Решение № 10111 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1578/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „Индустриал Бласт Груп“ ООД, ЕИК 207095405, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Южна промишлена зона, сграда Булпорт, представлявано от Ж. Т. З., чрез пълномощника адв. А. Х., срещу Решение № 382/31.03.2026г. по АНД № 3171/2025 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2500280/14.07.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.302, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и неправилно е ценил събраните по делото доказателства, поради което и изводите му за законосъобразност на НП са необосновани и се оспорват. Конкретно се твърди, че въззивният съд е кредитирал едностранно събраните по делото доказателства и необосновано не е дал вяра на показанията на свид. К., а тези на свид.А. са приети не в тяхната цялост. Поддържа се, че вмененото с процесното НП нарушение не се установява от събраните по делото доказателства, тъй като от една страна липсват елементи на трудово правоотношение с лицето А. А., а от друга – не е безспорно, че същия е работил за дружеството. Счита се, че съставения в хода на проверката протокол е бил манипулиран от органите на ДИТ и не отразява действителните изявления на А., предвид и неговата неграмотност. Поддържа се, че като не е съобразил горните обстоятелства въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, поради което се моли отмяна на същото и на НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв.Т.И. жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Акцентира се, че събраните по делото гласни доказателства установяват, че финансовите и организационните отношенията на жалбоподателя са протичали изцяло с трето лице - А. А., който лично е набирал работници и им е заплащал. А. е заявил, че работи за него, а не за дружеството. Твърди се, че при тази фактическа обстановка не може дружеството да носи отговорност за действията на трети лица. Претендират се деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител – ю.к. Н.Т., оспорва касационната жалба. В отговора се поддържа, че въззивният съд е извършил пълна проверка на НП, като правилно е достигнал до извода, че същото е издадено в съответствие с процесуалните и материално-правните норми. Съдът е изяснил фактическата обстановка и е обсъдил всички наведени възражения, като правилно е приел нарушението за безспорно установено, тъй като събраните по делото доказателства сочат, че свид.А. е набирал работници именно за дружеството – жалбоподател. Сочи се, че дадените от А. сведения са снети от свид.К. – служител на Община Провадия, като съдържанието на документа му е било прочетено и той го е потвърдил. В съдебно заседание се заявява, че съществуването на трудово правоотношение между „Индустриал Бласт Груп“ ООД и А. А. е установено с влязло в сила Решение № 149/10.02.2026 г. по АНД № 3165/2025 г. по описа на ВРС. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното: Производството пред Районен съд – Варна е образувано по редовна жалба от „Булярд Корабостроителна индустрия“ ЕАД срещу гореописаното НП, с което на дружеството за нарушение по чл.302, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на по повод на постъпило на 17.02.2025г. в Д „ИТ“ Варна Постановление на РП Варна, с вх. № 25019686/17.02.2025 г., била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД. Служители на ДИТ Варна, сред които св. Н., извършили проверка по работни места на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт в гр. Варна, Южна промишлена зона и изискали допълнителна информация относно непълнолетното лице А. С. А., в т.ч. и трудовото му досие на лицето. В тази връзка от дружеството е отговорено, че А. никога не е работил и не работи за дружеството, както и че същият е преминал инструктаж при влизане на територията на предприятието като работник на „Индустриал Бласт Груп“ ООД - дружество подизпълнител, на когото е възложено изпълнението на определена работа на територията на „Булярд“, съгласно сключен рамков договор за изработка. Посетено било с.Бозвелийско – местожителството на А., където последния в кметството и със съдействието на свид.Кадирева дал сведения, че на 20.12.2024 г. е пристигнал на територията на „Булярд“, заедно с още работници, за изпълнение на обща работа (почистване) на кораб, находящ се в предприятие за корабостроене и кораборемонт „Булярд Корабостроителна индустрия“ ЕАД, гр. Варна, като „Индустриал Бласт Груп“ ООД му е предоставило необходимите инструменти за почистване – метли, четки, лопатки и че получава дневно трудово възнаграждение в размер на 60 лева, а работно му време е било от 08:00ч. до 17:00 ч., като дневното си възнаграждение получавал в края на работния ден от А. А., който раздал на работниците парите за надниците. Б. снети писмени обяснения и от св. А. А., който посочил, че на същата дата - 20.12.24г. е работил срещу дневно възнаграждение за „Булярд“, за осъществявана дейност по почистване, с осигурени от „Индустриал Бласт Груп“ ООД пособия за извършване на дейността, както и че на тази дата е получил и раздал възнаграждението всички работници, които е довел на работа от с. Бозвелийско. Предвид събраната информация, проверяващите изискали от „Индустриал Бласт Груп“ ООД трудовите досиета на всички работници. Било констатирано ,че няма съставен в писмена форма трудов договор с лицето А. А., както и че в Д “ИТ“ не е постъпвало искане за разрешение за приемане на работа за А. като лице, ненавършило 16 години. Срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл.302 ал.2 от КТ за това, че дружеството, като работодател на 20.12.2024г. е допуснало до работа непълнолетният А. С. А. да изпълнява трудови функции по обща работа – почистване на кораб, преди да е получено разрешение от Инспекцията по труда. Същият бил връчен на пълномощник на дружеството, който го подписал без да отбележи възражения, като такива не са постъпили и в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното НП. Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Счел е същите за взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Съдът по подробно изложени мотиви е приел, че: АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е съобразил всички релевантни доказателства и законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието. ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение, тъй като доказателствата по делото безспорно водят до извода, че към момента на проверката - 20.12.2024г. ненавършилият 16-годишна възраст А. А. е изпълнявал трудови функции като „общ работник“ за въззивното дружество, без преди това да е получено предварително разрешение от Инспекцията по труда за сключване на трудов договор между двете страни по възникналото трудово правоотношение, което изпълнява състава на вмененото нарушение по чл.302, ал.2 от КТ. Съдът е счел, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, АНО правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание. Правилно е било ценено, че нарушението се извършва за първи път от една страна и от друга - вредните последици, настъпили за наетото, непълнолетно лице и в този смисъл правилно е било определено административното наказание около минималния размер, който се явява адекватен на тежестта на нарушението. Съдът е обсъдил възраженията на наказаното дружество, като е мотивирал тяхната неоснователност. Приел е, че фактите по обвинението са безспорно установени от събраните писмени доказателства и от показанията на четиримата свидетели. Същите установяват по категоричен начин белезите на трудово правоотношение между работодателя и непълнолетният А., който на 20.12.2024 г. е престирал работната си сила за дружеството, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение, бил му е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве за работа, съгласно книгата, във връзка с длъжността „чистач“ и като работник в дружеството. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с приложимия материален закон. Наведените в касационната жаба касационни основания, съдът намира за неоснователни. Поддържаните възражения от касатора в голяма част са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и подробно обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав споделя изцяло и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне. Допълнително, във връзка с наведените касационни основания, съдът намира за необходимо да посочи следното: -При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Проявил е и процесуална активност за събиране на допълнителни такива, с оглед изясняване на релевантните за спора факти. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. -Противно на твърденията на касатора, настоящият състав намира, че районният съд е обсъдил в конкретика и в пълнота наведените във въззивната жалба възражения и то съотнесени към правилно установената въз основа събраните доказателства фактическа обстановка. В т.ч. същият е отчел ниската грамотност на св.А., но същевременно с това и категоричността му по въпросите къде се е явявал на работа, кой го е водил, при какви условия е работил и от кого е получил надник на посочената дата. В този смисъл неоснователно се поддържа от касатора, че съставения в хода на проверката протокол е бил манипулиран от органите на ДИТ и не отразява действителните изявления на А., както и, че липсват категорични доказателства същият да е работил за процесното дружество. -Следва да се посочи, че на съда служебно е известно, че с влязло в сила решение по АНД № 3165/2025г. по описа на ВРС е установено между същите страни наличие на трудово правоотношение между Индустриал Бласт Груп“ ООД и А. А. на 20.12.2024г. Предвид това този въпрос не подлежи и на преразглеждане, а между страните няма спор, че не е взето предварително разрешение от Инспекцията по труда за работа на А., което води до обоснования извод на ВРС за материална законосъобразност на оспореното НП, с което е прието нарушение по чл.302, ал.2 от КТ. -Не се твърди от страната явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и предвид разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН този въпрос не следва да се обсъжда от касационната инстанция. Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнаграждение определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 66.47 евро. Воден от горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Варна