Решение № 54 от 4.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 2012/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната жалба на процесуалния представител на „Център за спешна медицинска помощ –Бургас“–ответник по гр.д. № 1397/2024 г. по описа на РС-Несебър , против решение № 356/20.10.2025г., постановено по делото , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Д. К. от ••• ,извършено със заповед № РД-16-5/25.09.2024 г. наработодателя на осн.чл 344 ал. 1 т. 1 КТ ,постановено е възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра „ и ответникът е осден да заплати на ищцата направените разноски по делото ,както и държавна такса на осн.чл. 78 ал. 6 КТ. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно ,постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано ,при вътрешно противоречие на мотивите ,включително и логическа неправилност и противоречие между установените факти и направените извод .Не са обсъдени и съобразени доказателствата по делото ,както и направените от ответната страна възражения ,както и не е съобразена посочената от тази страна съдебна практика . Съдът не е обсъдил спора по същество ,както и подробно описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина – основания за уволнението на ищцата , а е приел единствено ,че процесната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на разпоредбата на чл. 333 ал. 3 КТ – а именно че работодателят не е пискал предварително съгласие за уволнението от НС“Защита „,чиито член и секретар е била ищцата .Счита се ,че това заключение е неправилно и необосновано .Подробно се излагат съображения ,че ищцата не се ползва съ закрилата по чл. 333 ал.3 КТ ,доколкото не е била под такава закрила-не е имала качеството на единствен секретар на синдикалната организация ,както е нямала и качеството на първи /организационен секретар , а и не е можела да бъде такъв според устава на организацията . Сочи се ,че преди започването на конкретното дисциплинарно производство работодателят не е бил уведомен ищцата да е била член на синдикат и член на синдикално ръководство .В хода на дисциплинарното производств е било получено писмо от 15.08.2024 г. от НС „Зацина „ ЦСМП- Бургас ,с което работодателят е уведомен ,че на проведено събрание е било избрано ново ръководство на секцията и ищцата е избрана за секретар .Работодателят е поискал потвърждение с писмо от 19.08.2024 г. до НС“Защита „ ,както и представянето на протокола от събранието за избор на новото ръководство .Последвали са още две писма от работодателя с подобно съдържание ,на които не е даден отговор ,не е дадена никаква информация относно избора на нови органи на соченото събрание.С това се счита ,че работодателят е изпълнил задължението си за проверка дали уволнявания работник се ползва със закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ.Напротив – информацията ,която работодателят е имал към датата на издаване на заповедта ,налага извод ,„е ищцата не е единствен ,както и не е първи секретар на синдикалната организация и че тя не се ползва със закрилата по КТ –тя е посочена на второ място ,което не е отречено и от синдикалните органи,които не са посочили тя да е първи секретар.Според самия устав на НК“Защита „ в предприятието не може да има двама секретари ,респ.ищцата не може да бъде първи секретар .Дори и да се приеме обаче ,че ищцата е избрана като втори секретар ,с оглед разпоредбата на §1 т. 6 ДР на КТ тя не се ползва със специалната закрила по чл. 333 ,доколкото разширяването на кръга синдикални дейци,ползващите се с тази защита , е в противоречие със закона /цитирана е и съдебна практика /. Тези изводи не могат да бъдат опровергани и т представеното писмо от НС Защита от 04.03.2025 г.,постъпило в хода на делото ,което е твърде неясно и не кореспондира с останалите доказателства и не променя факта,че работодателят е проявил достатъчно активност и е изискал съответната информация ,за да изясни въпроса дали съответният служител се ползва с такава закрила .По-скоро е налице недбросвестност от страна на синдиката и злоупотреба с право от страна на ищцата .Всички тези възражения не са обсъдени от съда .Напротив ,съдът се е мотивирал с това ,че към момента на избора на ищцата за секретар ,другият секретар бил в продължителен болничен,поради което ищцата била единствен секретар ,което не е подкрепено с никакви доказателства /напротив ,установено е ,че ищцата е била в продължителен отпуск по болест/.Съдът е игнорирал всички доказателства – кореспонденцията преди издаване на заповедта за уволнение между работодателя и синдиката ,участието в преговори за КТД на секретаря М. Т. ,а не на ищцата .Протоколът от събранието на СС „Защита „ и писмото от НС“Защита „ са били оспорени от ответника ,включително че са с невярно съдържание , антидатирани ,както и че събранието не е имало кворум .Счита се ,че неприемането на писмени доказателства във връзка с проведеното събрание –списъка ,2 бр. фишове и 2 бр. заявления ,е процесуално нарушение на съда ,а според въззивника става дума за система от косвени доказателства ,създаващи убеждението ,че избора на ищцата не е бил законосъобразен и че не тя , а М. Т. е първи секретар на синдикалната организация . Ето защо се счита ,че неправилно заповедта е отменена заради нарушение на чл. 333 ал. 3 КТ и се моли за отмяна на решението . По същество на спора се ,счита ,че липсват законови нарушения при издаване на атакуваната заповед и са спазени изискванията на закона .Подробно се излагат доводи за спазване изискванията на чл. 193 КТ ,спазване на законоустановения срок за издаване на заповедта ,както и процедурата по връчването й .Заповедта е мотивирана ,основателна и обоснована ,като описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина са доказани по делото .Подробно са описани всяко нарушение и доказателствата за извършването му . Сочи се и че съдът не се е произнесъл по искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка при изписването над държавната такса. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции .Моли се за приемане на приложени писмени доказателства по опис ,с които страната се опитва да докаже предприетите от работодателя активни действия за изясняването на фактите и обстоятелствата относно функциите на двамата секретари на синдикалната организация и снабдяването с протокола за избор ,както и от друга страна – пълното бездействие от страна на синдикалната организация.Макар и да става дума за косвени доказателства ,въззивникът счита ,че във връзка и с останалите писмени доказателства тези документи ще послужат за доказване на твърденията им. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцовата страна,с който се оспорва въввизваната жалба и се счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Сочи се ,че неправилно е твърдението ,че ищцата не се ползва със синдикална закрила,тъй като решението за избора й на секретар било прието в нарушение на устава на НС“Защита „.Подчертава се ,че дори и при направено оспорване от работодателя ,съдът не може да проверява законосъобразността на проведения избор и спазването на някаква процедура или представителност , а следва да го зачете в решението си –чл. 33 КТ /като се цитира и съдебна практика/Независимо от това се излагат и съображения ,че изборът на ищцата за секретар на секцията не е незаконосъобразен ,включително и че решението е взето с необходимото мнозинство .Точно в тази връзка се оспорва искането за приемане на доказателства във връзка с законосъобразността на решението на събранието на синдикалната секция за избор на ищцата като секретар ,за което е недопустим съдебен контрол . Оспорват се и твърденията ,че ищцата не може да се ползва със синдикална закрила поради недобросъвестно поведение-опровергава се и относимостта на цитираната съдебна практика във въззивната жалба към настоящия казус. Подробно се обсъжда заповедта за уволнение по същество ,като се навеждат съображения по всички посочени в нея нарушения на трудовата дисциплина Затова се настоява за потвърждаване на решението . След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното : Делото е трудово –за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение „,възстановяване на ищцата на предишната й длъжност и присъждане на разноските по делото . Няма спор, че ищцата И. К. е заемала длъжност ••• при ответника, явяващ се нейн работодател – Център за спешна медицинска помощ –Бургас . (ЦСМП-Бургас ), с място на работа ФСМП-Несебър , както и че със заповед № РД-РД-16-5/25.09.2024 г. на директора на лечебното заведение, редовно връчена на 26.09.2025 г., на ищцата се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Основното възражение в исковата молба е, че не е спазена императивната 1 разпоредба на чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като работодателят е бил длъжен, но не е поискал предварително съгласие от Национален синдикат „Защита “ за уволнението на ищцата. Във връзка с този спорен въпрос първостепенният съд е посочил ,че от приетия по делото правилник за вътрешния трудов ред в ЦСМП-Бургас се установява, че същият е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Бургас , ул. „Успенска „ № 1 и осъществява дейността си на територията на Бургаска област. Центърът се състои се от 11 филиали, разположени на територията на Бургаска област – а именно ФСМП –Бургас ,ФСМП-Несебър ,Средец ,Айтос ,Карнобат,Созопол,Поморие ,Царево ,Руун ,Сунгурларе и Малко Търново . Работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е ЦСМП-Бургас като трудовото правоотношение възниква между ЦСМП- Бургас . и съответния работник/служител, с място на работа съответния ФСМП – арг. от 12 от Правилника. Ищцата е сключила трудов договор с ЦСМП –Бургас , като към момента на уволнението, полага своя труд във ФСМП-Несебър. Национален синдикат „Защита “ (НС „Защита “), съгласно чл. 1 от приетия Устав, е доброволна синдикална организация на полагащите труд в икономическите дейности по Националния класификатор на икономическите дейности (НКИД), упражняващите свободни професии, самоосигуряващи се лица, които не са работодатели по смисъла на §1, т. 1 от КТ, работещите на надомна работа, безработни които приемат този устав, обединени в З. на професионалните си и социалните си интереси. Съгласно чл. 37 от Устава на НС „Защита“, синдикатът е изграден от синдикални секции, фирмени синдикални организации, национални синдикати и областни синдикални организации. Членството в синдиката може да бъде индивидуално и колективно, като индивидуалните членове са тези физически лица, отговарящи на изискванията на чл. 1 от Устава, за които е невъзможно да бъде включени в синдикална секция, а колективните членове на НС „З.“ са Синдикална секция, Фирмена синдикална организация, Национален синдикат по отрасъл/икономическа дейност и Областна синдикална организация към НС „З.“ – чл. 12, 13 и чл. 14, ал. 1 от Устава .Съответно ,синдикалната секция в съответното предприятие се учредява от не по-малко пет дееспособни ФЛ – чл. 14, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Устава. Общото събрание на синдикалната секция избира своето ръководство, състоящо се от председател и секретар с мандат четири години, като на всяко общо събрание могат да присъстват представители на ръководните и/или контролните органи на НС „З.“ – чл. 44, ал. 3 и ал. 5 от КТ. В случая, синдикална секция на Национален синдикат „Защита “ е учредена в ЦСМП-Бургас, видно от удостоверение № 033/15.08.2024 г., издадено от синдикалната организация. Тъй като ЦСМП-Бургас се състои от 11 филиали, тоест е налице териториална разсредоточеност (термин, използван в Устава), следва да се приеме, че синдикална секция обхваща всички филиали, част от структурата на ЦСМП-Бургас. На 09.08.2024 г. в ЦСМП-Бургас есе проведено общо събрание на работници и служители на ЦСМП-Бургас -членове на синдикалната секция на НС „Защита “ при ЦСПМ-Бургас . На общото събрание присъстват 13 работници/служители видно от списъка на присъстващите на ОС. От приетия по делото протокол от проведеното на 09.08.2024 г. общо събрание, членовете на синдикалната секция, поради дългосрочен болничен отпуск на секретаря на синдикалната секция М. Ж. Т. , избират ново ръководство на синдикалната секция на националния синдикат „Защита “ в ЦСМП-Бургас , в следния състав: председател – К. С. и секретар – ищцата И. К. . За проведеното ОС и избрания нов ръководен състав на синдикалната секция, НС „Защита “ изрично изпраща писмо до директора на ЦСМП-Бургас , получено на 15.08.2024 г., както и удостоверение № 033 от 15.08.2024 г. В писмото и удостоверението се посочва, че синдикалната секция при ЦСМП-Бургас е редовно регистрирана към НС „Защита “ и се състои от двама секретари – М. Т. и И. К. . В изисканата справка/информация от председателя на НС „Защита “ се посочва, че с оглед осигуряване на ефективната организация на синдикалната дейност на синдикалната секция ищцата е избрана за секретар в ръководството на секцията, както и че в състава на ръководството са избрани двама секретари, поради необходимост от адекватна, ефективна и своевременна организация на дейността на СС на НС „Защита “ в ЦСМП- Бургас . В писмото се посочва още, че секретарят И. К. отговаря за организацията на работата, представителството и защита на интересите на работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения чрез колективно преговаряне, организиране на стачки и изпълнение на решенията на конгреса и Националния синдикален съвет на НС „Защита “, като в тази връзка секретарят И. К. организира и отговаря за координацията на представителите на синдикалните секции при ЦСМП-Бургас за филиалите: ФСМП-Несебър , ФСМП-Айтос , ФСМП-Карнобат, ФСМП-Поморие, ФСМП-Руен, ФСМП- Сунгурларе , ФСМП-Средец. Другият избран секретар в синдикалната секция на ЦСМП-Бургас . отговаря за останалите филиали. Имайки предвид горното ,първоинстанционният съд е приел ,че ищцата е имала качеството „член на синдикалното ръководство в предприятието „по смисъла на чл. 333 ал. 3 КТ и се е ползвала с предвидената в цитираната императивна правна норма закрила ,която не е спазена от работодателя и само на това основание ,без да обсъжда спора по същество ,съдът е счел за незаконно уволнението на ищцата и го е отменил . Настоящият съдебен състав счита изводите за правилни и препраща към мотивите на районния съд по реда на чл. 272 от ГПК . Както е посочил съдът ,съгласно легалната дефиниция на понятието „синдикално ръководство“, дадена в §1, т.6 от ДР на КТ, законодателят е ограничил приложението на закрилата само до председателя и секретаря на „съответната синдикална организация”. В ТР № 9/2023 г. от 12.12.2024 г. на ОС на ГК на ВКС се разяснява, че синдикална организация на ниво предприятие, следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Съответната синдикална организация, учредена и структурирана към това предприятие, е субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по повод представителството на работниците и служителите с цел защита на правата и исканията им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово договаряне и др. Поради това, само посочените от закона лица като нейно ръководство се ползват от специалната закрила, защото те са тези, за които законодателят е счел, че се нуждаят от засилена закрила. Върховният съд допълва, че тълкувани в тяхната езикова, граматическа и смислова връзка, употребените в чл.333, ал.3 КТ термини - „работодател” и „предприятие” - водят до извод, че със закрила се ползва ръководството на синдикалната организация (председател и секретар) в предприятието на работодателя В случая, в ЦСМП –Бургас е създадена синдикална секция на национален синдикат „Защита “. Синдикалната секция е една за цялото предприятие на работодателя ЦСМП-Бургас , поради което има първичен характер – липсва друга учредена структура на НС „Защита “ в ЦСМП-Бургас с по-висок ранг. Следователно, с оглед факта, че ищцата е избрана за секретар на синдикалната секция, следва извода, че ищцата е член на синдикалното ръководство в предприятието на ЦСМП-Бургас , поради което се ползва от предвидената от законодателя закрила при уволнение в чл. 333, ал. 3 от КТ. Във въззивната жалба се изтъкват доводи ,че ищцата не следва да се ползва със закрила към момента на издаване заповедта за уволнение ,тъй като решението за избор на секретар било прието в нарушение на Устава на НС“Защита „. В тази връзка следва да се подчертае ,че автономността на синдикалните организации изключва съдебния контрол върху избора на техните членове ,устави ,правила на работа ,функции и т.н. –чл.33 КТ .Затова съдът не може да проверява законосъобразността на проведения избор или спазването на някаква процедура или представителност при провеждането на този избор,а следва да го зачете в решаващата си дейност .Поради това и всички възражения относно законосъобразността на избора на синдикалното ръководство / законосъобразността на провеждането на събранието ,на което е направен този избор ,наличие или не на кворум при провеждането му и т.н. /не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство ,доколкото са недопустими .Затова не са допуснати и исканите доказателства ,целещи доказане на спазване на процедурата за избор на синдикално ръководство Независимо от това ,следва да се посочи ,че от протокола от проведеното на 09.08.2024 г. общо събрание на СС на НС“Защита „ –ЦСМП- Бургас става ясно ,че на това събрание е било избрано ново синдикално ръководство ,състоящо се от двама члена –председател К. С. и секретар:И. К. .От изявлението на колективния орган на управление на секцията ,че избира „ново ръководство „ се вижда ,че с приемането на това решение ръководните функции на лицето ,което до 09.08.2024 г. е заемало длъжността „секретар“ са отпаднали ,което се потвърждава и от удостоверителните изявления в писмото на председателя на НС“Защита „,постъпило с вх. № 2155/04.03.2025 г.-че единствен организационен секретар на секцията е била ищцата И. К. . По каква причина на предишния организационен секретар е била предоставена част от организационната работа , е въпрос на вътрешната организация на работата секцията .Затова правилно е прието от съда ,че именно ищцата следва да се ползва от синдикална защита ,доколкото ,макар и да е имало двама секретари на секцията , ищцата е била „организационният“/или „първият“/секретар –„отговаря за организацията на работата, представителството и защита на интересите на работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения чрез колективно преговаряне, организиране на стачки и изпълнение на решенията на конгреса и Националния синдикален съвет на НС „Защита “, като в тази връзка секретарят И. К. организира и отговаря за координацията на представителите на синдикалните секции при ЦСМП-Бургас за филиалите: ФСМП-Несебър , ФСМП-Айтос , ФСМП- Карнобат, ФСМП-Поморие, ФСМП-Руен, ФСМП-Сунгурларе , ФСМП- Средец.“/в този смисъл са цитираните и от двете страни реш. по гр.д. № 137/2020 г. на ВКС ,четвърто г.о. ,реш. по гр.д. № 1123/2010 г. на ВКС ,четвърто гр.о.;реш. По гр.д. № 6249/2014 г. на ВКС ,четвърто г.о./.С приемането на решението по т. 4 от протокола на ОС на СС от 09.08.2024 г. ръководството на секцията се осъществява от посочените в това решение председател и секретар и в този смисъл са изявленията на председателя на НС „Защита „в писмото ,постъпило на 04.03.2025 г. ,че единствен организационен секретар на секцията е ищцата К. .В този смисъл са и изявленията в същото писмо относно фактическото разпределение на отговорностите и функциите между И. К. като новоизбран член на ръководството на събранието на 09.08.2024 г. и предишния избран секретар .Всичко това ,в контекста на решението за избор на „ново ръководство“ ,на дефиницията ,съдържаща се в § 1 т.6 ДР на КТ и цитираната съдебна практика ,води до извод ,че ищцата се е ползвала със закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ . Правилно районният съд е приел, че работодателят не може да черпи довод за законосъобразно игнориране на закрилата по чл. 333, т. 3 от КТ от липсата на пряко доказателство, сочещо изрично и поименно ползващия се един от избраните в синдикалната организация секретари, в случай, че не е изискал предварително и не разполага с подобно удостоверяване в процеса.Всъщност работодателят е информиран за избора на ново ръководство на синдикалната секция с писмо от 15.08.2024 г. ,преди уволнението .В тази връзка несъстоятелни са доводите ,че ищцата не може да се полза от закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ поради недобросъвестно поведение /не става ясно дали става дума за нейно поведение , или такова на трето лице /.Такова поведение би имало ,когато работникът съзнателно укрива качеството си на секретар на синдикалната организация след поискана информация от работодателя. Както се сочи в решението по гр.д. № 5417/2013 г. на ВКС ,четвърто г.о. „В случай, че незнанието е резултат на липса на отправено питане до работника или служителя за наличието на закрила, включително и такава по чл.333, ал.3 КТ, то тогава работникът се ползува от закрилата. Когато обаче незнанието на работодателя произхожда от липса на отговор от страна на работника или служителя , след отправено до него питане за закрила, то тогава работодателят не носи отговорност при наведен довод за отговорност, поради нарушение на чл.333, ал.3 КТ.“В случая нито се твърди ,нито са събирани доказателства ,че работодателят е отправял питане до И. К. за наличието на закрила по чл. 333 ал. 3 КТ ,не се твърди и че последната не е дала отговор и така е укрила качеството си на ползващо се със закрилата лице,за да може да се твърди,че същата е нарушила принципа на добросъвестно упражняване на правата ,с което сама се е лишила от закрила.Налице са данни ,че директорът е изисквал информация единствено от синдикалната организация.Поведението на синдикалната организация в тази връзка обаче стои извън волята на ищцата ,поради което то не може да довлече негативни правни последици за нея . Всичко това води до извод ,че решението ,с което е отменено дисциплинарното наказание на ищцата поради неспазване на закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ е правилно и поради това не е необходимо излагане доводи относно законосъобразността на заповедта по същество .Затова настоящият съдебен състав счита ,че същото следва да бъде потвърдено .При този резултат на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата ответница следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски ,които предвид представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК възлизат на 930лв/475,50 евро.-платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд