Решение № 624 от 14.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 143/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 263455/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1448/2021 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. Н. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образуваното и водено срещу нея наказателно производство по пр.пр. НСН 2052/2012 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 5028/2012 г. по описа на СДВР, въз основа на които е образувано НОХД № 11122/2013 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК, след оправдаването й с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане на присъдата в сила – 19.03.2020 г. до окончателното изплащане и сторените разноски – д.т., съобразно уважената част от иска в размер 5,60 лв., като искът е отхвърлен в частта до пълния предявен размер 70 000 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на адвокат С. Д., разноски, съобразно уважената част от иска в размер 1 730 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България. Въззивникът счита, че така постановеното първоинстанционно решение, в неговата обжалвана част е неправилно и необосновано. Поддържа се недоказаност на иска по подробни съображения по съществото на спора изложени във въззивната жалба. Присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетение, намира за изключително и неоправдано завишен и несъответстващ нито на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, нито на социалноикономическата ситуация в страната. Моли съда да отмени като неправилно и необосновано решението в неговата обжалвана част, като отхвърли исковата претенция или алтернативно намали размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищцата Л. Н. К. съд чрез пълномощника й адвокат С. Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно, приложено към първоинстанционното дело /л.18/. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. В отговора излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗА. Предвид постъпилата въззивна жалба Решение № 263455/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1448/2021 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв. е влязъл в сила на 19.01.2023 г., поради необжалването му. В хода на настоящото производство, на 31.12.2022 г. е починала Л. Н. К. - ищца в първоинстанционното производство, съответно въззиваема в настоящото. В изпълнение задълженията си по чл.230, ал.1, пр. последно от ГПК, Съдът е предприел необходимите действия за установяване на наследниците по закон на починалата ищца. Установени са наследниците по закон от първия ред, който се формира от децата на наследодателя, респ. от другите му низходящи по право на заместване. Това са дъщерята на починалата ищца Я. Д. В. и нейния внук А. С. П., син на починалия на ищцата син С. Д. П., починал преди своята наследодателка на 28.12.2021 г. И двамата наследници по закон от първи наследствен ред са се отказали от наследството на своя наследодател Л. Н. К. и тези откази са вписани в особената книга на съда съответно под №№ 312/13.02.2023 г. и 311/13.02.2023 г. Както вече съдът се е произнесъл с протоколно определение от 04.04.2023 г. и съобразно цитираната в това определение съдебна практика, отказалият се от наследство не може да бъде заместен от своите низходящи по правилата на чл.10 от ЗН. Отказът от наследство на всички наследници от първи ред, има за правна последица създаване на наследствено правоприемство спрямо останалите редове-в порядъка, определен от ЗН. Наследниците Я. Д. В. и А. С. П., са конституирани като страни в настоящото производство съответно с Определение № 291/30.01.2023 г. и Определение № 301/31.01.2023 г., като производството по отношение на тях към настоящия момент не е прекратено с изрично определение, но предвид отказа им от наследство на Л. Н. К., то производството се явява недопустимо, тъй като са загубили качеството си на наследници на К., респ. не притежават процесуална легитимация по настоящото дело и съответно производството подлежи на прекратяване. Наследниците от втори наследствен ред са родителите на наследодателя или онзи от тях, който е жив при откриване на наследството. Предвид смъртта на родителите на Л., то няма наследници и от този ред. В трети наследствен ред влизат две групи роднини. Първата група се формира от възходящите на наследодателя от втора и по-горна степен (баби, дядовци, прабаби, прадядовци и т.н.), каквито в конкретния случай няма. Във втората група влизат братята и сестрите на наследодателя, а по право на заместване-техните низходящи без ограничение в степените. В случая това са П. Н. Д., която редовно призована и в срока по чл.50 от ЗН, указан й от съда, не е приела наследството на своята сестра, поради което тя е отпаднала от числото на наследниците, съответно нейните низходящи не придобиват никакви права върху откритото наследство. Втората сестра В. Н. А., е починала преди наследодателката си, поради което и на основание чл.10, ал.1 от ЗН към наследяване е призован нейния низходящ-син К. Г. К., който изрично с молба вх.№ 24608/02.11.2023 г. е заявил отказ от наследството на починалата ищца, поради което и неговите низходящи също не са придобили права върху откритото наследство, макар и съдът да ги е установил и призовал, като нито един от тях не е приел наследството в срока по чл.50 ЗН. С изчерпване на призованите да наследят от трети наследствен ред, Съдът е пристъпил към установяване на наследниците от четвърти наследствен ред, в който се включват роднините по съребрена линия от трета до шеста степен включително. Установени са само роднини по бащина линия, доколкото за майката на Л.-Я. П. Д. няма данни в СО, район Овча купел, няма данни и в базата на НБД. Установява се, че всички лели на ищцата по бащина линия, които са съребрени роднини от трета степен са починали, поради което са установени техните низходящи с Разпореждане № 1591/07.04.2025 г. Всичките те не са приели наследството на починалата Л. в срока по чл.50 от ЗН. С оглед на горното и след изпълнение на процедурата по установяване на всички наследници на починалата първоначална ищца по делото Л. Н. К., и след като същите са изгубили правото да го приемат, предвид че част от тях са се отказали от наследството, а пък останалата част са пропуснали в срока по чл.50 от ЗН да го приемат, въззивният съд и на основание чл.11 от ЗН е конституирал в настоящото производство Държавата в качеството на ищец, съответно въззиваем в настоящото производство. Ответник в производството е Прокуратурата на Република България, която е процесуален субституент на Държавата при реализиране отговорността по ЗОДОВ, т.е. материално отговорна е Държавата. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че Държавата в качеството й на правоприемник на починалата в хода на настоящото производство ищца, участва като насрещна страна по спора, то е налице сливане на качеството на ищец и ответник в един правен субект, което води до недопустимост на иска, поради липса на насрещни страни и правен спор, в който случай съдът прекратява производството по делото. В този смисъл е и съдебната практика по чл. 290 ГПК - решение № 360 от 13.6.2014 г. по гр. д. № 796/2012 г. на ВКС, IV г. о. В този смисъл и Решение № 150 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2017 г., III г. о., ГК, в което съставът на ВКС е приел, че: „Държавните юридически лица, които са създадени изцяло на бюджетна издръжка упражняват правата от свое име, но за сметка на Държавата. Когато те упражняват правото на иск в полза и за сметка на Държавата се поражда качеството им на процесуален субституент /заместник/, а когато по този иск е конституирана Държавата като ответник ще е налице своеобразно сливане на качествата на ищец и ответник, защото искът се упражнява едновременно в полза и срещу Държавата.“ С оглед на горното и към настоящият момент, въззивният съд намира, че е отпаднал правният интерес от предприетата искова защита. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено само в обжалваната му част. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав