Решение № 1012 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 165/2026 г.

№ 20264110100165 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид: Ищецът М. И. Д. твърди , че е наследник по закон на своя брат А. И. Д., починал на ••.••.•••• г. , тъй-като неговите син, дъщеря и съпруга са направили отказ от наследството му . Срещу същия в качеството му на ЕТ •••, с ЕИК ••• е проведено производство по несъстоятелност по т.д. № ••• г. по описа на •••, прекратено с Решение № ••• г. По реда на чл.718, ал.1 от ТЗ/ отм. Дв. бр.66/2023 г./ , вр. с чл.716, ал.2 от ГПК въз основа на взето решение на проведено на ••.••.•••• г. събрание на кредиторите и разрешение на съда и в резултат на сключени с „КИМ 2004“ ЕООД / тогава- ООД/, с ЕИК 104628249, със седалище и адрес на управление: с.Шемшево, Община Велико Търново , представлявано от управителя В. Н. А. на ••.••.••• г. предварителен договор и на ••.••.••• г. окончателен договор, оформен с нотариален акт № •••, том *, рег.№ •••, н.д.№ •••/•••• г. на нотариус, вписан в регистъра на НК с № •••, с район на действие •••, синдикът е извършил продажба на принадлежащото на длъжника право на собственост върху 1/ ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор № •••••.••.•• по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••, Община •••/ по скица на ПИ № ••-•••••-••.••.••• г. на СГКК •••/, одобрени със Заповед № ••• г. на изпълнителния директор на АГКК , с площ от 0.595 кв.м. , с трайно предназначение на територията : земеделска , начин на трайно ползване : за стопански двор , трета категория при неполивни условия , с номер по предходен план: •••, при граници : ПИ № •••••.••.••; ПИ № •••••.••.••; ПИ №•••••.••.••• и ПИ № •••••.••.••• заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор № •••••.••.••.*, с плoщ oт 244 кв.м , брой етажи- 1, с предназначение : сграда за енергопроизводство ; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •••••.••.•• / пo скица № ••• г. на СГКК •••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••, Община •••, одобрени със Заповед № ••• г. на изпълнителния директор на AГKK, с плoщ oт 1435 кв.м., с тpaйнo предназначение на територията : Земеделска , начин на тpaйнo ползване: за стопански двор, трета категория при неполивни условия., с номер oт предходния план : •••, при граници : ПИ № •••••.••.••; ПИ № •••••.••.••; ПИ № •••••.••.••• и ПИ № •••••.•••.•••• заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор № •••••.••.••.*, с плoщ oт 415 кв.м , брой етажи- * с предназначение : Селскостопанска сграда и 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •••••.••.••. / пo скица на ПИ № ••• г. на СГКК •••/ пo кадастралната карта и кадастралните регистри та с. •••, Община •••, одобрени със Заповед № ••• г. на изпълнителния директор на AГKK, с плoщ от 472 кв.м., с трайно предназначение на територията : Земеделска , начин на трайно ползване : за стопански двор, трета категория пpu неполивни условия, с номер от предходния план : •••, при граници : ПИ № •••••.••.••; ПИ № •••••.•••.•••• и ПИ № •••••.••.•••, заедно с построените в него сгради : CГPAДA с идентификатор № •••••.••.••.* с плoщ oт 23 кв.м , брой етажи- *, с предназначение : промишлена сграда; СГРАДА с идентификатор № •••••.••.••.*, с плoщ от 15 кв.м , брой етажи- *, с предназначение : селскостопанска сграда. Поради неспазване от съда по несъстоятелността на разпоредбите на чл.229, ал.1, т.2, чл.230, ал.2 , чл. 47, ал.6 от ГПК, вр. с чл. 621 от ТЗ/ не е спрял производството , не е установил наследниците на починалия длъжник, за да ги конституира в неговото процесуално положение и не му е назначил особен представител / , необходимо приложими за уреждане на последиците от смъртта на длъжника , довело до липса на законна /правораздавателна власт да бъде извършена продажба на имуществото му, счита предприетите в производството действия след ••.••.••• г. за процедурно недопустими и сключените от синдика два договора за нищожни. Затова вследствие на наследяването по закон е придобил правото на собственост върху тези имоти , а ответното дружество – купувач ги владее без основание. Предвид това моли съда да постанови решение , с което да обяви за нищожни договорите и да го осъди да му предаде владението върху имотите. В с.з. поддържа исковете. Насрещната страна чрез пълномощника си адвокат А. П. от *АК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни с възражения , основани на правните положения за недопустимост на инцидентен съдебен контрол по общия исков ред върху влезли в сила актове на окръжния съд в производството по несъстоятелност ; неприложимост на правилата на чл. 229, ал.1, т.2 и чл.47, ал.6 от ГПК в това специално производство, тъй-като съгласно правилото на чл.614, ал.1 от ТЗ то не се спира , а след обявяването в несъстоятелност на длъжника с решението от ••.••.••• г. предприятието му и масата по несъстоятелността се управляват и представляват по закон единствено и само от синдика , който запазва правомощието си да се разпорежда с правата , включени в тази маса, т.е. смъртта на първия не влияе на това правомощие и съответно не води до отпадането му, поради което продажбата е валидно извършена при условията на пряко договаряне – чл. 718, ал.1 от ТЗ/отм./ Дори и хипотетично да би се приело , че тези възражения са неправилни и правото на собственост не е прехвърлено по силата на договора за продажба , придобиването му е настъпило на основание чл.79, ал.2 от ЗС/ с изтичане на кратката придобивна давност/. Претендира присъждане на разноските по производството. Съдът , след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи: Фактите и обстоятелствата – предмет на изложените в исковата молба твърдения са безспорни и документирани, т.е. установени с представените по делото писмени доказателства, поради което е ненужно повторното им изложение . Основанието на предявения иск за нищожност на предварителния и окончателния договор за продажба на имотите , сключени по реда на чл.718, ал.1 от ТЗ/ отм. Дв. бр.66/2023 г./ , вр. с чл.716, ал.2, ал.1 от ТЗ с цел да се осребрят имуществените права на длъжника, разкрива модел на правен спор между страните , изискващ съдебен отговор на въпроса дали включените в него обстоятелства/ други освен тях не може да бъдат предмет на разглеждане и да определят правораздавателния резултат на решението, тъй-като би се нарушило диспозитивното начало в процеса – чл.6, ал.2, вр. с чл.127, ал.1 , т.4, чл. 146, ал.1, т.1 , чл.147 , чл.270, ал.3 от ГПК / , че съдът не е спрял производството по несъстоятелност при настъпилата на ••.••.••• г. смърт на длъжника , не е установил наследниците му , за да ги конституира в неговото процесуално положение и не му е назначил особен представител са довели до тяхната нищожност поради явлението противоречие на закона като с единствено мислима материалноправна квалификация/ хипотеза / , показана с нормата на чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, доколкото всички останали хипотези на нищожност , уредени с нормите на чл.26, ал.1, пр.2-ро, пр.3-то и ал.2 от ЗЗД са очевидно неуместни за случая ? Отговорът е отрицателен. Дадена правна сделка е оправдано да се счита за нищожна поради противоречието й със закона , най – напред , когато самата тя като вид/ предмет/ въобще или правните й последици като целен резултат/ права и задължения / са изрично забранени с конкретна правна норма / вж. например чл.2, ал.4 от ЗКИ, чл.94, чл. 113, чл. 152, чл. 185 чл.209, чл.226, ал.2, чл.366 от ЗЗД, чл.373, ал.3, чл.662, ал.2 от ТЗ, чл.16, ал.6, чл.23, ал.5 от ЗАЗ, чл.56, ал.3 от ЗЗП и много други/ или не е съобразена с хипотезата на конкретна повелителна правна норма на закона / косвена забрана/ , въвеждаща някакво ограничение на свободата на договаряне, недопускащо разпростиране на приложното й поле извън обхвата на тази хипотеза/ вж. например чл.38, ал.1 от ЗЗД, чл.229, ал.1 от ЗЗД, чл. 41, ал.2, чл. 60, ал.1 , чл.75, ал.2 от ТЗ, чл.143 от ЗЗП и много други/, или не е спазен някакъв императивно установен ред за извършването на сделката/ вж. например чл. 19, ал.1, чл. 49, ал.1, чл.58, ал.2 от ЗДС, чл. 35, ал.1, чл.37, ал.1, чл.39 от ЗОбС/, или липсва на някоя от страните изискуемо от конкретна повелителна правна норма на закона правно качество, създадена да охранява значим обществен интерес / вж. например чл. 5, ал.2 от ЗКИ, чл.9, ал.3 от КЗ/ , или / по изключение в два случая/ тя не притежава материалното право, с което се разпорежда / вж. чл.167, ал.3 от ЗЗД, чл.19, ал.1 от ЗН/ . Заедно с това законът не трябва да предвижда друга санкционна последица от неспазването на изричната / пряката/ забрана, ограничението/ мълчаливата забрана/ , реда или от липсата на правното качество/ вж. например чл.76 от ЗН, чл.135 от ЗЗД, чл.54, ал.5 от ЗКИР, чл. 42, ал.1 от ЗЗД/ или целта на забраната /изискването е друга / вж. например параграф 6, ал.5 и пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, чл. 3, ал.1, изр.2- ро от ЗАЗ/ , както и да не предвижда някакво субективно преобразуващо право в полза на засегнатото от нарушението на забраната или от ограничението лице/ вж. например правилата на чл. 30, ал.1 от ЗН и чл.33, ал.2 от ЗС, които, ако ги нямаше , би следвало разпоредителните сделки нарушаващи задължаващите правни норми на чл. 28, ал.1 от ЗН и чл.33, ал.1 от ЗС да се третират нищожни поради противоречието им с техните хипотези/. Прието е , че когато съществува съмнение дали всъщност привидното или предполагаемо/ поради неясно заложена законодателна воля/ несъответствие на съдържанието на дадена сделка с хипотезата на конкретна законова правна норма води до нейната нищожност поради противоречие със закона, до такъв извод трябва да се стигне, само когато сключването/ извършването й застрашава някакъв висш, значим обществен интерес/ аргумент от чл.8, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД/ или интерес на икономически по-слабата страна по договора , който така или иначе е под „засилена охрана” от законодателя , видима от редица други законови правни норми/ каквито има например в Закона за защита на потребителите /. В противен случай би се получило прекалено широко приложение на основанието противоречие със закона , наподобяващо правораздавателен произвол, противен на здравия разум и отнемащ усещането за правна сигурност. Ако разпоредбата или разпоредбите, от която/ които се извлича норма/ правило за поведение / , съпоставимо поставяща/ поставящо/ под съмнение/ според повдигнатия спор между страните/ валидността на правната сделка поради противоречие с хипотезата й не съдържа/ съдържат традиционно използваните от законодателя думи с повелителен характер : „ трябва”, „не може” , „само”/ това наречие показва изключителен характер на нормата и отнема напълно свободата на договаряне на правни последици , извън предпоставките й /, това е констатация с помощта на която единственият разумен правораздавателен извод би трябвало да е в полза на валидността, особено щом не се вижда охрана на някакъв значим обществен интерес и е нелогично да съществува законодателна идея за такава охрана, нито пък някаква оправдана от самия закон засилена охрана на интереса на някоя от страните , с цел избягване на неблагоприятни за нея последици, произтичащи от недобросъвестно упражняване на права и/или от поставянето й в неравностойно положение . Случаят няма нищо общо с разгледаното в широчина съдържание на понятието нищожност поради противоречие на двата договора със закона. Търговският закон в материята на производството по несъстоятелност не съдържа повелителна норма , препятстваща съда да разреши на синдика по реда на чл.716, ал.2 от ТЗ да извършва продажба на имуществените права на длъжника от масата на несъстоятелността , както и в частност при условията на свободно договаряне по реда на чл.718, ал.1 от ТЗ/ отм./, нито норма , която да осуетява/ забранява упражняването на общото правомощие на синдика по чл.658, ал.1, т.16 от ТЗ да осребрява имуществото от масата на несъстоятелността , ако при смърт на длъжника- физическо лице, настъпила след обявяването му в несъстоятелност не бъдат установени и конституирани в неговото процесуално положение по делото наследниците му . Дори и съобразно правилото на чл. 621 от ТЗ, тълкувано систематично и логически във връзка с чл. 621а, ал.3 от ТЗ да би могло да се поддържа и приеме , че смъртта като факт поражда задължение на съда да приложи правилата на чл.229, ал.1, т.2, чл.230 , ал.2, вр. с чл.227 от ГПК/ правилото на чл.47, ал.6 е напълно неприложимо/ неизпълнението му ще представлява само процесуално нарушение без никакво влияние върху правомощието на синдика и съдбата на договорите. Това е така , защото няма норма на закона , изрично предвиждаща за сключен при наличието на такива отрицателни обстоятелства договор за продажба най- тежката неблагоприятна последица нищожност. Правомощието на синдика по чл.718, ал.1 от ТЗ/отм/ в разглеждания случай следователно е било действително съществуващо и съответно упражняването му е породило целения правен резултат, поради което правото на собственост върху имотите е придобито от ответното дружество по силата на правната сделка/ чл. 77, пр.1-во от ЗС, чл.24, ал.1, чл.183, ал.1 от ЗЗД, чл. 718, ал.4 от ТЗ-отм./. Доколкото синдикът няма качеството на особен законен представител на длъжника в този случай / положение, следващо от правилото на чл.718, ал.5 от ТЗ , указващо , че продавач по договора по ал.1 е синдикът и от липсата на изрично разрешение в закона в списъка с общите му правомощия по чл. 658 от ТЗ, че той е представител на длъжника/ казано е, че представлява предприятието му , което е съвкупност от права, задължения и фактически отношения – чл.15 от ТЗ/ в същинската част на производството по несъстоятелност/ , тук приложно невъзможна / немислима/ е конструкцията на действия на лице без представителна власт по смисъла на чл. 42, ал.1 от ЗЗД, но дори и да би се приело , че е приложно възможна последицата пак няма да е изначална нищожност на договорите , а висяща недействителност – аргумент от чл.42, ал.2 от ЗЗД. При такава хипотеза обаче/ липса на начална нищожност/ възражението на ответника за придобиване по давност на правото на собственост чрез осъществяване на фактическия състав на чл.79, ал.2 от ЗС ще е основателно. По изложените съображения иска за нищожност подлежи на отхвърляне като неоснователен. Съответно щом правото на собственост е надлежно придобито от ответното дружество, владението му върху имотите / безспорен факт/ не е без основание , а обратното – съставлява правомерно упражняване на едно от правомощията на това пълно вещно право. Следователно ищецът не го е придобил чрез наследяване по закон и по тази причина подлежи на отхвърляне като неоснователен и иска му за предаване на владението, чиято материалноправна квалификация се извежда от нормата на чл.108 от ЗС. При този изход на спора ищецът дължи на ответника сумата от 3000 евро, представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъде осъден да му я заплати , тъй-като вторият е упражнил правото си за това произтичащо от нормата на чл.78, ал.3 от ГПК. Предвид гореизложеното , съдът