Решение № 3502 от 22.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5748/2025 г.

дело № 20251100505748 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С решение № 228259 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е признато за установено и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Б. Г. Г. от длъжността “Риск Мениджър“ в “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 15.11.2018 г., като Б. Г. Г. е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност “Риск Мениджър“ в “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ и “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК е осъден да заплати на Б. Г. Г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 76669, 44 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение от длъжността “Риск Менджър“ за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г. до окончателното плащане, като предявеният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 113 676 лв. Със същото решение е отхвърлено предявеното от “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ евентуално възражение за прихващане на присъденото в полза на Б. Г. Г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., със сумата от 27 726, 99 лв., представляваща изплатено без основание възнаграждение на Б. Г. Г. за длъжността “Председател на кооперация“ в “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ за периода от 16.06.2017 г. до 30.09.2017 г. Пак със същото решение “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ е осъдена да заплати на Б. Г. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2503, 00 лв., представляваща направени по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 3296, 52 лв., представляваща дължима държавна такси и възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда. Б. Г. Г. е осъден да заплати на “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1361, 25 лв., представляваща направени по делото разноски. С определение от 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е допуснато предварително изпълнение на решението от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, в частта, с която е уважен осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. По подадени от страните - “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ и Б. Г. Г. въззивни жалби срещу решението, както и по подадена от “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ частна жалба срещу определението, с което е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск, е образувано гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав. С решение № 4490 от 23.07.2020 г., постановено по гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав, обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено изцяло, като е потвърдено и определението с което е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск. Срещу Решение № 4490 от 23.07.2020 г., постановено по гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав, е подадена касационна жалба от “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“, по повод на което е образувано гр. д. № 3979/2020 г. по описа на ВКС, III г.о. С решение № 6 от 09.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3979/2020 г. по описа на ВКС, III г.о., касационната инстанция е отменила въззивното решение - Решение № 4490 от 23.07.2020 г., постановено по гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав, и делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане на делото от друг състав. Съгласно мотивите на решението, въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като в отклонение на приетото в т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е констатирал липсата на извършен от първата инстанция точен доклад. Посочено е, че в случая съдът е следвало да констатира, че предизвестието, което работодателят е изпратил но служителя касае длъжността “Риск Мениджър“, заповедта за уволнение касае длъжността “Председател кооперация в СиВЗК“, искането на ищеца е за възстановяване на длъжността “Председател“, а ответникът е твъдял, че уволнението касае длъжността “Риск мениджър“. С оглед на така констатираните твърдения на страните касационната инстанция е указала, че въззивният съд следва да изясни предмета на спора. След връщане на делото е образувано гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, като с решение № 4421/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, е прогласена нищожността на решение № 228259 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав и делото е върнато на СРС за разглеждане от друг състав. По подадена от Б. Г. Г. касационна жалба срещу решение № 4421/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав е образувано гр. д. № 3489/2024 г. по описа на ВКС, I I I г.о., като с решение № 267 от 14.05.2025 г., постановено по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на ВКС, III г.о. е отменено решение № 4421/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав и делото е върната за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Ищецът – Б. Г. Г. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявеният осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 76669, 44 лв. до пълния предявен размер от 113 676 лв. с наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че последното му трудово възнаграждение преди уволнението било 16 000 лв., а допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит било 2976 лв., с оглед на което и и обезщетението следвало да бъде определено въз основа на сумата от 18 976 лв. Поддържа, че работодателят едностранно е решил от месец декември 2017 г. да заплаща сумата от 12 778 лв., вместо дължимото такова в размер на 18 976 лв., с оглед на което и счита, че така предприетото едностранно изменение на трудовото възнаграждение е незаконно. В тази връзка посочва, че обезщетението за 6 месеца изчислено на база последно заплатеното пълно брутно трудово възнаграждение, възлиза в размер на 113 856, 00 лв., до която сума предявеният иск е основателен. Моли решението да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, и предявеният осъдителен иск да бъде изцяло уважен. Въззиваемият – ответник “Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Ответникът - “Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК” е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ са уважени и е отхвърлено евентуалното му възражение за прихващане, с наведени оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „Риск мениджър” е възникнало въз основа на избор - първоначално ищецът бил избран за председател на кооперацията, като в последствие му било възложено да изпълнява функции като риск мениджър чрез допълнение на длъжностната характеристика. Сочи, че доколкото се касае до правоотношение, което е възникнало въз основа на избор, то предварителната закрила по чл. 333 от КТ не се прилагала. Поддържа се, че за длъжността „Риск мениджър” било налице вътрешно съвместителство, доколкото тази функция била добавена в последствие към функцията председател. Ищецът се възползвал от длъжността си „председател“ и без да има решение на УС на ответника вместо да сключи договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател се самоназначил на длъжността „риск мениджър” при сериозно месечно възнаграждение, като промяната в длъжностната характеристика не водела до възникване на ново трудово правоотношение – така не било налице разграничение на работното време, отговорности, отчетност, възнаграждение за двете длъжности, каквато била целта на основния и допълнителния трудов договор, поради което и не следвало да се приема че има два договора. Сочи, че дори да се приеме, че има два трудови договора между страните, този за длъжността „риск мениджър” бил договор за допълнителен труд при същия работодател и отново закрилата по чл. 333 от КТ не намирала приложение. Изтъква, че уволнителното основание е осъществено, тъй като обемът на работа бил намалял – на ответника било забранено да сключва нови договори и да се разпорежда с активи, управителните му органи били десезирани и управлението било поето от квестори. Така на практика ответникът не функционирал като работещо застрахователно дружество, не се изготвяла бизнес стратегия, и бил с отнет лиценз. Поддържа, че разпоредбата на чл. 599, ал. 4 от КЗ не е приложима, защото не се извършвала замяна на риск мениджъра, като за работодателя не съществувало задължение за извършване на подбор, доколкото ищецът заемал единствената щатна бройка за длъжността. Изтъква, че наведеното като евентуално възражение за прихващане е основателно, тъй като за процесния период ищецът е бил десезиран с изпълнението на функциите му и доколкото същият е знаел, че няма право да получава възнаграждение, то същият действал недобросъвестно. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски. Въззиваемият – ищецът Б. Г. Г., е подал отговор на въззивната жалба, с която я оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на прекратяване трудовото правоотношение е страдал от захарна болест и рецидивиращо депресивно разстройство, с оглед на което и се ползвал от закрилата по чл. 333 от КТ, която не била преодоляна от ответника. Правилно районният съд бил приел, че правоотношението между страните за длъжността „риск мениджър” не било възникнало на основание на избор, тъй като процедура по избор за тази длъжност не била проведена. Приетият устав бил установявал, че едва от 25.06.2016 г. за длъжността се предвижда избор, а функцията била поета от ищеца на 04.01.2016г. Между страните имало две отделни трудови правоотношения – за председател и за „риск мениджър”. Твърдението, че за длъжността „риск мениджър“ договор бил за допълнителен труд не бил въведен в производство пред СРС и недопустимо било въвеждането му едва с въззивната жалба. Отделно по делото не бил приет договор за допълнителен труд за длъжността „риск мениджър” и такъв не било установено да е сключен между страните. Твърденията на ответника били противоречиви, от една страна се твърдяло че правоотношението е едно, но за длъжността председател не било прекратено, а същевременно се твърдяло, че правоотношението за длъжността „риск мениджър” било прекратено, от друга страна се твърдяло, че правоотношенията са две. Ответникът не бил с отнет лиценз с влязъл в сила административен акт, не бил нито в ликвидация, нито в несъстоятелност, квесторът само временно представлявал застрахователя, действията на квестора следвало да бъдат одобрени от КФН, ако оказват сериозно влияние върху правния и икономически статус на застрахователя. Длъжността „риск мениджър” била с ключова функция по смисъла на чл. 79 вр. с чл. 78 от КЗ, квесторът можел да заменя лицето, което я изпълнява, функцията управление на риска не можело да бъде премахната, за да се изпълнява тя от квестора следвало да има одобрение на КФН, каквото в случая нямало. Нито функцията председател нито функцията риск мениджър можело да бъдат премахнати, защото кооперацията следва да има председател и такъв и до момента в Търговския регистър бил вписан ищецът. Разпоредбата на чл. 78 от КЗ задължително изисква застрахователят да има и риск мениджър. Тези функции не можело да се изпълняват и от квестора, защото последният има изрично и ограничително посочени в закона функции.Не било установено уволнителното основани, защото доказателства за трайно намаляване на обема на работа не били събрани по делото. Броят на действащите застрахователни работи били с най-голяма тежест при определяне на обема на работа , те не били намалели. Финансовия резултат за брутен премиен приход за тримесечието преди уволнението бил подобър от предходното тримесечие, получените премии били в по-голям размер. При изслушването в о.с.з. вещото лице направило уточнение на извода си, като посочило, че приело за неактивни полици тези по които няма ежемесечни плащания. Обема на работа за длъжността не бил намален, напротив, нивото на риск било рязко завишено, задълженията на ищеца рязко ескалирали, броят на действащи застрахователни правоотношения не бил съществено изменен, ищецът редовно изготвял основният документ, оценяващ на годишна база риска за застрахователя. Квесторите имали противоречиви интереси с ищеца и уволнението било злоупотреба с право – успешното атакуване на актовете на КФН щяло да доведе до преустановяване функциите на квесторите. Данни за злоупотреба с право се съдържали и в свидетелските показани, сочещи че квестори са поискали счетоводно записване на активи на ответника да бъде намалено с 32 000 000лв., което да доведе до отнемане на лиценз. Правилно било отхвърлено възражението за прихващане. Платеното възнаграждение било дължимо Плащането не било грешка, сумите били получени добросъвестно от ищеца Спирането на плащането от ответника не можело да обоснове обратен извод. По изложените съображения моли въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено в обжалваната от него част. Срещу определението от 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е подадена частна жалба от ответника - Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК” с наведени оплаквания за неправилност. Сочи се, че с Решения на КФН били наложени принудителни мерки и ограничения върху дейността на ответника, като бил отнет лиценза му и било забранено свободното разпореждане с активи и сключването на нови застрахователни договори, 2018 г. била приключена със загуби от 36402 лв., като усилията на квесторите били насочени за осигуряване на достатъчно средства за изплащане на застрахователни обезщетения. С оглед на което сочи, че плащането на присъдената от СРС сума щяло да доведе до нов дисбаланс и вреди, които можело да се окажат непоправими, като предварителното изпълнение можело да създаде възможност и заобикаляне на чл. 620 от КЗ при евентуално производство по несъстоятелност на ответника. Ответникът по частната жалба – ищецът Б. Г. Г., е подал отговор на частната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Сочи, че предварителното изпълнение следва да се допусне от съда служебно, като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 243 от ГПК. Ответникът разполагал с достатъчно активи и свободни парични средства, годишният финансов отчет за 2018 г. сочел приключване с печалба от 251 000лв. преди облагането й с данъци, а и икономическото състояние на ответника не можело да обоснове неизпълнение на задълженията му. Плащането на сумата не била вреда, а изпълнение на задължение. Здравословното състояние на ищеца рязко се влошило и имал нужда от средства за лечение и за задоволяване на ежедневните му нужди. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Производството по делото е образувано по предявени от Б. Г. Г. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК”, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 , т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „Риск мениджър” извършено на основание на чл. 328, ал.1,т.3 от КТ, считано от 15.11.2018 г., за възстановяване на на заеманата преди уволнението длъжност „Риск мениджър” в Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК”, и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 113 676 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.01.2019 г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 15.11.2018г. до 15.05.2019 г. Съгласно наведените от ищеца фактически твърдения /както в първоначално предявената искова молба, така и в допълнително представеното в производството пред СРС писмено становище от 25.04.2019 г. – л. 135 от делото пред СРС / същият е бил назначен на длъжност “Председател Кооперация и Управителен съвет“ при ответника по силата на трудов договор № 24 от 13.05.2004 г., като по силата на допълнително споразумение от 29.12.2015 г. и длъжностна характеристика от 04.01.2016 г. му били вменени всички задължения и отговорности на застрахователя, свързани с политиката по управление на риска, с което трудовата му функция обхващала и функцията по управление на риска. По силата на допълнително споразумение от 29.05.2017 г., страните по трудовото правоотношение постигнали съгласие, считано от 01.06.2017 г., работникът да получава основно трудово възнаграждение в размер на 16 000 лв. месечно и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 18, 6 % или сумата от 2976 лв., като от така формираното трудово възнаграждение 33 % били дължими за полагания труд от него в качеството на Председател на кооперацията и Управителния съвет и 67% - за полагания от работодателя труд в качеството на лице, изпълняващо функцията по управление на риска – Риск мениджър. За длъжността „риск мениджър” му било връчено предизвестие изх. № 457/11.10.2018 г. за уволнение поради намален обем на работа, като със заповед № 6 от 15.11.2018 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Труди се, че правоотношението за тази длъжност не било възникнало въз основа на избор, с оглед на което и приложима била разпоредбата на чл. 333 от КТ. За уволнението му следвало да има одобрение от КФН, следвало да бъде преодоляна и закрилата по чл. 333 от КТ, от която се ползвал поради заболяването му захарен диабет и рецидивиращо депресивно разстройство, като нито едно от тези условия не било изпълнено. Не било налице уволнителното основание „намаляване обем на работа” за длъжността „риск мениджър” - напротив с оглед на решенията на КФН обем на работа за тази длъжност бил увеличен, обемът на работа на самия застраховател същото не бил намален, като не бил извършен и подбор. Самото уволнението представлявало злоупотреба с право от страна на квесторите, доколкото те имали противоречиви интереси с тези на ищеца. За процесния период бил останал без работа и му се дължало обезщетение, определено на база брутно трудово възнаграждение от 18976 лв. Ответникът „Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК”, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с която е оспорил предявените искове по основание и размер. Съгласно наведените от ответника фактически твърдения ищецът бил избран за председател на кооперацията, която длъжност все още изпълнявал и за която трудовото правоотношение не било прекратено. Процесното правоотношението било изменено впоследствие по силата на длъжностната характеристика и допълнително споразумение от 29.12.2015 г., като на ищеца било възложено да осъществява и функциите „Риск мениджър”, в съответствие с изискванията на КЗ. Вместо да се подпише отделен и самостоятелен договор между страните, отношенията помежду им били оформени с анекси, а трудовото възнаграждение било уговорено в процентно съотношение. Самият размер на възнаграждението за длъжността “Председател на кооперация и управителен съвет“ било определено в нарушение на Устава, при липса на решение на УС, а самият трудов договор бил сключен от ищеца като представител и на двете страни – нарушение на правилото на чл. 38 от ЗЗД. Посочил е, че с оглед на наложени забрани от КФН, значително е намалял обема от работа за функциите управление на риска, поради което и с предизвестие от 11.10.2018 г., връчено на 15.10.2018 г. ищецът бил предизвестен, че поради намаляване обема на работа, трудовият му договор на длъжността “Риск мениджър“ ще бъде прекратен, като със Заповед № 6/15.11.2018 г. трудовото му правоотношение за длъжността „Риск мениджър“ било прекратено. Сочи се, че функциите на ищеца като председател не били прекратени въпреки квестурата, тъй като това било извън правомощията на назначените квестори. Оспорва твърдението, че ищецът се ползвал със закрила по чл. 333 от КТ, тъй като правоотношението било изборно, като наред с това нямало изискване за одобрение от КФН на прекратяване на правоотношението за „риск мениджър”, защото в случая не била извършена замяна по смисъла на чл. 599, ал. 4 от КЗ. Доколкото за процесната длъжност била налице само една щатна бройка, то не било налице основание за извършване на подбор. Оспорва размера на посоченото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, като твърди, че същото възлиза на 12 778, 24 лв. Ответникът е предявил в условията на евентуалност възражение за прихващане срещу иска по чл. 225, ал.1 от КТ със сумата от 27 726, 99 лв., представляваща изпратена на ищеца като възнаграждение на длъжността „Председател” за периода от 16.06.2017 г. до 30.09.2017 г., в който период функциите на председател били изпълнявани от квесторите, поради което и платеното било без основание и поради грешка. Ищецът е оспорил наведеното при условията на евентуалност възражение за прихващане, като е посочил, че при заплатеното му възнаграждение било дължимо, същото било получено добросъвестно с оглед на изпълняваните от него функции и при плащането му не била допусната грешка. В проведено в хода на настоящото производство в открито съдебно заседание от 30.01.2026 г. процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че по силата на допълнителното споразумение между страните на ищеца са възложени и функции по управление на риска, като в случая не става въпрос за допълнително трудово правоотношение, а единствено до увеличаване на функциите, присъщи за длъжността Председател на кооперация, чрез добавяне на допълнителни права и задължения по управление на риска. В тази връзка е посочено още и че ищецът желае отмяна на уволнението и възстановяване на работа, съответно обезщетение за длъжността председател кооперация, но само в прекратената от работодателя част, относно трудовата функция по управление на риска, като в частта относно длъжността Председател на Кооперация, не се твърди трудовото правоотношение да е прекратено. В изпълнение на дадените от касационната инстанция с решение № 6 от 09.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3979/2020 г. по описа на ВКС, III г.о., указания и при съобразяване на така изложените от страните фактически твърдения, настоящият състав на съда намира, че предмет на предявения от ищеца конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността “Риск мениджър“ при ответника. В конкретния случай не е спорно между страните по спора, че по силата на трудов договор № 24 от 13.05.2004 г., ищецът осъществява дейността “Председател Кооперация и Управителен съвет“, за която длъжност трудовото правоотношение не се твърди и не се установява да е било прекратявано. С оглед на изложените от страните фактически твърдения за съществуване на трудово правоотношение за така посочената длъжност при ответника същото остава извън предмета на настоящия спор и следва да бъде обсъждано само с оглед на обусловеността му с твърдяното трудовото правоотношение за длъжност “Риск Мениджър“. Ето защо спорният във въззивното производство въпрос по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК очертава и предмета на въззивната проверка, е относно законността на уволнението за длъжността “Риск мениджър“ поради намаляване на обема на работа – основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, респективно по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – наличието на основание за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност и наличието на основание за заплащане на обезщетение по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По така предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при съобразяване на правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на работодателя е да установи законността на уволнението за длъжност “Риск Мениджър“ – тоест да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване на обема на работа. По делото са представени допълнителни споразумения към трудов № 24/13.05.2004г., както следва: допълнително споразумение от 29.12.2015 г., от 28.11.2016 г. и от 29.05.2017 г. към трудов договор № 24/13.05.2004 г. /л.121 - 128 от делото пред СРС/, и които допълнителни споразумения са подписани от страните по спора, като ответникът е бил представляван от ищеца в качеството му на Председател. По силата на допълнителното споразумение от 29.12.2015 г. към трудов договор № 24 от 13.05.2004 г. страните са постигнали съгласие за следните изменения: ищецът да премине от длъжността “Председател Кооперация“ на “СиВЗК“ на длъжността “Председател Кооперация“ на “СиВЗК“ – София, категория персонал “Ръководен“, шифър по класификатора на длъжностите: 11209034, при уговорено първо работно време в размер на 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 16 000 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 17, 4 % за придобит трудов стаж и професионален опит. В т. 2.7. от допълнителното споразумение е предвидено, че на основание длъжностната характеристика на Б. Г. 33 % от възнаграждението е за положен труд като Председател на Управителния съвет и 67 % за положен труд като риск мениджър. С допълнителните споразумения от 28.11.2016 г. и от 29.05.2017 г. е предвидена промяна на размера на основното трудово възнаграждение, както и на допълнителните трудови възнаграждения при запазване на посоченото в първото допълнително споразумение процентно съотношение - 33 % от възнаграждението е за положен труд като Председател на Управителния съвет и 67 % за положен труд като риск мениджър. По делото е представено и допълнение към длъжностна характеристика от 04.01.2016 г., получаването на което е удостоверено с подпис на ищеца на 04.01.2016 г. /л. 124 от делото пред СРС/. Съгласно допълнението към длъжностната характеристика към задълженията на ищеца са добавени и функции в следните политики: морално етичен кодекс на кооперацията; кадрова политика; пазарна концепция ; политика на кооперацията за управление на риска, включваща политики за управление на риска, свързан с подписваческата дейност и заделянето на технически резерви, за управление на оперативния риск, управление на активите и пасивите, за управление на инвестиционния риск, за управление на ликвидния риск; политика за оперативен контрол, вкл. правила и процедури за изпълнение отчитане на дейността на отделните организационни звена; политика за вътрешен одит; политика за възнагражденията; политика за извънредни ситуации и информационна сигурност; политика за оценка на активи ; политика за оценка на платежоспособността ; политика за управление на жалбите; политика за подписваческа дейност и работа със застрахователни посредници; политика за изпълнение на задълженията по чл. 127, ал. 7 от КЗ; политика за информационна система и документооборота; политика за квалификация и надеждност на лицата, упражняващи ключови функции и всички групи ръководни служители; политика за управление на конфликт на интереси; политика за управление на капитала; политика за уреждане на претенции и „Вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по чл. 104 от КЗ”; счетоводна политика. При съобразяване на събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав на съда приема, че по силата на така представените допълнителни споразумения и въз основа на допълнението към длъжностната характеристика, по взаимно съгласие между страните по спора е предприето изменение на трудовото правоотношение, каквато принципна възможност е предвидена съгласно разпоредбата на чл. 119 КТ. По силата на така извършеното изменение на трудовото правоотношение в полза на ищеца са възложени и функциите на длъжността “Риск-мениджър“, съдържанието на които се извеждат от описаните в допълнението към длъжностната характеристика дейности. Включването на допълнителни задължения към заеманата от ищеца длъжност “Председател Кооперация и Управителен съвет“ по силата на трудов договор от № 24 от 13.05.2004 г., и процентното отразяване в допълнителното споразумение на възнаграждението, което работникът следва да получава за всяка една от дейностите, изпълнявани от него, не представляват по същността си сключване на договор за допълнителен труд по смисъла на 110 КТ. Следва да бъде посочено, че действително като безспорно в съдебната практика се приема, че изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор (което изискване за форма на общо основание намира приложение и при сключване на договор за допълнителен труд) би могло да бъде удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение), достигнало у предложителя (в този смисъл е и практиката, обективирана в Решение № 92 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 421/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). В конкретния случай обаче макар на ищеца да са вменени допълнителни задължения с оглед на управление на риска, между страните не е уговорено да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време при работодателя по основното трудово правоотношение, както и да получава отделно трудово възнаграждение (като уговореното трудово възнаграждение единствено е определено като процентно съотношение за изпълняваните функции), каквито уговорки биха били съществени елементи от съдържанието на договора за допълнителен труд. При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че не би могъл да бъде направен извод за възникване на трудово правоотношение между страните по силата, на което ищецът да е поел задължение да изпълнява при ответника длъжността “Риск – мениджър“. При липса на действително възникнало такова трудово правоотношение, не биха могли да бъдат породени правните последици на предизвестието за прекратяване на трудово правоотношение от 11.10.2018 г., доколкото към момента на връчването му и изтичане на предвидения в него срок не е съществувало трудово правоотношение за длъжността “Риск мениджър“, което да бъде прекратено. Доколкото обаче процесното предизвестие съществува като издаден от ответника акт в обективната действителност и при съобразяване на обстоятелството, че по начало трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено от изтичане на предвидения в предизвестието срок, то с оглед максималната защита на правната сигурност в гражданските правоотношения, така извършеното уволнение следва да бъде изрично признато за незаконно и да бъде отменено, което обуславя и формалната основателност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. По начало уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна обуславя уважаване и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност при ответника, в хипотезата, в която се касае до трудов договор сключен за неопределено време. По вече изложените съображения и доколкото настоящият състав на съда намира, че между страните по делото не е възникнало трудово правоотношение за длъжността “Риск мениджър“, ищецът не би могъл да бъде възстановен на несъществуваща длъжност, поради което и предявеният конститутивен иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Уважаването на осъдителния иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, е обусловено от наличието на незаконно уволнение от страна на работодателя, като обезщетението е дължимо за периода, през който в резултат на уволнението работникът или служителя е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, като в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е остана без работа поради това уволнение. Присъждането на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение е обусловено от действителното възникване на трудово правоотношение между страните, като дължимото по него брутно трудово възнаграждение има значението на база за изчисляване на дължимото обезщетение. В разглежданата хипотеза, и доколкото по делото не се установи между страните да е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на която ищецът да е заемал длъжността “Риск мениджър“ и при съобразяване на обстоятелството, че извършеното уволнение е прогласено за незаконно единствено на формално основание с оглед на правната сигурност, то предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ следва да бъде изцяло отхвърлен. При този изход на спора, и доколкото предявеният от ищеца осъдителен иск е неоснователен, то не е налице основание за разглеждане на наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане. По частната жалба на ответника “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ срещу определение 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е допуснато предварително изпълнение на решението от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, в частта, с която е уважен осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. В съответствие с разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът служебно постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, като така предвиденото в закона предварително изпълнение се предпоставя от уважаване на предявен осъдителен иск за възнаграждение за работа. В конкретния случай, с оглед на изхода на спора по делото и извода на въззивната инстанция за неоснователност за предявения осъдителен иск определението, с което е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно осъдителния иск следва да бъде отменено. Доколкото тази отмяна на определението, с което е допуснато предварително изпълнение, е обусловена от изхода на спора, разглеждането на подадената от ответника частна жалба се явява безпредметно, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции не се съвпадат изцяло, то решението следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, като същите следва да бъдат отхвърлени. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлено предявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане на присъденото в полза ищеца обезщетение за оставена без работа, със сумата от 27 726, 99 лв., представляваща изплатено от работодателя без основание възнаграждение, доколкото не е осъществено вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по същото, но с диспозитива на постановеното решение съдът се е произнесъл по същото и съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК по отношение на същото би била формирана СПН ако съдът не отмени решението в тази му част. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен и е отменено уволнението на Б. Г. Г. от длъжността “Риск Мениджър“ в “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК,на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, както и в частта, с която осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 76 669, 44 лв. до пълния предявен размер от 113 676 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ е осъдена да заплати на Б. Г. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата за разликата над сумата от 500,00 лв. до 2503, 00 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част на исковете, както и в частта, с която “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата за разликата над сумата от 80,00 лв. до 3296, 52 лв., представляваща дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице, изплатени от бюджета на съда. При този изход на спора, с оглед на частичната основателност на въззивната жалба на ответника “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“, ищецът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2450,00 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство съразмерно на основателната част от въззивната жалба. Доколкото подадената от ищеца въззивна жалба е изцяло неоснователна, то в негова полза не се дължат разноски. С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд. Така мотивиран, Софийският градски съд