Решение № 851 от 24.3.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 104/2026 г.

Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 128а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по предявена искова молба по чл. 128а от АПК на директора на Агенция „Митници“ за обявяване на нищожност на Определение № 3327/ 11.12.2025 г., постановено по адм. д. № 529/2025 г. на Административен съд – Русе. С посоченото определение е отменено Решение № Р-330/32-219298/ 17.07.2025 г. на директора на Агенция "Митници" за заплащане на дължим акциз. В съдебно заседание ищецът се представлява от главен юрисконсулт К. С., която поддържа исковата молба на основания, изложени в нея и претендира разноски.

Ответникът - „Булмаркет ДМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. С. С. – управител, представя писмен отговор чрез процесуален представител, в който оспорва исковата молба като допустимо, но неоснователна по същество, претендира разноски по представен списък.

От фактическа страна по делото се установява следното:

1. Фактическа обстановка по адм. д. № 529/2025 г. - настоящият съдебен състав ще представи същата в съкратен вид:

С Решение № Р-329/202004/12.07.2018 г. на директора на Агенция „Митници“ е отнет Лиценз № 45, издаден на „Полисан“ АД, за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, с адрес на склада [населено място], [улица], разположен на територията на КТМ, което решение има за правна последица прекратяване действието на лиценза. Решението е връчено на упълномощен представител на дружеството на 16.07.2018 г. На 20.07.2018 г., на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, дружеството е регистрирало в БАЦИС електронен акцизен данъчен документ (е-АДД) с УКН 0000000003920387/ 20.07.2018 г., с който е начислило дължимия акциз за всички налични в обекта енергийни продукти на датата на прекратяване на лиценза, съгласно водения регистър „Дневник на складовата наличност" (ДСН). При съобразяване на чл. 85Б от ППЗАДС, с подадената на 01.08.2018 г. акцизна декларация per. № [рег. номер]/ 01-01018/01.08.2018 г. за последния данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г. (определен по чл. 43, ал. 5, т. 1 от ЗАДС) „Полисан" АД е декларирало начислен акциз в общ размер на 10 521 093,12 лева, който не е платен.

Заместник-началникът на Митница Русе е възложил извършването на ревизия на „Полисан“ АД със заповед от 29.05.2018 г., впоследствие първоначалната заповед е изменяна по периоди, така че е включен и последния данъчен период. Издаден е Ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г. като в тежест на „Полисан" АД са установени задължения за акциз в размер на 16 029 684,40 лева и лихви към датата на издаване на ревизионния акт в размер на 724 254,51 лева, в т.ч. и непогасеното задължение по акцизната декларация, подадена от дружеството за последния данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г. - акциз е размер на 10 521 093,12 лева и лихва в размер [рег. номер],77 лева върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до издаване на ревизионния акт, т.е. 12.11.2018 г. Изрично в РА е посочено, че се следва и внасяне на лихви за просрочие, изчислени до деня на плащането включително. Ревизионният акт е връчен на 14.11.2018 г., не е обжалван и е влязъл в сила.

С Решение № 302/16.12.2019 г. по т.д.н. № 225/2018 г. на Окръжен съд - Русе е открито производство по несъстоятелност на „Полисан" АД.

Националната агенция за приходите, в срока по чл. 658, ал. 1 от ТЗ, с молба с per. № 24-29-210/18/57/20.01.2020 г. до Окръжен съд – Русе, е предявила в производството по несъстоятелността публични вземания по две акцизни декларации (индивидуализирани с номер и дата, и двете различни от подадената за последния данъчен период), както и вземанията по Ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA3/12.11.2018 г., с който са установени и задълженията за акциз за последния данъчен период от 01.07.2018 г. до 16.07.2018 г., включващ акциза и за стоките минерален терпентин, промишлен газьол и котелно гориво (тежко гориво).

Необходимо е да се посочи, че от молба с per. № 24-29-210/18/57/ 20.01.2020 г. се установява, че в т. А.1. от същата са включени в една обща група - т. 1. „Публични задължения за данъци, такси и акцизи за 20 489 792.47 лв. в т.ч. главници - 17 604 070,18 лв. и лихви - 2 885 722,29 лв.“ и т. 1.11. „Ревизионен акт № [рег. номер]-РК2-РА3/12.11.2018 г., издаден от М. Д. /Митница Русе/, със задължение за акциз.“

От така представяния списък не се установява предявено и прието вземане за лихви върху дължимия акциз, установен с ревизионния акт, включително и за акциза за процесните три стоки, с начална дата 14.01.2020 г. до окончателното изплащане на главниците, макар такива лихви за забава да следва да бъдат начислени на основание издадения ревизионен акт.

В тази т. 1 изрично е посочено, че публичните задължения за данъци, такси и акцизи по това предявяване се разделят на две групи:

1. възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, съответно главници и лихви и

2. възникнали лихви след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, в периода от 17.12.2019 г. до датите, посочени в приложената към молбата Справка за задълженията на „Пописан“ АД.

Според писмо рег. № 54-30-606/1/20.10.2025 г. на ЦУ на НАП до Агенция „Митници“, вземанията са приети в пълен размер от синдика със Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството по чл. 687 във връзка с чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.02.2020 г. под № 20200212105248, който списък е одобрен без изменения с Определение № 385/ 20.07.2020 г. по т.д.н. № 225/2018 г. на Окръжен съд - Русе.

„Булмаркет ДМ“ ЕООД е сезирало директора на Агенция „Митници“ с искане с рег. № 32-196037/27.06.2025 г., допълнено впоследствие с писмо per. № 32-210741/10.07.2025 г. за издаване на разрешение за заплащане на начислен акциз за следните стоки (количества, измерени при 150С):

1. минерален терпентин, съхраняван в резервоар № R101 - 191 955 литра;

2. промишлен газьол, съхраняван в резервоар № R13 - 19 710 литра;

3. котелно гориво (тежко гориво), съхраняван в резервоар №R1 - 25 029 кг или 27 925 литра.

Посочените стоки са възложени на дружеството в качеството му на купувач при публична продажба с Постановление № 260012/28.05.2025 г., постановено по т.д.н. № 225/2018 г. на Окръжен съд – Русе, относно обявения в несъстоятелност длъжник „Пописан“ АД, който съдебен акт е влязъл в сила на 25.06.2025 г.

След реализирана кореспонденция с директора на ТД Митница Русе относно процесните стоки и заплащането на дължимите публични вземания за тях, се установява, че за стоките не е заплатен дължимия акциз.

На база получената информация директорът на Агенция „Митници“ е постановил Решение № Р-330/32-219298/17.07.2025 г., с което е разрешил дължимото от „Пописан“ АД (в несъстоятелност) плащане на акциз да бъде извършено по реда на чл. 44, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, от „Булмаркет ДМ“ ЕООД, както следва:

стока

минерален терпентин

промишлен газьол

котелно гориво (тежко гориво)

код по КН

2710 12 21

2710 19 47

2710 19 64

резервоар за съхранение

R101

R13

R12

количество

191 955 л

19 710 л

25 029 кг

всичко, лв

акциз, лв

136 288.05

12 732.66

16 168.73

165 189.44

лихва, лв

106 113.07

9 913.58

1 258.88

117 285.53

всичко, лв

242 401.12

22 646.24

17 427.61

282 474.97

Забележка: Лихвата е изчислена към 03.07.2025 г.

Решение № Р-330/32-219298/17.07.2025 г., макар привидно да удовлетворява искането на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, е оспорено от дружеството пред Административен съд – Русе, като е образувано адм. д. № 529/2025 г. Спорният въпрос между страните се свежда до това погасени ли са по давност при условията на чл. 171 от ДОПК задълженията за акциз, възникнали за „Полисан“ АД (в несъстоятелност) относно процесните три стоки. В жалбата по това дело се сочи незаконосъобразност на решението поради издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че задължението за акциз и лихви е погасено поради изтекла петгодишна давност по чл. 171 от ДОПК. За акцесорното задължение за лихви се релевира самостоятелно възражение - вменяване на задължението за лихви за периода от 31.07.2018 г. до придобиване на стоките от дружеството, което е станало добросъвестно и по надлежния ред, в противоречие на основни принципи на правото, тъй като на дружеството на практика се вменява отговорност за чуждо неправомерно поведение. В писмените бележки на дружеството са изложени подробни доводи във връзка с дължимостта на лихвите, като са разгледани различните периоди и предявените вземания. Дружеството жалбоподател е поискало отмяна на оспореното решение в неговата цялост, а в условията на евентуалност - отмяна в частта на определените за плащане лихви за периода от 31.07.2018 г. до придобиване на стоките в резултат на публичната продажба.

В оспореното решение директорът на Агенция „Митници“ е приел, че са налице всички кумулативни условия за допускане на искането на „Булмаркет ДМ“ ЕООД за заплащане на дължимите вземания за акциз в производство по чл. 53, ал. 6 от ЗАДС – дружеството е лице по смисъла на чл. 44, ал. 2, т. 3 от ЗАДС и са налице условията, предвидени в тази норма – прекратено действие на лиценз за данъчен склад и непогасени вземания за акциз. Освен това е необходимо наличие на основание за погасяване на акцизното задължение и определяне на размера на дължимия акциз.

На практика, спора по адм.д. № 529/2025 г. на Административен съд – Русе се свежда до това дали задълженията за акциз, възникнали в патримониума на „Полисан“ АД (в несъстоятелност) за процесните три стоки (купувач на които е „Булмаркет ДМ“ ЕООД) са погасени по давност при съобразяване на нормата на чл. 171 от ДОПК. В мотивната част на заключителния съдебен акт е посочено, че „Отговорът на съда е, че давност, в хипотезата на ДОПК, не е настъпила и задължението за акциз е ликвидно и изискуемо.“ Но съдът е направил уговорката, че „В същото време, от значение за преценката на законосъобразността на оспореното по делото решение имат факти и обстоятелства, които административният орган не е изследвал при постановяване на решението, а също и не са наведени доводи за тях в жалбата на съда, но за които съдът е събрал доказателства в хода на съдебното производство и ще изложи съображения в следващите се мотиви.“ След това са изложени подробни мотиви не само за посочения спорен въпрос между страните, но и за наличието на останалите условия при кумулативност, за да се разреши на „Булмаркет ДМ“ ЕООД да заплати дължимите от „Полисан“ АД (в несъстоятелност) вземания. Съдът е представил детайлно производството по несъстоятелност през призмата на конкретния казус и е достигнал до извод, че приетото вземане в производството по несъстоятелността, което включва в себе си задължението за акциз и съответните лихви именно за конкретните три стоки, „ …подлежи на изпълнение само в производството по несъстоятелност и по реда на ТЗ и не може да бъде погасено или изпълнено по друг ред или способ, доброволно или принудително, включително от трето лице, на което да бъде възложено, в полза на конкретен кредитор /в случая с оспореното решение е определено заплащане на акциза по сметка на Агенция „Митници“/.

Административният орган, в производството по издаване на оспореното по делото решение, не е изяснил релевантни за спора факти - горепосочените, не е отчел, че първоначалният длъжник на публичното задължение е в производство по несъстоятелност, че задължението за акцизът е предявено и прието в производството по несъстоятелност и подлежи на удоволетворяване в това специално производство. Ето защо то не може да бъде възлагано от кредитора на трето лице за доброволно изпълнение по реда на ЗАДС. Това се отнася и за акцесорното задължение за лихви, предмет на процесното решение - част от вземането за тях е предявено и прието в производството по несъстоятелност и подлежи на удоволетворяване по реда на ТЗ, а непредявената част от задължението е погасена, което изрично е разписано в разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ.“

Достигнато е до извод, че в противоречие със закона, директорът на Агенция „Митници“ е разрешил плащането на акцизните задължения на процесните три стоки, заедно с лихвите към 03.07.2025 г. да се извърши от трето лице, каквото е „Булмаркет ДМ“ ЕООД. По изложените причини с атакуваното в настоящото производство Определение № 3327/11.12.2025 г. съдът е отменил по жалба на „Булмаркет ДМ“ ЕООД Решение № Р-330/32-219298/17.07.2025 г., издадено от директора на Агенция „Митници“

За пълнота на изложението, в мотивната част на посоченото определение съдът е изложил подробни доводи относно липсата на изтекла давност по смисъла на чл. 171 от ДОПК – теза, защитавана от „Булмаркет ДМ“ ЕООД.

2. Фактическа обстановка по адм. д. № 104/2026 г.

2.1.Директорът на Агенция „Митници“ е сезирал съда с искова молба по чл. 128а от АПК, като е предявил искане за обявяване нищожност на Определение № 3327/11.12.2025 г. по адм. д. № 529/2025 г. на Административен съд – Русе. В подкрепа на това свое искане, ищецът сочи следните аргументи:

2.1.1. С жалба с peг. № 32-230239/29.07.2025 г., подадена чрез Агенция „Митници“ до Административен съд – Русе, „Булмаркет ДМ“ ЕООД е поискало от съда отмяна на Решение № Р-330/32-219298/17.07.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ по следната причина: „поради недължимост на определените с него акциз и лихва върху него, тъй като публичните задължения са погасени по давност“, т.е. това е единственото заявено основание за отмяна.

2.1.2. Съдът, по аргумент на чл. 9 от АПК, е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, без задължението да се абсолютизира.

2.1.3. Съдът не може да се произнася по искане, което не е било релевирано от жалбоподателя, т.е. административният съд да се произнася "свръх петитум", отменяйки оспореното решение в неговата цялост.

2.1.4. Съдът не може да постанови решение, с което предоставя защита, различна от търсената от оспорващия като се съобрази факта, че отмененото решение на директора на Агенция „Митници“ е изцяло положително за „Булмаркет ДМ“ ЕООД, в съответствие с подаденото от жалбоподателя искане.

2.1.5. Съдът e приел, че сумите по ревизионния акт, предявени в производството по несъстоятелност, подлежат на изпълнение единствено в това производството, по реда на Търговския закон, поради което не могат да бъдат погасени или изпълнени по друг ред или способ, включително доброволно от трето лице. Твърди се, че съдът отрича възможността за погасяване на задължението за акциз по реда на чл. 53 от ЗАДС, като в същото време приема, че задължението е валидно, ликвидно и изискуемо, възникнало е законосъобразно при прекратяване на лиценза, установено е с влязъл в сила ревизионен акт и не е погасено по давност, с което е отговорил на жалбоподателя за търсената защита. „На практика съдът изключва действието на чл. 53 от ЗАДС, без такава дерогация да е предвидена в закона и без такова искане да е отправено от жалбоподателя.“.

2.1.6. Съдът приема, че са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 44, ал. 2, т. 3 от ЗАДС и чл. 53, ал. 6 от ЗАДС, но въпреки това отменя решението именно поради „неприложимост“ на този ред, позовавайки се на производството по несъстоятелност, което представлява логическо и правно противоречие - нормата не може да е приложима по предпоставки, но неприложима по последици без изрична законова уредба.

2.1.7. Нормата на чл. 53, ал. 6 от ЗАДС е приложима при конкретни условия, тя е специална спрямо разпоредбите на ТЗ, именно с оглед интересите на държавата и обществото.

2.1.8. Сочат се като приложими в случая чл. 646, ал. 8 от ТЗ, с която е отнета възможността на синдика да предявява искове за недействителност на сделки и действия по чл. 646 от ТЗ и отменителни искове по чл. 647 от ТЗ, в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания, а в хипотезата на специалната разпоредба на чл. 53, ал. 6 от ЗАДС - от трето лице е правен интерес да заплати дължимия акциз и да изведе стоките от данъчния склад без да бъде санкционирано за нарушение на чл. 101Б от ЗАДС.

2.1.9. С Определение № 3327/11.12.2025 г., съдът се е произнесъл по неотправено искане, като следва да се има предвид и обстоятелството, че от една страна - дружеството иска да заплати акциза, от друга страна - го заплаща при невлязло в сила решение на директора на Агенция „Митници“, а твърди, че е погасено по давност и е приложил неприложима, т.е. „несъществуваща“ за установената фактическа обстановка правна уредба.

2.1.10. Явното противоречие между мотивите и диспозитива на определението, а именно: противоречие между мотивите, установяващи фактическия състав на чл. 44, ал. 2, т. 3 и чл. 53, ал. 6 от ЗАДС с отказа на решаващия съд да потвърди като законосъобразен административния акт, издаден в съответствие с подаденото пред него искане от жалбоподателя и в съответствие с установената фактическа обстановка, покриваща фактическия състав на цитираните правни норми.

2.1.11. Постановеното определение противоречи на решения на СЕС, в които се определя кои лица са длъжници - С-570/24; С-412/21 и С-325/99, като е представено накратко относимото според ищеца съдържание на тези решения.

Ищецът претендира разноски без да представя списък на същите.

2.2. С разпореждане [номер]/09.02.2026 г. съдът е дал указание на ищеца да посочи ясно и конкретно пороците на оспореното определение, които обуславят твърдяната от него нищожност.

2.3. С молба – уточнение с вх. № 704/13.02.2026 г., ищецът е изложил конкретно следните съображения за нищожност:

2.3.1. Съдът се е произнесъл по неотправено искане като е намерил, че сумите по ревизионния акт, предявени в производството по несъстоятелност, подлежат на изпълнение единствено в производството по Търговския закон, поради което не могат да бъдат погасени или изпълнени по друг ред или способ, включително доброволно от трето лице. Твърди се, че по този начин съдът незаконосъобразно е отрекъл правната възможност за погасяване на задължението за акциз по реда на чл. 53 от ЗАДС.

2.3.2. Явното противоречие между мотивите и диспозитива на определението, а именно: противоречие между мотивите, установяващи фактическия състав на чл. 44, ал. 2, т. 3 и чл. 53, ал. 6 от ЗАДС с отказа на съда да потвърди като законосъобразен административния акт, издаден в съответствие с подаденото пред него искане от жалбоподателя и в съответствие с установената фактическа обстановка, покриваща фактическия състав на цитираните правни норми.

2.3.3. Съдът е постановил определение, което противоречи на цитираната съдебна практика на СЕС, в която се определя кои лица са длъжници за задълженията за акциз.

2.4. С разпореждане [номер]/18.02.2026 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.

2.5. Ответникът „Булмаркет ДМ“ ЕООД е представил отговор на исковата молба с вх. № 970/04.03.2026 г., в който посочва че предявената искова молба е допустима, но неоснователна по следните причини:

2.5.1. Посочено е, че за да е нищожен даден съдебен акт, трябва да е налице такъв тежък порок на акта, който нарушава неговата валидност. Върховният административен съд приема за такива пороци: нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютна невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуване, изразената от съда воля. Сочи се, че в настоящия случай не е налице нито едно от изброените основания. Определение № 3327/11.12.2025 г. е постановено от надлежно формиран състав на Административен съд - Русе, в рамките на неговата компетентност да реши правния спор по адм. дело № 529/2025 г., изготвено е в писмена форма и е подписано от съдията, а изразената от съда воля е ясно разбираема и подробно аргументирана, т.е. липсва нищожност. Релевирано е възражение, че твърдяното явно противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт не отговаря на основанието за абсолютна невъзможност за разбиране на волята на съда. Претендира се отхвърляне на исковата молба дори само на това основание.

2.5.2. Ответникът установява наличие на взаимно противоречащи си аргументи в исковата молба, които едновременно потвърждават засиленото служебно начало в административното правораздаване и отхвърлят неговото абсолютизиране. Служебното начало е основополагащ принцип на административния процес, който е най-силно проявен тук, за разлика от гражданското съдопроизводство. Това ръководно начало съдържа в себе си задължението на съда да оказва процесуално съдействие на страните, като не само насочва страните към необходимостта от представяне на доказателства за твърдените факти, но и като сам служебно събира релевантни за правния спор доказателства. Твърдението на ищеца, че прилагането на този принцип в неговата пълнота не може да се абсолютизира, означава по аргумент на противното селективно осъществяване на вменени от закона задължения, което е недопустимо за правовия ред и системата на правораздаването.

2.5.3. Относно твърдяния „свръх петитум“ в исковата молба, ответникът сочи, че видно от първоначално подадената от него жалба срещу процесното решение на директора на Агенция „Митници", основното искане е това решение да бъде отменено в неговата цялост. Така съдът, отменяйки решението, предоставя на жалбоподателя защита в поисканите предели и не може да става дума за случай на произнасяне „свръх петитум".

2.5.4. Твърдението, че отмененото решение на директора на Агенция „Митници“ е изцяло положителен акт, в съответствие с подаденото от дружеството искане, ответникът възприема като невярно, защото в жалбата и допълнението към нея подробно са изложени аргументи защо този акт не е положителен за дружеството. Твърди се още, че тези аргументи са разгледани и приети от съда по адм. дело № 529/2025 г. Счита, че твърдението на ищеца е неотносимо към спора.

2.5.5. Намира за несподеляем довода на ищеца за съществуващо логическо и правно противоречие - съдът едновременно е констатирал наличието на предпоставките за прилагането на правилата на чл. 53, ал. 6 във връзка с чл. 44, ал. 2 от ЗАДС относно заплащането на акциз и че този ред е неприложим поради висящото производство по несъстоятелност. Според ответника, съдът правилно е съобразил специфичното за конкретното дело обстоятелство, че „Полисан" АД, е в несъстоятелност. Намира, че уредбата на производството по несъстоятелността в ТЗ е специална спрямо тази в ЗАДС като излага доводи в тази връзка. „Когато спрямо даден длъжник е открито производство по несъстоятелност, всички негови кредитори трябва да предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността и да получат евентуално удовлетворяване в рамките на това производство. Това правило е уредено в Търговския закон с изрични императивни норми, които важат както за частноправни субекти, участващи в търговския оборот, така и за Националната агенция за приходите, която предприема действия за събиране на публични вземания (в това число акциз) в такова производство. Тази уредба се явява специална спрямо уредената в Закона за акцизите и данъчните складове, а не обратното, както твърди ищецът, и поради това тя следва да се приложи в конкретния случай.“

2.5.6. В отговора на ответника е разгледана и позицията на ищеца, че интересите на държавата и обществото като цяло за приоритетно събиране на публичните задължения налагат уредбата по ЗАДС да е специална спрямо разпоредбите на ТЗ, е в пряко противоречие с естеството на специалното производство по несъстоятелност и императивната норма на чл. 722 от ТЗ, уреждаща реда на привилегиите при удовлетворяване на вземания в рамките на несъстоятелността, поради което такова твърдение не може да бъде споделено.

2.5.7. Според ответника, позоваването на ограниченията при предявяването на преферентни искове (чл. 646, ал. 8 от ТЗ) и отменителни искове (чл. 647 от ТЗ) и твърдението, че такива искове са неприложими в случаи на изпълнение на длъжника на публични вземания, също не могат да се приемат за аргументи, доказващи предимството на ЗАДС пред ТЗ в конкретния случай. Сочи се, че целта на тези два вида искове е да се върне в масата на несъстоятелността даденото от длъжника преди това, с което масата да се увеличи и да се повиши шансът за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. За целта обаче атакуваните с такива искове действия по изпълнение, респ. плащане, трябва да са извършени от длъжника в несъстоятелност. Видно от фактологията по делото липсва такава хипотеза, тъй като „Булмаркет ДМ" ЕООД е трето лице, придобило акцизните стоки в резултат на публична продан, осъществена от синдика на „Полисан" АД.

2.5.8. Във връзка с факта, че дружеството е заплатило определените с Решение № Р-330/32-219298/17.07.2025 г. на директора на Агенция „Митници" акциз и лихви ответникът посочва, че в административното производство това действие не е признаване на дълг. Посоченото решение не е влязло в сила към момента на плащане, а самото му обжалване доказва несъгласието на дружеството с постановеното в него.

2.5.9. Възразява се на твърдението, че Определение № 3327/11.12.2025 г. противоречи на практиката на СЕС, като се сочи, че след запознаване със съдържанието на цитираните в исковата молба решения на СЕС се достига до извод, че същите са неотносими към настоящия казус – тези решения не се отнасят до случаи, при които длъжникът за акциза е в производство по несъстоятелност; длъжникът не е трето лице, купувач по публична продан на акцизната стока, каквото лице е „Булмаркет ДМ" ЕООД.

2.5.10. Посочено е в отговора, че аргументите на ответника може да се разглеждат като индикации за злоупотреба с право от страна на ищеца с цел отлагане изпълнението на задължението по възстановяване на акциза, което следва от законосъобразното, правилно и окончателно Определение № 3327/ 11.12.2025г. на Административен съд - Русе. Ответникът има предвид факта, че към момента той е инициирал производство пред Агенция „Митници" по възстановяване на акциз, което със Заповед № ЗТД-4000- 51/10.02.2026 г. (приложена към отговора на искова молба) е спряно поради настоящия висящ съдебен процес.

С представения отговор ответникът е поискал от съда да постанови решение, с което да отхвърли искането на ищеца за обявяване нищожността на Определение № 3327/11.12.2025г., постановено по адм. дело № 529/2025г. по описа на Административен съд — Русе, като претендира разноски по представен списък.

2.6. В проведеното на 05.03.2026 г. единствено по делото съдебно заседание ищецът поддържа предявената искова молба, а ответникът – представения отговор, както и претенциите си за присъждане на разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища.

Нормата на чл. 128а, ал. 1 от АПК урежда производството по делата, регламентирани от чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, като посочва, че Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно.

В конкретния случай предявеният установителен иск от директора на Агенция „Митници“ е допустим по следните причини: иска се обявяване на нищожност на Определение № 3327/11.12.2025 г., постановено по адм. д. № 529/2025 г. на Административен съд – Русе; определението не подлежи на обжалване по силата на чл. 53, ал. 6, изречение последно от ЗАДС (т.е. съдебното определение не е преминало през инстанционен съдебен контрол, поради което валидността му не е била предмет на вече осъществена съдебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК); постановено е от административен съд; предявяването не е ограничено със срок и ищецът е страна, участвала в делото, по което е постановено определението, чиято нищожност се иска.

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна по следните причини:

Проверката в производството по чл. 128а, ал. 1 от АПК, насочена срещу необжалваем съдебен акт, на практика е проверка, отнасяща се само до неговата валидност. Независимо от факта, че процесния съдебен акт е наименуван определение по силата на чл. 53, ал. 6 от ЗАДС, с него се решава по същество спора между страните като то не подлежи на инстанционен контрол, поради което може да се направи извод, че същото се ползва със сила на пресъдено нещо. Това определение като правораздавателен акт, който е влязъл в сила, се ползва от стабилитет, характеризиращ се с неизменимост от съда, който го е постановил; необжалваемост пред касационна инстанция и неотменимост по реда на отмяната, предвиден в гл. 14 от АПК.

След като съдебният акт се ползва от сила на пресъдено нещо, не е възможно ново повдигане на същия правен спор, тоест преразглеждане на установената фактическа обстановка, правните квалификации и изводите по същество, което принципно се реализира чрез оспорване на допустимостта и правилността на съдебния акт. Тази необжалваемост е препятствие и за проверка на правилността при конституиране на страните, тъй като проверката за допустимост се извършва в хода на инстанционния контрол на съдебните актове. Следователно, нормата на чл. 128а, ал. 1 от АПК е приложима само спрямо нищожните решения, защото само те като негодни актове в нито един момент не могат да породят присъщите на съдебния акт правни последици.

Нищожността на съдебния акт е порок на акта във връзка с неговата валидност. Процесуалните закони не определят с отделни норми кой съдебен акт е нищожен. Съгласно правната доктрина и практика, нищожност на съдебен акт би била при наличие на нарушения, свързани с:

1. Функционирането на съда – например ненадлежно формиран състав; постановяване от незаконен състав; постановен от едноличен състав съдебен акт вместо троен и обратно.

2. Изключителното овластяване на съда да разрешава съдебни спорове – постановения акт да е извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като е срещу лица, неподчинени на юрисдикцията на българската държава.

3. Формата на съдебния акт - да не е постановен в изискуемата от закона форма.

4. Подписването на съдебния акт – неподписване поради пропуск; подписване от съдия, който не е постановил акта.

5. Абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля.

6. Изцяло да е лишен от нормативна опора.

7. Изпълнението е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация.

8. Постановено е изпълнение на действие, съставляващо правонарушение или престъпление.

9. Други – преценката за нищожност е винаги конкретна.

В този смисъл са Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. д. № 1/2011 г. на ВКС, както и Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС.

В правната доктрина постановени съдебни актове, в зависимост от вида на установения порок, се класифицират като:

Нищожни – страдащи от толкова съществени пороци, че не могат да породят годни последици в правния мир. Те се обявяват от съда за нищожни.

Недопустими – актове, които са постановени при липса на процесуалните предпоставки, необходими съдът изобщо да се произнесе по съществото на спора. Тези актове се обезсилват и делото се прекратява, без спора да се разглежда по същество.

Неправилни – актове, които са процесуално допустими и валидни, но са постановени в противоречие с материалния или процесуалния закон. След инстанционен контрол тези актове подлежат на отмяна

Предмет на исковото производство по чл. 128а, ал. 1 от АПК е единствено валидността на съдебния акт. В това производство не могат да се обсъждат другите два порока на съдебния акт - недопустимост и неправилност.

За да прецени основателността на посочения иск, съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън установените от чл. 128а от АПК параметри на дължимата проверка. Необходимо е да се посочи, че визираното в чл. 128а от АПК производство е исково по своята същност. Предвид диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на иска му. По тази причина, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на съдебния акт и преценява наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване.

В процесния случай гореописаните основания не се установяват. Съдебният акт, чиято нищожност се претендира, е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 53, ал. 6 от ЗАДС.

Съгласно чл. 53, ал. 6 от ЗАДС В 7-дневен срок при подадено искане от лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 или 3 директорът на Агенция "Митници" издава разрешение или отказ за плащане на акциз, заедно с дължимата законна лихва. Актът се съобщава само на лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3 и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.

Не се спори между страните, че директорът на Агенция „Митници“ се е произнесъл по искането на „Булмаркет ДМ“ ЕООД с Решение № Р-330/32-219298/17.07.2025 г., с което е разрешил дължимото от „Пописан“ АД (в несъстоятелност) плащане на акциз да бъде извършено по реда на чл. 44, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, от „Булмаркет ДМ“ ЕООД. Дружеството е спазило срока за обжалване. Съдът се е произнесъл с оспореното определение. Действително, не е спазен предвидения 30-дневен срок за произнасяне, но това не е порок, обуславящ нищожност на съдебния акт – срокът може да се приеме за инструктивен предвид необходимостта от събиране на множество доказателства и не се отразява върху законосъобразността на постановеното окончателно определение.

1. Определението е изготвено от законен състав – еднолично, от съдия, правораздаващ именно в родово и местно компетентния съд – Административен съд – Русе. Не се установява в деня на постановяването на съдебния акт съдията да е отсъствал от работа. Подобно основание за нищожност не се претендира от ищеца.

2. При постановяването му Административен съд - Русе не е излязъл извън правораздавателната си власт. Страните по спора – директорът на Агенция „Митници“ в качеството си на административен орган и жалбоподател търговско дружество „Булмаркет ДМ“ ЕООД , са подчинени на юрисдикцията на българската държава.

3. Определението е изготвено в изискваната от закона писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Същото включва всички задължителни реквизити - изложение на жалбата, искане, становище на ответната страна, фактическите установявания на съда, правните му изводи и диспозитив. Ищецът не е релевирал нарушения на формата на акта

4. Оспореното определение е подписано от съдията, който го е постановил, като няма спор в тази връзка.

5. Волята на съда е ясна и разбираема – решението на директора на Агенция „Митници“ е отменено поради противоречие с приложимия правов ред за заплащане на дължим акциз, предварително предявен за събиране в производство по несъстоятелност на трето лице.

6. В съдържанието на процесното определение са посочени правните норми, които са основа за решаване на спора между страните и за правните изводи на решаващия съд.

7. Изпълнението на постановеното определение е напълно възможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация.

8. Постановеното определение не предвижда изпълнение на действие, което по соята същност да представлява правонарушение или престъпление.

С разпореждане [номер]/09.02.2026 г. съдът е установил, че подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по причина, че не са посочени ясно и конкретно пороците на оспореното определение, които обуславят твърдяната от ищеца нищожност и му е предоставил седемдневен срок за уточняване на исковата молба.

В изпълнение указанията на съда, с молба – уточнение с вх. № 704/ 13.02.2026 г. ищецът е посочил няколко основания за нищожност на оспореното определение, като съдът ще изложи мотиви за всяко от тях поотделно, както следва:

1. „съдът се е произнесъл по неотправено искане като е намерил, че сумите по ревизионния акт, предявени в производството по несъстоятелност, подлежат на изпълнение единствено в това производството, по реда на Търговския закон, поради което не могат да бъдат погасени или изпълнени по друг ред или способ, включително доброволно от трето лице, като по този начин незаконосъобразно е отрекъл правната възможност за погасяване на задължението за акциз по реда на чл. 53 от ЗАДС. Приема, че задължението е валидно, ликвидно и изискуемо, възникнало е законосъобразно при прекратяване на лиценза, установено е с влязъл в сила ревизионен акт и не е погасено по давност, с което е отговорил на жалбоподателя за търсената защита.“ Така формулираното основание за нищожност на практика съдържа в себе си няколко различни по характер твърдения, като нито едно от тях не води до нищожност по следните причини:

1.1. Съдът не се е произнесъл по неотправено до него искане и не е налице произнасяне „свръх петитум“. Ищецът не е съобразил, че производството по адм. д. № 529/2025 г. на Административен съд – Русе е административно по своята същност и съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

1.2. Не се установява в оспореното определение съдът да е отрекъл правната възможност за погасяване на задължението за акциз по реда на чл. 53 от ЗАДС. Тази възможност е нормативно установена и тя не може да се отрича от който и да е съд. В оспореното определение само е посочено, че тази възможност е неприложима, когато вземането за акциз на трето лице е предявено надлежно и прието в списъка на синдика в производството по несъстоятелност на това трето лице. Дори хипотетично да се допусне наличието на подобно „отричане“ (каквото не съществува!), то ще е въпрос относно правилността на съдебния акт, а не относно неговата нищожност.

1.3. Аналогично на т. 1.2., какво точно е приел съдът е въпрос относно наличието на задължение за акциз е отново въпрос за правилността на постановеното определение, който въпрос не може да обуслови нищожност.

2. „явното противоречие между мотивите и диспозитива на определението, а именно: противоречие между мотивите, установяващи фактическия състав на чл. 44, ал. 2, т. 3 и чл. 53, ал. 6 от ЗАДС с отказа на съда да потвърди като законосъобразен административния акт, издаден в съответствие с подаденото пред него искане от жалбоподателя и в съответствие с установената фактическа обстановка, покриваща фактическия състав на цитираните правни норми“. Настоящият съдебен състав не установи подобно противоречие по причина, че приложението на посочените правни норми би било допустимо във всички други случаи, освен когато събирането на задължението за акциз не е изрично уредено в специален закон, какъв в случая е Търговския закон поради откритото производство по несъстоятелност на „Полисан“ АД (в несъстоятелност). Ако и тук отново хипотетично се допусне, че подобно противоречие съществува (а това не е така!), тогава съдебният акт ще бъде недопустим, а не нищожен.

3. „съдът е постановил определение, което противоречи на цитираната съдебна практика на СЕС, в която се определя кои лица са длъжници за задълженията за акциз.“ В исковата молба са цитирани частично решения на Съда на Европейския съюз по дела С-570/24; С-412/21 и С-325/99.

3.1. Решение на СЕС от 20.11.2025 г. по дело С-570/24 се отнася до дружество в Румъния, което неправомерно извежда акцизни стоки от данъчен склад, какъвто не е случаят с „Булмаркет ДМ“ ЕООД, което легално е закупило стоката и тя му е възложена с Постановление № 260012/28.05.2025 г., постановено по т.д.н. № 225/2018 г. на Окръжен съд – Русе, т.е. с друг съдебен акт.

3.2. Решение на СЕС от 23.03.2023 г. по дело С-412/21 се отнася до дружество в Румъния, което има лиценз за производство на алкохол и акцизни алкохолни напитки и спрямо което са повдигнати обвинения в производство с наказателен характер. Казусът е напълно неотносим към разглеждания спор по адм. д. № 529/ 2025 г. на Административен съд – Русе.

3.3. Решение на СЕС от 05.04.2001 г. по дело С-325/99 се отнася до нидерландско дружество, което държи акцизни стоки. Съдът намира и това решение за неотносимо по причина, че „Булмаркет ДМ“ ЕООД едва след закупуването на стоката става неин държател, но тази покупка отново е в рамките на производството по несъстоятелност на трето лице.

Изложените от ищеца основания с цел да обосноват заявеното твърдение за нищожност на оспореното определение по своето естество на практика са относими към правилността на съдебния акт, а не към неговата нищожност.

Съдът намира за необходимо да посочи, че е недопустимо чрез производството за обявяване на нищожност да се търси преразглеждане на спора по същество, включително в случаите, в които постановения съдебен акт е окончателен по силата на специален закон (съобразно чл. 53, ал. 6 от ЗАДС). Исковото производство по реда на чл. 128а от АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез установяване на касационни основания за тяхната отмяна.

В целостта си, изложеното води до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 128а, ал. 1 от АПК, поради което той следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищецът претендира в негова полза да се присъдят сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение, а ответникът представя списък с разноски. Страните не са направили възражение относно претендираните разноски от другата страна.

Предвид изхода на спора и като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че разноски се следват в полза на ответника.

В проведеното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адв. В. И., АК Русе, представя списък с разноски, в който е посочено, че „Представяме списък с направените разноски по адм. дело 104/2026 по описа на Административен съд - Русе. Разноските възлизат на 840 € /осемстотин и четиридесет/ евро и се изразяват в заплатено процесуално представителство по делото.“ По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен на 04.03.2026 г. между „Булмаркет ДМ“ ЕООД и адвокатско дружество „Кирякови и ко", Булстат 124705411, вписано в Адвокатска колегия - Добрич, с личен № 2100000193, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от управляващия съдружник адвокат С. Л. К.. Отбелязано е в договора, че за краткост адвокатското дружество ще се нарича „адвокат“. Посочено е в договора, че „Чл. 1. Адвокатът се задължава да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по адм. дело № 104/2026 по описа на Административен съд - Русе. Чл. 2. /1/ Клиентът се задължава да заплати договорно възнаграждение в размер на 700 € /седемстотин евро/ без ДДС. /2/ Възнаграждението по ал. 1 е платимо по банков път.“ За извършеното плащане адвокатското дружество е издало фактура № 0000003704/04.03.2026 г. на стойност 700,00 EUR без ДДС или 840,00 ЕUR с ДДС, като описаната предоставена услуга е „Процесуално представителство по адм дело № 104 от 2026 г. описа на Административен съд – Русе“.

Управителят на „Булмаркет ДМ“ ЕООД - М. С. С., е упълномощил адвокатско дружество „Кирякови и ко" „Да представлява и защитава „БУЛМАРКЕТ ДМ" ЕООД, [ЕИК], по адм. дело № 104/2026г. по описа на Административен съд - Русе, да води делото до окончателното му приключване пред всички инстанции, да се запознава с всички материали по делото, включително и с права да прави справки по делото, да признава исканията на противната страна, да депозира и получава всякакви книжа и документи по делото, да се отказва от исканията или да ги намалява, да ги увеличава или изменя, да получава пари, да сключва спогодба и преупълномощава други лица с правата по настоящото пълномощно. Това пълномощно да се тълкува изцяло в полза на представителната власт на упълномощеното адвокатско дружество.“. Адвокатското дружество от своя страна е преупълномощило адв. С. Л. К. от АК Варна, адв. В. Р. И. от АК Русе и адв. Г. С. Е. от АК Русе, заедно и поотделно, със същите права, с които управителят на „Булмаркет ДМ“ ЕООД е упълномощил адвокатското дружество.

В хода на делото, чрез Системата за сигурно електронно връчване, Заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в Единния портал за електронно правосъдие с вх. № 787/18.02.2026 г. е подадено от адв. В. И., който е представил и цитираните от съда пълномощни. Отговорът на исковата молба с вх. № 970/04.03.2026 г. е подписан с електронен подпис от адв. [населено място], която е представила същия пред съда чрез Системата за сигурно електронно връчване. В проведеното по делото съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощения адв. В. И..

При съобразяване на така изложената информация, съдът достига до извод, че процесуалното представителство на ответника е реализирано от двама (от общо трима възможни) адвокати – адв. [населено място] и адв. В. И., което има значение за присъждане на разноските. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Действително, законодателят не е въвел ограничение за броя на процесуалните представители на ответника, но при съобразяване на принципа на равенство на страните в процеса (чл. 8 от АПК) и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК (Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.), то в полза на ответника също следва да се репарират разноски само за един адвокат. По причина, че от представените договор за правна помощ; фактура; адвокатско пълномощно и пълномощно за преупълномощаване на адвокати не може да се установи в какъв размер е съответно възнаграждението на адв. [населено място] и това на адв. В. И., съдът приема, че заплатената сума от ответника за процесуално представителство следва да се раздели поравно. Достига се до извод, че в полза на ответника се дължи възнаграждение за един адвокат в размер на 420,00 евро.

Относно връчването на съдебния акт:

Съдът установи, че в нарушение на изискването на чл. 18а, ал. 5 и на чл. 137, ал. 2 от АПК ответникът не е посочил електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения. След проверка в Регистрите на българската адвокатура на интернет страница

[интернет адрес]

съдът установи, че адв. [населено място] е посочила електронен адрес [електронна поща], на който съдът ще разпореди да бъде връчен настоящия съдебен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът