Решение № 7465 от 23.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2467/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 - чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Т. О. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], действащ чрез пълномощника си адв. И. Б. С., АК - Пловдив, против Ревизионен акт № Р-•••г., издаден от П. Д. С. на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № ••• г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт, в потвърдената и изменена част, на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за 2023 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец, данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както и задължения за осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО - универсален пенсионен фонд, ведно с прилежащите лихви. С решението на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив ревизионният акт е потвърден в частта относно установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2023 г. в размер на 121,17 лв. главница и 17,21 лв. лихва, а в останалата част е изменен, като задълженията са определени в намален размер. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт поради неправилна оценка на доказателствата, необоснованост, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорва се приложението на особения ред по чл. 122 ДОПК, като се поддържа, че не са били налице предпоставките за определяне на данъчната основа по този ред. Жалбоподателят твърди, че органите по приходите неправилно са определили началното салдо на наличните парични средства към 01.01.2023 г. и не са съобразили реалното му финансово състояние, включително получени и притежавани парични средства с необлагаем произход. Поддържа се, че неправилно не са признати като източници на средства дарения, получени от бащата на жалбоподателя - О. Т. П., който пребивава и работи в чужбина, както и парични подаръци, получени от гости на годеж през 2023 г. Според жалбоподателя тези средства са следвало да бъдат включени в паричния поток като реално получени суми с допустим и установен произход. Навеждат се и доводи за допуснати неточности при определяне на разходите за издръжка и живот, включително твърдение за двойно отразяване на част от разходите. С оглед на изложеното се иска отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен. Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Счита, че в хода на ревизионното производство са установени предпоставките за прилагане на чл. 122 ДОПК, както и несъответствие между извършените от жалбоподателя разходи и доказаните му доходи и източници на средства. Твърди, че претендираните дарения и подаръци не са доказани по основание, размер и време на получаване извън признатата от приходните органи сума. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001625001080-020-001/07.03.2025 г., издадена от П. Д. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив. Със заповедта е възложена ревизия на Т. О. П., [ЕГН], с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК: [населено място], [жк], вх. •••, ет. 3, ап. 7. За ръководител на ревизията е определен С. М. З. - главен инспектор по приходите. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 10.03.2025 г. чрез електронно съобщение. Ревизията е възложена за установяване на задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от 01.03.2023 г. до 31.12.2023 г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., вноски за държавно обществено осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от 01.03.2023 г. до 31.12.2023 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода от 01.03.2023 г. до 31.12.2023 г. Ревизираното лице Т. О. П. е физическо лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ. Същият е с постоянен адрес в [населено място], [жк], [адрес], няма регистрация като едноличен търговец, а към релевантния период е неженен и без деца. Той е едноличен собственик на капитала и управител на „ПРОСТОКИ“ ЕООД, [ЕИК], дружество, вписано в Търговския регистър на 24.02.2023 г. с капитал 200 лв. За 2023 г. Т. П. е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № •••• г. По данни от ревизионния доклад през 2023 г. Т. П. е осъществявал дейност по продажба на стоки - инструменти, чрез интернет и чрез куриерското дружество „Еконт Експрес“ АД. Органите по приходите са приели, че дейността не е инцидентна, а представлява търговия по занятие, извършвана от физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец, поради което доходите от нея попадат в обхвата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Преди възлагане на ревизията е извършена проверка за съпоставка на имущество и доходи на физическото лице, приключила с Протокол № •••• г. С Протокол № 2029112/11.03.2025 г. събраните в хода на проверката доказателства са присъединени към ревизионното производство. В хода на ревизията са предприети процесуални действия по събиране на доказателства, включително насрещни проверки на трети лица. Извършена е насрещна проверка на О. Т. П. - баща на ревизираното лице, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка № •••• г. Извършена е и насрещна проверка на С. М. М., приключила с Протокол № ---- г. Във връзка с установените основания за преминаване към облагане по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК на ревизираното лице са връчени уведомления. С Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК № Р-16001625001080-113-001/01.04.2025 г. лицето е уведомено, че основата за облагане с данък по ЗДДФЛ и осигурителният доход ще бъдат определени по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК. С Уведомление по чл. 17, ал. 1 ДОПК № Р-16001625001080-139-001/01.04.2025 г. ревизираното лице е уведомено за правата и задълженията си в производството по ДОПК. На ревизираното лице са връчвани искания за представяне на документи и писмени обяснения. С ИПДПОЗЛ № Р-16001625001080-040-001/12.03.2025 г. са изискани документи и писмени обяснения, включително във връзка с дейността му като физическо лице - електронна търговия, първични документи, фактури, стокови разписки за закупените стоки и тяхната продажба чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ АД. В отговор, постъпил чрез електронната услуга в ИС „Контрол“ с придружително писмо вх. № Р-16001625001080-ПРД-001-И/26.03.2025 г. и придружително писмо вх. № Р-16001625001080-ПРД-002-И/26.03.2025 г., са представени документи и обяснения. С ИПДПОЗЛ № Р-16001625001080-040-002/01.04.2025 г. от лицето е изискана декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, като с придружително писмо вх. № Р-16001625001080-ПРД-003-И/11.04.2025 г. е представена декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. В дадените обяснения Т. П. е посочил, че към момента на проверката е неженен, като на 03.05.2025 г. е определена дата за сключване на църковен брак с годеницата му П. Е. П.. Относно събитие, проведено на 28.01.2023 г., той е заявил, че с П. П. са отпразнували годеж със семействата си, близки роднини и приятели, общо около 40 души, като на годежа са присъствали около 40 човека и са били събрани подаръци под формата на парични суми в приблизителен размер около 45 000 лв. Според обясненията му тези средства представляват обичайни подаръци по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 5 ЗМДТ и не са облагаем доход. В същите обяснения Т. П. е заявил, че на 22.02.2023 г. е учредено „ПРОСТОКИ“ ЕООД, [ЕИК], на което е управител и едноличен собственик на капитала. Капиталът на дружеството е 200 лв., внесен на 22.02.2023 г. по набирателна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Посочил е, че в качеството си на управител на дружеството е получавал облагаем брутен доход от възнаграждение за положен личен труд за периода от 03.2023 г. до 12.2023 г. в размер на 7 020 лв. Относно дейността на „ПРОСТОКИ“ ЕООД жалбоподателят е посочил, че седалището и адресът на управление на дружеството съвпадат с постоянния му адрес и адреса му по местоживеене. Заявил е, че за осъществяване на дейността си дружеството няма необходимост от собствени или наети складови площи, тъй като дейността е електронна търговия. Посочил е, че дружеството рекламира и предлага на клиентите си гама инструменти на марката „Kraft World“, закупувани от основен вносител на марката, а именно доставчика „Веле Трейд“ ЕООД, като между „Веле Трейд“ ЕООД и „ПРОСТОКИ“ ЕООД съществува договорка стоките, които ще бъдат продавани от „ПРОСТОКИ“ ЕООД, да стоят на съхранение в складовата база на дружеството доставчик до тяхното поискване. В хода на ревизията е установено, че през 2023 г. Т. П. е получил доходи от продажби чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ АД. В подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2023 г. в приложение № 2 са декларирани приходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 5 274 лв. и облагаем доход в същия размер. В хода на ревизията, след анализ на информацията, предоставена от „Еконт Експрес“ АД, органите по приходите са установили получени наложени платежи от продажба на стоки/инструменти в размер на 5 194 лв., разходи за куриерски услуги в размер на 31,23 лв. и разходи за получени стоки/инструменти в размер на 58,80 лв. Така е формиран резултат от дейността - печалба в размер на 5 103,97 лв. В хода на ревизията е установено още, че жалбоподателят е получил доход от положен личен труд в „ПРОСТОКИ“ ЕООД. Представени са договор за полагане на личен труд от 01.03.2023 г., протокол от 01.03.2023 г. за договорено възнаграждение в размер на минималния осигурителен доход, девет броя разходни касови ордери за изплатени възнаграждения на Т. П. и рекапитулация за 2023 г. с начислени възнаграждения в размер на 7 020 лв. и осигурителен доход 7 800 лв. Посочено е, че са начислени и внесени осигурителни вноски и авансов данък по чл. 42 ЗДДФЛ. От данните в ревизионния доклад се установява, че Т. П. е финансирал собственото си дружество „ПРОСТОКИ“ ЕООД чрез допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ. Приобщени са протоколи от решения на едноличния собственик на капитала, както следва: Протокол № 1/29.05.2023 г. за допълнителна парична вноска в размер на 6 950 лв. със срок от пет години; Протокол № 2/13.07.2023 г. за допълнителна парична вноска в размер на 99 800 лв. със срок от пет години; Протокол № 3/19.07.2023 г. за допълнителна парична вноска в размер на 3 850 лв. със срок от пет години; и Протокол № 4/23.08.2023 г. за допълнителна парична вноска в размер на 14 800 лв. със срок от пет години. Общият размер на тези вноски е 125 400 лв. От събраните данни за банкови сметки е установено, че през проверявания период Т. П. е бил титуляр на банкови сметки в Първа инвестиционна банка АД, Българо-американска кредитна банка АД, Банка ДСК АД, Ти Би Ай Банк ЕАД и „Пейнетикс“ АД. В ревизионния доклад са анализирани банковите движения по сметките, наличните парични средства в началото и в края на данъчния период, както и декларираните от лицето парични средства в брой. В подадените обяснения и справки Т. П. е посочил, че притежаваните парични средства през проверявания период са съхранявани на постоянния му адрес в [населено място], [жк], [адрес]. За установяване на съпоставка между доходи и разходи той е представил паричен поток за 2022 г. и 2023 г., в който е отразил налични парични средства в началото и в края на данъчния период, произход на паричните средства, постъпления и разходи. В справката за 2022 г. е посочено начално салдо 45 003,71 лв., постъпления 32 144,76 лв., разходи 11 887,02 лв. и крайно салдо 65 261,45 лв. В справката за 2023 г. е посочено начално салдо 65 261,45 лв., постъпления 88 831,38 лв., разходи 142 456,08 лв. и крайно салдо 11 636,75 лв. Като източници за началното салдо и за покриване на разходите Т. П. е посочил доходи от трудови правоотношения, изплатена печалба от лотарийна игра, финансово подпомагане от родител, получени подаръци от годеж и други постъпления. В обясненията си той е заявил, че на 31.08.2016 г. му е изплатена печалба от моментна лотарийна игра на Националната лотария в размер на 50 000 лв., преведена по лична разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД. Относно тази сума е представил протокол от „Ню Геймс“ АД, удостоверяващ участието му в лотарийната игра, както и банково извлечение за периода 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г., от което е видно получаване на сумата от 50 000 лв. Органите по приходите са приели, че представената информация за сметката не изяснява началното салдо, движенията и крайното салдо по сметката към 2023 г., а от банковите извлечения е видно, че към 27.06.2017 г. салдото по сметката е било 0,00 лв. В обясненията си Т. П. е посочил още, че е получавал финансова помощ от баща си О. Т. П., който от години пребивава и работи извън България. Той е заявил, че ежегодно баща му посещава България няколко пъти годишно и при всяко посещение му е предоставял средства в брой, приблизително между 8 000 лв. и 10 000 лв. Т. П. е заявил също, че на 26.06.2023 г. братовчед му С. М. М. е получил по личната си разплащателна сметка сумата 2 900 евро, равняваща се на 5 657,90 лв., от баща му О. П., като сумата е била предназначена за закупуване на автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер]. Посочил е, че поради невъзможност лично да получи паричната сума баща му е наредил превода към С. М., който изтеглил сумата и му я предал за покупката на автомобила. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на О. Т. П.. До него е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения по електронен път, като в указания срок са представени обяснения и документи. В първоначалните си обяснения О. П. е заявил, че във връзка с проверката на сина му Т. П. може да потвърди, че през годините му е давал пари, за които обратна разписка не е търсил, но точни дати и суми не може да посочи. Посочил е, че парите са давани на ръка при посещенията му в България, с изключение на един случай, когато е превел на братовчеда на Т. П. по сметка сумата 6 000 лв. за покупка на автомобил. В тези обяснения е заявил, че предполага сумите, с които е подпомагал Т., да са между 3 000 и 6 000 евро годишно, но точни суми и дати не може да даде. Впоследствие О. П. е представил и формални писмени обяснения, в които е посочил, че пребивава и работи извън територията на Република България от над 35 години, а през периода 2021 г. - 2023 г. е посещавал страната няколко пъти годишно. Посочил е, че има шест деца, като според него единствено Т. О. П. е имал необходимост от по-съществена финансова подкрепа. В тези обяснения О. П. е заявил, че сумите, които е давал на Т. П., са между 3 000 и 6 000 евро годишно и не надвишават 10 000 евро общо, включително парите за автомобила. Посочил е, че сумите са предоставяни в брой лично от него на Т. П. по време на престоя му в България, като не е било възможно да прилага точни дати на предаване и не са съставяни нотариално заверени договори за дарение. В писмените си обяснения О. П. е потвърдил, че на 26.06.2023 г. по негово нареждане е направен банков превод в размер на 5 657,90 лв. към разплащателна сметка на С. М.. Посочил е, че сумата е предназначена изцяло за сина му Т. П. за закупуване на лично моторно превозно средство. Същевременно в обясненията си О. П. е заявил, че ако Т. П. е преувеличавал със сумите, давани от него, приходните органи следва да се разправят с него, като е посочил, че това е неговото становище относно даренията и всяко друго твърдение е измислица. Към обясненията си О. П. е представил документи относно доходите и банковите си наличности в чужбина, включително документи на нидерландски език, трудови договори и банкови извлечения от ING Bank. В ревизионния доклад е посочено, че представените документи удостоверяват доходи и наличности на О. П., но органите по приходите са приели, че те не доказват конкретно предаване на твърдените от Т. П. суми, нито размера и датите на предоставяне на средства в брой на ревизираното лице. Извършена е и насрещна проверка на С. М. М.. От него са изискани документи, удостоверяващи получени суми по банкова сметка от О. П. - баща на проверяваното лице. В хода на проверката е представено извлечение от банкова сметка в Банка ДСК АД за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г., от което е видно, че на 26.06.2023 г. лицето е получило банков превод на сумата 5 657,90 лв. с наредител О. Т. П.. В писмени обяснения С. М. е посочил, че сумата не е предназначена за него, а за Т. П., син на наредителя, както и че след постъпването ѝ по неговата разплащателна сметка я е предал на крайния получател Т. П.. Не е съставен документ за предаване на сумата. Органите по приходите са приели, че по отношение на сумата 5 657,90 лв. са налице съвпадащи твърдения на Т. П., О. П. и С. М., както и банково извлечение за извършения превод, поради което тази сума е призната като получена от Т. П. от баща му чрез С. М. за закупуване на автомобил. В останалата част твърденията на Т. П. за получени дарения от бащата не са кредитирани, тъй като според органите по приходите са налице противоречия между обясненията на бащата и сина относно размера на средствата, липсват конкретни дати и размери на предаване, както и документи, удостоверяващи реално предоставяне на допълнителни суми в брой. Относно твърдените парични подаръци от годеж органите по приходите са приели, че Т. П. е заявил получаване на около 45 000 лв. при отпразнуван на 28.01.2023 г. годеж с П. Е. П.. Тези твърдения не са кредитирани в ревизионното производство, тъй като не са представени доказателства за реално предаване на парите, за размера на подаръците, за лицата, които са предоставили конкретни суми, за намерението за надаряване и за фактическото наличие на тези средства при ревизираното лице в релевантния период. Органите по приходите са обсъдили и твърдението за начално салдо, произхождащо от лотарийна печалба от 2016 г. Прието е, че самият факт на получаване на печалбата от 50 000 лв. през 2016 г. е установен, но не е доказано тези средства да са били налични при Т. П. към 01.01.2023 г. Посочено е, че по банковата сметка, по която е постъпила печалбата, към 27.06.2017 г. салдото е било 0,00 лв., поради което сумата не е приета като част от наличните средства към началото на ревизирания период. При анализа на банковите сметки и наличните парични средства органите по приходите са приели, че към 01.01.2023 г. ревизираното лице е разполагало с налични парични средства в брой в размер на 5 000 лв. Не са кредитирани твърденията за по-високо начално салдо, включително за налични средства, произхождащи от лотарийната печалба, от дарения от бащата в посочените от Т. П. размери и от подаръци от годеж. Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са извършили съпоставка между получените и доказани доходи/приходи, наличните парични средства, банковите движения и извършените от ревизираното лице разходи през 2023 г. При тази съпоставка е установено несъответствие между извършените разходи и доказаните доходи и източници на средства в размер на 121 778,14 лв. С оглед установеното несъответствие органите по приходите са приели, че са налице предпоставки за определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122 ДОПК. В ревизионния доклад и ревизионния акт е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 ДОПК, а именно липса или непредставяне на счетоводна отчетност, липса или негодност на документи, необходими за установяване на основата за облагане, както и несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или безвъзмездно финансиране и имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице. Посочено е също наличие на данни за укрити приходи или доходи, свързани с установеното положително имуществено изменение и недоказания произход на средствата. Въз основа на ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-•••г. от П. Д. С. на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. С ревизионния акт са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2023 г. - главница 121,17 лв. и лихва 17,21 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2023 г. - главница 12 153,36 лв. и лихва 2 010,35 лв.; вноски за държавно обществено осигуряване за периода 01.03.2023 г. - 31.12.2023 г. - главница 855,52 лв. и лихва 162,62 лв.; вноски за здравно осигуряване за същия период - главница 374,00 лв. и лихва 117,35 лв.; и вноски за ДЗПО - универсален пенсионен фонд - главница 233,75 лв. и лихва 44,43 лв. Срещу ревизионния акт е подадена жалба по административен ред. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № ••• г., с което е потвърдил ревизионния акт в частта относно установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2023 г. - главница 121,17 лв. и лихва 17,21 лв., а в останалата част го е изменил. С Решение № ••• г. задълженията са определени в намален размер, както следва: вноски за ДОО за периода 01.03.2023 г. - 31.12.2023 г. - главница 791,29 лв. и лихва 119,59 лв.; вноски за здравно осигуряване за периода 01.03.2023 г. - 31.12.2023 г. - главница 345,92 лв. и лихва 63,55 лв.; вноски за ДЗПО - универсален пенсионен фонд за периода 01.03.2023 г. - 31.12.2023 г. - главница 216,20 лв. и лихва 32,67 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2023 г. - главница 12 130,72 лв. и лихва 2 006,60 лв. В мотивите на решението на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив е прието, че жалбата по административен ред е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, с изключение на корекцията, свързана с двойно отчетен разход за комунални услуги и с преизчисляване на осигурителните задължения. Административният орган е възприел изводите на ревизиращия екип, че не са доказани твърденията за налични парични средства в размерите, посочени от Т. П., както и че не са доказани претендираните дарения от бащата и подаръци от годеж извън сумата 5 657,90 лв., призната от органите по приходите. По делото е приобщена административната преписка в цялост, изпратена от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, съдържаща обжалвания Ревизионен акт № Р-•••г., ревизионната преписка по издаването му, жалбата по административен ред, Решение № ••• г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, упълномощителни заповеди и останалите относими документи, събрани в хода на ревизионното и административното производство, както и два броя CD. В хода на съдебното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П. Е. П., съпруга на жалбоподателя. От показанията на свидетелката се установява, че тя и Т. П. се познават повече от десет години и към 2023 г. са живеели съвместно. Свидетелката сочи, че през 2023 г. двамата са се сгодили, като годежът е бил проведен в [населено място], общ. Братя Даскалови, където живее майката на жалбоподателя. По нейните данни на тържеството са присъствали както роднини на двамата бъдещи съпрузи, така и техни приятели, като общият брой на присъстващите е бил около 40 - 50 души. Свидетелката заявява още, че по-голямата част от подаръците по повод годежа са били парични и възлизали приблизително на 45 000 лв. В показанията си тя сочи също, че към момента на разпита работи в счетоводна кантора и получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а жалбоподателят упражнява дейност като самоосигуряващо се лице в собственото си дружество. По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В заключението е посочено, че при формиране на началното салдо към 01.01.2023 г. органите по приходите не са взели предвид твърдените от жалбоподателя дарения от баща му, получени през предходни години, както и сочената лотарийна печалба, като в ревизионното производство е възприето начално салдо в брой в размер на 5 000 лв. Експертизата е констатирала още, че при изготвения от приходната администрация паричен поток за 2023 г. е призната единствено сумата от 5 657,90 лв., представляваща парични средства, изпратени от бащата на жалбоподателя чрез трето лице за закупуване на автомобил, докато останалите твърдени дарения не са били включени. Установено е също, че в паричния поток не са включени и твърдените парични подаръци, получени по повод годеж през 2023 г. По отношение на твърдяната лотарийна печалба вещото лице е извършило анализ на банковото извлечение на жалбоподателя и е установило, че през 2016 г. по банковата сметка е постъпила сума от 50 000 лв. от „Ню Геймс“ АД като печалба от национална лотария. От тази сума 30 800 лв. са били преведени на трети лица, а 19 178 лв. са били изтеглени в брой през 2016 г. и 2017 г., поради което експертизата е приела, че именно тази изтеглена в брой сума би могла да бъде включена при евентуално формиране на начално салдо към 01.01.2023 г. при възприемане на твърденията на жалбоподателя. Относно твърдените дарения от бащата на жалбоподателя вещото лице е възпроизвело съдържащите се в административната преписка обяснения на О. П., според които той е подпомагал сина си през годините със суми между 3000 и 6000 евро годишно, предоставяни в брой по време на престоя му в България. С оглед липсата на конкретни данни относно периодите и размера на отделните дарения, експертизата е изготвила два хипотетични варианта на изчисления - при минимално дарение от 3000 евро годишно и при максимално дарение от 6000 евро годишно за седемгодишен период. В заключението изрично е посочено, че тези изчисления представляват математически модели и не удостоверяват действителното получаване на средствата, а само отразяват евентуалния им ефект върху паричния поток при условие, че съдът приеме тези приходи за доказани. Вещото лице е изготвило три отделни групи алтернативни парични потоци за 2023 г. Първият вариант е разработен при условие, че бъдат включени само твърдените дарения от бащата през предходни години и сумата от лотарийната печалба. Вторият вариант е изготвен при включване единствено на твърдените дарения от бащата през 2023 г. и паричните подаръци от годежа. Третият вариант представлява кумулативен модел, при който са включени както твърдените дарения и лотарийна печалба от предходни години, така и даренията и подаръците, сочени за получени през 2023 г. При първия вариант експертизата е достигнала до извод за недостиг на парични средства в размер съответно на 84 001,07 лв. при минималния размер на даренията и 42 928,64 лв. при максималния размер на даренията. При втория вариант е установен недостиг на парични средства в размер на 62 651,32 лв. При третия вариант е изчислен недостиг на парични средства в размер на 25 100,67 лв. при минималния размер на даренията, а при максималния размер на даренията не е установен недостиг, като е формиран положителен остатък от 15 971,76 лв. В заключителната си част вещото лице изрично е посочило, че всички представени варианти представляват аритметични модели, изготвени при хипотетично приемане на твърдените източници на средства, както и че окончателната преценка относно наличието или липсата на недостиг на парични средства и относно доказаността на съответните източници не е от компетентността на експертизата, а следва да бъде извършена от съда въз основа на всички събрани по делото доказателства. Административен съд - Пловдив, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения ревизионен акт, за която е налице правен интерес от обжалването му. Същата е подадена след изчерпване на задължителното административно обжалване по реда на глава осемнадесета от ДОПК и в предвидения в чл. 156, ал. 1 ДОПК преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът дължи цялостна проверка за законосъобразност на ревизионния акт, включително относно компетентността на издателите му, спазването на установената форма, съответствието с административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. В настоящия случай съдът приема, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган по приходите. Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001625001080-020-001/07.03.2025 г., издадена от П. Д. С. на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на Т. О. П. за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за посочените в заповедта периоди. Със заповедта са определени ревизираното лице, ревизиращият екип, ръководителят на ревизията, ревизираният период, видът на ревизираните задължения и срокът за извършване на ревизията, поради което същата отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 1 ДОПК. Заповедта е надлежно връчена на ревизираното лице по електронен път съобразно чл. 113, ал. 2 ДОПК. Не се установява нарушение и на правилата относно срока за извършване на ревизията. Съгласно чл. 114, ал. 1 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане. В случая заповедта е връчена на 10.03.2025 г., поради което срокът за извършване на ревизията е изтекъл на 10.06.2025 г. Ревизионният доклад е съставен на 24.06.2025 г., т.е. в предвидения от чл. 117, ал. 1 ДОПК 14-дневен срок след изтичане на срока за извършване на ревизията. При това положение съдът приема, че сроковете по чл. 114 и чл. 117 ДОПК са спазени. В хода на ревизионното производство органите по приходите са събрали доказателства чрез изискване на документи и писмени обяснения от ревизираното лице, чрез служебни справки в информационните масиви на НАП, както и чрез извършване на насрещни проверки на трети лица, включително на О. Т. П. и С. М. М.. На ревизираното лице са били предоставени възможности да представя доказателства, писмени обяснения и становища, поради което не се установява ограничаване на правото му на защита. С оглед констатираните в хода на ревизията обстоятелства органите по приходите са приели, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред. В изпълнение на изискванията на чл. 124, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя е връчено Уведомление № Р-16001625001080-113-001/01.04.2025 г., с което е уведомен, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, като му е предоставена възможност да представи доказателства и становище. На лицето е връчено и уведомление по чл. 17, ал. 1 ДОПК, както и е изискана декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, каквато впоследствие е представена. Следователно са спазени специалните процесуални гаранции, предвидени от законодателя при извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Ревизионният доклад № Р-••• г. е съставен от ревизиращите органи по приходите и съдържа всички реквизити по чл. 117, ал. 2 ДОПК - данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства, анализ на доказателствата, фактически и правни изводи и предложение за установяване на задълженията. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице, като в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК не е подадено писмено възражение и не са представени нови доказателства. Оспореният ревизионен акт № Р-•••г. е издаден от П. Д. С. - орган по приходите, възложил ревизията, и С. М. З. - ръководител на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК. Актът е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 ДОПК. Към него е приложен ревизионният доклад, който по силата на чл. 120, ал. 2 ДОПК представлява негова неразделна част, поради което изложените в доклада фактически констатации и правни изводи следва да се считат за мотиви и на самия ревизионен акт. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя или да са повлияли върху крайния резултат от производството. Ревизията е проведена от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните гаранции за участие на ревизираното лице в производството. В тази връзка следва да бъде обсъдено и спазването на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба не се образува производство за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларация. В случая предмет на ревизионното производство са задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за същия период, както и задължения за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за периода от 01.03.2023 г. до 31.12.2023 г. За данъчните задължения за 2023 г. годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ е следвало да бъде подадена през 2024 г., като действително такава е подадена на 29.04.2024 г. Следователно петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.01.2025 г. и изтича на 31.12.2029 г. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001625001080-020-001/07.03.2025 г., връчена на ревизираното лице на 10.03.2025 г., т.е. значително преди изтичането на посочения преклузивен срок. По отношение на установените задължителни осигурителни вноски също не е налице изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, доколкото същите са свързани с осигурителни периоди през 2023 г., а ревизията е възложена през 2025 г. Не се установяват и обстоятелства, налагащи обсъждане на хипотезите по чл. 109, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. С оглед изложеното съдът намира, че ревизионният акт и потвърждаващото го Решение № ••• г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив са постановени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което не страдат от пороци, обуславящи тяхната отмяна на формално основание. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения. Настоящият спор налага преди всичко изясняване на приложимата материалноправна уредба относно предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, доказателствената сила на констатациите в ревизионния акт, данъчното третиране на твърдените необлагаеми източници на средства и облагането на установените приходи от стопанска дейност. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК при наличие на някое от предвидените в закона обстоятелства органът по приходите определя основата за облагане по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В случая ревизията е извършена при наличие на данни за несъответствие между имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя и декларираните от него доходи и източници на финансиране по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В този случай доказателствената тежест за опровергаване на констатациите преминава върху ревизираното лице. От значение за спора са и разпоредбите на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ и чл. 225 ЗЗД. Полученото имущество по дарение не представлява облагаем доход, а дарението на парични средства може да бъде извършено чрез непосредственото им предаване. Когато обаче данъчнозадълженото лице се позовава на дарения като източник на средства за покриване на извършени разходи, то следва да докаже както финансовата възможност на дарителя, така и реалното получаване на сумите. Същият доказателствен стандарт е приложим и при твърдения за наличност на средства от други необлагаеми източници. Самото установяване на историческия факт на получаване на определена сума не е достатъчно, когато спорът е относно наличността на тези средства към началото на ревизирания период. По отношение на установените приходи от продажби чрез куриерско дружество приложение намира чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, съгласно който доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, се облагат по реда, приложим за едноличните търговци. Относно установените осигурителни задължения следва да се съобразят и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. д. № 8/2020 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, съгласно които доходът с неустановен произход, установен по реда на чл. 122 ДОПК, не представлява сам по себе си осигурителен доход, освен ако не е доказана връзката му с конкретна трудова дейност. Именно през призмата на тези материалноправни разпоредби следва да бъдат обсъдени възраженията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства. В тази връзка спорът обхваща няколко самостоятелни групи твърдени приходи и източници на средства. На първо място, спорен е твърденият от жалбоподателя остатък от лотарийна печалба, получена през 2016 г. в размер на 50 000 лв. Органите по приходите не оспорват самия факт на получаване на тази сума, но не приемат, че тя е била налична към 01.01.2023 г. и че може да участва при формиране на началното салдо за ревизирания период. Следователно спорът по тази група не е относно необлагаемия характер на лотарийната печалба, а относно доказаността на нейното съхраняване и наличност към началото на 2023 г. На второ място, спорни са твърдените парични дарения от бащата на жалбоподателя - О. Т. П.. По тази група следва да се разграничи доказването на финансовата възможност на дарителя от доказването на конкретното предаване на парични средства на жалбоподателя. Не е спорно, че органите по приходите са признали сумата 5 657,90 лв., преведена от О. П. чрез С. М. за закупуване на автомобил. Спорът е дали извън тази вече призната сума са доказани други конкретни дарения в брой, получени от жалбоподателя през предходни години или през 2023 г., по размер, време на получаване и реално предаване. На трето място, спорни са твърдените парични подаръци, получени по повод годеж през 2023 г., в размер около 45 000 лв. По тази група спорът е дали са доказани реалното получаване на такива средства, техният размер, лицата, които са предоставили сумите, намерението за надаряване, принадлежността на средствата към патримониума на жалбоподателя и наличността им през ревизирания период. На следващо място, отделен спорен въпрос е данъчното третиране на приходите от продажби на стоки чрез „Еконт Експрес“ АД. Органите по приходите са приели, че тези приходи произтичат от системна търговска дейност по продажба на инструменти и подлежат на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ като доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. В тази част спорът е дали продажбите имат характер на търговска дейност по занятие и дали правилно върху установения резултат от тази дейност са определени данък и задължителни осигурителни вноски. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че към 01.01.2023 г. е разполагал с парични средства, произхождащи от спечелена през 2016 г. лотарийна печалба в размер на 50 000 лв., съдът намира следното: Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през 2016 г. жалбоподателят действително е получил сумата от 50 000 лв. като печалба от национална лотария. Това обстоятелство се установява от представения протокол за изплащане на печалба и не се оспорва от органите по приходите. Спорът по делото не е относно произхода на тези средства, нито относно техния необлагаем характер, а относно това дали същите са били налични към началото на ревизирания период и са могли да формират част от началното салдо на жалбоподателя към 01.01.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, след като са установени предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Следователно именно върху жалбоподателя пада тежестта да проведе пълно и главно доказване на твърдяното обстоятелство, че към началото на 2023 г. е разполагал с процесната сума. Трайно установената практика на Върховния административен съд приема, че за да бъде признат определен необлагаем доход като елемент от началното салдо на ревизираното лице, не е достатъчно да бъде доказан единствено неговият произход. Необходимо е да бъде доказана и наличността на средствата към релевантния момент, тъй като самият факт на получаване на определена сума в минал период не обосновава автоматично извод, че същата е съхранена и налична години по-късно. В този смисъл са Решение № 12854 от 15.12.2021 г. по адм. д. № 5948/2021 г. на ВАС, Решение № 12842 от 30.10.2014 г. по адм. д. № 15966/2013 г. на ВАС и Решение № 3847 от 10.04.2023 г. по адм. д. № 9417/2022 г. на ВАС. В случая жалбоподателят не е ангажирал убедителни доказателства относно съхраняването на процесната сума в периода между получаването ѝ през 2016 г. и началото на ревизирания период през 2023 г. Напротив, от събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че след постъпването на печалбата по банковата сметка на жалбоподателя средствата последователно са били изтегляни и разходвани, като още към 27.06.2017 г. наличността по сметката е сведена до нулев размер. Наред с това по делото са налице обстоятелства, които обективно разколебават тезата за съхраняване на сумата в продължение на близо седем години. Установено е, че през периода след получаването на печалбата жалбоподателят е имал публични задължения, по повод на които са били предприемани изпълнителни действия, включително налагане на обезпечителни мерки. Установява се също, че лицето е ползвало кредитно финансиране за задоволяване на свои потребности. Тези обстоятелства трудно могат да бъдат съвместени с твърдението за наличен и съхраняван значителен паричен ресурс в размер на 50 000 лв., държан извън банковата система и неизползван в продължение на години. Следва да се отчете и значителният период от време между получаването на печалбата и началния момент на ревизирания период. Съгласно практиката на ВАС, обективирана в Решение № 15286 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 4119/2012 г. и Решение № 11680 от 05.11.2015 г. по адм. д. № 11362/2014 г., колкото по-отдалечен е моментът на придобиване на средствата, толкова по-високи са изискванията към доказването на тяхната последваща наличност. В настоящия случай между получаването на печалбата и началото на ревизирания период са изминали близо седем години, без да са представени доказателства за начина на съхранение на средствата, за тяхното запазване или за конкретни факти, позволяващи да се направи извод, че те са останали налични към 01.01.2023 г. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е доказал единствено факта на получаване на лотарийната печалба през 2016 г., но не е провел необходимото пълно и главно доказване относно наличността на тези средства към началото на ревизирания период. При това положение правилно органите по приходите не са включили сумата от 50 000 лв., респективно остатък от нея, при формиране на началното салдо към 01.01.2023 г., поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че през 2022 г. и 2023 г. е получил значителни парични средства от своя баща О. Т. П., които следва да бъдат отчетени като приходи с установен произход, съдът намира следното: Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ доходите, придобити по дарение между роднини по права линия, не подлежат на облагане с данък върху доходите на физическите лица. Обстоятелството, че един доход би имал необлагаем характер, обаче не освобождава ревизираното лице от задължението да докаже по несъмнен начин неговото реално получаване, когато същият се противопоставя на констатациите на органите по приходите в производство по чл. 122 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното, поради което именно жалбоподателят носи тежестта да проведе пълно и главно доказване както на финансовата възможност на дарителя да предостави съответните средства, така и на реалното им предаване. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че бащата на жалбоподателя е работил и е получавал доходи в Кралство Нидерландия, като е разполагал с определени парични средства и е имал обективна финансова възможност да подпомага своя син. Представените трудови договори, данъчни документи и банкови извлечения действително установяват наличието на доходи и парични наличности у дарителя. Установяването на финансова възможност за предоставяне на средства обаче не е достатъчно, за да се приеме за доказано самото дарение. Съгласно чл. 225 ЗЗД дарението на парични средства представлява реален договор и се счита за сключено с фактическото предаване на сумата. Именно този факт подлежи на доказване в настоящото производство. В случая доказателствата по делото не установяват по категоричен начин твърденото от жалбоподателя получаване на парични средства в размера, заявен от него в хода на ревизията. Напротив, налице е съществено противоречие между обясненията на жалбоподателя и тези на самия дарител относно размера на предоставените суми. Жалбоподателят поддържа, че през ревизирания период е получил от баща си значително по-големи парични средства, надхвърлящи 50 000 лв., докато в представените обяснения О. П. посочва, че е подпомагал сина си със суми от порядъка на 3 000 до 6 000 евро годишно, като общият размер на предоставените средства не надвишава приблизително 10 000 евро, включително средствата, свързани със закупуването на автомобил. При това положение не само липсва потвърждение на твърденията на жалбоподателя от страна на дарителя, но обясненията на последния фактически ги опровергават относно размера на претендираните средства. Съдът отчита, че обясненията и на двете лица произхождат от свързани лица по смисъла на данъчното законодателство и следва да бъдат преценявани по реда на чл. 57, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 172 ГПК с оглед всички останали доказателства по делото. Именно поради това наличието на пряко противоречие между техните твърдения относно съществените елементи на твърдените дарения - размер и период на предоставяне - съществено намалява доказателствената им стойност. Неоснователно е и възражението, че движението по банковата сметка на О. П. през 2023 г. само по себе си доказва получаването на средства от жалбоподателя. Намаляването на банковите наличности действително е индиция, че дарителят е разполагал със средства и е извършвал разходи, но не позволява да се установи на кого конкретно са били предоставени тези суми и дали въобще са били предадени на жалбоподателя. Между изтеглянето на средствата от банковата сметка на бащата и твърдяното им получаване от сина липсва доказателствена връзка, изградена чрез обективни доказателства. При така установените факти съдът приема, че единствено сумата от 5 657,90 лв., предоставена по банков път и призната от органите по приходите, е доказана по несъмнен начин както по отношение на нейния произход, така и по отношение на фактическото ѝ получаване от жалбоподателя. За всички останали претендирани суми липсват достатъчно убедителни доказателства относно реалното им предаване и конкретния им размер. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят не е провел изискуемото от чл. 124, ал. 2 ДОПК пълно и главно доказване относно твърдените допълнителни дарения в брой от своя баща, поради което правилно органите по приходите не са признали същите като приходи с установен произход при формиране на паричния поток за ревизирания период. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че през 2023 г. е получил парични средства в размер на около 45 000 лв. под формата на подаръци по повод проведен годеж, които следва да бъдат отчетени като приход с установен и необлагаем произход при формиране на паричния поток. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ определени дарения и безвъзмездно придобити имущества не подлежат на облагане, но и в тази хипотеза при производство по чл. 122 ДОПК жалбоподателят носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин както факта на получаване на средствата, така и техния конкретен размер. По силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК именно ревизираното лице следва да обори фактическите констатации на органите по приходите чрез пълно и главно доказване на твърдените от него обстоятелства. В случая твърдението за получени парични подаръци в размер на приблизително 45 000 лв. не се подкрепя от никакви писмени или други обективни доказателства. Не са представени списъци на дарителите, разписки, извлечения от банкови сметки, декларации от лицата, предоставили средствата, или каквито и да било други доказателства, от които да може да се установи както размерът на получените суми, така и техният конкретен произход. Единственото доказателство в подкрепа на това твърдение са свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя, разпитана в хода на съдебното производство. Съдът не намира основание да приеме, че свидетелката съзнателно излага неверни факти, но отчита, че същата е съпруга на жалбоподателя и очевидно заинтересовано от изхода на делото лице. Поради това показанията ѝ следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК с повишена критичност и в съвкупност с останалите доказателства по делото. След преценката им по този ред съдът приема, че показанията могат да бъдат кредитирани единствено относно самия факт на провеждането на годежно тържество и обичайното получаване на парични подаръци от гости на подобно семейно събитие. В тази част те съответстват на житейската логика и не се опровергават от останалите доказателства по делото. Същите показания обаче не могат да бъдат кредитирани относно твърдения размер на получените средства от около 45 000 лв. Свидетелката не сочи конкретни лица, предоставили отделните суми, не посочва конкретен размер на отделните дарения и не излага факти, от които съдът да може да направи сигурен извод за достигане именно на претендираната от жалбоподателя обща стойност. По същество твърдението за размера се основава на приблизителна преценка и предположение, а не на конкретни възприятия относно всяко отделно дарение. Наред с това следва да се отчете, че съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК свидетелските показания по принцип не могат да служат за установяване съдържанието на договори на стойност над 5 000 лв., освен в изрично предвидените от закона случаи. Макар в настоящото производство предметът да не е установяване на конкретен гражданскоправен договор, а произход на средства в данъчен спор, посочената разпоредба отразява общия законодателен принцип, че значителни по размер имуществени размествания не следва да бъдат доказвани единствено чрез свидетелски показания, без наличието на други обективни доказателствени източници. В този смисъл е и съдебната практика, според която обясненията и показанията на свързани или заинтересовани лица не са достатъчни сами по себе си да установят съществуването на значителни по размер парични средства, когато не са подкрепени от независими и обективни доказателства. Особено в производство по чл. 122 ДОПК, при което тежестта на доказване е върху данъчнозадълженото лице, твърденията за наличието на значителни необлагаеми доходи следва да бъдат установени по категоричен начин, а не чрез предположения или приблизителни оценки. При така установените факти съдът приема, че е доказано единствено обстоятелството, че по повод годежа жалбоподателят вероятно е получил определени парични подаръци, каквато е обичайната практика при подобни семейни събития. Не е доказан обаче размерът на тези средства, нито че те възлизат именно на претендираната сума от около 45 000 лв. Липсата на доказателства относно размера представлява пречка тези средства да бъдат включени при формиране на приходите с установен произход. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят не е провел изискуемото от чл. 124, ал. 2 ДОПК пълно и главно доказване на твърдението си за получени парични подаръци по повод годеж в размер на 45 000 лв., поради което правилно органите по приходите не са признали тази сума като източник на средства при изготвянето на паричния поток за ревизирания период. По отношение на установените приходи от продажби чрез „Еконт Експрес“ АД съдът намира следното: От събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че през ревизирания период жалбоподателят е осъществявал множество продажби на стоки чрез куриерско дружество с наложен платеж, като е получавал парични средства от реализираните доставки. Данните за извършените продажби са предоставени от „Еконт Експрес“ АД и не са оборени с насрещни доказателства от страна на жалбоподателя. Спорът между страните не е относно факта на получаване на сумите, а относно тяхното данъчно третиране. Органите по приходите са приели, че дейността има характер на независима стопанска дейност, осъществявана по занятие, поради което получените приходи подлежат на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав споделя този извод. Съгласно чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, се облагат по реда, приложим за едноличните търговци. Следователно за приложението на тази разпоредба е от значение не формалната регистрация на лицето като търговец, а фактическото осъществяване на дейност, която по своя характер представлява търговска дейност по занятие. В случая от доказателствата по делото се установява системност, повтаряемост и насоченост към реализиране на доход от извършваните продажби. Не се касае за единични или случайни разпоредителни сделки с лично имущество, а за многократно извършвани продажби чрез организиран способ за достигане до клиенти и получаване на плащания посредством куриерска услуга и наложен платеж. Именно тези белези обуславят извода, че дейността надхвърля рамките на инцидентното управление на лично имущество и придобива характеристиките на стопанска дейност, упражнявана по занятие. При тези данни съдът приема, че правилно органите по приходите са квалифицирали установените приходи от продажби чрез „Еконт Експрес“ АД като доходи от стопанска дейност и законосъобразно са ги включили при определяне на данъчните и осигурителните задължения на жалбоподателя. Ето защо възраженията в тази насока се явяват неоснователни. По отношение на определените задължения за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване съдът намира следното: Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. д. № 8/2020 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, установеният по реда на чл. 122 ДОПК доход с неустановен произход не представлява сам по себе си осигурителен доход и върху него не могат автоматично да бъдат определяни задължителни осигурителни вноски. За възникване на осигурително задължение е необходимо да бъде установено, че съответният доход произтича от упражняване на трудова дейност по смисъла на осигурителното законодателство. В настоящия случай органите по приходите са съобразили посочените задължителни указания. От съдържанието на ревизионния акт и ревизионния доклад се установява, че осигурителни вноски не са начислени върху установеното несъответствие между приходи и разходи в размер на 121 778,14 лв., възприето като доход с неустановен произход по смисъла на чл. 122 ДОПК. Осигурителните задължения са определени единствено във връзка с установените приходи от извършваната от жалбоподателя дейност по продажба на стоки чрез „Еконт Експрес“ АД, която правилно е квалифицирана като стопанска дейност по смисъла на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Доколкото тези приходи произтичат от дейност, имаща характер на независима икономическа и трудова дейност, същите представляват основание за възникване на осигурителни задължения по КСО и ЗЗО. Следователно органите по приходите са направили ясно разграничение между дохода с неустановен произход, установен по реда на чл. 122 ДОПК, и дохода от доказана стопанска дейност, като са определили задължителни осигурителни вноски единствено върху последния. Този подход е в пълно съответствие както с приложимите разпоредби на осигурителното законодателство, така и със задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ВАС. Поради изложеното съдът приема, че определените с ревизионния акт задължения за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване са законосъобразно установени, поради което възраженията на жалбоподателя в тази част се явяват неоснователни. Съдът обсъди и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице М. Ш., което кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено в частта относно извършените аритметични изчисления и пресмятания въз основа на поставените задачи. От съдържанието на заключението се установява, че вещото лице е извършило преглед на наличните по делото доказателства, както и е изготвило няколко алтернативни варианта на паричен поток за 2023 г., основани на различни хипотези относно включването на твърдените от жалбоподателя източници на средства - лотарийна печалба, дарения от бащата и парични подаръци по повод годеж. Съдът обаче намира, че заключението не може да бъде възприето като доказателство за самото съществуване, размер и наличност на посочените приходи. Установяването на тези обстоятелства представлява правен и доказателствен въпрос, който следва да бъде разрешен от съда въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото, а не чрез експертно предположение. В тази насока следва да се отбележи, че самото вещо лице изрично е посочило, че изчисленията относно даренията от бащата са извършени при възприета хипотеза за подпомагане в размер между 3000 и 6000 евро годишно за период от седем години, като е уточнило, че тези изчисления са „чисто аритметични и не потвърждават получаването на средствата, а само илюстрират цифровия резултат, в случай че съдът признае тези приходи за доказани“. По същия начин при анализа на лотарийната печалба вещото лице е включило като възможен приход изтеглените в брой суми от банковата сметка на жалбоподателя през 2016 г. и 2017 г., без да разполага с доказателства за тяхното съхраняване и наличност към 01.01.2023 г., като и тук е изготвило единствено математически модел при условно приемане на тази теза. Аналогичен е подходът и относно твърдените парични подаръци по повод годеж в размер на 45 000 лв., които са включени в отделните варианти на паричния поток единствено въз основа на твърденията на жалбоподателя и свидетелските показания, без вещото лице да извършва самостоятелна проверка относно доказаността на тези факти. Показателно е, че в заключителната част на експертизата вещото лице изрично е посочило, че алтернативните варианти представляват „аритметични модели, изготвени при хипотетично допускане на посочените в доказателствата източници на средства“, както и че окончателната преценка относно наличието или липсата на недостиг на парични средства е от компетентността на съда. Ето защо съдът кредитира заключението единствено в неговата изчислителна част, доколкото същото коректно отразява математическите последици при различните допускания, но не възприема направените хипотетични модели като доказателство за реалното получаване, съхраняване или наличност на спорните суми. Доколко тези източници на средства следва да бъдат признати при формиране на паричния поток е въпрос, който подлежи на самостоятелна преценка от съда въз основа на останалия доказателствен материал по делото. Останалите възражения, изложени в жалбата, съдът намира за неоснователни. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на принципите на обективност, служебно начало и добросъвестност, закрепени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 ДОПК. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели необходимите процесуални действия за изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства, включително са изискали документи и писмени обяснения от ревизираното лице, извършили са насрещни проверки, събрали са данни от банкови и други институции и са обсъдили всички представени доказателства. Обстоятелството, че не са възприели защитната теза на жалбоподателя, не обосновава извод за нарушение на посочените принципи. Неоснователно е и възражението, че липсата на нормативно задължение за физическите лица да водят счетоводство или да съхраняват документи за всички свои приходи и разходи освобождава жалбоподателя от доказване на твърдените от него факти. В производството по чл. 122 ДОПК лицето носи доказателствената тежест за установяване на благоприятните за него обстоятелства, включително за произхода и наличността на средствата, на които основава възраженията си срещу констатациите на органите по приходите. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на особения ред по чл. 122 ДОПК. Както бе посочено по-горе, по делото са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, обосноваващи определяне на данъчната основа по този ред, поради което приходната администрация законосъобразно е преминала към извършване на ревизията по особените правила на закона. Поради изложеното съдът намира, че останалите доводи в жалбата не са годни да обосноват извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Предвид изложените съображения съдът приема, че оспореният ревизионен акт, изменен и потвърден с Решение № ••• г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните по делото доказателства. Извършената от органите по приходите преценка на относимите факти и обстоятелства съответства на установените по делото данни, като направените фактически и правни изводи не бяха оборени в настоящото съдебно производство. Не се установяват основания за ревизиране на определения по реда на чл. 122 ДОПК данъчен резултат, нито за отмяна на установените с ревизионния акт задължения. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно изречение трето на чл. 161, ал. 1 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, когато е била защитавана от юрисконсулт. Съгласно изречение последно на същата разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и проведеното съдебно производство, съдът намира, че в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден размер от 450 лв., равняващи се на 230,08 евро. Воден от горното, Административен съд - Пловдив, ХXX състав,