Решение № 7548 от 10.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 918/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от В. Н. К., срещу решение № 1525 от 29.12.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202010 /2024 г., по описа на ВРС, 27 състав, с което е отхвърлена жалба на В. Н. К., подадена срещу законността на фактическо му задържане от полицейски орган при Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, с което е било ограничено правото на свободно придвижване на жалбоподателя за периода от 23:00ч. на 13.05.2024г. до 09:30ч. на 14.05.2024 година. С решението в полза на ОД на МВР-Варна са присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба и в допълнително представена молба от 06.03.2026 г. се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с практиката на ЕСПЧ по чл. 5 ЕКПЧ – делото Г. срещу Италия от 6.11.1980 г., делото С. срещу България – 17.01.2012 г., делото Д. В., У. и В. срещу Белгия 18.06.1971 г. Счита, че не е правилен критерия „липса на възражение да е равнозначно на доброволност“. Поддържа, че мярката е непропорционална и липсва необходимост. Счита, че наличието на постановление за довеждане е спорно. Макар и да не подлежи на обжалване, незаконността произтича от това, че жалбоподателя не е призован редовно, а е следвало да бъде обявен само за установяване на адрес. Налице е незаконност на всички действия по разследването. ВРС не е обсъдил изложените доводи, като е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъобразен акт. Счита, че решението е необосновано, не е обсъдено какво е наложило задържане през нощта, защо не е връчена призовка на следващия ден, защо е било необходимо лицето да изчака в РУ, а не е освободено. В с.з. адв. Г. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Счита, че е налице задържане, което произтича от изпълнението на постановлението за принудително довеждане. К. не е получил призовка, не са били и предпоставките за налагане на мярката „принудително довеждане“. Мярката принудително довеждане е приключила с придвижването на К. до Трето РУ, въпреки това жалбоподателя е оставен в управлението до сутринта. ВРП е прекратила досъдебното производство, по което е постановено довеждането, което налага извод, че всички ограничителни действия насочени към К. са незаконни. Моли да се отмени решението и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – полицейски орган, младши разузнавач при Трето Районно управление (РУ) при ОД на МВР – Варна, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и настоява за оставяне в сила решението на ВРС. Счита, че от събраните доказателства не е установено, че е налице задържане на К.. Окръжна прокуратура - Варна се представлява от прокурор З. З., който дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на Районен съд- Варна и пледира за оставянето му в сила. Административен съд - Варна, III-ти тричленен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. От фактическа страна ВРС е установил, че на 29.01.2024 г. срещу В. Н. К. е образувано досъдебно производство /ДП/ № 505/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. ДП било образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор при ВРП, за това, че на 02.10.2023г. В. Н. К. е потвърдил неистина в писмена декларация пред органите на Сектор „ПП“-ОД на МВР- Варна за удостоверяване на истинността на обстоятелства относно притежаване на СУМПС от друга държава членка на ЕС-престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Разследването се провеждало от ст. разследващ полицай при ОД на МВР-Варна Я. П.. В хода на разследването e установено, че за К. има отразен в регистъра на населението един адрес на територията на България- гр. Варна, [улица], на който адрес той не пребивава, като опитите на разследващия орган за призоваване на К. на този адрес не дали резултат. Призовките били върнати с докладна записка от 11.04.24г. на полицейски орган при Първо РУ-Варна. В нея било посочено, че при посещение на адреса там била установена лелята на К., която заявила, че той е регистриран на адреса, но не живее там. От последната органите на полицията се сдобили с телефонен номер на майката на К., като в разговор със същата последната посочила, че няма информация къде се намира синът й. На 30.04.2024 г. разследващ полицай П. изготвила искане до Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна за обявяване на общодържавно издирване /ОДИ/ на К. за нуждите на разследването по горепосоченото ДП и принудителното му довеждане при установяване и задържането му. Едновременно с това на същата дата полицай П. издала и постановление за принудително довеждане на обвиняем, в който вписала, че К. следва да бъда доведен принудително при нея. В постановлението разследващия полицай посочила, че К. е бил редовно призован за 17.04.24г. в 10:00ч. в Сектор „ПП“-Варна, но не се е явил за привличане и разпит в качеството на обвиняем за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Вписано било още, че той няма постоянно местоживеене. С телеграма № 11394/08.05.2024г. К. бил обявен на ОДИ от компетентните служби на МВР с мярка „Установяване на местоживеене“ и „Принудително довеждане“ при установяването му. На 13.05.2024 г., около 20:45 часа, на временен КПП, разположен на главен път Е-87, в района [населено място] до бензиностанция „Бенита“, посока гр. Варна, полицаи от ГПУ Варна- Г. и П. спрели за извършване на полицейска проверка л.а. „Ситроен“ черен на цвят с ДК № •••••, чешка регистрация, управляван от К.. От справките, извършени от полицейските органи, било установено, че К. е обявен за общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“ във връзка с разследване по ДП № 505/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК. Била осъществена връзка със заложителя на сигнала за издирване на К., като било потвърдено, че същият се издирва. На К. било обяснено, че е обявен на издирване с марка „принудително довеждане“, след което бил отведен в ГПУ, където не бил задържан на основание чл. 11, ал.6, т.1 от Инструкция 81213 - 78 / 24.01.2015 г. за задържане на лица в структурите на МВР. В ГПУ му бил извършен личен обиск на осн.чл.80 от ЗМВР, обективиран в протокол № 6100р -9001/13.05.2024 година. Предоставена му била за попълване и декларация за правата на задържано лице, в която К. посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, както и че не желае адвокатска защита от служебен защитник. Декларирал, че има здравословни проблеми /сърдечни проблеми/ и желае медицински преглед от лекар. Такъв преглед бил осъществен от екип на ЦСМП с лекар д-р Т., който в часовия интервал от 22:05ч. до 22:15ч. извършил преглед на К. в ГПУ -Морска администрация. За прегледа бил изготвен фиш №19794/13.05.24г., в който било вписано, че К. се оплаква от изтръпване на пръстите на ръцете и от сухота в устата. Прегледът дал заключение, че той е с нормално дишане и сърдечна честота 140/90, както и че при него е налице невростения. Травматични увреждания не били установени. След приключване на прегледа в ГПУ към 22:30ч. мл. оперативен дежурен при ГПУ издал Заповед за конвоиране №6100з-159/13.05.2024г. на К., след което същият бил отведен в Трето РУ-Варна, където с Разписка от 23:00ч. на 13.05.24г. той бил предаден от служителите на ГПУ и приет от мл. разузнавач при Трето РУ - ОД на МВР-Варна М. Ч.- дежурен в РУ. Били предадени и вещите на К.. При предаването присъствал свидетел А. Г.- мл.инспектор , който бил дежурен по това време на пост 1 в Трето РУ. От ответника по касационната жалба на К. било разяснено, че спрямо него има издадено Постановление за принудително довеждане от 30.04.2024 г. от ст. разследващ полицай Я. П. по ДП № 505/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -Варна и следва да остане в сградата на Трето РУ - Варна до пристигане на разследващия полицай за извършване на процесуално следствени действия. Касаторът не се възпротивил, след което бил настанен в приемната на Трето РУ, където бил поставен под постоянно наблюдение на дежурния на пост № 1 - А. Г.. На К. били върнати личните вещи, в т.ч. и мобилният му телефон, който той ползвал, докато изчаквал пристигането на разследващия орган. От събраните по делото доказателства въззивната инстанция установила, че К. не е отказал и по никакъв начин и не се е възпротивил да изчака пристигането на разследващия полицай за извършване на необходимите процесуални действия, като спрямо него не била издадена заповед за задържане по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и не бил въвеждан в помещения за задържани лица. На 14.05.24г., в часовия интервал от 09:30ч. до 10:15ч., ст. разследващ полицай Я. П. провела с В. Н. К., в присъствието на упълномощения му защитник адв.Г.Г., съответните действия по разследването — повдигане на обвинение, разпит на обвиняем и предявяване на материали, след което го освободила. С Писмо рег. № 819р 18108/14.05.2024 г. до началник Трето РУ - Варна, ст. разследващ полицай П. уведомила, че е отпаднала необходимостта от общодържавно издирване на В. Н. К. и отправила искане за снемането му от издирване. След приключване на разследването със заключително мнение на водещия разследването, с постановление от 30.05.2024г. прокурор от ВРП прекратил наказателното производство по ДП № 505/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -Варна на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК- поради недоказаност на обвинението. Постановлението било обжалвано от В. К., като с Определение № 1690/23.10.2025г. по ЧНД №3110/2025г. на ВРС, 2-ри състав било потвърдено. За да остави жалбата на К. без уважение, въз основа на горните факти, ВРС приел, че оставането му в сградата на III-то РУ на ОД на МВР – Варна за периода от 23:00ч. на 13.05.2024г. до 09:30ч. на 14.05.2024 г. не е на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Между страните в производството пред въззивния съд не е било спорно, че няма издадена заповед за задържането на К.. Прието е, че служителите на Гранична полиция са задържали лицето – касатор в настоящото производство в изпълнение на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 2, чл. 69, ал. 1 от ЗМВР вр. с чл. 4 и чл. 6 от същия закон, но не действията на тези органи са били предмет на производството пред районния съд. Прието е от съда, че след довеждането му в сградата на III-то РУ на ОД на МВР – Варна ответникът по касация е изпълнил задълженията си съгласно приложимата Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР – доведеното лице е вписано в книгата за пропускателния режим, отбелязан е номерът на телеграмата, с която е разпоредено принудителното му довеждане, отбелязани са и точните часове на влизане и напускане на сградата. Касаторът не е бил настанен в помещенията за задържане и след довеждането му са му върнати личните вещи, в т.ч. и мобилният му телефон, който той е използвал по време на престоя си в сградата на районното управление. Тези факти не са били спорни в производството пред първата инстанция. Установено е от съда, че К. не е възразил – нито вербално, нито с конклудентни действия, срещу довеждането му в сградата на III-то РУ и оставането му до идването на разследващия полицай Я. П. за провеждане на съответното процесуално действие по ДП № 505/ 2024 година. ВРС е посочил, че съгласно чл. 138 от НПК, разпитът на обвиняем се провежда през деня. Съдът е приел, че не е неоправдано нарушено правото на свободно придвижване на лицето за определен срок / 12 ч./ с оглед обществения интерес от срочно разследване на престъпление и изпълнение от органите на МВР на издадени в хода на ДП постановление за обявяване на лице за ОДИ и принудителното му довеждане. В подкрепа на този извод съдът е посочил и това, че К. не живее на известните на органите на МВР адреси в страната, а на посочения от него като постоянен адрес в националната база данни, не живее лице, което може да приема книжата за същия, което е станало причина и за обявяването на касатора за ОДИ, съответно случайното му установяване от органите на гранична полиция при инцидентна проверка на пътя. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил и доводите на В. К. относно целесъобразността на мярката като е посочил, че те биха имали отношение единствено при обжалване на самото постановление от 30.04.2024 г. по реда на чл. 200 НПК. В този смисъл, обстоятелството, че непосредствено след задържането на К. не са извършвани действия по разследването е ирелевантно. Формиран е извод, че в разглеждания случай е неприложима практиката на националните съдилища във връзка с описанието на основанието за задържане на лицето в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, както и Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България или Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на информация в наказателното производство, доколкото те се отнасят преди всичко за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което не съвпада с разглежданата хипотеза. След извършен анализ на доказателствата по делото от съда е обоснован извод, че от ответника по жалбата стриктно са спазени изискванията на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 година. Посочено е в мотивите на съдебното решение, че извършените от полицейските органи действия по задържането на К. са само и единствено в изпълнение на издаденото постановление за неговото принудително довеждане, което подлежи на оспорване по НПК, но подадената жалба не спира неговото изпълнение /чл. 202, ал. 1 от НПК/, поради което същите не могат да се квалифицират като фактически действия по смисъла на АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Постановлението на разследващ орган по чл. 199 от НПК, с което на оспорващия е наложена мярка "принудително довеждане" във връзка с образувано срещу него досъдебно производство, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. В този смисъл актът, от който е засегната правната сфера на лицето, е именно постановлението за принудително довеждане, което обаче не подлежи на оспорване по реда на АПК. Предвиденият в него специален ред за оспорване - чл. 200 от НПК, изключва приложението на АПК. Действията на полицейските органи по задържането му са именно в изпълнение на това постановление за принудително довеждане. В заключение съдът е приел, че в конкретния случай не е налице незаконно задържане на жалбоподателя /фактическо задържане от полицейски орган при III-то РУ при ОД на МВР гр. Варна, обективирано във волеизявление- издадена в устна форма заповед за задържане от М. Ч. - младши разузнавач при III-то РУ-Варна/ за посочения в жалбата период от 23:00ч. на 13.05.2024г. до 09:30ч. на 14.05.2024г., въз основа на което е обоснован извод за неоснователност на жалбата. При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните. Съдът не споделя доводите на касатора, че в хода на производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, на посочените в т.1 до т.7 основания. Според чл.74, ал.1 ЗМВР, при задържането на лицата по чл.72, ал.1 се издава заповед, като същата трябва да съдържа реквизитите, изброени в ал.2 на същата разпоредба. 3адържането по реда на чл.72 от ЗМВР се осъществява съгласно Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. „Задържани лица“ по смисъла на чл.4 от Инструкцията са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и реда на ЗМВР, а в чл.5, ал.1 са изброени помещенията, които се обособяват в структурите на МВР за наставяне на задържаните лица: помещения за задържане; специални помещения за задържане на непълнолетни лица и обслужващи помещения - помещения за водене на разпит, помещения за свиждане и срещи с адвокат, санитарно-хигиенни помещения, помещения за приемане на лица и обработка на документацията по задържане. За всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето, която се подписва от полицейския орган и от задържаното лице - чл.11, ал.1 от Инструкцията. По делото няма спор, че заповед по чл.72 ЗМВР спрямо К. не е издавана, същият не е вписван в книгата на задържаните лица, не е настаняван в обособените за задържане помещения на Трето РУ ОДМВР-Варна. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 Конституцията на Република България предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал. 3, изр. 1 – во от Конституцията единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност, постановява чл. 30, ал. 3, изр. 2 от Конституцията. В съответствие с член 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992 г. (обн. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.), в сила за Република България от 7 септември 1992 г. ("Европейска конвенция за правата на човека" – ЕКПЧ), всеки има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл. 5, § 2 - § 5 ЕКПЧ гарантират сбор от материалноправни права, свеждащи до минимум рисковете от произвол при лишаване от свобода. Т. е правото по член 5, § 2 ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си при задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко лишаване от свобода на всеки един етап. Настоящия съдебен състав не споделя доводите на ВРС, че не е налице незаконно фактическо задържане на К., тъй като извършените действия по задържането на жалбоподателя са в изпълнение на издадено постановление за принудително довеждане. Принудителното довеждане е мярка на процесуална принуда. Съгласно чл. 71, ал. 3 НПК - принудителното довеждане се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. Принудителното довеждане е процесуално-техническо действие за осигуряване на лице, например обвиняем, свидетел или др. пред съда или разследващия орган. То се изразява в съпровождане на лицето от мястото на което е установено до местонахождението на съответния разследващ орган или съд. При принудителното довеждане лицето се ограничава в придвижването си единствено за времето, необходимо за придвижването му до органа и за извършване на конкретното процесуално действие. От административния орган не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е следвало да бъде осигурен за явяване пред разследващ полицай, извън рамките на работното време, нито че са били извършени ПСД на 13.05.2024 г. по образуваното досъдебно производство, още по-малко да са извършвани действия, които да не търпят отлагане. От събраните по делото доказателства се налага извод, че действията с жалбоподателя по досъдебното производство са извършени в един доста по-късен от задържането му момент, едва на следващия ден на К. е повдигнато обвинение и е разпитан. От събраните по делото доказателства е установено, че от момента на довеждането на касатора в Трето РУ в 21 часа на 13.05.2024 г. до 9.30 часа на 14.05.2024 г. К. е „задържано лице" по смисъла на чл. 4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., тъй като е било ограничено правото му на свободно придвижване. Тези изводи се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства: свидетеля Г. сочи, че на К. е обяснено, че трябва да остане в полицейското управление. Разпореждането, че К. трябва да остане при полицейския служител Г. е било съобщено пред самия К.. В тази насока са и показанията на Н., който обяснява, че е получил съобщение от К., да не го чака, защото няма да го пуснат. Ограничаването на правото на придвижване на К. е осъществено при неспазване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Всички оплаквания в касационната жалба досежно липсата на основание за ОДИ, респ. нередовност на призоваването по досъдебното производство, са относими към законосъобразността на действията на разследващите органи, поради което оспорването на тези действия се извършва по специалния ред по НПК и не може да бъде предмет на контрол в настоящото производство. Задържането, предмет на настоящото съдебно производство, не покрива стандарта за законност и за непроизволност като основополагащи общи принципи при ограниченията на правото на свобода и сигурност. С оглед всичко гореизложено решението на ВРС следва да се отмени като неправилно, а фактическо задържане на К. от полицейски орган при Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна следва да бъде отменено. При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи д.т. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 444.83 евро. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Административният съд – Варна, трети тричленен състав