Присъда № 15 от 8.5.2026 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 605/2024 г.

МОТИВИ към присъда №15/08.05.2026г. по нчхд №605/24г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

Наказателно производство е било образувано на 05.11.2024г. във връзка с постъпила с вх. № 15238/04.11.2024г. частна тъжба от Д. З. К. от гр. Пловдив, подадена против В. П. С., М. А. С. и В. А. В., трите от гр. Асеновград, с обвинения за извършени от тях в съучастие престъпления, както следва:

• Спрямо В. П. С., за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно, за това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие с М. А. С. и В. А. В., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К.- Директор на КСУ- Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин- писмено чрез сигнал с вх. № 14-00-5387/ 25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград.

• Спрямо М. А. С., за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно, за това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие с В. П. С. и В. А. В., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К. – Директор на КСУ - Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин – писмено чрез сигнал с вх. № 14-00-5387/ 25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград.

• Спрямо В. А. В., за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно, за това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие с В. П. С. и М. А. С., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К.-Директор на КСУ- Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин- писмено чрез сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград.

С подадената от страна на Д. З. К. частна тъжба е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск солидарно против подсъдимите В. П. С., М. А. С. и В. А. В. за общата сума в размер на 6 000 лева, представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено от тях в съучастие спрямо него на 25.09.2024г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК

Във връзка с приетия по делото за съвместно разглеждане граждански иск, бе приета и претенцията на тъжителя за заплащане на направените по делото разноски. Частния тъжител Д. З. К. бе конституиран и в качество на граждански ищец по делото.

В процеса на водено наказателно производство, частният тъжител Д. З. К. се явява лично и заедно с упълномощения от него, като повереник адв. Я. Р. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, адв. Р. изразява становище, с което, поддържа изцяло обвиненията против трите подсъдими, така както са били повдигнати с частната тъжба. Счита същите за доказани по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз основа на техния самостоятелен анализ, адв. Р. счита, че подсъдимите в съучастие са осъществили съставите на престъпленията за които са били предадени на съд, поради което те следва да бъдат признати за виновни, като им се наложат съответни наказания. Пледира, да бъде уважен в пълен размер и приетия за съвместно разглеждане граждански иск, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец Д. З. К. се солидаризира със становището изразено от своя повереник.

Защитника на подсъдимите М. А. С. и В. А. В.-адв. Е. Н. от АК Пловдив, не оспорва, че трите подсъдими са авторки на подадени от тях сигнал до Кмета на Община Асеновград, в който са изложили обстоятелства свързани с дейността на Директора на КСУ Асеновград. Акцентирайки на Резолюция 1729 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), приета на 29 април 2010 г., защитника е на становище, че подавайки сигнала, който е бил свързан с твърдения за закононарушения, трите подсъдими се упражнили едно защитено от закона тяхно право на изразяване. В тази насока се цитират и разпоредбите на чл. 107, ал.4 от АПК и чл.108, ал.2 от АПК, както и Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. В този смисъл, защитата счита, че действията на трите подсъдими, се явяват несъставомерни. На второ място, от извършения анализ на съдържанието на обвиненията повдигнати с жалбата, защитника е на становище, че съдържащото се в подадения от трите подсъдими сигнал до Кмета на Община Асеновград, няма как да бъде квалифицирано като отправени обидни изрази, тъй твърдяното от страна на частния тъжител, не представлява нещо което е унизително за неговата чест или достойнство по смисъла на чл.146, ал.1 от НК. В този смисъл защитника е на становище, че трите подсъдими, следва да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвиненията за извършеното престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Тъй като съдът все пак следва да прецени доколко събраните доказателства не обосновават извод към извършено друго престъпление, защитника е на становище, че доколкото истинността на заявеното в подадения от трите подсъдими сигнал до Кмета на Община Асеновград е безспорно установена, то няма как това да се квалифицира и като клевета по смисъла чл. 147, ал.1 от НК. В този смисъл, адв. Н. е на становище че подсъдимите М. А. С. и В. А. В., следва да бъде признати за невинни и оправдани, като съответно се отхвърли изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Пледира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Сходно становище изразява и защитника на подсъдимата В. П. С.-адв. М. П. от АК Пловдив. Извършвайки свой собствен анализ на събраните по делото доказателства, адв. П. е на становище, че не са събрани никакви доказателства, както по отношение на подс. С., а така и по отношение на подсъдимите М. С. и В. В., въз основа на които те да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. В тази насока, се заявява, че макар в подадената тъжба, престъплението да е било квалифицирано по чл.146, ал.1 от НК, то в самото й съдържание не се съдържат никакви конкретни твърдения за отправени обидни изрази спрямо личността на частния тъжител. Без да се оспорва, че трите подсъдими са авторки на сигнала подаден до Кмета на Община Асеновград, според защитата, тяхното намерение и поведение, няма да се квалифицира като престъпно, тъй като те са упражнили правото си да подадат сигнал, който по съдържание дори е бил верен и основателен по всичките му пунктове. В този смисъл, адв. П. е на становище че подс. В. С., както и другите две подсъдими следва да бъдат признати за невинни и оправдани, като съответно се отхвърли изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Пледира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимата В. П. С. не се признава за виновна и моли да бъде оправдана. Чрез дадените обяснения не отрича, че е заедно с другите две подсъдими са написали и изпратили сигнала до Кмета на Община Асеновград, като оправдава своите действия с целта която те са искали да постигнат, а имено да предизвикат проверка в КСУ Асеновград.

Подсъдимата М. А. С. не се признава и моли да бъде оправдана.

Подсъдимата В. А. В. не се признава и моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, дадените обяснения от подсъдимите, показанията на свидетелите, събрани и приложени по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата В. П. С. е родена на 22.06.1982 г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, с ЕГН ••••••••••, с адрес *.

Подс. В. П. С. работи, като „логопед“ в Дневен център за деца с увреждания към Община Асеновград, на която длъжност е назначена с трудов договор от 17.03.2010г. /лист 124, том ІІІ от приложенията/

Подсъдимата М. А. С. е родена на 01.09.1985 г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, с ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес гр. Асеновград, ул. •••.

Подс. М. А. С. работи, като „социален работник“ в Дневен център за деца с увреждания към Община Асеновград, на която длъжност тя била назначена с трудов договор от 11.11.2020г. /лист 194, том ІІІ от приложенията/

Подсъдимата В. А. В. е родена на 08.07.1975 г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование, неосъждана, с адрес с. Леново, ул. •••, с ЕГН ••••••••••.

Подс. В. А. В. работи в Дневен център за деца с увреждания към Община Асеновград от 17.03.2010г. /лист 301, том ІІІ от приложенията/. След като преминала през длъжностите „чистач“ и „домакин“, с Допълнително споразумение №2/01.05.2019г. сключено с Директора на КСУ, подс. В. била назначена на длъжността „детегледач“ в Дневен център за деца с увреждания към Община Асеновград /лист 276, том ІІІ от приложенията/.

Съгласно чл.19 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ държавната политика в областта на социалните услуги се определя от Министерският съвет на Република България. От текста на чл.20, ал.1 от ЗСУ се установява, че „Министърът на труда и социалната политика планира, разработва, координира, провежда и контролира изпълнението на. Съгласно ал.2 от чл.20 от ЗСУ „За изпълнение на функциите по ал. 1 Министърът на труда и социалната политика се подпомага от Агенцията за социално подпомагане и от Агенцията за качеството на социалните услуги.“ От текста на чл. 23 от ЗСУ се установява, че „Държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги“. Във връзка с разпоредбите на същия закон, Община Асеновград се явява доставчик и може да предоставя всички социални услуги, като съответно общинския съвет и кмета имат съответни задължения по този нормативен акт.

След извършено от съда служебно запознаване с публикуваната информация в Интернет на сайта-https://www.asenovgrad.bg/bg/sotsialni-uslugi-i-spetsializirani-institutsii се установява, че към настоящи момент, Община Асеновград предоставя множество услуги съгласно ЗСУ. Цитираните социални услуги са делегирани от държавата дейности, които се финансират от държавния бюджет, чрез бюджета на община Асеновград по ежегодно определяни с Решение на Министерския съвет стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. В рамките на тези стандарти се формират както средствата за издръжка на потребителите на услугите, така и за заплати и осигуровки на персонала, ангажиран за предоставяне на същите. Съгласно чл.29, ал.2 от ЗСУ „Общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет“. От изложеното в т.1 и т.2 към ал.3 на чл.29 от ЗСУ се установява, че „Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез: 1. самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги; 2. специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица“.

В утвърдената в Община Асеновград Система за управление на качеството на социалните услуги е посочено, че Дневен център за деца с увреждания /ДЦДУ/ е комплекс от социални услуги, които създават условия за цялостно или почасово обслужване на потребителите през деня с предоставянето на храна и задоволяване на ежедневните, здравни, образователни и рехабилитационни потребности, както и потребностите от организация на свободното време и лични контакти. Ползватели на услугата са деца и младежи на възраст от 3 до 18 години с физически или множествени увреждания и техните семейства. Социалните услуги за потребителите в ДЦДУ са безплатни. ДЦДУ е с капацитет 30 потребители и се помещава на адрес-гр. Асеновград, ул. „6-ти януари“ №14, понастоящем е с управител св.О. ВасИ.на Р..

Съгласно утвърдената Система за управление на качеството на социалните услуги Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ предоставя специализирана помощ на потребители с или без увреждания и подкрепа на техните семейства в т.ч.: информиране и консултиране: застъпничество и посредничество; терапия и рехабилитация: обучение за придобИ.е на умения: подкрепа за придобИ.е на трудови умения. Ползватели на услугата са лица с различни видове увреждания, емоционално-поведенчески проблеми и девиантно поведение, нарушение в зрението; лица с различни форми на зависимост; лица жертви на различни форми на насилие и експлоатация и др. За социалните услуги в ЦСРИ се заплащат такси в размери (5 на сто от дохода на лицата, които ползват социалните услуги), съгласно Тарифа на Министерския съвет. ЦСРИ е с капацитет 30 потребители и се помещава на адрес гр. Асеновград, ул. „Спортист“ №1Б с управител св. Е. С. А..

Считано от 05.11.2012г. за Управител на ДЦДУ бил назначен тъжителя Д. З. К.. За сключения договор било подадено уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ / лист 446, том ІІ от приложенията/.При постъпване на работа, на 06.11.2012г. тъжителя К. се запознал срещу подпис и със съдържанието на длъжността характеристика за заеманата длъжност / листи 441 до 445 том ІІ от приложенията/. Като управител ДЦДУ тъжителя К. се явявал работодател единствено и само на служителите работещи в този център.

През годините имало известни промени в ръководството на двата центъра, като те били свързани със създадения през 2019г. Комплекс за социални услуги /КСУ/, който обединил двата центъра.

КСУ бил разкрит с Решение № 1916/24.04.2019г., взето на 59-то редовно заседание на Общински съвет Асеновград, като неговото седалище било установено на адреса на ДЦДУ, а именно: гр. Асеновград, ул. „6-ти януари“ № 14. / лист 235, том ІІ /. В Решението било посочено, че КСУ се управлява от Директор, като негов работодател е Кмета на Община Асеновград. Въз основа на същото решение, считано от 01.05.2019г., новоразкрития комплекс обединявал двата посочени по-горе центъра- ДЦДУ и ЦСРИ. Макар и обединени в един комплекс, те продължавали да бъдат самостоятелни по отношение на предвидените им бюджетни средства и вида на предоставените на потребителите социални услуги. В решението било посочено, че всеки един от двата центъра се управлява от ръководител, като всички служители били пряко подчинени на Директора на КСУ, който е техен работодател. Назначения Директор на КСУ следвало да изготви правилник за устройството и дейността на комплекса, да предложи структура и да изготви и предложи за утвърждаване щатно разписание.

Във връзка с постановеното решение, на 07.05.2019г. тъжителя К. подал заявление да бъде преназначен от длъжността „Управител на ДЦДУ“ на длъжността „Директор на КСУ Асеновград“. След съгласуване на заявлението, с Допълнително споразумение №350/15.05.2019г. между служителя и Кмета на Община Асеновград, считано от 20.05.2019г. К. бил преназначен за Директор на КСУ, като подписал и връчената му длъжностна характеристика. /листи 229 до 234, том ІІ от приложенията/. След встъпването на тъжителя на поста на директор на КСУ Асеновград, били назначени и ръководители на двата центъра, съответно св. О. ВасИ.на Р. на ДЦДУ, а св. Е. С. А. на ЦСРИ.

Кабинета на директора се намирал в сградата където бил административния адрес на КСУ, като на същия адрес продължавал да се помещава и ДЦДУ. Тъй като директора на КСУ, се явявал работодател на служителите от двата центъра, то при промяна на размера на основната им месечна работна заплата /МРЗ/, към техните трудовите договори, с тях се подписвали допълнителни споразумения, като по този начин се актуализирал размера на заплатата, която служителите получавали. По този начин, се извършвала и корекцията на размера на полагащия се годишен отпуск на служителите.

Заетите в тази сфера служители извършвали специфична работа, поради което освен с разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/, ЗСУ и Правилника към него /ППЗСУ/ тези обществени отношения били регламентирани с редица наредби. В тази насока намирали приложение: Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, Наредба за планирането на социалните услуги, Наредба за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за работното време, почивките и отпуските, ПМС № 66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации и др. В тази насока следвало да намерят и утвърдените вътрешни правила от Директора на КСУ Асеновград.

Правата и отговорностите на Директора на КСУ Асеновград, били допълнително определени със Заповед № 1505/03.08.2021г. на Кмета на Община Асеновград, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА вр. чл.11,ал.13 от Закона за публичните финанси и Решение №1918/24.04.2019г. на Общински съвет Асеновград /листи 52 до 53, том ІІ от приложенията/. Там било посочено, че КСУ обединява ДЦДУ и ЦСРИ, като директора са явявал разпоредител с бюджетни кредити от втора степен.

Въпреки, че в Решението за разкрИ.е на КСУ да било посочено, че директора следва да Утвърди Правилник за устройството и дейността на комплекса, то такъв до месец Март 2025г. не бил разработен и утвърден.

От страна на директора на КСУ били утвърдени Вътрешни правила за организация на работната заплата в КСУ. От представения по делото заверен препис не става ясно, кога същите са утвърдени, но пък в тях е посочено, че влизат в сила на 01.05.2019г. /листи 240 до 243 от съд. дело/. От последната страница на същите правила, се установява, че те са били подписани от определен брой лица, с което те са удостоверили, че са запознати с тях, но поради липса на съответна информация, не става ясно, кой на каква длъжност е и на коя дата е подписал правилата.

От страна на директора на КСУ бил утвърден и Етичен кодекс за поведението на служителите в КСУ Асеновград. От представения по делото заверен препис от същия отново не става ясно, кога този кодекс е бил утвърден, но чрез подписа на св. О. В. Р. било удостоверено, че тя се е запознала с неговото съдържание на 01.05.2019г. / листи 244 до 248 от съд.дело/.

От страна на директора на КСУ били утвърдени Вътрешни правила за оценяване на трудовите задължения и стимулиране на персонала. От представения по делото заверен препис от същите се установява, че същите са утвърдени и влизат в сила от 31.03.2025г. / листи 249 до 252 от съд.дело/. Тези правила, имали пряко отношение към начина и критериите за оценка и задължителните атестациите на отделни служители. До приемането на тези правила, оценяването на служителите се извършвало от директора на КСУ по неясни критерии, като изготвените от него формуляри на атестации, били предоставяни за подпис на управителите на ДЦДУ и ЦСРИ, а те от своя страна ги представяли за подпис на служителите. Атестирането по този начин, се извършвало в течение на текущата година, като оценката са отнасяла за предходната година. Подписаните атестации на служителите са съхранявали в кабинета на директора.

Като основни специалисти, които осъществявали дейности по предоставяне на социални услуги, полагащия се на трите подсъдими платен годишен отпуск, бил определян съгласно чл.155, ал.4 от КТ. Съгласно този текст „Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни“. Поради липса на друга правна регламентация до 21.06.2024г., този текст следвало да се прилага спрямо всички служители в КСУ Прилагайки този текст, директора на КСУ Асеновград бил определил платения годишен отпуск и на останалите служители в двата центъра, включително счетоводител, домакин, шофьор и хигиенист.

С Държавен вестник бр. 52 от 2024 г. /в сила от 22.06.2024г. / била приета нова алинея 4 на чл.26 от Наредба за работното време, почивките и отпуските/ НРВПО/ , съгласно която „Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите,пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни“. Новата алинея засягала правото на ползване на удължен платен годишен отпуск, което в случая касаело трите подсъдими и другите служители от двата центъра, които отговаряли на условията посочени в Наредбата. По усмотрение на тъжителя К., без мотивирана заповед, той решил по същото време да увеличи платения годишен отпуск, не само на тези служители за които се отнасял новия текст, но и на другите- включително счетоводител, домакин, шофьор и хигиенист, които обаче не попадали в обхвата на новата разпоредба от Наредбата. На основание чл.119, ал.1 вр. чл.26, ал.3 и ал.4 от НРВПО, с подписани допълнителни споразумения, считано от 13.06.2024г. бил коригиран основния платен годишен отпуск на подс. В. П. С. /лист 105 ,том ІІІ от приложенията/, подс. М. А. С. /лист 187 ,том ІІІ от приложенията/ и подс. В. А. В. /лист 268 ,том ІІІ от приложенията/. По същото време, въз основа на решението на К., с подписани допълнителни споразумения, на осн. чл.119, ал.1 и чл.156а от КТ, считано от 13.06.2024г. бил коригиран основния платен годишен отпуск на св. И. Г. И.-на длъжност шофьор /лист 29, том І от приложенията/, на в.Н.К.- на длъжност хигиенист /лист 124, том І от приложенията/ и на Т.М.С. на длъжност хигиенист /лист 164 ,том І от приложенията/. Във връзка с последното, с оглед констатираното по-късно, при извършена проверка по случая и поисканите му обяснения, директора К. оправдал своето решение, с текста на чл. 156а от КТ, където било посочено, че „по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение“. По този начин въпреки, че в КСУ Асеновград не бил подписан КТД, съдържащ такава клауза, със своето решение, тъжителя К. завишил от 20 на 26 дни отпуска на служителите непопадащи в обхвата на чл.26, ал.4 от посочената Наредба, като с това, на практика изравнил размера на отпуска им с този на служителите, които имало право на удължен платен годишен отпуск по този нормативен акт. Това неговото решение станало известно на всички, като служителите, които били назначени на длъжност и извършвали дейност съгласно чл.26, ал.4 от Наредбата останали недоволни и възмутени. С това решение на директора според тях, от една страна се създавали условия за неравно третиране на служителите, а от друга страна, работата на едни служители се омаловажавала и приравнявала с тази извършвана от служителите, без право на увеличен отпуск. Измежду недоволните от изравняването служители, били и трите подсъдими. Тези служители, чийто размер на платения годишен отпуск бил завишен, но които не попадали в обхвата на чл.26, ал.4 от Наредба, естествено били доволни от това решение на директора, за което неговите решения получили подкрепа от тях.

По отношение на ползването на отпуските от страна на служителите в КСУ Асеновград, нямало разписани правила въвеждащ срок за тяхното заявяване. Според въведената практика, всеки служител, който имал нужда от ползване на отпуск, заявявал такъв с писмено заявление до Директора, който от своя страна разрешавал ползването му. След като отношенията в КСУ се изострили, директора К., чрез устно разпореждане, въвел седмодневен срок в който служителите били длъжни за заведат своята молба за ползване на отпуск. Макар и не удачно във всички случаи, служителите започнали да се съобразяват с това изискване на работодателя.

Размера на заплатата която служителите в КСУ Асеновград получавали, следвало да бъде определен и съобразен с правилата за това визирани в Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. /НСЗТСОДПСУКФДБ/, като за база следвало да послужи опредЕ.та за страната минимална работна заплата /МРЗ/ към конкретния период от време. За това как се пременял размера на МРЗ в България през годините и съответно с въз основа на кое решение обективирано в ПМС ставало това, е налична общодостъпна информация, включително и такава в Интернет пространството. Един от сайтовете съдържащ подробна информация се явява и https://bg.wikipedia.org. С оглед на това, че в двата центъра се предоставяли социални услуги свързани с терапия и рехабилитация, обучение за придобИ.е на умения и подкрепа за придобИ.е на трудови умения, то основните месечни възнаграждения следвало да се определят съгласно чл.8 и чл.9 от посочената наредба.

Тъй като нямали достъп до трудовите досиета на своите колеги, служителите в КСУ Асеновград, които не били част от ръководството, нямали представа как се определят заплатите, но до един момент те все пак се доверявали на преценката на Директора К. по тези въпроси. Той от своя страна си позволявал да прави изявления, че финансово-икономически ДЦДУ носи на „гърба“ си ЦСРИ. Убедени в правотата на думите на директора и имайки му доверие в началото, служителите на двата центъра не поставяли под съмнение неговите решения относно определянето размера на техните заплати и отпуски. Натрупалата се впоследствие информация обаче, довела да промяна на нещата и то не в полза на директора К.. Тъй като работещите в двата центъра на КСУ Асеновград имали добра комуникация помежду си, в един момент все пак се разбрало, че директора К., е определил основните месечни работни заплати на служителите, като пир това не се е съобразил с длъжностите които те заемали и с базовите критерии спрямо МРЗ посочени в чл.8 и чл. 9 от Наредбата.

Решенията на тъжителя К., станали обект на коментари и обсъждане сред служителите на ДЦДУ и ЦСРИ, като тези, чийто основни месечни работни заплати, била увеличени в минимален процент били възмутени и недоволни. Измежду недоволните служители и от това решение на тъжителя К. отново били и трите подсъдими. Тези служители, чийто размер на основната месечна работна заплата бил значително завишен над МРЗ, естествено били доволни от това решение на директора и той получил тяхната подкрепа впоследствие.

Към момента на встъпване на тъжителя К. на длъжността Директор на КСУ Асеновград, служителите на двата обединени центъра- ДЦДУ и ЦСРИ, членували в създадената Синдикалната секция към КТ „Подкрепа“. Членове на същата синдикална секция, към онзи момент били и трите подсъдими. Секцията се явявала основна структурна единица по месторабота, като нейната цел била да защитава трудовите, професионалните и социалните права на служителите. Отношенията свързани с членуването в синдикалната секция били регламентирани с Правилника за организацията и дейността на синдикална секция на КТ „Подкрепа”.

През месец март 2024г. в КСУ Асеновград следвало да се подпише нов колективен трудов договор /КТД/, като съгласно чл.51а, ал.2 от КТ, неговото сключване следвало да стане между работодателя и синдикалната организация. Съгласно чл.51а, ал.2, изр.1-во от КТ, проекта за КТД следвало да се изготви и представи от синдикалната организация, в случая Синдикалната секция към КТ „Подкрепа“. В хода на обсъждане на проекта за КТД, възникнали противоречия между служителите, вследствие на което, част от тях напуснали Синдикалната секция към КТ „Подкрепа“ и сформирали Синдикална организация към НСФТКТУ-КНСБ

/Независимата синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите към Конфедерация на независимите синдикати в България/. Като резултат от това, част от служителите на КСУ, през 2024г. станали членове на новата синдикална организация, като между тях били трите подсъдими, както и свидетелите И. Г. П., О. ВасИ.на Р. и Е. С. А.. Подс. В. С. била избрана за председател на Синдикалната организация към КНСБ. След като по този начин в КСУ Асеновград, вече били налични две синдикални организации, то съгласно чл.51а, ал.2, изр.2-во от КТ, следвало те да представят на работодателя, изготвен от тях, общ проект за КТД.

Въпреки, че работещите в КСУ Асеновград служители не били много на брой, преговорите между двете синдикални организация за изготвяне на общия проект за КТД се проточили във времето. Първоначално, членовете на всяка една от двете синдикални организации, изготвили свой проект за КТД, но впоследствие, страните имали спорове по отделните клаузи, което пък станало пречка за изготвяне на общия проект. Получилото се забавяне в съгласуването и изготвянето на общия проект на КТД, респективно подписването на договора, довело до повишаване на напрежението, както между самите служителите, членове на отделните синдикални организации, а така и между тях и работодателя. За влошаване на работната атмосфера допринесло и решението на Директора К. да изравни отпуските на отделните служители във връзка с новата ал.4 на чл.26 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. В негативна насока се отразили и решенията му във връзка с приложението на чл.8 и 9 от Наредбата за СЗТСОДПСУКФДБ, тъй като без да изложи мотиви, той бил определил различен размер на месечното възнаграждение на служителите, като с това предизвикал възмущението на част от тях. Част от служителите, които били засегнати и обидени от решенията на директора К., искали да се инициира среща с него, като целта им била, да изразят пред него на глас своето недоволство. Тъй като най-настоятелна за такава среща била подс. М. С., то под нейно давление, била организира екипна среща между служителите от двата центъра и директора К.. На тази среща подс. М. С. изложила своята гледна точка относно приложението на чл.26 от НРВПО, като според нея, правото на увеличение на опуска имали само служителите, чиято работа била пряко ангажирана с потребителите, но не и тези, които не били пряко ангажирани. Директора К. не отрекъл, че е увеличил платения годишен отпуск и на служителите, непряко ангажирани с потребителите, но заявил, че все пак и те имали право на увеличение, тъй като това тяхно задължение спрямо потребителите на услуги било вписано в длъжностните им характеристики. Получения отговор не удовлетворил засегнатите от решенията на директора. Това още повече увеличило напрежението между служителите, като от една страна били тези облагодетелствани от решенията на К., а от друга, тези чийто интереси били накърнени от тях. В резултат на това, служителите се разделили на два лагера, като между тях имало и прояви на открит негативизъм. След тази екипна среща, св. О. Р. провела разговор с директора К., като му обърнала внимание, че нещата в КСУ не вървят на добре и ще ескалират, като му предложила да се предприемат някакви действия и мерки с цел сплотяване на колектива. Директора К. й отвърнал, че „нещата щели да стават дори по-зле“, като недвусмислено й заявил, че ще остане в ролята на страничен наблюдател по отношение на случващото се и няма да се намесва в разрешаването на задълбочаващите се негативни отношения между служителите. Впоследствие директора К. започнал да избягва и да се среща със служителите, чийто интереси били засегнати от неговите решения, като дори спрял да ги допуска до кабинета си. С бездействието си и цялостното си поведение, тъжителя К. дал да се разбере, че от него не следва да се очаква каквато и да е намеса. Въпреки, че нямал задължения, директора се въздържал и от всякакво съдействие, като не подпомагал по никакъв начин преговорите между членовете на двата синдиката, в усИ.та им да изготвят общия проект на КТД.

Във връзка с натрупалите се проблеми в КСУ Асеновград, в началото на месец Август 2024г. подс. В. С., като Председател на Синдикалната организация към КНСБ, потърсила съдействие от св. Б. И.ов Б.. По това време, той работел като областен координатор на КНСБ Пловдив, като участвал чрез консултации и при сформирането на Синдикална организация към КНСБ в КСУ Асеновград. На св. Б. било обяснено, че в КСУ има проблеми с изготвянето на проекта и подписването на КТД, като той научил и за взетото решение на Директора да изравни отпуските на служителите. За разрешаване на тези проблеми, било взето решение за иницииране на среща с директора К., на която да присъстват св. Б. и представители на Синдикална организация към КНСБ в КСУ Асеновград. Срещата се провела на 07.08.2024г. в кабинета на директора К.. На същата присъствали Д. К., трите подсъдими, като членове на Синдикалната организация, св. Б. Б. и негов колега от Регионалния съвет на КНСБ. След запознаването си с директора К., още в началото на срещата си с него, на св. Б. направило впечатление, че между ръководителя и подс. В. С. има разногласия и напрежение. В хода на срещата, св. Б. се опитал да изясни дали има някакви проблеми със служителите в КСУ Асеновград, на което получил отрицателен отговор от К.. В един момент, директора К. повикал в кабинета си св. Е. Д. К., която била председател на Синдикалната секция към КТ „Подкрепа“. След влизането на св. К. в кабинета на директора, К. я попитал пред всички, дали има някакви проблеми в колектива, на което тя отрекла да има такива. Впоследствие св. Б. поискал да изясни причините поради които се налага св.К. да присъства на срещата, като директора настоял тя да остане. Св. Б. се противопоставил, като заявил, че изразената от св. К. позиция за липса на проблеми в центъра, прави безпредметно нейното присъствие на срещата. Вследствие на това, макар и да нямала желание, св.К. напуснала кабинета на К.. В хода на същата среща, св.Б. попитал директора К. на какво основание, в процеса на продължаващото колективното трудово договаряне, той еднолично е взел решение да повиши размера на годишния отпуск само на определени служители, а на други не. Отговорът който той получил от К. бил, че „той е директор и той решава!“. Св. Б. останал озадачен и възразил, като заявил на К., че според него това не е редно, тъй като по този начин, едни хора се толерират за сметка на други и това може да доведе до конфликт между персонала. Срещата приключила, като директора К. заявил, че проблема с отпуските ще бъде оправен с допълнителни споразумения, които щели да бъдат пуснати през месец януари.

Впоследствие директора К. настоял да организира среща на служителите от ДЦДУ към КСУ Асеновград, на която по негово искане, подсъдимите следвало да ги запознаят за проведената на 07.08.2024г. среща със синдикалните представители на КНСБ. Инициираната по идея на директора К. среща се състояла на 20.08.2024г., като на нея присъствали само служители от екипа на ДЦДУ към КСУ Асеновград. Между присъстващите осем лица били и трите подсъдими, както и свидетелките О. Р. и Е. К.. За проведената среща на 20.08.2024г. бил съставен протокол, който се водел от подс. М. С. /листи 86 до 93 от съд.дело/. На присъстващите служители, била предоставена информация среща за проведената на 07.08.2024г. и за обсъжданите на нея въпроси.Тъй като на срещата отново бил засегнат и въпроса за решението на директора К. да изравни отпуските, то между присъстващите отново се стигнало до размяна на негативни реплики и взаимни обвинения за това „кой какво бил казал?!“.

Впоследствие отново имало общи срещи на служителите от КСУ Асеновград. На една от тях присъствал и директора К., като отново се стигнало до оправяне на взаимни упреци и негативни квалификации. В един момент думата взел св. И. Г. И.овшофьор към ДЦДУ. Св. И.ов се изказал много гневно, като отправил обвинения към служителите, които били недоволни от решенията на директора К., включително и това, че той бил изравнил отпуските. Тъй като на същото събрание имало повече присъстващи, част от тях останали възмутени, както от изказването на св. И.ов, а така и от бездействието на директора К.. Към последния те имали очаквания, като ръководител поне да направи забележка на св. И.ов, но К. мълчал и изглеждал удовлетворен от случващото, като толерирайки с бездействието си изказващия се, не направил нищо да успокои атмосферата. След приключване на срещата, директора К. все пак се приближил към подс. В. С. и нейните колежки и ги попитал, дали това което са чули им е харесало.

Впоследствие имало още няколко срещи на служителите в КСУ, като поради получилото се вече разделение между тях, те протичали и приключвали по сходен начин. По време на тези срещи отново се стигало до отправяне на взаимни обвинения, нападки и упреци.

Работната атмосфера и отношенията между служителите в КСУ Асеновград продължили да се влошават, като директора К. не взимал никакви мерки за тяхното подобряване. Освен това, нямало и никакви индикации, че скоро ще се стигне до подписване на КТД, наличието на който пък било в интерес на служителите. В един момент, недоволните от тези обстоятелства служители решили да сезират Кмета на Община Асеновград и да го запознаят със случващото се в КСУ Асеновград, като целта била той да съдейства за подобряване на нещата и решаване на проблемите. Така се стигнало до изготвяне на писмен сигнал, в който било посочено, че той се поддава от членове на Синдикалната секция на КНСБ към КСУ Асеновград, като същия е относно „несправедливо прилагане на двете наредби-НРВПО и НСЗТСОДПСУКФДБ от директора К. и произтичащите от това негативни последствия в работната среда“. В сигнала били посочени съответни обстоятелства, описани и отграничени по-подробно в пет пункта /листи 18 до 22 от съд.дело/.

В пункт първи бил описана случая с изравняването на отпуските на служителите, което според изготвилите сигнала било в противоречие с НРВПО.

В пункт втори от сигнала били изложени обстоятелствата във връзка с определяне на МРЗ, което според изготвилите сигнала било в противоречие с НСЗТСОДПСУКФДБ. По този начин,според тях не било спазено съотношението, определено в Наредбата, като служителите за които е установен минимум минималната работна заплата и не са ангажирани в пряката работа с потребители, получават много повече от служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, за които е определен минимум 120% от MP3. Според направеното сравнение, същите тези служители, получавали само с 10% по-малко от основните специалисти в ЦСРИ, които са на 160% от MP3, според Наредбата и само с 20% помалко от основните специалисти в ДЦДУ, за които са установени минимум 170% от MP3. Посоченото процентно съотношение, спрямо законоустановените минимуми, според подалите сигнала било грубо нарушено, тъй като в Наредбата то било 70%, а в конкретния случай само 20%. За онагледявана на описаното в сигнала положение, се твърдяло, че този начин се стигнало до следната ситуация:

-За длъжностите шофьор и домакин, установеният минимум е MP3, а в действителност получават с 50% над нея.

-За длъжност хигиенист, установеният минимум е MP3, а в действителност получава 1496 над нея.

-За длъжност детегледач, установеният минимум е 120% от MP3, а в действителност получава само 7% повече.

-За основни специалисти, установеният минимум е 170% от MP3, а в действителност получават само 9% повече.

-За длъжност управител, установеният минимум е 200% от MP3, а в действителност получава само 10% повече.

Към пункт две от сигнала, било уточнено, че посочените проценти за всяка една длъжност, се отнасят за ДЦДУ към КСУ - гр. Асеновград и са регламентирани в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Като за дълъг период от време детегледача, основните специалисти и управителят са били твърдо на минимума, определен в Наредбата. Горното установявало, че шофьорът и домакинът, които са с установен минимум MP3, според Наредбата, получават значително повече от детегледача, който е на 120% от MP3, според Наредбата.

В пункт три от сигнала, се твърдяло, че е налице пълна липса на комуникация с директора и забрана да се посещава неговия кабинет, освен от управителя. Горното, според подаващите сигнала, създавало напрежение и недобра работна среда, в която, за да си ефективен се изисквала спокойна атмосфера. Към пункт три било добавено и това, че е налице и отказ от страна на директора да разговаря и да води преговори с председателя на синдикална секция КНСБ към КСУ, което лишава служителите, участващи в нея от договарянето на по-добри условия на труд в КТД. Последното от своя страна, било и причина да липсва актуален КТД, който въпреки успешно проведените преговори на 05.08.2024г. , все още не бил подписан,

В пункт четири от сигнала били изложени твърдения за създаване на междуличностни конфликти, конфронтация между отделни служители и разпалване на напрежение от страна на директора, във вече изграден и добре функциониращ екип, доказал се във времето. Това от своя страна водело до разединение, нарушение на работна среда и силна демотивация. Според твърденията към пункт четири, до всичко това се стигнало след серия от проведени общи събрания и екипни срещи, една от които била тази отразена в протокол №35 от 23.08.2024г. /най-вероятно се касае за техн. грешка в сигнала, тъй като срещата е от 20.08.2024г. лист 86 от съд.дело/. Според сигнала, по време на тези срещи имало отправяни индиректни заплахи от страна на директора, че „може да стане страшно“, както и разяснено за неговите правомощия че той може „да предупреждава, да наказва дисциплинарно и да уволнява“. В същата част било посочено, че подаващите сигнала са били очевидци на демонстрации на сила, власт и надмощие, чрез поведение от типа на - употреба на тон, демонстративно напускане на събранието, недавайки възможност на някой да се изкаже и затръшване на врати. Били изопачавани думи и ситуации с цел използване срещу изготвилите сигнала и вменяване на вина. Според отразеното в сигнала, на едно от проведените събрания, директорът много ясно толерирал и не предприел никакви мерки спрямо арогантното и грубо поведение от страна на шофьора, насочено към част от членовете на екипа, изразяващо се в нападки, обвинения, обиди и заплахи, отправени с изключително висок, стряскащ и непремерен тон, от което поведение директорът видимо изразил задоволство и одобрение. Според подаващите сигнала, горното било резултат от проведената среща между директора, адв. Б. Б., като представляващ КНСБ и членове на синдикална секция КНСБ към КСУ, чиято цел била обсъждането на проблематиката с изравняването на отпуските на служителите. С цел назидание, директорът въвел нови правила по отношение на почивките по време на работа и сроковете за подаване на заявление за отпуск, които правила, впоследствие се оказало, че не важали за всички, а само за определени членове на екипа. В сигнала се твърдяло, че като част от назиданието, било преднамереното оставяне на служителите без хигиенист, поради което те били принудени да чистят, без това да им е било вменено като задължение. Включено в пункт четири, като поредно стресиращо за служителите, било квалифицирано решението на директора, да промени правилата за атестиране, въз основа на което член от екипа следвало да атестира друг член от екипа. Според изложеното, въпросните служители не били случайно подбрани, като наличните изострени отношения и конфликтни ситуации помежду им, предполагали и появата на нови такива ситуации на конфронтация и създаване на напрежение.

В пункт пет от сигнала се твърдяло, че във времето назад, горепосочените проблеми са бил обсъждани с директора, но без резултат. На поставените му въпроси, той никога не давал обосновани отговори, а казвал, че това е лично негово решение и с насмешка им обяснявал, че „животът е несправедлив“, че за пореден път те били изтеглили „късата клечка“, и че „сиренето е еднакво скъпо за всички“. Освен това и принципно, и в конкретния случай директорът неприкрито бил изразявал пристрастие към определени членове на екипа и пренебрегвал други в редица отношения. Според изготвилите сигнала, гореописаното омаловажавало техния труд и професионална квалификация, като ги карало да се чувстват недооценени, излишни и незначителни, превръщало работната среда в нездравословна и затормозяваща, което от своя страна водело до силна демотивация и намалена продуктивност както в професионалния, така и в личния им живот.

С така изготвения сигнал били запознати някои от членовете на Синдикалната организация към КНСБ в КСУ Асеновград, но реално го подписали само трите подсъдими, а св. О. Р. отказала да се подпише под него.

След подписването му, сигнала бил депозиран в Община Асеновград, където бил заведен с вх.№ 14-00-5387/25.09.2024г. Във връзка с постъпИ. сигнал, с писмо изх. № 14-00-538711/27.09.2024г. на Кмета на Община Асеновград, било изпратено копие от същия на Директора на КСУ. С писмото били поискани писмени обяснения от К., като му бил определен и тридневен срок за тяхното депозиране. Така цитираното писмо-искане било връчено лично на тъжителя К. на 01.10.2024г., като то било заведено и в КСУ Асеновград. /лист 17 от съд.дело/.

В дадения му срок, тъжителя К. се запознал със сигнала и на 02.10.2024г. изготвил писмени обяснения, адресирани до Кмета на Община Асеновград /листи 12 до 16 от съд.дело/. Със същите К. отрекъл да е извършил описаните в сигнала действия, още повече, да е нарушил законова или етична норма, като според него, по никакъв начин не е превишил и правомощията си и не е навредил на който и да било служител на КСУ Асеновград. Според директора, това което той извършил е било само и единствено в посока на увеличаване по законов начин на възнагражденията и социалните придобивки на всички служители на центъра. Крайните му изводи били, че подаденият срещу него сигнал е изцяло клеветнически и цели да го злепостави професионално. Според изложеното от директора К., той нямал и основание да смята, че написаното в сигнала се споделя от всички служители, като те не били запознати с изнесеното в него.

След като сигнала бил изпратен на директора К., той разпространил информацията за същия в КСУ, като за него разбрали и останалите служители. Служителите които били облагодетелствани от решенията на Директора К. решили да го подкрепят, като направят подписка, чрез която да опровергаят това което се съдържало в сигнала подписан от трите подсъдими.

С тази цел, служителите от ЦСРИ при КСУ Асеновград направили подпискаопровержение, която била оформена като такава от членове на Синдикалната секция към КТ „ Подкрепа“. Същата била подписана от петима служители ЦСРИ при КСУ Асеновград, като още на същия ден била входирана с вх. № 14-00-5587/03.10.2024г. в Община Асеновград /листи 3- 4, том ІІ от приложенията и листи 289-290 от съд. дело/.

По същата причина и служителите от ДЦДУ при КСУ Асеновград направили подписка- опровержение, с идентично съдържание и отново оформена като такава от членове на Синдикалната секция към КТ „ Подкрепа“. Същата била подписана от седем служители на ДЦДУ при КСУ Асеновград, като още на същия ден била входирана с вх. № 14-00-5587/03.10.2024г. в Община Асеновград /листи 286-288 от съд.дело/.

На 04.10.2024г. десет от служителите, подписали двете подписки, се подписали и под колективна жалба адресирана до Кмета на Община Асеновград, с копие до Директора на КСУ Асеновград, с която отново изразявали своето отношение във връзка със сигнала на трите подсъдими. /листи 283-285 от съд. дело/. Подадената от тях жалба била входирана с вх.№ 94-С-695/07.10.2024г. на Община Асеновград. Измежду служителите подписали подписката от ДЦДУ и колективната жалба били свидетелите Е. Д. К. и И. Г. И.

Във връзка с подадения сигнал и обясненията на директора К., както и подписките и колективната жалба, със Заповед № А-2598/16.10.2024г. на Кмета на Община Асеновград била сформирана комисия и възложена проверка на КСУ Асеновград /лист 2 том ІІ от приложенията /. В състава на комисията, която следвало да извърши проверката били включени трима служители от Община Асеновград, като между тях били: св.Ж. И.ова Г.- Директор на Дирекция „Социални дейности, здравеопазване и транспорт“ и С. С. Б.- Началник Отдел“Социални дейности и здравеопазване“, както и Е. Цветанова-ст. юрисконсулт в Дирекция „АИО“. В хода на възложените им задачи, проверяващите се срещнали с директора К., с подателите на сигнала и с останалите служители в КСУ Асеновград, както и изискали съответните документи относими към проверката.

Във връзка с констатираното в хода на извършената проверка, със съдействие на свидетелките Ж. И.ова Г. и С. С. Б., било изготвено писмо изх.№ 14-00- 606096/23.10.2024г. до Директора на КСУ Асеновград. /листи 10 и 11 от съд.дело/. Със същото писмо, подписано и от зам.кмета на Община Асеновград, на тъжителя К. били дадени съответни препоръки, отразени в три пункта:

В пункт първи, на тъжителя К. било указано „Трудовите досиета и документи, съдържащи лични данни да се съхраняват заключени“.

По пункт две, му било указано, „С цел създаване на благоприятна работна среда, да се проведат екипни и групови, супервизии на екипа и/или да се приложи друг метод за въздействие на служителите за подобряване на взаимоотношенията между тях“.

По пункт три му било препоръчано „Преговорите за подписване на КТД да се провеждат в присъствие на юристи на съответните синдикални организации“.

По отношение на микроклиматът в комплекса, доколкото било установено, че той е неблагоприятен и косвено се отразява на потребителите, което според комисията било недопустимо, К. бил уведомен, че в случай, че не се подобри ситуацията в социалната услуга, доставчикът ще уведоми Агенцията за качество на социалните услуги.

От представените в хода на проверката поименни разписания на персонала в КСУ - Асеновград, в сила от 01.08.2023 г. и същото в сила от 01.01.2024 г. било установено, че трудовите възнаграждения на персонала на ДЦДУ са завишени с 20%, като изключение правела заплатата на заемащ длъжността „хигиенист“, която била повишена с 12%. От същите документи било установено, че трудовите възнаграждения на персонала на ЦСРИ са завишени, както следва: управител - 20%; социален работник, рехабилитатор, психолог, трудотерапевти - 13%; домакин -30%. Двете чистачки били с различен процент увеличение на заплатите, съответно - 28% и 15%. В тази връзка, на тъжителя К. било указано, в срок до 28.10.2024 г. да поясните писмено защо има разлика в процентното повишение на работните заплати на служителите в КСУ - Асеновград през 2024 г. спрямо 2023 г.

Отново във връзка с проверката, с цитираното писмо, на К. било указано да посочи предприетите от негова страна действия, по отношение неспазване разпоредбата на чл. 21, от раздел IV на Етичен кодекс за поведение на служителите в КСУ - Асеновград, съгласно която отношението на служителите с колегите се ръководи от принципите на лоялност, уважение и сътрудничество, като със своите действия или обществени изявления не следва да уронва престижа, авторитета и професионалната дейност на колегите си.

След получаване на изпратеното му писмо, Директора на КСУ отговорил с писмо изх.№ 82/24.10.2024г. адресирано до зам.кмета на Община Асеновград. /лист 9 от съд.дело/. На 31.10.2024г. в Община Асеновград постъпило и писмо от тъжителя К., в което изразявал своето възмущение от извършваната проверка в КСУ Асеновград. По отношение на проверката, тъжителя К. заявил, че не му била връчена Заповедта въз основа на която тя била извършена, а освен това, не ставало и ясно въз основа на какви констатации са му били поискани обяснения и дадени съответните указания. С писмото си, тъжителя К. възразил и относно дадения му срок за представяне на обяснения, като заявил, че бил ангажиран с участие, като член на РИК 17 при провеждане на предстоящите за 27.10.2024г. избори за народни представители в 17 МИР. Освен другите възражения, тъжителя К. заявил, че приема отношението към него, като натиск и психически тормоз на политическа основа, тъй като самият той бил член на БСП, като целта била той да бъде злепоставен и да бъде принуден да напусне поста който заема в КСУ Асеновград.

Констатациите на проверяващите били отразени в изготвения от тях на 12.12.2024г. окончателен доклад изпратен на Кмета на Община Асеновград, като те били описани в седем пункта /листи 149-151 от съд.дело/. Предвид данните събрани в хода на проверката, проверяващите заключили, че подадения сигнал от трите подсъдими се явява основателен по всички пунктове, а съответно отразеното в колективната жалба от служители на КСУ – Асеновград не се е потвърдило, като тя се явявала несъстоятелна.

Междувременно, на 04.11.2025г. в РС Асеновград постъпила частна тъжба от страна на тъжителя Д. К. /предмет на настоящето дело/ в която се съдържали твърдения за извършено от страна на трите подсъдими в съучастие помежду им, като извършители, престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Според съдържанието на тъжбата, изпълнителното деяние на престъплението било реализирано на 25.09.2024г. с подаването на подписания от страна на трите подсъдими сигнал с вх. №14-00-5387 на Община Асеновград, в който били изложени факти и обстоятелства, които се явявали унизителни за честта и достойнството на Д. К.. Цитирайки дословно съдържанието на подадения сигнал по всичките му пунктове, включително и твърдението на подалите сигнала, относно целта с която е бил сезиран Кмета на Община Асеновград, в тъжбата се заявява, че всички твърдения в него са неверни, като той самият ги счита за обидни и засягащи неговото добро име в обществото, неговия авторитет и накърняващи неговата чест и достойнство.

Обвиненията отправени от тъжителя срещу трите подсъдими били разграничени в няколко пункта.

На първо място, според тъжителя К., били наведените в сигнала твърденията, относно актуалната ситуация в КСУ. Според него, твърдяната от подсъдимите ситуация „вследствие на което се е стигнало до редица конфликти, междуличностни сблъсъци и недобра работна атмосфера“, не отговаряла на истината. Тъй като това твърдение било обидно, той го възприемал, като „ обидно и уронващо престижа и авторитета му като човек и ръководител“.

На второ място, според тъжбата, било наведеното в сигнала твърдение за извършено от К., квалифицирано като нарушение, изравняване на годишния отпуск между подпомагащите функционирането на услугата служители и основните специалисти, пряко ангажирани с обслужването на потребителите. Според тъжителя, всички те получавали по 26 дни платен годишен отпуск, а според подателите на сигнала на първите са полагат само 20 дни платен годишен отпуск. Доколкото в сигнала се твърдяло, че нарушението е извършено от К., в качеството му на директор, той счита и това твърдение за обидно и засягащо моето добро име в обществото, неговия авторитет и накърняващи неговите чест и достойнство.

На трето място, според тъжбата, било наведеното в сигнала твърдение, за значително и многократно увеличаване на заплатите само на определени служители, което се явявало в противоречие с наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, в която е установен минимума проценти спрямо MP3 за всяка категория служители. По този начин, според авторите на сигнала, не се спазвало съотношението, между определеното в цитираната наредба и служителите за които е установен минимум на MP3 и не са ангажирани в пряка работа с потребители. Подробно описвайки съдържанието на подадения сигнал, тъжителя К. квалифицирал тези твърдения като неверни и ги счита за обидни и засягащи неговите авторитет и добро име в обществото, както накърняващи неговата чест и достойнство.

На четвърто място, според тъжбата, били наведените в сигнала твърдения, за пълна липса на комуникация с директора и забрана да се посещава неговия кабинет, освен от управителя, което създавало напрежение и недобра работна среда, в която за да си ефективен се изисква спокойна атмосфера. В пункт четири от тъжбата, било включено от тъжителя и наведеното в сигнала твърдение, че е налице отказ от страна на К. да разговаря и да водя преговори за КТД с председателя на синдикалната организация, което лишава служителите, участващи в нея от договаряне на по-добри условия на труд, което било и основната причина за липсата на КТД, въпреки успешно проведените преговори за нов КТД. Тълкувайки горното, според К. изнесеното в сигнала в тази му част, също счита за обидни твърдения, засягащи неговото добро име в обществото, неговия авторитет и накърняващи неговата чест и достойнство.

На пето място, според тъжбата, били наведените в сигнала твърдения, че от страна на директора се създават междуличностни конфликти, конфронтация между отделни служители и разпалване на напрежение, във вече изграден и добре функциониращ екип, доказал се във времето, като това води до разединение, нарушена работна среда и силна демотивация. Според тъжбата, в сигнала били изложените и причините за това, които се явяват серия проведени общи събрания и екипни срещи, на които са били отправени индиректни заплахи от страна на директора, че „може да стане страшно“, както и им е било обяснено, какво има право да прави един директор, а именно да предупреждава, да наказва дисциплинарно и да уволнява. В сигнала се твърдяло, че се наблюдавала демонстрация на сила, власт и надмощие, чрез поведение от типа на - употреба на тон, демонстративно напускане на събранието, не давайки възможност на никой да се изкаже и затръшване на врати и др. В подадената тъжба, тъжителя К. квалифицирал тези твърдения също като обидни и засягащи неговото добро име в обществото, авторитет и накърняващи неговата чест и достойнство.

На шесто място, според тъжбата, били наведените в сигнала твърдения, че всички тези въпроси били повдигани пред директора, но той казвал, че това е лично негово решение и с насмешка им обяснявал, че „живота е несправедлив“, че за пореден път са „изтеглили късата клечка“ и че „сиренето е еднакво скъпо за всички“. Според подалите сигнала, всичко изложено от тях, омаловажавало техния труд и професионална квалификация, карало ги да се чувстват недооценени, излишни и незначителни, превръща работната среда в нездравословна и затормозяваща, което от своя страна води до силна демотивация и намалена продуктивност както в професионалния така и в личния живот. В подадената тъжба, тъжителя К. квалифицирал и тези твърдения също като обидни и засягащи неговото добро име в обществото, авторитет и накърняващи неговата чест и достойнство.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие бяха изискани заверени преписи от трудовите досиета на свидетеля И. Г. И. на длъжност шофьор към ДЦДУ, В.П.М., домакин в КСУ Асеновград, в.Н.К., хигиенист от в ДЦДУ към КСУ Асеновград и Т.М.С. хигиенист от ЦСРИ. Същите постъпиха с писмо вх. № 6107/24.02.2024г. на Директора на КСУ по делото, като са обособени в том І от приложенията.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие беше изискан заверен препис от трудовото досие на тъжителя Д. З. К.. Същото постъпи с писмо вх. № 7223/15.05.2025г. на Кмета на Община Асеновград, като се намира в том ІІ от приложенията. Със същото писмо бяха изпратени и поисканите от съда други документи- Заповед № А-2598/ 16.10.2024г. на Кмета на Община Асеновград и подписка-опровержение на служителите от ЦСРИ към КСУ Асеновград с вх.№ 14-00- 5387/25.09.2024г

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие бяха изискани заверени преписи от трудовите досиета на трите подсъдими. Същите постъпиха с писмо вх. № 10690/10.07.2025г. на Директора на КСУ по делото, като се намират в том ІІІ от приложенията. Със същото писмо на съда бляха изпратени и поисканите документи във връзка с атестациите на И. Г. И., В.П.М., в.Н.К. и Т.М.С..

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие беше изискан от Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив препис от подписания КТД в КСУ Асеновград. Заверен от подписания на 11.12.2024г. в КСУ Асеновград КТД и анекс към него от 18.03.2025г. постъпиха с писмо вх. № 10260/04.07.2025г. на Директора на ДИТ Пловдив. /листи 136 до 146 от съд.дело/

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от настоящия състав по делото доказателства-свидетелските показания на свидетелите Е. Д. К., И. Г. И., Ж. И.ова Г., С. С. Б., Б. И.ов Б., О. ВасИ.на Р., И. Г. П. и Е. С. А., както и от обясненията на подсъдимата В. П. С. и от приложените по делото писмени доказателство.

Установената от съда фактическа обстановка не се опровергава от нито едно доказателство, като дори и подс. В. П. С., чрез дадените от нея обяснения не отрича, че заедно с подсъдимите М. А. С. и В. А. В. се явяват авторки на сигнала с вх. №14- 00-5387/ 25.09.2024г. на Община Асеновград. В този смисъл съдът не намира, за нужно да обсъжда поотделно показания на свидетелите, обясненията на подс. В. П. С., както и събраните по делото писмени доказателства. От писмените доказателства на свой ред съществени са приложените по делото документите с диспозитивен и такива с удостоверителен характер, а някои от тях се явяват е смесени такива. От документите с диспозитивен характер представляващи изявления от техния автор/автори - в настоящия случай това са решенията, заповедите, включително и тези касаещи трудовите правоотношения на тъжителя, подсъдимите и свидетелите, протоколите протоколи за проведени срещи, ( като авторството им несъмнено и категорично се установява от гласните доказателства, включително обясненията на подс. В. С.). Посочените диспозитивни документи са конкретни, категорични и в пълна степен се подкрепят от данните в гласните доказателствени средства, и въз основа на тях съдът прие за установени датите на конкретните събития. От документите с удостоверителен характер това се явяват инкриминирания по делото писмен сигнал подаден трите подсъдими, сигналите-опровержения, становища и отговори. Удостоверителните документи, събрани по делото също значително допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото и в частност на обстоятелствата, свързани с обстоятелствата по извършените спрямо тъжителя К. проверки и констатациите на проверяващите. От документите със смесен характер това се явяват КТД, окончателен доклад и одитни доклади, тъй като в тях се съдържа удостоверяване на факти случили се в хода на проверките, а така и първични волеизявления на проверяващите. Събраните по делото гласни доказателствени средства имат предимно спомагателно значение за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, като обясненията на подс. В. С. и показанията на свидетелите възпроизвеждат в голямата си част данните, съдържащи се в писмените доказателства. Поради липса на основание за отхвърляне на което и да е от събраните доказателства, съдът кредитира изцяло всички събрани доказателства, като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и достоверни.

Основния спор по делото, на който съдът дължи отговор и дали в подадения от страна на трите подсъдими сигнал с вх. №14-00-5387/25.09.2024г. на Община Асеновград се съдържат унизителни, за честта и достойнството за тъжителя Д. К., изрази или думи и съответно в какво се изразят тези обиди.

Отговора на въпроса, налага излагане на доводи във връзка с това какво представлява обидата според приложимия НК. Съгласно чл. 146, ал. 1 от НК, обидата е съзнателно, цЕ.сочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Престъплението може да бъде осъществено с думи или действия с унизително съдържание, обективирани в присъствието на пострадалия, като по този начин се засягат директно неговите представи за личното му достойнство и чест и за качествата на неговата личност въобще. Средството, с което си служи авторът на обидата чрез думи е словесната информация. Тя може да бъде под формата на мнение, оценка, становище, а също така и на обръщение, съждение, сравнение, метафора или епитет. Характерно за информацията, използвана като средство за осъществяване на обидата е, че тя не съдържа конкретни обективни данни, подлежащи на възможна проверка. Тази информация не съдържа факти и обстоятелства от обективната действителност, а субективно личностно виждане и оценка на автора на обидата за личността на пострадалия. Общата характеристика на така използваната информация е, че тя се явява личностна негативна и унижаваща оценка на дееца за адресата на обидата и че тя се обективира именно и само за да се засегне честта и достойнството на пострадалия. От тази гледна точка обидните изрази не могат да бъдат с вярно или невярно съдържание и поради тази причина не е възможна проверка относно истинността им. Това е така, защото предмет на разпространената информация не са факти, подаващи се на индивидуализация по време, място и начин на проявление, а субективни негативни мнения, оценки, съждения, становища и сравнения, за проверката на които не съществуват обективни критерии. Все в тази връзка следва да се отбележи, че при обидата предмет на комуникация не са първично съществуващи и ясно определени факти, а мисловна-логическа оценка за тяхното възможно проявление, в контекста на едно предварително целено унижаване.

Извършения подробен анализа на съдържанието подадения от трите подсъдими сигнал с вх.№14-00-5387/25.09.2024г. на Община Асеновград, установява, че в него се съдържат изрази касаещи личността на директора К., но същите не са с обиден характер, тъй като нито имат унизително съдържание , нито пък са такива, които с които авторите да изразяват своето субективно личностно виждане и оценка за личността на тъжителя. Освен това информацията, която се съдържа в сигнала и която тъжителя твърди, че представлява обидна такава за него, съдържа в себе си и конкретни обективни данни, подлежащи на възможна проверка.

По отношение на последното, няма как да не отбележи, че наведените твърдения по всички пунктове от сигнала подаден от трите подсъдими, са били предмет на две проверки.

Първата проверка на случващото се в КСУ Асеновград е тази възложена от Кмета на Община Асеновград , като резултатите от нея са били обективирани в съставения от страна на свидетелките Ж. И.ова Г. и С. С. Б. окончателен доклад от 12.12.2024г. /листи 149 до 151 от съд. дело/. От съдържанието на същия се установява, че сигнала на трите подсъдими е бил проверен, като същия е бил намерен за основателен по всички точки. Окончателния доклад на тази проверка е бил предхождан от писмо изх.№ 14-00-606096/23.10.2024г. до Директора на КСУ Асеновград. От съдържанието на намиращо се на листи 10 и 11 от съд.дело писмо, се установява, че в същото са съдържат не само констатации по извършената проверка в КСУ от свидетелките Ж. И.ова Г. и С. С. Б., но със същото, на тъжителя К. са били дадени съответни препоръки.

Втората проверка в КСУ Асеновград, е била по време на извършения одит, като резултатите от нея са били обективирани в съставените от проверяващите Одитен Доклад от месец Март 2025г. и Окончателен Одитен Доклад от месец Април 2025г. /листи от 154 до 209 от съд.дело/.

От съдържанието на съставените от проверяващите по двете проверки доклади, се установява, че техните констатации са сходни, като те в пълна степен потвърждават изнесената в сигнала на трите подсъдими информация.

Твърдяното от пункт 3 от сигнала неправилно прилагане на Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет е било констатирано и от извършващите одита, същото подробно описано по т.2.1. от окончателния доклад и предварителен такъв. Предвид констатираното като нарушение по тази точка, на ръководителя са били дадени конкретни указания за отстраняването му.

Част от твърденията по пункт 4 от сигнала, относно липсата на разписани правила за почивките по време на работа, сроковете за подаване на молби за отпуск и процедурата за атестиране, е било констатирано и от извършващите одита, същото подробно описани по т.3 и в част от т.2 от окончателния доклад и предварителен такъв. Предвид констатираната липса на утвърден правилник за устройство и дейността на комплекса, е било отчетено, че е не е изпълнена т. 7 от Решение на ОбС- Асеновград №1916/24.04.2019г., като е създаден риск да не са регламентирани реда и организацията на работа при изпълнението на процесите в социалните услуги в т.ч. изискванията към служителите, взаимоотношенията и комуникацията с външни лица, видовете контроли, срокове, документи и др. В същата точка 3 е било констатирано, че утвърденият Правилник за вътрешния трудов ред на КСУ Асеновград, в сила от 01.05.2019 г. не е подписан от председателя на синдиката, поради което не може да се установи дали съшият е разработен с участието на синдиката. В същата точка е било установено, не е издаден вътрешен акт на директора за утвърждаване на вътрешните правила, процедури и др., вкл. не е определено длъжностно лице/а, което да осъществява контрол по изпълнението им. Създаден е риск длъжностните лица да не са своевременно запознати с действащите системи за вътрешен контрол на комплекса. В точка две от доклада е било посочено, че за одитирания период са действащи Вътрешни правила за оценяване на трудовите задължения и стимулиране на персонала, в сила от 01.06.2019 г. При тяхното проверка е установено, че в цитираните правила са допуснати несъответствия относно лицата, които са определени да извършват оценяването на персонала, като в чл. 4 е посочен директорът, а съгласно чл. 18 „оценяващата комисия определя обща оценка на изпълнението на длъжността „. Констатирано е било, че оценяването на счетоводителя е извършено от управителя на ДЦДУ, като по длъжностна характеристика счетоводителят е на пряко подчинение на директора в т.ч. работата му се възлага от директора. С горното не била спазена йерархичната подчиненост при оценяването на длъжността, като е допуснато онемяването на счетоводителя да е извършено от длъжностно лице, което няма наблюдение върху работата на оценявания служител. Установените несъответствия по време на одита, са били отстранени, като са предоставени актуализирани Вътрешни правила за оценяване на трудовите задължения и стимулиране на персонала, в сила от 01.01.2025 г“ съгласно които оценката на служителите от ДЦДУ се извършва от управителя на ДЦДУ; оценката на служителите от ЦСРИ - от управителя на ЦСРИ; оценката на управителите се извършва от директора на КСУ. Предвид констатираните като нарушения по тази точка от одита, на ръководителя също са били дадени конкретни указания за отстраняването.

Констатациите на одиторите относно определяне на платения годишен отпуск, не опровергава твърденията направени в сигнала относно изравняването на дните за платен годишен отпуск на служителите. От констатациите на стр. 13 от предварителния доклад /лист 192 от съд.дело/ се установява, че извършената от одиторите проверка по тази точка е на база трудовите досието и представения им КТД сключен на 11.12.2024г. /листи 137 до 146 от съд.дело/. Доколкото обаче този договор не е бил налице към 13.06.2024г., когато се били сключени допълнителните споразумения за договаряне на основния платен годишен отпуск, със служителите заемащи длъжностите-счетоводител, шофьор, чистач, то извода на проверяващите, че са били спазени чл.155,чл.156 и чл.156а от КТ е неверен. Т.е. достоверно е това което се твърди в сигнала, че спрямо тези служители са били неправилно приложени текстовете на чл.26 и чл. 27 от НРВПО.

Тука следва да се отбележи, че извършения одит в КСУ Асеновград не е бил по повод на подадения от подсъдимите сигнал и доколкото задачите на тази проверка, не са се покривали с изнесената в сигнала информация, то няма как в докладите на одиторите да има констатации по всички точки от сигнала.

При така възприетата, изложена и анализирана фактическа обстановка, съдът счете, че не се установи, подс. В. П. С. да е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,а именно, в това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие с М. А. С. и В. А. В., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К. – Директор на КСУ – Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин – писмено чрез сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград.

Предвид и което на основание чл. 304 от НПК, съдът призна подс. В. П. С. за невинна по това обвинение и я оправда изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

При така възприетата, изложена и анализирана фактическа обстановка, съдът счете, че не се установи, подс. М. А. С. да е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,а именно, в това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие с В. П. С. и В. А. В., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К. – Директор на КСУ – Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин – писмено чрез сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград.

Предвид и което на основание чл. 304 от НПК, съдът призна подс. М. А. С. за невинна по това обвинение и я оправда изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

При така възприетата, изложена и анализирана фактическа обстановка, съдът счете, че не се установи, подс. В. А. В. да е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,а именно, в това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие с М. А. С. и В. П. С., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К. – Директор на КСУ – Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин – писмено чрез сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград.

Предвид и което на основание чл. 304 от НПК, съдът призна подс. В. А. В. за невинна по това обвинение и я оправда изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Доколкото съдът прие, че по отношение на Д. З. К. няма отправени обидни изрази, то няма как да са налице и квалифициращите елементи по т.1 и т.2 на чл.148, ал.1 от НК, а именно „обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин – писмено“.

Доколкото по делото се установи, че изнесената от трите подсъдими в подадения от тях сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград е достоверна, то няма как от тяхна страна да е бил реализиран състава на престъплението клевета по чл.147, ал.1 от НК. От субективна страна деянието по чл. 147, ал.1 от НК е извършено виновно, под форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е цЕ.сочено е разгласил позорни за пострадалия обстоятелства с ясното съзнание, че те са неистински. За да е налице субективната страна на престъплението клевета, деецът трябва да съзнава не само позорния характер на разгласените от него обстоятелства, но и че същите са неистински. Престъплението е общественоопасно деяние и поради това обществената укоримост на престъплението клевета и наказателната отговорност се осъществява, поради неистинността на позорните обстоятелства и несъществуването на приписаното престъпление. Това всъщност е разделителната линия между упражняването на правото на информация и злоупотребата с него. Изпълнителното деяние на клеветата се осъществява чрез разпространяване на съставомерната информация, което може да стане както в устна, така и в писмена форма. На следващо място престъплението клевета е довършено с направено „разгласяване” от страна на дееца. Липсата на разгласяване на такива неверни и позорни обстоятелства прави несъставомерно извършеното от страна на трите по подсъдими и по чл.147, ал.1 от НК. Относно причината и начина поради които трите подсъдими са подали сигнала до Кмета на Община Асеновград, съдът споделя изразеното от страна на защитата възражение, че закона защитава извършеното от тях, като техните действия дори се явяват правомерни. Действително, тук следва да се отбележи, че в чл. 45 от Конституцията на Р България е закрепено конституционно гарантираното право на гражданите да подават жалби, предложения и петиции до държавни органи. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от АПК никой не може да бъде преследван само заради подаване на предложение или сигнал по реда на тази глава /Глава VIII от АПК/, като от тази разпоредба е изводим и принципа, че лицето, което подава сигнал не може да бъде преследвано заради неговото подаване, тъй като това е израз на неговото конституционно право, като едно такова действие изключва и виновността на действията на лицето да накърни нечие друго право, включително и правото на чест, достойнство и добро име. Следователно действията на подсъдимия следва да са насочени обективно към упражняването на това негово право, а не към умишлено накърняване честта, достойнството и доброто име на тъжителя, респективно авторитетът му и оценката на околните за него. В случая, освен че няма изнесени такива позорни за тъжителя факти, то целта на трите подсъдими е била различна от тази да го наклеветят. Освен горното, съобразявайки и целите които подаващите сигнала, съдът счита, че действията на трите подсъдими, попадат под закрилата на разпоредбите на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От анализа на същия се установява, че неговите разпоредби не само, че съдържат осигуряване на защита на лицата подаващи сигнали, но дори съдържат и административно-наказателни разпоредби касаещи лицата, които възпрепятстват подаването на сигнали и такива които предприемат действия с цел репресия спрямо лицата подаващи сигнали / в текстовете на чл.41 до 43 от Закона/.

Предявения с тъжбата във връзка с повдигнатите обвинения от страна на тъжителя Д. К. граждански иск е с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. Предвид това, че съдът призна изцяло и три подсъдими за невинни и ги оправда, то счете, че следва да отхвърли, като неоснователен приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Предвид и което,съобразно присъдата си съдът отхвърли приетия за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес от частния тъжител Д. З. К. солидарно против подсъдимите В. П. С., М. А. С. и В. А. В. граждански иск за общата сума в размер на 6 000 лева (равняваща се на 3067,75 евро), представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено от всяка една от подсъдимите в съучастие спрямо него на 25.09.2024 г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, предмет на частната тъжба, като неоснователен.

Предвид постановената присъда, съдът осъди частният тъжител Д. З. К. да заплати на подс. В. П. С. сумата от 1 111,29 евро, представляваща направени от подсъдимата разноски по водене на настоящото дело.

Предвид постановената присъда, съдът осъди частният тъжител Д. З. К. да заплати на подс. М. А. С. сумата от 914,23 евро, представляваща направени от подсъдимата разноски по водене на настоящото дело.

Предвид постановената присъда, съдът осъди частният тъжител Д. З. К. да заплати на подс. В. А. В. сумата от 914,23 евро, представляваща направени от подсъдимата разноски по водене на настоящото дело.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: