняване право на ловуване по смисъла на чл.43 ал.3,т.1 от Закон за лова и опазване на дивеча,като участник в групов лов на дива свиня/ нарушил: -чл.59 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия:„Лицата,получили разрешение за придобиване,съхранение,носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,и разрешение за придобиване и/или съхраняване на взривни вещества и пиротехнически изделия,са длъжни да ги опазват от кражби,изгубване и достъп на други лица,и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“, -чл.293,т.6 от глава девета „Ловностопанска дейност и безопасност при ловуване“ от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии,издадени от МЗХГ: „Забранява се стрелба по шум или неясно видима цел“, -чл.8,т.1 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС – СЛРБ:„Забранява се стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука“,и като не предприел мерки за недопускане на злополука при употребата на оръжие произвел изстрел по неясно видима цел с ловна карабина марка „Ремингтън“,модел „700“,№86637277,лична собственост,законно притежавана на основание разрешително №20160204885,валидно до 13.04.2026 година,издадено от МВР-Видин по непредпазливост причинил смъртта на П. В. П.,ЕГН •••••••••• от гр.•••, област •••,поради което на основание чл.123,ал.1 НК вр. чл.59 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия го му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 373, ал.2 НПК вр.чл.58а НК е намалил с 1/3 наложеното наказание и е определил за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 / две/ години и 4 /четири/ месеца. С присъдата съдът е признал подсъдимия М. П. Р.,с установена самоличност,ЕГН •••••••••• за виновен в това,че на 05.01.2025 година в дома си в с. •••,общ.•••,ул.„•••“ № * държал взривни вещества - бездимен барут с нето тегло 4 149 /четири хиляди сто четиридесет и девет/ грама без да има за това надлежно разрешително, което се изисква по чл.56 ал.1 от Закон за оръжията,боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия-„Лицето по чл.50, ал.1-3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория Н,или да съхранява,носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице,или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“, поради което на основание чл.339 ал.1 НК вр.чл.56, ал.1-3 от ЗОБВВПИ му е наложил наказание“ „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години,като на основание чл.373 ал.2 НПК вр.чл.58а НК е намалил с 1/3 наложеното наказание и е определил за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години. На основание чл.25 вр.чл.23 ал.1 НК съдът е определил подсъдимият М. П. Р.,ЕГН •••••••••• да изтърпи по-тежкото от наложените наказания,а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца. На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от 4 /четири/ години,считано от влизане на присъдата в сила. H a основание чл.37,т.7 НК съдът е лишил подсъдимия М. П. Р., ЕГН •••••••••• от право да упражнява „ловуване“ по смисъла на чл.43 ал.3,т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча за срок от 3 /три/ години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия М. П. Р.,ЕГН •••••••••• да заплати на В. П. В.,ЕГН •••••••••• сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ евро,ведно със законната лихва считано от деня на увреждане 04.01.2025г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди,като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до 127 822,97 евро,като недоказан. Съдът е осъдил подсъдимия М. П. Р.,ЕГН •••••••••• да заплати на Е. П. В.,ЕГН •••••••••• сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ евро,ведно със законна лихва,считано от деня на увреждане 04.01.2025 година до окончателното изплащане ,представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди,като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до 127 822,97 евро, като недоказан. Съдът е осъдил подсъдимия М. П. Р.,ЕГН•••••••••• да заплати на С. В. П.,ЕГН•••••••••• сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ евро,ведно със законна лихва,считано от деня на увреждане 04.01.2025г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетението за претърпени от деянието неимуществени вреди,като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до 127 822, 97 евро, като недоказан. Съдът е осъдил подсъдимия М. П. Р.,ЕГН•••••••••• да заплати на И. Б. И.,ЕГН•••••••••• сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ евро,ведно със законна лихва, считано от деня на увреждане 04.01.2025 година до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди,като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до 127 822,97 евро,като недоказан. Съдът е отнел в полза на Държавата:карабина „Ремингтън 700“ с поставена оптика марка „Виксен“,патрони 30-06,деформиран куршум от ловен патрон 1 брой,като е постановил талон №3110367 да се върне на собственика след влизане на присъдата в сила. Подсъдимият М. Р.,ЕГН•••••••••• е осъден да заплати сторените разноски. В подадената въззивна жалба и допълнението към нея на адв.С. С.,защитник на подсъдимия М. Р. е сторено оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на съкратеното съдебно следствие,допуснато нарушение на закона при определяне наказание на подсъдимото лице и нарушение на закона при произнасянето по гражданските претенции. Възразено е,че подс.Р. не е заявил изрично желание за провеждане на съкратено съдебно следствие,а такова е заявил само защитника му.Сочи се,че е взел отношение по „повдигнатото„ обвинение,макар да са му повдигнати две обвинения.Сочи се,че не е отразено да е запознат с правата по чл.371вр.чл.372 НПК и липсва изрично определение на съда по чл.372 ал.3 НПК,а само определение по чл.372 ал.4 НПК. Твърди се,че при определяне на наказания на подсъдимия Р. не са отчетени в достатъчна степен обществената опасност на деяние и деец,и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства,като е сторено оплакване,че определеното наказание на подсъдимия Р. е завишено и явно несправедливо. Твърди се,че гражданските претенции са необосновано завишени по размер,като липсват подробни мотиви на съда по всяка от тях. Иска се постановяване на съдебен акт,с който присъдата се отмени поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.Алтернативно се претендира да се измени атакуваната присъда и се намалят наложените по размер наказания,и се намали размера на гражданските претенции. Подадено е искане от подс.Р. занапред да бъде защитаван единствено от адв.С. С..Доказателствени искания не са сторени. С въззивната жалба на адв.С. С.,служебен защитник на подсъдимия М. П. Р.,са сторени оплаквания за необосновано завишен размер на срока по чл.66 ал.1 НК ,както и за необосновано завишен размер на уважените граждански претенции.Сторено е искане да се намали размера на срока по чл.66 ал.1 НК и се намалят по размер уважените граждански искове.Доказателствени искания не са сторени. В подадената въззивна жалба и допълнението към нея от адв. Г. Г.,повереник на гражданските ищци и частни обвинители С. В. П.,И. Б. И.,Е. П. В.,В. П. В. и на частния обвинител С. П. В.,са сторени оплаквания в няколко насоки. Атакува се като неправилно приложението на чл.66 НК по отношение наказанието на подс. Р.,наложено му за престъплението по чл.123 НК,доколкото се касае за грубо нарушаване на правилата при ловуване,както и поради проявена в хода на съдебното следствие „грубост“ в поведението на подсъдимото лице. Сочи се,че съдът,от една страна е определил неоправдано занижено наказание за престъплението по чл.339 ал.1 НК,поради голямото количество на откритото веществобездимен барут в дома на подсъдимия,но оплакването е само за неправилно приложение на нормата на чл.66 НК. В обобщение се претендира отмяна на приложението на чл.66 НК по отношение определеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимото лице,като се уважат изцяло предявените граждански искове. Доказателствени искания не са сторени. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на гл.27,чл.371,т.2НПК. Пред настоящият съд повереникът адв. Г. Г. /повереник на гражданските ищци и частни обвинители С. В. П.,И. Б. И.,Е. П. В.,,В. П. В.,и на частния обвинител С. П. В./ поддържа сторените оплаквания във въззивната жалба. Поддържа,че незаконосъобразно и неправилно съдът е приложил института на т.н. “условно осъждане“ по чл.66 НК по отношение наказанието на подс. Р.,наложено му за престъплението по чл.123 НК,доколкото се касае за грубо нарушаване на правилата при ловуване,като неправилно е приложена нормата на чл.66 и за определеното наказание за престъплението по чл.339 ал.1 НК. Сочи,че претендираните граждански претенции са уважени в занижен размер,като съдът не е отчел коректно претърпените неимуществени вреди от гражданските ищци. В обобщение се претендира отмяна на приложението на чл.66 НК по отношение определеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимото лице.Претендира да се уважат изцяло предявените граждански искове. Защитникът на подсъдимия М. Р.,адв.С. поддържа оплакванията, обективирани в подадената от него въззивна жалба и допълнението към нея,свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения,както в производството по чл.248 НПК /доколкото не е дадена възможност и не е отразено подсъдимия да е взел лично становище по разглежданите в това производство въпроси/,както и при провеждане на съкратеното съдебно следствие,допуснато нарушение на закона при определяне наказание на подсъдимия Р. и нарушение на закона при произнасянето по гражданските претенции. Акцентира отново допуснати съществени нарушения на процесуални правила в производството по гл.27 НПК,свързани с това,че подс.Р. не е заявил изрично желание за провеждане на съкратено съдебно следствие,а такова е заявено само от защитника му. Сочи се,че не е отразено в съдебния протокол подс.Р. да е запознат с правата си по чл.371 вр.чл.372 НПК,както и липса на изрично определение на съда по чл.372 ал.3 НПК. Твърди липса на изрично признаване на фактите от страна на подсъдимия Р. ,каквото е безусловното изискване,за да се проведе редовно и законосъобразно производство по реда на гл.27 НПК вр.чл.371,т.2 НПК,а е налице единствено изразено субективно отношение по вината,което не означава признаване на фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Претендира нарушение на процесуални правила и във връзка с дадените обяснения от страна на подсъдимия в това производство,позовавайки се на нормата на чл.373 ал.2 НПК. Сочи,че съдът е постановил определение единствено по чл.372 ал.4 НПК. Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото при определяне на наказания на подсъдимия Р. не са отчетени в достатъчна степен обществената опасност на деяние и деец,както и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.Сторено е оплакване,че определеното наказание на подсъдимия Р. е завишено и явно несправедливо. Твърди се,че гражданските претенции са необосновано завишени по размер,като липсват подробни мотиви на съда по всяка от тях. В обобщение се иска постановяване на съдебен акт,с който присъдата се отмени поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.Алтернативно се претендира да се измени атакуваната присъда,като се намалят наложените по размер наказания и се намали уважения размер на гражданските претенции. Подсъдимият М. Р. е поддържал подадените жалби,включително от адв.С. от АК- Видин и становището на защитата си,изразява съжаление за случилото се и по реда на чл.333 ал.2 НПК е поискал по същество отмяна на постановения съдебен акт или намаляване размера на определените му наказания. Пред въззивния съд,при липса на подаден въззивен протест,представителят на Апелативна прокуратура гр.София намира подадените въззивни жалби за неосноваателни. Сочи,че според държавното обвинение подсъдимият е бил наясно с развилата се съдебна процедура,поради което не намира да са налице допуснати процесуални нарушения. Намира,че правилно са определени наказания на подсъдимото лице,като намира за занижено единствено наказанието,наложено на основание чл.37,т.7 НК,с което съдът е лишил подсъдимия М. П. Р. от право да упражнява „ловуване“ по смисъла на чл.43 ал.3,т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Приема законосъобразно приложение на института на т.н.“условно осъждане“,сторено в съответствие с процесуално-правните и материално правните предпоставки на Закона. Намира да са занижени по размер гражданските претенции,като споделя доводите в тази насока на повереника на гражданските ищиц. Съдът,като взе предвид направените оплаквания и искания във въззивните жалби, изложеното от страните пред въззивния съд,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното: Посочи се и по-горе,че производството пред първата инстанция се е развило по реда на гл.27,чл.371,т.2НПК. Въззивният съд намира,че в хода на проведено съдебно производство /в производството по реда на чл.248 НПК и в хода на проведеното съкратено съдебно следствие от първия съд по реда на гл.ХХVІІ НПК,чл.371,т.2 НПК/ са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд,довели до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице и опорочили законосъобразното провеждане на това производство по част 5-та „Особени правила“,гл.27-„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ от НПК. Доводите на защитника на подс.Р.,адв.Ст.С. от САК,касателно оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения,опорочили законосъобразното провеждане на съдебното производство по гл.27 НПК и нарушили правото на защита на подсъдимия,са основателни,с изключение на оплакването,че подсъдимият Р. е взел отношение единствено по „повдигнатото„ обвинение,макар да са му повдигнати две отделни обвинения,и че съдът не се е произнесъл с нарочно определение по чл.372 ал.3 НПК. На първо място следва да се посочи,че в хода на проведеното разпоредително заседание съдът не е изслушал становище на подс.Р. по реда на чл.248 ал.5 НПК вр.чл.247в НПК в качеството му на самостоятелна страна в съдебното производство /чл.253 НПК/,касателно обсъжданите въпроси,посочени в нормата на чл.248 ал.1 НПК.Такова становище е заявил единствено служебният му защитник.Видно е от съдебния протокол,че не е дадена възможност и не е отразено подсъдимия да е взел лично становище по разглежданите в това производство въпроси,като не е заявено лично становище от подсъдимия Р. за провеждане на съкратеното съдебно следствие. За пълнота на изложението следва да се посочи,че съдът не е изслушал и становище от гр.ищци и частни обвинители /страни в съдебното производство по см.на чл.253 НПК/ по очертаните въпроси в чл.248 ал.1 НПК,а е заявено единствено становище от повереника адв. Г.,който не е страна в съдебното производство. В тази насока следва да се „предполага“ какво е становището на подсъдимия Р. ,както и на частните обвинители и граждански ищци-страни в съдебното производство по повод решаване въпросите по чл.248 ал.1 НПК вр.чл.248 ал.5 НПК,което е процесуално недопустимо и съставлява процесуално нарушение по смисъла на Закона. Основателни са оплакванията на защитата на подсъдимия Р.,че единствено служебният защитник адв.С. от АК-Видин е заявил становище за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 НПК,гл.27 НПК,но волеизявление от страна на подсъдимото лице в тази насока не е заявено. Въззивният съд намира за основателно оплакването на защитата на подс.Р.,че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,довели до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице,доколкото след като на подс.Р. са разяснени правата по чл.372 ал.1 НПК вр.чл.371,т.2 НПК подсъдимият не е сторил изрично признаване на фактите и не е отразено в съдебния протокол да се е съгласил с правните последици от това тяхно признаване.На л.65 от делото е отразено разясняване правата на подсъдимия по чл.372 ал.1 НПК вр.чл.371 НПК,след което не е налице отразяване в съдебния протокол,че подс.Р. е изразил изрично волеизявление,с което да признае фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Не е отразено и негово съгласие с правните последици от това признаване на фактите,вж.разписаното в чл.311,т.3 и т.4 НПК. Страните не са сторили искане по реда на чл.312 НПК за извършване на допълнения по съдебния протокол и отразяване на съответните,описани по-горе факти и обстоятелства,ако те са се случили по реда,разписан в Закона. Тук следва да се подчертае,че „признаването на вина“ не е съответно и не може да замести в правното си значение признаването на фактите при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372,т.1 НПК на гл.27 НПК.Не може да бъде проведено валидно съдебно производство по реда на чл.371,т.2 НПК,след като подсъдимото лице не е заявило изрично признаване на фактите,описани в обвинителния акт/вж. /Р№1 от 21.01.2008 г. по н.д. №688-2007 година на І-во н.о./ и не се е съгласило с правните последици от това тяхно признаване. Необосновано е оплакването на защитата на подс.Р.,че съдът не се е произнесъл с нарочно определение по чл.372 ал.3 НПК,доколкото такова произнасяне е относимо единствено към производство по чл.371,т.1 НПК,а не по чл.371,т.2 НПК,като е неоснователно и оплакването за процесуално нарушение поради това,че подсъдимият Р. е взел отношение единствено по „повдигнатото„ обвинение,макар да е видно,че са му повдигнати две отделни обвинения. Въззивният съд намира,че принципното произнасяне от съда с определение по чл.372 ал.4 НПК без да е налице цялостно самопризнание по фактите,потвърдено от достатъчно доказателства,не може да замести липсата на изрично волеизявление в тази насока от страна на подсъдимото лице,вж. Решение №72/07.03.2008 година по н.д.№755-2007 година на ІІ н.о. Съдът съществено е нарушил процесуалните правила и като е допуснал /„дава възможност на подсъдимия да даде обяснения по обвинителния акт“/ подсъдимият Р. да дава обяснения,в които да изнася и поддържа факти,различни от описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт,вжпротокол от с.з.,проведено на 04.02.2026 година,л.73 от делото.Вярно е,че разпоредбата на чл.277 ал.2 НПК дава възможност подсъдимия да даде обяснения във всеки момент от съдебното следствие,но в конкретния случай не е съобразено,че съдебното производство се развива по диференцирана съдебна процедура,при която не се провежда разпит на подсъдимото лице.Нормата на чл.373 ал.2 НПК не позволява,в случай на чл.372 ал.4 НПК,да се провежда разпит на подсъдимия,включително същият да дава обяснения по фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,а в конкретния случай подсъдимият е дал обяснения по фактите,като е поддържал различни факти,свързани с обстановката и видимостта,при която се провежда „лова“,както и за поведението на пострадалото лице от тези,посочени в обвинителния акт от държавното обвинение /такова становище по фактите подс.Р. е заявил и в хода на съдебни прения при личната си защита,оспорвайки твърденията на държавното обвинение за това къде се е намирало пострадалото лице/. В такъв случай съдът е следвало да запита подсъдимия оспорва ли фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и при установяване на положителна предпоставка да се приеме това,да се произнесе за наличие на предпоставките за законосъобразното провеждане на самото съкратено съдебно следствие. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила не могат да се отстранят от въззивния съд в настоящото съдебно производство,но са отстраними при провеждане на ново съдебно производство пред първия съд. На тази основа,като намира,че съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция е проведено при отстраними съществени процесуални нарушения ,допуснати от първия съд,довели до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице, въззивния съд ще отмени изцяло атакуваната пред него присъда и ще върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първия съд от стадия на разпоредително съдебно заседание. Твърденията и оплакванията по съществото на наказателно-правния спор,изложени във въззивните жалби и пред въззивния съд в хода на съдебни прения,свързани със законосъобразността на определените наказания на подсъдимия по размер,приложението на чл.66 НК и касателно размерите на уважените граждански претенции,не следва да се разглеждат по същество. Водим от горното, на основание чл.334 т.1 вр.чл.335 ал.2 НПК вр.чл.348 ал.3,т.1 НПК, съдът