Решение № 194 от 27.1.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4621/2025 г.

дело № 20252120104621 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба на Р. С. Г. с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. ••••, действаща чрез пълномощника си адвокат Р. Ц., съдебен адрес: гр. Бургас, •••, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, адрес гр. София, •••, представлявана от главен комисар •••, с която се претендира осъждането й за заплащане на 3 160. 48 лв. с равностойност от 1 615. 94 евро – неизплатено увеличение на трудово й възнаграждение за периода от 01.01.2025г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; 1 155 лева с равностойност от 590. 55 евро за неизплатено увеличение върху заплатеното обезщетение по чл. 224 КТ за 28 дни неползван отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че трудовият договор на ищцата бил прекратен със съответна заповед на главния директор на ответната дирекция, считано от 02.05.2025 г., поради отправено писмено предизвестие до работодателя. Във връзка с това й било изплатено и обезщетение по чл. 224 от КТ. След прекратяването му ищцата узнала за заповед на министъра на правосъдието от 15.05.2025 г., в сила от 01.01.2025 г., която утвърдила нови вътрешни правила за работната заплата на служителите в дирекцията, считано от 01.01.2025 г. Съгласно тези вътрешни правила, на ищцата трябвало да се заплатят разликата от размера на дължимите суми за работна заплата от 01.01.2025г. до 02.05.2025г., включваща увеличение на работната заплата, на клас прослужено време и на добавка за работа и полученото месечно трудово възнаграждение за периода от 01.01. до 02.05.2025 г. Съответна актуализация следвало да бъде извършена и за обезщетението по чл. 224 КТ на база актуализираната работна заплата за януари 2025 г. Излага се също така, че това е така, защото от 01.01.2025г. действали нови Вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/. С тях са определени основните месечни възнаграждения на лицата по трудово правоотношение. Работодателят е актуализирал и изплатил трудовите възнаграждения на всички свои служители, на базата на новите правила, считано от 01.01.2025 г. На ищцата обаче не са платени увеличенията на трудовите възнаграждения и обезщетението по КТ. Заложените средства по бюджета за заплащане на увеличените възнаграждения са предвидени за всички работници, считано от 01.01.2025 г., включително за ищцата, която към тази дата е била все още на работа. Работодателят е постъпил незаконосъобразно, като не е увеличил работната заплата на ищцата и дължимите й обезщетения за прекратяване на ТПО, съобразно с новите вътрешни правила за периода, в който тя е изпълнявала своите трудови функции. Не може, заради прекратяване на ТПО, да се приеме за правилно схващането, че не е дължимо заплащането на увеличеното трудово възнаграждение за реално положен еднакво с останалите служители труд за минал период. Ищцата не е получила увеличение за положения от нея труд и така е в понеблагоприятно положение от другите служители, които още са на работа и чиито правоотношения не са прекратени, което се явявало и признак на дискриминация Предявените искове са с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 224 от КТ. Ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Заявява, че издадената заповед за утвърждаване на ВПРЗ се прилага само за служители, които се намират в трудово или служебно правоотношение към 15.05.2025 г. Правоотношението на ищцата е прекратено по-рано, а именно на 03.05.2025 г. Към момента на издаване на заповедта ищцата не е била служител на ответната дирекция. Следователно за нея не възниквало и правото да получи по-високо възнаграждение. Заповедта нямала и обратно действие, а уреждала бъдещи правоотношения. Към датата на прекратяване на трудовия договор на ищцата, размерът на обезщетението по чл. 224 КТ бил изчислен въз основа на възнаграждението, действащо тогава и изчислението е правилно. При издаване на заповедта на 15.05.2025 г. ищцата вече не е била служител и новите размери на възнагражденията не се прилагат за периода преди това, поради което и не били дължими търсените от нея трудови възнаграждения. С горните мотиви се моли за отхвърляне на исковете. Също се търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение. Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото няма спор досежно съществувалото между страните трудово правоотношение, като същото е прекратено със Заповед от 11.04.2025 г., считано от 02.05.2025 г., поради отправено предизвестие от страна на служителя. Не е спорно, че към датата на прекратяването му ищцата е получила уговореното трудово възнаграждение за положения от нея труд в периода от 01.01.2025г. до 02.05.2025 г., както и дължимото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Спорът е досежно това следва ли да бъдат увеличени същите, съобразно заповед на министъра на правосъдието от 15.05.2025 г., в сила от 01.01.2025 г., която утвърдила нови вътрешни правила за работната заплата на служителите в дирекцията, считано от 01.01.2025 г. Съгласно Заповедта, която е приложена към исковата молба, е видно, че са утвърдени вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби, като е посочено също така, че влиза в сила на 01.01.2025 г. Представени са и новите Вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби. В чл. 8 от тези правила е записано, че основното месечно възнаграждение на лицата, работещи по трудово правоотношение се образува съгласно чл. 21, ал. 1 ЗИНЗС. Според чл. 8, ал. 3 конкретните размери на началните и максимални месечни възнаграждения за длъжност се определят съгласно Таблица за длъжностите и размерите на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в ГДИН и териториалните й служби - Приложение 2. Съгласно чл. 9, ал. 2 индивидуалният размер на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в системата на ГДИН, при пълно работно време, не може да бъде по-нисък от определения начален размер на заплатата за заеманата длъжност и по-висок от максималния размер на заплатата на заеманата длъжност. В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 е записано, че конкретният размер на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, както и размерът на основното месечно възнаграждение се определят в трудовия договор на лицето. При определяне на индивидуалните заплати за длъжност на служителите се отчита характера и тежестта на изпълняваната работа, притежаваната квалификация и професионален опит. В §2 от допълнителните разпоредби е изрично записано, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения/заплати в таблица Приложение 1 към чл. 6 и таблица Приложение 2 към чл. 8, ал. 6 към настоящите правила, новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГДИН към и след датата на издаване на заповедта. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното: Принципно след прекратяване на трудовото правоотношение работникът не би могъл да претендира суми за трудово възнаграждение и от там съответно за обезщетение по чл. 224 от КТ каквито не са били уговорени и дължими към датата на прекратяването му, тъй като правоотношение вече е прекратено. Последващо увеличение със задна дата на възнаграждението на работниците, които са останали на работа, не дава право на тези, които вече не работят там да търсят увеличен размер на възнаграждението за минал период, какъвто не е бил уговорен. Изключение би било кога подобно нещо е изрично предвидено от работодателя, но в случая не е налице такова. От съдържанието на посочената Заповед и ВПРЗ се установява, че същите важат само досежно работниците респективно служителите, които са в трудово правоотношение с ответната дирекция към датата на издаване на Заповедта т.е. към 15.05.2025 г., към който момент правоотношение с ищцата е било прекратено. Действително новите ВПРЗ действат със задна дата, от 01.01.2025г., когато ищцата още е била на работа, но в тях изрично е посочено, че увеличените размери на основните заплати важат само за тези лица, които са в трудово правоотношение с дирекцията към и след издаване на заповедта. Т.е. волята на работодателя не предвижда право за ищцата да получи по-голямо възнаграждение, при което и заявените от нея исковете не следва да бъдат отхвърлени. Самата тя в исковата си молба се позовава на процесните ВПРЗ, като основание за предявяване на искове, но същите не й дават правото да получи търсените от нея парични вземания. Наведените доводи за наличието на дискриминация по принцип не следва да бъдат обсъждани, тъй като липсва предявен иск за установяване на дискриминация. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищцата е получила уговореното между страните възнаграждение за положения труд. В същото време по дефиницията на чл. 4, ал. 2 ЗЗДскр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая няма сходни обстоятелства, защото ищцата е с прекратено трудово правоотношение, а останалите работници са продължили да работят при ответната дирекция и именно това е основанието за увеличението на възнагражденията им. Тези, които са с прекратено правоотношение, както е тя, не са получавали увеличение на възнагражденията си. С горните мотиви съдът намира, че исковете като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищцата за присъждане на разноските по делото. На ответната дирекция, представлявана от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ, който съдът намира за справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд