Решение № 8802 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 688/2026 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на „Талияна резиденс“ АД, ЕИК/Булстат 204174662, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от К. М. А., против заповед № 523 от 24.03.2026 г. на заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“/ПООС/, Община Несебър, с която на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на жалбоподателя в съответствие с разпоредбите на ч. 194, ал. 1 и 4 ЗУТ, да осигури достъп до поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „Козлука“ на „Валдарам билдинг“ ЕООД, ЕИК/Булстат 205810451, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Г. Д. П., на 27.03.2026 г. в 14.00 часа, за изпълнение на заповед № 1472 от 07.08.2019 г. за премахване на незаконен строеж „двуетажна постройка“ в съответствие с договор № 233/24.03.2026 г. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. С доводи за незаконосъобразност, иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства. Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: На 07.08.2019 г. зам. - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“/ПООС/, О. Н. е издал заповед № 1472, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредил „Талияна резиденс“ АД, ЕИК/Булстат 204174662, да премахне незаконен строеж „двуетажна постройка“, изградена в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „Козлука“, община Несебър /л. 131 - 134 от делото/. С решение № 14754 от 27.11.2020 г. по адм. дело № 7862/2020 г. на ВАС, е оставено в сила решение № 549 от 16.04.2020 г. по адм. дело № 2214/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, с което жалбата на „Талияна резиденс“ АД, ЕИК/Булстат 204174662, против заповед № 1472 от 07.08.2019 г. е отхвърлена /л. 135 - 138 от делото/. В заповедта е определен 30 - дневен срок от влизането и в сила за доброволно премахване на незаконния строеж. Заповед № 1472 от 07.08.2019 г. на зам. - кмет „ПООС“, О. Н. е влязла в сила на 27.11.2020 г. и в посочения 30 - дневен срок установения незаконен строеж не е премахнат доброволно. На 21.04.2023 г. на „Талияна резиденс“ АД, ЕИК/Булстат 204174662, е изпратена покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед на зам. - кмет, „ПООС“, О. Н., № 1472 от 07.08.2019 г. за премахване на незаконния строеж, която е връчена на дружеството на 04.05.2023 г. на вписаните в търговския регистър седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] /л. 128 - 130 от делото/. На 28.07.2023 г. е изпратено писмо, изх. № Н2 - КС - 2555, до дружеството за осигуряване достъп до строежа за изпълнение процедурата по принудително изпълнение на заповедта /виж доклад на началник отдел „Контрол върху строителството“, Община Несебър, рег. № Н2 - КС - 8725/06.11.2025 г., л. 98 от делото/. На 17.08.2023 г. е съставен протокол от служители на общината, че не са допуснати до незаконния строеж за предприемане на принудителни действия/ виж доклад на началник отдел „Контрол върху строителството“, Община Несебър, рег. № Н2 - КС - 8725/06.11.2025 г., л. 98 от делото/. На 29.08.2023 г. е извършена проверка на място, при която е констатирано, че строежът се ползва /виж доклад на началник отдел „Контрол върху строителството“, Община Несебър, рег. № Н2 - КС - 8725/06.11.2025 г., л. 98 от делото/. На 18.10.2023 г. до „Талияна резиденс“АД, ЕИК/Булстат 204174662, е изпратено уведомление за осигуряване на достъп до строежа на 26.10.2023 г. от 10.30 ч. с оглед изпълнение процедурата по принудително изпълнение на заповедта, получено от дружеството на 23.10.2023 г./л. 126 - 127 от делото/. На 26.10.2023 г., след оглед на място, от работна група в Община Несебър, е установено, че към момента на проверката, строежът е изцяло завършен и принудителното изпълнение на заповедта следва да се осъществи чрез обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, за което е съставен протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на заповед № 1472 от 07.08.2019 г. /л.124 и 125 от делото/. На 24.03.2026 г., между Община Несебър като възложител и „ Валдарам билдинг“ ЕООД, ЕИК/Булстат, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Г. Д. П. - изпълнител, е сключен договор № 233 за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 20, ал. 3, т. 1 ЗОП за премахване на незаконен строеж „двуетажна постройка“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „Козлука“, община Несебър/л. 60 - 62 от делото/. На 17.02.2026 г. жалбоподателят е депозирал до кмета на О. Н. заявление за доброволно премахване на незаконния строеж към което е приложил план за безопасност и здраве, и план за управление на строителни отпадъци, които не са съгласувани от общината, тъй като не отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/ виж становище, изх. № ВД - 113/27.03.2026 г. на началник отдел „УТ“, община Несебър / л. 63, гръб, и 64 от делото/. На 24.03.2026 г. заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“/ПООС/, Община Несебър, е издал заповед № 523, с която на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ е наредено на жалбоподателя в съответствие с разпоредбите на ч. 194, ал. 1 и 4 ЗУТ, да осигури достъп до поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „Козлука“, на „Валдарам билдинг“ ЕООД, ЕИК/Булстат 205810451, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Г. Д. П., на 27.03.2026 г. в 14.00 часа, за изпълнение на заповед № 1472 от 07.08.2019 г. за премахване на незаконен строеж „двуетажна постройка“ в съответствие с договор № 233/24.03.2026 г. /л. 89 - 90 от делото/. На посочената дата заповедта е изпълнена като е предоставен достъп на служители на общината и „Валдарам билдинг“ ЕООД, ЕИК/Булстат 205810451, до незаконния строеж, за което е съставен констативен протокол /КП/ л. 87 от делото/. Заповед № 523 от 24.03.2026 г. на заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“/ПООС/, Община Несебър, е предмет на разглеждане в настоящото производство. При тази установеност се налагат следните правни изводи: На първо място, заповед № 523 от 24.03.2026 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл. 194, ал. 1 ЗУТ и заповед № 2866 от 14.11.2023 г. на кмета на Община Несебър /л. 54 от делото/, противно на твърденията на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на нейния издател. На второ място, същата е в съответната писмена форма и съдържа фактически и правни основания. На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. На следващо място, заповедта е съобразена с приложимия материален закон, при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 267 АПК на изпълнение по реда на дял Пети от АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. Заповедта за премахване на незаконен строеж представлява изпълнително основание съгласно чл. 268, т. 1 АПК. Орган по изпълнението - за изпълнение срещу граждани и организации, според разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Съобразно нормата на чл. 276, ал.1 АПК изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Данните по делото сочат, че на 04.05.2023 г. на жалбоподателя е връчена покана за доброволно изпълнение на заповед № 1472 от 07.08.2019 г. на зам. - кмет „ПООС“, община Несебър, на вписания в търговския регистър адрес, в 14 - дневен срок от получаването и. Изрично в поканата се сочи, че при липса на доброволно изпълнение, заповедта ще бъде изпълнена принудително /л. 128 - 129 от делото/. След три години жалбоподателят не е премахнал доброволно незаконния строеж. На 17.02.2026 г. е депозирал до кмета на община Несебър заявление за доброволно премахване на незаконния строеж към което е приложил план за безопасност и здраве, и план за управление на строителни отпадъци, които не са съгласувани от общината, тъй като не отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/ виж. становище, изх. № ВД - 113/27.03.2026 г. на началник отдел „УТ“, община Несебър, л. 64 от делото/. В случая, с издаване на заповед № 523 от 24.03.2026 г. на зам. - кмет „ПООС“, Община Несебър, по чл. 194, ал. 1ЗУТ са стартирали принудителните действия за предприемане на последващи фактически действия по премахване на незаконния строеж, която е част от процедурата по изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж. Според правилото на чл. 194, ал.1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ „свободен достъп“ е правото на определено лице да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този „свободен достъп“ следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т.е. при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Това изискване предполага при наличието на разрешени или предписани строителни монтажни работи административният орган да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота и укаже същият в заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Тази норма не предпоставя съгласие за осигуряване на достъп, а изпълнение на задължение от страна на собственика/обитателя на съответния имот, в който е предвидено да се извършат описаните в нея действия и в този смисъл принудителното осигуряването на достъп до чужд имот следва да се приема като крайна мярка на ограничаване вещното право на собственика да ползва имота си по предназначение в пълен обем. Във всички случаи обаче следва указаните в заповедта строително - монтажни работи да са разрешени или предписани от съответен орган. Процесната заповед е издадена с правно основание на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, която хипотеза е приложима само в случай на осигуряване на достъп „във връзка с устройство на територията“, какъвто е процесният случай. В конкретния случай предмет на административния акт е възложеното върху жалбоподателя задължение да осигури само свободен достъп до притежавания от него имот, за осигуряване възможност на изпълнителя по договора за обществена поръчка на конкретна дата и час - 27.03.2026 г. в 14.00 часа, за изпълнение на влязлата в сила заповед № 1472/07.08.2019 г., да достигне до обекта, без да са извършвани дейности предвидени в заповедта за премахване, видно и от констативния протокол от 27.03.2026 г. Волята на административния орган е несъмнено изразена и не подлежи на тълкуване и прецизиране допълнително след издаването на крайния акт, какъвто е настоящият случай. При наличие на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението не само има право, но и задължение да пристъпи към принудително изпълнение. В случая органът по изпълнението е предприел законосъобразно принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж след надлежно връчена покана за доброволно изпълнение на 04.05.2023 г. и при налично в заповедта за премахване на незаконния строеж разпореждане за изпълнение на заповедта в 30 - дневен срок от влизането и в сила - 27.11.2020 г./л. 87 от делото/. По правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не ангажира такива, които опровергават констатациите на административния орган. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че процесната заповед е незаконосъобразна, защото възможността за принудително изпълнение на заповед № 1472 от 07.08.2019 г. на зам. - кмет „ПООС“, Община Несебър, е погасено по давност - изтекли са 5 години от влизането и в сила. Специалната норма на чл. 285, ал. 1 АПК сочи, че изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила, т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ 27.11.2020 г. / и тече до момента, в който изпълнителното основание „се приведе в изпълнение“. Така визираното привеждане в изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение - на 04.05.2023 г. В случая давността по чл. 285, ал. 1 АПК се прекъсва с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство и към 27.03.2026 г. не е изтекла. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този резултат и предвид направеното искане в полза на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП, обн. ДВ, бр. 5/2006 г./. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,