Решение № 3371 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 96/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 53 и сл. от ЗКИР. Образувано е по жалба на М. Я. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], срещу извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място], извършено от началника на СГКК [населено място] на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и по реда на чл. 53а от ЗКИР – без изрична заповед, по отношение на ПИ с [идентификатор], по заявление вх. № 01-865591/04.11.2025г., съобщено с Уведомление № 24-53795/04.11.2025г. на началника на СГКК [населено място], изразяващо се във вписване на Н. и А. В. А. като собственици на имота с документ за собственост Заповед № 1394/29.05.2019г. на кмета на община Бургас. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на извършеното изменение поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се неправилно приложение на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР поради наличие на спор за материално право и превишаване на компетентност от страна на ответника при преценка на документите за собственост. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. Ответникът - началник на СГКК Бургас, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписката, като със съпроводителното писмо взема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – В. И. В., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, като взема становище за неоснователност на подадената жалба и моли за отхвърлянето й, претендира разноски по делото. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното: Административното производство е започнало по заявление с рег. № 01-865591/04.11.2025г., подадено от заинтересованата страна В. В. в качество на съсобственик на имоти, възстановени на наследници на Н. и А. В., с което е поискано вписването като собственици на наследодателите по отношение на [ПИ] въз основа на представен документ за собственост – Заповед № 1394/29.05.2020г. на кмета на община Бургас, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с § 46, ал. 1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. и А. В. върху поземления имот. По повод постъпилото заявление и представените документи е извършено и оспореното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място], като Н. и А. В. са вписани като собственици на [ПИ]. За изменението жалбоподателя е уведомен с Уведомление изх. № 24-53795/04.11.2025г., което й е връчено лично на 09.12.2025г. Жалбата е подадена чрез административния орган, като е депозирана на 22.12.2025г., поради което е подадена в срок. Жалбоподателят е представил по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II,, рег. №5315, дело № 206/2024г., изповядан на 15.08.2024 г. пред нотариус Г. С., рег. № 396 на НК, с район на действие - БРС, вписан в Служба по вписванията – Бургас с вх. рег. № 13719 от 15.08.2024г., акт№ 111, том 40, № 8346, с който Я. Г. М. и Н. Т. М. са й прехвърлили правото на собственост върху процесния имот. Продавачите са се легитимирали като собственици въз основа на Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 2, том II, рег.№ 2003, дело №194/17.10.2023 г., на Нотариус - С. Д., издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, вписан в Служба по вписванията - Бургас с вх. рег. №15294/17.10.2023г., Акт № 131, дело № 8845. С тези доказателства жалбоподателят се е легитимирала като собственик на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], с.о. „Острица 2", [улица], с площ 557 кв.м., урбанизирана територия. При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от заинтересувано лице в производството(арг. § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР), в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на имота. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - началникът на СГКК - Бургас, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната му на това основание. Извършеното изменение е и материално законосъобразно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно несъобразяването на административния орган с разпоредбата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Съгласно норма на чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР (в редакцията след изм. ДВ, бр. 49 от 2014 г.), измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53, като според чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, за измененията по ал. 1, т. 2 и ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР се съобщава по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Този вид изменение дава възможност за вписване на допълнителни данни за собственост за конкретен имот, без заличаване на наличните данни в кадастралния регистър, като изрично въведеното от законодателя условие за провеждане на този вид процедура е "наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот". С оспорения административен акт началникът на СГКК – Бургас е вписал в Кадастралния регистър за поземлен имот с [идентификатор] като собственици наред с жалбоподателя – М. С. и Н. и А. В. А. въз основа на подаденото заявление от заинтересованата страна В. В. и представената Заповед № 1394/29.05.2020г. на кмета на община Бургас. Действително между страните е налице спор за собственост, който съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва да бъде разрешен по съдебен ред пред общия съд преди в Кадастралния регистър да се нанесе действителния собственик, но в настоящия случай административният орган е установил наличието на конкуриращи се права за собственост и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е вписал в кадастралния регистър всички лица, които притежават документ за собственост върху имота, тъй като законът изрично му разпорежда това. От представените пред административния орган и пред настоящата инстанция доказателства безспорно са установени валидни от външна страна титули за собственост за процесния имот. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II,, рег. №5315, дело № 206/2024г., изповядан на 15.08.2024 г. пред нотариус Г. С., рег. № 396 на НК, с район на действие - БРС, вписан в Служба по вписванията – Бургас с вх. рег. № 13719 от 15.08.2024г., акт№ 111, том 40, № 8346 категорично легитимира жалбоподателя като лице с право на собственост на процесния недвижим имот. Представената от заинтересованата страна Заповед № 1394/29.05.2020г. на кмета на община Бургас, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с § 46, ал. 1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. и А. В. върху поземления имот, също легитимира В. В. да претендира вписване на наследодателите като собственици на имота. В този случай за административния орган, който действа при обвързана компетентност, е налице единствено възможност да преценява валидността на документите за собственост, като извърши формална проверка на външен вид за тяхната действителност, но не и да разрешава спора за собственост. Органът не разполага с дискреционна власт да определи кой от претендиращите собственост да бъде вписан в регистъра. В този смисъл неоснователно е възражението за нищожност, направено от жалбоподателя. Спорът за материалното право следва да се разреши от гражданския съд, чието влязло в сила решение би било предпоставка за извършване по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР на последваща промяна в кадастралния регистър, с вписване само на действителния собственик на имота. С оглед изложеното настоящият състав приема, че дублирането на субектите на собствеността, произтичащо от удостоверяващи правата им актове, сочи на спор за материално право и е основание в кадастралния регистър да бъдат записани данните за всички лица и документи - чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не част от тях според преценката на началника на СГКК или на административния съд, тъй като те не разполагат с компетентност да се произнасят относно правата върху поземления имот. Административното производство по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР приключва без издаване на изрична заповед за изменението, с оглед нормата на чл. 53а ЗКИР. Този вид изменение дава възможност за вписване на допълнителни данни за собственост за конкретен имот, без заличаване на наличните данни в КР, като изрично въведеното от законодателя условие за провеждане на този вид процедура е "наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот". Изрично е визирано също така, че в тези случаи в КР "се записват данните за всички лица и документи". В случая тази хипотеза е налице, тъй като заявителят на изменението В. В., в качеството си на наследник, легитимира правото на Н. и А. В. А. да бъдат вписани като собственици на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], с.о. „Острица 2", [улица], с площ 557 кв.м., за който имот е вписан като собственик и жалбоподателя М. Я. С.. Нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е съобразена освен с липсата на правомощие за административния орган да разрешава възникнали спорове за собственост и с констативният характер на КККР. С вписването в КР на всички лица, представили годни доказателства за собственост върху един имот не се отрича правото на собственост на някое от лицата, фигуриращи в КР, а се предоставя възможност и гаранция за защита на правата по исков ред. По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 102, 26 евро на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед своевременно направеното искане и представените по делото доказателства, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на заинтересованата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 евро, платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие № 035581/17.03.2026г. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът