Решение № 75 от 4.8.2026 г. на Районен съд - Царево по дело № 502/2026 г.

Производството е образувано по жалба на П. Д. К. и З. Д. Д. срещу Решение №•••/••••. на О. с. „З.“ – П., постановено по преписка с вх. № •••/•••••., в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя с обща площ 3,226 дка, находяща се в землището на гр. П., в размер на 2 477 евро. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че административният акт не съдържа достатъчно фактически и правни основания, не е посочена методиката, по която е определен размерът на обезщетението, както и че не е ясно дали при оценяването са приложени указанията на •••на регионалното развитие и благоустройството по §4 от ПЗР на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Поддържа се, че процесният имот попада в строителните граници на гр. П., поради което неправилно е оценен като земеделска земя, а не съобразно действителната му пазарна стойност като поземлен имот в урбанизирана територия. Моли се решението да бъде отменено и да бъде определена стойност за обезщетение на признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи по действителна пазарна цена на всеки от имотите. В срока по чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор от О. с. „З.“ – П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излагат се съображения, че размерът на обезщетението е определен по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като при обезщетяването по чл. 10б ЗСПЗЗ значение има характерът на имота като земеделска земя към момента на включването му в ТКЗС, а не последващите промени в предназначението му. Сочи се за неоснователно възражението на жалбоподателя, че следва да се приложи §4 от ПЗР на Наредбата. Навежда се, че разпоредбата намира приложение единствено в изрично предвидените случаи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и хипотезите по §4а, §4б и§4з от ПЗР на ЗСПЗЗ като процесният имот не попада в нито една от тези нормативни хипотези. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и оспореното решение да бъде потвърдено. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: От приетата по делото административна преписка се установява, че със заявление с вх. № •••/••••. е поискано възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, принадлежали на наследодателя П. К. К.. От представеното по делото Удостоверение за наследници на П. К. К. /л.••/ се установява, че след смъртта на наследодателя негови наследници по закон са жалбоподателите П. Д. К. и З. Д. Д., които черпят правата си в настоящото производство именно в качеството си на наследници на лицето. С т. ••на Решение №•••/••••от ••••. на •••- Ц. на наследниците на П. К. К. е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари, реални граници върху нива с площ от 2,039 дка, •••••категория, находяща се в землището на гр. П., обл. Б., м. „К. с.“, представляваща парцел №••от кадастралния план, изработен през •••., при граници: шосе, парцел ••, парцел ••, алея, парцел ••. С влязло в сила решение №•••/••••. по гр.д. № •••/•••. по описа на ••••, постановено по предявен иск по чл. 108 от ЗС, против юридическо лице, което е било във владение на гореописания имот, е прието, че правото на собственост върху същия имот неправилно е било възстановено на жалбоподателите в реални граници. В мотивите на решението съдът е приел, че извършеното възстановяване в реални граници не е породило вещноправно действие спрямо юридическото лице и че за наследниците е приложим редът по чл. 10б ЗСПЗЗ. С Решение №•••от ••••. О. с. по з. и г. П. е признала правото на собственост на наследниците на П. К. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3226 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. П., в местността „К. с.“, имот с №••от кадастрален план •••., като е възстановила правото на собственост в стари реални граници на нивата от 1904 кв.м., и е отказала да възстанови в стари реални граници нива от 1322 кв.м., поради проведено застроително мероприятие. За последната е посочено „за обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ“. С Решение №•••/•••. постановено по гр.д. №•••/•••. по описа на ••••Решение № •••от ••••. на О. с. по з. и г.- П. /понастоящем О. с. "З."- П./ е обявено за нищожно и преписката е върната на административния орган за произнасяне с надлежен акт. С Решение №••••/•••••. на О. с. „З.“ – П., на основание влязлото в сила Решение №•••/••••. по гр.д. №•••/••••., административният орган е признал правото на обезщетение на наследниците на П. К. К. за нива с площ от 3,223дка, находящ се в строителните граници на гр. П., в местността „К. с.“, имот №••от кадастрален план ••••. като е отказал да възстанови същия в стари реални граници, поради проведено строително мероприятие. Посочено е, че следва да се пристъпи към обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От обжалваното Решение № •••/•••. на О. с. „З.“ – П. се установява, че въз основа на влязлото в сила Решение №•••/••••. на ••••, в изпълнение на Решение №•••/••••. на •••• и Решение №•••от ••••. на •••- П. за процесния имот – нива с обща площ 3,226 дка, •••категория, е определено обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове в размер на 2 477 евро, като стойността е определена при цена 768 евро/дка. От представените по делото Заповед №•••/••••. на ••••на •••„З.“ – Б. и Заповед №••••/•••••. на ••••••на земеделието се установява, че към датата на постановяване на обжалваното решение комисията при О. с. „З.“ – П. е била назначена в законоустановения състав. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-оценителната експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно, се установява, че процесният имот попада в строителните граници на гр. П. и представлява УПИ •••в кв. •••по действащия регулационен план. Вещото лице е определило стойността на обезщетението по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи на 2 477 евро, или 768 евро на декар, като е приложило началната цена за земя пета категория и съответните корекционни коефициенти. По допълнително поставена задача е определена и пазарна стойност на имота като УПИ в размер на 510 000 евро въз основа на офертни аналози. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от правна страна: По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лица, за които оспореният административен акт е неблагоприятен, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в 14-дневния срок по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Поради това жалбата следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата: Съгласно правомощията си, уредени в разпоредбата на чл. 146 АПК при преценка законосъобразността на административния акт съдът проверява следните предпоставки: 1) дали актът е издаден от компетентен орган; 2) дали е спазена установената форма; 3) дали е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила при издаване на акта; 4) дали е налице противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби, както и 5) дали актът съответства с целта на закона. При извършване на тази проверка съдът не е ограничен от посочените от оспорващите основания, а следи служебно за наличието на всички основания по чл. 146 АПК. Съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Оспореното Решение № ••••/•••••. е постановено от О. с. „З.“ – П. в рамките на предоставената й компетентност по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. От представените по делото доказателства относно състава на административния орган се установява, че решението е постановено от надлежно определена комисия, съгласно чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Актът е издаден в писмена форма, подписан е от членовете на комисията и съдържа данни относно правоимащите лица, имота, правното основание за обезщетяване и определения размер на обезщетението. Неоснователно е възражението на жалбоподателите за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Действително мотивите на оспорения акт са лаконични, но от съдържанието му, разгледано във връзка с другите документи и актове по административната преписка, изрично отбелязани в него чрез препращане /Решение №••/•••. на••••, в изпълнение на Решение №•••/•••••. на•••• и Решение №••••от •••••. на ••••- П. за процесния имот/, се установяват фактическите и правните основания за издаването му. Индивидуализирани са наследодателят и правоимащите лица, признатото, но невъзстановено право на собственост, площта, категорията и местонахождението /землището/ на имота, основанието за обезщетяване, както и стойността на дължимото обезщетение. Липсата на подробно възпроизвеждане в самия акт на всички математически действия и приложени коефициенти не съставлява съществено нарушение на установената форма, доколкото начинът на определяне на стойността е нормативно регламентиран, а извършените изчисления подлежат на съдебна проверка. Решението съдържа всички необходими реквизити. Съгласно чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ о. с. по з. постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение. Поради това предмет на настоящия съдебен контрол е единствено законосъобразността на определения от административния орган размер на обезщетението за признатото, но невъзстановено право на собственост върху процесната земеделска земя. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗСПЗЗ обезщетяването на собствениците на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да бъде възстановена по другите предвидени в закона начини, се извършва с поименни компенсационни бонове. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗСПЗЗ о. с. по з. определят паричния размер на дължимите обезщетения и броя поименни компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица по чл. 35, ал. 1. Според ал. 2 на същата разпоредба размерът на обезщетенията, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии – населени места и селищни образувания, се определя по реда на наредба, приета от М. с.. Издадената на основание чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи регламентира условията и критериите, по които се определя размерът на обезщетението. Съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата с нея се уреждат условията и редът за определяне на цените на земеделските земи при установяване на паричния размер на обезщетенията за земи по паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 ЗСПЗЗ. Началните цени се определят съобразно категорията на земята и се диференцират с нормативно установените коефициенти по чл. 4 от Наредбата – за площ, поливност, отстояние от основни пазари, отстояние от морски плажове, близост до урбанизирана територия и път с трайна настилка. От тази уредба следва, че размерът на обезщетението не може да бъде определен чрез свободно сравнение с офертни цени на урегулирани поземлени имоти, предлагани на пазара в съответния район. Местоположението и икономическите характеристики на земята се отчитат чрез изрично предвидените в Наредбата корекционни коефициенти, а не чрез заместване на нормативния метод с обща пазарна оценка. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че при определяне размера на обезщетението административният орган е следвало да приложи указанията на •••на регионалното развитие и благоустройството по §4 от ПЗР на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Посочената разпоредба урежда единствено компетентността на органите, които дават указания по прилагането на Наредбата. От граматическото и систематичното тълкуване на §4 ПЗР на Наредбата следва, че специалното правило относно указанията на ••••на регионалното развитие и благоустройството е приложимо единствено в случаите по чл. 1, т. 2 от Наредбата, а именно при определяне цената на земите по § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато същите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места. Настоящото производство е образувано по повод определяне размера на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и попада в приложното поле на чл. 1, т. 1 от Наредбата, поради което разпоредбата на §4 ПЗР не намира приложение и не въвежда специален ред или способ за определяне размера на обезщетението за процесния имот. Дори да се приеме, че по реда на §4 от ПЗР на Наредбата съществуват указания на •••на регионалното развитие и благоустройството, същите не могат да дерогират изричната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 1, т. 1 от Наредбата относно начина за определяне на обезщетението по чл. 10б ЗСПЗЗ. Неоснователно е и възражението, че процесният имот, поради обстоятелството, че към настоящия момент попада в строителните граници на гр. П. и представлява урегулиран поземлен имот, следва да бъде оценен по действителната му пазарна стойност. Действително, по делото е безспорно установено, включително от заключението на съдебнооценителната експертиза, че имотът попада в строителните граници на населеното място. Това обстоятелство обаче само по себе си не води до приложение на различен ред за определяне размера на обезщетението. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ размерът на обезщетенията, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), се определя по реда на наредба, приета от М. с.. Следователно законодателят изрично е предвидил, че и в случаите, когато земеделската земя е включена в строителните граници на населено място, размерът на обезщетението се определя по нормативния ред, установен с Наредбата, а не по общите правила за определяне на пазарната стойност на урегулирани поземлени имоти. След като законодателят изрично е предвидил, че и за земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии, размерът на обезщетението се определя по реда на наредбата, приета от М. с., съдът не разполага с правомощие да замести този нормативно установен способ с определяне на обезщетението по действителната пазарна стойност на имота. Не може да бъде споделено и позоваването на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ предвижда възможност за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, когато не са налице предвидените в закона пречки. От тази разпоредба обаче не може да се изведе извод, че при невъзможност за възстановяване размерът на обезщетението следва да се определя според актуалното устройствено предназначение или пазарната стойност на имота. Напротив, именно за тази хипотеза законодателят е предвидил специалната разпоредба на чл. 10б ЗСПЗЗ, а начинът за определяне размера на обезщетението е изчерпателно уреден в чл. 35 и чл. 36 ЗСПЗЗ и в издадената въз основа на чл. 36, ал. 2 Наредба. За пълнота следва да се посочи, че производството по чл. 10б, чл. 35 и чл. 36 ЗСПЗЗ е реституционно, а не отчуждително. То не представлява принудително отчуждаване на съществуващо право на собственост за държавна или общинска нужда по реда на Закона за държавната собственост или Закона за общинската собственост, при което се дължи равностойно парично обезщетение, определено въз основа на пазарни аналози. В случая законодателят е предвидил самостоятелен ред за обезщетяване на признато, но невъзстановимо право на собственост върху земеделски земи, който не допуска определяне на обезщетението по свободна пазарна оценка. Ето защо, последващото включване на имота в строителните граници на гр. П. и отреждането му като урегулиран поземлен имот не обуславят определяне на обезщетението съобразно актуалната му пазарна стойност. Правоимащите се обезщетяват за признатото, но невъзстановимо право на собственост върху земеделска земя по специалния нормативен ред, предвиден в чл. 35 и чл. 36 ЗСПЗЗ и Наредбата. В този смисъл са и Решение №•••/••••. на •••по адм. д. №••••/•••., ••••, и Решение №•••/••••. на ••••по адм. д. №•••/••••., •••. Обстоятелството, че жалбоподателите считат този ред за несправедлив или че нормативно определените коефициенти не отразяват в пълна степен актуалната пазарна стойност на имота, е въпрос на законодателна целесъобразност, който не подлежи на съдебна преценка в настоящото производство. От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно в частта относно приложението на нормативната методика, се установява, че определеният по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи размер на дължимото обезщетение съвпада с определения от О. с. „З.“ – П. размер на обезщетението, обективиран в оспореното Решение № •••/••••. По допълнително поставената задача вещото лице е определило пазарната стойност на процесния имот като УПИ в размер на 510 000 евро въз основа на сравнителния метод с използване на офертни аналози, като тази оценка не е относима към предмета на спора, доколкото както беше посочено вече не съответства на предвидения в чл. 10б и чл. 36 ЗСПЗЗ нормативен способ за определяне размера на обезщетението. При така установеното съдът приема, че О. с. „З.“ – П. е приложила правилно относимата материалноправна уредба и е определила обезщетението в размера, който се получава при прилагане на действащата към момента на издаване на акта нормативна методика. Не се установяват нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила или несъответствие с целта на закона. Поради изложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 127,82 евро, съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Така мотивиран, съдът