Решение № 6986 от 1.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 757/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от В. Д. В., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. С. от АК - София, срещу Решение № 47/16.01.2026 г. по АНД № 4084/2025г на Районен съд - Варна, XXXII състав, с което е изменено издаденото от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София НП №11-01-906/23.04.2025г. и наложената на касатора глоба на осн.чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ за административно нарушение по чл.13 ал.3 т.3 вр.чл.3 ал.1 и чл.10 ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) чрез редуциране размера й от 400лв. на 200лв. Релевирани са касационните основания по чл.348 т.1, т.2 и т.3 от НПК – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е достигнал до извод относно законосъобразно съставяне на АУАН предвид липсата на посочени в него свидетели и поради факта, че АУАН и НП не са издадени въз основа на официални документи по см.чл.93 т.5 от НК. Изтъква се, че актът за начет и докладът от извършената финансова инспекция са издадени след съставянето на АУАН, съответно след издаването на НП, т.е. към датите на издаването им не са съществували годни официални документи, чрез които се установява твърдяното за извършено нарушение. Счита се също, че наложеното наказание е явно несправедливо. В условията на евентуалност се твърди, че са налице предпоставките по чл.3 ал.2 от ЗАНН, както и тези по чл.28 от същия закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и измененото НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба с. д. № 6155/25.03.2026 г. чрез пълномощника си поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения, и претендира присъждане на направените в производството пред двете инстанции разноски съгл. представен списък по чл.80 от ГПК. Касационният ответникът директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, чрез процесуалния си представител гл. ю.к. Д. М., с писмени бележки излага съображения за правилност, мотивираност и законосъобразност на въззивното решение в частта, с която е изменено НП, досежно наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. По отношение на частта, в която са присъдени разноски в полза на В. В., посочва, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като НП е изменено единствено относно размера на наложеното административно наказание. Настоява за отмяна на тази част от решението на ВРС, и оставяне на жалбата на В. В. без уважение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което моли за оставянето в сила на обжалваното решение. Касационната инстанция преценява жалбата като неоснователна. Анализирайки събраните на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че „ВиК - Варна“ ООД е юридическо лице, вписано в регистъра на Окръжен съд – Варна под партиден № 18 по ф.д. № 8218/1991 г., със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н Приморски, [улица] предмет на дейност: Водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Дружеството попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като търговско дружество с блокираща квота държавно/общинско участие в капитала по смисъла на чл.4 т.3 от ЗДФИ. Капиталът на дружеството е в размер на 1 363 100 лв., от които 50.98% са собственост на държавата чрез „Български ВиК холдинг" ЕАД, а останалите 49.02% на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла, Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, О. П. и Община Суворово. Органи на управление на дружеството са Общото събрание и управителят, като последният организира и ръководи дейността и представлява дружеството. От 14.08.2012 г. до 31.01.2023 г. управител на дружеството е касаторът В. Д. В.. От 01.02.2023 г. и към момента на издаване на процесното НП управител на дружеството е В. Б. Р.. Съгласно чл.20 от дружествения договор на „ВиК – Варна“ ООД Общото събрание има правомощията по чл.137 ал.1 от Търговския закон, вкл. да избира управителя, да определя възнаграждението му и да го освобождава от отговорност. Извършването на финансовата инспекция във „ВиК- Варна“ ООД е възложено със Заповед № ФК-10-736/02.08.2024 г. на Заместник - директора на АДФИ – София, със задача „Проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и отчетната дейност, както и нормативната уредба в областта на обществените поръчки при сключване на договор № 28-2020/14.08.2020г. между „ВиК- Варна“ ООД и „Поли Йорд“ ЕООД – Варна, с предмет „Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от първото дружество, и Допълнително споразумение № 1 към договора, вкл. изпълнението им. Срокът, определен със заповедта за извършване на финансовата инспекция, е от 02.08.2024 г. до 20.09.2024 г., като същият е удължен до 23.12.2024 г. със Заповед № ФКІ10-1034/25.10.2024 г. В хода на инспекцията било установено, че посоченият договор за възлагане на обществена поръчка е сключен в резултат на процедура, открита с Решение № РШ-46/30.04.2020г. на В. В. - управител на „ВиК – Варна“ ООД, в качеството му на секторен възложител на обществени поръчки по см.чл.5 ал.4 от ЗОП. С решението на осн.чл.22 ал.2 от ЗОП управителят е одобрил обявление за оповестяване откриването на процедурата и документацията за обществената поръчка. Служителят при АДФИ – София констатирал от публично достъпната информация в Регистъра на обществените поръчки /РОП/, че поръчката с уникален идентификационен номер /УИН/ 00606-20200021, е обявена с прогнозна стойност 8 000 000 лв. без ДДС за строителство с основен CPV код 45000000, като в обявлението и документацията не е посочен допълнителен такъв. Класирането било обявено с Решение № РШ-65/24.07.2020 г. на В. В., като „Поли Йорд“ ЕООД е определен за изпълнител на обществената поръчка. С Договор № 28-2020/14.08.2020 г. обществената поръчка е възложена на „Поли Йорд“ ЕООД, като от страна на „ВиК – Варна“ ООД договорът е подписан от В. Д. В.. На 20.12.2022 г. касаторът е подписал и допълнително Споразумение №1 за изменение/индексиране на цената на дейностите по Договор № 28-2020/14.08.2020 г. На 23.01.2023 г., в срока по чл. 27 от ЗОП, в ОВ на ЕС в профила на купувача е изпратено и публикувано обявление за изменение на договора за обществена поръчка, като в неговата т. 11.2.1) било посочено, че на осн.чл.116 ал.1 т.3 от ЗОП е увеличена прогнозната стойност на договора от 8 000 000 на 12 000 000 лв. без ДДС и индексация на цените на СМР съобразно методиката по чл.117а от ЗОП. Договорът бил изменен поради непредвидени обстоятелства, възникнали след сключването му, а именно – съществено увеличение на цените на основните стоки и материали, които формират стойността на договора. Като аргумент за изменението били цитирани разпоредбите на чл.117а ал.1 от ЗОП и §2 т.27 от ДР на ЗОП, Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, обнародвана в Държавен вестник, бр. 78 от 30.09.2022 г., и постъпили с Писма с вх. № ВП-2784/21.10.2022 г. искания от изпълнителя „Поли Йорд“ ЕООД за индексация на максималните единични цени по договора. В хода на проверката било констатирано, че със сключеното Допълнително споразумение №1/20.12.2022г. В. В., в качеството си на възложител, е изменил Договора за обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020 г., като стойността му е увеличена от 8 000 000 лв. на 12 000 000 лв. без ДДС; със споразумението той е договорил увеличение/индексация на единичните цени на услуги, без да са налице основания по чл.116 ал.1 от ЗОП (ДВ. бр.86/ 2018 г.), вр. чл.117а ал.1 от същия закон (ДВ. бр. 102/ 2019 г.); както и увеличение на единичните цени на СМР по начин, различен от определения в чл.117а ал.1 от ЗОП, без да е спазена методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г., и с процент, по-висок от следващият се. В качеството си на управител на „ВиК – Варна“ ООД и на осн.чл.4 ал.1 от ЗФУКПС В. В. е издал Заповед № ВД-30-1/28.02.2019 г., с която е въвел Вътрешни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол (Вътрешни правила по СФУК) във „ВиК – Варна“ ООД. С чл.54 ал.4 от същите е регламентирано, че във фазата на провеждане и изпълнение на обществените поръчки с осъществяване на контрол се цели установяване спазването на закона и тези правила. При извършване на финансовата инспекция били представени контролни листи № 1,2,3,4 и 5 за документиран контрол относно планирането, откриването, провеждането на процедурата и сключване на договора за обществената поръчка, но не и за такъв при извършване на разходите/плащанията по договора. Констатираната липса на приложена процедура по предварителен контрол за законосъобразност по чл.13 ал.2 т.2 от ЗФУКПС по отношение на сключеното Допълнително споразумение № 1/20.12.2022г. към договора за възлагане на обществената поръчка била квалифицирана като административно нарушение по чл.13 ал.3 т.3 вр.чл.3 ал.1 и чл.10 ал.1 от ЗФУКПС, за което компетентното длъжностно лице при АДФИ – София съставил против касатора АУАН № 11-01-906/10.12.2024 г. – за това, че на 20.12.2022 г. в качеството си на управител на „ВиК - Варна“ ООД и ръководител на организация от публичния сектор, със сключено на същата дата Споразумение № 1 В. В. е изменил Договор за обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020 г., като стойността му е увеличена от 8 000 000 на 12 000 000 лева без ДДС, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. АУАН е предявен и връчен лично, а възражения против него са депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въпреки че същите са неподписани, АНО ги разгледал и изложил съображения за тяхната неоснователност. Въз основа на акта било издадено НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ наложил на В. В. административно наказание глоба в размер на 400 лв. При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове и при липса на съществени процесуални нарушения – такива, ограничаващи или осуетяващи правото на защита на наказаното лице. Въззивният съд отчел, че АУАН е съставен въз основа на резултатите от извършена проверка, които се съдържат в Акт за начет № 11-04-1/12.02.2025 г., в срока й, както и в този по чл.34 ал.2 от ЗАНН. В АУАН и в НП нарушението е описано с всички елементи от обективния му състав, които го индивидуализират, и с яснота, даваща възможност на наказаното лице да разбере в какво административно нарушение е обвинено и как да организира защита си. По приложението на материалния закон ВРС приел, че В. В. в качеството си на управител на „ВиК - Варна“ ООД и ръководител на организация от публичния сектор, е изменил договор за обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020 г., като стойността му е увеличена от 8 000 000 на 12 000 000 лева без ДДС, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Предходният съдебен състав преценил, че това нарушение е обективно и субективно съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано. Независимо от горното ВРС приел, че при определяне размера на наказанието АНО не е съобразил липсата на отегчаващи отговорността на наказания обстоятелства, извън съставомерните такива, както и липсата на информация относно извършването на други нарушения от същия вид. Така мотивиран въззивният съд счел, че и наказание в специалния минимум от 200лв. по приложимия чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ е адекватно да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН, и изменил НП чрез редуциране размера на наложената с него глоба от 400лв. на 200лв. Касационната инстанция преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, споделя ги изцяло и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр. второ от АПК. Възраженията на касатора се преценяват като неоснователни. По делото не е спорно, че Договор № 28-2020/14.08.2020 година е сключен между „ВиК - Варна“ ООД и „Поли Йорд“ ЕООД след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от „ВиК - Варна“ ООД“, както и сключването на Допълнително споразумение № 1/20.12.2022г. към договора. При извършената финансова инспекция е констатирано, че преди сключването на допълнителното споразумение не е осъществен предварителен контрол за законосъобразност, който съгласно легалната дефиниция на §1 т.10 от ДР на ЗФУКПС се изразява във: „всички проверки на документи, факти и обстоятелства, свързани с предоставяне на увереност за спазване на приложимото законодателство, преди да се вземе решение или да се извърши действие от страна на ръководителите на организациите по чл.2. Предварителният контрол за законосъобразност се извършва от финансови контрольори и/или от други лица, определени от ръководителите на организациите по чл.2.“. Не е спорно по делото, че „ВиК - Варна“ ООД е организация от публичния сектор по см.чл.2 ал.2 т.8 от ЗФУКПС, и управителят на търговското дружество, като ръководител на такава организация, е длъжен да управлява публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин (чл.6 ал.1 от ЗФУКПС). Финансовото управление и контрол се осъществяват чрез системи за финансово управление и контрол (чл. 5 от ЗФУКПС), като ръководителят на организацията е длъжен да осигури контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска (чл.13 ал.1 от ЗФУКПС). Контролните дейности се дефинират като всяко едно действие, насочено към минимизиране на риска и увеличаване на вероятността за постигане на целите и задачите на организацията. Тези контролни дейности на осн.чл.13 ал.3 от ЗФУКПС се прилагат във всички функции, процеси, етапи и на всички нива в организацията, като контролната дейност по „предварителен контрол за законосъобразност“ (чл.13 ал.3 т.3 от ЗФУКПС) е една от контролните дейности, задължителни за прилагане в организация от публичния сектор. Предварителният контрол за законосъобразност е превантивна контролна дейност, която завършва с оценка/мнение, преди вземането/извършването на решенията/действията на ръководителя на организацията. Целта му е да предостави на ръководителя експертна и професионална оценка за съответствието на тези решения/действия с приложимото законодателство. Съгл.ал.4 на посочената правна норма, редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите. Видно от разпоредбите на нарушения нормативен акт както осигуряването, така и прилагането на контролните дейности по чл.13 от ЗФУКПС е задължение и отговорност на ръководителя на организацията, като съобразно чл.9 ал.2 от ЗФУКПС делегирането на законовите му правомощия на други лица не го освобождава от тази отговорност. Със събраните по делото доказателства е безспорно установено, че със своя Заповед № ВД-30-1/22.02.2019 г. управителят на „ВиК - Варна“ ООД е утвърдил „Вътрешни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол“, влезли в сила от 01.03.2019 г. В чл.19-22 от същите е регламентирано провеждането на предварителен контрол за законосъобразност на дейностите на „ВиК - Варна“ ООД. В цитираните разпоредби от вътрешните правила е посочено, че предварителният контрол се извършва: „преди вземане на решение или извършване на всяко действие, свързано с разпореждане с активи, управление и стопанисване на имущество или пораждане на права, респективно задължения, за дружеството и/или за неговите служители“. Съгл.чл.6 ал.4 от Вътрешните правила по ЗОП контролът относно разходването на финансови средства се осъществя от главния счетоводител на дружеството, без да се конкретизират процедури или документи. По аргумент от чл.7 ал. 2 от Вътрешните правила по ЗОП общият контрол за законосъобразното изпълнение на договорите за обществени поръчки се осъществява от заместник управителя на дружеството, като отново не се споменават конкретни процедури по осъществяване на предварителния контрол. При проверката за осъществен предварителен контрол по чл.13 ал.3 т.3 от ЗФУКС преди сключване на Допълнително споразумение № 1/20.12.2022 г. към Договор № 28-2020/14.08.2020 г. е установено, че макар да е била въведена процедура по предварителен контрол, то същата не е изпълнена, тъй като не е било обективирано писменото изразяване на мнение/оценка, удостоверено с подпис, относно законосъобразността на сключеното допълнително споразумение, чрез излагане на мотиви/аргументи в отделно писмено становище или в самия работен документ (контролен лист за извършване на предварителен контрол за законосъобразност). В конкретния случай по административната преписка в хода на финансовата инспекция не е представено становище или мнение на главния счетоводител на дружеството или на заместник управителя на дружеството, съобразно изискванията на Вътрешните правила по ЗОП и Вътрешни правила за изграждане на СФУК. Така констатираното нарушение е описано ясно и разбираемо в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, с всички съставомерни елементи от фактическия му състав. Неоснователно е възражението на касатора за извършено съществено нарушение на процесуалните правила по повод съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя и на свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, по арг. от чл.40 ал.4 от ЗАНН. „Официален документ“ съгл. легалната дефиниция на чл.93 т.5 от НК е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Съгласно чл.93 т.1 б.„б“ от НК „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. В случая В. В., в качеството си на ръководител на търговско дружество, чийто капитал е държавен и общински, е натоварен с ръководна работа и работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, т.е. той е длъжностно лице, поради което настоящата инстанция намира, че издадените от него документи, вкл. Решение за открива на процедура № РШ-46/30.04.2020 г.; Договор за възлагане на обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020г.; Допълнително споразумение № 1/20.12.2022 г. към посочения договор; Вътрешни правила по ЗОП, утвърдени със Заповед № ЗД-213/02.10.20218 г., както и Вътрешни правила по СФУК, утвърдени със Заповед № ВД-30-1/22.02.2019 г., са официални документи, издадени от длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения, поради което правилно АНО е приел с НП, че извършеното нарушение се потвърждава от тях. Още повече, че в производството пред въззивния съд е събран като доказателство и Актът за начет № 11-04-1/12.02.2025 г., издаден от И. И. – финансов инспектор от Седми отдел, към Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ – София. На последния със Заповед № ФК-10-736/02.08.2024 г. на Зам. – директора на АДФИ е възложено извършването на финансова инспекция на „ВиК - Варна“ ООД. Следва да бъде отбелязано също, че вмененото на касатора нарушение е осъществено чрез бездействие, т.е. пропуск да се извърши предписано от нормативен акт задължение. Отрицателните факти не подлежат на доказване, а самият нарушител – чиято в случая е доказателствената тежест – в нито един момент не е твърдял и не е ангажирал доказателства, че преди сключване на Споразумение № 1/20.12.2020г. за изменение на Договор за обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020г. чрез увеличение на стойността му е надлежно приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. При тези констатации по делото настоящата инстанция преценява като неоснователни възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП по реда на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Идентични са съображенията на тази инстанция и по следващото възражение на касатора – че въззивният съд не е изпълнил задължението си служебно да събира необходимите доказателства. В случай, че нарушителят не е твърдял, че доказателства за проведена процедура за предварителен контрол за законосъобразност съществуват, то за съда обективно не възникна задължение да събира незаявено като съществуващо доказателство. Впрочем такова нито е заявено, нито е представено и до приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви на проверяваното съдебно решение – принципно като такава се цени липсата на обсъждане на релевантните възражения относно доказаността, съставомерността на нарушението и допуснатите съществени процесуални нарушения в АНП. В случая от съдържанието на ВРС се установява, че той е обсъдил и изложил съображения за неоснователност на релевантните възражения на настоящия касатор, поради което липсва и това заявено основание за ревизията му. Изцяло несподеляемо като противоречащо на приложимите материалноправни институти е възражението на касатора, че след нарушението е установено в момент, когато той вече не е управител на „ВиК Варна“ ООД, липсва основание за ангажиране на отговорността му или то вече е отпаднало. За субективната съставомерност на конкретното нарушение се изисква специално качество „длъжностно лице“, каквото В. безусловно е притежавал към 20.12.2020г при сключването на Допълнителното споразумение №1. Фактът, че впоследствие той вече не е ръководител на организацията, по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му за извършеното при изпълнение на служебните му функции в качеството му на ръководител административно нарушение. Освен това касаторът не излага и никакви доводи защо счита, че след като е ръководител, В. не е бил длъжностно лице по см.чл.32 ал.1 от ЗДФИ, т.е. коя правна норма или правен институт, или тълкувателно постановление или съдебна практика му дават основание да поддържа такова твърдение. Възражението за липса на субективна съставомерност поради недоказаност на формата на вината на касатора също е неоснователно, понеже изложените в негова подкрепа съображения са вътрешно противоречиви. Т. е и възражението за обективна несъставомерност на вмененото му нарушение, евентуално – съставомерността му по различен текст от ЗФУКПС. Въззивният съдебен състав е изложил мотивирани съображения в тази посока, които настоящият състав възприема изцяло. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, което е в специалния минимум от 200лв. по приложимата санкционна норма, а изменението му под този праг е недопустимо съгл.чл.27 ал.5 от ЗАНН. Както и по предходното възражение и тук следва да бъде посочено, че районният съд е изложил мотивирани съображения защо случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, поради което и настоящият счита, че спрямо санкционираното с измененото НП административно нарушение не е налице и това изключващо отговорността обстоятелство. В обобщение на изложеното – проверяваното съдебно решение не е обременено с поддържаните касационни пороци, а други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха констатирани и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.1 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата на В. В. като неоснователна и налага оставяне в сила на решението на ВРС, за да бъдат породени целените с НП правни последици. Касационната инстанция преценява като процесуално недопустимо искането на ответника по касация за изменение на проверяваното решение на ВРС само в частта относно присъдените в полза на настоящия касатор разноски пред предходната инстанция. Т. възражение ответникът може да направи само по реда на чл.176а от АПК – или чрез самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, или при депозирана от тази страна касационна жалба. В настоящия случая ответникът не е упражнил своевременно и надлежно това си възражение, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна. Тази на ответника следва да бъде уважена чрез присъждане в тяхна полза на юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК касационният съд