Решение № 3188 от 19.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 24276/2025 г.

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК). Ищецът В. Б. М. е предявил срещу ответника „РАЯ – ВГ“ ЕООД, ЕИК 206432684, осъдителен иск с правно основание иск чл. 226, ал. 2 от КТ (изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 3016 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от 23.05.2024 г. до 04.09.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Н. твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 012 от 27.09.2023 г., по който ищецът бил назначен при ответника на длъжност „•••“ срещу основно месечно възнаграждение в размер на 933 лева. Трудовото правоотношение било прекратено на 23.05.2024 г. с едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, както е установено в мотивите на влязло в сила решение № 1968 от 06.02.2025 г. по гр. дело № 62711/2024 г. по описа на СРС, I I ГО, 138 състав. В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът предоставил на работодателя за оформяне трудовата си книжка, който незаконно я задържал до 04.09.2024 г. С оглед изложеното прави искане да му бъде заплатена сумата от 3016 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка от 23.05.2024 г. до 04.09.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, прави доказателствен анализ, като поддържа, че предпоставките за уважаване на претенцията се установяват по делото без съмнение. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. В., в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение на посоченото основание, което е прекратено, но при постъпване ищецът дал трудовата си книжка, която му била върната от работодателя и той не я съхранява. Трудовата книжка била представена за оформяне от работника на работодателя на 04.09.2024 г. и веднага му била върната. Ето защо твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 348, ал. 1 от КТ да представи на работодателя трудовата си книжка по-рано, поради което ответникът няма как да му я върне. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, прави доказателствен анализ, като поддържа, че предпоставките за уважаване на претенцията не се установяват по делото. Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ (изм. ДВ. бр. 86 от 30 Септември 2003г.) работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Според чл. 350, ал. 1 от КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2024 г., в сила от 01.06.2025 г.), при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. За да възникне правото на обезщетение за вреди е достатъчно обективното неизпълнение на това задължение. Според чл. 348, ал. 3 от КТ трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея, в какъвто смисъл е и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2024 г., в сила от 01.06.2025 г.), според който работникът или служителят има задължение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени необходимите данни. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, работодателят, на основание чл. 2, ал. 4 от Наредбата в приложимата редакция, е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от КТ. След като я получи, следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. При условие, че забави вписването, работодателят дължи обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка от работника. Когато трудовата книжка се намира в работодателя, той е длъжен да създаде необходимата организация, за да я предаде надлежно оформена, в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В тази хипотеза, ако забави вписването, той дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ, считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение (така т. 2 от ТР № 1/2019 от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС). Въз основа на описаната правна рамка, в тежест на ищеца по иска по чл. 226, ал. 1 от КТ (изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г.), е да докаже наличието на валидно възникнало трудово правоотношение с ответника, прекратяване на трудовото правоотношение, съответно размера на брутното възнаграждение за месеца преди уволнението, както и че е предал трудовата си книжка на работодателя (по арг. от чл. 348, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж) или, че я е представил за вписване на съответните обстоятелства. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на правоотношението е оформил и предал на ищеца трудовата книжка, както и положителния факт на погасяване на дълга. Между страните не е спорно, поради което и отделени като ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 012 от 27.09.2023 г., по който ищецът е постъпил на работа, договорът е прекратен на основанието, възприето в мотивите на влязло в сила решение № 1968 от 06.02.2025 г. по гр. дело № 62711/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 138 състав, както и размерът на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 933 лева. Спорен между страните е единствено въпросът предал ли е ищецът на ответното дружество трудовата си книжка на 23.05.2024 г., както твърди, с което да е изпълнил задължението си по чл. 2, ал. 3, респ. чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (отм.), което е предпоставка за възникване на правото му на обезщетение. Според съда в настоящия случай сочената предпоставка за уважаване на иска не се установява без съмнение, тъй като ищецът не доказва по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК, твърдението си, че на 23.05.2024 г. е предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на прекратяване на трудовото правоотношение на основанието, за което страните са спорили. За установяване на сочения факт ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. Н. М.а. Съдът счита, че от показанията на разпитания свидетел, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелката е съпруга на ищеца), не се установява ищецът да е предал трудовата си книжка на работодателя на твърдяната дата. От разпита на свидетеля се установява, че ищецът и управителя на ответното дружество са провеждали телефонни разговори във връзка с документи. В един от тези разговори управителят заявил, че документите „Не са готови, проверяват се от съответните институции“. В тази част съдът възприема показанията на свидетеля М.а, тъй като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че за периодите от 22.04.2024 г. до 11.05.2024 г. и от 12.05.2024 г. до 21.05.2024 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна работоспособност съгласно болничен лист Е20240495404 от 22.04.2024 г. и болничен лист Е 20240495877 (изявление на ищеца на л. 13 и доклад от ИА „ГИТ“ Дирекция С. л. 15), които са били обжалвани от работодателя пред НОИ, т.е. страните са имали спор за тях. От показанията на свидетеля се установява, че заедно с ищеца са ходили два пъти до офиса на дружеството в Ка., съответно през април и май 2024 г., но не се установява дали и кога ищецът е предал трудовата си книжка на работодателя, за да я оформи в предвидения в наредбата срок, доколкото разказът на свидетелката касае период, през който ищецът е бил неработоспособен и в който страните са провеждали комуникация във връзка както с болничните листове, така и във връзка с оправени между тях искания по чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 326, ал. 1 КТ и заповед по чл. 195, ал. 1 КТ, а в него липсват конкретни твърдения и данни кога и какви документи са предавани на ответното дружество. Освен това, показанията на свидетеля по отношение на евентуалното предаване на трудовата книжка са противоречиви, тъй като от една страна заявява, че са ходили в офиса на дружеството заедно и винаги ищецът е носил трудова книжка, от друга страна сочи, че болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност е бил взет след посещение в офиса на управителката в Ка.. Както се установява от събраните по делото доказателства ищецът е бил на работа в ответното дружество до 19.04.2024 г. (петък), когато не се е явил, след което, на 22.04.2024 г. е изпратил по пощата в гр. С. предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ (лист 11), а на същата дата му е разрешен и отпуск поради временна неработоспособност, т.е ако показанията на свидетеля бъдат възприети в тази част, следва извод, че посещенията са се осъществили в период преди издаване на първия болничен лист – 22.04.2024 г. понеделник, или евентуално неговото продължение от 11.05.2024 г., а не след това, както страната цели да установи. С оглед изложеното, по делото не се доказа, че ищецът е предал при работодателя трудовата си книжка, както твърди, както и че е предоставил същата за оформяне при прекратяване на трудовия договор на 23.05.2024 г., поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, има ответникът. Същият е сторил разноски в размер на 1020 лева за адвокатско възнаграждение, платени по банков път въз основа на фактура и дневно извлечение от банкова сметка, удостоверяваща постъпване на сумата по сметка на адвоката, съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които следва да му бъдат присъдени в евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран от горното, Софийският районен съд