Решение № 968 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6998/2025 г.

Производството е образувано по повод предявената искова молба от Е. К. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., •••, чрез адв. К. К. от АК – С., съдебен адрес: гр. Б., ••• против Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, БУЛСТАТ: 102007021, с адрес: гр. Бургас, ул. „Перущица“ № 67, ет. 3, представлявана от П.М. – •••, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати от второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от НЗСДА. Претендира разноски. Твърденията, изложени в исковата молба са, че със Заповед № ЧР-0237/04.07.2025г. на директор на РИОСВ - Бургас е прекратено служебното правоотношение с Е. К. Г. на длъжност „•••“ в отдел „АВВФФВОХВКПКЗ“, направление „КПКЗ, екологична отговорност, ОХВ и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества“, дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ-Бургас, считано от 07.07.2025г., на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл и депозирано заявление от страна на служителя за прекратяване на служебното правоотношение между страните по взаимно съгласие. В заповедта са вписани дължимите обезщетения за неползван платен годишен отпуск и задължение на служителя да възстанови в брой сума от 125 лв. за работно облекло за 2025г. Заповедта е връчена на 04.07.2025г. и няма твърдения за оспорването й. В исковата молба се твърди, че след получаване на трудовото възнаграждение ищцата е установила значителна разлика между преведената сума и очаквания размер, тъй като с тази заплата е следвало да се заплати допълнително възнаграждение за постигнати резултати за второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от НЗСДА. Сочи, че е била лишена от допълнително възнаграждение, поради това, че към момента на изплащане на този елемент от заплатата не е била част от администрацията. Счита, че й се дължи и следва да й се заплати, тъй като е изпълнявала задълженията си през периода, за който е била начислена. С тези мотиви се обосновава исковата претенция за 2000 лв. В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер, като моли същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Не се оспорват обстоятелствата, че ищцата е била в служебно правоотношение на длъжността „•••“ в отдел АВВФФВОХВКПКЗ, дирекция КОС при РИОСВ-Бургас, като правоотношението е прекратено, считано от 07.07.2025г. Неизплащането на ДВПР на служител, чието правоотношение е прекратено преди издаването на заповедта за разпределяне на средствата (чл. 22 от ВПЗ в РИОСВ-Бургас), не представлява дискриминация, а е следствие от обективния факт, че към момента на разпределение на средствата лицето вече не е част от щата и спрямо него не е налице бюджетна обезпеченост по смисъла на чл. 20, ал. 3 от ВПЗ. По отношение на всички служители с прекратени правоотношения се прилагат еднакви правила. Сочи, че претендираното възнаграждение не е от категорията на възнагражденията с постоянен характер и не подлежи на съдебен контрол. В НЗСДА е предвидено, че същите се изплащат въз основа на приети в администрацията Вътрешни правила за работната заплата и при наличието на финансов ресурс за това. В РИОСВ-Бургас същите са приети, разработени и утвърдени от директора на администрацията по почин на първостепенния разпоредител с бюджет - МОСВ. С оглед унификация на администрациите първостепенния разпоредител е дал методически указания за въвеждането на вътрешните правила във второстепенен разпоредител с бюджет (ВРБ), които да бъдат разработени в съответствие и еднаквост с въведените при първостепенен разпоредител с бюджет (ПРБ). Претенцията за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) противоречи на Вътрешни правила за заплатите (ВПЗ) в РИОСВ - Бургас, утвърдени със Заповед № РД- 159/24.09.2024г. Излага подробни съображения за неоснователност на претенцията. Предявеният иск е с правно основание чл. 128 от КТ вр. чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „•••“ в отдел „АВВФФВОХВКПКЗ“, направление „КПКЗ, екологична отговорност, ОХВ и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества“. Безспорно е също така, че със Заповед № ЧР – 0237/04.07.2025г. на директора на РИОСВ – Бургас служебното правоотношение е прекратено, считано от 07.07.2025г. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Видно от писмо с изх. № 12-00-716/14.07.2025 г. на главен секретар при Министерство на околната среда и водите относно изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за второто тримесечие на 2025г. на служителите на МОСВ, на служителите на РИОСВ Бургас е опредЕ. сума за изплащане в размер на 97 116 лева, която следвало да се изплати през м. юли 2025г. при спазване на вътрешните правила в структурата. От представената по делото Заповед РД № 63/24.07.2025г. на Директора на РИОСВ - Бургас се установява, че изплащането на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати следва да се извърши съобразно Приложение № 2 от Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата в РИОСВ - Бургас и съгласно приложен към заповедта списък, видно от който на ищцата не е начислено ДВПР. От представените Вътрешни правила за заплатите в РИОСВ - Бургас се установява, че тези правила регламентират редът и начините за определяне на разходите за персонала в инспекцията, редът и начините за определяне и изменение на основните месечни заплати, редът и начините за определяне на допълнителните възнаграждения в системата на РИОСВ - Бургас. Съгласно чл. 20 от Правилата допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми и може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година. Съгласно чл. 21 от Правилата ДВПР се определят въз основа на оценка на структурните звена на РИОСВ - Бургас и на отделните служители в нея. Съгласно чл. 21, ал. 5 конкретните правила за определяне на ДВПР са посочени в Приложение 2. В това приложение са уредени въпросите по планиране, оценяване по съответните показатели за звената и за служителите по дирекции и отдели, утвърждаване и разходване на средствата за ДВПР от дейността на персонала в РИОСВ - Бургас. В чл. 12 от същото е посочено, че ДВПР получават само служителите, които към момента на изчисляването и изплащането им са в трудови или служебни правоотношения и са отработили най – малко половината от работните дни за съответния период. Съгласно чл. 19 от Приложение 2, оценяването на резултатите от отделните служители се извършва от ръководителя на звеното въз основа на индивидуални отчети (приложение № 3), попълнени от служителите, като оценяването се извършва от директора на дирекцията за служителите, които са му пряко подчинени, като съставя и подписва формуляр (Приложение № 4), в който се посочват и мотивите за определените оценки. Съгласно чл. 10 показателите, по които се оценяват постигнатите резултати от служителите са: количество на извършената работа, срочност при изпълнение на поставените задачи, качество при изпълнението и приноса в изпълнение на общите цели и задачи на звеното. Посочени са и видовете оценки на постигнатите резултати по отделните показатели, които са групирани от „Изключително добри резултати“ до „Неприемливи резултати“, като „Изключително добри резултати“ е най-високата оценка на представянето на оценявания служител. В чл. 22 е посочено, че индивидуалният коефициент за разпределение на служителя се изчислява като произведение от индивидуалната основна месечна заплата на служителя и коефициента, съответстващ на поставената оценка за постигнатите резултати. Коефициентите, съответстващи на поставените оценки на служителите в РИОСВ – Бургас са, както следва: при оценка „Изключително добри резултати“ - коефициент 1,50; при оценка „Много добри резултати“ - коефициент 1,25; при оценка „Добри резултати“ - коефициент 1,00; при оценка „Приемливи резултати“ - коефициент 0,75; при оценка „Приемливи резултати с несъществени пропуски“ - коефициент 0,50; при оценка „Неприемливи резултати“ - коефициент 0. По делото е представен горепосочения формуляр (Приложение № 4) от 15.07.2025г. за оценка на експертите в отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“ в РИОСВ – Бургас за второто тримесечие на 2025г., видно от който е направена оценка на 9 броя служители, включително и на ищцата Е. Г., за която е изписано, че към момента на оценяването не е в трудови или служебни правоотношения с ответната инспекция. Ищцата е получила оценка „Добри резултати“ с коефициент 1, което означава, че същата е изпълнила всички поставени задачи с високо качество и стриктно спазване на определените срокове за изпълнение. По делото е изготвена съдебно - икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективна и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, от която се установява, че размерът на основната месечна заплата на ищцата, считано от 01.01.2025г. е 2025,00 лв. На следващо място, експертизата приема, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на ищцата за второто тримесечие на 2025г. възлиза на 1999,29 лева, като до това заключение вещото лице е достигнало като е анализирало данните в списъка за изплащане на ДВПР за второто тримесечие на 2025г. и е взело по аналогия определеното допълнително възнаграждение на друг служител от същия отдел, с длъжност „•••“ и основна заплата в размер на 2025,00 лв. В съдебно заседание вещото лице Д. пояснява, че е достигнала до размер на ДВПР с помощта на математически изчисления и сравнение на полученото допълнително възнаграждение от друг служител от същия отдел, със същата основна заплата и със същия коефициент от оценяването като ищцата. Основателността на иска по чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация предпоставя съществуването на служебно правоотношение за твърдения период, точно и в срок изпълнение на поставените задачи, както и поставена оценка на работника/служителя за изпълнение на тези задачи по предвиден в закона ред. Наличието на тези предпоставки осъществява сложния фактически състав на вземането за допълнително възнаграждение за постигнати резултати в предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове към него размери. В чл. 67, ал. 7 ЗДСл са изброени видовете допълнителни възнаграждения на държавните служители, като в т. 5 е посочено допълнителното възнаграждение за постигнати резултати. В ал. 8 от същата разпоредба на закона, пресъздадена и в чл. 20, ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите на служителите от администрацията на РИОСВ - Бургас, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като може да се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година. Според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители. В този смисъл е и чл. 21, ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите на служителите от администрацията на РИОСВ – Бургас, според който допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в РИОСВ - Бургас и/или на отделните служители в нея. Съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредбата, оценяването на резултатите на административните звена се извършва от ръководителя на административната структура въз основа на: 1/ изпълнението на целите на звеното; 2/ използваните ресурси; 3/ други обстоятелства, повлияли върху дейността на звеното през периода, а съгласно чл. 25, ал. 5 от наредбата, с вътрешните правила за заплатите на административните структури се определят: 1/ административните звена и/или служителите, които ще бъдат оценявани; 2/ длъжностните лица, които ще определят оценките; 3/ степените на оценката; 4/ конкретните показатели, критерии, алгоритми и изисквания за определяне на оценките, съобразно спецификата на дейността на съответната административна структура; 5/ източниците на финансиране на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати. В представеното по делото Приложение № 2 към Вътрешните правила подробно са разписани правилата за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати, като е посочено, че същите са дължими въз основа на индивидуална оценка, опредЕ. от прекия ръководител или от ръководителя на съответното звено. Съгласно чл. 12 от Приложение № 2 служители с прекратени трудови или служебни правоотношения, включително и в месеца на изплащане, не получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати. От тълкуването на посочената нормативна рамка следва извод, че средствата за допълнително материално стимулиране нямат нито постоянен, нито задължителен характер. Изплащането им е по преценка на работодателя, която се формира от ефективното изпълнение на служебните задължения от служителя. Претендираното от ищцата допълнително възнаграждение за постигнати резултати не е безусловно дължимо поради постигнатите от нея добри резултати. Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати не е предварително договорено и не съществува правна норма, която да задължава работодателя да го заплати. Само фактът, че ищцата е била в служебно правоотношение с ответника през процесния период не е единствена предпоставка за заплащане на допълнително възнаграждение. Преценката за изплащането на допълнително възнаграждение е поставена на автономната воля на ръководителя на структурата по отношение на конкретните показатели, критерии, алгоритми и изисквания за определяне на оценките, съобразно спецификата на дейността на съответната административна структура. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С такива правомощия съдът разполага тогава, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, какъвто настоящият случай не е. Следователно законодателят е уредил процедурата за определяне на допълнителните възнаградения и сроковете за изплащането им, но е предоставил възможност на ръководителя на административната структура да извърши преценката дали да бъде заплатено такова възнаграждение и в какъв конкретен размер. В този смисъл се касае за право на насрещната страна по служебното правоотношение, а не за задължение, чието изпълнение да претендира държавният служител. По делото е установено, че със заповед РД № 63 от 24.07.2025г., издадена на основание чл. 67, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и чл. 24 от Наредбата на служителите в държавната администрация и вътрешните правила, директорът на РИОСВ - Бургас е наредил изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за второто тримесечие на 2025 г. в общ размер от 97 116 лв. съгласно приложен към заповедта списък. Средствата са били разпределени между всички служители на ответната инспекция. Такова възнаграждение в полза на ищцата не е определено. Установи се също, че със заповед № ЧР – 0237 от 04.07.2025г., издадена от директора на РИОСВ – Бургас, считано от 07.07.2025г. служебното правоотношение на ищцата е прекратено, т.е. към датата на разпределение на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати същата вече не се е намирала в служебни правоотношения с ответника. Следователно независимо от обстоятелството, че ищцата е полагала труд през съответното тримесечие по служебно правоотношение с ответника, в което същата е била оценена, изплащането на претендираното допълнително трудово възнаграждение зависи изцяло от преценката на ръководителя на административната структура. Обстоятелството, че ищцата е постигнала определени резултати за исковия период от време, не е единствена предпоставка за заплащане от страна на ответника на претендираното от нея допълнително възнаграждение. Дори и при постигнати резултати, изплащането на претендираното от страна на ищцата допълнително възнаграждение за постигнати резултати зависи изцяло от преценката и волята на работодателя. Следва да е налице и взето решение от работодателя за изплащане на ищцата на такова допълнително възнаграждение. В настоящия случай, липсва решение на прекия ръководител на ищцата или на директора на РИОСВ - Бургас, по силата на което да е било взето решение по установения ред за заплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за исковия период от време на ищцата по делото. След като липсва надлежно взето решение на работодателя за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от ищцата за този период, то такова не се дължи. При липса на валидно взето решение от страна на работодателя, съдът намира че липсва правно основание за заплащане от страна на ответника на претендираното от ищцата допълнително възнаграждение за постигнати резултати за процесния период. Следва да се отбележи и че съгласно разписаното в чл. 12 от Приложение № 2 към Вътрешните правила за заплатите в РИОСВ – Бургас задължително условие за получаване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е наличието на служебно или трудово правоотношение към момента на изчисляването и получаването му, каквото в конкретния случай не е налице. Предвид гореизложеното, исковата претенция на ищцата се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Право на разноски при този изход, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът, на когото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 51,13 евро (100 лв.) С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и за депозит за вещо лице остават за сметка на съда. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд