Решение № 243 от 22.2.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 4919/2016 г.

Производството е по Глава ХХІ-ва от НПК/ Въззивно производство /, чл.313-340 от НПК. Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от сл.защитник на подс.Н.н.А. срещу Присъда на СРС, НО, 122-ри състав по НОХД № 12925/2013 г., с което първоинстанционният съд е признал за виновен подс.Н.Н.А. в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“А“ и „Б“, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, като на основание чл.58А, вр.чл.55 от НК е осъден на 2 години „Лишаване от свобода“/след редукцията с една трета по реда на Глава 27 от НПК / при ефективно изтърпяване в условията на „строг режим“. В своята ВЖ сл.защитник иска „отмяна изцяло“ на Присъдата на СРС като оспорва законосъобразността и справедливостта на последната.Сл.защитник сочи, че СРС не е взел предвид наличието на доказателства, че подс. е осъден за опит за кражба на вещ на стойност от 50 лв.Този размер на щетата е в пъти под минималната работна заплата за страната/МРЗ/, има неустановени извършители, няма невъзстановени щети и вредни последици. В СЗ пред въззивния съд сл.защитник се явява лично заедно с подсъдимия/конвоиран от СЦЗ/.СГП изпраща прокурор. Сл.защитник направи доказателствено искане, което съдът не прие за основателно и остави без уважение по съображения изложени в Протокола от СЗ.Освен доводите, изтъкнати в ОСЗ за липсата на относимост на предложеното за приемане писмено доказателство от защитата, следва да се изтъкне следва да още нещо. Чл.40, ал.3 и 4 от НК регламентират особените грижи, които се полагат за млади затворници, както и медицинските грижи спрямо лишени от свобода с определени здравословни проблеми.Законодателят е предвидил също така и пправомощие на окръжният прокурор по реда на чл.415, т.1 от НПК да отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, но трябва да е налице не какво да е заболяване, а „тежко“ такова. Сл.защитник поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи.В ОСЗ сл.защита преповтаря доводите във ВЖ като добавя, че става въпрос за недовършена кражба, като дори откраднатата вещ не е попадала във влъдението на подсъдимия.Няма вредни последици, тъй като ламарината е останала на обекта.СРС е забавил Мотивите с 2 години, което е проц. нарушение.Самото деяние е отпреди 7 години. Подсъдимият изразява съгласие с казаното от сл.защитник. Прокурорът по същество намира, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като иска въззивния съд да го потвърди, след като се остави без уважение депозираната ВЖ.Добавя, че обжалваната Присъда е съобразено с наложилата се съдебна практика по Глава 27 от НПК.Любопитното, според СГП, е обстоятелството че размерът на наказанието е съобразен с това, което е поискал сл.защитник от СРС.Прокурорът изразява убеденост, че това наказание ще осигури постигането на генералната и специална превенция по чл.36 от НК. Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ, аргументацията на страните във въззивното производство пред СГС, както и събраните доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното: В хода на наказателното производство по делото, както на досъдебната фаза, така и в съдебната фаза /пред първоинстанционния съд/ при постановяване на Присъдата са допуснати отстраними съществени проц. нарушения, които са довели до накърняване на правото на защита на подсъдимия и са попречили на последния да разбере в какво точно е обвинен.Става въпрос за проц. нарушения, допуснати при формулирането на обвинението, което поради неотстраняването му на досъдебната фаза се е пренесло в съдебното производство и в крайна сметка е опорочило произнесената и обжалвана Присъда.Дори предс. на състава на съда от първата инстанция е установил проблема, но не му е отдал нужното значение.Това обстоятелство налага отмяна на обжалваната Присъда на СРС на процесуално основание, без да се навлиза в изследване и преценка на доводите и аргументите във ВЖ, както и без да се излагат приети за установени фактически положения. Съображенията на въззивния съд касателно горното са следните: На досъдебното производство подс.Н. Н. А./с установен произход само от майката – Н.И.А./ е билпривличан два пъти в качеството на обвиняем – на л.118-119 и 133.Диспозитивът на това обвинение е залегнал в основата на внесения обв.акт.Както в Постановленията за привличане като обвиняем, така и в обв.акт квалифиц.обстоятелство по чл.29 от НК „ опасен рецидив “ се обосновава с три осъждания.Това са все Присъди на СРС - по НОХД№ 1879/2010 г.в сила от 11.11.2010 г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК/11 месеца и 8 дни „Лишаване от свобода“/ по НОХД № 4197/2010 г. в сила от 26.01.2011 г. за престъпление по чл.206, ал.6, т.2 и ал.3, вр.чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК/1 година „ЛОС“/ и по НОХД№ 14916/2009 г. в сила от 02.03.2011 г. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК/1 г.“ЛОС“/. Не е ясно каква е причината разследващият полицай от 08 РУП-СДВР да посочи именно тези три осъждания като предходни такива за подс.А., след като е очевидно, че с тези съдебни актове не е осъждан подсъдимия по настоящото производство.Не е ясно кое е осъденото лице с тези Присъди, но преглед на справките за съдимост на подсъдимия по делото не разкрива такива осъждания.Нещо повече, въобще липсват данни А. някога да е бил осъждан за престъплението „обсебване“.В подкрепа на последното следва да се направи кратък анализ на съдебното минало на подсъдимия по делото.Първото му осъждане е през 2002 г. за отклонение от военна служба.Следващото е за блудство с дете на 4 г. и половина/!!!/, а след няколко години има и присъда за изнасилване на дете на 9 години.Има и трета присъда за изнасилване/отново на дете, този път на 14 години/.Всички останали присъди, които са постановявани спрямо подс.А., са за кражби и грабежи, при различни правни квалификации по основните състави или при квалифициращи обстоятелства/някои при условията на чл.29 от НК, опасен рецидив“/.Никъде обаче няма данни за присъди с трите номера на НОХД в постановленията за привличане и обв.акт, а както се каза по-горе въобше няма осъждане спрямо А. за обсебване при преглед на цялото му установено престъпно минало досега. Това обстоятелство дори е било късно констатирано от предс. на състава от СРС, но не му е отдадено нужното внимание.Следвало е установяването на това проц.нарушение да се установи още в хода на проверката по реда на чл.248, ал.2 от НПК от страна на съдията-докладчик. Не е възможно да се разсъждава, че съд. минало на подс. е такова, че би могло да обуслови наличието на „опасен редицив“ и с други/непосочени в обвинението/ осъждания.В тази посока съдът не разполага с прерогативи да „ревизира“ обвинението като промени съдържанието на същото.Това следва да го направи прокурора предвид характера на обвинението/за извършено престъпление от общ характер/.Във всички случаи подс. и защитата са съществено затруднени да разберат защо се приписват на подсъдимия съдебни актове, по които той не е бил осъден, като това служи за основание да се повдигне и поддържа по-тежко обвинение.Действително е странно защо това не е установено по-рано, още при повдигането на обвинението/когато е присъствал същия защитник, който се явява и пред въззивната инстанция/, а така също и от прокурора, който е приел безкритично така повдигнатото обвинение от разследващия полицай и е изготвил обв.акт. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да указват на прокурора кои осъждания могат да обусловят квалификация „опасен рецидив“ и в кои законови хипотези/ при формулирането на обвинение спрямо дадено лице.Това може да стори единствено прокурора, като поради това следва да се отмени Присъдата на СРС и делото да се върне в досъдебната фаза на прокурора от СРП, доколкото проц. нарушения са допуснати за първи път на тази фаза.Държавното обвинение следва да формулира обосновано и законосъобразно обвинение, след което според вътрешното си убеждение да приключи досъдебното производство със съотв. прокурорски акт.