Решение № 122 от 12.10.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 160/2026 г.

С присъда № 19/07.11.2025 г., постановена по НЧХД № 200/2023 г. Луковитският районен съд е признал подсъдимата П. Д. Н., с ЕГН •••••••••• от гр. Б., С. област, за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 2, предл. 1-во, вр. с ал. 1, т. 4, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, като с присъдата е бил отхвърлен и предявения от тъжителя граждански иск – претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 (четири хиляди) лева. Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от частния тъжител В. Т. П. от гр. Б., в която твърди, че горецитираната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, в противоречие със съдебната практика, сочи подробни аргументи в тази връзка. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалвания съдебен акт, както в наказателната, така и в гражданската му част, като вместо това признае подсъдимата П. Н. за виновна по повдигнатото й обвинение, с всички произтичащи от това последици. Предлага на съда да уважи изцяло предявения граждански иск, както и да й бъдат признати направените съдебно - деловодни разноски. Срещу така цитираната въззивна жалба е депозиран отговор от подсъдимата П. Д. Н. чрез защитника й адв. С. С. от САК. Според защитата жалбата не отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 от НПК. Счита, че същата е нечетлива, не съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички неизяснени обстоятелства и доказателства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на твърдяното престъпление, съобразно чл. 320 ал.1 от НПК. Твърди, че представеното копие от жалба е нечетливо и не му позволява да прочете и разбере обвинението и описаното в нея. Моли съда да остави жалбата без движение и да даде срок на частната тъжителка да представи четлива жалба за да може да организира защитата си. В заключение моли съда да остави жалбата без уважение, като й бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание въззивничката В. П., редовно призована, се явява лично. Заявява, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба, както и подадените в срока по чл. 320, ал. 4 от НПК молби за разясняване към тази жалба. Моли на посочените основания в жалбата и в депозираните към нея молби присъдата да бъде отменена изцяло и вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимата Н. да бъде призната за извършеното от нея доказано престъпление и да бъде уважен предявения от нея гражданския иск. Изтъква, че основанията за обжалването й са следните: На първо място, мотивите към присъдата са били постановени в нарушение на чл. 308, ал.1 от НК. Съгласно него мотивите към присъдата се постановяват в 15-дневен срок, защото на 07.11.2025 г. е била обявена присъдата без мотивите. Твърди, че в самата присъда съдия докладчикът не е посочил кога ще бъдат постановени мотивите, с което счита, че е нарушение на „чл. 310 от НК“. Мотивите са били постановени 114 дни след срока, което счита, че е грубо нарушение на процесуалните норми на НПК и само на това основание трябва присъдата да бъде отменена. Счита, че „това е едно от основните основания.“ Счита, че мотивите и самата присъда са постановени при брутално игнориране на събраните към делото доказателства, като в тази връзка присъдата е едностранчива, базирана е единствено и само на неверните и лъжливи, и недоказани твърдения на подсъдимата. Счита, че ако съдия докладчикът не е бил проявил субективизъм, ако е бил обсъдил и се е бил запознал задълбочено с постановеното разпореждане № 627/24.11.2021 г. на пети състав при Районен съд – Б., постановено по гр.д. № 1699 и е бил прочел документираното на страница 1, първото е да посочи ответниците. В случай че ответниците са повече от един, то да представи преписи от първоначалната искова молба и приложенията към нея според броя на ответниците. Твърди, че е изпълнила това разпореждане на съда в дадения й срок на 06.12.2021 г., като е приложила копие. Изтъква, че с молба № 3299 в която на страница 1, точка II е докумeнтирала, че в изпълнение на това разпореждане представя още един допълнителен екземпляр с приложенията към него, подробно описани на страница 6, точка 1 от първоначалната искова молба, тъй като към оригиналната искова е била приложила само един екземпляр за купувачката. Тъй като искът й е бил по чл. 26 от ЗЗД за обявяване за нищожна сделка, е представила екземпляр само за купувачката. Счита, че с това тя е изпълнила предписаното от съдия докладчика в разпореждането. Твърди, че в Определение № 42/13.01.2022 г., постановено по същото това дело, от същия съдия докладчик, с което прекратява делото, на страница 2 документира, че не е представила преписи от приложенията към първоначалната искова молба, съобразно броя на ответниците. Сочи, че такова указание няма в разпореждане № 621, като там се казва „няма искова молба и приложения“, а тук се казва, че е приложила искова молба, а не е приложила приложенията. Излага, че й се вменява нещо, което не й е предписано. Сочи, че тя с предходната молба е изпълнила указаното. Твърди, че в определение № 157 на Окръжен съд – София, постановено по в. гр. д. № 91, на страница 5, ред 1.3. е написано, че не е представила преписи от исковата молба с приложенията, видно от докладната на съдебния деловодител. Твърди, че съдебният деловодител в докладната си пише друго – че не е имало преписи от приложенията, имало е само искова молба без приложения. Счита, че тази молба се явява като подкрепа на допуснатата от съдия докладчика грешка, че тя не е представила. Счита, че това определение е „събирано от девет брода вода, за да се прекрати делото, защото този процес за недоказания строеж ние сме един мини казус от Варна – корупция облечена във власт.“ Счита, че тази докладна от подсъдимата е по повод и да подкрепи, защото тя като е получила определението, е отишла да провери в съда. Там на трети в кориците на делото, „описала съм го и в жалбата“, че там са били и трите комплекта – оригиналната искова молба с щемпела, която е пуснала по пощата, ксерокопие на текста на исковата молба, с приложенията към нея и индикираното копие под синьо индиго, което е представила на 06 декември с молба № 3299. Твърди, че към делото е единствено и само това индикирано копие, като друго копие не е имало, което е описала. Излага, че това твърдение какво е установила е го показала на подсъдимата, и в качеството си на специалист „Държавно управление и администрация, и съдебна администрация“ е попитала защо вторият екземпляр не е прикрепен. Твърди, че не е получила отговор, а е била скастрена. Счита, че тук се доказва, че на 2 септември в съда са получени два пълни комплекта. Твърди, че при постановяването на мотивите не е преценено, че в разпита по чл. 277 в съдебното заседание на 12 декември подсъдимата е заявила, че е написала докладната, защото е изпаднало копие. Счита, че това копие, което е било изпаднало, тя вече го е била имала и го е докладвала на съдия докладчика. Счита, че го е имала, защото го е получила на 02 септември от колежката си. Защо тогава тя е искала да се разгледат записите и след това на следващия ден се отказва? Защото, като се видят записите – те са цветни, ще се види какво е получено. Сочи, че нейното признание е налично, че искова молба с приложенията ксерокопие е приложено още на 2 септември в делото, като след това се появява ново твърдение, че било изчезнало. Излага, че при постановяването на мотивите не са обсъдени и свидетелските показания на разпитаните в качеството на свидетели членове на комисията, извършила измерването – административният секретар на съда и системният администратор, които казват, че тя не е обявила, че нещо липсва, не е уведомила нито комисията, нито председателя. Счита, че друго противоречие в мотивите е това, че не се дава вяра на протокола, съставен от комисията при измерването, но комисията при измерването, назначена от председателя на РС – Б. е установила, че пратката е 152 грама, тоест в момента, в който е измерена. Същото е документирано и се установява и от вещото лице в заключението си, и е документирало в протокола от 07.11.2025 г. на страница 3, където са уточнени и мерките. Твърди, че се установява, че пощенската пратка, дори и след унищожаването на плика от нейна страна, актуалното й тегло е 152 грама. Установява се, че в съда е получена оригинална искова молба с приложенията и ксерокопие на текста на исковата молба с приложенията. Установява се, че индикирано копие от искова молба без приложенията не е получавано. В заключение моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна, да бъде осъдена и да й бъдат уважени всички искания от молбите, включително и предявения граждански иск изцяло. В съдебно заседание въззиваемата П. Д. Н., редовно призована, не се явява, като се представлява от упълномощиния си защитник – адв. С. С. от САК. Защитникът моли настоящата инстанция да остави въззивната жалба без уважение, да остави в сила атакуваната присъда и присъди направените от подзащитнита му разноски пред въззивната инстанция. Счита, че от целия събран до момента материал на хартиен носител няма данни, както и с предвидените в НПК способи не се е доказало подзащитната му да е извършила престъпно деяние по отношение на тъжителката. Твърди, че предявеното обвинение за клевета към подзащитната му не се е доказало по никакъв начин, тъй като в докладната на подзащитната му от 04.02.2022 г. с вх. № 580, до съдията докладчик по гр. д. № 1699/2021 г., не се съдържат никакви клеветнически твърдения, никакви позорни обстоятелства или позорящи обстоятелства тъжителката, нито се съдържат неистини, които да целят и да обективират умисъл за извършено престъпление от страна на тъжителката. Заявява, че не са налице такива обстоятелства и счита, че твърдението за извършено престъпление „клевета“ от подзащитната му не се е доказало. Моли настоящия състав да провери и момента на узнаване на тъжителката за докладна № 580/04.02.2022 г. и в тази връзка дали е спазен 6- месечният срок, след като тъжителката е узнала за тази докладна за предявяване на тъжбата. Счита, че този срок е нарушен, тъжителката е подала тъжбата извън предвидения 6-месечен срок. По изложените съображения предлага на въззивната инстанция или да прекрати производството, поради това че тъжбата е просрочена и да присъди направените разноски, или да потвърди оправдателната присъда на РС – Луковит. Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба, допълненията към нея, становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Луковит и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното : Въззиваемата П. Д. Н., с ЕГН •••••••••• е родена в гр. Б., български гражданин, със средно образования, разведена, не е осъждана, живее в гр. Б.. Въззивничката В. Т. П. е български гражданин, с полувисше образование, неомъжена, неосъждана, живуща в гр. Б.. По повод подадена искова молба от В. Т. П. било образувано гр.д. № 1699/ 2021 г. на PC - Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и заявен петитум за обявяване на нищожност на договор за покупкопродажба на 1/2 идеална част от УПИ, ведно е построена в имота едноетажна масивна жилищна сграда, сключен между Х.А.К., като продавач и М.Ц.М., като купувач - „сделка изповядана на 13.06.2006 г. с нотариален акт № 181, том I, peг. № 2064, н.д. № 162 на нотариус № 418 - Т.Р., с район на действие PC - Б.“. Ищцата е посочила, че е собственик на останалата 1/2 ид . ч. от УПИ, като е посочила, че продажбата е извършена без необходимите строителни книжа, поради което сделката се явява изповядана в противоречие със закона. С разпореждане № 627/24.11.2021 г. исковата молба е била оставена без движение с конкретни указания до ищцата, които да изпълни в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с преписи според броя на ответниците, както следва: да посочи ответник/ответници по иска с трите му/им имена и адрес/и за призоваването му/им; в случай, че ответниците са повече от един, то да представи преписи от първоначалната искова молба и приложенията към нея според броя на ответниците; да индивидуализира процесния имот с посочване на граници/съседи и номер по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б.; да обоснове правния си интерес от предявения иск -предвид обстоятелството, че не твърди да е страна по атакувания договор - като изложи съответните факти в тази връзка; да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ; да представи доказателство за заплатена държавна такса по сметка на PC-Б. в размер на 4% от % от данъчната оценка на имота, но не по-малко от 50,00 лева; да впише исковата молба. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната. Съобщение за разпореждането на съда, ищцата е получила лично на 29.11.2021 г. В определения от съда едноседмичен срок ищцата В. Т. П. е депозирала молба вх. № 3299/06.12.2021 г., с която са били изпълнени само част от указанията. В молбата е посочено, че ответници са Х.А.К. и М.Ц.М. /с посочени адреси/; посочено е, че представя още един препис от ИМ с приложенията към нея, тъй като е представила вече един препис; посочено е, че процесната едноетажна жилищна сграда се намира в северната част на УПИ IX -810, кв. 38 по плана на гр. Б., който УПИ е съсобствен между ищцата и М.Ц.М. с квоти по 16 ид.ч., при граници на целия УПИ - изток УПИ IV - 808,600 и УПИУ-809, запад- улица, север УПИ Х-2171, юг - УПИ VIII-2081; относно правния си интерес излага, че сградата е построена без никакви строителни книжа и сделката е нищожна, поради противоречие със закона, на което може да се позове всеки. Към молбата е представила разписка за платена държавна такса в размер на 120,67 лева по сметка на PC - Б. и удостоверение за данъчна оценка от 05.08.2010 г. С Определение № 42 от 13.01.2022 г. постановено по гр.д. № 1699/ 2021 г. по описа на PC - Б., исковата молба е върната и производството по делото прекратено. Съдът е приел, че ищцата не е изпълнила всички указания - да индивидуализира имота по действащата ККР, не е обосновала правния си интерес, не е представила преписи от приложенията към първоначалната искова молба, съобразно броя на ответниците. В качеството си на съдебен деловодител при Районен съд - Б., обслужващ V граждански състав, въззиваемата П. Н. депозирала докладна до Председателя на V граждански състав при РС - Б., по гр.д. № 1699/ 2021 г., заведена там с вх. № 580/ 04.02.2022 г.. В докладната тя посочила : Тази сутрин /04.02.2022 г./ когато започнах работа видях, че съм оставила на бюрото си гражданско дело № 1699/2021 г., което беше за връщане в шкафа. Когато го взех от него отзад изпадна един препис от искова молба с приложения-сниман. Този препис аз не съм виждала по делото до момента. По това дело ищцата единствено е давала препис за другата страна, който е написан под индиго, което много зацапва и аз още в началото надлежно съм прикачила с машинка в задната корица на делото. В докладната въззиваемата е посочила, че : „Тази сутрин /04.02.2022 г./ когато започнах работа видях, че съм оставила на бюрото си гражданско дело № 1699/2021 г., което беше за връщане в шкафа. Когато го взех от него отзад изпадна един препис от искова молба с приложения-сниман. Този препис аз не съм виждала по делото до момента. По това дело ищцата единствено е давала препис за другата страна, който е написан под индиго, което много зацапва и аз още в началото надлежно съм прикачила с машинка в задната корица на делото. По горното Ви докладвам, че на 03.02.2022 г. в деловодството на съда влезе ищцата В. П., която заяви, че иска да гледа гражданско дело № 1699/ 2021 г. по описа на съда. След проверка в програмата ЕИСС, станах отидох отзад до шкафа с делата и го извадих. Същото беше приключило със съдебен акт и чакаше съобщение. Дадох го на страната да го гледа и тъй като на банката беше неудобно да го гледа тя /тъжителката В. П./ се премести на шкафа, който е малко по-нисък от банката. Бях изпратена и я гледах, тя го гледаше лист по лист. В един момент леко се обърна с гръб и държеше химикалка. Направих и забележка, че няма право да пише по делото и тя се премести на. другата страна отгоре на банката като продължи да разглежда лист по лист, както и преписа надлежно прикачен /този препис страната го е подала като копие, написано под индиго, което много зацапва като го пипаш/. Ищцата се подписа на картона, че е гледала делото и ми го даде и като каза: „е защо съдията казва, че няма препис като има - ето го отзад и ми показа тези отзад“. Аз не обърнах внимание, като си помислих, че показва този в джоба който е. Тъй като имах много работа не обърнах внимание на делото и го оставих на бюрото си по-късно да го прибера. Докладвам Ви, че този сниман и заверен препис който е отзад не съм виждала до сега, той не е перфориран и закачен по делото - която е задължителна практика по делото за допълнителните документи по делата“. С Определение № 157 от 07.03.2022 г. по ВЧГД № 20221800500091/2022 г. на Софийски окръжен съд, е оставена без уважение частна жалба от В. Т. П. от гр. Б., срещу определение № 42 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д. № 1699/ 2021 г. по описа на PC - Б., с което е върната исковата молба, ведно с приложенията и прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, приемайки: на първо място, че : „Видно от депозирана молба вх. № 3299/06.12.2021 г. ищцата не е индивидуализирала имота по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б.. Задължително условие за допустимост на иска е точната индивидуализация на спорното право, което се постига чрез посочване на фактите, от които произтича, вида и характера на правото, страната, която неоснователно го отрича или претендира, както и вида на искането за защита. В исковата молба следва да се посочат актуалните индивидуализиращи белези на имота. Само тогава има яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В настоящия случай в исковата молба имота не е индивидуализиран според актуалния му статут, което е пречка за разглеждане на спора по същество; на второ място, че „В случая ищцата не е обосновала правния си интерес да иска обявяване на сделката за нищожна, по която не е била страна, като само посочва, че сградата е построена без никакви строителни книжа; на трето място, че „Не са били представени своевременно и преписи на ИМ и приложенията, според броя на ответниците, видно от докладна на П. Н. - съдебен деловодител при PC -Б.. За пълнота въззивният съд е констатирал, че представеното удостоверение за данъчна оценка е от дата 05.08.2010 г. и не е актуално. По гр.д. № 1699/ 2021 г. на PC - Б. е постъпила молба вх. № 2930/ 01.06.2022 г., с която В. Т. П. в „качеството си на заинтересовано-пострадало лице“, е поискала незабавно да й бъде изпратено копие от Докладна № 580/ 04.02.2022 г. на П. Д. Н. - съдебен деловодител V- състав, в която е била потвърдила невярното и лъжливо изявление на съдията при РС - Б. П.Д.С., че „не е представил преписи от приложенията към първоначалната искова молба съобразно броя на ответниците.“ По гр.д. № 1699/ 2021 г. на PC - Б. е постъпила молба вх. № 4017/ 25.07.2022 г., в която В. Т. П. е изложила твърдения, че твърденията на съд. деловодител П. Д. Докладна № 580/ 04.02.2022 г. относно: „намерен препис в задните корици на делото, са абсолютно неверни, лъжливи, преднамерени и тенденциозни, в пълно противоречие с доказателствения материал и с действителната фактическа обстановка по казуса. Поискано е да се извърши незабавна проверка по случая и да се извършат измервания на представените по делото от В. П. документи - двете искови молби с приложенията към тях, вкл. пощенски плик, и на тези приложени към корицата на делото. Постъпили са и други молби приложени към делото. Със Заповед № РД-09-357/ 20.10.2022 г. Административен ръководител- Председател на Районен съд - Б., във връзка с получена молба с вх. № 5762/20.10.2022 г. от В. Т. П., ищца по гр.д. № 1699/2021г. по описа на РС - Б., разпределено на V-ти състав, с твърдения за нарушаване на трудовата дисциплина от съд. деловодител на състава П. Д. Н., както и направено искане за извършване измерване теглото на изпратената от нея по пощата (ПС-Б.) пощенска пратка, с която е изпратена до РС - Б. на 01.09.2021г. с баркод R: PS 214000 искова молба с приложенията към нея и получена в съда на 02.09.2021 г. и заведена с вх.№ 1736/ 02.09.2021г. и искане за съставяне на констативен протокол за извършеното измерване, поради разминаване в твърденията на съдията докладчик по делото П.С. и съд. деловодител П. Н., на основание чл. 80 от ЗСВ, е разпоредено: 1. Да се изискат писмени обяснения от П. Д. Н., съдебен деловодител в Районен съд-Б., във връзка с изнесените твърдения в молба вх. № 5762/20.10.2022 г. от В. Т. П., ищца по гр.д. № 1699/2021г. по описа на Районен съд-Б.; 2. Назначена е комисия, която да извърши измерване на теглото на изпратената на 01.09.2021г. по пощата (ПС- Б.) пощенска пратка с баркод R: PS 214000 от В. Т. П., ищца по гр.д. № 1699/ 2021г., с която е изпратена до РС - Б. искова молба с приложенията към нея, получена в съда на 02.09.2021 г. и заведена с вх. № 1736/02.09.2021г., в присъствието на молителката В. Т. П., за което да се състави констативен протокол с отразяване на резултатите от него, който да се докладва на Административния ръководител-председател на съда за сведение. Със Заповед № РД-13-431/14.12.2022 г. на Административен ръководител - Председател на Районен съд - Б., на въззиваемата П. Д. Н., на длъжност „съдебен деловодител“ в Районен съд-Б., е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина в РС - Б., изразяващо се в „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“ и „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“, за това, че при изпълнение на служебните задължения, по гр. дело № 1699/ 2021 г. по описа на PC - Б., че в периода 02.09.2022 г. - 13.01.2022 г. не е докладвала на съдията докладчик по гр. дело № 1699/ 2021 г. по описа на PC - Б. всички документи, съдържащи се в пощенска пратка с баркод R: PS 214000 от дата 01.09.2021 г., с която е изпратена до PC - Б. искова молба с вх. № 1736/02.09.2021 г., депозирана от В. Т. П. и по-конкретно препис от исковата молба и приложенията към същата. Дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е приел, че с оглед данните от направеното измерване се установява, че в пощенска пратка с баркод R: PS 214000 от дата 01.09.2021 г., с която е изпратена до PC - Б. искова молба с вх. № 1736/02.09.2021 г. са се съдържали преписи от първоначалната искова молба и приложенията към нея, които не са докладвани на съдията докладчик по делото при постъпване на ИМ и извършване на проверката за редовност, с което съдебен деловодител П. Н. е извършила нарушение на задълженията си по чл. 38, т. 1, т. 7 и т. 18 от Правилника за администрацията на съдилищата /ПАС/, с което е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно - „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила" и чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ - „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието". В хода на дисциплинарното производство са депозирани писмените обяснения с вх. № 6804/ 06.12.2022 г. на П. Н., събрани по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, в които тя оспорва наличието на преписи от приложенията на исковата молба, с оглед възможността същите да са загубени от други служители в съда, при които е било делото. С повторна молба с вх. 6837/07.12.2022 г., съдебния деловодител се отказва от направените си искания в първоначалните обяснения. След като ДНО се е запознал с писмените обяснения на П. Н. и депозираната повторна молба, е приел, че „Последното не може да изключи задължението на съдебния деловодител, който е длъжен да окомплектова, подрежда и докладва документите по всяко дело и да следи за правилното им съхранение.“ За изясняване на обстоятелствата по делото контролираният с ъ д е назначил съдебно-техническа експертиза /л.230 – 232 от НОХД/ , като според заключението на вещото лице : 1. Пощенска пратка с баркод PS 214000 изпратена на 01.09.2021г. по пощата /Пощенска станция Б./ от В. Т. П., ищца по гр.д. № 1699/ 2021г., с която до PC Б. е изпратена искова молба с приложенията към нея, получена в съда на 02.09.2021 г. и заведена с вх. № 1736/ 02.09.2021 г., документи от стр. 2 до стр. 17 в гр.д. № 1699/2021 г. на PC - Б. - искова молба и приложенията към нея са с общо тегло 0,086 кг. 2. Искова молба с приложенията, с пощенския плик, плюс искова молба, в едно с приложенията приложени на задна корица на гр.д. № 1699/ 2021г. на PC - Б. са с общо тегло 0,065 кг., подробно описани в обстоятелствената част на експертизата. 3. Оригиналната искова молба и представеното в съдебно заседание проведено на 19.03.2025 г. - индигирано копие на исковата молба са с общо тегло 0,059 кг., подробно описани в обстоятелствената част на експертизата. В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е допуснал и събрал всички доказателства необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Видно от мотивите на обжалваната присъда, вътрешното убеждение на първостепенния съд, относно приетите за установени фактически положения, е формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Правилно контролираният съд е съобразил, че в настоящия случай е налице липса както от обективна, така и от субективна страна на извършеното от подсъдимата Н. деяние. В процесната тъжба, с която въззиваемата П. Д. Н. е била предадена на съд се твърди, че същата на 04.02.2022 г. в гр. Б., С. област като длъжностно лице - съдебен деловодител при Районен съд - Б., обслужваща V граждански състав, при изпълнение на службата си, е разгласила позорни обстоятелства за В. Т. П. от гр. Б. като страна-ищец по гр. д. № 1699/ 2021 г. на РС - Б., изразяващи се в неверни и лъжливи твърдения в Докладна вх. № 580/ 04.02.2022 г. до Председателя на V граждански състав при Районен съд - Б., в която е изложила, че: „Когато го взех /делото/ от него отзад изпадна един препис от исковата молба с приложения - сниман", че: „Този препис аз не съм виждала по делото до момента", че: „Докладвам Ви, че този сниман и заверен препис, който е отзад не съм виждала досега, той не е перфориран и закачен по делото - която е задължителна практика по делото за допълнителни документи по делата", при което с Определение № 157/ 07.03.2022 г. по ВЧГД № 91/ 2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, е потвърдено Определение № 42/ 13.01.2022 г. с което е прекратено гр.д. № 1699/ 2021 г. на Районен съд - Б., след като в мотивната част на определението си въззивният съд е приел, че по делото „не са представени своевременно и преписи от искова молба и приложенията, според броя на ответниците видно от докладната на П. Н. - съдебен деловодител при РС – Б.“. Според тъжителката изложените в тъжбата факти се субсумират в престъпния състав на чл. 148, ал. 2, предл. 1-во, вр. с ал. 1, т. 4, вр. с чл. 147, ал.1 от НК или повдигнатото обвинение е за квалифициран състав на престъплението клевета извършено от длъжностно лице при изпълнение на службата му. Изпълнителното деяние на престъплението клевета по чл. 147, ал. 1 от НК има две форми - умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването на неизвършено от него престъпление. Позорното обстоятелство по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Този конкретно определен факт следва да бъде разгласен, т.е. доведен до знанието на трето лице, както и да бъде неистински - лъжлив, да не съществува, да не е станал в обективната действителност. За да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго лице неистински позорящи обстоятелства, касаещи личността на пострадалия. Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т.е. недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. Втората форма на изпълнителното деяние е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той действително не е извършил. Този състав на ЛОС счита, че инкриминираните в тъжбата изрази, за които се твърди, че са употребени от въззиваемата П. Д. Н. в докладна вх. № 580/04.02.2022 г. по гр.д. № 1699/2021 г. по описа на РС - Б.: „Когато го взех от него отзад изпадна един препис от исковата молба с приложения – сниман“; „Този препис аз не съм виждала по делото до момента“; „Докладвам Ви, че този сниман и заверен препис, който е отзад не съм виждала досега, той не е перфориран и закачен по делото - която е задължителна практика по делото за допълнителни документи по делата“ не са с клеветнически характер, тъй като в тях не се съдържат никакви позорни обстоятелства, нито са насочени към личността на тъжителката - определени факти, отнасящи се до нейно минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на морала, нито с инкриминираните изрази й се приписва конкретно престъпление. Целта на подсъдимата при изготвянето на документа, не е била да наклевети тъжителката и да доведе информация за нея, или за нейни действия извършени на 03.02.2022 г. в деловодството на съда, до неограничен кръг хора, или да повлияе отрицателно върху обществената оценка за частния тъжител, а да изготви документ във връзка с изпълнение на служебните си задължения и за нуждите на съдебното производство. Текстът на документа не съдържа клеветнически твърдения относно личността на тъжителя, като по своята същност описаното от подсъдимата определя възприетото от нея при контактуването с тъжителката на 03.02.2023 година. На следващо място, непосредствен обект на престъплението клевета по чл.147, ал.1 от НК са обществените отношения осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността, като пострадал може да бъде само конкретно физическо лице, което следва да бъде назовано от дееца. Никъде обаче, в диспозитива на процесната тъжба не се твърди, че подсъдимата Н. е разгласила позорни обстоятелства конкретно за лицето В. Т. П.. Тъжителката П. не е спомената поименно за да се приеме, че в конкретния случай у подсъдимата е бил налице умисъл - пряк или евентуален, тъй като не е изпълнен нито интелектуалният, нито волевият момент на вината - с действията си подсъдимата да е целяла да разгласи позорни обстоятелства или да припише престъпление конкретно по отношение на частния тъжител. За субективната съставомерност на конкретното престъпление деецът следва да съзнава неговият общественоопасен характер да предвижда неговите общественоопасни последици, да иска или да допуска настъпването на последиците. Няма как да искаш умишлено да разгласиш неистинско позорно обстоятелство за другиго или да му припишеш извършването на неизвършено от него престъпление без да назовеш конкретно това лице в инкриминирания документ, както е повдигнато настоящото обвинение с частната тъжба. Настоящият състав счита за неоснователно възражението на тъжителя касаещо допускането на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че мотивите към обжалваната присъда са били изготвени извън срока по чл.308 от НПК. Действително, мотивите към обжалваната присъда са били изготвени извън 60 – дневния срок визиран в разпоредбата на чл.308, ал.2 от НПК. Горецитираното обстоятелство обаче отсъства от разпоредбата на чл.348, ал.3 от НПК, където изчерпателно са изброени случаите на допускане на съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивната инстанция счита, че тъжбата е била подадена в срока по чл.81, ал.3 от НПК, предвид което възраженията на процесуалния представител на въззиваемата за прекратяване на наказателното производство следва да се оставят без уважение като неоснователни. Изхождайки от разпоредбата на чл.304 от НПК, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, когато деянието не е извършено от него виновно, а въззивният съдът счита, че в конкретния случай това е така, поради което, приема, че следва да бъде потвърдена като правилна присъда №19/07.11.2025 г., постановена по НЧХД № 200/2023 г. от Луковитския районен съд. При този изход на процеса, разноските за настоящата инстанция сторени от въззиваемата П. Д. Н. в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) евро – възнаграждение за защитник, следва да бъдат възложени върху въззивничката В. Т. П.. По отношение на частна жалба вх. № 3646/10.07.2026 г. /л.86 – 88/, с която въззивничката обжалва Определение № 157/17.06.2026 г., по НЧХД № 200/2023 г. по описа на РС – Луковит, с което е била осъдена да заплати разноските на въззиваемата П. Д. Н. сторени пред РС – Луковит, същата следва да се докладва на Административния ръководител на Окръжен съд – Ловеч за образуване на ВЧНД по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът