Решение № 28 от 27.1.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 376/2025 г.

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600376 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК Делото пред настоящата инстанция е по повод оплаквания от всички страни - въззивна жалба на подсъдимия И. Р. И., чрез защитника му адв. Л. Г., въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Р. С. И., чрез повереника й адв. А. З., и въззивен протест на прокурора, с които атакуват Присъда №24/24.03.2025 г. по НОХД №1170/24 на Районен съд Плевен. В жалбата на подсъдимия се излагат доводи за неправилност на присъдата, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание, при допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за постановяване на нова оправдателна присъда. В условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на наказанието. В хода на пренията развива оплакванията си за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, каквито оплаквания поддържал още в хода на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Счита, че в обвинителния акт описание на три деяния – на неустановена дата преди август 2021 г., действия, извършени няколко дни по-късно и трети акт в кР. на лятото, когато пострадалата била сама вкъщи. За защитника остава неясно за което деяние подсъдимият е осъден. Дори да се приеме, че това е описаното в пункт първи, то липсват обстоятелствата относно мястото и начина на извършване на деянието, което според адв. Г. е в противоречие с Тълкувателно решение №2/2002 г. ОСНК. Затова счита, че присъдата следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане. По отношение на фактите също излага несъгласие с изводите на съда, който се е доверил само на разпита на пострадалата Р. И., без да направи задълбочен анализ на останалите доказателства – множество свидетели, СМЕ, психолого-психиатрична експертиза. Счита, че има доказателства, установяващи недобросъвестното изложение на факти от пострадалата, а именно – че към инкриминирания период подсъдимият не е имал обективна възможност да кара колело, за каквото действие тя дава показания. Изтъква и променливост в показанията й, след като е представена медицинската документация от подсъдимия – „докато ходихме да караме колелета“, а впоследствие уточнява, че „не, не, не е било докато караме колелета“. Оплаква се, че съдът не е отчел противоречието относно това, дали пострадалата в действителност е била травмирана, след като има показания „Няма промяна в поведението й, нормално като дете“, както и че след твърдените деяния тя е ходила с подсъдимия да им купува дрехи, както и отново е посещавала дома му. Тези факти не били обсъдени от съда. Затова прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за постановяване на нова оправдателна присъда. Исканията на прокурора и на частния обвинител намира за неоснователни. Въззивният протест на прокурора съдържа оплаквания за неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 НК, като изтъква, че макар формално да са налице педпоставките за това, е следвало да бъде отчетена крехката възраст на пострадалата – 12 години, и да се постанови ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим. В хода на пренията прокурорът от ОП Плевен поддържа протеста, като счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, защото първоинстанционният съд извършил внимателна преценка на доказателствата, а разпитаната във въззивното следствие свидетелка не разколебава формираните изводи. Счита, че въззивната жалба на частния обвинител с искане за увеличаване на наказанието, също е неоснователна, тъй като определеното наказание по размер наказание намира за съответно на целите по чл. 36 НК. В жалбата на частния обвинител Р. И., действаща чрез своята майка П. А. и повереника адв. А. З., се правят оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, което счита за занижено и се позовава на аргументите, изложени от прокурора в хода на пренията пред първоинстанционния съд. Иска наказанието да бъде увеличено до средния размер, предвиден в чл. 149, ал. 1 НК. В хода на пренията през въззивната инстанция повереникът поддържа въззивната жалба с искане за увеличаване на наложеното наказание, тъй като определеният от първоинстанционния съд размер намира за несправедливо занижен предвид отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – особено високата степен на обществена опасност на деянието, насочено против половата неприкосновеност, възрастта на пострадалата, планирането и създаването на подходящи условия за осъществяване на престъпната цел, както и личната и обществена опасност на дееца. Позовава се на оценката на пострадалата по чл. 7а, ал. 2 ЗПФКПП, която счита за обективна и компетентна. Относно разпита пред въззивната инстанция на Р. Р.а счита, че разкрива признаци на недостоверност – детето е било свидетел на множество разговори в семейството, които са повлияли на убежденията му, използва нетипична терминология за малолетно дете, описание на случай през 2018 г. при каране на колелета, който очевидно е различен от процесния. Изтъква, че това е случай отпреди 7 години, при което толкова подробен спомен насочва на предварителна подготовка на детето за предстоящия разпит. Иска да бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание към средата на предвиденото в чл. 149, ал. 1 НК, или да се постанови ефективно изтърпяване на определеното от първоинстанционния съд при първоначален общ режим, като претендира и разноски – 700 лв., които подсъдимият да заплати на частния обвинител. В личната си защита подсъдимият пледира за невинност, тъй не е направил нищо лошо на никого и до днес семейството му се е ползвало с добро име и авторитет, а сега има петно върху всички. ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ, съобразявайки оплакванията и становищата на страните, прие следното: С обжалваната Присъда №24/24.03.2025 г. по НОХД №1170/23 на РС Плевен, подсъдимият И. Р. И., роден на ••• г., е признат за виновен в това, че на неустановен ден в кР. на м. Август 2021 г. в гр.Т., обл. Плевен, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст Р. С. И., родена на ••• г. (12-годишна), като действията се изразяват в хващане на ръцете й, движение с тях встрани и назад и допирането им до половия му член. Поради това и и на основание чл.149, ал.1 НК, вр. с чл.54 НК съдът го осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 НК отложил изпълнението на определеното наказание за изпитателен срок от три години. Наред с въпросите за наказателната отговорност и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото – съдебно-деловодни разноски в размер 1384,50 лв. в полза на ОД МВР Плевен, 710,00 лв. в полза на РС Плевен, както и разходите за адвокатско възнаграждение в полза на пострадалата. В мотивите на присъдата първоинстанционният съд е извел следната фактическа обстановка: Подсъдимият И. Р. И., роден на ••• г., живеел в гр. Т., на семейни начала със св. Н.М.Е., с която имали две деца - Р. и М.. Подсъдимият поддържал приятелски отношения със семейството на пострадалата - малолетната св. Р. С. И. (12 г.), която живеела в същия град заедно с родителите си - св. П. П. А. (братовчедка на подсъдимия) и св. С.Ф.И., и двамата й братя. Двете семейства имали близки отношения, често си гостували и децата им също поддържали приятелски отношения. На неустановена дата през м. август 2021 г. подс. И. И., заедно с дъщеря си - малолетната Р. дошли в дома на Р. И., за да я изведат да карат велосипеди. След като Р. И. излязла, тримата първо отишли до дома на подс И. И., за да вземе шише с вода. Двете деца го чакали в двора на имота, когато подсъдимия И. И. повикал Р. И. да му помогне да намери шишето. Подсъдимият решил да извърши действия, за да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, като в изпълнение на престъпното си намерение застанал зад пострадалата и й казал, че се е схванала и трябвало да прави упражнения, хванал ръцете й и започнал да ги движи встрани и назад. Докато траели тези действия, Р. И. усетила допир с част от тялото му с обратната страна на дланта й, обърнала се и видяла, че панталоните му били свалени малко под кръста, а половият му член бил отвън. Р. И. се притеснила, тъй като усетила, че при движението на ръцете й назад, подсъдимият ги насочвал към половия му член с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание спрямо нея. Успяла да се издърпа от ръцете му, побягнала навън и отишла при дъщеря му, като не й казала нищо. Подсъдимият излязъл, държейки шише с вода, и тримата продължили да карат колелета. След като св. Р. И. се прибрала в дома си, притеснена от случилото се, не разказала на родителите си за поведението на подсъдимия И.. Няколко дни по-късно св. Р. И. била сама в дома си. Докато била в стаята си и подреждала дрехите си, на входната врата се почукало. Тя излязла и видяла, че на входната врата отвън бил подсъдимия И.. Той я попитал къде са родителите й, на което И. му отговорила, че ги няма. Подсъдимият влязъл в къщата и отишъл в стаята при нея. Докато тя подреждала дрехите си с гръб към него, подс. И. отново й казал, че се е схванала и трябвало да прави упражнения. Хванал ръцете й, изпънал ги настрани и ги дръпнал назад към половия си член, но не успял да го докосне с тях. Р. И. се обърнала и видяла, че подс. И. бил със свален панталон и половия му член бил отвън, при което се отдръпнала и побягнала към стаята на родителите й. Подсъдимият И. закопчал панталоните си и напуснал къщата. Известно време след това, към кР. на лятото на 2021 г., св. И. отново била сама в къщата, когато подс. И. влязъл, докато тя била в стаята на родителите й. Подсъдимият отново застанал зад нея и повторил гореописаните движения с ръцете й, докато бил свалил панталоните си и члена му бил отвън. Р. И. се отскубнала от ръцете му и отишла в стаята, съседна на тази, в която се намирали, а подсъдимият напуснал къщата. Притеснена и засрамена от всичко случило се, малолетната И. не споделила на родителите си. Няколко месеца по-късно, на 11.05.2022 г., Р. И. излязла с нейната приятелката - св. Е.Е.А. в детската градина в гр. Т.. Р. И. споделила какво й се е случило с подсъдимия И., като била много разстроена. Св. Е.А. я убедила, че това трябвало да бъде узнато от родителите й, поради което двете отишли в дома на Р. И., но майка й не била там. Намерили я в дома на Е., където тя й разказала всичко, което е разбрала от приятелката си. След това майката П. П. и Р. И. се прибрали в дома им, а П. П. се обадила на съпруга си - св. С.И., който към онзи момент бил в с. •••. Обяснила му накратко какво е разбрала и той се прибрал заедно със св. Н. П. А. (сестра на св. П. П.) и нейния съпруг М.А.. След като пристигнали, пред тях, Р. И. описала какво й се е случило. Бащата С.И. излязъл на улицата, където видял бащата на подсъдимия - св. Р. И. М., и му казал да повика двамата си сина - подсъдимият И. И. и брат му св. В. Р. И., св. Н. Е. и съпругата му - св. Г.З. М.а (майка на подсъдимия). Св. Р. М. отишъл до дома на сина си и му казал, че трябвало да отиде до къщата на св. С.И., заедно с жена си, тъй като твърдял, че е имал непочтено поведение спрямо дъщеря му Р. И.. Подсъдимият и св. Н. Е. се запътили към дома на С.И., а баща му Р. М. останал да гледа децата. Междувременно, св. С.И. вече бил отишъл до дома на Р. М. и приканил майката на подсъдимия - св. Г. М.а и другия й син - св. В. И., да дойдат у тях. След известно време в дома му пристигнали св. Г. М.а, В. И., подсъдимият И. И., Н. Е., както и чичото на Р. И. - св. А.П.А.. Пред тях Р. И. им разказала за случаите, в които подсъдимият И. се е опитвал да я принуждава да хваща половия му член. Подсъдимият взел нож от масата и го дал на св. С.И. като му казал: „надупчи ме, ако мислиш, че това е вярно“, при което последният взел ножа от ръцете му. През цялото време подсъдимият И. отричал да е извършил блудствени действия спрямо св. Р. И., а жена му - св. Н. Е. настойчиво и приповдигнато повтаряла, че това не можело да бъде истина. По време на възникналия конфликт, подсъдимият, както и неговите роднини споменали, че през периода, който описва пострадалата, той е бил с контузен крак и в процес на възстановяване, като не е имал възможността да кара велосипед. След скандала, двете семейства престанали да поддържат приятелски взаимоотношения, а семейството на пострадалата уведомило компетентните органи за случая. Първоинстанционният съд е извел описаната фактическа обстановка, като се е позовал на следните доказателства: частично на обясненията на подсъдимия И. И., изцяло на показанията на пострадалата Р. С. И. - дадени в съдебно заседание, включително и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. Е.Е.А.; показанията на св. П. П. А., дадени в съдебно заседание, включително и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. С.Ф.И. - дадени в съдебно заседание, включително и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. Н. П. А. - дадени в съдебно заседание, включително и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. А.П.А. - дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.284, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. С.Н.Р. - дадени в съдебно заседание, включително и тези, дадени пред друг състав на съда и на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. Г. И.а К. - дадени в съдебно заседание; показанията на св. М.З.К. -дадени в съдебно заседание, включително и тези, дадени пред друг състав на съда, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. Н.М.Е. (частично), дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.284, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. Г.З. М.а (частично) - дадени в съдебно заседание и тези дадени, на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.284, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. Р. И. М.; показанията на св. В. Р. И. (частично), дадени в съдебно заседание и тези дадени, на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.284, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, както и от събраните както в хода на съдебното следствие, така и в хода на досъдебното производство писмени доказателства, в това число заключения на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на Р. С. И., съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. И. Р. И., съдебно - медицинска експертиза, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия. Районният съд е направил подробен анализ на отделните свидетелски показания и обясненията на подсъдимия. Относно деянието, извършено в кР. на месец август 2021 г., съдът се е позовал на прякото доказателство – показанията на пострадалата Р. И., като подробно в мотивите на присъдата са пресъздадени всички обстоятелства, съобщени от нея – поводът да бъде в компанията на подсъдимия (разходка с велосипеди на пострадалата и неговата дъщеря Р. И.а), конкретните действия на подсъдимия в неговия дом - хванал я изотзад за ръцете, казвайки й, че се е „схванала“, и започнал да ги движи в страни и назад, усетила допир с част от тялото му, обърнала се и видяла, че половият му орган е отвън - изправен. Първоинстанционният съд е посочил и останалите значими факти, които е установил от показанията на пострадалата – подобни действия няколко дни по-късно в дома й, когато била сама и подреждала дрехи в стаята си, последван от трети случай след още няколко дни, когато пострадалата лежала на спалнята на родителите си, когато подсъдимият влязъл и отново повторил „упражненията“. Съдът е подложил свидетелските показания на Р. И. на подробен анализ, като е верифицирал истинността им, съпоставяйки ги с другите доказателства – гласните, които по своята процесуална природа представляват „производни“ доказателства – показанията на св. Е. М., която е първият човек, с когото месеци по-късно пострадалата е споделила за извършеното от подсъдимия, както и всички роднини на пострадалата, които непосредствено след разкритията на малолетната Р. И. са узнали за случилото се – нейната майка П. А., баща й С.И., вуйчо й А. А. и неговата съпруга Н. А.. Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на Р. С. И., оценявайки ги като достоверни и отчитайки тяхната образност, последователност и неотменимост. Този извод първият съд убедително е мотивирал, като се е позовал на вторичните доказателства – показанията на свидетелите, пред които пострадалата е разказала за преживяното, като правилно е изложил безспорните в теорията и практиката разбирания за допустимост на този подход. Аргументите на първоинстанционния съд следва да бъдат надградени с допълнителните съображения, че поведението на пострадалата, на нейната приятелка св. Е.А. и последвалото бързо развитие на събитията, прави логически свързана и житейски оправдана версията, изложена от Р. И. и нейните близки. Обстоятелството, че в рамките на осем месеца пострадалата Р. И. не се е оплакала от преживяното намира обичайното психологическо обяснение, което е обсъдено и от първия съд – 12-годишно дете, което е станало жертва на сексуално посегателство от възрастен мъж, който е изключително близък на цялото семейство. Св. Е.А., разпитана чрез съдебна поръчка от компетентния орган на Германия, както и от първоинстанционния съд чрез видеоконферентна връзка, дава подобни показания за силното притеснение на Р. преди да й сподели за преживяното, както и за последващата й емоционална реакция. Свидетелката А. към този момент е била с по-голям житейски опит (на 19 години), но едновременно с това все още в тийнейджърската възрастова граница близка до пострадалата, която я е възприемала като своя приятелка. Именно тази близост е способствала пострадалата да й се довери. В разпита пред съда А. описва образно проявата на срам и притеснение да разкаже какво точно й се случило, описвайки го като нещо „грозно“, направено от приятел на баща й. След изброяване от свидетелката на различни имена със споменаването на името на „И.“, Р. И. отговорила утвъдително и се разплакала, пояснявайки, че си е „свалил гащите“. Св. А. предположила какво се е случило и веднага завела Р. при майка й – П. А., Свидетелката е присъствала и на последвалото скоро след това публичното изобличаване на подсъдимия пред близки и роднини, на което Р. описала, че я е карал да прави някакви движения с ръцете, насочвайки ги към половия си член. Св. А., както и другите преки очевидци, установяват и факта на частично разкаяние и признание от подсъдимия, който заявил „съжалявам, Р., може и да съм го направил, но ти сигурно си се объркала…“. Самата свидетелка А. е подала официален сигнал в полицията – РУ Долна Митрополия (л. 11, ДП), в който е изложила възприятията си относно съобщението й от детето Р. И.. Преките възприятия на св. А. от силно емоциоланото състоянието на детето, когато е разказало за първи път – пред нея, а впоследствие и пред близките си, са факт, който потвърждава автентичността на преживения от Р. И. срам и страх да се оплаче, което обяснява и забавянето в изобличаването на извършителя. Освен от близките на детето, видимите маркери за стрес са били възприети от психолога С. Р., която е била повикана в полицията при получаване на оплакването и е провела психологична беседа с Р. И.. В показанията си като свидетел Р. описва емоционалното състояние на детето, както провокираната от нея спонтанна реакция, когато й задала въпрос за евентуално удоволствие от преживяното, на което Р. И. реагирала мигновено с разширяване на зениците и възмущение. Тези обичайни психологични бариери са констатирани в конкретния случай чрез експертното заключение на вещите лица – д-р Л. Т. (психиатър) и А. И. (психолог), изготвили комплексната психолого-психиатрична експертиза, която е имала за задача да изследва личността на пострадалата. Наред с изводите за наличието на свидетелска годност на Р. И., вещите лица са отчели личностовите й особености при решаване на проблеми – примирение, търпение, изчакване за разрешаване от само себе си. Също така вещите лица са констатирали, че няма маркери за преувеличаване или омаловажаване, нито данни за внушаемост и склонност към фантазмени преживявания. Макар изследването да е проведено през м. август 2022 г. (една година след деянието), все още са били налични „дискретни емоционални и поведенчески симптоми – неудобство, тревожност, чувство на вина, страх от фрустратора, несигурност, обърканост, смяна на емоциите“, които експертите свързват с описаните от детето събития в миналото. Трайното състояние на емоционален и психичен стрес е констатирано от оценката на потребностите на пострадалата, изготвена по възлагане от въззивния съд в съответствие с изискванията на чл. 7а, ал. 2 ЗПФКПП, изготвена от представители на специализирана социална услуга (психолог към ЦСРИ за жени и деца претърпели насилие към Община Плевен), Дирекция „Социално подпомагане“ (началник отдел „Закрила на детето“ – Долна Митрополия) и РУ МВР Долна Митрополия (инспектор „Детска педагогическа стая“). Констатациите на мулдисциплинарния екип (л. 58-68 от ВНОХД 376/25) са относно отчетливи признаци на повишена тревожност, страх от повтаряне на насилието, чувство на вина и срам. В индивидуалната оценка е посочено, че и към момента детето се намира в уязвимо емоционално състояние, което се влошава при риск от среща с извършителя, поради което е дадена и препоръка за предприемане на специални защитни мерки за ограничаване на контактите. Първоинстанционният съд убедително е дал отговори на защитните възражения, че показанията на пострадалото дете са недостоверни, като ги е съпоставил с вторичните доказателствени източници и е формирал правилният извод, че Р. И. е възпроизвела своите преки възприятия добросъвестно и достоверно, поради което и не следва да бъде приповтарян целият доказателствен анализ на контролирания съд. Настоящата инстанция следва да добави допълнителни аргументи в подкрепа на този извод на първия съд, които могат да бъдат извлечени от бързата динамика на събитията, последвали първоначалното разкритие на престъплението. След разказа на Р. И., прераснала в скандал между двете семейства, също е косвено доказателство В подкрепа на това, че незабавно след узнаване за извършеното от страна на подсъдимия с малолетното дете, нейните родители са поискали да изяснят ситуацията, търсейки обяснения от подсъдимия в присъствието на неговите най-близки родственици – баща му Р. М., майка му Г. М.а, брат му – В. И. и съпругата му Н. Е.. Тази родова среща на двете разширени семейства, на която е присъствала и св. Е. М., безспорно е била проведена, съгласно обясненията и на подсъдимия и всички негови близки родственици, които установяват, че причината е било публичното обвинение от страна на родителите на Р. И. срещу подсъдимия И.. Показанията на всички тях са коректно и подробно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция. Въззивният съд оценява като правилни, подробни и убедителни съображенията на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил версията, поддържана от В. И. (брат на подсъдимия) и Г. М.а (майка на подсъдимия), че семейството на пострадалата тенденциозно и користно е изградило обвиненията срещу подсъдимия. Освен че се базира на голословни изводи, а не преки възприятия за конкретни факти, тази версия е недостоверна и съпоставена с обясненията на подсъдимия и всички останали свидетели, от които се установява, че до публичното обвинение на подсъдимия той е бил в изключително близки приятелски отношения със семейството на пострадалото дете. Житейската логика, която в случая следва да намери приложение при разумната оценка на изложената теза за користни подбуди в поведението на пострадалото дете и неговото семейство. Обясненията на подсъдимия, че реакцията на пострадалото дете е била провокирана от направена забележка, че пуши, както и шеги, че си има гадже, представляват защитна версия. От една страна такива разговори не са водени, за което свидетелства както пострадалата, така и нейните родители, които подробно описват деня и обичайните срещи с подсъдимия. Р. И. е била в парка на детската градина, когато е решила да сподели на своята по-голяма приятелка св. Е.А., което е довело до публичното разкритие на престъплението. По вече изложените съображения се отхвърли версията за недобросъвестност при депозиране на показанията както от страна на детето, така и на другите свидетели, станали очевидци на първоначалната реакция и търсената морална отговорност от подсъдимия в присъствието на неговите близки. Първоинстанционният съд убедително е изложил правилни съображения, с които отхвърля версията за съгласуваност и преднамереност в поведението на пострадалата и семейството й. Правилно районният съд не е изградил фактически изводи на база на представеното полиграфско изследване, за провеждането на което е разпитан като свидетел изследователят Л. Х.в С.. Това, че според инструменталното изследване с полиграф и неговата интепретация подсъдимият И. И. казвал „истината“, не са преки свидетелски показания за факти, а интерпретация на изследваните биологични функции на подсъдимия при задаване на въпроси, свързани с фактите на обвинението. Верни са изложените от първия съд правни съображения, че изследването с полиграф не е нито доказателствено средство, нито способ за установяване на факти по смисъла на НПК и резултатите от такова изследване не могат да се използват като доказателствен източник в наказателния процес, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, на която коректно се е позовал първия съд. Резултатите от такъв тип изследване не могат да се приобщават в наказателния процес чрез други способи – експертиза или разпит на лицето, провело изследването, в качеството на свидетел, какъвто е настоящия случай. Изводите от изследването, които защитата иска да валидира със свидетелските показания на св. С., са типичен опит за изграждане на защитна версия, която в случая е негодна и не може да всее съмнение в извода на съда за доказаност на деянието и неговото авторство. Отделно от това, от съдържанието на писмения документ (л. 21 и сл. ДП), съставен от св. С., е видно, че същият е бил насочен към „вниманието на Н.М.Е. (съпругата на подсъдимия). Именно поведението на Н. Е. към момента на изобличаване на извършеното от подсъдимия в присъствието на членовете на двете семейства е прекъснала поднасянето на извинения към пострадалата (св. П. А. „Накарах Р. да стане от стола и да му каже в очите това, което се е случило. Тя го направи, тогава И. каза: - Р., извинявай, ако може би нещо такова съм направил..“, - тогава жена му на И. започна да обижда дъщеря ми, че нямала гъз и цици, какво ще търси от нея…“). Тази активна протективна роля на св. Н. Е. още преди да се изяснят обстоятелствата, и отразеното в документа от полиграфското изследване, индикират, че същият е бил насочен към избягване на последваща съпружеска криза в отношения, а не към обективно разкрИ.е на истината. Неуспешен е и опитът на защитата да убеди съда, че в инкриминирания период подсъдимият обективно не е имал възможност да кара велосипед. На първо място, самото престъпно деяние е осъществено в положение, което не е свързано с велосипед. Очевидно, че с тази теза се цели разколебаване на достоверността на свидетелските показания на пострадалата, която описва обстоятелствата, при които е била в компанията на подсъдимия и неговата дъщеря – да карат колелета. По вече изложените съображения съдът се довери на показанията на пострадалата, а съдебно-медицинската експертиза, направена на база на медицински документи, не може да разклати този извод на съда. Това е така, защото експертизата е отговорила на въпроса за обичайния период на възстановяване 2-3 месеца след документираната коленна увреда (изкълчване на петалата) към 17.06.2021 г. Вещото лице д-р Т. обаче не е имал преки впечатления от здравословното състояние на подсъдимия, каквито са имали свидетелите, на които съдът се довери – пострадалата, както и нейните близки, които до разкрИ.е на престъплението са общували ежедневно с подсъдимия и неговото семейство. Отделно от това, към кР. на м. август 2021 г., инкриминирания период, вече са били изтекли повече от два месеца. Изводите, направени от районния съд и споделени от настоящата инстанция, не се разколебават от доказателствата, събрани пред въззивния съд. По искане на защитата бе допуснат разпит на малолетната дъщеря на подсъдимия Р. Р.а (13 г. към момента) при осигуряване на всички процедурни мерки за щадящо третиране на детето – свидетел. Разпитът бе проведен в специализирано помещение „Синя стая“, без директен контакт на детето със страните и със съда, със съдействието на обучени специалисти психолози и прилагане на адаптирани към възрастта и положението на детето техники. В свободния разказ на детето за сподели за хобита и интереси, Р. Р.а съобщава, че обича да танцува, но спряла да ходи на народни танци заради братовчедка й Р. И., която „повдигна обвинение срещу баща ми за сексуално намерение към нея“. Преди това двете били „като сестри“ и постоянно си гостували. Отношенията им се влошили, след като „тя повдигна обвинение срещу баща ми. Това беше през 2022 или 2023 г.“. След това без насочващ въпрос, детето започва да разказва изключително подробно за случай отпреди 7 години: „през 2018 г., когато съм била на 6 и половина, леля ми беше купила колело за рождения ден, но ми го прати малко преди него, за да ме научи тати да карам. Ние с нея решихме да караме колела. Тъй като мама никога не ни пуска сами, реши да накара тате да дойде с нас. Бяхме аз, Р., брат ми, Р., К. и Д. или без нея, не знам. Карахме колелета и тъй като брат ми беше по-малък от мен, аз, брат ми и тате бяхме по-бавни, защото аз и тати отговаряхме за брат ми. Караме колелетата и стигнахме почти до ••• и се върнахме, защото се отдалечихме много. Пътят беше прав, нямаше гористи местности и се върнахме. Изведнъж ние поискахме вода и бонбони. Тати се прибра у дома, а аз, Р.то и брат ми го изчакахме пред портата. Тати влезе вътре до мама, за да вземе пари за вода и бонбони. Взе пари и отдихме до магазина…“. На въпроса към детето защо описва този случай от 2018 г., Р. Р.а отговаря: „Защото тогава аз и тя излизахме и тя е подала обвинение срещу тате и единствените случаи, когато ние сме оставали сами е този.“. Запитана за това, как е разбрала за случилото се, отговаря: „Аз бях малка… бяхме отишли до баба. На връщане, когато си тръгнахме, тя беше в една кола с едно момче и едно момиче – К. и А.. Тя беше запалила цигара. Тате реши, че е уместно да каже на баща й и се пошегува с приятеля й, който е от ромски произход, но не за да го нагруби, а просто шега. Тогава тя каза: - Ти ще видиш сега, аз ще те оправя!, - и си влезе вътре….Изведнъж след няколко часа, дядо идва и започна да хлопа. … Чух, че се говорят такива неща. Май една седмица след това…Бях разклатена и попитах какви са тези неща. Тате седна до мени и ми даде един документ…Аз попитах: - Какъв е този документ?, - а той ми каза: - От полиграф. Вместо той да ми прочете документа, ми даде аз да го прочета, защото, както казах аз по принцип съм доста умна и се научих да чета много бързо. Прочетох го и аз видях, че няма такива неща и че това се отрича и че той ми казва истината.“ Р. Р.а описва и отношенията си с пострадалата след събитията: „Спряхме всякакъв контакт. Единственият контакт, който проведохме пак, беше през 2024 г….Стана един проблем на народните танци…казах на класната или да избира мен, или нея, защото аз не исках тя да влиза с мен в народните танци. Класната ми каза: „…ще избера теб.“. Тя говори с Р. и Р. решава по време на репетицията, че ще дойде и ще вдигне скандал и ще каже: „Ти, за какво не ме искаш, какво лошо съм ти направила аз? Ти и баща ти ще видите, ще се докаже в съда!“. На въпрос дали има причина за това поведение на пострадалата, малолетната свидетелка отговаря: „Отмъщение. Заради приятеля й и за това, че тати я издаде да пуши.“. Въззивната инстанция подложи на много задълбочен анализ показанията на малолетната Р. Р.а (дъщеря на подсъдимия) и прие, че същите не могат да установят факти, които да са пряко относими към инкриминираното деяние. Св. Р. Р.а, за разлика от пострадалата Р. И., няма преки възприятия върху действията, които са извършени от подсъдимия спрямо пострадалата. Показанията на Р. Р.а съдържат основно оценъчни съждения (дали баща й или пострадалата казват истината) и интерпретации. Предвид ниската възраст на детето и изключително силната емоционална връзка с бащата (подсъдимия), установена в хода на разпита, съвсем естествено е проявлението на този конфликт на лоялност към родителя и задължението за обективни показания. Наред с тези субективни особености на детската личност, в съдържанието на разпита на Р. Р.а, който показва множество индикатори за тенденциозност, т.е. целта не е да подпомогне разкрИ.ето на обективната истина, а подкрепа на защитната версия на подсъдимия. Такива пизнаци са опитът за дискредитиране на пострадалата (която лъже с цел отмъщение), ясно повторение на тезата на подсъдимия (че не е оставал насаме с пострадалата, че разкрил връзката й с момче, както и че пуши, която мотивирало желание за мъст от нейна страна), морални оценки, които не са характерни за възрастта на детето. Детайлизацията на единствения, според малолетната свидетелка, случай, когато са карали заедно колелета бил през 2018 г., когато Р. Р.а е била едва 6 годишна. Всички подробности от това събитие, което според разказа й не се е откроило с някаква особеност, не предполага да бъде толкова ясно и детайлно запомнено и възпроизведено 7 години по-късно и то без да има зададен въпрос. Затова в тази част показанията на св. Р.а съдът оцени не само като тенденциозни, но и като недостоверни. Същото се отнася и до описания от нея случай, когато видели пострадалата в кола с момче и да пуши, за което, според малолетната подсъдимият сметнал, че „уместно“ да съобщи на бащата на пострадалата, на което тя ме се заканила. Такова събитие, както беше обсъдено по-горе, не се е случвало в обективната действителност и същото е изцяло защитна версия, която се възпроизвежда от малолетното дете на подсъдимия. Въззивният съд възпроизведе дословно части от разпита на детето, за да бъде ясно възприето, че използваният от малолетното дете език е нехарактерен за възрастта и възпроизвежда сложни конструкции за изводи – лъжа/истина, намерение за отмъщение и пр. Заедно с това детето дава показания за последващото отношение към пострадалата в училищната общност, което се демонстрира морално обвинение по повод оплакването от пострадалата. Това прави свидетелят демонстрирано необективен и пристрастен. В подкрепа на тази оценка на показанията на Р. Р.а е и обстоятелството, че нейният разпит е поискан от защитата едва в хода на въззивното производство, четири години след разкрИ.е на престъплението. В обобщение следва да се посочи, че първоинастанционният съд е изложил своите изводи по фактите въз основа на задълбочено и подробно обсъждане на всички доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставяйки различните версии на защитата и обвинението. Логическите съждения на контролирания съд не търпят критика, обективно и съответно на действителното съдържание на свидетелските изявления са направени и фактическите изводи. По тези съображения въззивната инстанция достигна до извод, че първоинстанционния съд е вярно е установил фактическата обстановка, при процесуално правилен доказателствен анализ, поради което оплакванията във въззивната жалба на защитника адв. Г. в тази насока са неоснователни. Както и първият съд, така и контролиращият, оцени показанията на пострадалата като достоверен източник на факти, а изложените твърдения на подсъдимия за обективни пречки пред подсъдимия да управлява велосипед, както и за предходни отношения, които са мотивирали пострадалата да набеди подсъдимия, са неубедителна защитна версия. Неоснователни са и оплакванията на адв. Г. за допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита. В хода на пренията защитникът подробно обосновава тезата си, че нарушенията са допуснати при изготвяне на обвинителния акт, които са били релевирани още в разпоредителното заседание. В обвинителния акт били описани три деяния – на неустановена дата преди август 2021 г., действия, извършени няколко дни по-късно и трети акт в кР. на лятото, когато пострадалата била сама вкъщи, поради това за защитата останало неясно за кое деяние е осъден И. И.. Дори да се приеме, че това е описаното в пункт първи, то липсват обстоятелствата относно мястото и начина на извършване на деянието, което било в противоречие с Тълкувателно решение №2/2002 г. ОСНК. На тези възражения на защитата първоинстанционният съд е дал убедителен и изричен отговор в хода на разпоредителното заседание, проведено на 14.03.2023 г. (л. 38-39 от НОХД №1170/23). Съдът е мотивирал извода си за неоснователност на искането на защитата съдебното производство да бъде прекратено и делото да се върне в предходаната му фаза, изяснявайки, че описаните в абзац 2 – 3 действия на подсъдимия, поради липсата на конкретика за време и място, не са включени в диспозитива и няма обвинение за продължавано престъпление. В тази връзка преди окончателното произнасяне на съда, прокурорът ясно е заявил същото, разграничавайки описаните действия в абзац 1 от обвинителния акт, при които е имало докосване на половия член, както е и в диспозитивната част на обвинението, докато в другите описани случаи такова докосване не се твърди. Прокурорът мотивирал защо е невъзможно да направи по-голяма конкретизация на времето - особеностите на пострадалата – 12-годишна. На първо място, на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК защитникът е имал право на жалба срещу това определение на съда, с което са отхвърлени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Това процесуално право не е било упражнено. При това положение и съгласно чл. 248, ал. 3 НПК е настъпила процесуална преклузия за повторно излагане на същите възражения пред въззивния съд. За пълнота следва да се посочи, че и съдържателно възражението е неоснователно. В случаи на деца, пострадали от блудствени действия, при нееднократност на актовете и то в условия на близки отношения с извършителя, е обичайно всяко деяние да не може да бъде конкретизирано. В случая прокурорът е избрал да повдигне обвинение само за едно от деянията, а не за трите описани акта при условията на продължавано престъпление. Затова и при яснота за кое точно деяние прокурорът обвинява, няма засягане на правото на подсъдимия да знае фактическата рамка на обвинението, за да организира адекватно защитата си. Очевидно, че именно това свое право реализира в случая И.. Инкриминираното деяние е описано с обстоятелствата, при които подсъдимият е останал насаме с детето – по време на разходка с велосипеди, приканвайки пострадалата да търсят шише с вода в жилището му. Основната линия на защита на подсъдимия е именно в опровергаване на тези обстоятелствата, по който се опитва да обори и достоверността на свидетелските показания на пострадалата. Подобни аргументи в близка хипотеза са изложени в Решение №50138/13.12.2023 г. по н.д.№474/22 на ВКС, в което е прието, че „Спецификата на разглеждания случай, отчетена в мотивите на апелативния съд, определя обективна невъзможност деянията в съответната им разновидност да бъдат съотнесени към прецизно определени дати. От значение е, че е посочено какви точно са били блудствените действия“. Именно тази конкретизация на блудствените действия е направена в обвинителния акт достатъчно подробно и ясно, поради което и не буди съмнение за това дали реално се засяга процесуалното право на защита на подсъдимия. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на доказателства, които са в съответствие с процесуалните изисквания, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, поспециално нормата на чл. 149, ал. 1 НК. Първият съд е обосновал правилно, че с доказаното деянието подсъдимият И. Р. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.149, ал.1 НК – с това, че на неустановен ден в кР. на м. Август 2021 г., в гр. Т., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р. С. И., родена на ••• г. (12-годишна), като действията се изразяват в хващане на ръцете й, движение с тях встрани и назад и допирането им до половия му член. Правилно съдът е обсъдил и субективната страна на престъплението, осъществено при пряк умисъл, който е бил насочен съм извършване на блудствени действия, целящи възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Този извод е обоснован с възрастта на подсъдимия, неговата житейска и социална зрялост, физическо и психично развитие, които са му позволявали да разбира, че извършеното е забранено и именно поради тази укоримост, подсъдимият е търсил усамотение с пострадалата. Желанието да настъпят обществено опасните последици е обективирано в целенасочените и настоятелни действия, чието естество (да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление) е очевидно, след като и без да е необходимо за съставомерността, но е настъпил и резултата - възбудата на половия член на подсъдимия. Подсъдимият е имал съзнание и за възрастта на пострадалата, което е несъмнено с оглед изключително близките семейни отношения, които са поддържали. Първият съд е обсъдил подробно назначената от досъдебното производство психолого-психиатрична експертиза, която е установила категорично, че няма засягане на психичните или интелектуални годности на подсъдимия, които да засягат вменяемостта му. По наказанието При определяне на вида и размера на наказанието, районният съд е посочил, че се ръководи от началата на чл. 54 НК и целите, поставени от чл. 36 НК. Съгласно първият принцип съдът взел предвид обществената опасност на престъплението по чл.149, ал.1 от НК, която намира израз в размера на предвидената санкция (от 1 до 6 години лишаване от свобода), както и значимостта на обществените отношения, които се засягат - половата неприкосновеност на личността. Съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение и положителните характеристични данни. Въз основа на тези съображения е приел, че справедливото наказание следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но без те да обуславят приложението на чл. 55 НК, защото не са многобройни, нито е налице изключително такова. Ето защо е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, което според първия съд ще изпълни целите на наказанието, най-вече превантивната му роля да се поправи подсъдимия и да се въздейства предупредително върху него да не извършва занапред подобни посегателства върху психиката на околните. След мотивите за определяне на наказанието, съдът декларативно е посочил, че на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. В тази част присъдата е оспорена от частния обвинител и от прокурора и следва да бъдат обсъдени възраженията им. Частният обвинител с въззивната си жалба иска увеличаване на наложеното наказание към средата на предвидения размер (в случая около 3 г. и 6 м.), като счита, че районният съд е определил несправедливо наказание без да вземе предвид отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – особено високата степен на обществена опасност на деянието, насочено против половата неприкосновеност, възрастта на пострадалата, планирането и създаването на подходящи условия за осъществяване на престъпната цел, както и личната и обществена опасност на дееца. Оплакванията на частния обвинител са частично основателни – по отношение на това, че първоинстанционният съд неправилно е отмерил отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия, след като правилно е приел, че той е виновен и подлежи на наказание. Съображенията за това са следните. Като отегчаващи отговорността на И. И. е следвабо да бъдат отчетени възрастта на детето -12 годишна; изключително близката връзка между двете семейства, която е способствала Р. И. да подходи с доверие към преднамерено създадената причина за усамотяване с подсъдимия; последвалите (неинкриминирани) още два опита за повтаряне на същите действия, когато пострадалата е била сама в дома си; настъпилия резултат – половата възбуда на подсъдимия и физическия контакт между ръцете на детето и половият му член, предизвикан от него, макар и без сила под претекст за правене на „упражнения“. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчете и продължителната травма върху психиката на пострадалото дете, въпреки изминалия период от над 5 години от датата на деянието. Страха, срама и безпокойствата все още са налични и са установени чрез различни способи – психолого-психиатричната експертиза, показанията на свидетелите – както от близкия семеен кръг, така и училищния психолог, както и от специализираната индивидуална оценка на пострадалото дете. Тази продължителна виктимизация на Р. И. се установява и от разпита на доведената от защитата малолетна свидетелка Р. Р.а, която описва конкретен случай на конфликт с пострадалата, защото не иска да бъдат в една и съща група по занимания в училището в малката общност. Макар поведението на Р. Р.а и другите близки на подсъдимия да не може да му бъде вменено в отговорност, то следва да бъде съобразена ролята на подсъдимия при формиране на негативните нагласи на дъщеря му към пострадалата. В разпита на малелтната Р. Р.а бе заявено изричното й запознаване към момент, в който е била на 9 години, с документ от полиграфско изследване, който убедил детето, че баща й казва „истината“, както и последващото повлияване на детето, че приятелкатата й Р. И. иска да „отмъсти“ на баща й. Това повторно виктимизиране и без специални знания неминуемо продължава периода на справяне с последиците от деянието. Въпреки този пропуск в мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че като балансиращо смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетена продължителността на наказателния процес срещу подсъдимия, който е започнал през м. май 2022 г. и към настоящия момент са изминали почти 4 години. Тази продължителност на процеса е в противоречие с разумния срок и следва да намери своята компенсация чрез смекчаване на наказанието. Ако не беше налична тази продължителна забава, справедливото наказание, определено при отчитане на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства - подсъдимият е неосъждан, с добро процесуално поведение, добрите данни за цялостното му поведение в общността, подкрепящата семейна среда и социална адаптираност, би било в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Използвайки зададеният от ЕСПЧ стандарт за вътрешно компенсиране при нарушаване на разумния срок (напр. делото Furcht v. Germany и др.), въззивният съд прие, че следва да смекчи значително наказанието и да го намали на 1 година. При това положение, макар и по различни съображения, се налага извод, определеният по вид и размер наказание от първия съд е справедлив, а искането на частния обвинител, чрез повереника А. З., за неговото увеличаване към средния размер, е неоснователно. По оплакванията на прокурора във въззивния протест, поддържани и от частния обвинител, за липсата на мотиви и основания за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В тази част присъдата на първоинстанционния съд търпи критика. Основателни са възраженията за липса на мотиви. Съдът декларативно в мотивите си е посочил, че следва да се приложи нормата на чл. 66, ал. 1 НК. Въззивната инстанция може да компенсира този пропуск, излагайки собствени съображения в тази насока. Съгласно чл. 66, ал. 1 НК съдът може да отложи изпълнението на наказание лишаване от свобода, ако наложеният размер е до 3 години, лицето е неосъждано на лишаване от свобода и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Формалните условия, свързани с размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало (подсъдимият е реабилитиран) са изпълнени. Третата предпоставка, която изисква обосновка от съда, не е налична, защото според настоящата инстанция целите по чл. 36 НК, които преследва наказанието, и по-специално поправянето на осъдения, не могат да бъдат постигнати с условно наказание. Преди съдът да прецени как може да се постигне поправяне на подсъдимия, следва да изходи от актуалното състояние на неговата личност, която е подробно изследвана от съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от доц. д-р Л. Т. (психиатър) и А. И. (психолог), обсъдена и от първоинстанционния съд като изводи, но не и в контекста на адекватното санкциониране. Както правилно е посочил в мотивите си районния съд, доверявайки се на експертните изводи, личността на подсъдимия И. И. се отличава със следните особености – завишени стойности на опозиционно поведение и негативизъм с противопоставяне в маниера и поведението в диапазона от пасивна съпротива до активно отхвърляне на авторитети, норми и правила. Предразположен е към проява на агресивно недоверие в границите от внимание и предпазливост до убеденост, че хората планират или му нанасят вреда с проекция на собствената враждебност към околните. В ситуация на фрустрация, освидетелстваният демонстрира външна насоченост на гнева, враждебността и неудовлетворението вследствие преживяване на непримиримост с фрустриращото въздействие и ниска вероятност да го приеме с реакция на търпимост и толерантност или да го омаловажи като негативни последици за себе си. Личностовите особености на И. са изразени в степен акценти и не разстройват значително социалната му адаптация, но е емоционално незрял и същевременно лабилен, склонен към фасадни изблици на плач, фиксиране в собствените си егоцентрични по същността си потребности и демонстративно поведение без оглед на последиците. Вкопчен е в ролята си на жертва на обстоятелства, довели до актуалната ситуация. Установява се преекспониране на физически оплаквания и психични страдания, споделя и интензивни преживявания на безпокойство. Този нисък личностен капацитет на подсъдимия, липсата на критичност към извършеното (без това до води до отегчаване на отговорността му при преценка на обстоятелствата по чл. 54 НК), съчетано с недостоверни версии в опит да се дискредитира пострадалото дете, което е изложено на продължително повторно виктимизиране, след като е разкрило престъплението, води до извода на настоящия съд, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати само с ефективно изпълнение на наказанието. По този начин освен индивидуалната превенция на подсъдимия, ще се постигнат и превантивните цели на наказанието – както индивидуалното предупреждение, така и генералната превенция. Въззивният съд изгради своите изводи за личността на подсъдимия, кредитирайки заключението на комплексната експертиза. В тази връзка обсъди, но не възприе препоръките на пробационната служба, съдържащи се в предсъдебния доклад, изискан от настоящия съд. Съображенията за това се базират на обстоятелството, че пробационния служител е изградил своята експертна оценка само въз основа на съобщеното от подсъдимия без да са използвани пълния научен методологичен инструментариум, с който работят психиатрите и психолозите, както и защото не разполага с данни за цялостния контекст, разкрит в хода на съдебното следствие. Тук е мястото да се отчетата и специфичните потребности и вреди на пострадалата Р. И., която уязвимост не е била адекватно отразена и адресирана още след подаване на сигнала в полицията. Тя е пострадало лице със специфични нужди от защита по смисъла на § 1, ал. 4 ДР на НПК в сила от 2017 г., с който съгласно § 104 ПЗР на НПК (ДВ, бр. 63/17) се въвеждат изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Това е така, защото пострадалите от престъпления деца винаги имат специфични нужди, а в случая се наслагва и втори рисков признак върху възрастта на пострадалата – че е жертва на престъпление против половата неприкосновеност, в условията на близки отношения с извършителя. При тези допълнителни обстоятелства, свързани с уязвимия статут на пострадалата, е следвало да се прилагат още от досъдебната фаза, а впоследствие и пред първоинстанционния съд допълнителни средства за защитата на Р. И. от повторно виктимизиране, страдание, включително за запазване на достойнството й по време на разпит. Относимите към конкретната ситуация на пострадалата правила се съдържат в член 18 – 21 от Директивата, регламентиращи правото на защита от вторично и повторно виктимизиране, включително срещу риска от емоционално или психическо страдание, или за защита на достойнството на жертвите по време на разпит и при даване на показания. Право да се избягва контакт между жертвата и извършителя на престъпление, право на защита в хода на разследването в наказателното производство като се гарантира, че в хода на разследването в наказателното производство броят на разпитите на жертвите е сведен до минимум, като разпитите се провеждат само доколкото това е абсолютно необходимо за целите на разследването в наказателното производство. Правото на защита на неприкосновеността на личния живот на пострадалите, което изисква държавните органи да предприемат подходящи мерки за защита на неприкосновеността на личния живот. Съгласно чл. 280, ал. 6 НПК първоинстанционният съд е бил длъжен да прецени дали показанията на пострадалата могат да бъдат прочетени. Едва при наличието на пречка или някаква изключителна нужда, съдът може да пристъпи към разпит, но при вземане на допълнителните мерки за избягване на контакт с подсъдимия. В случая такива мерки не са били взети и показанията на Р. И. са давани в заседание в присъствието на подсъдимия. Тези процесуални нарушения са неотстраними, но съдът ги коментира, защото те са довели до удължаване на вече споменатото негативно въздействие на престъплението върху психиката на пострадалото дете. Затова въззивният съд изиска и съобрази индивидуалната оценка на специфичните нужди от защита на пострадалата по реда на чл. 7а – 7в ЗПФКПП Р. И., въз основа на чиито препоръки участието й пред въззивната инстанция бе осигурено само чрез процесуалния представител – повереника адв. З.. Следва да бъде посочено, че индивидуалната оценка на потребностите на пострадалата е вид писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127 НПК и съгласно практиката на ВКС – Решение №576/22.12.2025 г. по н.д. №1044/25, Уязвимостта на пострадалата следва да бъде отчетена не само процедурно, но и при решаване на въпросите за наказанието и условията на неговото изтърпяване. Това е така, съгласно принципите и стандартите, които са в основата на регулацията на Съюзното право, и които са ясно изведени в съображенията за приемане на Директива 2012/29/ЕС. Именно съгласно тези принципни положения следва да се тълкува и приложи както процесуалният закон (чл. 1 НПК), така и материалният – чл. 36 НК и чл. 66, ал. 1 НК. Относимите към конкретната ситуация на пострадалата правила се съдържат в член 18 – 21 от Директивата, които са залегнали и в § 1, ал. 4 ДР НПК, който определя кои пострадала имат специфични нужди и които рискове за тях следва да се преодолеят в рамките на наказателния процес. Правото на пострадалата да бъде защитена повторно виктимизиране и риска от емоционално и психическо страдание, както правото на защита на неприкосновеността на личния живот на пострадалите, изисква ефективна защита. Тази ефективна защита на пострадалата корелира с индивидуалната превенция, която следва да бъде оказана върху подсъдимия, но така също и с генералната превенция, за да бъде преодолян ефекта на продължителното повторно виктимизиране на Р. И.. Ефикасността на наказанието в случаите на сексуално насилие над деца често налага да се приложи достатъчно строго и реално наказание, за да бъде защитата на жертвата адекватна (напр. делото D.М.D. срещу Румъния - наказанието за извършителите на насилие над деца или в тяхно присъствие трябва да е достатъчно строго, за да има възпираща сила; делото М. С. срещу България – при сексуални посегателства практическото прилагане на наказателните норми трябва реално да възпират и др.). Тази пропорционалност на наказанието, формулирана от наднационалния съд, намира своето вътрешно измерение в чл. 35 , ал. 3 НК, изискващ съответствие между престъплението и наказанието, което в конкретния случай прави неприложим института на условното осъждане. При тези съображения въззивният съд достигна до извод, че въззивния протест на прокурора е основателен, което налага на основание чл. 337, ал. 2, т. 2 НПК присъдата да бъде изменена в частта, с която е приложен чл. 66, ал. 1 НК и е отложено изпълнението на наложеното наказание от 1 година лишаване от свобода. Вместо това и на основание чл. 301, ал. 1, т. 6 НПК, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. В останалата обжалвана част присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена на основание чл. 338 НПК. На основание чл. 340, ал. 4 НПК следва да се изпрати незабавно препис от решението на прокурора. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, за което има доказателство, че са платени 700 лв. (л. 73). Съгласно чл. 6 от Закона за въвеждане не еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана с еврова равностойност 358 евро. Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 2 НПК и чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд