Решение № 845 от 7.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 10272/2023 г.

№ 20233110110272 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. И. Д. в условията на пасивно субективно съединяване искове с правно основА.е чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят общо на ищцата сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода 09.08.2018г. до 09.08.2023г. от ДП „Български спортен тотализатор“, К. В. М., Й. З. П. и Д. Д. Д.; за периода 09.08.2018г. до 25.11.2021г. от Д. П. В., Г. Х. О., Н. И. Г. и за периода 25.11.2021г. до 09.08.2023г. от А. Б. Р., на собствения на ищцата имот, представляващ хоби стая, находяща се в гр. В.•••••, на партерния етаж, с площ от 36 кв.м. В условията на евентуалност, претендира осъждането на всеки един от ответниците да й заплати обезщетение, съобразно притежаваното от всеки число от общите части на сградата, а именно:

• ДП „Български спортен тотализатор“ – 0.0588 от ½ ид.ч. от 300 лева месечно за периода 09.08.2018г. до 09.08.2023г.;

• К. В. М. – 0.3087 от ½ ид.ч. от 300 лева месечно за периода 09.08.2018г. до 09.08.2023г.;

• Й. З. П. - 0.3337 от ½ ид.ч. от 300 лева месечно за периода 09.08.2018г. до 09.08.2023г.;

• Д. Д. Д. – ¼ от 0.2988 от ½ ид.ч. от 300 лева месечно за периода 09.08.2018г. до 09.08.2023г.;

• Д. П. В. - ¼ от 0.2988 от ½ от 300 лева месечно за периода 09.08.2018г. до 25.11.2021г.;

• Г. Х. О. - ¼ от 0.2988 от ½ от 300 лева месечно за периода 09.08.2018г. до 25.11.2021г.;

• Н. И. Г. - - ¼ от 0.2988 от ½ от 300 лева месечно за периода 09.08.2018г. до 25.11.2021г.;

• А. Б. Р. – ¾ от 0.2988 от ½ от 300 лева месечно за периода 25.11.2021г. - 09.08.2023г.

В исковата и уточняващите молби ищцата Ж. И. Д. твърди, че по силата на наследствено правоприемство на родители си И.Ж. И., починал на •••••г. и Д.В. И., починала на •••••г., е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесната хоби стая. От своя страна наследодателите на ищцата се твърди да са признати за собственици на същата с констативен нотариален акт № 171/18.07.2011г. Наред с това се излага, че на родителите й било учредено право на строеж на пететажна сграда, в която се намирал и процесния обект. Сочи също така, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 6616/2019г., по описа на ВРС, е отхвърлен предявения от отвениците установителен иск за отричане правата на ищцата върху процесната хоби стая. В рамките на горното производство се излага, че ответниците са поддържали, че са собственици на самостоятелни обекти и като такива се легитимират като собственици на хоби стаята, която съставлявала обща част на сградата. Поддържа, че до 04.06.2004г. са ползвали целия партерен етаж, след което процесната хоби стая е зазидана от представители на ДП БСТ. С постановление от 19.12.2006г. на прокурор по пр.пр. № 2822/2006г. е разпоредено осигуряване на достъп до фирмената стока на майка й, премахване на изградения зид, но изпълнението е осуетено с оглед разпореждане на окръжния прокурор на Варна. Поддържа, че до извършен въвод във владение на ап. 1 и 2 ищцата, заедно с бившия си съпруг и родителите си живеели в горните жилища, като разполагали и с ключ за входната врата на сградата. С ключ разполагал и съжителят на ищцата Б.П.. Поддържа, че ключалката на входната врата е сменена, но кога това е станало не знае, тъй като не е уведомена. Този факт бил установен от съпруга й на 20.12.2018г. Поради това и през 2019г. се обърнала към оргА.те на МВР и Прокуратурата за съдействие. През 2019г. разбрала, че има врата към хоби стаята и фирмената стока на майка й липсва. Били образувА. прокурорски преписки, по които бил постановен отказ за образуване на наказателно производство. По този начин поддържа, че ответниците са я лишили от възможността да ползва собствения си имот и който същите ползват без да имат основА.е за това. Поради това и сезира съда с искане за осъждането на ответниците да й заплатят обезщетение за това.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна ДП „Български спортен тотализатор“ депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че е собственик на самостоятелен обект – тото пункт, находящ се в жилищна страда с административен адрес гр. В.•••••. Оспорва правата на ищцата върху ½ ид.ч. от процесната хоби стая. Оспорва и да е извършвало действия, осуетяващи достъпа на ищцата до посоченото помещение, както и да е осъществявало фактическа власт върху имота. Претенцията се оспорва и по размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна К. В. М. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че за времето до 01.11.2021г., когато е прехвърлила собствеността върху притежавА.я от нея апартамент № 2, находящ се в гр. В.•••••, е осъществявала фактическа власт единствено върху този обект. Оспорва ищцата да се легитимира като собственик на процесната хоби стая, както и твърденията, че ответницата е предприела действия, с които е осуетила достъпа на Ж. Д. до посоченото помещение. Оспорва и през твърдяния период да е осъществявала фактическа власт върху процесната хоби стая. Претенцията се оспорва и по размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Й. З. П. и Д. П. В., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозират отговор на исковата молба, с който оспорват иска по основА.е и размер. Оспорва да е налице обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците, респ. връзка между двете. Счита и че за ищцата е налице друг ред на защита. Позовава се на изтекла давност.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Г. Х. О., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че като наследник на К. А. К. се е легитимирала като собственик на ап. 3 на трети етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. В.•••••, но твърди квотата й в съсобствеността да е 1/5 ид.ч., тъй като наследодателят е оставил за наследници по закон пет лица. Не оспорва и, че в горната сграда се намира и процесната хоби стая. Оспорва да е владяла или ползвала последната. Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за завиШ.. Прави възражение за погасяване по давност на иска за времето преди 09.08.2020г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д. Д. Д., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че като наследник на К. А. К. се е легитимирала като собственик на ап. 3 на трети етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. В.•••••. Не оспорва и, че в горната сграда се намира и процесната хоби стая, но твърди същата да е обща част и в този смисъл ищцата не би могла да се легитимира като собственик върху същата. Оспорва приживе наследодателят й да живял в придобитото от него жилище и да е осъществявал фактическа власт върху процесната хоби стая, както твърди да не е осъществявала и самата тя или пък да са извършвали действия за осуетяване достъпа до имота на ищцата. Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за завиШ.. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията с изтичане на тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Ответната страна Н. И. Г. не депозира отговор на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 79, том I, рег. № 3210, дело № 77/2011г., на нотариус Янчо Несторов (л. 8), И.Ж. И. и Д.В. И. са признати за собственици въз основа на разрешение за строеж, реализирано строителство и въвеждане в експлоатация на недвижими имоти, находящи се в гр. В.•••-ми микрорайон, идентичен с пл. № 6, кв. 6, представляващ хоби стая, състояща се от едно помещение и сА.тарен възел, с площ от 36.10 кв.м., разположена на партерен етаж – по архитектурен проект, а по данъчна оценка на ет. 1.

Приобщено към настоящото дело е гр.д. № 6616/2019г., по описа на ВРС. От

доказателствата по последното (л. 27-31) се установява, че на 24.04.2019г. е проведено Общо събрА.е на етажната собственост на ул. „Сан С.о“, № 7, на което са присъствали лично или чрез пълномощник всички етажни собственици, а именно:

• ДП „Български спортен тотализатор“ – София, притежаващо съгласно вписан в АВ НА № 150, том XXXIV, вх.рег. № 11225, дело № 8143/16.05.2006г., магазин на партерен етаж, както и 0.0588% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж (л. 10 от гр.д. № 6616/2019г.);

• Й. З. П., притежаваща съгласно вписан в АВ НА № 7, том LX, дв.вх.рег. № 23470, дело № 12979/30.08.2018г., апартамент № 1 на първи етаж, както и 0.3337% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж (л. 14 от гр.д. № 6616/2019г.);

• К. В. М., притежаваща съгласно вписан в АВ НА № 101, том XVI, вх.рег. № 7180, дело № 3334/29.03.2017г., апартамент № 2 на втори етаж, както и 0.3087% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж (л. 17-18 от гр.д. № 6616/2019г.);

• К. А. К., притежаващ съгласно вписан в АВ НА № 161, том СXVI, вх.рег. № 36390, дело № 28787/11.12.2008г. и брачен договор, вписан в АВ под № 95, том V, вх.рег. № 12492, дело № 1647/22.05.2017г., апартамент № 3 на трети етаж, както и 0.2988% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж (л. 20-24 от гр.д. № 6616/2019г.).

По т. 2 от дневния ред, етажните собственици единодушно са взели решение по възникналия спор относно собствеността и ползването на хоби стая да се заведе иск срещу легитимиращите се с констативен нотариален акт № 171/2011г. наследници на Д.В. И. и И.Ж. И. – Ж. И. Д. и М. И. Ж. установителен иск за собствеността на хоби стаята. По искането на Ж. И. Д. (със съдействието на Първо РУ на МВР-Варна) да й бъде предоставен достъп незабавно до хоби стая, е взето единодушно решение от етажните собственици за отказ от такъв, с мотив, че същата е обща частта на сградата.

Видно от протокола от о.с.з., проведено на 13.01.2020г. по гр.д. № 6616/2019г., процесуалният представител на етажните собственици е твърдял, че процесното помещение от 1987г. не е ползвано от родителите на Ж. Д. или от нея, същото съставлява обща част на всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС и те са го ползвали всички общо и към настоящия момент това ползване е такова. От своя страна процесуалният представител на Ж. Д. е въвела твърдения, че до миналата година (2019г.) помещението се е ползвало от последната и след като същото било разбито, подала жалба до ВРП за самоуправни действия.

Приобщени като доказателства по делото са и постановления на прокурори при ОП- Варна, РП-Варна, ВКП (л. 325-340 и л. 378-398), от които се установява, че в началото на 2019г. (03.01.2019г., така в постановление от 22.04.2019г. на прокурор от ВОП – л. 337) са подадени жалби по повод процесната хоби стая. Като доказателство е прието и дадено от А. Б. Р. сведение по преписка № 14818/2024г. на ВРП, в която същата е посочила, че знае за наличието на гражданскоправен спор по отношение собствеността на хоби стая в блока, находящ се в гр. В.•••••, но не е страна по делото и не знае подробности. От съседи разбрала, че въпросната хоби стая е на приземния етаж във входа. Виждала е някаква врата там и предполага, че води към цитираната хоби стая, но никога не е влизала в нея, тъй като е заключена и не знае кой държи ключа от нея.

С влязло в законна сила на 03.06.2023г. решение по гр.д. № 6616/2019г., по описа на ВРС, потвърдено с решение № 1645/16.12.2022г., по описа на ВОС, е отхвърлен предявения от К. В. М., Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, Й. З. П., К. А. К., поч. на •••••г., в лицето на правоприемниците му Д. П. В., Г. Х. О., Н. И. Г., С.Д.С., също починал в хода на делото, поч. на •••••, в лицето на правоприемника Д. Д. Д., последните двама от своя страна заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на делото правоприемник Д. С.ов Д., поч. на •••••г., срещу Ж. И. Д. и М. И. Ж., за приемане на установено в отношенията между стрА.те, че ответниците не са собственици на хоби стая, наховяща се на партерен етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. В.•••••, посочена на скица по архитектурен проект с червени очертА.я, с площ от 36.10 кв.м. по КНА № 171, том ХLV, вх. рег. № 15920, дело № 9690/18.07.2011г. на АВ и описана като хоби стая, състояща се от едно помещение и сА.тарен възел, при грА.ци: общ вход и общо стълбище, ПИ № 1754, вътрешен двор, ПИ № 1750, отгоре – жилище, от долу – ПРУ, на основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК.

С нотариален акт № 18, том Х, дело № 3855/78г. РД „Български спортен тотализатор“ е придобило собствеността чрез покупко-продажба на магазин с фурна, без дворно място, построен на 37 кв.м., намиращ се в гр. В.•••••. На 22.08.1984г. Д.В. И., И.Ж. И., Ж. И. Д., М. И. Ж. и Районна дирекция Български спортен тотализатор са сключили договор за групов строеж (л. 143-145), с който участниците в строежа са се съгласили с общи усилия и за тяхна сметка да построят жилищна сграда в парцел № 7, кв. 60 по плана на гр. В.•••••, с който е уговорено как се разпределят жилищата и другите обекти в сграда, като за Районна дирекция Български спортен тотализатор е предвиден магазин в партерния жилищен етаж на сградата състоящ се от магазин и сервизно помещение със застроена площ от 22.41 кв.м. на обща цена от 1996 лева. С договор за доброволна делба от 18.02.1989г. (л. 147) е ликвидирана съсобствеността върху новопостроената жилищна сграда с административен адрес гр. В.•••••, като Районна дирекция Български спортен тотализатор е придобила собствеността върху магазина на партерния етаж и 0.0588% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. С нотариален акт № 110, том III, рег. № 3201, дело № 401/2006г. на нотариус Елена Дионисова (видно от приложеното на л. 10 от гр.д. № 6616/2019г. на ВРС), ДП „Български спортен тотализатор“ е признато за собственик на магазин, с площ от 22.41 кв.м. със сервизни помещения, заедно с 0.0588% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в приземния-партерен етаж на сградата, построена в гр. В.•••••, в УПИ № 1756 по новия КП, влязъл в сила със заповед № 300-4-47 от 01.10.2003г., в кв. 60 на 8-ми микрорайон на гр. Варна, при грА.ци на магазина: ул. „Сан С.о“, калкан, стълбищна клетка с проход-вход към нея и грА.ци на поземления имот: ул. „Сан С.о“, имоти №№ 1750, 1753 и 1754. При съставяне на акта е посочено, че са представени коментирА.я по-горе нотариален акт № 18/1978г., договор за строителство и групов строеж, договор за доброволна делба, а така също и решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, решение по гр.д. № 730/2000г. на ВОС, решение № 1751/2001г. на ВКС, решение по гр.д. № 642/2003г. на ВКС.

С договор за покупко-продажба от 29.03.2017г., оформен в нотариален акт № 77, том I, рег. № 4269, дело № 54/2017г., на помощник нотариус по заместване при нотариус Кънчо Ицков (л. 17-18 от гр.д. № 6616/2019г. на ВРС), К. В. М. е закупила жилище-апартамент с идентификатор № 10135.1507.744.2.2, на втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. В.•••••, както и 0.3087% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот № 1756 по плана на 8-ми микрорайно на гр. Варна, идентичен с имот пл. № 7 в кв. 60.

С договор за покупко-продажба от 01.11.2021г., оформен в нотариален акт № 165, том II, рег. № 4594, дело № 325/2021г., К. В. М. е продала на К. И. Д. апартамент № 2, находящ се в гр. В.•••••, ведно с прилежащото избено помещение № 2, таванска стая, ведно с притежавА.те 0.3087% ид.ч. от общите части на сградата (л. 213-215).

С договор за покупко-продажба от 30.08.2018г., оформен в нотариален акт № 167, том III, рег. № 5524, дело № 442/2018г., на нотариус Петър Петров (л. 14-15 от гр.д. № 6616/2019г. на ВРС), Й. З. П. е закупила самостоятелен обект – апартамент № 1, с идентификатор № 10135.1507.744.2.1, разположен в сграда с идентификатор № 10135.1507.755.2, с административен адрес: гр. В.•••••, ет. 1, ап. 1, както и 0.3337% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот, представляващ по кадастрална карта имот с идентификатор № 10135.1507.744.

С договор за покупко-продажба от 11.12.2008г., оформен в нотариален акт № 30, том VI, рег. № 5687, дело № 1030/2008г., на нотариус ДА.ела Върлева (л. 20 от гр.д. № 6616/2019г. на ВРС), К. А. К. и А.Б. К.а са закупили самостоятелен обект – апартамент № 3, находящ се на целия трети етаж от жилищна сграда, построена в гр. В.•••••, както и 0.2988% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот, представляващ ПИ № 6, в кв. 60, по плана на 8-ми микрорайон. С брачен договор от 22.05.2017г., с нотариална заверка на съдържА.ето и подписите, съпругата К.а е прехвърлила на съпруга К. притежавА.те от нея права върху горния имот (л. 21-24 от гр.д. № 6616/2019г. на ВРС).

К. А. К. е починал на •••••г. и е оставил за наследници Д. П. В. (дъщеря на брата на майката на К. К.); Д. С.ов Д. и Г. С.ов Д. (синове на сестрата на майката на К. К.); Г. Х. О. (дъщеря на брата на майката на К. К.) и Н. И. Г. (дъщеря на сестрата на бащата на К. К.). Д. С.ов Д. е починал на •••••г. и е оставил наследници по закон дъщеря Д. Д. Д. и син С. Д. с. поч. на ••••• и наследен от сестра си Д. Д..

Наследниците на К. А. К. с договор за покупко-продажба от 25.11.2021г., оформен в нотариален акт № 136, том II, рег. № 3725, дело № 284/2021г., са продали на А. Б. Р. апартамент № 3, ведно с прилежащото избено помещение № 3, таванска стая, ведно с притежавА.те 0.2988% ид.ч. от общите части на сградата (л. 223-224).

От заключението по назначената по делото СТЕ, се установява, че средната месечна наемна цена за процесното помещение е, както следва: за 2018г. – 173 лева месечно; за 2019г. – 179 лева месечно, за 2020г. – 177 лева месечно и за 2021г. – 191 лева месечно.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползването на определена вещ, от което е бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем.

От коментирА. по-горе доказателства се установи, че праводателите на ищцата И.Ж. И. и Д.В. И. с констативен нотариален акт № 79/2011г. са признати за собственици въз основа на разрешение за строеж, реализирано строителство и въвеждане в експлоатация на недвижими имоти, находящи се в гр. В.•••-ми микрорайон, идентичен с пл. № 6, кв. 6, представляващ хоби стая, състояща се от едно помещение и сА.тарен възел, с площ от 36.10 кв.м., разположена на партерен етаж – по архитектурен проект, а по данъчна оценка на ет. 1. Доколкото ответниците не са противопоставили собствени права върху процесната хоби стая, то и следва да се приеме, че правото на собственост принадлежи на лицата, посочени в акт. По делото не е спорно, че Ж. Д., заедно с брат си, са наследници И.Ж. И. и Д.В. И., поради което и съдът приема, че ищцата се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от хоби стая, находяща се в гр. В.•••••.

От събрА.те по делото доказателства – протокол от проведено ОС на ЕС с административен адрес гр. В.••••• и взетите на същото решения, настоящият състав на съда намира, че държането на процесния имот е осъществЯ.но от етажните собственици, включително и тези последващо придобили права върху самостоятелни обекти, с аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗУЕС, предвиждаща, че приетите решения на общото събрА.е обвързват и нови собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в етажната собственост. Това ползване съдът намира, че е започнало от началото на 2019г. (при съобразяване изявленията на процесуалния представител на Ж. Д. и тези на процесуалния представител на етажните собственици, направени в хода на производството по гр.д. № 6616/2019г., както и данните за депозиране на жалби пред ВРП) и към датата на сезиране на съда, доколкото по делото липсват твърдения, а и данни ответниците да са проявили каквато и да инициатива за предоставяне на достъп до имота на ищцата, осигурявайки фактическото му предаване, така щото същата да може да го ползва съобразно правата си, поради което и на Ж. Д. се следва обезщетение за ползите, от които е била лиШ.. Без оглед на горния извод дали етажните собственици реално са ползвали вещта. В съдебната практика (решение № 204 от 05.09.2013 год. на ВКС по т.д. № 1158/2010 год., ІІ т.о., решение № 55 от 28.02.2012 год. на ВКС по гр.д. № 652/2011 год., ІІІ г.о., решение № 409 от 20.06.2012 год. по гр.д. № 1411/2010 год., ІV г.о. и др.) безпротиворечиво се приема, че лицето, което държи без правно основА.е чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Такива държателят на чужда вещ без правно основА.е винаги би могъл да получи, като я отдаде под наем, тъй като правото на собственост не е условие за действителността на наемния договор. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в зависимост от волята на това лице дали да реализира ли не доходи от държаната без основА.е чужда вещ или да ползва реално същата. Същественото за основателността на иска е, че вещта на ищеца се е намирала в държане на ответниците, без те да имат основА.е за това. По този начин собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна – ответниците са държали една чужда вещ, която са ползвали или са могли да ползват в зависимост единствено и само от волята им.

Дължимото от ответниците имуществено изравняване е до размера на средномесечния пазарен наем, който съдът при съобразяване заключението на вещото лице, намира че следва да бъде определен в размер на 179 лева за 2019г., 177 лева за 2020г., 191 лева за 2021г., 191 лева за 2022г. и 191 лева за 2023г., като при изчисляването му е съобразено състоянието на имота и фактическото му ползване преди отнемането му - като офис. Доколкото не е налице хипотезата на чл. 121 ЗЗД, то обезщетението следва да се присъди разделно, при съобразяване периода, в който всеки един от ответниците е имал качеството на етажен собственик и определената средна наемна цена за съответните периоди. Така дължимото обезщетение, е както следва:

• от ДП „Български спортен тотализатор“, за времето от 01.01.2019г. до 09.08.2023г., в размер на 153.96 евро, с левова равностойност 301.12 лева (0.0588 от ½ ид.ч. от 2148 лева – 12 х 179 лева наем за 2019г.; 2124 лева – 12 х 177 лева наем за 2020г.; 2292 лева – 12 х 191 лева наем за 2021г.; 2292 лева – 12 х 191 лева наем за 2022г. и 1386.29 лева – 7 месеца и 8 дни х 191 лева наем до 09.08.2023г.), като искът за разликата над 153.96 евро до претендирА.я размер от 0.0588 от ½ ид.ч. от 153.39 евро, равняващи се на 300 лева месечно, или сумата от 270.58 евро, равняващи се на 529.20 лева и за периода от 09.08.2018г. до 31.12.2018г. следва да бъде отхвърлен;

• от К. В. М., за времето от 01.01.2019г. до датата на прехвърляне на самостоятелния обект 01.11.2021г., в размер на 487.87 евро, равняващи се на 954.19 лева (0.3087 от ½ ид.ч. от 2148 лева – 12 х 179 лева наем за 2019г.; 2124 лева – 12 х 177 лева наем за 2020г.; 1910 лева – 10 х 191 лева наем за 2021г.), като искът за разликата над 487.87 евро до претендирА.я размер от 0.3087 от ½ ид.ч. от 153.39 евро, равняващи се на 300 лева месечно, или сумата от 1420.52 евро, равняващи се на 2778.30 лева и за периодите от 09.08.2018г. до 31.12.2018г. и 01.11.2021г. до 09.08.2023г. следва да бъде отхвърлен;

• Й. З. П., за времето от 01.01.2019г. до 09.08.2023г., в размер на 873.76 евро, равняващи се на 1708.93 лева (0.3337 от ½ ид.ч. от 2148 лева – 12 х 179 лева наем за 2019г.; 2124 лева – 12 х 177 лева наем за 2020г.; 2292 лева – 12 х 191 лева наем за 2021г.; 2292 лева – 12 х 191 лева наем за 2022г. и 1386.29 лева – 7 месеца и 8 дни х 191 лева наем до 09.08.2023г.), като искът за разликата над 873.76 евро до претендирА.я размер от 0.3337 от ½ ид.ч. от 153.39 евро, равняващи се на 300 лева месечно, и за периода от 09.08.2018г. до 31.12.2018г., или сумата за сумата от 1535.56 евро., следва да бъде отхвърлен;

• по отношение на наследниците на К. А. К. – същият е оставил роднини от ІV степен - Д. П. В. (дъщеря на брата на майката на К. К.); Г. С.ов Д. и Д. С.ов Д. – починал след откриване на наследството на К. и наследен от Д. Д. Д.; Г. Х. О. (дъщеря на брата на майката на К. К.) и Н. И. Г. (дъщеря на сестрата на бащата на К. К.), които наследяват по равни части, съгласно чл. 84, ал. 4 ЗН. Следователно Д. Д. Д., Д. П. В., Г. Х. О. и Н. И. Г. отговарят до обема на наследствената си част – 1/5 ид.ч., при което дължимото обезщетение от всеки един от тези ответници, за периода от 01.01.2019г. до 25.11.2021г., възлиза в размер на 96.78 евро, равняващи се на 189.28 лева (1/5 от 0.2988 от ½ ид.ч. от 2148 лева – 12 х 179 лева наем за 2019г.; 2124 лева – 12 х 177 лева наем за 2020г.; 2062.80 лева – 10 месеца и 24 дни х 191 лева наем до 25.11.2021г.), като искът за разликата над 96.78 евро до претендирА.я размер от ¼ от 0.2988 от ½ ид.ч. от 153.39 евро, равняващи се на 300 лева месечно, следва да бъде отхвърлен, а по отношение на Д. Д. Д. и за периода от 25.11.2021г. до 09.08.2023г.;

• А. Б. Р., за времето от 25.11.2021г. до 09.08.2023г., в размер на 223.86 евро, равняващи се на 437.83 лева (¾ от 0.2988% от ½ от 229.20 лева – 1 месец и 6 дни х 191 лева наем от 25.11.2021г., 2292 лева – 12 х 191 лева наем за 2022г. и 1386.29 лева – 7 месеца и 8 дни х 191 лева наем до 09.08.2023г.), като искът за разликата над 223.50 евро до претендирА.я размер от ¾ от 0.2988% от ½ от 153.39 евро, равняващи се на 300 лева месечно, или сумата от 351.61 евро, равняваща се на 687.70 лева, следва да бъде отхвърлен.

Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност, с оглед приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, факта че искът е предявен на 09.08.2023г., а присъденото обезщетение касае период от 01.01.2019г. до предявяване на иска.

С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение, за осъщественото по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата процесуално представителство, което при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуално действия, броя на съдебните заседА.я, при съобразяване и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., съдът определя на 500 евро. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на адв. Г. следва да се присъди сумата от 231.08 евро, платима, както следва: от ДП „Български спортен тотализатор“ сумата от 13.58 евро, от К. В. М. сумата от 71.33 евро, от Й. З. П. сумата от 77.11 евро, от всяка едно от Д. Д. Д., Д. П. В., Г. Х. О. и Н. И. Г. сума от по 10.94 евро и от А. Б. Р. – 25.29 евро.

На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците също имат право на разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.

С оглед отправеното искане в полза на процесуалния представител на ответника Г. Х. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, за осъщественото по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата процесуално представителство, размерът на което, съдът при произнасяне по искането за присъждане на адвокатско възнагражение по оттеглената претенция е определил на 400 лева, равняващи се на 204.52 евро (определение № 10173 от 25.07.2025г. – л. 303). При съобразяване на вече присъдената част от възнаграждението и съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на адв. М. О. следва да се присъди сумата от 77.21 евро.

Ответната страна А. Б. Р. е реализирала разход от 480 лева за адвокатско възнаграждение, равняващи се на 245.42 евро, от която сума, съразмерно на отхвърлената част от иска, следва да й се присъдят разноски от 89.17 евро.

Въпреки отправеното искане в полза на ДП „Български спортен тотализатор“, К. В. М. и Д. Д. Д. не следва да се присъждат разноски, предвид липсата на представени доказателства за реално сторени такива.

На основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а Й. З. П. и Д. П. В. и възнаграждение за назначения им особен представител. Съразмерно на уважената част от исковете дължимите суми се разпределят, както следва:

• от ДП „Български спортен тотализатор“ – 14.54 евро за държавна такса и 10.26 евро за възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 24.80 евро;

• от К. В. М. – 19.51 евро за държавна такса и 32.52 евро за възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 52.03 евро;

• от Й. З. П. – 34.95 евро за държавна такса, 58.25 евро за възнаграждение за вещо лице и 98.92 евро за възнаграждение за особен представител, или общо сумата от 192.12 евро;

• от Д. Д. Д. – 7.20 евро за държавна такса и 14.52 евро за възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 21.72 евро;

• от Д. П. В. – 10.92 евро за държавна такса, 14.52 евро за възнаграждение за вещо лице и 13.11 евро за възнаграждение за особен представител, или общо сумата от 38.55 евро;

• Г. Х. О. - 10.92 евро за държавна такса и 14.52 евро за възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 25.44 евро;

• от Н. И. Г. - 10.92 евро за държавна такса и 14.52 евро за възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 25.44 евро;

• от А. Б. Р. – 16.14 евро за държавна такса и 33.59 евро за възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 49.73 евро.

Воден от горното, съдът