Решение № 72 от 17.4.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С определение № 4798 / 23.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3582/2025 г. по описа на ВКС е определен Апелативен съд – Велико Търново за компетентен да се произнесе по въззивна жалба на „Петрол Холдинг“ АД /в несъстоятелност/ против решение № 57/24.03.2025 г. по гр. д. № 323/2023 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

С решение № 57 / 24.03.2025 г. по гр. д. № 323/2023 г. по описа на Окръжен съд – Шумен е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от „Петрол Холдинг“АД /в несъстоятелност/, чрез постоянния синдик М. П. В., против Окръжен съд - Варна, иск за заплащане на сумата в размер на 8 851 666.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие нарушаване правото на Европейския съюз /чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС, във вр. с чл. 3 от ДЕС, във вр. с чл. 67 от ДФЕС, във вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС/.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Петрол Холдинг“ АД /в несъстоятелност/, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, като неправилно – незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че

първоинстанционният съд не бил разгледал изложените аргументи за извършени закононарушения от съдиите в ТО при ВОС, както и не се бил произнесъл относно нищожността на определение № 4630/06.11.2013 г. по т.д. № 2037/2013 г. и на определение № 4632/06.11.2013 г. по т.д. № 2087/2013 г., с които били направени групови отводи на съдии, в разрез с чл. 23 ГПК и чл. 46, ал. 4 от Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Тези определения били постановени от незаконен състав на съда, извън пределите на правораздавателната власт. Предвид това, въз основа на тях, нямало основание първоначално образуваните търговски дела да бъдат преобразувани и разгледани под нови номера в Гражданско отделение. В този смисъл гр.д. № 2037/2013 г. и гр.д. № 2087/2013 г. също били разгледани от незаконен състав на съда и постановените по тях съдебни актове излизали извън пределите на правораздавателната власт на съда и също били нищожни. Бил нарушен принципът на случайния подбор. Били нарушени също така и чл. 9 от Закона за съдебната власт, чл. 6, § 1. от ЕКЗПЧОС, чл. 13 „Право на ефективно средство за защита“ от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 67, ал. 1 от ДФЕС и чл. 47, ДЯЛ VI „ПРАВОСЪДИЕ“ от ХОПЕС. Останал неизяснен въпросът за действащите Правила за случайно разпределение на делата, действали към този минал момент в съда. Не била обследвана причинно-следствената връзка между постановяването на горепосочените съдебни актове и вписването на нов Съвет на директорите и изпълнителен директор на „Петрол Холдинг“ АД. Не била проследена и причинно-следствената връзка между действията на новия изпълнителен директор и вредите, настъпили в патримониума на ищцовото дружество, нито техният размер. Вследствие на което съдът достигнал до превратен извод, че липсвало нарушение на правото на ЕС и отказ от правосъдие.

Отделно от горното, са изложени съображения, че първоинстанционният съд не бил независим и безпристрастен, с доводи, че от една страна, председателят М. на Апелативен съд – Варна бил сред съдиите от ОС – Варна, участвали в отводите през 2013г., а от друга страна – едно евентуално бъдещо атестиране на окръжния съдия би се извършило от магистрати от Апелативен съд – Варна.

Искането до въззивния съд е да бъде обезсилено, като нищожно, обжалваното решение, като постановено от незаконен състав и делото да бъде върнато за разглеждане от друг окръжен съд, който е извън района на Апелативен съд - Варна. При условията на евентуалност, е направено искане решението да бъде отменено, като неправилно и делото да бъде върнато за разглеждане от друг окръжен съд, който е извън района на Апелативен съд - Варна, респ., да бъде решено по същество, като бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна – Окръжен съд - Варна, чрез председателя му, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита се за неоснователно възражението за нищожност на решението поради постановяването му от незаконен състав, по аргумент, че с нарочно определение на АС – Варна е бил определен ОС – Шумен да разгледа делото. Излагат се подробни съображения, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото не били установени предпоставките за ангажиране отговорността на Окръжен съд - Варна за нарушение на правото на ЕС, в частност на нормите на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно, да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание въззивникът „Петрол Холдинг“ АД /в несъстоятелност/, чрез процесуалния му представител, поддържа въззивната жалба по наведените в нея доводи. Подробно ги доразвива в депозирана писмена защита.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна Окръжен съд – Варна не изпраща представител. Депозира по делото молба, с която моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е:

валидно - постановено от надлежен орган на съдебната власт в надлежен състав, в писмена форма е и е подписано, а инкорпорираната в него воля на съда е ясна и разбираема;

допустимо - постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателните такива за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Неоснователно е оплакването на въззивника за нищожност на съдебното решение, като постановено от незаконен състав, поради нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. При незаконосъобразен отказ на съда да се отведе от разглеждане на делото, решението би било неправилно, а не нищожно /мотиви на т. 2 от ТР 1/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая не е осъществена и тази хипотеза. По делото липсват обективни данни, сочещи наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, които да са основание решаващият състав на Окръжен съд - Шумен сам да се отстрани от разглеждане на делото, доколкото не разглежда иск, насочен срещу съда, в който правораздава, поради което е неоснователно позоваването на въззивника на чл.7, ал. 2 ЗОДОВ, нито пък такова искане за отвод е отправяно към конкретния съдия – докладчик в хода на първоинстанционното производство. Фактите, че при една бъдеща евентуална атестация, съдията – докладчик от ОС – Шумен щял да бъде атестиран от комисия от съдии от Апелативен съд – Варна, чийто председател е съдия М., участвал в „груповите отводи“ като съдия в ОС – Варна, които се определят от ищеца като част от вредоносното деяние на този окръжен съд – ответник по делото, не представляват основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод, на който и да е съдия от състава на Окръжен съд – Шумен. Редът за атестиране на съдия е регламентиран в ЗСВ и в Наредба № 2/23.02.2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник – председател на съд. Предвиден е механизъм, гарантиращ поставянето на обективна оценка на оценявания магистрат - комплексната оценка на атестирания магистрат се изготвя от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при Съдийската колегия (СК) на ВСС и се приема с решение на СК на ВСС, подлежащо на обжалване пред ВАС. В своята дейност по атестирането КАК се подпомага от помощна атестационна комисия в състав от трима съдии и един резервен член (избрани на принципа на случайния подбор) от по – горестоящия съд на този, в който правораздава магистратът, т. е. помощната комисия има спомагателно значение, не и решаващо при изготвянето на атестацията и прави до КАК само предложение за оценка на атестирания. Оттук следва, че посочената във въззивната жалба възможност за каквато и да е форма на зависимост на съдията – докладчик по делото по линия „бъдеща атестация“ от Апелативен съд – Варна и по – конкретно от неговия председател, не почива на обективни дадености и на нормативно разписаните правила за провеждането на атестационната процедура.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от „Петрол холдинг“АД /в несъстоятелност/, чрез постоянния синдик М. П. В., против Окръжен съд - Варна, за заплащане на сумата в размер на 8 851 666,70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие нарушаване правото на Европейския съюз /чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС, във вр. с чл. 3 от ДФЕС, във вр. с чл. 67 от ДФЕС, във вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС/.

В исковата молба ищецът „Петрол Холдинг“АД /в несъстоятелност/, чрез М. П. В. - постоянен синдик, твърди, че „Петрол Холдинг“АД било холдингово дружество, в чиято структура се намирали множество дружества с различна дейност, три от които: „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД, „Франсис Резидънс“ ЕООД и „Морско Казино“ ЕАД. На 26.02.2009 г. „Петрол Холдинг“АД сключило с ТБ „Инвестбанк“АД договор за кредитна линия с № 007/2009 г., като за обезпечаване на задълженията си по него, учредило договорна ипотека в полза на банката върху недвижими имоти, собственост на дъщерни дружества, с нотариален акт за учредяван на договорна ипотека върху недвижим имот № 62, том I, peг. № 1781, дело № 62/2009 г. от 05.03.2009г. на нотариус с peг. № 335. Банковият кредит бил обслужван от кредитополучателя до края на 2013 г., като през януари 2014г. акциите на „Морско Казино“ ЕАД послужили за погасяване на задължения на холдинговото дружество и напуснали неговия патримониум.

Ищецът твърди още, че на 03.05.2011 г. били „взети“ на извънредно общо събрание на акционерите /ИОСА/ на „Петрол Холдинг“АД следните решения:

• промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ 22А на гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ 112;

• заличаване на О. Т. като законен представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д. Е. на негово място;

• заличаване на М. В. С., С. М. К. и О. Т. Т. като членове на Съвета на директорите и вписването на К. А., Ц. И. Д. и М. Т. Б. на тяхно място;

• обявяване на изменен устав на „Петрол Холдинг“АД.

На 11.06.2011 г. били подадени в ТР заявления, обр. А5, вх.№ 20120611163405, обр. Г1, вх. № 20120611170326 и обр. Ж1, вх. № 20120611171455 за вписване на горепосочените промени.

На 12.06.2012 г. по искова молба на М. В. С. срещу „Петрол Холдинг“ АД, с която били оспорени решенията, взети на извънредното ОС на акционерите на „Петрол Холдинг“ АД от 03.05.2011г., било образувано търг. д. № 1621/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С влязло в законна сила на 17.04.2018 г. решение № 187/14.03.2018 г. по търг. д. № 1621/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна било прието за установено, че обективираните в Протокол от извънредно oбщо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг“ АД № 0305а с дата 03.05.2011 г. решения били нищожни, като липсващи /невзети/.

При наличие на предпоставката на чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно висящността на горепосоченото търговско дело, М. В. С., в качеството на акционер в „Петрол Холдинг“АД, подал молба за спиране на вписванията в ТР по заявления, обр. А5, вх.№ 20120611163405, обр. Г1 вх. № 20120611170326 и обр. Ж1 вх. № 20120611171455. По молбата било образувано търг. д. № 1623/2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна, като с постановено по същото определение № 2957/12.06.2012 г. било спряно регистърното производство по вписване на исканите промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, до приключване на производството по търг. д. № 1621/2012 г.. С определение № 1091/15.03.2013 г. по търг. д. № 1623/2012г. по описа на ОС - Варна, съдът отменил собственото си определение № 2957/12.06.2012 г. за спиране на производството пред ТР за вписване по партидата на „Петрол Холдинг“ АД по горепосочените заявления.

На 18.03.2013 г. бил постановен отказ № 20120611163405 на длъжностното лице по регистрацията при ТР към АВ за вписване обстоятелствата, заявени със заявления, обр. А5, вх. № 20120611163405, обр. Г1, вх. № 20120611170326 и обр. Ж1. вх. № 20120611171455. Срещу отказа била подадена жалба от Д. Е., в качеството му на заявител и на 25.03.2013 г. било образувано търг. д. № 554/2013 г. на ОС - Варна, като с решение № 346/15.04.2013 г. по същото бил потвърден обжалвания отказ. Решението било обжалвано и потвърдено с решение № 139/20.05.2013 г. по в.ч.т.д. № 287/2013г. на Апелативен съд – Варна.

Ищецът твърди, че в разрез с разпоредбите на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ двете съдебни решения не били вписани в ТР по партидата на „Петрол Холдинг“ АД.

Твърди още, че били правени многократно опити за вписване в ТР на решенията, взети на въпросното извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 03.05.2011г., като всички регистърни производства били спрени до приключване с влязло в сила решение на търг. д. № 1621/2012 г. по описа на ОС - Варна.

В исковата молба се сочи също така, че въпреки силата на пресъдено нещо на решение № 346/15.04.2013 г. по търг. д. № 554/2013г. на ОС - Варна по отношение на решенията, взети на извънредното ОСА от 03.05.2011г., на 23.10.2013 г. в Търговския регистър, от името на „Петрол Холдинг“ АД, за пореден път от страна на Д. Е., чрез адв. К., били подадени заявления: обр. А5, вх. № 20131023165000 и обр. Г1, вх.№ 20131023171039, с което били заявени за вписване решенията, взети на извънредното ОС от 03.05.2011 г..

По този начин, според ищецът, била налице хипотезата на чл. 75, ал. 2 ТЗ, а именно нищожност на заявените решения, поради противоречието им с влязлото в сила решение по търг. д. № 554/2013 г. по описа на ОС - Варна, което не било вписано по партидата на дружеството в противоречие с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

На 24.10.2013г. била подадена молба от М. В. С., в качеството на акционер в „Петрол Холдинг“ АД, до Окръжен съд - Варна с искане за спиране на вписванията в ТР по заявления, обр. А5, вх. № 20131023165000 и обр. Г1, вх.№ 20131023171039, поради наличието на висящия спор между страните по търг. д. №1621/2012 г. на ОС – Варна. Първоначално било образувано търг. д. № 2037/2013г., като ОС - Варна не се произнесъл незабавно по смисъла на чл. 536, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, а започнала поредица от отводи на всички съдии от Търговско отделение при ВОС, приключила с определение от 08.11.2013 г., с мотиви, че в Окръжен съд – Варна били висящи търг. д. № 2019/13г. и търг. д. № 2037/13г., с предмет на разглеждане искане по чл.19, ал.5 ЗТР, както и търг.д. № 2087/13г. и търг.д. № 2088/13г., с предмет на разглеждане жалба по чл. 25 ЗТР. Във връзка със същите била постъпила молба с вх. № 1510/2013г. от адв. И. К. с искане за отвод на всички съдии от Търговско отделение при ОС - Варна поради изразени съмнения в предубеденост и негативно отношение към клиентите й Д. Е. и А. М.. По посочените четири търговски дела отвод си били направили всички съдии от ТО при ВОС.

Впоследствие търг. д. № 2037/13г. било разпределено за разглеждане в Гражданско отделение и било образувано под № 3322/2013г., като отново липсвало незабавно произнасяне по смисъла на чл. 536, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Вместо това, последвали на 11.11.2013 г. отвод на съдия С., на 12.11.2013г. отвод на съдия Д., на 13.11.2013 г. отвод на съдия В. и на 13.11.2013 г. за съдия- докладчик била определена съдия Д. Х..

Паралелно, докато се развивали производствата по отвод в продължение на двадесет дни - от подаване на молбата на М. В. С. на 24.10.2013 г. до 13.11.2013 г., на 28.10.2013 г. били постановени отказ № 20131023165000 и отказ № 20131023171039 на длъжностното лице по регистрацията при ТР за вписване на обстоятелства, заявени със заявления обр. А5, вх. № 20131023165000 и заявление обр. Г1, вх. № 20131023171039. Против постановените откази, на 29.10.2013 г. била подадена жалба от Д. Е., в качеството му на заявител и било образувано гр.д. № 3323/2013г. на ОС - Варна, със съдия - докладчик Д. Х.. С решение № 2326/13.11.2013г. по това дело /неподлежащо на обжалване/ били отменени горепосочените отказ № 20131023165000 от 28.10.2013 г. и отказ № 20131023171039 от 28.10.2013 г. на длъжностното лице по регистрацията при ТР, като било постановено да бъдат вписани исканите промени по партидата на „Петрол Холдинг“ АД, които били вписани в ТР на 13.11.2013г, а именно: вписан бил нов състав на СД, нов Устав, нов адрес на управление на дружеството и нов изпълнителен директор - Д. Е..

Едва след това, отново на 13.11.2013 г., с определение без номер, било прекратено производството по гр. д. № 3322/2013 г. на ВОС, образувано по молба на М. С., с мотиви, че спиране на охранително производство се допускало само, докато същото е висящо, но не и след завършване на фактическия състав - вписване и обявяване на заявените промени по заявление обр. А5, вх. рег.№0131023165000 от 23.10.2013г. и обр. Г1, вх. рег. № 20131023171039 от 23.10.2013 г..

Твърди се, че всички съдии от ТО на ОС – Варна били нарушили чл. 536, ал.3 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

На 28.11.2013г. била подадена искова молба от М. В. С., в качеството на акционер в „Петрол Холдинг“ АД, до ОС – Старта Загора с правно основание чл. 29 ЗТР за установяване за несъществуващи, вписаните по партидата на „Петрол Холдинг“ АД, обстоятелства въз основа на цитираните по – горе решения на Общото събрание на акционерите и Съвета на директорите на дружество от 03.05.2011 г.. Било образувано търг. д. № 366/2013 г. по описа на ОС – Стара Загора, като с протоколно определение от 24.11.2014 г., производството по делото било спряно по искане и на двете страни до приключване с влязло в сила решение на спора по търг. д. № 1621/2012г. на ОС - Варна.

На 18.03.2014 г. било проведено заседание на СД на „Петрол Холдинг“ АД в състав: Д. Е. - председател на СД, К. А. - член на СД, Ц. И. Д. - член на СД и М. Т. В. - член на СД, на което били взети следните решения: 1/ Констатиране невъзможността на „Петрол Холдинг“ АД да получи достъп до всякакви счетоводна, деловодна, банкова и каквато и да е друга информация и документация на дружеството; 2/ Констатиране невъзможността на „Петрол Холдинг“ АД да изпълнява изискуемите си задължения, породени или отнасящи се до търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност и задължения по частни държавни вземания; 3/ отправяне на уведомление до кредитора „НЮ КО ЗАГОРА“ ЕООД, представлявано от управителя Ц. И. Д., че „Петрол Холдинг“ АД е във фактическа неплатежоспособност и не е в състояние да плаща задължението си към него. На 19.03.2014г. „НЮ КО ЗАГОРА“ ЕООД, представлявано от управителя Ц. И. Д., подало молба до ОС – Стара Загора за откриване на производство по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД, било образувано търговско дело /несъстоятелност/ № 83/2014г. по описа на ОС – Стара Загора и с решение № 314/25.10.2016 г. дружество било обявено в неплатежоспособност и по отношение на него било открито производство по несъстоятелност. Преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, били наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ, като с определение № 389/20.03.2014 г. бил назначен временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ - Стефан Стоянов Георгиев, а с определение № 631/13.05.2014г. бил назначен втори временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ - Боривой Миланов.

Ищецът твърди още, че вписаният по партидата на „Петрол Холдинг“ АД нелегитимен състав на Съвета на директорите взел решения, с които променил управителите на дъщерните му дружества „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД и „Франсис Резидънс“ ЕООД, което повлияло съществено и пагубно на дейността им, както следва:

Посочени са в исковата молба няколко смени на управителите на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД с решения на СД на „Петрол Холдинг“ АД, последното като едноличен собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност. Така с решение № 241/31.03.2017 г. по търг. дело № 1379/2016 г. на ОС - Варна, обявено по партидата на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД с вписване № 20170404154537, било открито производство по несъстоятелност на дружеството, с начална дата на неплатежоспособност - 26.01.2017 г., постановено било прекратяване на дейността на дружеството и на основание чл. 632 ТЗ, производството по делото било спряно. Твърди се, че пагубно за състоянието на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД било управлението на А. С. К., избран за управител с решение от заседание на СД на „Петрол Холдинг“ АД, обективирано в Протокол № 1301/13.01.2015г., с което бил освободен, като управител, О. П.. К. бил управителят, продал единствения актив на дружеството, източник на търговската му дейност, на занижена цена.

Сочи се в исковата молба, че с решение от 03.12.2013г. на СД на „Петрол Холдинг“ АД, последното като едноличен собственик на капитала на „Франсис Резидънс“ ЕООД, бил сменен също управителят на последното, като бил избран А. С. К.. След тази смята дружеството фактически преустановило търговската си дейност. Така с решение № 94/06.02.2017 г. по търг. дело № 1410/2016 г. на ОС - Варна било открито производство по несъстоятелност на „Франсис Резидънс“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност - 26.01.2017 г., постановено било прекратяване на дейността на дружеството и на основание чл. 632 ТЗ, производството по делото било спряно.

След вписване на нелегитимния Съвет на директорите на „Петрол Холдинг“ АД, задълженията по договора за кредитна линия с № 007/2009г. не се изпълнявали, поради което същият бил обявен за предсрочно изискуем. Банката предприела действия по принудително изпълнение по изп.д. № 20147180800743 на ЧСИ с № 718, като към 12.12.2014 г. общият размер на задължението по изпълнителното дело възлизал на сумата от 3 470 423. 32лв.. По изпълнителното дело били насрочени публични продани на имотите, апортирани в дъщерните дружества, които не се провели, тъй като изпълнителното дело било спряно с акт на съда по несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД.

Формално и привидно, с цел удовлетворяване на кредитора „Инвестбанк“ АД, нелегитимният състав на СД на „Петрол Холдинг“ АД и неговите представители пред трети лица, както и нелегитимният управител на „Франсис Резидънс“ ЕООД и „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД - А. К., предприели редица действия, увреждащи интересите на кредиторите на несъстоятелния холдинг. Подробно са описани в исковата молба извършените продажби на недвижими имоти, собственост на тези две дъщерни дружества, като се твърди, че са били продадени на по – ниски цени.

В обобщение, се твърди, че сумите от продажбите на имотите послужили са погасяване на дълга към „Инвестбанк“ АД по изпълнително дело № 20147180400743, като същото било прекратено на 21.03.2015 г. Управителят А. К. не изпълнил задълженията за внасяне на ДДС по сделките, и по този начин двете дружества изпаднали в неплатежоспособност и по отношение на тях били открити производствата по несъстоятелност, посочени по - горе.

С извършените продажби на свободния пазар на гореописаните имоти, управителят А. К., избран от нелегитимния СД на „Петрол Холдинг“ АД, увредил във висока степен интереса на двете дъщерни дружества, както и на самия холдинг, тъй като посредством тези сделки се стигнало до пълно разпореждане с недвижимото им имущество, като били отчуждени единствените им активи, чрез които са осъществявали търговската си дейност. Тези действия били извършени в разрез с разпоредбите на ТЗ, без необходимото съгласие на синдиците на „Петрол Холдинг“ АД, като по този начин били ощетени всички кредитори на несъстоятелното дружество.

Поради гореизложеното, ищецът претендира, че е претърпял реална имуществена вреда в размер на 8 851 666,70 лева, като отговорността на ответника ОС – Варна обобщава, че се изразява в следното:

С решение № 2326 от 13.11.2013 г. по търг. д. № 3323/2013г. на ОС – Варна, със съдия – докладчик Д. Х., били отменени откази на ДЛР при ТР към АВ № 20131023165000 от 28.10.2013 г. за вписване на промени на обстоятелства по заявление, образец № А5, вх. № 20131023165000 от 23.10.2013г. и № 20131023171039 от 28.10.2013 г. за вписване на промени на обстоятелства по заявление, образец № Г1, вх. № 20131023171039 от 23.10.2013г., като било постановено вписване на исканите промени, по отношение на които вече имало влязло в сила решение по търг. д. № 554/2013г. на ОС - Варна. Едновременно с това, с постановяването на определение от 13.11.2013г. по гр.д. № 3322/2013г. на ОС - Варна и всички предшестващи го определения за отвод било нарушено правото на Европейския съюз, а именно чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС- право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, сочещ, че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия (ал.1); че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон (ал.2), както и чл. 3 от ДЕС, който гласи, че Съюзът предоставя но своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността. Посочените норми от правото на ЕС били взаимствани от чл. 13 от КЗПЧОС, който бил залегнал и в конституционната уредба на Р България, а именно, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

В случая, с определение от 13.11.2013 г. по гр. д. № 3322/2013г. съдия Д. Х. не спряла регистърното производство, поради това, че вече била отменила отказа на АВ и вече била постановила вписване на заявените обстоятелства с решение № 2326 от 13.11.2013г. по търг. д. № 3323/2013г. Постановяването на това решение било станало възможно благодарение на поредицата от отводи на съдии при Търговско и Гражданско отделение при ВОС. По този начин били заобиколени и нарушени разпоредбите на чл. 536, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, което по своята същност представлявало отказ от правосъдие.

По отношение на решенията, взети на 03.05.2011г. от извънредното общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг“ АД било постановено решение № 346/15.04.2013 г. по т.д. № 554/2013г. на ВОС, но съдът не бил изпълнил служебното си задължение да го впише в АВ - ТР по партидата на дружеството. Така останало „невидимо“, решението не било съобразено при образуване на гр. д. № 3323/2013 г. по описа на ВОС, чийто краен акт всъщност представлявал вредоносното действие, извършено от ВОС. Безспорно се касаело за „достатъчно съществено“ нарушение, доколкото съдия Х. била запозната с двете производства, едното - с искане за спиране на регистърно производство - образувано по- рано и другото - с искане за отмяна на отказ и съответно вписване на обстоятелствата. Въпреки това и против всякаква логика, съдът се бил произнесъл по искането за спиране, след като се произнесъл по вписването на обстоятелства, предмет на регистърното производство.

От постановяване на решение № 2326 от 13.11.2013 г. по гр. д. № 3323/2013 г. по описа на ОС – Варна до установяване нищожността на решението за промяна на състава на СД с решение № 187 от 14.03.2018 г. по т. д. № 1621/2012 г. по описа на ОС - Варна, ищцовото дружество било претърпяло вреди, изразяващи се в загубата на стойността на дружествените дялове от капиталите на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД и „Франсис Резидънс“ ЕООД.

Стойността на дружествените дялове на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД към 13.11.2013г., съобразно нетната стойност на активите, представляваща разликата между актива на баланса (ДМА, други нематериални активи и краткотрайни материални активи) и пасива на баланса (задължения, без собствен капитал, резерви, финансов резултат и приходи за бъдещи периоди от финансирания) по ГФО за 2013 г., възлизала на 6 081 000 лева.

Стойността на дружествените дялове на „Франсис Резидънс“ ЕООД към 13.11.2013г., изчислена съобразно нетната стойност на активите, представляваща разликата между актива на баланса (ДМА, други нематериални активи и краткотрайни материални активи) и пасива на баланса (задължения, без собствен капитал, резерви, финансов резултат и приходи за бъдещи периоди от финансирания) по ГФО за 2012 г., възлизала на 4 604 000 лева.

От сбора на стойностите на дружествените дялове на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД и „Франсис Резидънс“ ЕООД се приспадало покритото задължение по изп. д. № 20147180800743 в размер на 1 833 333,30 лева, като размерът на вредите възлизал на 8 851 666,70 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, във връзка с чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС, във вр. с чл. 3 от ДЕС във вр. с чл. 67 от ДФЕС във вр. с чл. 13 от КЗПЧОС, ищецът Петрол Холдинг“ АД /в несъстоятелност/ претендира Окръжен съд – Варна да му заплати претърпените имуществени вреди в размер на 8 851 666,70 лева, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Окръжен съд – Варна, чрез председателя си, оспорва предявения иск и го счита за недопустим и при условията на евентуалност – за неоснователен. Недопустимостта обосновава, позовавайки се на обективен и субективен идентитет между настоящото производство и по-рано образуваното пред ОС - Бургас /гр.д. № 608/2023г. по описа на БОС/, прекратено и препратено по подсъдност на ОС- Разград, където било образувано под №270/2023г./, както и поради липса на доказателства за овластяване на синдика да води такъв иск и поради нередовност на исковата молба. Неоснователността на иска извежда, от една страна: от редакцията на разпоредбата на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, от която било видно, че вписването не се извършва от съда, а от регистьрния орган, поради което и твърдението за нарушение поради невписване се явявало несъстоятелно. На вписване подлежали актовете в случаите, когато това било предвидено със закон, а решението на съда по жалба по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, с което се потвърждавал отказа на ДЛР, не било сред предвидените такива. Това се установявало от чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ / редакцията към ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 01.01.2012г./, съгласно който при отмяна на отказа, съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Аргумент за горното била и разпоредбата на чл.19, ал.6, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ. Противно на твърденията на ищеца, въпреки липсата на задължение за изпращане на потвърдителното отказа на ДЛР решение, това било сторено от ВОС на 30.05.2013г.. Несъстоятелно се явявало и твърдението, че произнасянето по търг. д. № 554/2013г. с влязло в сила решение съставлявало пречка за последващо произнасяне с оглед формирана сила на пресъдено нещо. Несъстоятелно се явявало и твърдението за допуснато нарушение от страна на ВОС, свързано с прекратяване на производството по гр. д. № 3322/2013г. на ВОС, доколкото делото било разпределено на съдията - докладчик на дата 13.11.2013г. в 14:49:18 ч., което разпределение по време следвало, както датата на разпределение на делото по жалба на Д. Е. срещу отказа на АВ /гр.д. № 3323/2013 год./, така и датата на произнасяне по него с решение и неговото обявяване - 13.11.2013г. в 08:43:01 ч.. Неоснователно било и оплакването относно неоправдано забавяне на произнасянето, тъй като направените отводи на съдиите от ТО и ГО при ВОС, довели до преразпределение на гр. д. №3322/2013г. по описа на ВОС, били в изпълнение на тяхното задължение по чл.22, ал.1, т. 6 ГПК и именно с цел обезпечаване правото на справедлив и безпристрастен процес. Обстоятелството, че личната преценка на определените съдии за наличието на основания за самоотвод била довела до фактическо преразпределение на делото, не се явявало основание за възприемане на горното като нарушение. Липсвала и разпоредба, задължаваща определеният съдия да се произнесе незабавно по сезиралата го молба, а позоваването на разпоредбата на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ се явявало несъстоятелно, доколкото адресат на предвидените в нея задължения за незабавно произнасяне бил не съдът, а регистърният орган. Липсвал осъществен деликт от съда при произнасяне по искането за спиране и по жалбата срещу постановените откази на АВ, по които съдът е постановил процесните съдебни актове, които действия да са нарушили правото на ЕС и да обуславят отговорността на Варненски окръжен съд за евентуално претърпените от ищеца вреди, като излага подробни съображения в тази насока, като цитира практика на СЕС и българските съдилища. Поради липса на първата предвидена предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно липсата на нарушение на правото на ЕС, искът се явявал неоснователен.

Ответникът оспорва и наличието на причинна връзка между твърдените, като претърпени, вреди от ищеца и действията на съдии при Варненски окръжен съд. Управлението на дадено дружество, разпореждането с неговото имущество не е и не би могло да бъде резултат от правораздавателна дейност, като в регистърното производство съдът не преценявал професионалния капацитет или годността на избрания персонален състав на органа на управление на дружеството, респективно на неговия изпълнителен директор/управител, за да осъществява добро и ефективно управление на дружеството. Разпореждането с активите на дружествата се дължало на управленчески решения и при така въведените изявления за оспорване на еквивалентността на престациите били налице правни възможности за атакуване действителността на сключените сделки и евентуално търсене на отговорност на сключилия ги, или на непротивопоставилия им се синдик, които се преследвали по друг ред, а не чрез иск срещу държавата.

Ответникът релевира и възражение за изтекла погасителна давност, доколкото вземането за обезщетение на вреди, чрез иск, било погасено по давност - твърдените вреди били настъпили за период от 13.11.2013г. до 17.04.2018г.. и доколкото претенцията за обезвреда била вследствие на твърдяно нарушение на правото на ЕС, допуснато от съда при постановяване на неговите актове, то началният момент, от който течала давността, бил 13.11.2013г.. Независимо от това, който и момент да приемел съдът за реалното настъпване на вредите - дали постановяване на вписването на промените въз основа на акта на съда /13.11.2013 г./, дали разпореждането с посочените активи, дали изпадането на дружествата в несъстоятелност, или от момента на влизане в сила на решението, с което вписаните решения били приети за нищожни /17.04.2018г./, то при всички положения правото на иск било погасено по давност към момента на подаване на исковата молба в съда. В евентуалност, изразява и становище за недоказаност на претендираните вреди по основание и размер.

В първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, ищецът уточнява и допълва исковата си молба, като твърди, че „груповите отводи“ по търг. д. № 2037 (преобразувано като гр. д. № 3322/2013 г.) и по търг. д. № 2087/2013 г. (преобразувано като гр.д. № 3323/2013 г.) по описа на ОС – Варна били извършени в нарушение на чл. 46 от Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища и чл. 9 ЗСВ, което довело до нарушаване на принципа на случайния подбор и на поредността на постъпването на жалбите, а оттам и до незаконосъобразност на постановените крайни съдебни актове по тези две дела, което представлявало отказ от правосъдие и било нарушено правото на справедлив и безпристрастен съд, прокламирано в чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, се доказва от събраните писмени доказателства и вписвания в ТРРЮЛНЦ и не е спорна между страните, а именно:

„Петрол Холдинг“ АД /в несъстоятелност/ е холдингово дружество, с множество дъщерни дружества, три от които са „Варна Бизнес Сървисиз” ЕООД, „Франсис Резидънс” ЕООД и „Морско Казино“ ЕАД.

От Протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг“ АД № 0305а/03.05.2011 г. (л.179 и сл. от гр. дело № 774/2023г.) се установява, че на 03.05.2011 г. е било проведено ОС, на което са присъствали акционерите Д. Е. и А. М., притежаващи общо 262 500 броя акции, представляващи 52,5 % от акциите с право на глас и с единодушие са били приети следните решения:

• по т. 1 от дневния ред – решение за предявяване на иск срещу М. В. С. за причинени вреди на дружеството; за освобождаване на М. В. С. като член на СД и избиране на негово място на А. К., и упълномощаване на Д. Е. да заяви за вписване промените в ТР или да упълномощи адвокат за това;

• по т. 2 от дневния ред – решение за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, както следва: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ 112;

• по т. 3 от дневния ред – решение за промени в Устава на дружеството;

• по т. 4 от дневния ред – решение за промени в Съвета на директорите – освобождаване, като членове на СД, на С. М. К. и О. Т. Т. и избиране на тяхно място за членове на СД на Ц. И. Д. и М. Т. Б..

Отложено е гласуването по останалите три точки от дневния ред.

От Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Петрол Холдинг“ АД № 0305а / 03.05.2011 г. (л.183 и сл. от гр. дело № 774/2023г.) се установява, че на 03.05.2011 г. е било проведено заседание на СД, на което са присъствали Д. Е., А. М. и А. К., които с единодушие са приели решение за оттегляне овластяването на О. Т. Т., като изпълнителен директор на дружеството и са избрали Д. Е. на негово място – за изпълнителен директор, който да представлява дружеството и да заяви за вписване в ТР на тази промяна, а за заместник – председател на СД са избрали А. М..

По делото не са спорни множеството заведени дела от акционерите тогава в „Петрол Холдинг“ АД - М. С. и Д. Е., във връзка с горепосочените решения, взети на 03.05.2011 г., за които са събрани писмени доказателства, както следва:

По искова молба, подадена от М. В. С. срещу „Петрол Холдинг“ АД, с която са били оспорени решенията, взети на извънредното общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг“ АД от 03.05.2011г., е било образувано търг. д. № 1621/2012 г. по описа на ОС – Варна и с постановеното по това дело решение от 14.03.2018г., при признание на иска, на основание чл. 237, ал.1 ГПК (л. 240 от гр. дело № 774/2023г.), влязло в законна сила на 17.04.2018г., е прието за установено по реда на чл. 124, ал.1 ГПК, че обективираните в Протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг АД №0305а с дата 03.05.2011г., решения са нищожни, като липсващи /невзети/.

Не е спорно, че горепосочените решение на ОС и СД на „Петрол Холдинг“ АД от 03.05.2011 г. са били заявени за вписване в ТР със заявления, обр. А5, вх.№ 20120611163405, обр. Г1, вх. № 20120611170326 и обр. Ж1, вх. № 20120611171455.

По молба, подадена от М. В. С. до Окръжен съд – Варна е било поискано спиране на вписванията в ТР по горепосочените заявления и с определение № 2957/12.06.2012 г. по търг.д. № 1623/2012г. по описа на ОС – Варна е било спряно регистърното производство пред ТР, до приключване на производството по търг. д. № 1621/2012г. (л.242 - 243 от гр. дело № 774/2023г.). С определение №1091/15.03.2013 г. по търг. д. № 1623/2012г. (л.244-248 от гр. дело № 774/2023г.), на основание чл. 253 ГПК, ОС – Варна е отменил собственото си определение № 2957/12.06.2012 г., с което е било спряно производството пред ТР за вписване по партидата на „Петрол Холдинг“ АД на промените, заявени с горепосочените заявления.

На 18.03.2013г. е бил постановен отказ № 20120611163405 на длъжностното лице по регистрацията при ТР за вписване на заявените със заявление, обр. А5, вх. № 20120611163405, промени в СД и представителството на „Петрол Холдинг“ АД (л.249 и сл. от гр. дело № 774/2023г.). Видно от вписванията в ТР на същата дата са били постановени и откази на ДЛР при ТР към АВ и по заявленията, обр. Г1, вх. № 20120611170326 и обр. Ж1, вх. № 20120611171455. Срещу отказ № 20120611163405 и отказ № 20120611170326 на ДЛР е била подадена жалба от Д. Е., по която е било образувано търг. д.№ 554/2013г. по описа на ОС - Варна. С решение № 346/15.04.2013 г. по търг. д.№ 554/2013г. по описа на ОС – Варна (л. 252 - 257 от гр. дело № 774/2023г.) са били потвърдени отказ № 20120611163405 от 18.03.2013 г. за вписване на промени на обстоятелства по заявление, обр. № А5, вх. № 20120611163405, по партидата на „Петрол Холдинг“ АД и отказ № 20120611170326 от 18.03.2013 г. за вписване на промени на обстоятелства по заявление, обр. № Г1, вх. № 20120611170326, за обявяване в ТР по партидата на „Петрол Холдинг“ АД. Решението е било обжалвано от Е. и потвърдено с решение № 139/20.05.2013 г. по в.ч.т.д. № 287/2013 г. по описа на Апелативен съд – Варна (л. 258 – 260 от гр. дело № 774/2023г.).

Не е спорно, а и това е видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Петрол Холдинг“ АД, че горепосочените решение на ОС и СД на „Петрол Холдинг“ АД от 03.05.2011 г. са били отново заявени за вписване в ТР със заявления: обр. А5, вх. № 20131023165000 и обр. Г1, вх.№ 20131023171039.

Видно от материалите по приложения заверен препис на гр. д. № 3322/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна:

На 24.10.2013 г. М. В. С., в качеството на акционер в „Петрол Холдинг“ АД, е подал до ОС – Варна искане за спиране на вписванията в ТР по заявления, обр. А5, вх. № 20131023165000 и обр. Г1, вх. № 20131023171039, до приключване на посоченото по – горе търг. д. № 1621/2012 г. на описа на ОС – Варна. Образувано е било търг.д. № 2037/2013г. по описа на ОС - Варна. С допълнителна молба от същата дата, С. е поискал изключване от предстоящото разпределение на делото на петима съдии (л. 125 - 126 от заверения препис на делото). На 24.10.2013 г. е било извършено разпределение на делото на съдия Ж. М., която с нарочно определение се е отвела от разглеждането му, след което са последвали отводи, с отделни определения за това, на още осем съдии от Търговско отделение на ОС – Варна, избирани последователно за докладчици по делото, чрез системата за случайно разпределение на делата, както следва: на 28.10.2013 г. – отвод на съдия Р., на 29.10.2013 г. – отвод на съдия Н., на 31.10.2013 г. – отвод на съдия Т., на 31.10.2013 г. – отвод на съдия Й., на 04.11.2013 г. – отвод на съдия Д., на 04.11.2013г. – отвод на съдия Х., на 05.11.2013г. – отвод на съдия Д., на 06.11.2013г. – отвод на съдия Д. М., след което делото е било разпределено на съдия М.. В определение от 06.11.2013 г. по търг. д. № 2037/2013 г. по описа на ОС - Варна са обективирани отводи на всички съдии от Търговско отделение, вкл. на отвелите се по - рано от разглеждане на същото дело съдии с мотиви, че пред ОС – Варна са висящи четири дела - търг.д. № 2019/13г. и търг.д. № 2037/13г., с предмет на разглеждане искане по чл.19, ал.5 ЗТР, както и търг. д. № 2087/13г. и търг. д. № 2088/13г., с предмет на разглеждане жалба по чл. 25 ЗТР, и предвид молба с вх. № 1510/2013г. на адв. И. К. с искане за отвод на всички съдии от Търговско отделение при ОС – Варна, поради изразени съмнения в предубеденост и негативно отношение към клиентите й Д. Е. и А. М.. Поради това, т. д. № 2087/2013 г. е било изпратено на разпореждане на зам. председателя на Гражданско отделение при ОС - Варна, съгласно заповед № РД-1015/07.11.2013г. на зам. председателя на ВОС и делото е било преобразувано като гражданско дело с номер № 3322/2013г.. С протокол за избор на докладчик от 08.11.2013г., за такъв е бил избран съдия С. (л. 64 от гр. дело № 323/2023г., том I). На 11.11.2013 г. е било постановено определение за отвод на съдия С., на 12.11.2013г. е последвал отвод на съдия Д. и на 13.11.2013 г. - отвод на съдия В.. Видно от Протокол за избор на докладчик от 13.11.2013г., в 14:49 ч., за съдия- докладчик е била определена съдия Д. Х.. С определение № 3460/13.11.2013г. по гр.д. №3322/2013г. съдия Д. Х. е прекратила производството по делото, с мотиви, че спиране на охранително производство се допуска само, докато същото е висящо, а в случая то вече е приключило, тъй като по – рано на същата дата - 13.11.2013г. същият съдиядокладчик е постановил незабавен съдебен акт по гр. д. № 3323/2013 г., обявен в деловодната система преди да е било разпределено и докладвано гр. д. 3322/2013г., с който е било постановено вписване в ТР на заявените промени по заявление, образец А5, вх. №0131023165000 от 23.10.2013г. и образец Г1, вх. № 20131023171039 от 23.10.2013 г..

Не е спорно, че междувременно, на 28.10.2013 г., са били постановени отказ № 20131023165000 и отказ № 20131023171039 на ДЛР при ТР към АВ за вписване на заявените обстоятелства с горепосочените заявления, обр. А5, вх. № 20131023165000 и заявление, обр. Г1, вх. № 20131023171039.

Видно от материалите по приложения заверен препис на гр. д. № 3323/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна:

На 29.10.2013 г. е била подадена жалба от Д. Е., в качеството му на заявител, срещу горепосочените откази за вписване на ДЛР при ТР към АВ, постъпила на 31.10.2013 г. в ОС - Варна и на 01.11.2013г. е било образувано търг. д. № 2087/2013г., разпределено, съгласно Протокол за избор на докладчик, на съдия М., която с определение от 04.11.2013г. се е отвела от разглеждане на делото. Определената за съдия – докладчик съдия Т. се е отвела на 05.11.2013г. След което на 06.11.2013 г. за съдия – докладчик е бил определен съдия М.. На същата дата -06.11.2013г. е постановено определение, в което са обективирани отводите на всички съдии от Търговско отделение, вкл. на отвелите се по - рано от разглеждане на същото дело съдии, с мотиви, че пред ОС – Варна са висящи четири дела - търг.д. № 2019/13г. и търг.д. № 2037/13г., с предмет на разглеждане искане по чл.19, ал.5 ЗТР, както и търг.д. № 2087/13г. и търг.д. № 2088/13г., с предмет на разглеждане жалба по чл. 25 ЗТР, и предвид молбата с вх. № 1510/2013г. на адв. И. К. с искане за отвод на всички съдии от Търговско отделение при ОС – Варна, поради изразени съмнения в предубеденост и негативно отношение към клиентите й Д. Е. и А. М.. Поради това, търг. д. № 2087/2013 г. е било изпратено на разпореждане на зам.председателя на Гражданско отделение при ОС - Варна, съгласно заповед № РД- 1015/07.11.2013г. на зам. председателя на ВОС. Делото е било преобразувано като гражданско дело с друг номер - гр. д. № 3323/2013г., като с Протокол за избор на докладчик от 08.11.2013г., за такъв е била определена съдия Д. Х.. С решение № 2326/13.11.2013 г. по гр. д. № 3323/2013г. по описа на ОС - Варна са били отменени постановените от ДЛР при ТР на АВ отказ № 20131023165000 от 28.10.2013 г. за вписване на промени на обстоятелства по заявление, образец № А5, вх.№ 20131023165000 от 23.10.2013 г. и отказ № 20131023171039 от 28.10.2013 г. за вписване на промени на обстоятелства по заявление, образец № Г1, вх.№ 20131023171039 от 23.10.2013 г., като е било указано на длъжностното лице по регистрацията при Търговския регистър да извърши заявените с тези заявления вписване и обявяване. Решението е било вписано в системата на съда на 13.11.2013 г. в 08:43:01 часа /л.45 от гр. дело № 323/2023г., т. I/. М. В. С. е подал частна жалба против горепосоченото решение, но същата с разпореждане № 11065/13.11.2013 г. по гр. д. № 3323/2013г. по описа на ОС - Варна е била върната, което разпореждане е било потвърдено с определение №37/16.01.2014 г. по в.ч.гр.д. №850/2013 г. на Апелативен съд – Варна.

По искова молба от М. В. С., в качеството на акционер в „Петрол Холдинг“ АД, до Окръжен съд – Стара Загора, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 29 ЗТР, е било образувано търг.д. № 366/2013г. по описа на ОС – Стара Загора, като с решение № 331 / 05.07.2018 г. е било признато за установено несъществуването на вписаните с № 20131113171518, по партидата на „Петрол Холдинг“ АД, обстоятелства въз основа на решенията на общото събрание на акционерите от 03.05.2011 г..

Видно от нотариален акт № 62, том I, peг. № 1781, дело № 62/2009 г. от 05.03.2009 г. на нотариус с peг. № 335 на НК, за обезпечаване на вземанията на кредитора ТБ „Инвестбанк“АД от кредитополучателя „Петрол Холдинг“ АД, произтичащи от договор за банков кредит за оборотни средства в размер на 3 000 000 лева, ипотекарните длъжници „Морско казино“ ЕАД и „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД са учредили договорна ипотека в полза на банката върху свои собствени недвижими имоти, описани в нотариалния акт.

Видно от Протокол от 28.12.2014г. от заседанието на Съвета на директорите на „Петрол Холдинг“АД (л. 298 и сл. от гр. дело № 774/2023г.) са били взети решения за продажба на недвижими имоти, собственост на дъщерните дружества „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД и „Морско казино“ ЕООД. Съгласно отразеното в нотариален акт № 52, т.1, рег. № 1053, д. № 50/2015г. на нотариус с рег.№ 194 (л. 350 и сл. от гр. дело № 774/2023г., т. II), „Франсис резидънс“ЕООД продало на трето за спора лице шест недвижими имота, а съгласно нотариален акт № 53, т. №, рег. № 1056, д. № 51/2015г. на нотариус с рег.№ 194 (л. 320 и сл. от гр. дело № 774/2023г., т. II) „Варна бизнес сървисиз“ЕООД, продало също на трето лице два недвижими имота. Не е спорно, че сумите от продажбите на имотите на двете дъщерни дружества, постъпили по сметка на нотариуса са били преведени по сметка на ЧСИ Д.. На 16.03.2015г. съдебният изпълнител изплатил на взискателя „Инвестбанк“ АД дълга по изпълнително дело № 20147180400743, като същото било прекратено на 21.03.2015 г.. На 08.04.2015г. ипотеката, учредена в полза на „Инвестбанк"АД, върху имотите на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД и „Франсис Резидънс" ЕООД е била заличена по искане на банката.

Не е спорно, че на 18.03.2014г. е било проведено заседание на СД на „Петрол Холдинг“ АД в състав Д. Е. - председател на СД, К. А. - член на СД, Ц. И. Д. - член на СД и М. Т. В. - член на СД, на което е било констатирана невъзможността на „Петрол Холдинг“ АД да изпълнява изискуемите си задължения и е било взето решение за отправяне на уведомление до кредитора „Ню Ко Загора“ ЕООД, представлявано от управителя Ц. И. Д., че „Петрол Холдинг” АД е във фактическа неплатежоспособност и не е в състояние да плаща задължението си към него. Такова уведомление е било изпратено (л.266 и сл. от гр. дело № 774/2023г.). И на 19.03.2014 г. е била депозирана молба от „Ню Ко Загора“ (л. 268 и сл. от гр. дело № 774/2023г.) до ОС – Стара Загора за откриване производство по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД, по която е било образувано търг. д.№ 83/2014 г. по описа на ОС – Стара Загора. С вписано в ТР решение № 314/25.10.2016 г. по търг. д.№ 83/2014 г. по описа на ОС – Стара Загора молбата на „Ню Ко Загора“ ЕООД, съответно на присъединилия се кредитор „Петрол“АД, са били отхвърлени, като „Петрол Холдинг“ АД е обявено в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност.

Видно от Протокол от 02.12.2013 г. от заседанието на Съвета на директорите на „Петрол Холдинг“ АД е било взето решение за промяна на управителя на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД, като за такъв е бил избран О. П., който да управлява дружеството, заедно с досегашния управител Д. В.. С последващо решение от 22.04.2014 г. на СД е бил прекратен договора за управление на В., а с решение на СД от 13.01.2015г. П. е бил освободен като управител и за такъв е бил избран А. К. (л.285 от гр. дело № 774/2023г.). С решение № 241/31.03.2017г. по т.д.№1379/2016г. по описа на Окръжен съд - Варна, по молба на „Варна Бизнес Сървисиз“ЕООД, представлявано от управителя Г. Ч., е обявена неплатежоспособността на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД, постановени са обща възбрана и запор на имуществото, обявено е в несъстоятелност и е прекратена дейността му, като производството по несъстоятелност е спряно (л. 287 и сл. от гр. дело № 774/2023г.).

Видно от Протокол от 03.12.2013 г. от заседанието на Съвета на директорите на „Петрол Холдинг“ АД е било взето решение за освобождаване на управителя П. Г. на „Франсис резидънс“ ЕООД и на негово място е бил избран А. К. (л. 292 от гр. дело № 774/2023г.). С решение № 94/06.02.2017г. по търг. д. №1410/2016г. по молба на „Франсис резидънс“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Ч., е обявена неплатежоспособността на „Франсис резидънс“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор на имуществото, обявено е в несъстоятелност и е прекратена дейността му (л.293 и сл. от гр. дело № 774/2023г.).

От приетото от първоинстанционния съд заключение на назначената по делото СИЕ, неоспорено от страните, което въззивният съд също кредитира, се установява, че цената на 664 453 дяла с номинална стойност 10 лева, представляващи 100% от капитала на „Варна бизнес сървисиз“ЕООД, собственост на „Петрол холдинг“АД, към дата 13.11.2013г. възлиза на 6 931 000 лв., а към дата 18.04.2018г. възлиза на - 230 000лв.. Цената на 560 554 дяла с номинална стойност 10 лева, представляващи 100% от капитала на „Франсис Резидънс“ ЕООД към дата 13.11.2013г. възлиза на 2332000лв., а към дата 18.04.2018г. на - 286 000лв. (л.286-333 от гр. д. 323/2023 г., т. II).

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридическа лица от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В практиката на СЕС (решения по съединени дела С6/90 и С-9/90, по съединени дела С-46/93 и С-48/93, по дело С-420/11, по дело С-224/01, по дело С-173/03 и по дело С-429/09 и др.) се приема, че принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие нарушение на правото на ЕС, е присъщ на системата на договорите, на които се основава ЕС, както и че този принцип е в сила във всички хипотези на нарушаване на правото на ЕС от държава-членка, при това – независимо кой е публичният орган, извършил нарушението. Този принцип е залегнал и доразвит в решенията на СЕС по дело С-224/01, по дело С-173/03, по дело С - 160/14, по дело С-168/15 и по съединени дела С-46/93 и С-48/93, в които се приема, че е приложим и когато нарушението произтича от решение на национална юрисдикция, при следните предпоставки: 1) предмет на нарушената правна норма на ЕС да е свързан с предоставяне на права на частноправните субекти; 2) нарушението на нормата да е достатъчно съществено; 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. В решението на СЕС от 28.07.2016 г. по дело С - 168/15 изрично е подчертано, че отговорността на държава - членка за вредите, причинени на частноправните субекти, в резултат на нарушение на правото на Съюза с решение на национална юрисдикция, може да бъде ангажирана само, ако това решение е прието от юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция.

В случая, подвеждайки установените по делото факти под приложимите правни норми и изхождайки от горепосочените правни разрешения, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответната страна по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, по следните съображения:

Ищецът „Петрол Холдинг“ АД /в несъстоятелност/ претендира, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в загуби на стойностите на дружествените дялове от капитала на дъщерните му дружества „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД и „Франсис Резидънс“ ЕООД (определени като нетни стойности на активите към 13.11.2013г.), което се дължало на лошо управление и вредоносни действия, довели до обявяване в несъстоятелност на тези две дружества, извършени от управителите им, които били избрани от нелегитимния Съвет на директорите на „Петрол Холдинг“ АД с нелегитимен изпълнителен директор, като вписването в ТР на този нелегитимен СД и изпълнителен директор било вследствие незаконосъобразните действия на ГО и ТО на Окръжен съд – Варна, нарушаващи съществено правото на ЕС, изразяващи се в:

• невписване в ТР на решение № 346/15.04.2013 г. по т. д. № 554/2013 г. на ОС – Варна и решение № 139/20.05.2013 г. по в.ч.т.д № 287/2013г. на Апелативен съд – Варна, в противоречие с чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ;

• незачитане на силата на пресъдено нещо на решение № 346/15.04.2013 г. по т.д. № 554/2013г. на ОС – Варна по отношение на взетите решения на извънредното общо събрание на акционерите на „Петрол Холдинг“ АД от 03.05.2011 г., което останало „невидимо“, поради невписването, при решаване на гр.д. № 3323/2013 г. по описа на ОС – Варна;

• поредицата от направени отводи на всички съдии от ТО и на част от съдиите от ГО на ОС – Варна, вследствие на които липсвало незабавно произнасяне по искането за спиране на регистърното производство в нарушение на чл. 536, ал.3 ГПК, във връзка с 19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Вследствие „груповите отводи“ по търг. д. № 2037/2013 г. (преобразувано като гр.д. № 3322/2013 г.) и по търг. д. № 2087/2013 г. (преобразувано като гр.д. № 3323/2013 г.) по описа на ОС – Варна, в нарушение на чл. 46 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища и чл. 9 ЗСВ, се стигнало до нарушаване на принципа на случайния подбор и нарушаване на поредността на постъпването на жалбите, като това довело до произнасяне първо по жалбата по чл. 25 ЗТР /с променено заглавие ЗТРРЮЛНЦ, считано от 01.01.2018г./, подадена от Д. Е., а след това по искането за спиране на регистърното производство по чл. 19, ал. 6 /сега ал. 7/ от същия закон, подадено от М. С. - прекратено поради произнасянето по жалбата по чл. 25 ЗТР.

От описаната накратко ищцова претенция досежно „увреждащия“ механизъм, е видно обективната невъзможност за ищеца да настъпят вреди, вследствие вредоносно деяние на Окръжен съд – Варна, имащо за резултат вписване на органи на управление на ищеца, взели лоши управленчески решения по отношение на дъщерните му дружества. Така изградената конструкция не държи сметка за предмета и характера на регистърното производство и съответно за правомощията на съда в съдебното производство по контрол върху отказите на длъжностните лица по регистрацията - чл. 25, ал. 4 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/.

Управлението на дадено дружество и извършването на сделки на разпореждане с неговото имущество не е и не би могло да бъде резултат от правораздавателна дейност на съда. Нито длъжностното лице по регистрацията, нито съдът в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТ /сега ЗТРРЮЛНЦ/ преценява качествата и способностите на избрания персонален състав на органа на управление на дружеството, нито на тази основа може да извършва оценка дали „старите“ или „новоизбраните“ членове на управителния орган биха провели по – добра управленческа политика, която да доведе до печалба, а не до загуба. Това е отговорност на самото дружество, чрез върховния му орган, който ги е избрал. Срещу увреждащите действия на органите на управление, доколкото в случая се касае за акционерно дружество, механизмите за защита са разписани в: чл. 240а ТЗ, съгласно която акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, могат да предявят иск за търсене на отговорност от членове на Съвета на директорите, съответно на Надзорния и Управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството; чл. 236, ал. 4 ТЗ - лицето, сключило сделка в нарушение на ал.1-3 отговаря пред дружеството за причинените му вреди; чл. 240, ал.2 ТЗ - членовете на Съветите на акционерното дружество носят отговорност за вреди, причинени на дружеството. Съдебната практика допуска акционер да атакува с иск по чл. 26 ЗЗД сключена сделка от търговското дружество, в което членува /определение № 16 / 08.01.2021 г. по ч.т.д. № 2401/2020 г. на ВКС, II т.о./. Отделно, е предвиден ред за защита и срещу решенията на органите на дружеството /чл. 71 и чл. 74 ТЗ, чл. 124 ГПК – ТР № 1/2002 г., ОСГК, чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/. Същото е важимо и за дъщерните еднолични дружества с ограничена отговорност, като управителят, съгласно чл. 145 ТЗ, отговаря за причинените на дружеството вреди. Така, че националното ни

законодателство съдържа достатъчно гаранции за правата на акционерите, респ. на едноличния собственик на капитала на еднолични дружества с ограничена отговорност.

Разногласието на двама от акционерите на „Петрол Холдинг“ АД към този минал момент досежно управлението на акционерното дружество и по – конкретно кои лица да бъдат включени в СД, не може да се вмени в отговорност на съда, разглеждащ заведените от всеки от тях дела.

От разпоредбата на чл. 21 ЗТР /с променено заглавие ЗТРРЮЛНЦ, считано от 01.01.2018г./ и от охранителния характер на регистърното производство следва извода, че проверката, която извършва длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Това обуславя извод, че се прави преценка за външна редовност, което означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съответно съдът в производството по чл. 25, ал.4 ЗТР /с променено заглавие ЗТРРЮЛНЦ, считано от 01.01.2018г./ е длъжен да провери налице ли са били всички условия по чл. 21 ЗТР за извършване на исканото вписване или обявяване. Оценъчната дейност на съда се изразява в повтаряне на регистърната проверка въз основа на събраните в регистърното и в съдебното производство доказателства.

Следователно Окръжен съд – Варна не носи и не би могъл да носи отговорност за „лошото“ според ищеца управление на членовете на СД и изпълнителния директор (който се избира от СД, а не от ОС), чието вписване в ТР окръжният съд - ответник е постановил да бъде извършено, защото в производството по чл. 25, ал.4 ЗТР /с променено заглавие ЗТРРЮЛНЦ, считано от 01.01.2018г./ съдът не изследва този въпрос, който е по целесъобразност и в компетентността на дружеството, чрез неговия върховен орган – Общото събрание.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в настоящото производство е недопустимо извършването на преценка за обоснованост на постановеното от решаващия съд в производството по чл. 25, ал.4 ЗТР /с променено заглавие ЗТРРЮЛНЦ, считано от 01.01.2018г./ съдебно решение. Настоящият съдебен състав не може да преценява събраните по това дело доказателства и не проверява дали съдът в това производство е допуснал нарушение на опитните правила и логика, при оценката на доказателствения материал, защото това би означавало пререшаване на спора. В случая предмет на разглеждане е въпросът дали този съд е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС.

Следователно липсва каквато и да е зависимост и причинна връзка между твърдяните вреди /така, както са описани и претендирани с исковата молба/ и „вредоносните“ действия на съдии при Окръжен съд – Варна и само на това основание е достатъчно искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Трайно в съдебната практика се приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Деянието трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което тя не би настъпила. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Косвени, а не преки, са вредите, които са последица не на деянието, а на други факти, които прекъсват причинната веригата. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване, а в случая това не бе сторено, по изложените по – горе съображения.

За пълнота на изложението и предвид оплакванията във въззивната жалба, следва да бъдат разгледани и отделните, сочени от жалбоподателя – ищец като „незаконосъобразни“ и нарушаващи правото на ЕС деяния на ТО и ГО на Окръжен съд – Варна – чл. 47, ал.1 и ал. 2 от ХОПЕС, във вр. с чл. чл. 3 от ДЕС, във вр. с чл. 67 от ДФЕС, във вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС

Разпоредбата на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС прокламира правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, като предвижда, че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия (§1); че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон (§ 2). В този смисъл са и постулатите на чл. 13 и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, като в чл. 13 е прогласено правото на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти на всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция са нарушени, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции, а в чл. 6, § 1 е предвидено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 3, § 2 от ДФЕС (предишен член 2 от ДЕС) изисква Съюзът да предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността. В този смисъл е и чл. 67 ДФЕС.

Правото на Европейския съюз е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите от вътрешното право, които му противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Общностното право може да бъде нарушено не само, когато е приложена национална правна уредба, несъобразена или противоречаща на правото на Европейския съюз, но и когато не е приложено или е приложено неточно при неправилно тълкуване или в отклонение от задължителната практика на Съда на Европейския съюз.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя - ищец за съществено нарушение на правото на ЕС с невписване в ТР на решение № 346/15.04.2013 г. по т.д. № 554/2013г. на ОС – Варна в противоречие с чл. 14 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/, с което решение са потвърдени отказ № 20120611163405 от 18.03.2013 г. и отказ № 20120611170326 от 18.03.2013 г. на ДЛР за вписване и обявяване на промени по партидата на „Петрол Холдинг“ АД съгласно процесните решения на извънредното ОС на дружеството от 03.05.2011 г. и потвърждаващото го решение № 139/20.05.2013 г. по в.ч.т.д № 287/2013г. по описа на Апелативен съд – Варна. По аргумент от чл. 25, ал. 5 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ само при отмяна на отказа, съдът е длъжен да изпрати за вписване постановения по жалбата съдебен акт. Съдът не е адресат на разпоредбата на чл.14 ЗТР /сега ТРРЮЛНЦ/, съгласно която в случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване и обявяване се извършват незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител, като в тези случаи актът се изпраща на агенцията служебно. Адресатът на разпоредбата е регистърният орган. И все пак, следва да бъде отбелязано, че служителите при ОС - Варна, на 30.05.2013 год. с писмо изх.№ 4854/2013 год. са изпратили препис от съдебния акт на АВ /л.43/.

Горното обаче е ирелевантно в контекста, който се изтъква от жалбоподателя – ищец, че по този начин решението е било „невидимо“ и не е могло да бъде зачетена неговата „сила на пресъдено нещо“ при произнасянето по гр. д. № 3323/2013 г. по описа на ОС – Варна, с постановеното по което решение № 2326/13.11.2013 г. (очевидно към този момент горното решение е било „видимо“) са отменени отказ № 2013102316500 от 28.10.2013 г. и отказ № 20131023171039 от 28.10.2013 г. на ДЛР при ТР към АВ (това са последващи откази по последващи заявления за вписване на промени съгласно решенията на ОСА на „Петрол Холдинг“ АД от 03.05.2011 г.), като е постановено вписване в ТР на заявените промени по заявление, образец А5, вх. № 0131023165000 от 23.10.2013г. и по заявление, образец Г1, вх. № 20131023171039 от 23.10.2013 г. по партидата на „Петрол Холдинг“ АД. Решение № 346/15.04.2013 г. по т.д. № 554/2013г. на ОС – Варна не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като е постановено в производство по чл. 25, ал.4 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ), което е охранително производство. Никога, нито в правната теория, нито в съдебната практика, е съществувал спор, относно това, както и относно това, че няма пречка да бъдат подадени нови заявления за вписване на обстоятелства, по отношение на които преди това е бил постановен отказ. Всъщност това следва от закона – чл. 26, ал. 1 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/, съгласно който при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване, заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. Така, че решаващият съдебен състав не е бил обвързан от преходно произнасяне по отказ на ДЛР по подадено по – рано заявление за вписване на същите обстоятелства.

Следователно не е налице и това твърдяно от жалбоподателя – ищец съществено нарушение на правото на ЕС.

В горепосочения смисъл подробни съображения са изложени от първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от настоящия въззивен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Всъщност основното оплакване във въззивната жалба, е досежно необсъждане от първоинстанционния съд на доводите за нищожност и незаконосъобразност на „груповите“ отводи и последиците, до които са довели.

Неоснователно е и това оплакване на жалбоподателя - ищец за съществено нарушение на правото на ЕС с постановените отводи на съдиите от ТО и на част от съдиите на ГО по търг. д. № 2037 (преобразувано като гр.д. № 3322/2013 г.) и по търг. д. № 2087/2013 г. (преобразувано като гр.д. № 3323/2013 г.), постановени в противоречие на чл. 536, ал.3 ГПК, във връзка с чл. 19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, а „груповите отводи“ – в противоречие на чл.9 от ЗСВ и чл.46 от ПАРОАВАС, довели до нарушаване на принципа на случайния подбор и поредността на разглеждане на постъпилите жалби.

Действително, в случая, първо е било образувано търг. д. № 2037/2013 г. по описа на ОС – Варна по молба с вх. № 31599/24.10.2013г. на М. В. С. с искане за спиране на регистърно производство по подадени заявления, образец А5, вх. № 20131023165000 и образец Г1, вх. № 20131023171039, за вписване и обявяване на промени по партидата на дружеството „Петрол Холдинг“ АД. На същата дата е била подадена молба от С. с искане да бъдат изключени поименно посочени от него съдии от разпределението, с оглед съмнения в безпристрастност. След направени еднолични отводи на девет съдии, определeни последователно за докладчици по делото, чрез електронната система за случайно разпределение на делата, внедрена в ОС – Варна, на 06.11.2013 г. в едно определение всички съдии от ТО, включително отвелите се по – рано, са се отстранили от разглеждане на делото с мотиви - наличието на няколко висящи дела, касаещи вписвания по партидата на „Петрол Холдинг“ АД и молба от адв. К. от 15.10.2013г., в която подробно с посочване на конкретни дела и съдии, са изложени съмнения в предубедеността на съдиите от този съд към Е. и М., с искане за отстраняване от разглеждане на делата с тях. По тази причина и съгласно заповед на зам. председателя на съда делото е постъпило в ГО на същия съд, като е продължило с поставен граждански номер - гр. д. № 3322/2013 г. и на 08.11.2013 г. същото е било разпределено на съдия от ГО - съдия С.. На 11.11.2013 г. същият се е отвел, на 12.11.2013г. е последвал отвод на съдия Д. и на 13.11.2013 г. - отвод на съдия В.. Видно от Протокол за избор на докладчик от 13.11.2013г., в 14:49:18 часа (л.64 от гр.д. 323/2023 г.), за съдия- докладчик е била определена съдия Д. Х.. На същата дата съдията се е произнесъл с определение № 3460/13.11.2013г., с което е прекратил производството по гр.д. № 3322/2013 г. по описа на ОС - Варна, тъй като регистьрното производство, чието спиране се иска е приключило с постановяването на решение № 2326/13.11.2013 г. по гр.д. № 3323/2013 г. по описа на същия съд.

Междувременно, на 01.11.2013 г. е било образувано гр. д. № 2087/2013г. на Окръжен съд - Варна по подадена жалба от Д. Е. срещу отказ № 2013102316500 от 28.10.2013 г. и срещу отказ № 20131023171039 от 28.10.2013 г. на ДЛР при ТР към АВ. След направени еднолични отводи на девет съдии, определeни последователно за докладчици по делото, чрез електронната система за случайно разпределение на делата, внедрена в ОС – Варна, на 06.11.2013 г. в едно определение всички съдии от ТО, включително отвелите се по – рано, са се отвели от разглеждане на делото с мотиви - наличието на няколко висящи дела, касаещи вписвания по партидата на „Петрол Холдинг“ АД и молба от адв. К. от 15.10.2013г., в която подробно с посочване на конкретни дела и съдии, са изложени съмнения в предубедеността на съдиите от този съд към Е. и М., с искане за отстраняване от разглеждане на делата с тях. По тази причина и съгласно заповед на зам. председателя на съда, делото е постъпило в ГО на същия съд, като е продължило с поставен граждански номер - гр.д. 3323/2013 г. по описа на ОС – Варна и е било разпределено на съдия - докладчик Д. Х., съдия в Гражданско отделение, на 08.11.2013г. в 09:08:20 часа. На 13.11.2013г. съдия Х. е постановила решение № 2326/13.11.2013 г. по делото, с което е отменила обжалваните откази на ДЛР при ТР и е дала указания на ДЛР да извърши заявеното вписване и обявяване по партидата на „Петрол Холдинг“АД. Решението е било вписано в системата на съда на 13.11.2013 г. в 08:43:01 часа (л.45 от гр. дело № 323/2023г., т. I).

Следователно към момента, в който съдията – докладчик се е произнесъл с решение № 2326/13.11.2013 г. по гр. д. №3323/2013 г., все още не му е било разпределено гр. д. № 3322/2013 г., т.е. не е била налице едновременна висящност на двете производства пред един и същи съдия -докладчик и не е била нарушена „поредността“ при произнасянето. Всъщност такава поредност на произнасяне при решаване на дела, на доклад на един и същи съдия, не е нормативно предвидена /изключая хипотеза по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която в случая не е била осъществена/. Изисква се спазване на такава поредност при образуването на делата. И в случая са били спазени разпоредбите на чл.9 ЗСВ и чл.46 ПАРОАВАС /отм./ и разпределението на делата е извършено на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им – първо е било образувано на 24.10.2013 г. търг. д. № 2037/2013 г. по описа на ОС – Варна в деня на постъпването на молбата на М. С. по чл. 19, ал. 5 ЗТР, а след това на 01.11.2013 г. е било образувано търг. д. № 2087/2013 г. по описа на ОС – Варна по постъпила в съда на 31.10.2013 г. жалба на Д. Е. по чл. 25, ал.4 ЗТР. Това, че след отводи на всички съдии от ТО и в изпълнение на заповеди от 07.11.2013 г. на зам. председателя на съда, делата са били изпратени за разглеждане от съдиите в ГО и в един и същ ден – 08.11.2013 г. са били разпределени на различни съдии – докладчици от Гражданското отделение, не нарушава горепосочената поредност.

Не е налице и соченото нарушение на чл.536, ал.3 ГПК, във връзка с чл.19, ал.6 ЗТР /сега ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ/, откъдето се извежда и същественото нарушение на правото на ЕС. Разпоредбата на чл. чл.19, ал.6 ЗТР /сега ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ/ вменява задължение за длъжностното лице по регистрацията да спре регистърното производство въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, като в този случай преди това незабавно разгледа по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди заявлението, производството по което е спряно. Освен това, определеният, чрез системата за случаен подбор, съдия – докладчик, приел да разгледа искането по чл. 19, ал.6 ЗТР по гр.д. №3322/2013 г. се е произнесъл още същия ден по него. Отделно, постановеният от него съдебен акт е подлежал на обжалване (т.е. съдът не е действал като последна инстанция), а страната по делото не е упражнила правото си на жалба.

Следователно не е налице, нито отказ от правосъдие, нито лишаване на ищеца от ефективни правни средства за защита и от справедлив процес, разгледан в разумен срок от безпристрастен съд.

До това не са довели и направените отводи от всички съдии от ТО и част от съдиите от ГО на Окръжен съд – Варна, противно на изложеното във въззивната жалба.

Съгласно чл.22, ал.1, т.6 ГПК като съдия по делото не може да участва лице, за което съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Така че именно, за да бъде избегнато каквото и да е съмнение в безпристрастността им и да бъде обезпечена обективността при реализиране на правосъдието, както и правото на независим и безпристрастен съд, гарантирано от чл.6 ЕКЗПЧОС, съдиите са реализирали това свое право, като в определенията от 06.11.2013 г. съдиите от ТО изрично са се позовали на висящите дела в съда, касаещи вписвания по партидата на „Петрол Холдинг“ АД и молбата от адв. К. от 15.10.2013г., в която са изразени съмнения в тяхната предубеденост. Не следва да се забравя, че такива съмнения е изразил и С. досежно част от съдиите, в нарочна молба по търг. д. № 2037/2013 г. по описа на ОС – Варна. Изискването е съдията не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман като такъв от страните /решение № 73/11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2018 г., IV г. о. и др./. Всъщност преценката на съдията – докладчик да се отведе от разглеждането на делото е строго лична, отразява вътрешното му убеждение и с оглед налични данни по горепосочените дела, не би могла да бъде разгледана и като отказ от правосъдие. Това разбиране съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл. 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС. В решение на Европейския съд по правата на човека от 24. 05. 1989 г. по делото Hauschildt срещу Дания, решение на Европейския съд по правата на човека от 06.05.2003 г. по делото Kleyn и други срещу Нидерландия, решение от 18.10.2000 г. по делото Morel срещу Франция и др. се приема, че при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Въпросът е дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, който въпрос съдът разрешава при преценката на обективни факти, след което обосновава извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение. Защото незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение.

За пръв път с писмената защита пред въззивния съд жалбоподателят - ищец, противно на застъпваното до този момент, че отводите на съдиите от ОС – Варна са отказ от правосъдие и не е следвало да бъдат правени, се навежда довод, че съдия Д. Х., приела да разгледа гр. д. №3322/2013г. и гр. д. №3323/2013г. е следвало да се отведе, което възражение, от една страна, е преклудирано, а от друга страна - неподкрепено от обективни факти, от които да се направи такъв извод.

Що се касае до т. нар. „групови отводи“, върху които пада акцентът на жалбоподателя – ищец във въззивното производство, настоящият съдебен състав намира, че доколкото отводите са били направени от всички съдии от ТО, това не е довело до нарушаване на принципа на случайния подбор, нито се касае за хипотеза на незаконен състав по смисъла, влаган от жалбоподателя. В случая, с оглед процесуална икономия и бързина, и предвид искането за отвод и съмненията в безпристрастността на съдиите от ТО на съда, всички тези съдии са обективирали волята си в един писмен акт (дори тези, които са се отвели по - рано, което не е било необходимо и е без правно значение), както и останалите няколко съдии, чието пък произнасяне на практика е било преждевременно (преди да бъдат определени за докладчици по делото). Това обаче не се отразява на действителността на акта за отвод и не нарушава принципа на случаен подбор, защото касае отвод на всички съдии от това отделение, а предвид организацията на работа в този съд – след като всички съдии от ТО се отстранят от разглеждане на делото, то се изпраща за разглеждане в ГО, като получава нов номер и съответно се разпределя само между съдиите от ГО. Това е довело само до по – голяма бързина в съответствие с принципа за разглеждане на делата в разумен срок. Освен това, такъв подход е бил използван и по двете дела – едното заведено от С., другото от Е., т.е. не може да се говори и за двойствен аршин. Дори да е налице чисто формално процедурно нарушение, то не представлява съществено нарушение на правото на ЕС. Направените отводи на съдиите не нарушават гаранциите на независим и безпристрастен съд, а напротив – са в осигуряване на тези гаранции, предвид съществуващите съмнения в тяхната предубеденост.

И по – важното, както бе отбелязано по – горе, липсва причинно - следствена връзка с претендираните в настоящото производство вреди.

Предвид гореизложеното, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Това прави безпредметно обсъждането на следващото възражение на жалбоподателя за неправилността на изводите на първоинстанционния съд, изложени само за пълнота, че същият е и погасен по давност.

Обжалваното решение на ОС – Шумен следва да бъде потвърдено, като правилно.

Водим от горното, съдът