Решение № 1099 от 29.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 3090/2024 г.

Производството е по реда на чл.99, ал.8 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх.док. № 19519/20.12.2024г. от Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ „За Чиста Добруджа“, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет Ю. А. М., подадена чрез адв.В. К., против Решение по оценка на въздействие върху околната среда № ВА-5-5/2024г. на директора на РИОСВ – Варна, с което на основание чл.94, ал.2, чл.99, ал.2 и ал.3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл.19, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда /Наредбата за ОВОС/, във връзка с чл.31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл.38 и чл.39, ал.12 и ал.13 от Наредбата за условията и рада за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони /Наредбата за ОС/, както и получени становища на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Добрич (изх.№ 10-46/1/23.05.2024г.), Басейнова дирекция „Черноморски район“ (изх.№ 26-00-8725/А6/31.05.2024г. и Басейнова дирекция „Д. район“ (изх.№ ПУ-01-1057/12/10.06.2024г.), е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев, ел.подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна“ в част от 21 броя поземлени имоти с № № 66946.10.19, 66946.10.57, 66946.12.41, 66946.13.134, 66946.15.14, 66946.16.41, 66946.19.12, 55946.21.57, 66946.21.61, 66946.22.8, 66946.23.21, 66946.23.55, 66946.24.34, 66946.26.42, 66946.30.91 (стар № 66946.30.23) и 66946.27.18 (за ел.подстанция), землище [населено място], общ.Добричка, [ПИ], 58880.15.79 и 58880.19.66, землище [населено място], общ.Добричка и в [ПИ] и 53450.15.112, землище на [населено място], общ.Добричка, обл. Добрич, с възложител „В. П. И.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „*“, бул.К. Б. І, № *, *“, ет.*, офис *.

Считано от 16.04.2025г. в ТРРЮЛНЦ, по отношение на жалбоподателя са вписани промени в следните обстоятелства: седалище и адреса на управление - [населено място], п.к. 9300 [улица]; представляващ – Г. Г. Г.; членове на управителен съвет - Ш. А. И., Г. Г. Г. и Ж. В. К..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, т.к.. процедурата по инвестиционното предложение е проведена изцяло в нарушение на националното и европейското законодателство – ЗЕВИ, ЗОЗЗ, ЗООС, Директива на ЕП и на Съвета № 2023/0232 относно мониторинга и устойчивостта на почвите, Директива (ЕС) № 2024/2413 на ЕП и на Съвета от 18 октомври 2023г. за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 по отношение насърчаването на енергията от възобновяеми източници, Препоръка (ЕС) № 2024/1343 на Комисията от 13 май 2024г. относно ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и съответната инфраструктура. Конкретно сочи, че изграждането на ветроенергийния парк в землищата на селата Славеево, Одърци и Пчелино, би вредяло на човешкото здраве на живущите в селата. Експлоатацията на ветрогенераторите би довело до нарушаване на биоразнообразието в района, както и до увреждане на земеделието, растениевъдството, животновъдството и пчеларството в землищата на посочените села. Твърди и че инвеститорът недопустимо черпи права от нищожни подзаконови актове – Решенията на Д. О. съвет, с които е дадено съгласие за изменение на ОУП и е разрешено изработването на проекти за ПУП-ПЗ и ПУП-ПП, както и че извършените по инвестиционното предложение процедури, описани в Доклада по ОВОС и в обжалваното Решение, са незаконосъобразни.

Иска се отмяна на Решение по оценка на въздействие върху околната среда № ВА-5-5/2024г. на директора на РИОСВ – Варна, както и съдът, по реда на косвения съдебен контрол, да прогласи нищожността на следните актове: Решение № 547/29.09.2021г. по Протокол № 31 от заседанието на Добрички ОбС, Решение № 1133/29.09.2023г. по Протокол № 64 от заседанието на Добрички ОбС, Решение № 1134/29.09.2023г. по Протокол № 64 от заседанието на Добрички ОбС, както и на други решения на Общински съвет – О. Д., взети във връзка с изграждане на ветроенергийната структура в землищата на селата Славеево, Одърци, Пчелино за изграждане на Ветрогенераторен парк „Изгрев“.

Подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение жалбоподателят излага в молби: С.д. № 1151/22.01.2025г. /л.78/; С.д. № 5539/01.04.2025г. /л.126/; С.д. № 8580/22.05.2025г. /л.161/; С.д. 8785/27.05.2025г. /л.271/; С.д. № 16346/10.10.2025г. /л.344/; С.д. № 19291/20.11.2025г. /л.402/, както и в писмено становище по същество на спора С.д. № 477/12.01.2026г. /л.486/, като систематизирани оплакванията му са следните:

1. „В. П. И.“ ЕООД няма никакви права за извършване на промяна на ПУП за проекта, т.к. сключените предварителни договори за учредяване право на строеж и сервитути дават права на дружеството единствено да представлява собствениците пред съответните институции и не му дава права на собственик, поради което производството е инициирано от лице без правен интерес. Инвеститорът е подал искането от свое име, а не от името на собствениците на засегнатите имоти, като самите собственици не са подавали заявление за изменение на ПУП, с което са нарушени разпоредбите на чл.135, ал.1, вр. чл.131, ал.1 ЗУТ. Отделно, в ДОВОС невярно било отразено, че възложителят е сключил договори за учредяване право на строеж и сервитути със собствениците на 21 ПИ, т.к. в Имотния регистър не се установяват вписани актове за учредяване право на строеж/сервитути към релевантния момент, т.е реализирането на строеж в чужд имот е недопустимо съгласно чл.181 ЗУТ и обжалваното решение по ОВОС е постановено при обективно невярна предпоставка – порок по чл.146, т.3 и т.4 АПК.

2. Допуснати са нарушения в процедурата по частично изменение на ОУП и допускане на устройствените разработки, т.к.: в отправеното до ОбС искане за частично изменение на ОУП липсва посочване на конкретните хипотези, измежду изброените от закона, които дават основание за приемане на съответното разрешение за изработване ЧИОУП; ако се допусне хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, то липсва съгласие на всички собственици на имоти и на носителите на ограничени вещни права; липсват основания за прилагане на чл.134, ал.3 ЗУТ – двата плана да се изменят едновременно, т.к. липсват изложени мотиви за това и не са налице законовите предпоставки за ЧИОУП – не било посочено какви обществено-икономически промени са настъпили във времето от 2018г. (когато с Решение № 920/31.10.2018г. по Протокол № 42 е приет ОУП) до 29.09.2021г. (когато е прието Решение № 547/29.09.2021г. по Протокол № 31); заданията не отговаряли на изискванията на чл.125 и чл.128а ЗУТ, а липсата на одобрени задания по чл.125 ЗУТ по отношение разрешаване изработването на изменение на ОУП и по отношение допускане изработването на ПУП, лишава Решение № 547/29.09.2021г. на ОбС от предмет; спорна била допустимостта на диспозитива на решението, в частта по „даване на съгласие за изменение на ОУП“, т.к. според докладната записка се касае до искане до ОбС за „даване на разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП“. Поради тези пропуски Решение № 547 на ОбС не може да породи правни последици. Позовава се на Решение на Конституционния съд № 3/23.04.2025г. по к.д. № 18/23г. и твърди, че още при иницииране на разработката инвеститорът следва да докаже нуждата от изграждане на ветроенергийния парк за конкретните имоти, както и че същото е в обществен интерес, като такава обосновка липсва в заданието по чл.125 ЗУТ.

3. Посоченото на стр.3 от решението по ОВОС – че изграждането на Ветрогенераторен парк Изгрев е в съответствие с предвижданията и целите, заложени в ОУП на О. Д., не отговаря на истината, т.к. в ОУП такива цели не са залегнати. Единствено на стр.130 от ОУП било посочено, че приоритетите на общината са насочени към енергийната ефективност, добив на енергия от биомаса и фотоволтаични централи, при това, разположени върху покриви на сгради и в урбанизирани територии. Никъде в ОУП не били поставени цели, свързани с развитието на ветроенергийни централи.

4. В Решението не са изброени имотите, които ще бъдат ползвани: за полагането на оптични и кабелни линии, свързващи планираните ветрогенератори и повишаващата подстанция към ВЕП; за изграждането на съпътстващата транспортна инфраструктура и които ще бъдат разширени до ширина 6 метра и ще са постлани с трайна трошкокаменна настилка, както и съседните на тях имоти, чиито граници следва да бъдат променени, за да се осигури планираната ширина на транспортните пътища. Имотите, предвидени за съпътстващата инфраструктура, са различни от описаните в Решението, т.е. въпреки че в заглавието на Инвестиционното предложение е включена „съпътстваща инфраструктура“, тя документално не е част от проекта.

5. Посоченият ПУП-ПП не е част нито от ИП, нито е бил част от ЧИОУП на общ.Добричка, т.е. налице е издаване на екологични разрешителни „на парче“ в нарушение на чл.82, ал.3 ЗООС. Няколко свързани плана са разделени на две части – за едната ЧИОУП на О. Д., прието с Протокол № 41/27.04.2022г., е издадено ПНЕО, без каквито и да било мерки, предвидени в Решенето за ПНЕО; за другата – ПУП-ПП за транспортната техническа инфраструктура на ВЕП Изгрев и за кабелните и оптичните линии изобщо няма проведена процедура за екологична оценка. За самото ИП – ВЕП и съпровождащата инфраструктура, процедурата е проведена в нарушение на чл.82, ал.3 ЗООС, защото съпътстващата дейност не е била част от ИП и Решението по ОВОС не я е разглеждало.

6. Извършените по инвестиционното предложение процедури, описани в ДОВОС и в обжалваното Решение № ВА-5-5/2024, са незаконосъобразни, а решения № 547/29.09.2021г. по Протокол № 31, № 1133 и № 1134/29.09.2023г. по Протокол № 64 на Добрички ОбС са нищожни, т.к инвеститорът е заобиколил Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. В тази връзка се твърдят следните нарушения:

• Разработените проекти на ПУП – ПЗ, ПУП-ПП се одобряват с решения на ОбС, като се заобикаля ЗЕВИ. Разрешаване изграждането на вятърни генератори на територията на общината не е от компетентността на ОбС, т.к. съгласно ЗЕВИ, производството на ел.енергия от възобновяеми източници е държавна политика, която се определя от Министерския съвет и се провежда от Министъра на енергетиката. Решенията на ОбС или заповедите на обл.управители, с които се предоставят терени за изграждане на ВЕИ, притежават характеристиките на подзаконов нормативен акт, който съгласно чл.76, ал.1 АПК може да издаде единствено министъра на енергетиката.

• Заобиколя се ЗЕВИ, т.к. решението за предварително съгласие по чл.29, ал.1 ЗОЗЗ - както на министъра на земеделието и храните, така и на ОбС, е само част от производството по издаване на разрешение за промяна предназначението на земеделските земи. Промяната на предназначението настъпва след решение на Комисията по чл.17, ал.1 ЗОЗЗ и заплащане на съответната такса. Отделно, наличието само на ПУП за строителство де факто ограничава достъпа до правосъдие, т.к. чл.131 ЗУТ допуска като заинтересовани лица единствено собствениците на имотите и носителите на вещни права върху тях.

7. В ДОВОС са допуснати съществени пропуски:

• липсва точна пространствена съпоставка между ПУП-ПП (оси, сервитути, разширения на завои, временни площадки) и регистрираните полезащитни пояси; липсва количествена оценка на засегнатите площи и дължини; няма инвентаризация на дървесината по видове и диаметърни класове; не са анализирани приложимите режими и разрешителни. При наличните данни, трасетата вероятно пресичат/навлизат в пояси, което предполага изсичане/кастрене и значим негативен ефект върху биологичното разнообразие, стабилността срещу ветрова/водна ерозия, ландшафта и санитарните функции. При засягане на пояси се прилагат разрешителни/съгласувателни режими по лесовъдското и общинското законодателство, като липсват доказателства за издаване на съответните актове. Преминаването на извънгабаритни тежкотоварни камиони и товари би било невъзможно без изрязване и отстраняване на дървета от поясите. Никъде в Доклада не се разглежда колко дървесина ще бъде премахната, не е поискано съответно разрешително и становище от компетентен орган.

• В ДОВОС не е взето предвид наличието на хвостохранилище в землището на [населено място], общ.Добричка, попадащо в буферната – хигиенно защитна зона – 500м. по Наредба № 14/15.06.2005г.

• В ДОВОС липсват задължителните ПУП-ПЗ и ПУП-ПП, описани под приложение № 2 и № 3, и същите не са представени за обществено обсъждане на 27.08.2024г.

8. Липсват доказателства за уведомяване на обществеността съгласно чл.4, ал.1 и ал.2 НУРИОВОС – в най-ранния етап, като уведомяването на възложителя и общината за инвестиционното намерение не представлява уведомяване на засегнатата общественост съгласно изискванията на чл.95 ЗООС. Констатацията в т.11 от ДОВОС – че на заинтересованата общественост е предоставена обява за осигурен достъп до заданието за обхвата и съдържанието на ОВОС, както и че към ИП и процедурата по ОВОС няма обществен интерес, не отговаря на истината. Макар в Приложение 9 от ДОВОС да е записано, че са проведени консултации с институциите, не е записано да са осъществени консултации и мнения с пряко засегнатите от евентуалното изграждане на ВЕП Изгрев преди и по време на изработването на ДОВОС.

9. Твърди се нарушение на Наредба № 26/1996г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, т.к.:

• Решението на експертния екологичен съвет към РИОСВ – Варна № ВА-5-5/2024/05.12.2024г. не е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № 26, според която строителството на сгради и съоръжения, както и разкриване на рудници и кариери върху земеделска земя от първа до шеста категория, се извършват само след отнемане на хумусния пласт. В случая нито в Доклада за ОВОС, нито в обжалваното Решение е посочено, че хумусния пласт от площадката, на която ще се изграждат ветрогенераторите и съпътстващите съоръжения, е отнет и съхранен – т.е. не е отнет и съхранен от инвеститора, а липсва изискуемата Заповед на министъра на земеделието, с която се разрешава от тези площи да не се отнема хумусния пласт; не е посочено как ще се съхранява хумусния пласт съгласно чл.10 от Наредба № 26.

• Не са представени разчети за дебелина на хумусния слой по участъци, няма изчислени обеми на отнемане, липсват предвидени площи/капацитети и режим за временно съхраняване. Не са изчислени нужните количества инертни материали (трошено-каменни фракции/чакъл) за конструкциите на настилките (вкл. тежки кранове/транспорт).

• Не е спазена разпоредбата на чл.12 от Наредба № 26 относно използването на хумусния пласт за други цели или съхраняването му да се съгласува с Министерство на околната среда.

• В съответствие с чл.15 от Наредба № 26 не е разработен проект за рекултивация и Експертния съвет е следвало да го изиска преди да вземе своето решение, а не да го препоръчва и то без посочен срок за изпълнение.

• В ДОВОС и Решение № 5-5/2024г. не са разгледани въпросите как ще бъде отнет и съхранен хумусния хоризонт по пътищата за достъп до всеки ветрогенератор, а за да бъде допуснато смяна на статут и изготвяне на ПУП - от селскостопански пътища към „пътища за техническа инфраструктура“, хумусният слой следва да бъде премахнат и съхранен. Подобряване – както е посочено в Доклада и Решението – чрез насипване на чакъл, е незаконно.

10. Изчисленията за шум в Доклада са направени на база математически модели без да се посочват технически характеристики на ветрогенераторите. Ветрогенератори с такава мощност не са монтирани в БГ и няма преки наблюдения и опит от шума, които излъчват. Законът за отстоянието от 500м. е от 2005г., когато такива мощности не са съществували.

11. Не са взети предвид изискванията на чл.85, ал.5 ЗООС – няма оценка за съвместимост за ИП каквито са и изискванията на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие, който препраща към Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и ИП с предмета и целите за опазване на защитените територии. Не са спазени чл.31, ал.5, вр. ал.4 ЗБР.

12. Директорът на РИОСВ – Варна е издал Решение № ВА-19/ЕО/2022г. за преценяване необходимостта от екологична оценка с характеристика „да не се извършва екологична оценка“, с което е нарушил чл.18 от Наредба № 1/13.06.1991г. за екологичните изисквания към териториално устройственото планиране и инвестиционни проекти, както и не се е съобразил с изискванията за „Екологични решения“ по смисъла на чл.19, 20, 21 от Наредбата. Така не са изпълнени и изискванията на чл.31, ал.1 от Наредбата, поради което в съответствие с чл.31, ал.2 от същата, ИП не следва да се одобрява.

13. Нарушени са правилата и нормите за застрояване, т.к. не е спазена разпоредбата на чл.141, ал.1 от Наредба № 14 от 15.06.2005г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия. В Наредбата ветрогенераторните съоръжения липсват като източник на шум, съответно няма норми и стандарти, свързани от генериран шум от мащабни съоръжения (в случая с височина 250м.) със също така големи въртящи се ротори. При липсата на нормативна уредба е следвало да се представят за целите на анализа най-актуални научни данни за шумовото въздействие на такива големи съоръжения и изискванията как да бъде избягнато въздействие.

• Основният аргумент за липсата на значителни въздействия върху здравно-хигиенните аспекти е свързан с твърдението, че са изпълнени изискванията на чл.141, ал.1 от Наредба № 14/2005г. за технически правила и нормативи за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия за минимално отстояние на ветрогенераторите до жилищните сгради – а именно 500м. Тази наредба не е актуализирана по отношение на ветроенергийните съоръжения от 2005г. насам, а към датата на издаването й най-високите ветрогенератори са били 60м. обща височина и дори за неспециалист е видно, че генерираните шум, вибрации и инфразвук от съоръжение с височина 250м. не може да се сравняват с тези, генерирани от съоръжение 60м. Някои проучвания чрез моделиране на въздействието на инфразвук от ветроенергийни съоръжения с височина 200м. показват, че тези въздействия могат да се разпрострат на разстояние от 20 км. Кумулативният ефект би бил многозначителен. За турбини над 200м. няма проучвания. Тези нови обстоятелства не са съобразени от експертния екип на ДОВОС и не са направени необходимите усилия за прогнозна оценка на базата на най-добрите налични данни.

• В ИП, в мерките към ДОВОС, както и в мерките, които са част от Решението по ОВОС, не са изпълнени изискванията на чл.141, ал.2 от Наредба № 14/1005г. относно предприемането на конкретни мерки: За съоръженията по ал.1 се предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук при спазване на изискванията на съответните нормативни актове. Въпреки значителното противопоставяне на обществеността към реализирането на ВЕП Изгрев, компетентният орган не се е съобразил с възраженията, не е направил собствена оценка, а се е основал единствено на твърденията на експертния екип по ОВОС. Не са посочени в резюме аргументите на О. Д. против проекта, както и защо особеното мнение не е взето под внимание.

14. Не са доказани мотивите по т.6 от обжалваното решение, т.к. критериите, ползвани за оценка на въздействията в ДОВОС са така формулирани, че не са релевантни към района, не са последователни и аргументирани. За оценка нивата на шумово замърсяване, като високо въздействие се оценява това в гъсто населени райони, където има високи нива на фонов шум, а в случая в селищата в района, където фоновия шум е с ниски нива, шумовото въздействие се усеща и отразява много по-осезаемо отколкото в шумната градска среда.

15. Твърдението в т.3.1. от мотивите на обжалваното решение е оспоримо, т.к. планираните съоръжения са с височина 250 метра, с въртящи се ротори, поради което необорим факт е, че не могат лесно да се впишат в равнинен ландшафт и ще го променят коренно, с въздействие на десетки километри, а не както се твърди – малък териториален обхват. При съоръжения с височина 250м. визуалното замърсяване на ландшафта вероятно ще се разпростре на много по-голямо разстояние.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В. К., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалваното решение по ОВОС, прогласяване нищожност на решенията на ОбС по допускане на устройствените разработки и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – директорът на РИОСВ – Варна, с писмо С.д. № 352/09.01.2025г. /л.48/ прави възражение за недопустимост на оспорването по съображения за липса на правен интерес, като счита, че не са налице засегнати права, свободи или законни интереси, които да са нарушени или застрашени от административния акт. Излага съображения за законосъобразно провеждане на процедурата, приключила с обжалваното решение, със становища С.д. № 9458/06.06.2025г. /л.284/. В съдебно заседание се представлява от юрк.Д. К., която оспорва жалбата. Не изразява становище по същество.

Заинтересованата страна – „В. П. И.“ ЕООД, оспорва допустимостта и основателността на жалбата, по подробни съображения в становище С.д. № 9816/12.06.2025г. В съдебно заседание се представлява от адв.Р. К., който моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В пледоария по същество сочи, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за обосноваване твърденията в жалбата. Материалите, разгледани в рамките на производството - над 500 страници, съдържат конкретни данни и резултати от проучвания на потенциалния ефект в мястото на реализация на инвестиционното предложение, съответно и проведени обществени обсъждания. В ДОВОС са разгледани алтернативите на инвестиционното предложение, които са подробно описани и оценени. Административният орган мотивирано е преценил, че въз основа на извършените анализи на компонентите и факторите на околната среда, и направената прогноза на очакваните въздействия от колектива от експерти, реализацията на инвестиционното предложение не е свързано със значими по степен отрицателни въздействия върху околната среда. В този смисъл счита, че обжалваното решение изцяло отговаря на целите на закона. При издаване на акта не са допуснати нарушения, както на материалния закон, така и на административнопроизводствените правила. Подробни съображения за неоснователност на жалбата излага в писмени бележки С.д. №1712/28.01.2026г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението преценява въздействието от евентуалната реализация на инвестиционното предложение спрямо отделните елементи на околната среда, като при това съобразява и изискванията на ЗООС и Наредбата за ОВОС. Намира претенциите за нищожност на решенията на ОбС за неоснователни, тъй като ОбС действа в рамките на компетентността, която му е предоставена по ЗМСМА и ЗУТ, и решава въпроси свързани с устройство на територията.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Процедурата пред РИОСВ – Варна е започнала във връзка с инвестиционно предложение /ИП/ (Уведомление с вх.№ 26-00-3060/А24/03.06.2022г.) на „В. П. И.“ ЕООД за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев (на до 23 бр. ВГ), с обща инсталирана мощност (капацитет) до 230 MW, eл. подстанция СрН/110 kV и съпътстваща инфраструктура, включваща: фундаменти, кранови площадки, вътрешни пътища за достъп, вътрешни кабелни и оптични линии, и др.“ в част от поземлени имоти /ПИ/ № № 66946.10.19, 66946.10.57, 66946.12.41, 66946.13.134, 66946.15.14, 66946.16.41, 66946.19.12, 66946.21.57, 66946.21.61, 66946.22.8, 66946.23.21, 66946.23.55, 66946.24.34, 66946.26.42, 66946.30.91 (стар № 66946.30.23) и 66946.27.18 (за eл. подстанция), землище [населено място], община Добричка, [ПИ], 58880.15.79 и 58880.19.66, землище [населено място], община Добричка и в [ПИ] и 53450.15.112, землище на [населено място], община Добричка.

В своята цялост ИП предвижда изграждане на ветроенергиен парк (ВЕП) с обща инсталирана мощност (капацитет) до 230 MW, състоящ се от 23 бр. ВГ, с показатели: мощност до 10 MW; височина на кулата до 170м; диаметър на ротора до 172м; ъглова скорост - променлива; минимална скорост на вятъра - 3.0 м/сек.; номинална скорост на вятъра - около 12 м/сек.; максимална скорост на вятъра - 25 м/сек. Основният процес при функционирането на ВГ включва улавянето и превръщането на кинетичната енергия на вятъра в механична, а впоследствие в електрическа посредством електрически генератор. Основният процес за производство на електроенергия се извършва от вятърната турбина. Устройството на един ветрогенератор се състои от: ротор, включващ роторна главина, три витла (перки) и система за управление на ъгъла на витлата спрямо посоката на вятъра; гондола с трансмисия, генератор и азимутна система, тръбна кула с основа, ветроизмервателна система и светлинен фар на покрива за дневна и нощна маркировка.

В ИП възложителят посочил, че за реализация на инвестиционното намерение (ИН) е сключил предварителни договори за учредяване право на строеж и сервитути със собствениците на ПИ, с обща площ 2314,816 дка.

ИП е свързано с разработването на проект на ПУП-ПЗ за всеки конкретен имот, с който се предвижда определянето на съответните площадки (вкл. площи за фундамент, за кранови площадки, за вътрешен път за достъп и др.) и промяна предназначението „за електроенергийно производство“ на общо до 135 дка (прибл. 5,8% от общата територия на имотите, включени в проекта) или на приблизително 0,015 % от всички „земеделски територии; обработваеми земи – ниви“ (общо 90887,3 ха съгласно баланс на териториите към ОУП). Останалата част от имотите ще запазят досегашното си предназначение – „нива“. За разполагане на фундаментите, необходимите обслужващи (монтажни площадки) и пътища за достъп до ВГ се предвижда използването и промяна на предназначението на площ осреднено до 5 дка за всеки ВГ, а за изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура, включващи подстанция/и, съоръжения за съхранение на енергия и др. – промяна на предназначението на площ до 10 дка за съответния имот.

Дейностите по строителството на ветроенергийния парк включват етапно изграждане и провеждане на подготвителни и изкопни дейности, изграждане на бетонови фундаменти, монтиране на кулите, поставяне на гондола и витла на генераторите, полагане на кабели, изграждане на повишаваща подстанция (СрН/110 kV) и съпътстваща инфраструктура.

За разполагане на фундаментите, необходимите обслужващи (монтажни) площадки и пътища за достъп до вятърните генератори се предвижда използването и промяна на предназначението на площ около 4.568 дка за всеки ветрогенератор, а за изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура, включващи подстанция и при необходимост съоръжения за съхранение на енергия, и др. - промяна на предназначението на площ до 10 дка за съответния имот.

2. Уведомлението за ИП с вх.№ 26-00-3060/А24/03.06.2022г. е прието с писмо изх.№ 26-00-3060/А28/29.07.2022г. /стр.459/. Със същото е прието, че ИП попада в обхвата на т.3, буква „и“ от Приложение № 2 на ЗООС – съоръжения за производство на електрическа енергия посредством силата на вятъра. Компетентен да вземе решение за ОВОС е директорът на РИОСВ-Варна. Указани са действията, които е необходимо да се приемат във връзка с процедурата по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС, както и изискванията на нормативната уредба по екологична оценка и по отношение на изискванията на чл.31 от ЗБР.

3. С Решение № 547/29.09.2021г. от заседание на Добрички ОбС по Протокол № 31, на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА и чл.124а, ал.1 от ЗУТ, ОбС дал съгласие за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на община Добричка и допускане изработване на Подробен устройствен план - План за застрояване (ПУП-ПЗ) за „Изграждане на ветроенергиен парк в ПИ № № 66946.10.19, 66946.10.57, 66946.10.62, 66946.12.41, 66946.13.134, 66946.15.14, 66946.16.41, 66946.19.12, 66946.20.50, 66946.21.57, 66946.21.61,66946.22.8, 66946.23.21, 66946.23.55, 66946.24.34, 66946.26.42, 66946.27.18, 66946.30.23, нива в землището на [населено място], ПИ №№ 58880.14.48, 58880.15.79, 5888.19.66, нива в землището на [населено място] и ПИ №№ 53450.15.73, 53450.15.112, нива в землището на [населено място], община Добричка“ за ПСД - електроенергийно производство.

Предвидено е ПИ в определените с ПУП-ПЗ застроителни граници да се обособят в устройствена зона „За производствено складови дейности“ (Пп) - електроенергийно производство, съгласно ЧИ на ОУПО Добричка.

С Решение № 735/27.04.2022г. от заседание на Добрички ОбС по Протокол № 41, на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА, във връзка с чл.127, ал.6 ЗУТ, ОбС одобрил Изменение на ОУП на О. Д. за „Изграждане на ветроенергиен парк“ в посочените ПИ, за ПСД - електроенергийно производство. Решението е обнародвано в ДВ, бр.42/2022г. /л.485/

С Решение № 1133/30.08.2023г. от заседание на Добрички ОбС по Протокол № 64, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.124а, ал.1 от ЗУТ, ОбС разрешил изработване на проект за Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за „Елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии - Транспортна инфраструктура на Ветроенергиен парк „Изгрев“ в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], община Добричка, както следва: [населено място] [ПИ], 53450.16.102, 53450.18.102 и 53450.25.46 - за селскостопански път; [населено място] - [ПИ], 58880.15.107, 58880.18.58 и 58880.19.91 - за селскостоп. път и [ПИ] и 58880.19.27 - нива; [населено място] - [ПИ], 66946.13.133 и 66946.24.24 - нива; [ПИ] - друг вид трайно насаждение; [ПИ], 66946.11.72, 66946.13.151, 66946.14.260, 66946.15.43, 66946.16.260, 66946.16.47, 66946.17.53, 66946.18.55, 66946.19.74, 66946.20.72, 66946.21.37, 66946.21.76, 66946.22.66, 66946.23.56, 66946.27.56, 66946.28.46, 66946.30.64, 66946.31.71, 66946.31.75 и 66946.32.70 - за селскостоп. път; [населено място] [ПИ] - за селскостоп. път, [населено място] [ПИ] и 69242.28.126 - за селскостоп. път.

С Решение № 1134/30.08.2023г. от заседание на Добрички ОбС по Протокол № 64, основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА и чл.124а, ал.1 ЗУТ, Добрички ОбС разрешил изработване на проект за Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за „Елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии - Кабелна и оптична линия на Ветроенергиен парк „Изгрев“ в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], община Добричка, както следва: [населено място]: [ПИ] и 53450.15.73- нива, [ПИ] и 53.450.25.46 - селскостоп. път; [населено място]: [ПИ], 58880.15.79, 58880.18.70, 58880.19.27 и 58880.19.66 - нива; [ПИ], 58880.18.58 и 58880.19.91 - селскостоп. път; [населено място]: [ПИ], 66946.1057, 66946.12.41, 66946.13.133, 66946.13.134, 66946.15.14, 66946.16.41, 66946.19.12, 66946.21.57, 66946.21.61, 66946.22.8, 66946.23.21, 66946.23.55, 66946.24.24, 66946.24.34, 66946.26.42, 66946.27.18, 66946.30.91 - ниви; [ПИ], 66946.11.72, 66946.13.151, 66946.14.260, 66946.15.43, 66946.16.260, 66946.16.47, 66946.19.74, 66946.20.72, 66946.21.37, 66946.21.76, 66946.22.66, 66946.23.56, 66946.24.109, 66946.26.53, 66946.27.56, 66946.28.46, 66946.30.63, 66946.31.71, 66946.31.75, 66946.32.13, 66946.32.70 - за селскостоп. път; [ПИ] и 66946.32.5 за път от републ. пътна мрежа; землище на [населено място] [ПИ] - селскостоп. път.

4. С Решение № ВА-95/ПР/23 /стр.2073/ директорът на РИОСВ – Варна приел, че ИП е такова по т.3, буква „и“ от Приложение № 2 на ЗООС, за което необходимостта от ОВОС подлежи на преценка и е решил да бъде извършена оценка на въздействието на околната среда на ИП, т.к. има вероятност реализацията му да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване на защитени зони. Според решението, територията, предмет на ИП, не попада в границите на защитена зона от общоевропейската екологична мрежа „Натура 2000“ (като най-близо разположените защитени зони са: „Б.“, „Балчик“, „Белите скали“, „Комплекс Калиакра“, „Чаиря“, „Долната река Б.“, „Суха река“), но ИП попада в обхвата на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за ОС и подлежи на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на тези защитени зони по чл.31, ал.4, вр. ал.1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. На основание чл.40, ал.3 от Наредбата за ОС, има вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в зоните.

5. Решението за необходимостта от извършване на ОВОС е съобщено на възложителя с писмо изх.№ 26-00-3060/А40/16.06.2023г. /стр.2068/, с което са му указани задълженията за провеждане на процедурата по ОВОС, а именно: изготвяне и представяне на доклад по ОВОС и Доклад за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) на ИП върху защитените зони; какво трябва да съдържат двата доклада съгласно чл.34 и чл.23, ал.2 от Наредбата за ОС; необходимостта от извършване на консултации с обществеността, РИОСВ – Варна, главния архитект на О. Д., РЗИ – Варна, БДДР, НИНК – Министерство на културата, РДПБЗН – Добрич и др.; задължение за възлагане изработването на задание за обхват и съдържание на ОВОС, в което да отрази резултатите от консултациите, и да съгласува заданието с РИОСВ – Варна съгласно чл.10, ал.5 от Наредбата за ОВОС.

6. С писмо от 20.06.2023г. /вх.№ 37/06.07.2023г. /стр.1982/ било поискано становище от Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“, в качеството му на неправителствена организация с богат опит в сферата на опазване на биоразнообразието. На 21.06.2022г. в бр.21 на вестник „Глас“ била публикувана обява за информиране на засегнатото население, относно внесеното ИП в РИОСВ – Варна /л.469/. Възложителят провел консултации с РЗИ – Добрич като с писмо изх.№ 25-1375-1/13.09.2023г. /стр.2052/ са му дадени указания относно въпросите, които следва да бъдат включени в заданието, касаещи здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве при строителството е експлоатацията на обектите на ИП. Указания по заданието били дадени и от БДЧР с писмо изх.№ 26-00-8727/А1/01.08.2023г. /стр.2195/.

7. С писмо вх.№ 26-00-3060/А42/23.06.2023г. възложителят представил проект на Задание за обхват и съдържание на Доклада за ОВОС. С писмо вх.№ 26-00-3060/А45/28.08.2023г. /стр.2195/ възложителят представил на РИОСВ – Варна задание за обхват и съдържание на ОВОС на ИП. Заданието за обхват и съдържание за ОВОС било изпратено на кметовете на кметства [населено място] и [населено място], и на кмета на О. Д. /стр.2055 -2062/, като според протоколи от 05.09.2023г. /стр.2061, 2064/ уведомления за заданието били поставени на информационните табла на съответните кметства и общината. Според Констативен протокол от 07.09.2023г. в сградата на О. Д. било поставено уведомление за провеждане на консултации с компетентните органи за вземане на решение за ОВОС, други специализирани ведомства и заинтересованата общественост за изработено задание за обхват и съдържание на ДОВОС, като документацията била предоставена на разположение в периода от 08.09.2023г. до 09.10.2023г. /стр.2156/. Според писмо на О. Д. от 09.10.2023г. /стр.2158/, в срока на предоставения обществен достъп – до 09.10.2023г., не са постъпили възражения и предложения, свързани с ИП.

8. С писмо изх.№ 26-00-3060/А47/11.10.2023г. /стр.2043/ на възложителя били дадени указания за допълнение на заданието – с конкретни бележки и препоръки съгласно чл.2а, ал.5, т.3 от Наредбата за ОВОС, в срок до 12 месеца.

9. Съобразно указанията на директора на РИОСВ – Варна, възложителят провел консултации за изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС и с други специализирани институции – РДПБЗН - Добрич, Национален институт за недвижимо културно наследство, „Напоителни системи“ ЕАД, кмета на О. Д., Министерство на отбраната, дирекция „Инфраструктура на отбраната, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, Басейнова дирекция „Черноморски район“, Басейнова дирекция „Д. район“, Министерство на транспорта и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /стр.1976 - 2018/. Резултатите от проведените консултации били представени от възложителя с писмо вх.№ 26-00-3060/А48/12.10.2023г. /стр.2151/.

10. С вх.№ 26-00-3060/А49/24.01.2024г. /стр.2149/, възложителят внесъл искане за оценяване качеството на ДОВОС и издаване на решение за ОВОС, с приложен ДОВОС, нетехническо резюме, задание за обхват и съдържание и доклад за ОВОС. Осигурен е обществен достъп за период от 30 календарни дни преди срещата за обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

11. На основание чл.14, ал.2, т.1, буква а) от Наредбата за ОВОС, за извършване на оценка на качеството на доклада по отношение съдържащите се в него анализ и оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека и възможния здравен риск от строителството и експлоатацията на ИП, директорът на РИОСВ изискал становище от РЗИ-Добрич /стр.2146/, като с отговор от 23.02.2024г. /стр.2135/ било дадено положително становище. На основание чл.14, ал.11 от Наредбата за ОВОС, са изискани становища и от БДЧР и БДДР /стр.2143/, които с писма вх.№ 26-00-3060/А52/16.02.2024г. /стр.2141/ и вх.№26-00-3060/А53/21.02.2024г. дали положително становище. Изготвени били вътрешни становища от компетентни експерти от съответните дирекции в структурата на РИОСВ-Варна относно качеството на ДОВОС, както и оценка на качеството на ДОСВ. Експертите нямали бележки по представения ДОВОС.

12. За ДОСВ първоначално е дадена отрицателна оценка (поради констатирани пропуски и несъответствия), поради което на основание чл.15, ал.1, вр. чл.14, ал.10 от Наредбата за ОВОС, с писмо изх. № 26-00-3060/А55/04.04.2024г. /стр.2129/ директорът на РИОСВ – Варна върнал ДОВОС и ДОСВ за допълване и преработване, с конкретни указания и срок за изпълнението им – 60 дни от уведомяването.

13. В изпълнение на дадените указания с писмо вх.№ 26-00-3060/А56/24.04.2024г. /стр.421/ възложителят представил допълнени ДОВОС, нетехническо резюме, задание за обхват и съдържание на ОВОС, ДОСВ, Приложение 2 – схема на транспортната техническа инфраструктура, както и приложения към ДОВОС (непроменени). Същите с писма изх.№ 26-00-3060/А57/15.05.2024г. /стр.418/ и изх.№ 26-00-3060/А58/15.05.2024г. /стр.417/ са изпратени за становище на РЗИ – Добрич, БДЧР и БДДР, които дали положителни становища, съответно вх.№ 26-00-3060/А59/23.05.2024г. /стр.415/, вх.№ 26-00-3060/А60/31.05.2024г. /стр.413/ и вх.№ 2600-3060/А61/10.06.2024г. /стр.409/.

14. С писмо изх.№ 26-00-3060/А62/11.07.2024г. /стр.400/ директорът на РИОСВ – Варна уведомил възложителя, че оценката на качеството на ДОВОС, ДОСВ е положителна и указал действията, които е необходимо да бъдат предприети за продължаване на процедурата по ОВОС – организиране на обществено обсъждане на ДОВОС и ДОСВ.

15. Съгласно протокол от 12.07.2024г., на посочената дата на интернет-страницата на РИОСВ – Варна било публикувано съобщение за осигурен обществен достъп до допълнения ДОВОС и приложенията към него, за срок 30 дни, считано от 15.07.2024г.

16. На 26 и 27.08.2024г. били проведени четири срещи за обществено обсъждане в О. Д. и засегнатите кметства [населено място], [населено място] и [населено място], като по време на обсъжданията и след това били изразени възражения и становища от граждани и неправителствени организации. Съставен е Протокол за проведено обществено обсъждане от 27.08.2024г. /стр.146-158/.

17. Доказателствата за проведените обществени обсъждания на ДОВОС (протоколи, присъствени листи за проведените срещи за обществено обсъждане, постъпилите писмени възражения, отговор на кметство [населено място] за липсата на постъпили писмени становища по ДОВОС) били представени от възложителя на директора на РИОСВ с писмо вх.№ 26-00-3060/А120/04.09.2024г. /стр.144/.

18. С вх.№ 26-00-3060/А121/05.09.2024г. /стр.125/ на основание чл.17, ал.5 от Наредбата за ОВОС, възложителят представил на директора на РИОСВ-Варна писмено становище по изразените мнения, становища и възражения в хода на процедурата по провеждане на обществени обсъждания на ДОВОС за ИП, с което на основание чл.18, ал.1, т.5 от Наредбата за ОВОС поискал насрочването на експертен екологичен съвет /ЕЕС/ за вземане на решение за ОВОС по реда и в срока по чл.20, ал.1 от Наредбата за ОВОС. На 09.09.2024г. съгласно съставен протокол /стр.124/, писменото становище по чл.17, ал.5 от Наредбата за ОВОС било поставено на информационното табло в сградата на О. Д.. Според писмо вх.№ 26-00-3060/А122/11.09.2024г. на кмета на О. Д., до становището е осигурен достъп за срок от 7 дни.

19. С писмо изх.№ 26-00-3060/А123/13.09.2024г. /стр.106/ директорът на РИОСВ-Варна изпратил на възложителя постъпили писмени възражения, по които били изготвени писмени отговори /стр.69-98; 50-52/, представени с писмо вх.№ 26-003060/А125/20.09.2024г. /стр.48/.

20. На основание чл.17, ал.12 от Наредбата за ОВОС, на 30.10.2024г. на интернет-страницата на РИОСВ – Варна било публикувано съобщение за осигурен достъп до получените резултати от проведени обществени обсъждания и постъпили становища. Постъпилите възражения са изпратени на възложителя с писмо изх.№ 26-00-3060/А128/13.11.2024г. /стр.39/ и във връзка с тях е изготвен писмен отговор вх.№ 26-00-3060/А130/19.11.2024г. /стр.34/.

21. Със Заповед № 211/22.11.2024г. /стр.2224/ директорът на РИОСВ – Варна насрочил заседание на Експертния екологичен съвет към РИОСВ-Варна на 05.12.2024г. Проведеното заседание било документирано с Протокол № 5/2024г. /стр.2229-2236/, според който за одобряване на ИП били изразени четири гласа „против“ от допълнителните членове на Съвета. Във връзка с проекта за Решение по ОВОС, са постъпили: становище вх.№ 91-00-8728/А8/04.12.2024г. /стр.2241/ от РЗИ - Добрич, според което Инспекцията няма забележки; възражения от О. Д. вх.№ 91-00-8728/А7/04.12.2024г. /стр.2242/, в които били посочени пропуски в ДОВОС и проекторешението; становище от представители на допълнителния състав на ЕЕС – кмета на община Добричка и кметските наместници на [населено място], [населено място], [населено място] /стр.2245/, в което са посочени пропуски във връзка с ПУП-ПЗ и ПУП-ПП, както и в ДОВОС; становище от БДДР изх.№СКЗЗВ-02-298-(2)/04.12.2024г. /стр.2247/, с което се подкрепя проекта за решение; становище от Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич вх.№ 91-00-8728/А5/04.12.2024г. /стр.2249/, според което Дирекцията не възразява срещу изготвения проект за решение.

22. В резултат на проведената процедура по ЗООС, Наредбата за ОВОС и Наредбата за ОС, е постановено обжалваното Решение № ВА-5-5/2024г. за одобряване на ИП за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев, ел.подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна“, според което:

• ДОВОС е разработен в съответствие с изискванията на чл.96 ЗООС, Наредбата за ОВОС, ЗБР и др., и е съобразен с изискванията на Решение № ВА-95/ПР/2023г. за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС;

• В представения ДОВОС: е разгледано състоянието на околната среда и са оценени предполагаемите въздействия от строителството, експлоатацията и рекултивацията на ИП; по компоненти и фактори е извършена прогноза и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху околната среда и здравето и хората; направен е анализ на кумулативните въздействия от реализацията на ИП;

• Заключението на колектива, разработил ДОВОС, е, че разглежданото ИП може да се реализира без значителни остатъчни отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве. При изпълнение на препоръчаните в Приложение № 8 към ДОВОС мерки за смекчаване на въздействията и защита на околната среда, и човешкото здраве, са дадени следните окончателни оценки въз основа на извършени прогнози: не се очаква значително въздействие върху качеството на атмосферния въздух в разглеждания район; предвидените дейности с ИП, не са свързани с формиране на отпадъчни води, вкл. емисии на биогенни, приоритетни и/или опасни вещества във водите, както през периода на строителство, така и при неговата експлоатация; почвите в обхвата на ИП попадат в устройствена зона „за производствено складови дейности“ (Пп) - електроенергийно производство, съгласно ЧИ на ОУПО Добричка. За всеки от имотите предмет на ИП е учредено право на строеж за изграждане на ветроенергийна централа и право на преминаване в полза на възложителя, като е допуснато изработването на съответните ПУП - ПЗ и ПУП - ПП. Предмет на нови застроителни решения ще бъде единствено ограничена по площ територия, необходима за разполагане на ветроенергийните съоръжения и обслужващата инфраструктура към тях (4.6% от общата площ на имотите включени в проекта), като останалата част от имотите в обхвата на ПУП-ПЗ ще остане незастроена; геоложката среда няма да бъде съществено повлияна от изграждането и експлоатацията на ветроенергийните съоръжения и съпътстващата инженерна инфраструктура, като въздействието ще бъде незначително с ограничен териториален обхват, краткосрочно, без кумулативен ефект; местоположението на ИП не засяга и не попада в границите на защитени територии и зони от Националната екологична мрежа или такива, подлежащи на специална защита по ЗБР и ЗЗТ, изпълнението и реализацията на предвидените с ИП дейности не е свързано със съществена промяна и намеса в естествената среда на обитание на животинските видове, с нисък потенциал за кумулативен ефект; количеството и обема на отпадъците, които се очаква да бъдат генерирани при строителството и експлоатацията на ВЕП, предоставят възможност за използване на съществуващите общински и регионални системи за управление на отпадъците, без да бъдат лимитирани или съществено натоварени; при реализацията на инвестиционното намерение за изграждане и експлоатация на 23 бр. вятърни турбини с повишаваща подстанция, не се очаква неблагоприятно въздействие върху акустичната среда в разглеждания район. Изчислените с математическия модел прогнозни резултати, показват пълно съответствие с нормативно установените гранични стойности за шум в жилищни зони и производствено-складови територии. Акустичната среда в разглеждания район няма да бъде съществено повлияна от реализацията на ИП за изграждане и експлоатация на 23 бр. вятърни турбини, като въздействието ще бъде допустимо, с локален териториален обхват, дългосрочно, с потенциал за кумулативен ефект и без риск за човешкото здраве, вкл. дискомфорт, нарушена жизнена среда или влошаване на качеството на живот в урбанизираните територии; ландшафтът в разглеждания район може да поеме допълнителното натоварване от реализацията на инвестиционното предложение, като въздействието върху елементите и характера на ландшафта, вкл. пространствените структури, типовете ландшафт, ще бъде незначително, с малък териториален обхват, дългосрочно, с ограничен кумулативен ефект; не се очаква значително въздействие върху здравно-хигиенните аспекти на околната среда. Най-близко разположените населени места до ветроенергийния парк са [населено място], [населено място] и [населено място], община Добричка, като разстоянието до регулационните граници на най-близкото населеното място - [населено място], е 636м., като най-близката жилищна сграда отстои на 760м. от ВЕП; експлоатацията на вятърните генератори не е свързана с отделяне на емисии и замърсяване на атмосферния въздух, формиране на отпадъчни води и ползване на водни обекти по смисъла на Закона за водите; по време на експлоатацията изградените вятърни съоръжения няма да възпрепятстват използването на съседните земи за отглеждане на селскостопански култури; анализът на прогнозните резултати от изчисленията на кумулативния шумов ефект при едновременна експлоатация на 23-те вятърни генератори и тези, които вече са изградени, одобрените или в процес на одобрение и/или разработване, показва че нивата на шум ще бъдат в допустимите граници, под установените гранични стойности. Предвид това не се очаква неблагоприятен ефект, свързан с дискомфорт и нарушена жизнена среда, причинен от излъчения промишлен шум при съчетание на новопредвидените и съществуващи източници на шум, както в границите на населените места (селата Славеево, Пчелник, Одърци, Соколник), така и на територията на ВЕП и контактните зони. За визуализиране на очакваните нива на шум са изготвени шумови карти в Приложение: 6.2 - оценка и прогноза за разпространението на шум в околната среда от ВЕП „Изгрев“ към ДОВОС (т.3 – 6 от мотивите на решението за ОВОС).

След обсъждане на ДОВОС и ДОСВ, проведените консултации, дадените препоръки, направените възражения, директорът на РИОСВ-Варна одобрил инвестиционното предложение при посочените задължителни за възложителя условия – преди проектирането, за фазата на проектирането, по време на строителството и по време на експлоатацията и извеждане от експлоатация.

23. Решение по ОВОС № ВА-5-5/2024г. на директора на РИОСВ – Варна е обжалвано по административен ред от Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ и С. С. Г. пред министъра на околната среда и водите, който с Решение № 53/14.03.2025г. го е потвърдил. Решението не е обжалвано и е влязло в сила (отговори от МОСВ и РИОСВ – Варна на л.134 и л.135.

24. С молба С.д. № 9361/05.06.2025г. Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ е поискало да бъде конституирано като заинтересована страна в производството. С Определение № 6101/05.06.2025г. искането е оставено без уважение. Определението е оставено в сила с Определение на ВАС № 9353/07.10.2025г. по адм.д. № 9244/2025г.

25. С Определение № 5238/14.05.2025г. по адм.д. № 59/2025г. на Административен съд – Варна, XVII-ти състав, към настоящото производство за съвместно разглеждане е присъединена жалба на О. Д. срещу Решение № ВА-5-5/2024г. на директора на РИОСВ-Варна. С Определение № 6489/16.06.2025г. жалбата е оставена без разглеждане. Определението е оставено в сила с Определение на ВАС № 12966/16.12.2025г. по адм.д. № 9400/2025г.

26. В хода на съдебното производство като доказателства са приети заверени копия от: Приложение А към доклада за ОВОС, ДОСВ, ведно с картен материал и подписани декларации документи, съобразно изискванията на чл.9, ал.1 от Наредбата за ОС; нетехническото резюме на ДОВОС; Задание (коригирано) за обхват и съдържание на ОВОС; Приложение 6.1 към ДОВОС – Оценка и прогноза за разпространението на емисии на прах в атмосферния въздух при строителство и изграждане на ВЕП-Изгрев; Приложение № 5 към ДОВОС; Оригинали на проекти за ПУП-ПЗ на ВЕП-Изгрев, ПУП-ПП на кабелни и оптични линии за ВЕП Изгрев и ПУП-ПП на елементите на транспортната техническа инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.

27. От главния архитект на О. Д. е постъпило Удостоверение рег.№ УД-26/03.10.2025г. /л.376 от делото/, според което за ПИ в обхвата на ИП е одобрено изменение на ОУП на О. Д. в изпълнение на Решение № 735 по Протокол № 41/27.04.2022г. и същите следва да попадат към „Терени за електроенергийно производство“. Според удостоверение на главния архитект от 18.11.2025г. /л.424/, съгласно посоченото решение на ОбС за имотите на установена конкретна устройствена зона.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.99, ал.6, т.2 ЗООС, в срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оповестява решението чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Според ал.8 на с.р., заинтересованите лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването по ал.6.

Решение № ВА-5-5/2024г. по ОВОС е публикувано на интернет страницата на РИОСВ на 12.12.2024г., а жалбата до съда е входирана на 20.12.2024г. – в срока по чл.99, ал.8 ЗООС.

Неоснователно ответникът и заинтересованата страна възразяват, че СНЦ „За Чиста Добруджа“ няма качеството на заинтересовано лице за оспорване на решението за ОВОС.

Съгласно § 1, т.30 ДР ЗООС, „решение по оценка на въздействие върху околната среда“ е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл.94, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т.17 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост.

Кръгът на лицата, върху които актовете, действията и бездействията на администрацията в тази област могат да рефлектират, е много широк. Това намира отражение в законодателството, което дефинира изключително общо субектите, които имат право на информация за състоянието на околната среда, право на участие в процедурите по вземане на решения по околната среда и достъп до правосъдие по всички въпроси, които засягат съхраняването на чистотата на околната среда.

Нормативно признатата възможност на гражданите и гражданските обединения („обществеността“) за участие в производствата по вземане на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда, е една от правно регламентираните гаранции за реално упражняване на здравословна околна среда.

Нормата на чл.9, § 2, буква „а“ от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003г. (ДВ, бр.91 от 2003г., в сила от 16 март 2004г.), предвижда, че в рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, като за да се счита за „достатъчен” интереса на съответната организация следва да са изпълнени условията, посочени в чл.2, § 5 от Конвенцията, според които „засегната общественост” означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; като за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат такъв интерес”.

По смисъла на § 1, т.24 и т.25 ДР ЗООС, „общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство, а „засегната общественост“ е обществеността по т.24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. В този смисъл е и разпоредбата на чл.9, § 5, точка „а“ от Орхуската конвенция.

Следователно, по силата на цитираните правни норми на международното и вътрешното право, наличието на правен интерес на Сдружението следва да бъде преценено в съответствие с чл.9 от Конвенцията. Сдружение „За Чиста Добруджа” е юридическо лице - сдружение с нестопанска цел, вписано в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], като дейността му не е прекратена - т.е. по аргумент от § 1, т.2 от ДР на АПК и § 1, т.44 от ДР на ЗООС, Сдружението може да бъде носител на права и задължения. За наличието на интерес като условие за допустимост на оспорването на акт, касаещ околната среда, е достатъчно наличието на вероятност от засягане, като такъв ipso jure е признат за екологичните неправителствени организации. Жалбоподателят безспорно е такава организация, т.к. целите, за които е регистрирано Сдружението, са: 1. защита и опазване на околната среда за сегашните и бъдещите поколения, и защитата на здравето на хората; 2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната; 3. опазването и ползването на компонентите на околната среда; 4. предотвратяването и ограничаването на замърсяването; 5. възстановяване и опазване на културното наследство, развитие на младежките дейности и спорта, подобряване на жизнената среда и качеството на живот и други обществено полезни дейности, които не са забранени от закона.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е подадена от легитимиран субект с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт – решение по ОВОС по чл.99, ал.2 ЗООС, вр. § 1, т.30 ДР ЗООС, в срока по чл.99, ал.8 ЗООС, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваното решение не страда от пороци, влечащи неговата нищожност, в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяна. Правилно е приложен и материалния закон.

Оспореното решение по ОВОС е постановено от компетентния орган по смисъла на чл.94, ал.2 ЗООС. Съгласно чл.94, ал.2 и чл.96 ЗООС, директорът на РИОСВ – Варна е овластен за вземане на решения по оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционни предложения, посочени в Приложение № 2. В случая инвестиционното предложение на „В. П. И.“ ЕООД попада в Приложение 2 (т.3, буква „и“) – съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра) и подлежи на оценка на въздействие върху околната среда.

Спазени са изискванията на закона относно формата на акта – решението е в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.99, ал.3 ЗООС, вкл. мотиви, съставляващи обоснованото заключение на административния орган относно въздействията върху околната среда и защитените зони при реализацията на одобрения вариант, както и оценяването от задължителните доклади по оценка степента на въздействие и оценка на въздействието върху околната среда. В този смисъл административният акт е надлежно мотивиран. Както самото решение по ОВОС, така и приложените към административната преписка писмени доказателства, представляват фактическите основания за издаването на административния акт, и в тях се съдържат описанието на инвестиционното предложение, доказателства за извършените действия по одобряването на процедурата и изготвените становища и доклади в резултат на тях. Изложените мотиви в решението дават възможност както за извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт на посочените в чл.146 АПК основания, така и за защита правата и законните интереси на засегнатите лица и организации.

В проведеното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Целта на извършването на ОВОС е да определи значимостта на вредните въздействия на ИП върху всички компоненти на околната среда и човека. В този смисъл решението по ОВОС е инструмент за осъществяване на превантивен контрол срещу замърсяването на околната среда. С Решението по ОВОС се одобрява допустимостта за проектиране на ИП чрез оценка на местоположението на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС, при отчитане на общественото мнение и становищата, изразени от засегнатата общественост. При установяване на възможности за отрицателно въздействие, извършването на оценка е задължително. Оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по ОВОС (чл.34, ал.1 и чл.38 от Наредбата за ОС). Компетентният орган е длъжен да извърши проверка за допустимост на ИП по реда на Глава втора, Раздел II от Наредбата за ОС, в срока по чл.5 от Наредбата за ОВОС (чл.39, ал.2 от Наредбата за ОС).

Съгласно чл.2 от Наредбата за ОВОС, оценката на въздействието върху околната среда се извършва в следната последователност: 1. уведомяване на компетентните органи и засегнатото население; 2. преценяване на необходимостта от ОВОС; 3. извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС; 4. оценяване качеството на доклада за ОВОС; 5. организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС; 6. вземане на решение по ОВОС; 7. осъществяване на контрол по изпълнението на условията и мерките от решението по ОВОС или решението за преценяване на необходимостта от ОВОС.

Съгласно чл.18, ал.1 от Наредбата за ОВОС, компетентният орган взема решение по ОВОС въз основа на: 1. доклада за ОВОС и приложенията към него; 2. документацията и становищата, изискани и/или представени в хода на процедурата, в т.ч. допълнението по чл.17, ал.7 и допълнителните проучвания по чл.17, ал.8; 3. становища на други специализирани лица, органи, организации и структури, които имат предоставени компетенции с нормативен акт в областта на компоненти и фактори на околната среда, човешкото здраве и културно-историческото наследство; 4. резултатите от общественото обсъждане, в т.ч. становището на възложителя по чл.17, ал.5; 5. решението на ВЕЕС при МОСВ или решението на ЕЕС при съответната РИОСВ; 6. становището за одобряване или за неодобряване на доклада за безопасност и/или проекта на решение по чл.122а, ал.8 от ЗООС - в случаите по чл.94, ал.1, т.9 ЗООС. Според ал.2 на с.р., Експертният екологичен съвет по ал.1, т.5 взема решение след предоставяне на проекта на решение в съответствие с правилника по чл.12, ал.3 ЗООС.

В съответствие с изискванията на чл.95, ал.1 ЗООС и чл.4, ал.1 от Наредбата за ОВОС, възложителят е уведомил писмено компетентния орган за инвестиционното намерение и е представил съответните документи в Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна, а в кратък срок след това, в най-ранен етап от подготовката за осъществяване на инвестиционното предложение, писмено е уведомил и кметовете на община Добричка, и кметствата на селата Славеево, Пчелино и Одърци.

След преценка, че инвестиционното предложение попада в Приложение № 2, т.3, буква и) – съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, след обсъждане на представената документация и изпълнение на процедурата по глава шеста ЗООС на основание чл.31 ЗБР е преценено, че следва да бъде извършена оценка за съвместимост на ИП, както и ОВОС.

Решението за необходимостта от извършване на ОВОС е съобщено на възложителя с писмо от 16.06.2023г., като са му дадени указания за задълженията му по процедурата – изготвяне и представяне на Доклад по ОВОС и Доклад за оценка на степента на въздействие на ИП върху защитените зони. Дадени са указания за съдържанието на двата доклада съгласно чл.34 и чл.23, ал.2 от Наредбата за ОС. Възложителят е уведомен и за необходимостта от извършване на консултации с обществеността и специализираните ведомства, както и че има задължение да възложи изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС, в което да отрази резултатите от консултациите, както и да съгласно чл.10, ал.5 от Наредбата за ОВОС да съгласува заданието с РИОСВ – Варна.

Съобразно характеристиките на инвестиционното предложение и в съответствие с разпоредбите на чл.95, ал.3 ЗООС и на чл.9, ал.1 от Наредбата за ОВОС, възложителят определя специализираните ведомства и представителите на засегната общественост, с които следва да се извършат консултации съобразно начините, предвидени в чл.9, ал.3 от Наредбата.

За отчитане на обществения интерес при изготвяне на заданието и ДОВОС са проведени консултации със засегнатата общественост и специализираните ведомства. Съобразно дадените указания и в изпълнение на чл.10, ал.5 от Наредбата за ОВОС, в случая консултации са проведени с РЗИ – Добрич, РДПБЗН-Добрич, Национален институт за недвижимо културно наследство, „Напоителни системи“ ЕАД, кмета на О. Д., Министерство на отбраната, дирекция „Инфраструктура на отбраната, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, Басейнова дирекция „Черноморски район“, Басейнова дирекция „Д. район“, Министерство на транспорта и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Поискано е и становище от Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“. Консултациите са организирани при спазване на изискванията на чл.9, ал.3 от Наредбата за ОВОС – чрез обявяване на средствата за масово осведомяване, съобщения до местните власти, информационна брошура за ИП, съобщения на информационни табла, като предоставената от възложителя информация и времето за запознаване със същата, са достатъчни за изясняване на намеренията му и изразяването на становище – чл.9, ал.4 от Наредбата за ОВОС.

В изпълнение на чл.95, ал.2 ЗООС и чл.10, ал.1 от Наредбата за ОВОС, възложителят е възложил изработването на задание за обхват на ОВОС, в което са отразени резултатите от проведените консултации, а в съответствие със заданието и чл.11, ал.1 от Наредбата за ОВОС е възложено изготвяне на Доклад за ОВОС. И. Д. за ОВОС отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.12 от Наредбата за ОВОС, като при преработването му в изпълнение на чл.15, ал.1, вр. чл.14, ал.10 от Наредбата за ОВОС, са спазвани указанията на компетентния орган. В изпълнение на чл.14, ал.2, т.1 и чл.14, ал.11 от Наредбата за ОВОС, компетентният орган е изискал становища от РЗИ – Добрич, БДЧР и БДДР. Всички постъпили препоръки и предложения са съобразени и отчетени в ДОВОС.

Както при внасяне за оценка на първоначалния вариант на ДОВОС, така и при внасяне на допълнените ДОВОС, нетехническо резюме, задание за обхват и съдържание на ОВОС, и ДОСВ, е осигуряван обществен достъп за обсъждане. Допълнените документи са изпратени за становище на РЗИ – Добрич, БДЧР и БДДР, като компетентните ведомства са изразявали положителни становища.

При постановяване на процесното решение по ОВОС не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби.

Оспореното решение е постановено въз основа на постъпилата документация за ИП, получените становища от компетентни органи в хода на процедурата, съобразено с критериите, регламентирани съгласно чл.93, ал.4 ЗООС относно необходимостта да се извършва ОВОС. Компетентният орган е преценил необходимостта от извършване на ОВОС и ОС, като е определил степента на значимост на въздействието върху околната среда въз основа на представената от възложителя информация, критериите по чл.93, ал.4 от ЗООС, получените становища от помощните органи по чл.7 от Наредбата за ОВОС. Решението на административния орган се основава на резултатите от изисканите становища на специализираните органи, които изследват подробно възможното влияние на инвестиционното предложение върху различните компоненти на околната среда: почви, въздух, води, човешко здраве, флора, фауна и др. като предвижда конкретни и подробни мерки във връзка с предотвратяване, намаляване и ограничаване на евентуално вредно въздействие.

Спазена е и процедурата по издаване на административния акт. Производството е уредено в Г. В. на Наредбата за ОВОС. Съвместената процедура по ОВОС и оценка за съвместимост е проведена при пълно спазване на регламентираните с нормативната уредба по околна среда етапи и изисквания, като при подготовката на административния акт е отчетена цялата документация и са съобразени критериите за определяне на степента на въздействие върху околната среда, включително критериите по чл.22 от Наредбата за ОС. Възложителят е информирал писмено компетентния орган в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение, като е внесъл ИП. Едновременно с уведомяването на компетентния орган възложителят е уведомил писмено и кметовете на съответните кметства, а засегнатото население чрез публикуване на ИП на електронната страница на възложителя и чрез таблата за съобщения на информираните общини, като информацията съдържа данни за възложителя, резюме на предложението, връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на ИП, и др. На основание чл.4а от Наредбата за ОВОС уведомлението е изпратено и на директора на съответната Басейнова дирекция за становище по чл.155, ал.1, т.23 от Закона за водите. Компетентният орган е информирал писмено възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че „В. П. И.“ ЕООД няма никакви права за извършване промяна на ПУП за проекта, съответно - няма качеството на възложител. Съгласно § 1, т.20 от ДР на ЗООС, „възложител на инвестиционно предложение“ е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение. По преписката са приложени нотариални актова за собственост на ПИ, върху които ще се реализира ИП, както и сключени със собствениците им предварителни договори за учредяване право на строеж и сервитути (приложение 1 към ДОВОС). Както основателно поддържат процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна, в проектите за изграждане на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници, нормативно е признато легитимирането на бъдещия производител с нотариално удостоверени предварителни договори за учредяване право на строеж и сервитути – чл.2, ал.4, т.2 от Наредба № 6/28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Неоснователно се твърди, че по силата на предварителните договори „В. П. И.“ ЕООД действа само като пълномощник на собствениците на ПИ, т.к. именно дружеството е възложителя по смисъла на § 1, т.20 ДР ЗООС – той е регистрираното по надлежния ред търговско дружество, в полза на което е учредено право на строеж/сервитути за извършване на предвиденото строителство. Предварителните договори са сключени под условие – страните да сключат окончателни договори в нотариална форма след одобряване на ПУП и промяна предназначението на урегулираните имоти. Предварителните договори отговарят на всички изисквания за тяхната действителност по чл.19 ЗЗД, поради което търговското дружество – заявител на инвестиционното предложение, има качеството на възложител по смисъла на § 1, т.20 ДР ЗООС и чл.161 ЗУТ (така в Решение на ВАС № 1319/30.01.2024г. по адм.д. № 2503/2013г.).

Неоснователно се аргументира допуснато съществено нарушение в процедирането по ОВОС по съображения за допуснати нарушения при ЧИОУП на О. Д., както и поради това че изменението не е отразено в графичната част на ОУП. Позоваването на разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ (изменение в случаите на съгласие на всички собственици на имоти по чл.131, ал.2, т.1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и на концесионерите) е неоснователно, т.к. в случая изменението попада в хипотезата на чл.134, ал.1, т.8 ЗУТ – възникване на инвестиционни инициативи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по ЗЕВИ, и е процедирано по реда на чл.134, ал.3 ЗУТ. Както е посочено в Решение № ВА - 19/ЕО/2022г. на директора на РИОСВ – Варна за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка (с което е прието да не се извършва екологична оценка на Проект за Частично изменение на Общ устройствен план на О. Д.) ОУП на О. Д. е одобрен с Протокол № 4, Решение № 920 от заседание на Общински съвет при О. Д., проведено на 31.10.2018г. Съгласно приетите правила и нормативи за прилагане на ОУПО Добричка, Общият устройствен план на О. Д. може да бъде изменен само в случаите, предвидени в чл.134, ал.1 ЗУТ (Раздел II Общи разпоредби, чл.9 от Правила и нормативи за прилагане на ОУПО Добричка) - [интернет адрес]. Изработването на проекта за ЧИОУП на О. Д. е допуснато с Решение № 547 от заседание на Общински съвет при О. Д. и съгласно протокол № 31/29.09.2021г., по предложение на кмета на О. Д., поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите условия и във връзка с постъпило искане от инвеститора „В. П. И.“ ЕООД с инвестиционна инициатива за „Изграждане на ветроенергиен парк" в обхвата на процесните ПИ.

Относно нанасянето на частичното изменение на графичната част на ОУП, действително в отговорите на О. Д. (С.д. № 15927/03.10.2025г. и С.д. № 19108/19.11.2025г. – л.371 и л.421) се сочи, че графичната част на ОУП не е изменяна в изпълнение на Решение № 735/27.04.2022г., както и че за имотите, в обхвата на изменението, не е установена конкретна устройствена зона. Както основателно сочи заинтересованата страна, изменението на ОУП е одобрено с Решение № 735/27.04.2022г., обн. в ДВ, бр.42/07.06.2022г. При наличие на обнародвано в ДВ и влязло в сила решение, бездействието на административния орган по чл.20а, изр.3 от Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове – да отбележи по подходящ начин обхвата на изменението, не може да влече каквато и да било незаконосъобразност на акт на друг орган. Доколкото съгласно чл.5, ал.5 ЗУТ кметът на общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, липсата на графичната част, на която е отразено извършено частично изменение, е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност, но не влече незаконосъобразност на решението по ОВОС. От друга страна удостовереното от главния архитект обстоятелство – че за имотите в обхвата на разработката не била установена конкретна устройствена зона, противоречи на решението на ОбС № 735/27.04.2022г. и на обяснителната записка към ЧИОУПО, в което имотите са посочени като самостоятелни такива с предназначение и устройствен режим – ПСД (производствено складови дейност) – електроенергийно производство. В този смисъл е и удостоверението на главния архитект от 03.10.2025г. /л.376/, което противоречи на удостоверението от 18.11.2025г. /л.424/.

Неоснователни са оплакванията за заобикаляне на ЗЕВИ и за нищожност на Решения № 547/29.09.2021г., № 1133/29.09.2023г. и № 1134/29.09.2023г. на Добрички ОбС, по съображения, че са нормативни актове. Неоснователно и извън контекст е позоваването на Решение на ВАС № 5856/05.06.2023г. по адм.д. № 2794/2023г., с което е потвърдено Решение на Адм.съд – Варна № 1515/21.11.2022г. по адм.д. № 1712/2022г., т.к. тези решения касаят съвсем различен по характер и последици акт на ОбС – решение, с което на основание чл.21, ал.2 ЗМСМА, вр. чл.52, ал.2 ЗПУГДВМС, е прието предложение-подписка и е постановена забрана за поставянето на ветрогенератори съоръжения на територията на община Ветрино. В случая, с посочените решения ОбС при О. Д., съответно е дал съгласие за изменение на ОУП (станало факт с влязлото в сила Решение № 735/27.04.2022г., обн. в ДВ, бр.42/2022г.) и е допуснал изработването на проекти за ПУП-ПЗ и ПУП-ПП на основание чл.124а, ал.1 ЗУТ. Тези решения не разкриват нито един от белезите на нормативния акт по чл.1а ЗНА, а са актове по хода на процедурата, които съгласно чл.124б, ал.4 ЗУТ не подлежат на оспорване – както по съображения за незаконосъобразност, така и по съображения за нищожност. Актовете по смисъла на чл.215, ал.1 ЗУТ – върху които е допустимо да се упражнява съдебен контрол, са актовете за одобряване на ПУП, при това само от лицата по чл.131 ЗУТ. (така в Определение на ВАС № 6149/30.06.2005г. по адм.д. № 5955/2005г., Определение на ВАС № 5899/01.06.2006г. по адм.д. № 4905/2006г., Определение на ВАС №8092/08.06.2011г. по адм.д. № 7036/2011г., Определение на ВАС № 10718/21.10.2021г. по адм.д. № 10174/2021г.).

Отделно, в производството по чл.99, ал.8 ЗООС е недопустимо да се осъществява косвен съдебен контрол върху актове, свързани с устройствени разработки, т.к. по арг. от чл.17 ГПК, институтът на косвения съдебен контрол дава възможност само на гражданския съд да констатира нищожност на един административен акт. В административното производство се извършва пряк съдебен контрол върху конкретен, директно обжалван административен акт и косвен съдебен контрол върху друг административен акт е недопустим (така в Решение на ВАС № 5316/29.04.2024г. по адм.д. № 2453/2024г., Решение на ВАС № 1748/14.02.2024г. по адм.д. № 11875/2023г., Решение на ВАС № 2011/ 2.03.2022г. по адм.д. № 7934/2021г.; Решение на ВАС № 2448/07.03.2016г. по адм.д. № 7837/2015г.). Както приема и ВАС в Решение № 6834/23.05.2018г. по адм.д. № 13132/2017г., процедирането на ПУП не би могло да се отнесе към законосъобразността на процедурата по ОВОС, допусната по реда на чл.91, ал.2 ЗООС, тъй като се касае за две отделни, независими едно от друго административни производства, като едното приключва с отделен административен акт (заповед за одобряване на ПУП-ПП), подлежащ на самостоятелно обжалване.

По изложените съображения неоснователно се твърди и допуснато нарушение на чл.18 и чл.31, ал.1 от Наредба № 1 за екологичните изисквания към териториалноустройственото планиране и инвестиционните проекти (която всъщност е отменена с § 1 от ПЗР на Наредбата за ОВОС), т.к. с Решение № ВА-19/ЕО/2022г. директорът на РИОСВ-Варна приел „да не се извършва екологична оценка“ в процедурата по ЧИОУП.

Неоснователно е оплакването, че при липсата на решения на Комисията по чл.17 ЗОЗЗ, решението по ОВОС е постановено преди да е приключила процедурата по промяна на предназначението на земите от земеделски в неземеделски нужди. От една страна следва да бъде съобразено даденото от ОДЗ – Добрич положително становище по проекта на решение (вх.№ 91-00-8728/А5/04.12.2024г. - стр.2249). От друга страна, приложимата правна уредба се тълкува неправилно от жалбоподателя, по следните съображения:

Съгласно чл.17, ал.1 ЗОЗЗ, промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от: 1. комисии към областните дирекции „Земеделие“ – когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област; 2. Комисията за земеделските земи – за останалите случаи. Съгласно чл.17а, ал.1 ЗОЗЗ в приложимата към производството редакция (ДВ, бр.106/22.12.2023г.), промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може да се допуска за: 1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията; 2. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания); 3. създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания). Според ал.2 на с.р., не се изисква утвърждаване на площадки и трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена и необходимата площ на всяко едно от прилежащите към тях съоръжения, разположени на терена, е до 15 кв.м, за линейните обекти за пренос на електроенергия с ниво на напрежение 110 kV и по-високо - необходимата площ на всеки елемент от линейния обект е до 100 кв.м., а за кранови възли, станции за катодна защита, свещи, контролно-измервателни прибори и електрически съоръжения към газопроводи с площ не по-голяма от 300 кв.м. Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове, на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници и изпълнение на концесионен договор, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране (чл.17а, ал.3 ЗОЗЗ). Разпоредбата на чл.17а, ал.3 ЗОЗЗ, в частта на „обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“ е обявена за противоконституционна с Решение № 3 от 23.04.2025г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 18/2023г., обн. бр.37/2025г. Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на РБ, решенията на КС се обнародват в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, от деня на влизането на решението в сила.

Съгласно чл.24, ал.1 ЗОЗЗ, влязлото в сила решение за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе е условие за допускане изработването на ПУП по реда на ЗУТ. В случая към датата на допускане проектирането на ПУП – ПЗ/ПП, се е прилагала старата редакция на разпоредбата (преди обявяването й за противоконституционна), предвиждаща облекчена процедура по чл.17а, ал.3 ЗОЗЗ. Въпросът, дали независимо от това е необходимо решение на комисията по чл.17а, ал.3 ЗОЗЗ – преди одобряване на ПУП, следва да се разгледа в това производство и е неотносим към законосъобразността на обжалваното решение. По арг. от чл.24, ал.2 ЗОЗЗ и противно на тезата на жалбоподателя, наличието на влязъл в сила ПУП е условие за постановяване на решение от комисиите по чл.17 за промяна на предназначението, а не обратното. Решението, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение, е най–ранният етап от неговата реализация, който има за цел да очертае параметрите на проекта с оглед предполагаемото въздействие върху компонентите и факторите на околната среда в процеса на осъществяване. Фактическата реализация е свързана с изпълнението на редица процедури, уредени в специални закони, без които предложението няма да може да се осъществи, които обаче са последващи и нямат отношение към законосъобразността на оценката по ОВОС. Такава е и процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи по чл.17 ЗОЗЗ, която е свързана с фактическото осъществяване на инвестиционния проект (така в Решение на ВАС № 9787/13.10.2010г. по адм.д. № 12360/2009г.).

Отделно и във връзка с оплакванията, че никъде в ОУП не са поставени цели, свързани с развитието на ветроенергийните централи (а приоритетите на общината са насочени към енергийна ефективност и добив на ел.енергия от биомаса и фотоволтаични централи), следва да се посочи, че с приемането на ЧИОУП О. Д. е предвидила имотите, върху които ще се реализира инвестиционното предложение, да попадат към „Терени за електроенергийно производство“, което е достатъчно да се приеме, че ИП е съвместимо с локалната устройствена политика на територията на О. Д..

Противно на оплакванията в жалбата, липсата на влезли в сила ПУП-ПЗ и ПП не е основание за незаконосъобразност на решението по ОВОС. Както вече бе посочено, процедурите и въпросите по промяна на предназначението на земеделската земя са извън обхвата на процедурата по ОВОС, съответно извън компетентността на регионалните инспекции по околна среда и води. Тази процедура се съвместява с етапа на разрешаване изработването на ПУП и впоследствие става част от ПУП (чл.125, ал.7 ЗУТ).

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за непълноти и пропуски в изследването на документацията и факти от значение за случая, водещи до незаконосъобразност на постановения от директора на РИОСВ-Варна акт.

Неоснователно е твърдението за нарушена процедура на етап уведомление за инвестиционно предложение по реда на чл.4 от НУРИОВОС, т.к. по преписката са приложени доказателства от които безспорно се установява, че преди стартирането на процедурата по ОВОС, регламентирана в чл.9 и сл. НУРИОВОС, РИОСВ – Варна е провела предходна процедура по преценка необходимостта от извършване на ОВОС, приключила с Решение – да се извърши ОВОС. Неоснователно се твърди и че първото информиране и обществено обсъждане със засегнатата общественост е ДОВОС. От материалите по преписката безспорно се установява, че в проведената процедура по ОВОС засегнатата общественост е уведомявана многократно и е имала право да изрази становище три пъти, без да се броят двете уведомления, оповестени по реда на чл.4 и чл.6 НУРИОВОС: преди изработването на задание за обхват на ОВОС са извършени консултации с компетентните органи и обществеността – стр.1938 - 2066; след изработване на задание за обхват на ОВОС същото отново е съгласувано с компетентните органи и обществеността и е внесено за съгласуване в РИОСВ Варна – стр.2084 - 2099; следващият етап, през който ИП отново е съгласувано с компетентни органи и обществеността е етапът на проведените обществени обсъждания на ДОВОС съгласно чл.16 НУРИОВОС – стр.382 - 412. Противно на оплакванията в жалбата, ДОВОС отчита всички извършени консултации с административни органи и общественост до етапа на внасянето му за оценка от РИОСВ. На стр.1938 - 2066, 2084 - 2099 от преписката са приложени всички документи, удостоверяващи извършените уведомявания на компетентните органи и обществеността, извършените консултации и получени становища – факти, които са отразени в т.11 от доклада (стр.392 - 394 от пр.).

Неоснователно е оплакването, че имотите, предвидени за съпътстваща инфраструктура са различни от описаните в решението. Имотите, описани в решението по ОВОС са тези, в които се предвижда изграждането на ветрогенератори и съответно съпътстваща инфраструктура няма как да преминава само през тези имоти. Имотите, през които ще преминава съпътстваща инфраструктура (ПУП-ПП) са идентифицирани със съответните идентификатори в самите решения на Добрички общински съвет - Решение № 1133 и Решение 2 № 1134 по Протокол № 64/30.08.2023г. Тези проекти за парцеларни планове са включени в процесната процедура, в Доклада по ОВОС и с Решение по ОВОС № ВА-5-5/2024г. са съгласувани с РИОСВ Варна.

Неоснователно се поддържа незаконосъобразност на решението по ОВОС, по съображения, че ПУП-ПП не са част от ИП, съответно от ЧИОУП. Както правилно посочва заинтересованата страна, парцеларните планове не са част от ЧИОУП на О. Д., а са допуснати за разработване след влизане в сила на ЧИОУП. Директорът на РИОСВ, в рамките на висяща пред него процедура по ОВОС, не извършва контрол за законосъобразност на административните актове на общинските съвети, с които се разрешава изработване на ПУП-ПП или ПУП-ПЗ. Така разработените, но все още неодобрени ПУП-ПП и ПУП-ПЗ, на основание чл.91, ал.2 от ЗООС, са съвместени в процедурата по ОВОС, потвърдена и от компетентния орган по околна среда с дадените указания по чл.5, ал.1 от Наредбата за ОВОС.

Неоснователно се оспорва законосъобразността на Решението по ОВОС и по съображения, че липсват проекти за хумусни депа и за рекултивация, съгласно Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт. Както основателно възразява заинтересованата страна, процедурата по ОВОС се провежда на най-ранен етап от инвестиционния процес, а именно на етап инвестиционно предложение, и като такава предхожда инвестиционното проектиране. Промяната на предназначението на земята, в т.ч. включените в проекта на ПУП-ПЗ и ПУП-ПП имоти се извършва съгласно изискванията на ЗОЗЗ, след одобряване на съответния ПУП. От друга страна, одобрението на ПУП, промяна на предназначението на земята и разработването на съответните инвестиционни проекти, е извън процедурата по ОВОС и се провежда на следващ етап от строително-инвестиционния процес. Подготовката на съответните технически проекти, вкл. и проект за рекултивация, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт съгласно изискванията на Наредба № 26, се разработва в етапа на инвестиционното проектиране, след издаване на Решение по ОВОС. Именно в етапа на инвестиционното проектиране се разработват и детайлизират съответните технически решения за селективно отнемане на хумусния пласт, неговото количествено определяне, конкретните зони и необходими площи за складиране, и съхранение, въз основа на плановете за организация и изпълнение на строителството, и изчисления за материалния баланс. Това изискване е заложено с Условие по т.3 и т.8 от фазата на проектиране в Решение по ОВОС № ВА-5-5/2024г., а именно: да се определят площадки за съхранение на отделения хумусен пласт, както и разработване на Проект за рекултивация и възстановяване на почвите, съгласно изискванията на Наредба № 26. В процедурата по съгласуване на ИП на най-ранен етап, са включени в ДОВОС със съответните количествени измерители (като площ, засегнати имоти, теренно ситуационни характеристики елементите) техническата инфраструктура и пътищата за достъп. В ДОВОС е представен баланс на територията, както и графични схеми и приложения по отношение на местоположението и дължината на трасетата.

Всички тези параметри впоследствие са използвани и в съответните специализирани оценки, свързани с техническата инфраструктура. За защита и опазването на хумусния слой, в ДОВОС са планирани мерки за селективно отнемане и безопасно складиране. Тези изисквания са заложени, като задължителни условия в разработения План с мерки по т.8 от ДОВОС, които са задължителни за изпълнение и подлежат на контрол от компетентните органи при реализацията на проекта. Проект за рекултивация и отнемане на хумусния пласт, в т.ч. неговото селективно отнемане, съхранение и използване, се разработва и съгласува на последващ етап при инвестиционното проектиране, съобразено Раздел II от Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ, бр. 98/1996 с изм. и доп.), в съответствие с чл.15 и чл.16 от ЗОЗЗ. Именно в етапа на инвестиционното проектиране (а не в настоящата процедура), ще бъдат разработени и детайлизирани съответните технически решения за селективно отнемане на хумусния пласт, неговото количествено определяне, конкретните зони и необходими площи за складиране и съхранение, въз основа на плановете за организация и изпълнение на строителството и изчисления за материалния баланс. Това изискване е заложено и с Условие по т.3 и т.8 от фазата на проектиране в Решение по ОВОС № ВА-5-5/2024 г., а именно: да се определят площадки за съхранение на отделения хумусен пласт, както и разработване на Проект за рекултивация и възстановяване на почвите, съгласно изискванията на Наредба № 26 (ДВ, бр. 98/1996 с изм. и доп.).

Неоснователно е твърдението, че не е извършвана оценка за съвместимост съгласно изискванията на чл.31, ал.5 ЗБР, т.к. на основание чл.34, ал.1 от Наредбата за ОС е изготвен Доклад за степента на въздействието на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони /ДОСВ/ – Приложение А към ДОВОС. Както е посочено в т.1 от ДОСВ, същият включва данни и резултати от проведени собствени теренни проучвания в района на ИП и заключения, натрупани от мониторинга на действащи ветроенергийни паркове в района на Североизточна България в периода на експлоатация от 10 години насам. При изготвяне на ДОСВ са взети предвид данни от проведени едногодишни теренни проучвания на птиците и прилепите в района. Обсъден е кумулативния ефект от процедираните, изградените и в процес на изграждане ветроенергийни съоръжения на територията на О. Д.. Допълнително е оценена възможността за осигуряване на коридори за безпрепятствено преминаване на мигриращите птици, като е разгледан кумулативно бариерния ефект. Кумулативното влияние върху птиците и прилепите е разгледано по критериите в Указанията на МОСВ и Известие на Комисията – Ръководство относно развитието на вятърната енергия и законодателството на ЕС за природата /Брюксел, 18.11.2020 С 2020 – 7730 final/. При спазване на принципа на предпазливост, оценките и анализите са извършени в контекста на най-лошия сценарий за всяко вероятно въздействие, в рамките на научните предпоставки за съществуване на такова въздействие и при съобразяване на най-съвременната и актуална информация /стр.6 ДОСВ/.

При оценка характеристиките на териториалния обхват на ИП е съобразено, че трасето на транспортно техническата инфраструктура (пътища за достъп) е с обща дължина приблизително до 37км. и ширина до 6м., като достъпът до ВГ е планиран да се осъществява предимно по съществуващите пътища от републиканската пътна мрежа, както и по селскостопански общински пътища. Засегнатата площ с право на преминаване и ограничение за ползване за целите на транспортно-техническата инфраструктура (пътища за достъп) е 269,5 дка от общо 618,3 дка или приблизително 44 %. Кабелните и оптични линии, свързващи ветрогенераторите и проектната повишаваща подстанция (в [ПИ]) ще бъдат разположени изцяло подземно, следвайки средата на полските пътища, като по този начин се засягат минимален брой площи /стр.11 – 16 ДОСВ/. Основните технически параметри на турбината на ВГ са посочени на стр.18 ДОСВ. Предвидено е използването на съвременни генератори, снабдени с технология, позволяваща им да работят с променлива честота и при необходимост да се завъртат по посока на вятъра за постигане на оптимално положение за прихващане на ветровия поток и оптимален ъгъл на витлата. Генераторите разполагат със система за контрол (pitch-control), позволяваща оптимизиране на скоростта на въртене на турбините и съответно на генерираните енергийни нива и експлоатация с ниски нива на шум (шуморедуциращ режим) – възможност на генераторите с променлива мощност и нива на шум. Терените, включени в разработката, се намират изцяло в обработваеми земеделски земи и са разположени извън границите на населените места. ВГ в ИП не засягат защитени зони от Натура 2000 и защитени територии. Предвидените монтажни площадки, нови пътни връзки и кабелни трасета, също няма да засегнат защитени зони и защитени територии /стр.19 ДОСВ/.

Местоположението на ветроенергийните съоръжения е предвидено в съответствие с чл.141, ал.1 от Наредба № 14 от 15 юни 2005г., а отстоянията на вятърните турбини и техническата инфраструктура, отговарят на изискванията на Наредба № 3 от 9 юни 2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и Наредба № 16 от 9 юни 2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Най-близо разположените ЗЗ, върху които е оценена вероятността за възникване на потенциално въздействие са: „Б.“ - гранична с ПИ с ид.66946.22.8, в който е планирано да бъде разположен ВГ № 8, като разстоянието от границата на ЗЗ до ВГ е над 300м.; „Балчик“ – на около 10км.; „Белите скали“ – на около 16км.; „Чаиря“ – на около 14км.; „Комплекс Калиакра“ – на около 16км.; „Долината на река Б.“ – граничи с ПИ с ид. с ид.66946.22.8, в който е планирано да бъде разположен ВГ № 8, като разстоянието от границата на ЗЗ до ВГ е над 300м.; „Суха река“ – на около 10км. /стр.22-27 от ДОСВ/.

Видно от т.8 от ДОСВ, оценката и анализа на степента на въздействията върху консервационно значимите видове в териториалния обхват на ИП, са извършени по критерии: екологични и биологични ефекти върху птиците (изместване на видове; безпокойство на видове; загуба на местообитание; риск от сблъсък със съоръженията и смъртност на птиците; бариерен ефект; косвени ефекти); оценка на степента на въздействието на територията на ИП по време на строителството (пряко и трайно увреждане на естествения характер на местообитанията на видове, като места за гнездене, нощуване, хранене, набиране на височина и укриване; пряко унищожаване на видове с висока консервационна значимост; въздействие върху животинския свят, шумови фактори и вибрации от работата на строителните машини и човешко присъствие; прегради за нормално функциониране на местообитанията; пожари и повишена опасност от пожари; евентуално замърсяване със строителни и твърди битови отпадъци; възможно повишаване на нивата на замърсяване на въздуха вследствие от работата на машини по време на строителството); оценка на степента на въздействието на територията на ИП през периода на експлоатация (отнемане на ефективното въздушно пространство, ползвано от птици и прилепи; повишен риск от колизии (сблъсъци) с птици и прилепи; бариерен ефект; променена функция; нахлуване на чужди видове в природните местообитания). Обсъдени са възможни кумулативни въздействия (други проекти). При обобщаване на резултатите от извършения анализ по критериите за оценка е дадено становище, че същите определят потенциалните въздействия като малко вероятни и обратими, с ниска степен на въздействие за екологичните групи в обхвата на ИП.

На стр.55-61 от ДОСВ е разгледан кумулативния ефект върху: фронта на миграция; пряко увредените местообитания; дребните пойни птици; ключови места за хранене и ловуване на птици. На база на проведените полеви проучвания е прието, че на територията на ВЕП Изгрев липсват и не се установяват зимуващи видове птици от разред (Гъскоподобни), както и гнездови и трофични местообитания на консервационно значими видове птици. Не се наблюдават и видове от разред Соколоподобни, с изкл. на единични екземпляри Малък сокол и Керкенез. Въздействието върху тези видове, предвид установената численост е пренебрежимо ниско. Агроекологичните комплекси, в чиято територия попада и новопредвидения ВЕП Изгрев, поддържат ниско биологично разнообразие и трофична база, и се характеризират с ниска пригодност на хранителните местообитания за повечето видове птици, вкл. от разред Гъскоподобни и Соколоподобни, поради което не са предпочитани като ключови места за хранене и ловуване. Този извод е изведен и по отношение на кумулативните ефекти върху местата за хранене и ловуване, както на локално ниво (землище, община), така и в по-широк географски мащаб (фронт на миграция) /стр.62 ДОСВ/. Относно въздействието на ЗЗ е дадено становище, че ВЕП Изгрев не би могъл да доведе до отрицателно въздействие върху предмета на опазване, до нарушаване на целостта на местообитанията или до трайно увреждане на защитените зони /стр.62-79 ДОСВ/.

В т.10.3. от ДОСВ са представени данните от теренни проучвания на: растителност и местообитания; птици; прилепи, а в т.11 са дадени описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони /стр.90/. Дадено е заключение, че въз основа на извършения анализ и оценка на въздействието по качествени и количествени критерии: всички имоти в обхвата на ИП са разположени извън границите на ЗЗ от Натура 2000 и не засягат обекти под специален режим на защита, както и специфични елементи на ландшафта (влажни зони, водни обекти, горски територии, скални венци); предвидените дейности с ИП не се очаква да доведат до промяна или изменение на структурата и функциите на целеви видове и местообитания както в защитените зони, така и извън тях. От разгледаните общо 116 вида птици, включени в Приложение II на ЗБР, едва 33 от тях са регистрирани в района на ИП, като степента на въздействие е оценена в диапазона „без въздействие“ до „слабо“, съобразно критериите за оценка; общото въздействие от реализация на ИП в т.ч. при неговото строителство и експлоатация е допустимо с „незначителен“ до „нисък“ риск за малка част от консервационно значими видове на територията на ИП, и практически без въздействие върху популациите и техните местообитания в защитените зони; ИП не влиза в противоречие с предмета и целите, режима на дейностите, забраните и ограниченията в ЗЗ.

В т.11.2 от ДОСВ е извършена оценка на въздействието върху ЗЗ за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна: растителни видове, предмет на опазване и ареал на разпространение в ЗЗ – Калиакра, Суха река, Долината река Б.; прилепи - в рамките на проучването са установени 7 вида прилепи (21% от броя видове прилепи в България). В близо разположените до ИП селища – [населено място], Пчелино и Одърци имат потенциално подходящи дневни убежища (изоставени постройки, тавани и мазета) за малък брой прилепи. По отношение на хранителната база, районът на ИП има ограничено значение, поради бедното на видове и численост насекомно съобщество, в това отношение по-благоприятни са условията в полезащитните пояси и в прилежащите около тях сервитутни ивици от висока тревна и храстова растителност /стр.161 ДОСВ/; бозайници без прилепи; земноводни влечуги; безгръбначни. Дадено е заключение /стр.180-181 от ДОСВ/, че: територията на ИП не попада в защитени зони и територии от националната екологична мрежа Натура 2000 и не засяга защитени природни местообитания, предмет на защита; потенциално засегнати растителни комплекси са с антропогенен характер, като въздействие върху естествената растителност в района не би могло да се очаква; няма да бъдат засегнати защитени, застрашени или други ценни в природозащитно отношение растителни видове; всички имоти в обхвата на ИП не засягат специфични елементи на ландшафта, определени като биокоридори или специфични местообитания в съответствие с чл.30, ал.3 ЗБР; предвидените дейности с ИП не се очаква да доведат до промяна или изменение на структурата и функциите на популациите на целеви видове, вкл. бозайници, земноводни, влечуги, безгръбначни и техните местообитания, както в ЗЗ, така и извън тях; територията на ИП попада в район с ниско видово разнообразие на прилепната фауна и ниска степен на рядкост на прилепното общество.…; общото въздействие от реализацията на ИП, в т.ч. при неговото строителство и експлоатация е допустимо с „незначителен“ до „нисък“ риск за много малка част от консервационно значимите видове на територията на ИП, и практически е без въздействие върху популациите и техните местообитания в защитените зони.

В т.12 от ДОСВ /стр.181/ са направени и предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ИП върху ЗЗ и определяне степента им на въздействие върху предмета на опазване на ЗЗ в резултат на предложените мерки. В т.13 от ДОСВ /стр.184/ са разгледани алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху ЗЗ, вкл. „нулева алтернатива“. В т.13.2 – Алтернативи за типа на ветроенергийните съоръжения и инсталирана мощност, е посочено, че окончателният избор на моделите, които ще бъдат монтирани, ще бъде извършен след приключване на процедурите по одобрение на ПУП за отделните имоти, предмет на ИП. За целите на оценката в ДОСВ са използвани максималните стойности на параметрите на тези съоръжения (височина, диаметър на ротора, генерирани нива на шум и др.), заложени от възложителя в съответствие с принципа на предпазливост. В т.13.5 е посочено, че в конкретния случай прилагането на „нулева алтернатива“ в контекста на постигнатите ползи и очаквани загуби, вкл. въздействието върху биологичното разнообразие, не е оправдано от екологична гледна точка и не се разглежда като алтернатива за бъдещо развитие на територията – интензивно земеделие. Въз основа на резултатите от извършената оценка на вероятността и степента на въздействие на ИП върху предмета и зелите на опазване в ЗЗ, потвърждават съответствието по базови екологични критерии, без риск от настъпване на неприемливо въздействие върху целеви видове и техните местообитания в ЗЗ и извън тях, които могат да окажат недопустими за реализацията на инвестиционната инициатива.

При така изготвените анализи и оценки, с ДОВОС /стр.215 от доклада/ е прието, че като потенциално рискови зони се явяват лесозащитните пояси, които се използват за трофична база и търсене на храна от повечето представители на местната фауна и прилепи в района. Като такава зона може да се посочи участъка в обхвата на проекцията на сервитута на ротора на ВГ 12 ([ПИ]). Максималната височина и/или зона за прелитане и търсене на храна от прилепите се ограничава в или около зоната на максималната височина на дървостоя в лесозащитния пояс, до която височина се наблюдава и максималната плътност на насекоми и др. видове, служещи за храна на прилепите. За предотвратяване на неблагоприятна намеса в естествената среда на видове в обработваеми земеделски земи и лесозащитни пояси, местоположението на ВГ 12 в [ПИ] е съобразено с максималната височина на дървостоя, до която може да достигне най-високия дървесен вид от полезащитния пояс, а именно до 30 м. – в този смисъл и становището на „Държавно ловно стопанство – Добрич” ТП, с приложено таксационно описание и информация за максималната възможна височина на дървостоя с дървесен състав по действащия към момента Горскостопански план. Работният ход на витлата на планираното за изграждане ветроенергийно съоръжение (ВГ 12) преминават на повече от 50 m над възможно най-високия участък на полезащитния пояс, което осигурява нужното отстояние за ефективна работа, без въздействие и/или намеса в естествената среда на обитание на животински видове, вкл. прилепи.

Неоснователно се твърдят пропуски в ДОВОС по съображения, че липсва точна пространствена съпоставка между ПУП-ПП (оси, сервитути, разширения на завои, временни площадки) и регистрираните полезащитни пояси, както и количествена оценка на засегнатите площи и дължини, съответно – липса на анализ на приложимите режими и разрешителни. Възникването и разположението на бъдещите сервитути на енергийните проекти не е част от предмета на инвестиционното предложение и не е предмет на решението по ОВОС, а на отделно производство, което се провежда по реда на ЗУТ и Закона за енергетиката. Съгласно т.1а от Приложение № 1 към чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16 от 9 юни 2004г. за сервитутите на енергийните обекти, минималните размери на сервитутните зони за енергийни обекти – вятърни генератори са определени, като сервитутна ивици с формата на кръг, без площта на фундамента на турбината, с диаметър на кръга, равен на диаметъра на ротора плюс 2 m, и център съвпадащ с центъра на проекцията на фундамента върху земната повърхност. Предназначението на сервитутна зона е за експлоатация и ремонт на вятърния генератор. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 16 от 9 юни 2004г., с подробния устройствен план за изграждане или разширение на енергиен обект могат да се установяват и по-малки от определените в приложения № 1, 2, 3 и 3а минимални размери на сервитутната зона, по преценка на титуляря на сервитутните права или при наличие на техническа невъзможност, доказана с проекта.

Видно от Обяснителната записка към ПУП-ПЗ (класьор Е.2/3, проект ПУП-ПЗ), в разработените ПУП-ПЗ местоположението и размерите на сервитутните зони (т.н. роторни сервитути) са определени съгласно параметрите и изискванията, заложени в Наредба № 16. При спазване на тези изисквания (стр.28 ДОВОС и стр.13 от Обяснителната записка към проекта на ПУП-ПЗ) проекцията на сервитутната зона само на ротора на ВГ 12, [ПИ] попада върху поземлен имот с идентификатор № 66946.18.56, [населено място], община Добричка, по вид територия - горска , вид собственост - държавна публична, начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора (полезащитен горски пояс). Като титуляр на сервитута за възложителя не възниква необходимост от упражняване на права по чл.64, ал.3, т.1 ЗУ (право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1), т.к. засегнатата зона в [ПИ] няма да се ползва за изграждане, обслужване и други дейности, свързани с експлоатацията на съоръженията на ветрогенератора, поради което в [ПИ] няма да е необходимо извършване на дейности по кастрене и рязане на дървета и храсти. Съгласно чл.15, т.4, буква „а“ от Наредба № 16, задължението на титуляра да почиства сервитутните зони чрез изсичане на дървета и клони е ограничено единствено върху поземлени имоти в горски територии, представляващи просеки, който съгласно § 1, т.37 от ДР на Закона за горите, са определени като „недървопроизводителни земи“. Тоест, при проектиране на сервитутната зона върху [ПИ] с предназначение „друг вид дървопроизводителна гора“, за възложителя няма да възниква задължение по чл.15, т.4, буква „а“ от Наредба № 16 да почиства сервитутите чрез изсичане на дървета и клони (стр.29 от ДОСВ). Съгласно чл.22, ал.11 от Наредба № 16, титулярът на сервитута е длъжен за своя сметка да поддържа територията, върху която е учреден сервитутът, в състояние, което да гарантира безопасната експлоатация на енергийния обект. Изпълнението на това задължение може да включва изсичане на дървета и клони в горски територии: 1. в случай, че дървета, клони и храсти възпрепятстват осигуряването на нормален и безопасен достъп до съоръжението за изпълнение на монтажи, сервизни и демонтажни дейности на него; 2. в случай че височината на дърветата възпрепятства нормалната е безопасна експлоатация на ветрогенератора (витлата му са в непосредствена близост до съответните дървета и клони).

В случая за изграждането на ВГ12 в [ПИ] е предвиден достъп през [ПИ] (селскостопански, горски, ведомствен път), който се намира между имота, отреден за ветрегенератор и полезащитния пояс, поради което за нормалната експлоатация на ВГ, осигуряването на достъп, както и за процесите по изграждане, ремонт и демонтаж на съоръжението не възниква необходимост от изсичане на дървета и клони в сервитутната зона, определена по Приложение 1 към Наредба № 16. За предотвратяване на неблагоприятната намеса в естествената среда на видове в обработваеми земеделски земи и лесозащитни пояси, местоположението на ВГ 12 в посочения ПИ е съобразено с максималната височина на дървостоя, до която може да достигне най-високия дървесен вид от полезащитния пояс, а именно до 30м. Съгласно становище на министъра на земеделието и храните (изх. № 70-2622/06.07.2023г.), за ветроенергийното съоръжение (ВГ 12) в [ПИ], засягащо полезащитен горски пояс, не се налага учредяване на ограничено вещно право сервитут за изграждане, обслужване и безопасна експлоатация на съоръжението. В посоченото становище е отчетено и изисканото становище на „Държавно ловно стопанство – Добрич“ ТП, с приложено таксационно описание и информация за максималната възможна височина на дървостоя с дървесен състав по действащия към момента Горскостопански план, а именно 30 m. Дадено е заключение, че работния ход на върха на витлата на ветрогенератора, предвид заложените в ПУП- ПЗ технически параметри на съоръжението, преминава над полезащитния пояс на повече от 50m, което не налага необходимост от учредяване на ограничено вещно право върху него. На основание чл.7, ал.2 от Наредба № 16 от 9 юни 2004г. от площта на сервитутната зона на ВГ 12 в [ПИ] е изключена площта на [ПИ], [населено място] (полезащитен горски пояс) (стр.29 ДОСВ). Отпадането на тази площ от площта на сервитутната зона е продиктувана от липсата на необходимост от нея в процеса на изграждане, обслужване и други дейности свързани с експлоатацията на ветроенергийните съоръжения. Схемата на разположение на сервитутната зона в обхвата на полезащитен горски пояс и вертикален разрез на проекцията на ротора на ветрогенератора, съгласно предложените проекти за ПУП-ПЗ е представена на стр.48 - 50 от ДОВОС.

Неоснователно се поддържа допуснато нарушение на чл.141, ал.1 от Наредба № 14/15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел.енергия, т.к. в ДОВОС не е взето предвид наличието на хвостохранилище в землището на [населено място], попадащо в буферната хигиенно-защитна зона – 500м. Съгласно Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (чл.3, т.12) и Закона за подземните богатства /ЗПБ/ (§ 1, т.40а ДР), „хвостохранилището“ се дефинира като естествено или инженерно съоръжение за депонирането на финозърнести отпадъци, обикновено остатъци, наред с различни количества свободна вода, получени след третирането на минерални ресурси и от пречистването и рециклирането на производствената вода. Отпадъците от хвостохранилището се разглеждат като минни отпадъци, които се управляват по реда на ЗПБ (§ 1, т.24 ДР ЗПБ). Според публикувана на сайта на МОСВ информация, хвостохранилището в [населено място] е обект на „Е.“ АД и е регистрирано като обект за управление на минни отпадъци, поради което е извън приложното поле на Закона за енергетиката и Наредба № 14/15.06.2005г. Наредба № 14/15.06.2005г. е издадена на основание чл.83, ал.3 ЗЕ, вр. с § 18, ал.1 ЗР на ЗУТ и определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, съхранение, пренос и разпределение на електрическа енергия. Изискването на чл.141, ал.1 от Наредбата – което цели както предпазване на населението от вредното въздействие на вятърния генератор (от шум и вибрации), така и да се осигури нормалното му функциониране и обезпечаване с вятър - е вятърните генератори да се разполагат на разстояние не по-малко от 500 м. от територията на най-близкото населено място и в случая е спазено – разстоянието до регулационните граници на най-близкото населено място [населено място] е 636м., а най-близката жилищна сграда отстои на 760м. от ВЕП.

Неоснователни са оплакванията за нарушения на Наредба № 14/15.06.2005г. по отношение фактора „шум“. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че за ветрогенераторите липсват норми и стандарти за измерване на шумовото въздействие, поради което за целите на анализа следвало да се представят най-актуални научни данни. В действащото законодателство гранични стойности на показателите за шум са регламентирани единствено в Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Според § 1а от ДР на тази наредба, със същата се транспонира Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002г. относно оценката и управлението на шума в околната среда за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт в различните части на денонощието. Директивата залага дескриптори за оценка на шум в околната среда като граничните (хигиенни) норми са формулирани за промишлен шум, шум от автомобилен и железопътен транспорт и авиационен шум. Ветроенергийните съоръжения се определят като неподвижни източници на шум, за които се прилагат изчислителния модул и стандарт за оценка на индикаторите на шум ISO 9613-2 (Акустика. Затихване на звука при разпространение на открито. Част 2: Инженерен метод за прогнозиране на нивата на звуково налягане на открито (ISO 9613-2:2024) - въведен с Директивата 2002/49/ЕО. Видно от Приложение 6.2. към ДОВОС /стр.5 от прил.6.2./, използваните методики и изчислителни методи са съобразени с изискванията на директивата. При изработване на математическия модел за оценка и картиране на излъчвания шум в околната среда, сравнението е извършено с нормите за жилищни зони и територии – Lден, Lвечер и Lнощ, съответно 55, 50 и 45 dB (А) съгласно т.1 от Приложение № 2 към Наредба № 6/26.06.2006г. (съответно Приложение I към чл.5 от Директивата за шума).

Видно от т.3.1. към прил.6.2, за целите на акустичната оценка е използван специализиран софтуерен продукт, базиран вкл. на въведените от Директивата за шума методи за оценка и прогноза. В модела са включени ВГ, покриващи максималните технически параметри – височина на кулата 170м., диаметър на ротора 172м., единична номинална мощност 10 MW /стр.9 и 10 от прил.6.2./. Заложени са нива на звукова мощност в октавна честотна лента 63 Hz – 8 кHz (в целия честотен спектър). Симулиран е режим на работа на вятърната турбина и скорост на вятъра, при които излъчените нива са най-високи – 110 dB(А). Математическия модел за оценка и прогноза на шума в околната среда е структуриран като базов (за едно съоръжение) и в кумулация (за общото въздействие на всички турбини). Отчетено е, че в буферната зона на кумулативно въздействие са локализирани общо 49бр. вятърни турбини, от които 17бр. изградени и 32бр. одобрени и/или в процес на одобряване, вкл. тези по процесното ИП /стр.11 от прил.6.2/.

Цялостното въздействие от шума е разгледано в раздел 6, т.6.9, като е приложено и специализирано математическо моделиране и картиране на излъчените нива на шум, с пространствено разпределение на изчислените прогнозни нива – изофони. Като приложение 6.2. към ДОВОС е приложена шумова карта, отразяваща най-високите нива на шум (през нощта), според която нивата на шум, достигащи до ЗЗ „Б.“ (най-близо разположената до ВГ – 308,36м.) са до 50 dB. В т.9.6 от ДОВОС е посочено, че прогнозата е извършена за възможно най-неблагоприятния случай – в условия на максимално разпространение на звука. При анализа на прогнозните резултати от изчисленията на кумулативния шумов ефект при едновременна работа на предвидените в ИП вятърни турбини и тези, с потенциал за кумулативно въздействие, е прието, че нивата на шум ще бъдат в допустимите граници, значително под съответните гранични стойности, поради което не се очаква неблагоприятен ефект, свързан с дискомфорт и нарушена жизнена среда, причинен от излъчения промишлен шум, както в границите на населените места, така и на територията на ветроенергийния парк.

В заключение следва да се посочи, че всички оплаквания за повишен здравен риск за населението, негативното влияние върху компонентите на околната среда и отрицателното въздействие върху защитените зони са общи, декларативни и не се основават на конкретни, подкрепени с доказателства факти и същевременно се опровергават от събраните по делото доказателства. При разпределена с Определение № 4557/24.04.2025г. доказателствена тежест, от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви относими доказателства за опровергаване на извършената оценка в доклада и изводите на експертите за степента на въздействие на ИП върху птиците, природните местообитания и дивата флора и фауна. Липсват данни за проведени паралелни наблюдения и проучвания, съдържащи факти и заключения, различни от установените в процедурата за ОС и ОВОС, в която е издадено оспореното решение.

В същото време при съобразяване с изискванията на чл.96, ал.1, т.2 ЗООС, в ДОВОС, ДОСВ и нетехническото резюме, са разгледани различни алтернативи и е извършена оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително и „нулева алтернатива“ като са развити подробни съображения за всяко едно от предложените решения. В хипотезата на чл.99, ал.2 ЗООС административният орган упражнява своята власт при условията на оперативна самостоятелност - при предоставена му от законодателя самостоятелна преценка и свобода на избор от два или повече възможни (прогласени от закона) резултата. За законосъобразността на издадения от него акт от гледна точка на материалния закон в тези случаи е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат. Въпросът защо административният орган е направил точно този избор, а не е избрал друг от възможните правни резултати, е въпрос на целесъобразност, поради което и с оглед на естеството на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове, не подлежи на обсъждане в съдебното производство (така в Решение на ВАС № 13481/20.10.2011г. по адм.д. № 6114/2011г.).

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.143, ал.4 АПК следва да се присъдят разноски на заинтересованата страна „В. П. И.“ ЕООД, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 2022,58 евро, от които: 2000лв. (или 1022,58 евро) по договор за правна защита и съдействие № 0000422908/18.11.2025г. и 1000 евро по договор за правна защита и съдействие № 0000422913/09.01.2026г. Видно от приложените към договорите платежни нареждания, адвокатските възнаграждения са изплатени изцяло по банков път – л.499-502.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

По арг. от чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.78, ал.5 ГПК, при възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи преценка доколко размерът му се явява справедлив и обоснован от обема на извършената работа и фактическата, и правна сложност на спора, като тази преценка се извършва при прилагане на обективните критерии, регламентирани в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Настоящият състав преценява, че в случая договореното и изплатено адвокатско възнаграждение изцяло съответства на обема на извършената адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на случая, преценени по критериите в § 1а, ал.2, т.1, букви а) и б) и т.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г, според които: при преценката за „фактическа и правна сложност“ на случая се вземат предвид: т.1 - при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство: а) видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; б) видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; т.2 - при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – освен критериите по т.1, за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

Видно от протокола за избор на съдия, делото е разпределено в група 0900 и статистически шифър 1630 – Закон за опазване на околната среда, поради което е относимо правилото по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г., според което възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лв. (511,29 евро). По делото са проведени четири открити съдебни заседания, във всяко от които адв.К. се е явил, а съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. (127,82 евро). Делото е разпределено с коефициент на тежест „1,5“, който видно от Приложение към Правилата за оценка на натовареността на съдиите го определя с фактическа и правна сложност над средната (при максимален коефициент за натовареност за основни дела 2,1 - за делата по ЗДДС и минимален 0,6).

Във връзка със съдебното обжалване адв.К. е изготвил подробни писмени становища по жалбите (в т.ч. по присъединената жалба на О. Д., която с влязло в сила определение е оставена без разглеждане), както и подробни писмени становища по всяка една от молбите с доказателствени искания на жалбоподателя. По всяко от наведените от жалбоподателя оплаквания адв.К. е взел обстойно и задълбочено отношение в писмените бележки по съществото на спора. Освен това обемът и спецификата на писмените доказателства, както и на приложимата правна уредба – ЗООС, ЗОЗЗ, ЗУТ, Наредбата за ОВОС, Наредбата за ОС, ЗБР, ЗЕ, ЗЕВИ и др., вкл. актове от вторичното право на ЕС, безспорно обуславят изключително висока фактическа и правна сложност на спора по критериите в § 1а, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.

По изложените съображения съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с обема на извършената адвокатска работа по случая и с фактическа и правна сложност на спора, поради което се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, и не са налице основания за неговото редуциране.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав