Решение № 12 от 9.1.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 507/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. А. С. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Р. С., против решение № 340/22.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1644/2024 г. на Районен съд - Казанлък. Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Твърди се, че районният съд не е обсъдил релевантни за делото факти, доказателства и доводи. Не е приложил правилно правилата на логическото мислене и на опитните правила. Неправилно е тълкувал правната норма, не е възприел правилно фактическата обстановка и е направил грешни правни изводи. Излага съображения в подкрепа на това становище и иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното, като се уважи предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Община К. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт: Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е предявен иск е с правно основание чл.286 вр. с чл.280 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 31.12.2021 г., с договор за възлагане на ликвидацията на “К.и.“ ЕООД гр.К. сключил договор с община К., представлявана от кмета Г.С., съгласно който приел, в качеството на ликвидатор да извърши ликвидация на “К.и.” ЕООД. Видно от чл.7, ал.1 от договора, той имал право на месечно възнаграждение в размер на 500 лв. Срокът на договора бил определен на 12 месеца от влизане в сила на решение на ОбС - К. с протокол №31/20.12.2021 г. С решение №879/26.01.2023 г. /протокол 49/, срокът на договора бил удължен до 01.09.2023 г., а съгласно решение №1082/28.09.2023 г. /протокол 62/ , той бил удължен още веднъж до заличаване на дружеството и представяне на удостоверение за това. Дружеството било заличено на 15.02.2024 г., а на 25.01.2024 г. с решение №37 /протокол 6/ бил приет и отчета на ликвидатора. Ищецът е твърдял, че от 31.12.2021 г. до 31.12.2022 г. получавал възнаграждение, а от 01.01.2023 г. до 15.02.2024 г. не е получавал възнаграждение за положения от него труд. Общината едностранно решила да не изплаща уговореното възнаграждение с договора - той не бил давал съгласие да извършва определената му работа без възнаграждение. Възнаграждението му от 01.01.2023 г. до 15.02.2024 г. възлизало на 6750 лв. - за 13.5 месеца по 500 лв. На практика се получавало, че- от една страна работил като ликвидатор на “К.и.” ЕООД и общината не му заплащала труда, а от друга страна с разпореждане НОИ отказвала отпускане на парично обезщетение за безработица. Твърди, че като ликвидатор осъществявал различни срещи с различни специалисти като адвокати, юрисконсулти, счетоводители, заместник кмета на общината, председател на общински съвет К., кмет на община К., служители в търговски регистър и др., които го консултирали относно ликвидацията на “К.и.” ЕООД. Участвал бил в оценяването на имуществото на дружеството, движил всички въпроси, възникнали по време на оценяването на дружеството, както и на ликвидацията на дружеството. Изготвял докладни записки, доклади, писма, както до общината, така и до търговския регистър. Изготвял ГФО за 2023 г. и за 2022 г., подадени съответно в търговския регистър на следващите години, а именно ГФО от 14.01.2023 г. и ГФО от 26.01.2024 г. Изготвил и подал в търговски регистър покана до кредиторите, заедно с доклад до общината, отчет на ликвидатора, доклад към краен баланс при ликвидация на дружеството, краен баланс при ликвидация, Протокол за разпределение на ликвидационните дялове, снабдил се е и приложил в търговски регистър удостоверения по чл.77, ал.1 ДОПК на НАП, както и такива от НОИ на основание чл.5, ал.10 КСО на НОИ, събирал и прошноровал ведомостите на дружеството от 1957 г. насам, които подготвил и депозирал в НАП, за да можело да му бъдат издадени съответните удостоверения. Правил различни плащания, във връзка с дружеството, вкл. със собствени пари, представял отчети за резултатите от дейността си, както и съветвал и искал съдействие от общината по въпроси, за които тя трябвало да вземе становище, получавал и указания от нея. В приложените решения на Общински съвет - К. се виждало, че изготвените от него документи се приемали и той се освобождавал от отговорност, т.е. е изпълнил съвестно работата си. Ищецът е твърдял, че изпратил покана за плащане до община К. на 21.05.2024 г., но тя отказвала изплащане на дължимото му възнаграждение. Затова е искал съдът да постанови решение, с което да осъди Община К. да му заплати сумата от 6750 лева, представляваща възнаграждение за положения от него труд от 01.01.2023 г. до 15.02.2024 г. При условията на евентуалност на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да му заплати от 6750 лева, с която ответникът неоснователно се обогатил с престирания от С. С. труд. Ответникът е оспорил предявените искове. Твърдял е, че в отношенията, които възниквали между ликвидатора и дружеството, намирали приложение разпоредбите относно договора за поръчка. Ликвидаторите носели същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества по силата на чл.266, ал.6 от ТЗ. Те били длъжни да поканят кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, да уведомят съответните органи за започналата ликвидация, да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите, съгласно разпоредбите на чл.267, чл.268 от ТЗ. Ликвидаторите трябвало да съставят баланс към момента на прекратяване на дружеството и доклад, който пояснявал баланса; в края на всяка година да извършват годишно приключване, да изготвят финансов отчет и доклад за дейността си (чл.270, ал.1 от ТЗ). По силата на възникналото правоотношение с дружеството, ликвидаторът бил обвързан да изпълнява задълженията си по ликвидацията. Фактическият състав на правото да се търси възнаграждение произтичало не от статуса ликвидатор в ликвидационното производство, а от добросъвестното изпълнение на функциите, които законът вменявал на този орган по изготвяне на начален отчет и баланс, издирване на кредиторите на дружеството, на неговите длъжници, довършване на текущите сделки, плащания към кредиторите, осребряване на остатъка от имуществото, изготвяне на ликвидационен баланс и ред други задължения с помощен или обслужващ характер спрямо изброените. Нормата на чл.266, ал.5 ТЗ не предвиждала императивно определянето на възнаграждение на ликвидатора. Същата указвала единствено, кой определял възнаграждението, когато такова било уговорено. Оспорил е твърдението че едностранно решил да не изплаща уговореното възнаграждение. Твърдял е, че ответникът бил назначен за ликвидатор на дружеството “К.и.“ ЕООД, собственост на Община К.. Правата на едноличния собственик на капитала се упражнявали от колективния орган - Общински съвет К.. Основанието да бъде прекратено изплащането на уговореното с договора за възлагане на ликвидацията на “К.и.“ ЕООД, гр.К. възнаграждение било изтичането на неговия срок и приемане на решение №879/26.01.2023г. на ОбС К., в което изрично било разпоредено, че възнаграждение на ликвидатора след 06.01.2023 г. не се дължало. Така приетото решение било административен акт, необжалван от жалбоподателя и влязъл в сила, който бил задължителен както за ищеца, така и за ответника като адресати на акта. Причината за приемането на това решение било констатирано от общинските съветници неизпълнение на задълженията на ликвидатора - ищец, който в определения срок за ликвидацията от 12 месеца не изпълнил едно от основните си задължения, визирани в чл.267 ТЗ, а именно да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, като обяви поканата към тях в ТРРЮЛНЦ. Бездействието на ищеца и неговата некомпетентност довела до обективната невъзможност за приключване на производството по ликвидация в първоначално определения срок, поради което било прието решение за удължаване срока на производството и за безвъзмездност на работата на ликвидатора в този удължен срок. В така удължения срок била подадена само покана до кредиторите, чрез обявяването й в ТРРЮЛНЦ - действие, което поради пропуск на ищеца не било извършено в първоначално определения 12-месечен срок. Други действия в полза на дружеството не били извършени. Изготвените през 2023 г. краен баланс и пояснителен доклад не били новосъздадени и преповтаряли тези, изготвени и представени на ЕСК през 2022 г. Ответникът е твърдял, че е налице некомпетентност и недобросъвестно поведение на ищеца и при изготвянето на крайния баланс и пояснителния доклад към него, представени на ЕСК с писма: вх.№ОС- 2557/01.09.2023г. и вх.№ОС2560/05.09.2023г., въз основа на които било прието Решение №1082/28.09.2023г. на ОбС К.. Пороците при изготвянето им, както и други неизпълнения на формални изисквания на ТЗ, довели до постановяването на отказ №20231025104751-2/31.10.2023г. на ДЛР към ТРРЮЛНЦ, който станал причина за повторно фактическо удължаване на производството по ликвидация. Твърди, че на ищеца възнаграждение за исковия период не му се дължи въз основа на влязъл в сила административен акт и поради лошо изпълнение на задълженията му като ликвидатор. По отношение на иска за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, заявява, че не било налице обедняване на ищеца поради изразходване на труд и средства и влагането им в резултат с определен паричен еквивалент, с който ответникът се обогатил без основание. От ищеца не били извършени действия по ликвидацията, които да са довели до обогатяване на дружеството през периода на ликвидацията. Дори да се приемело, че дружеството се е обогатило за сметка на ищеца, то това не било без основание. Основанията били влезлите в сила решения на ОбС - К., с които изрично било уговорено, че за процесния (удължен) период на ликвидационното производство на ликвидатора нямало да се заплаща възнаграждение. За периода след изтичане срока на договора нямало извършени от страна на ищеца действия по ликвидацията, в резултат на които ответникът да се е обогатил. Прави възражение за недължимост на възнаграждение на ищеца за процесния период не само поради липса на основание за заплащане на такова, но и поради ненадлежно изпълнение на задълженията му като ликвидатор. Сочи, че същият не е обявил покана до кредиторите на дружеството в ТРРЮЛНЦ в първоначално определения 12 месечен срок за ликвидация, а при подаване на заявлението за приключване на производството по ликвидация и заличаване на търговеца с вх. №20231025104751 не изпълнил законовите изисквания, не представил необходимите документи в указания му от ДЛР срок и подал коректните документи едва на 14.02.2024г. (със закъснение от почти четири месеца). Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за възлагане на ликвидацията на “К.и.“ ЕООД гр.К. №Д01- 93/31.12.2021 г., сключен между Община К. като принципал и С. А. С. като ликвидатор, принципалът възложил, а ликвидаторът приел да извърши ликвидация на “К.и.“ ЕООД. В чл.4 на договора били уговорени задълженията на ликвидатора, а съгласно чл.3 - принципалът възлага и упълномощава ликвидатора от името и за сметка на дружеството да покани всички кредитори да предявят вземанията си, да довърши текущите сделки, да събере вземанията на дружеството, да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите, както и да извърши всички действия, изискуеми от закона и решенията на Общински съвет-К. относно ликвидацията на дружеството, в т.ч. и да иска заличаване на дружеството по смисъла на чл.273 ТЗ. Приел е, че съгласно чл.7 от договора ликвидаторът е имал право на месечно възнаграждение в размер на 500 лв. Действието на договора се ограничавало със срока, предвиден за ликвидация на дружеството, съгласно решение №579 по Протокол №31/20.12.2021 г. на Общински съвет-К., като в чл.8, ал.1 от договора са уговорени хипотезите на прекратяването на договора, а съгласно ал.2- ликвидаторът се освобождава от длъжност с решение на общото събрание на дружеството. Определен бил срок за пиключване на ликвидацията от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила. Приел е, че срокът за приключване на производството по ликвидация на “К.и.“ ЕООД бил удължен до 01.09.2023 г. С решение №1082 на Общински съвет – К. от 28.09.2023 г. бил приет крайният ликвидационен баланс към 20.08.2023 г. на “К.и.“ ЕООД- в ликвидация и пояснителния доклад към него и било дадено съгласие за заличаване на “К.и.“ ЕООД - в ликвидация, а ликвидаторът бил задължен да предприеме необходимите действия за заличаване на дружеството в Търговския регистър. Приел е за установено, че с решение №37 на Общински съвет – К. от 25.01.2024 г. бил приет отчетът на ликвидатора на “К.и.“ ЕООД- в ликвидация; имуществото на дружеството, останало след ликвидацията, описано в протокола на ликвидатора за разпределение и прехвърляне на имуществото, което остава в собственост на Община К., както и резултатът от ликвидацията- загуба в размер на 17 000 лв. Срокът за ликвидацията е удължен с решение №879/26.01.2023 г. на Общински съвет-К.. Дружеството е е заличено търговец. Със заповед на Община К., на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ било прекратено трудовото правоотношение на С. А. С., , считано от 01.12.2023 г. С разпореждане №232-00-1077-1/05.01.2024 г. на НОИ, ТП-Стара Загора му било отказано парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО. на С. А. С., Покана за плащане до Кмета на Община К. по телепоща, ведно със системен бон и разписка от 21.05.2024 г.; Писмо изх.№94- С-7379-1/05.06.2024 г. на община К. за неоснователност на искането за плащане на възнаграждение. От правна страна първоинстанционният съд е приел по главния иск с правно основание чл.286 вр. с чл.280 от ЗЗД, че претенцията на ищеца е основана на сключения договор за възлагане на ликвидация на “К.и.“ ЕООД. Съгласно чл.21, ал.1, т.9 от ЗМСМА Общински съвет- К. има качеството на колективен орган на едноличния собственик на капитала Община гр.К.. В това качество Общински съвет–К. на основание чл.28 и чл.64 от Наредба №19 за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия - търговски дружества с общинско участие в капитала и общински предприятия, упражнявайки правата на едноличния собственик на капитала е взел решение на 20.12.2021 г., с което е открил производство по ликвидация на “К.и.“ ЕООД, определил е срока на ликвидацията, назначил е ищецът за ликвидатор, определил е възнаграждение, параметрите на ликвидационното производство в т.ч. задължението на ликвидатора след вписване на новите обстоятелства, свързани с ликвидацията на дружеството, да отправи покана на кредиторите на “К.и.“ ЕООД. Сключеният с ищеца договор за възлагане на ликвидация е за срок от дванадесет месеца т.е. до 06.01.2023 г., който е и вписаният на 16.06.2022 г. в Търговския регистър в срок на ликвидацията на дружеството. Срокът на ликвидацията е удължен от Общинския съвет до 01.09.2023 г., което обстоятелство е вписано в ТР на 20.02.2023 г. В решението за удължаване на срока на ликвидацията изрично е записано, че след изтичане на първоначално определения срок на 06.01.2023 г. на ликвидатора не се дължи възнаграждение. Съгласно ТР на 15.02.2024 г. “К.и.“ ЕООД е заличено като търговец- ЮЛ. Приел е, че по своята същност договорът за възлагане на ликвидация е модифициран договор за поръчка с оглед целта на ликвидацията като в отношенията, които възникват между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето лице, и дружеството, намират приложение разпоредбите на чл.280- чл.292 ЗЗД. Ликвидацията е уредена в чл.266- чл.274 ТЗ. Целта на ликвидацията е да бъде осребрено цялото имущество на дружеството, да бъдат довършени всички действащи договори, т.е. да се упражнят правата и да се изпълнят задълженията, произтичащи от тях, да се съберат всички възможни събираеми вземания, да бъдат удовлетворени всички кредитори, а остатъкът от имуществото да бъде разпределен между съдружниците/акционерите т.е. в интерес както на съдружниците/акционерите, така и в интерес на обществото е ликвидацията да се извърши своевременно като за целта ликвидаторът следва да осъществи всички действия, предписани му от закона. В този смисъл е и логиката на ликвидационния процес, като по арг. от чл.272, ал.1 от ТЗ следва, че минималният срок за извършване на ликвидацията е 6 месеца. По силата на възникналото правоотношение с дружеството, ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията си по ликвидацията. Приел е, че производството по ликвидацията на “К.и.“ ЕООД не е приключило в първоначално определения в договора срок от 12 месеца и тъй като не се установи, това да се дължи на независещи от ликвидатора обстоятелства, то е не може да се приеме, че ищецът е предприел всички необходими и адекватни действия в изпълнение на вменените му законови задължения, едно от които по чл.267 от ТЗ - да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, като обяви поканата към тях в ТРРЮЛНЦ. Според чл.280 от ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин- чл.281 от ЗЗД. Независимо от юридическия факт, определящ едно лице като ликвидатор, както и от начина, по който са уредени отношенията дружество – ликвидатор, чрез съдебно определяне на дължимото възнаграждение или с договор за поръчка с дружеството, възнаграждението на ликвидатора е функция на реализирани правомощия, чието съдържание и параметри са изрично дефинирани в закона. Фактическият състав на правото да се търси възнаграждение произтича не от статуса ликвидатор в ликвидационното производство, а от добросъвестното изпълнение на функциите, които законът вменява на този орган. Разпоредбата на чл.266, ал.5 от ТЗ не предвижда императивно определянето на възнаграждение на ликвидатора, а указва единствено кой определя възнаграждението, когато такова е уговорено. Съгласно чл.286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, само ако е уговорено. В случая договорът за ликвидация е изтекъл на 06.01.2023 г., не е продължен при същите условия, а колективния орган е взел решение, че на ищеца не се дължи възнаграждение след удължаване срока за приключване на производството по ликвидация, поради което за претендирания период от 06.01.2023 г. до 15.02.2024 г. договорът не е имал действие и възнаграждение не се дължи. По отношение на елентуално предявеният иск първоинстанционният съд е при, че съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание дължи да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило. Следователно, за да е налице размесване на блага без основание, е необходимо да се установи, че това е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения между страните. Приел е, че в случая за периода от изтичане срока на договора за възлагане на ликвидация на 06.01.2023 г. до 15.02.2024 г. не са представени доказателства за извършени от страна на ищеца други дейности, извън посочени в чл.267- чл.270 ТЗ. Възнаграждението е функция на реализирани правомощия, чието съдържание и параметри са изрично дефинирани в закона и в договора за назначаването му за ликвидатор, които е следвало ликвидатора да извърши в 12 месечен срок. За срока на договора, той е получил определеното му по реда на чл.266, ал.5, т.1 ТЗ възнаграждение, но след изтичането на срока на договора и ненадлежното изпълнение на задълженията, срокът на ликвидацията е бил удължен след взето от колективния орган на едноличния собственик на капитала решение, че на ликвидатора няма да се заплаща възнаграждение. Приел е, че не са налице кумулативни предпоставки: неоснователно увеличаване имуществото на ответника, изразяващо се в спестяване на разходи, за сметка на имуществото на ищеца и връзка между обедняването и обогатяването. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 579 от 20.12.2021 г. на заседание на ОбС К. е открито производство по ликвидация на „К.и.“ ЕООД. Определен е срок за приключване на ликвидацията от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила. За ликвидатор е назначен ищецът С. С.. На това заседание е одобрен и договорът за възлагане на ликвидацията на дружеството. Видно от договора за възлагане на ликвидация от 31.12.2021 г. принципалът е възложил на ликвидатора, а той се е съгласил да извърши ликвидация на „К.и.“ ЕООД в съответствие с действащата нормативна уредба, учредителния акт на дружеството и решенията на общото му събрание. Действието на договора е ограничено с 12-месечен срок. Уговорено е възнаграждение за ликвидатора в размер на 500 лв. месечно. По делото не е било спорно, че ликвидацията на дружеството не е била извършена в определения 12-месечен срок. На заседание на Общинския съвет К., проведено на 26.01.2023 г., било констатирано, че не било проведено коректно ликвидационно производство, тъй като не била публикувана покана до кредиторите съгласно чл.267 ТЗ, поради което срокът за приключване на ликвидацията бил продължен до 01.09.2023 г., а ликвидаторът бил задължен за публикува в ТР покана към кредиторите. На това заседание било решено, че на ликвидатора не се дължи възнаграждение след изтичане на определения 12- месечен срок, който е изтекъл на 06.01.2023 г. По делото не е спорно, че за този първоначално определен срок ищецът е получил възнаграждението си. На заседание на Общинския съвет К. от 28.09.2023 г. било взето решение да се приеме крайния ликвидационен баланс към 20.08.2023 г. и пояснителния доклад към него; да се освободи от отговорност ликвидатора; за заличаване на „К.и.“ ЕООД в ТР, за което ликвизаторът е задължен да предприеме съответните действия и да представи удостоверение за заличаване на дружеството. На заседание на Общинския съвет – К. от 25.01.2024 г. бил приет отчета на ликвидатора; прието имуществото, останало след ликвидацията, както и резултатът от ликвидацията, като регистрираната загуба в размер на 17 000 лв. да бъде отписана за сметка на основния капитал и резервите. Също така е прието и направеното разпределение на имуществото. Към 14.05.2024 г. „К.и.“ ЕООД е заличен търговец. При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск има за предмет вземане на ищеца, при което, според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, в негова тежест е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът – че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума. В случая е установено по категоричен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на договор за възлагане на ликвидацията на „К.и.“ ЕООД. По правната си същност този договор е такъв за поръчка, поради което на общо основание са приложими правилата на общия закон, регламентиращи този вид договори - чл. 280 и следващите ЗЗД, както и нормите на ТЗ. По силата на постигнатото между страните съглашение доверителят възлага, а довереникът се задължава лично да извърши за сметка на доверителя определени правни действия. Конкретното съдържание на това задължение се обуславя от предмета на поръчката. Възникналото гражданско правоотношение се различава от индивидуалното трудово правоотношение и основното различие е свързано с техния предмет. Предметът на трудовото правоотношение е предоставяне на работна сила, престиране на жив труд – арг. чл.1, ал.2 и чл.124 КТ, докато предмет на облигационното правоотношение (в т.ч. и договора за поръчка) може да бъде престиране на резултат от труда, на овеществен труд - в случая извършено правно действие. Трудът може да бъде съпътстваща дължимото по едно гражданско правоотношение дейност, но не тази дейност се дължи по гражданското правоотношение, а резултатът от нея. Затова, ако договорът е възмезден, възнаграждение се дължи за резултата, а не за престирания труд. Както бе посочено по-горе ищецът, който има качеството на довереник на поръчващия доверител се е съгласил да извърши ликвидация на дружеството за срок от 12 месеца, а доверителят от своя страна се е задължил да му заплати уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. месечно. В случая ищецът претендира възнаграждение за извършените след този срок правни действия във връзка с ликвидацията на дружеството. Ответникът възразява, че не дължи нищо повече, защото ищецът не е свършил работата като добър стопанин –не е извършил основното действие в ликвидационния процес, а именно да покани кредиторите на прекратеното дружество. Следователно за разрешаването на този спор е необходимо да се прецени преди всичко дали е налице изпълнение на договора. Както бе посочено погоре, довереникът ликвидатор е уведомил доверителя за изпълнение на поръчката, представяйки за разглеждане и приемане на крайния ликлидационен баланс към 11.12.2022 г. и пояснителен доклад към него. На заседанието, на което е обсъждано това (26.01.2023 г.), е констатирано, че покана до кредиторите съгласно чл.267 ТЗ не е публикувана, поради което се е наложила цялостна промяна в проекта за решение, включително е определен и нов срок за приключване на производството по ликвидация. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че довереникът ликвидатор не е изпълнил задълженията си по договора, респ. доверителят не е приел изпълнението, като е указал конкретно какво трябва да направи и в какъв срок. Налице е неизпълнение, неосъществяване на дължимия резултат по причина, за която довереникът отговаря. Става дума за неточно и лошо изпълнение, при което довереникът не е осъществил дължимия резултат в пълен обем, качествено и точно, и за поведение в нарушение на принципите на добросъвестност и на действия като добър професионалист (добър стопанин). Предвид на това съдът счита, че не би могло да се приеме, че посочените по-горе действия, които намира за извършени от ищеца във връзка с процесния договор, в пълна степен съответстват на съдържанието на задължението, което той е поел. Облигационният резултат от договора очевидно не е бил постигнат в уговорения срок, за което ищецът отговаря. Не се установяват обективни причини или пречки, които да са препятствали ищеца своевременно да изпълни задълженията си по договора за ликвидация, като отправи писмена покана до кредиторите да предявят вземанията си и да я обяви в търговския регистър така, както го задължава чл.267 ТЗ. Затова за извършените впоследствие действия във връзка с обявяване на покана към кредиторите в новоопределения срок, възнаграждение не се дължи. В противен случай би се стигнало до неоснователно разместване на блага, защото ответникът би заплатил суми за възнаграждение за действия, които ищецът е следвало да извърши в уговорения 12-месечен срок за ликвидацията. Тези съображения се отнасят в пълна степен и до предявения при условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД. Не е налице неоснователно разместване на блага, а неизпълнение, респ. лошо изпълнение, което е следвало да бъде поправено от ищеца в новоопределения срок. С оглед на тези съображения съдът намира, че исковете са изцяло неоснователни и правилно са били отхвърлени от районния съд. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 613,55 евро за възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция. Воден от горните мотиви, съдът