Решение № 160 от 14.5.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 368/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С Присъда № 4 от 13.01.2026г. по НОХД № 4953/2025г. РС – Пловдив, VIII н.с., е признал подсъдимия Г. Т. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и го е осъдил на 8 месеца пробация. Присъдата е обжалвана от подс. Г. Т. К. с твърдения, че същата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. По делото е постъпило и допълнение към жалбата на подс. К., чрез защитника му адв. Т. Д.-М., с оплаквания за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения. Смята, че мотивите към присъдата са бланкетни и не отговарят на изискванията за съдържание установени в чл. 305, ал 3 от НПК. Твърди се, че първостепенният съд е дал превес на заявеното от майката на малолетното дете, тълкувал е доказателствата по делото едностранчиво, като е игнорирал наличните данни за обективна невъзможност на подсъдимия да изпълни алиментните си задължения. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е обжалвана и от частната обвинителка Р. С. С. като майка и законен представител на малолетния В. Г. К.. Твърди се, че присъдата е неправилна и необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наложеното наказание на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години С жалбите не са направени искания за събиране на доказателства. РП – Пловдив не е взела становище по въззивните жалби. В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата на подсъдимия и допълнителната такава, с изложените в тях доводи за неоснователни. На мнение е, че първостепенният съд е постановил законосъобразна и правилна присъда, която моли да бъде потвърдена. Адв. Д.-М. поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея. В допълнение заявява, че първостепенният съд е допуснал грубо нарушаване правата на подсъдимия, като не го е поканил да даде обяснения по обвинението. Сочи, че не са разпитани в хода на съдебното следствие посочените в обвинителния акт свидетели, с което е нарушен принципа на непосредственост. Иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното наказание. Подсъдимият Г. К. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан. Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата на частната обвинителка и жалбата на подсъдимия и допълнението към нея оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение на подсъдимия Г. Т. К. за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С атакуваната присъда РС – Пловдив е признал подсъдимия К. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като е приел, че от субективна страна деянието е било осъществено при наличието на пряк умисъл. Настоящият съдебен състав констатира, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страна – на подсъдимия, които са основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция. Видно от съдебния протокол на проведеното на 07.11.2025г. разпоредително заседание, след обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, съдът не се е произнесъл по т.4 от същия член, а именно, налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. На следващото съдебно заседание, проведено на 01.12.2025 г., съдът е дал ход на съдебното следствие, но подсъдимият К. е заявил, че не разбира обвинението в обвинителния акт, поради което делото е отложено. В съдебно заседание на 13.01.2026г., съдът е назначил адв. В. Н. от АК – Пловдив за служебен защитник на подсъдимия К. и е дал ход на делото. Видно от съдебния протокол от това заседание, съдът е пренебрегнал напълно процедурите по чл. чл. 276, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК . Съдът не е дал ход на съдебното следствие, не e предоставил възможност на прокурора да изложи обстоятелствата включени в обвинението, а след направени изявления на страните, че нямат доказателствени искания, е намерил делото за изяснено и след прочитане и приемане на приложените по същото писмени доказателства е обявил съдебното следствие за приключено и е дал ход на съдебните пР.я. Също така, видно от съдебния протокол, съдът не е разяснил отново, с оглед включването в процеса на нова страна – защитник на подсъдимия, правата на страните съгласно чл.274 от НПК. И не на последно място, съдът не е запитал подсъдимия дали разбира обвинението, както и не го е поканил да даде обяснения по обвинението, както повелява чл.277, ал.1 от НПК, като по този начин е нарушил процесуалните му права на участие по делото, включително правото му да иска делото да се разгледа по реда на особените правила. Нарушено е и правото на защита на подсъдимия, той като даването на обяснения е и средство за защита на К.. Така посочените процесуални нарушения въззивната инстанция приема за съществени, тъй като те са нарушили правата на подсъдимия. Същите са неотстраними във въззивното производство, което налага на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, постановената от Районен съд – Пловдив присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При така констатираните съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира за ненужно да коментира останалите, наведени с жалбите възражения, касаещи по същество правилността на атакуваната присъда. С оглед на гореизложеното, съдът