Решение № 977 от 6.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1408/2025 г.

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи.

2. Образувано по жалба, предявена от А. Г. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Велинград, [улица], с посочен съдебен адресат адв. В. П., гр. Пазарджик, [улица], срещу Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, е отстранен временно от длъжност главен инспектор А. Г. С., на длъжност началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“, отдел 07 „Превенция н корупция“ при дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, за срок от два месеца, считано от датата на издаване на заповедта, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

3. Пространните описания и възражение изложени в жалбата се свеждат до следното :

Поддържа се, че оспорената заповед е издадена „….при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон и неговата цел…“.

Възразява се, че в заповедта не са изложени каквито и да е логически съображения за наличието на реална възможност за възпрепятстване разкриването на обективната истина по конкретното дисциплинарно производство.

Твърди се, че Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., е издадена „…не с цел постигане законови цели…“, а единствено да бъдат нанесени вреди на гл. инспектор С., да бъде дискредитиран и да бъде уронен престижа и доброто му име.

Счита се, че директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР, не е компетентен в конкретния случай да прави предложение за издаване на заповед за временно отстраняване от длъжност на жалбоподателя.

Оспорват се фактическите съображения изложени в мотивната част на оспорената заповед, както и че служебното положение на жалбоподателя, би затруднило разкриването на обективната истина.

Според жалбоподателя, ограничаване на личните му права за срок по-голям от законово определения представлява непропорционална мярка, тъй като не отговаря на изискването за справедлив баланс между защитимите интереси.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Б. е на становище, че жалбата е неоснователно. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, обективирани в оспорената заповед. Счита се, че същата е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването ѝ.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Възразява се относно размера на исканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

5. Процесната заповед е връчена на нейният адресат на 20.11.2025 г., а жалбата срещу ѝ е постъпила в деловодството на съда на 28.11.2025 г.. При това положение, следва да се приеме, че оспорването е предприето в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че същото е допустимо.

ІІІ. За фактите :

6. С процесната Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи, каза се, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, е отстранен временно от длъжност главен инспектор С., на длъжност началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“, отдел 07 „Превенция н корупция“ при дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, за срок от два месеца, считано от датата на издаване на заповедта, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

7. В обстоятелствената част на същата е посочено, че със Заповед № 8121К-11441 от 16.10.2025 г. на министъра, се провежда дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу главен инспектор С., за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Посочено е още, че в Постановление № РКВ 2025307264510 от 23.09.2025 г. на Районна прокуратура, Пазарджик за привличане в качеството на обвиняем на главен инспектор С., по сл. дело № 27/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура, Пазарджик, се съдържат данни за това, че служителят в нарушение на чл. 31, ал. 2 и чл. 33 от ЗСРС „…След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт..“ и „…Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват…“, противозаконно е съхранявал информация, получена чрез специални разузнавателни средства - престъпление по чл. 284в от НК.

8. Според дисциплинарно наказващия орган, заеманата от главен инспектор С. длъжност му предоставя възможност да я използва, за възпрепятстване и затрудняване на разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство, като му позволява да въздейства върху служители за извършване на действия в негова полза и за манипулиране на предоставяните от тях сведения и като разполага с възможности да ползва информационните фондове на МВР, лично или като търси съдействие или разпорежда на свои подчинени служители.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено още, че установеният във въденото срещу главен инспектор С. дисциплинарно производство начин на действие е да използва служебното си положение, за да обработва неправилно и незаконосъобразно служебна информация, до която има достъп, включително и класифицирана такава, придобита чрез специални разузнавателни средства, като това обосновава необходимостта от неговото временно отстраняване от длъжност.

Счетено е също така, че служебната карта на служителя му предоставя възможност безпрепятствено на влиза и пребивава в сгради и помещения на МВР без служебна необходимост, като може да затрудни събирането или да унищожи доказателства, с което да попречи за разкриването на обективната истина по дисциплинарното производство.

9. По делото, от страна на ответника се представиха единствено копие от оспорената заповед и Предложение за временно отстраняване от длъжност на държавен служител рег. № 7855р-13698 от 19.11.2025 г., на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“, адресирано до министъра на вътрешните работи.

10. В тази насока, трябва да се констатира, че с Разпореждане № 5500 от 28.11.2025г., постановено по настоящото дело, съдът е задължил министъра на вътрешните работи, да представи пълната дисциплинарна преписка по която е издадена процесната Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., като изрично е указал нему, че при неизпълнение на разпореждането, съдът ще приложи правилото на чл. 161 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР, като ще приеме за настъпили или съответно за непроявени, фактите по отношение на които страната не е представила доказателства за които е задължена.

Изрично е указано на ответника и, че изцяло негова е тежестта да установи проявлението на фактите въз основа на които е издадена Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи, както и спазването на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед.

ІV. За правото :

11. Според чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство.

12. Прилагането на предвидената в цитирания нормативен текст мярка, предполага наличие на завършен фактически състав, обемащ: заемане на конкретна длъжност от лицето срещу което е образувано дисциплинарно производство; наличие на такова образувано дисциплинарно производство; опасност за доказването в това производство; връзка между служебното положение и опасността.

В случая с оглед необходимостта да бъде установено проявлението на посочените факти, от съда бе изрично изискана, но от страна на ответния дисциплинарно наказващ орган, не се представи, нито административната преписка по издаване на оспорената заповед, нито пък каквито и да доказателства във връзка с изложените в нея твърдения.

13. Това, само по себе си изключва възможността, да се направи фактически обоснован извод, че срещу С. е образувано дисциплинарно производство, да се разбере какво е конкретно осъщественото от него деяние, което се счита, че е дисциплинарно нарушение; каква е връзката между това деяние и заеманата от С. длъжност; съществува ли фактическо основание да се приеме, че е налице опасност за доказването в дисциплинарното производство и ако такава е налице, да се установи, налице ли е някаква причинно следствена връзка между наличната опасност и заеманото от лицето служебно положение.

14. От твърденията в обстоятелствената част на оспорената заповед, не може да се формира несъмнен извод, какво е конкретното деяние, което се счита, че е осъществено от С. и за което дисциплинарно наказващия орган е приел, че съставлява тежко дисциплинарно нарушение и относно което е образувано дисциплинарно производство със Заповед № 8121К-11441 от 16.10.2025 г. на министъра. Неясно е дали това деяние е същото за което се сочи, че има образувано следствено дело № 27/2025 г. по описа на ОСлО при ОП, Пазарджик или става реч за друго някакво деяние осъществено от С..

15. Изложения в заповедта мотив, че заеманата от главен инспектор С. длъжност му предоставя възможност да я използва за възпрепятстване и затрудняване на разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство, в смисъл, че ръководната длъжност която заема, му позволява да въздейства върху служители за извършване на действия в негова полза и за манипулиране на предоставяните от тях сведения, всъщност представлява един извод, който не се основава на конкретно заявени факти, как точно и по отношение на кои точно служители, осъществяването на функциите на заеманата от С. длъжност, пряко създават възможност за него, да възпрепятства разкриването на обективната истина.

16. Обосноваването на наложената мярка – временно отстраняване от длъжност, единствено и само с факта, че лицето по отношение на което се провежда дисциплинарно производство заема ръководна длъжност е несъстоятелно. В закона липсва указание, че заеманата от лицето срещу което се провежда дисциплинарно производство длъжност, сама по себе си е основание да се прилага процесната мярка.

17. Обратно, аргумент за прилагане на мярката, несъмнено е посоченото в заповедта обстоятелство, свързано с данните по следственото дело, относно начина на действие на С. - да използва служебното си положение, за да обработва неправилно и незаконосъобразно служебна информация, до която има достъп, включително и класифицирана такава, придобита чрез специални разузнавателни средства. В тази насока обаче, по делото не са представиха каквито и да е доказателства, от които да е възможно да се направи някаква основателна индиция, че С., действително противоправно е обработвал информация, която му е станала известна по повод осъществяваната от него служебна функция.

V. За разноските :

18. Констатираната незаконосъобразност на оспорената заповед предполага, на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Според представения списък, те се констатираха в размер на € 5,11(10,00лв.) в полза на жалбоподателя и € 383,47(750,00лв.) адвокатско възнаграждение, в полза на пълномощника адв. П., за осъществено процесуално представителство при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата..

Ето защо, Съдът