Решение № 6013 от 22.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2288/2025 г.

Производството е повторно, във връзка с решение № 8996 от 30.09.2025 г. по адм.д. № 10982/ 2022 г. на ВАС, Трето отделение. Първоначалното е било образувано по искова молба на „Сател БГ“ ЕООД, [ЕИК], срещу Министерство на земеделието, храните и горите (сега МЗХ), Народно събрание на Република България (НС), Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Върховен административен съд (ВАС), с която на основание чл.2в от ЗОДОВ се претендират имуществени и неимуществени вреди в общ размер 640 843, 78 лв. /равняващи се на 327 658,22 евро/, както следва: имуществени вреди в размер на 481 166,56 лв. /сбор от имуществени вреди, представляващи непредоставена финансова помощ на дружеството в размер на 391 166,56 лв.; имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с инициирано производство по обжалване на изричния отказ на ДФЗ по административен и съдебен ред в размер на 5 000 лв. и имуществени вреди, представляващи заплатени по банков кредит, сключен с банка „ДСК“ АД суми в размер на 85 000 лв./; мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на 146 630 лв., от датата на всяко от плащанията до 26.06.2020 г.; неимуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, изразяващи се в претърпени от представителя на дружеството-ищец стрес и притеснения, в размер на 10 000 лв.; мораторна лихва върху последно посочената сума за периода от 26.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 26.06.2020 г. в размер на 3047,22 лв.; както и законна лихва върху сумите от 481 166,56 лв. и 10 000 лв., от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г. до окончателното им изплащане. С Решение № 1593/16.09.2022 г. по адм.д. № 1500/2020 г. на Административен съд - Пловдив е оставена без разглеждане исковата молба на „Сател БГ“ ЕООД, в частта ѝ против НС и е прекратено производството, в тази му част, поради недопустимост на ИМ. Производството е прекратено и по отношение на претенцията за присъждане на неимуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, изразяващи се в претърпени от представителя на дружеството стрес и притеснения, в размер на 10 000 лв., както и лихвите върху тази сума за периода от 26.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г. в размер на 3 047.22 лв. В останалата част исковите претенции са отхвърлени изцяло. С Решение № 8996/30.09.2025 г. по адм.д. № 10982/2022 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 1593/2022 г. по адм. дело № 1500/2020 г. на Административен съд-Пловдив, единствено в частта, в която исковата молба е оставена без разглеждане по отношение на НС и производството по делото в тази част е било прекратено. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в другата част, в която производството е прекратено /за неимуществените вреди/, а в останалата част първоинстанционното решение е обезсилено. В отменената и обезсилената му част делото е върнато за повторно разглеждане от фазата на отстраняване на нередовности по исковата молба, при съобразяване с дадените в решението на ВАС указания и неговия диспозитив. След отстраняване на нередовностите делото е насрочено за разглеждане в ОСЗ, след което повторно е обявено за решаване. При новото разглеждане на делото процесуален представител на ищеца поддържа исковата молба. В писмени бележки излага съображения в подкрепа на предявените искове. Ответниците Министерство на земеделието и храните и Върховен административен съд на Република България не се представляват, в писмени бележки процесуални представители оспорват исковите претенции и претендират разноски. Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва исковите претенции и претендира разноски. Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на исковата молба. Въпросът с допустимостта следва да се счита разрешен, доколкото производството е повторно, във връзка с решение № 8996 от 30.09.2025 г. по адм.д. № 10982/ 2022 г. на ВАС, Трето отделение, с което делото е върнато за повторно разглеждане в посочените по-горе части. От фактическа страна: „САТЕЛ БГ“ ЕООД е кандидатствало за финансиране към ДФЗ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР 2007-2013г.), с проект „Изграждане на производствено-складова база за вакуумна метализация и офис в село Царацово, област Пловдив, където е и седалището на ищеца. Проектът е изготвен за кандидатстване по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“, представляваща финансова помощ на инвестицци на малки и средни работещи в неземеделските сектори в селски райони. Със Заповед № 01-РД/1289/31.08.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е определен бюджет за финансиране за 2009 г. на заявленията от така наречения „втори прием“, който възлиза на 23 904 564,05 лв., като към него се добавя неусвоеният остатък при финансирането на заявленията от „първия прием“. Заявлението за подпомагане е подадено от дружеството ищец на 07.09.2009 г. в Областната разплащателна агенция – Пловдив и е регистрирано с уникален регистрационен номер (УРН) 447535 и с идентификационен номер 16/312/00957. Сумата, която е била необходима за реализиране на инвестицията е 697 705,89 лв. Поисканата със заявлението субсидия е 391 166,56 лв. Със Заповед № 03-РД/2500 от 08.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, „Сател БГ“ ЕООД е получил отказ за финансиране, поради недостатъчна сума за разпределение като бюджет. Заповедта на директора на ДФЗ е обжалвана пред министъра на земеделието и храните, който се е произнесъл със Заповед № РД 20-1008/28.10.2013 г., с която жалбата на „САТЕЛ БГ“ ЕООД срещу отказа за финансиране е оставена без уважение. По жалба на „САТЕЛ БГ“ ЕООД срещу цитираната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ пред Административен съд - Пловдив е образувано адм. дело № 209/2014 г., като с Решение № 2057 от 08.10.2014 г. жалбата на „САТЕЛ БГ“ ЕООД е отхвърлена. Решението на АС - Пловдив е обжалвано пред ВАС. Образувано е адм. дело № 15319/2014 г., по което с Решение № 13805/16.12.2015 г. е обезсилено решението на АС – Пловдив, оставена е без разглеждане жалбата на „САТЕЛ БГ“ ЕООД и е прекратено производството по делото. В мотивите на съдебния акт е посочено, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на О. на колегиите във ВАС, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. В случая министърът на земеделието и храните бил сезиран по реда на чл. 81 от АПК против процесния административен акт на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на 26.04.2013 г. Съгласно правилото на чл. 97, ал. 1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, компетентния да разгледа жалбата орган се произнасял с мотивирано решение. Видно от заповед № РД20-1008/28.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните, жалбата респ. преписката е била получена на 30.04.2013 г. Срокът за произнасяне на по-горестоящия административен орган бил изтекъл към 14.05.2013 г. като било безспорно, че към този момент произнасяне няма. Съгласно относимата хипотеза на чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започвал да тече, ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Следователно 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване пред съд на заповед № 03-РД/2500/08.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ бил изтекъл на 28.05.2013 г. С оглед изложеното следвало да се приеме, че оспорването на административния акт пред съд едва на 15.11.2013 г. е довело до просрочие на жалбата, което по аргумент от чл. 159, т. 5 от АПК е основание за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на образуваното производство. Поради това касационният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, преграждаща допустимото упражняване на правораздавателните правомощия на първоинстанционният съд. От правна страна дружеството-ищец основава исковите си претенции спрямо ответниците така: Приемайки Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., вместо да гарантира достъпа до съд, с чл.31, ал.1 от Наредбата, министърът на земеделието и храните препратил към общия ред за обжалване на административните актове, без да създаде допълнителни гаранции, съответстващи на правото на ЕС, а нормите на АПК и по-специално тази на чл.97 /в предходната си редакция/, не създавали необходимите гаранции за достъп до съд, тъй като липсата на задължение за компетентния орган да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката, имала за резултат пълното неведение на жалбоподателя за това кога започват да текат и кога изтичат сроковете за произнасяне на администрацията, респективно кога започват да текат и кога изтичат преклузивните срокове за обжалване на мълчаливите откази пред съд, а тази неяснота се отразявала пряко на достъпа до съд. Ако в Наредбата бил създаден ясен процедурен регламент, който да позволи на ищеца да разбере кога се е очаквало да има произнасяне по неговото заявление за финансова субсидия, респективно кога липсата на произнасяне означавала „мълчалив отказ“, той би бил имал възможността да подаде редовна жалба до съд и да получи разглеждане на правния спор по същество. В разглежданата ситуация обаче, при която абсолютно всички заявления били разгледани извън сроковете, посочени в АПК и част от тях получили субсидиране, ищецът се бил оказал без право на достъп до съд, пред който да бъде установено съществува ли описаната от административния орган пречка за финансиране на неговия проект - а именно твърдяната липса на средства. Вследствие горното е направено твърдение, че при издаването на Наредбата, министърът на земеделието й храните е допуснал нарушение на принципа за право на защита и на член 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Поради изложеното МЗХ следвало да отговаря за вредите, причинени на дружеството - ищец, в резултат от нарушението на правото на ЕС. На следващо място се изтъква, че Държавен фонд „Земеделие“ не бил отговорил в предвидените от закона срокове нито на заявлението на жалбоподателя, нито на заявленията на други кандидати, подадени в същия период. По този начин, от гледна точка на приложението на член 97 от АПК, както е тълкуван той от ВАС в Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г., администрацията в продължение на години „постановявала“ само мълчаливи откази, тъй като нямала организационен капацитет да ги разгледа и да се произнесе по тях изрично. Поради липсата на мотиви и съгласно националното право мълчаливите откази винаги били незаконосъобразни административни актове, ето защо последващ изричен отказ на администрацията бил недействителен. Въпреки това, всички актове на ДФЗ, с които изрично били одобрени за финансиране заявления за държавна субсидия, са породили действие, независимо, че били предшествани от неправомерни мълчаливи откази. При тази ситуация, в нарушение на принципите за правна сигурност, за защита на легитимните очаквания и за добра администрация, ищецът, подведен от противоправното „мълчание“ на администрацията, de facto бил лишен от достъп до съд. Администрацията била създала и поддържала в него увереност, че ще се произнесе изрично по заявлението му, публично декларирала такова намерение за всички заявления, подадени през 2009 г., поискала от ищеца документи и уточнения след формално „постановения“ мълчалив отказ. Като цяло ДФЗ бил създал впечатление за форсмажорна ситуация, при която извънредните обстоятелства го принуждавали системно да работи извън нормативните срокове. Това трайно и системно поведение на администрацията, макар формално неправомерно, създавало за „САТЕЛ БГ“ ЕООД очакване, базирано на фактическото положение, че макар и извън нормативния срок, ще получи изрично произнасяне по заявлението си. Допълнителен аргумент в полза на липсата на правна сигурност бил съществувалия разнобой в съдебната практика, преди постановяването на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. Поради изложеното и ДФЗ следвало да отговаря за вредите, причинени на дружеството - ищец, в резултат от нарушението на правото на ЕС. На следващо място се сочи, че при постановяване на решението си, ВАС не се съобразил с основните принципи на правото на Европейския съюз, с разпоредбите на Хартата, цитирани в исковата молба и с относимата практика на СЕС. Според императивната норма на чл. 218 ал. 2 от АПК, когато ВАС правораздавал като касационна инстанция, той следял служебно за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон. В съответствие с това изискване на АПК, ВАС бил длъжен да установи приложимите към казуса на „САТЕЛ БГ“ ЕООД материалноправни разпоредби както от националното право, така и от правото на ЕС. Следователно ВАС следвало да съобрази приложимостта на основните принципи на правото на ЕС и на нормите от Хартата, като ползващи се с приоритет пред противоречащото им национално право /включително постановените ТР/ и да разгледа по същество жалбата на ищеца срещу изричния отказ на администрацията. Ако в хода на разглеждане на делото у ВАС било възникнало съмнение относно правилното приложение на основните принципи или на релевантните норми от Хартата, той бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, за да изясни прилагането им в казуса на „САТЕЛ БГ“ ЕООД. От отказа на ВАС да допусне разглеждане на жалбата на „САТЕЛ БГ“ ЕООД по същество за дружеството били настъпили значителни вреди. Поради изложеното ВАС също следвало да отговаря за вредите, причинени на дружеството - ищец, в резултат от нарушението на правото на ЕС. Както вече се посочи, дружеството-ищец претендира имуществени и неимуществени вреди в посочените по-горе размери, като се твърди че такива са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Настоящият състав на съда намира, че твърденията на ищеца за съществени нарушения на правото на ЕС от страна на всеки от тримата ответници, са изцяло недоказани, предвид следното: Не е спорно, че с Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., министърът на земеделието и храните е препратил към общия ред за обжалване на административните актове, а именно АПК. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.“ Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА „Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.“ Предвид тези разпоредби с наредбата няма как да се създаде различен ред за обжалване от предвидения в АПК. Приемането пък на последния е от изключителната компетентност на законодателния орган – НС, поради което дори и да е налице някаква неяснота /а такава и липсва, като съдебната практика във връзка с твърденията в исковата молба по отношение на обжалването на актове на горестоящ орган не е противоречива/, няма как МЗХ да носи отговорност за нея. Все в тази връзка следва да се отбележи, че ищецът по никакъв начин не е бил лишен или ограничен в правото си на достъп до съд и е разполагал с ефективни правни средства за защита. Същият е можел да обжалва актовете на административните органи, вкл. и наредбата, пред съдилищата, като е важно да се отбележи, че липсва изискване административните актове първо да бъдат обжалвани по административен ред и едва след това – по съдебен ред. Дружеството не е било лишено по никакъв начин от достъп до съд, тъй като е имало възможността да оспори и наредбата, и мълчаливия отказ, и постановения впоследствие изричен такъв, а също и решението на горестоящия орган, последното ако беше положило минималните необходими усилия да следи за своите права. Поради това твърдението, че министърът не бил създал необходимите гаранции за достъп до съд е лишено от всякакво основание. На следващо място непроизнасянето на администрацията в срок категорично не представлява съществено нарушение нито на българското право, нито на правото на ЕС, нито пък лишава достъпа на ищеца до съд, като тук изцяло е валидно изложеното по-горе. Противно на твърдението на ищеца т.нар.мълчалив отказ не е изначално незаконосъобразен, напротив в тежест на другата страна, в случая ищеца, е било да докаже евентуалната му незаконосъобразност. В тази връзка и непредоставянето на финансова помощ също не представлява само по себе си нарушение на правото на ЕС, а дори и то да е било незаконосъобразно /което твърдение е изцяло хипотетично/, срещу същото ищецът е можел да се защити пред съда. В настоящия случай не е налице настъпила действителна вреда, а само се твърди, но не се доказва, като такава „хипотетична“ вреда не подлежи на обезщетяване. Поради това нито това непредоставяне, нито направените разходи за заплатени адвокатски възнаграждения и разноски във връзка с производството по обжалване на изричния отказ на ДФЗ по административен и съдебен ред могат да бъдат основание за отговорността на тримата ответници. Що се отнася до претендираните вреди за заплатените по банков кредит, сключен с банка „ДСК“ АД суми в размер на 85 000 лв., този кредит е по инициатива на ищеца и това негово собствено решение „да избърза“, вероятно убеден, че ще получи финансиране, но което няма как да бъде сигурен факт, също няма как да доведе до отговорност за ответниците. Изложеното е изцяло относимо и към претенцията за лихви върху този кредит. В тази връзка нямало е никакви пречки ищецът да изчака дали ще му бъде предоставено финансиране, още повече че срокът на разрешението за строеж, който се твърди, че щял да изтече, е нямало пречки да бъде удължен. Отново следва да се подчертае това, че след формирането на т.нар. мълчалив отказ ищецът е можел да подаде жалба и по този начин „да ускори“ работата на администрацията, тъй като след евентуално положително решение в негова полза щеше да бъде определен срок за произнасяне, а също така ищецът щеше да има и други механизми в своя защита. Що се отнася до твърденията във връзка с правораздавателната дейност на ВАС, от една страна решението на последния е изцяло съобразено с ТР, което е задължително за съдилищата, а от друга страна ищецът не успя да докаже по какъв начин ВАС е нарушил съществено правото на ЕС. Неоснователно в тази връзка се твърди, че ВАС следвало да разгледа по същество жалбата на ищеца срещу изричния отказ на администрацията, тъй като това може да стане само по редовна, а не по просрочена жалба, каквато е била подадената от ищеца, а още по-малко настоящия съдебен състав би могъл да прави собствена преценка за основателността на жалбата на „САТЕЛ БГ“ ЕООД срещу изричния отказ на ДФЗ и да се произнесе в пълнота по направените в нея оплаквания и възражения, както се твърди в исковата молба. Доколкото според настоящия състав на съда не се дължи обезщетение за всички претендирани имуществени вреди, претенциите за лихви /мораторни и законни/ също се явяват неоснователни. Що се отнася до претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от представителя на дружеството-ищец стрес и притеснения, в размер на 10 000 лв., такива вреди вследствие стрес и претеснения би могъл евентуално да е претърпял представителя на дружеството /който обаче не е ищец/, но не и последното, поради което е неоснователна както тази претенция, така и тази за лихви върху същата сума. В случая липсва връзка между евентуално претърпелия вреди управител и претендиращия такива - дружеството /освен отношенията дружество-управител, но те в случая са без значение/, поради което е безпредметно да се обсъждат и свидетелските показания във връзка с това как се е чувствал управителят на дружеството. Освен всичко изложено дотук, не е спорно между страните, че заявлението за подпомагане, което стои в основата на исковите претенции, е подадено от дружеството-ищец на 07.09.2009 г. Съгласно член 31, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (Наредбата), издадена от министъра на земеделието и храните „Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Съгласно чл.27, ал. 1 от Наредбата, в 3-месечен срок от подаването на заявлението за подпомагане, ДФЗ трябва да извърши административна проверка на документите, да го одобри или отхвърли и да уведоми заявителя за това. С изтичането на този 3-месечен срок се формира мълчалив отказ, като същият е изтекъл на 07.12.2009 г. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК „Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.“ Съгласно чл.149, ал.2 от АПК в приложимата редакция мълчаливите откази могат да бъдат оспорени пред съд в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, а задължението за уведомяване на жалбоподателя е само в хипотезата на положителен за него ИАА или в хипотезата на изричен отказ, по аргумент от чл.27, ал.1 от цитираната наредба, но не и в хипотезата на мълчалив отказ. Същественото в случая е, че към момента на към момента на издаване на Заповед № 03-РД/2500 от 08.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която „Сател БГ“ ЕООД е получил отказ за финансиране, срокът за оспорване на формирания мълчалив отказ по заявлението, който отказ е приравнен на ИАА, съответно с изтичането на сроковете за оспорване придобива характеристиките на стабилен ИАА, е бил изтекъл почти с две години. Поради това дори и да е налице нарушение на правото на ЕС /а според настоящия състав на съда такова въобще липсва, а още по-малко съществено такова/, приложима в случая би била разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която „Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.“ В случая дружеството само не се е погрижило своевременно за собствените си интереси, поради което и обезщетение не му се дължи и на това основание. Предвид всичко изложено следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове срещу Министерство на земеделието, храните и горите (сега МЗХ), Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Върховен административен съд (ВАС), с които на основание чл.2в от ЗОДОВ се претендират имуществени и неимуществени вреди в общ размер 640 843, 78 лв. /равняващи се на 327 658,22 евро/, ведно със законни лихви, както са посочени, от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане. При този изход на делото следва да бъде осъдено дружеството-ищец да заплати на ответниците разноски, като следва: на Министерство на земеделието и храните и на Върховен административен съд - по 230, 08 евро за осъществената юрисконсултска защита, а на Държавен фонд „Земеделие“ – 25 732, 07 евро, като възнаграждението на фонда за настоящата инстанция следва да се намали на минимума, предвид направеното основателно възражение за прекомерност. Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав