Решение № 133 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 499/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-174/НП от 14.05.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Д. Й. /••••••••••••••••••/ роден на ••••••••••г. в ••••••••••••• с адрес : •••••••••••••••••• за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300,00евро/586,75 лв./. Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си твърди,че обжалваното НП било необосновано,неправилно и издадено в противоречие на процесуалните правила и в противоречие на закона . Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че не били изяснение всички факти и обстоятелства по случая.Наложеното наказание било несправедливо и незаконосъобразно,поради което моли съда да отмени обжалвания акт . Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 204,52евро на основание чл.38 от ЗАдв. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и доризвива подробни в насока за отмяна на обжалваното НП,като в условията на алтернативност,моли съда да намали наложеното наказание до минимално предвидения в закона размер. Административнонаказващият орган /АНО/ - Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.Претендира присъждане на юр.възнаграждение. Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна : Н а 07.01.2026год. около 02,30часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Република България пристигнал автобус марка Сетра с рег.№•••••••••• на фирма Лукс Йонга,управляван от жалбоподателя по делото,като в автобусът пътували общо 17 души,заедно с персонала. За автобусът постъпило искане №313 от гранична полиция,за извършване на съвместна проверка ,във вр.с чл.22 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове. По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор св. Ж. Г. К. и митническият служител В. В. П. . Преди предприемане на митническа проверка, св. Ж. Г. К. и колегата му В. В. П., приканили лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки – вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което шофьорът деклирарила пилешко месо /220кг/,предадено на БАБХ с Протокол за изземване №2 от същата дата . Останалите декларирали личен багаж и стоки в нетърговски количества в рамките на законоустановените лимити за безмитен внос. Автобусът бил пролъчен с рентгенова апаратура,като при първоначалното му пролъчване под №0739 била маркирана зона с подозрение. При извършената проверка на дадената зона с подозрение от митническия служител Венко Нейков бил открит тайник,като в него били открити две укрити лица,които били предадени на гранична полиция. Тайникът се намирал под задната дясна част на автобусът под предпоследните пасажерски седалки и бил с дълбочина 110см. ,ширина 60см. и височина 60см,а отворът му бил 60/60см. На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от жалбоподателя, като същият посочил ,че след като пътниците преминат митницата,щял да го разтовори. За извършеният физически преглед на автобусът от страна на митническите служители бил съставен протокол за извършена митническа проверка №922/07.01.2026г. ,в който били описани откритите лица и начина им на укрИ.е ,специално пригодените места за това и техните размери, който протокол бил подписан , от митническите служители посочени по-горе,така и от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения относно констатираното по време на прегледа. При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят Ж. Г. К. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя. Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на митническия служител– В. В. П., след приключване на проверката на същата дата- 07.01.2026г. В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити. В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница използвал превозно средство автобус подробно описан с неговите белези ,в който е установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/. АУАН е предявен –надлежно ,преведен на разбираем на лицето език и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това 7дневен срок. На основание чл.229,ал.1 от ЗМ за обезпечаване на евентуални вземания по акта за установяване на административно нарушение,била задържана с разписка за задържане сумата в размер на 500долара. По АНПр е постъпила молба с вх.№32-24942/26.02.2026г. от жалбоподателя , чрез пълномощника му адв.Д./ с приложено към молбата пълномощно/ за сключване на споразумение на основание чл.229а от ЗМ. Във връзка с постъпилата молба е изпратено писмо до пълномощника за явяване на 25.02.2026г. в сградата на АМ с оглед сключване на предложеното споразумение, като писмото е връчено на адв.Д. на 19.02.2026г. Постъпила е молба от адв. Д. с вх.№32-55777/20.02.2026г. в която оспорва предложеното споразумение,за което излага съображения ,като сочи,че нарушителя желае да сключи споразумение съобразно правилата на чл.229,ал.3,т.2 от ЗМ във вр.с чл.2 от ЗАНН ,а именно с 80% от минимално предвидения размер. Поискано е разяснения от актосъставителя и от един от митн.служител извършило проверка на автобусът относно представлява ли откритата кухина,специално изработена такава ,различна от кухините,които са част от оригиналната констуркция на производителя, поради което двамата митнически служители са дали такива, в които сочат,че открития тайник,представлява специално изработен механизъм за прикрИ.е на стоки и хора,поради което представлява тайник по смисъла на пар.1,33 от ДР на ЗМ. Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-174/НП от 14.05.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Д. Й. /••••••••••••••••••/ роден на ••••••••••г. в Турция с адрес : •••••••••••••••••• за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300,00евро/586,75 лв./. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено – на секретаря /Виолета И.ова/ на пълномощника на жалбоподателя-адв.Д. на 26.05.2026г., с отбелязване за получаването му. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. По АНПр е и писмо от което се установява ,че въз основана на издаденото НП срещу жалбоподателя и в срока за обжалване не са постъпили суми за доброволно пращане на 80процента от наложената глоба. По делото бе представено и прието като доказателство ел.подписан Протокол по НОХД №14/2026г. по описа на РС Свиленград,като видно от същият, съдът е одобрил постигнатото споразумение между РП Хасково,ТО Свиленград, подсъдимия-настоящ жалбоподател и защитникът му,с което същият се е признал за виновен в това, че на 07.01.2026г. през ГКПП ‘’Капитан Андреево’’ - шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, превел през границата на страната от Република Турция в Република България чуждите граждани - ••••••••••••••/, роден на ••••••••••••••г. – гражданин на ••••••••••• и •••••••••••••/, роден на •••••••••••••••г. - граждани на •••••••••, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал моторно превозно срество - автобус марка „Сетра“ с турски рег. № ••••••••••••••••••- престъпление по чл.280, ал.2, т.3, т.4, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „ГЛОБА“ в размер на 4 600 евро. На основание чл.66, ал.1 от НК,е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал достатъчно насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаният по делото свидетел – Ж. Г. К., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията му се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелят, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят, съдът даде вяра на показанията на същият и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната ни от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на две лица укрити в МПС в специално пригоден за това тайник. Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката и тези представени в съдебното заседание, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя на 26.05.2026г видно от известие за доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в регистратурата на АНО на 28.05.2026г./, от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО,приложено по АНПр/. Преценена по същество, съдът намира същата за частично основателна, за което се излагат следващите правни съображения: При съставянето и издаването на АУАН и НП са спазени и процесуалните срокове, установени в чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП,които да обуславят неговата незаконосъобразност. Що се отнася до възражението на процесуалният представител на жалбоподателя,за нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН и на правилото ne bis in idem,съдът намира следното: Правната норма на чл. 33 от ЗАНН е основана на принципното положение, че наказателната отговорност поглъща административната отговорност.Когато деянието засяга два различни обекта на защита - единият, от които се охранява от административна норма, а другият - от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност. /така и Решение № 334 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1706/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева. В Тълкувателно решение № 51/1978 г. на Върховния съд на Република България изрично е пояснено, че "когато деянието засяга два различни обекта на защита - единият от които се охранява от административна норма, а другият - от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност. Безспорно в настоящият случай жалбоподателя е привлечен да отговаря за нарушение по чл.238в,ал.1 от ЗМ,нарушение засягащо обществените отношения, свързани с неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ,а престъплението към което е привлечен да отговаря жалбоподателя по образуваното ДП е за трафик на хора/престъпление против реда управлението/,поради което не може да се приеме,че наказателната отговорност поглъща административната такава. Съгласно ТР №3/22.12.2015г. постановено по т.д.№3/2015 на ВКС-Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 съчетава три отделни гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на нарушение на правилото. г) Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол. Принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса. Както първото окончателно приключило производство, така и последващото следва да са проведени срещу едно и също наказателно или административнонаказателно отговорно лице. Действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни. Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са известни като тест „Енгел” или критерии „Енгел” – 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”). Дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland, понастоящем те са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер на обвинението по всяко конкретно дело. Тестът „Енгел” е възприет и от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите от ЕСПЧ разрешения . Като интегрална част от правото на ЕКПЧ, критериите „Енгел” са пряко приложими на национално равнище от компетентния по делото съд. Първият критерий – квалификацията на деянието по националното право – е формален, не предопределя на самостоятелно основание характера на производството, а има значение само на „отправна точка” при преценката му. Систематичното място и класификацията на нарушението и производството по вътрешното законодателство на държавите не е решаваща основа на изводите относно техния наказателен характер и естество по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7. Щом съгласно националното право обвинението е наказателно, случаят всякога попада в сферата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Производството обаче може да се класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция. Вторият критерий – характерът и естеството на нарушението – изследва вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението. При определянето на същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати на съответната разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати , а не към група със специален статут. Третият критерий – видът и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма наказание – изисква проверка за наличието на сходство с наказанията за престъпления. Репресивната цел е конститутивен елемент на наказателната санкция. Типична за санкциите при наказателните обвинения е и тяхната превантивна насоченост срещу извършване на други неправомерни деяния. Наложеното (но и предвиденото – „възможното”) наказание лишаване от свобода почти по правило обуславя наказателния характер на производството, освен ако не води до сериозно накърняване на правата на задържания10. Глоби, за чието неплащане е предвидена замяна с лишаване от свобода, значителни по размер имуществени наказания, както и санкции, подлежащи на вписване в регистрите за съдимост, също индикират наличие на наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. За приложимостта на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и на чл. 4 от Протокол № 7 е достатъчно и само един от разглежданите признаци да отговаря на характеристиките на наказателното обвинение. Вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но могат да бъдат преценени и кумулативно, ако анализът им поотделно не е достатъчен за убедително заключение. Не всички административни нарушения и санкции са наказателни по смисъла на Конвенцията и предопределят наказателния характер на административното производство, но някои от тях могат да бъдат. Само легалното определение за административно нарушение, залегнало в чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не е достатъчно да обуслови генерален извод за класифициране на всяко административно нарушение като наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Конкретната преценка на характера на административнонаказателното производство е в правомощията на съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки отделен случай дали съгласно критериите „Енгел”съответното обвинение е наказателно по естеството си. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Не е спорно положението, че едно и също деяние не може да бъде предмет на две отделни наказателни производства или на две административнонаказателни производства срещу едно и също лице. С разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН се забранява повторното наказване на едно и също лице по административнонаказателен ред за административно нарушение, за което то е било вече наказано с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, а съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, ал.2,т.5 от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява найзначимите обществени отношения, а наказателноправната репресия найинтензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление” или „административно нарушение”. Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Следва да се отбележи, че за да се приеме, че административнонаказателното и наказателното производство са за едно и също деяние следва да се установят идентични или сходни факти между двете производства. Принципът се прилага при идентичност на субекта, наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние при „тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни”. На следващо място, необходимо е да се определи дали административнонаказателното производство е наказателно по своя характер и по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 с оглед посочените критерии „Енгел”. Първият критерий, квалификацията на деянието по националното право, е формален, не предопределя на самостоятелно основание характера на производството, а има значение само на „отправна точка” при преценката му. Това налага извод, че производството може да се квалифицира като наказателно и в случаите, когато не е възприето като такова от вътрешното законодателство, при условие, че изследването на останалите критерии /характерът и естеството на нарушението и видът и тежестта на предвиденото наказание/ доведе до извод за наказателен характер на предвидената санкция. В контекста на изложеното, следва да се отбележи, че образуваното ДП срещу жалбоподателя безспорно е наказателно по характер, тъй като деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 280,ал.2 от НК. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт . Безспорно към настоящият момент жалбоподателя е осъден за извършено престъпление по чл.280,ал.2 от НК,то тогава преценката дали нормата на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците, счетена за нарушена от актосъставителя и от АНО, има наказателен характер, следва да съобрази вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението, отчитайки характера и естеството на нарушението. Цитираното правило от Закона за митниците е насочено към неограничен кръг от адресати, а тази и насоченост е характерна черта на наказателното обвинение. Текстът на чл. 238в, ал.1 от Закона за митниците ,защитава обществените отношения, уреждащи правилното функциониране на държавата и защита на държавния фиск ,посредством забрана на лицата,които при преминаване през държавната граница използват превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник , какъвто непосредствен обект на защита не е налице за престъплението по чл. 280, ал.2 от НК,тъй като се касае за трафик на хора и то касаещо особен предмет на престъплението,а именно на превеждане през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, поради което не може да се приеме , че е налице дублиране на процедури. В съставения административно-наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение и са посочени нарушените законови разпоредби. В случая отговорността на въззивника е била ангажирана на основание чл. 238в ал.1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв. за лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник. Съгласно дефиницията по §1, т.33 от ДР на ЗМ "Тайник" е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя. Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на разпитания по делото митнически служител- св. Ж. Г. К. , че в МПС е установен специално изграден тайник, който представлява,както следва: под задната дясна част на автобусът под предпоследните пасажерски седалки , с дълбочина 110см. ,ширина 60см. и височина 60см,а отворът му бил 60/60см. като на пътуката на автобусът бил изрязан отвор за лесен достъп до него,което безспорно отговаря на формулираното в §1, т.33 от ДР на ЗМ, доколкото е различна от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя. Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция както се посочи по горе , установена в параграф 1, т.33 от ДР на ЗМ (това е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя). Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на проведеното АНП. Безспорно разпитаният по делото свидетел / св. Ж. Г. К. /, чиито показания съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви пряко потвърждават обективното наличие в МПС специално изграден /пригоден/ тайник /описан по горе/., като съответно местоположението му е получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от автомобила дава основание да се приеме, че същият е бил пригоден като такъв именно с тази цел и предназначение. На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритата съществуваща кухина, съдът приема за безспорно и категорично установено, че тя представлява именно тайник по смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР на ЗМ. Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в ал.1 ЗМ. Самия факт, че там са били открити укрити лица ,дава допълнителен аргумент на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за тайник в смисъла изложен по - горе. Установено е и авторство на деянието, а именно лицето жалбоподател, което е било водач на МПС, както и факта, че същия е направил опит да премине през границата на страната с него ,като следва да се отбележи,че дадените обяснения от него пред митническите служители в писмен вид подкрепят извода на съда, за знанието му за наличието на тайника в управляваното от него МПС,но са ирелевантни,доколкото за адм.нарушение е необходимо единствено да се установи,че при преминаването на държавната граница в МПС е налице специално изграден тайник. Изложеното дава основание на съда да приема, че по безспорен начин е установено от обективна страна извършването на твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - жалбаподателят е съзнавал общественоопасните последици на извършеното от него (съзнавал е, че използва МПС в което е бил изграден тайник, както и че е направил опит да премине през границата на страната), предвиждал е тяхното настъпване, като от волева страна е искал те да настъпят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е бил наясно с нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на държавната граница, вкл. и забраната да не се използва при преминаването на границата превозно средство в което съществува тайник. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник в използвания автобус от дееца, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав. С оглед изложеното се налага извода, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 238в ал.1 от Закона за Митниците, предвид на което административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно и основателно. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е опредЕ. от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, като извършеното нарушение няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно- наказателна отговорност. В АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл. 23 8в, ал. 1 от ЗМ, а тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция. Няма пречка нарушената правна норма да съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията. Сочената като нарушена разпоредба предвижда, че на виновните лица се налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000 лв. Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗМ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в близък до средния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО е посочил, както смекчаващи ,така и отегчаващи вината обстоятелства, но въпреки това е наложил наказанието в близък до средния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ въпреки наличието и на превес на смекчаващи такива,възприети от него. Установиха се отегчаващи отговорността обстоятелства –че с осигуряването на достъп тайника от страна на жалбоподателя с процесното деяние е способствало за извършване на престъпление по чл. 280,ал. 2 от НК, т.е. в нефабрично предвидените кухини са установени укрити лица . Действително обществената опасност на процесното деяние е завишена, тъй като е налице неизпълнение на задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение и предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката. Възрастта на жалбоподателя също се преценя като смекчаващо вината обстоятелство,доколкото няма данни същият към датата на извършване на адм.нарушение ,да е извършвал други адм.нарушение или да са налице извършени от лицето противообщ.прояви. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минимално законоустановен такъв, тъй като е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и вземайки предвид завишената обществена опасност на деянието и незавишената такава на дееца. Не би била правилно и справедливо да се налага санкция, която изначално е неизпълнима, тъй като идеята на законодателя е да се въздейства възпитателно и поправително върху дееца, а не да му се отнемат всички финансови средства и да бъде оставен на произвола на съдбата. Отделно от това следва да се отбележи, че не става ясно защо АНО е наложил по размер наказание в близък до средния след като твърди за наличие и на смекчаващи отговорността обстоятелства, което неминуемо следва да доведе до определяне на по-нисък размер на санкцията. Отделно от това ,следва да се вземе предвид,че за укритите лица се е водило наказателно производство/ НОХД №14/2026г. по описа на РС Свиленград/ спрямо жалбоподателя ,което обстоятелство не може да бъде пренебрегнато,тъй като спрямо същият е активирана неговата наказателна отговорност за това му деяние ,а вземането на това обстоятелство като единствен критерий за утежняване на неговата отговорност би довело до непряка двойна наказуемост спрямо нарушителя. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 300,00евро/586,75 лв./ на 102,26евро /200 лв./. Доводът на процесуалният представител на АНО,че тайникът е послужил за извършване на престъпление,поради което определения размер е правилен и справедлив,съдът намира за неоснователен, доколкото както се посочи по горе за укритите лица спрямо жалбоподателя,се е водило наказателно производство за ангажиране наказателната отговорност на същият,поради което,същото може да служи за отегчаващо вината обстоятелство,но не и единствен критерий при определяне на размера на наказанието. Т а к а редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства през районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподател я действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна на адв.Д.. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. : 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. , като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52евро. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 2 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав