Решение № 194 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1574/2025 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). Образувано е по искова молба, подадена от Е. А. С., ЕГН ••••••••••, А. Л. С., ЕГН •••••••••• и С. Л. С., ЕГН ••••••••••, всички ищци със съдебен адрес: гр. ••••• чрез пълномощника адв. М. Г. срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: ••••, представлявана от кмета ••••. Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение, установено през 1984г. от техния наследодател ••••••, починал на •••••. и продължено след смъртта му, и понастоящем от ищците при следните квоти (4/6 ид.ч. за ищцата Е. А. С. и по 1/6 ид.ч. за ищците А. Л. С. и С. Л. С.) на недвижим имот с идентификатор проектен № 66055.110.907, който имот е реална част от имот с идентификатор № 66055.110.904, индивидуализиран в исковата молба. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове за неоснователни. Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно владение на процесния недвижим имот. Твърдят, че този недвижим имот е бил завладян и ползван приживе от наследодателя на ищците ••••••, бивш жител на гр. Благоевград, починал на •••••., като същият бил син на ••••, починал на •••• Излагат, че •••• през 1951г. чрез съдебна делба бил придобил процесния имот, който сега бил реална част от имот с идентификатор № 66055.110.904. Поддържат, че са установили фактическа власт върху имота през 1984г., като след смъртта на наследодателя им •••••• на •••••. са продължили неговото владението. Сочат, че имотът не бил внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или други сродни организации. Навеждат, че в имота били изградили жилищна сграда и стопански постройки, като продължавали да стопанисвали и владеели имота – отглеждали овошки и грозде, лози /асми/, зеленчукова градина. В тази връзка заявяват, че през 2024г. решили да предприемат действия, за да се били снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се били снабдили със скица на имота и подали молба-декларация до ответната община, с която да им бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Навеждат, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 4899 от 08.04.2015г. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижимия имот при следните квоти: 4/6 ид.ч. за Е. С. и по 1/6 ид.ч. за ищците А. С. и С. С.. Ответникът оспорва предявения иск с подробни доводи, че: ищците не са били установили владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, или на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот. Предявените установителни искове са допустими. Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение, установено от 1984г. и упражнявано от наследодателя им ••••••, починал на •••••., както и че след смъртта на наследодателя им са продължили упражняването на фактическата власт върху процесния имот. В тази връзка трябва да установят, че праводателите им, съответно ищците след тяхната смърт са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време. Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците. В тази връзка следва да докаже твърденията си, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на сочените от него придобивни основания, а именно или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5, и т. 7 ЗОС. От приетото по делото удостоверение за наследници на ••••••, с изх. № ••••., издадено от Община Благоевград, се установява, че ищците са наследниците на ••••••, починал на •••••. Това е така, защото ищцата Е. С. е негова съпруга, а ищците •••• са негови деца. От своя страна наследодателят на ищците •••••• е наследник на лицето ••••, починал на •••• Това е видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници на ••••, с изх. № 17/08.05.2025г., издадено от Община Благоевград. Това е така, защото •••••• е син на ••••. Видно е от това удостоверение, че другите наследници на •••• са и неговите дъщери •••••. Следователно •••• е дядо по бащина линия на ищците •••• От приетия по делото протокол за съдебна делба от 12.12.1951г. е видно, че на •••• е бил предоставен в дял имот, находящ се в с. •••, с площ от 3 декара. Процесният недвижим имот с идентификатор проектен № 66055.110.907 е част от този имот, който е бил даден в дял на ••••. Впоследствие с договор за доброволна делба от 23.08.2021г. наследниците на •••• си разделили имотите на наследодателя им, като процесният недвижим имот бил даден в дял на ••••••. За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Д. Х., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 19.02.2026г. се установява, че процесният имот с проектен идентификатор 66055.110.907 попада в землището на с. •••, на границата със землището на с. •••. Става ясно, че имотът е извън границите на регулационния план и извън границите на строителните граници на с. •••. Имотът е с голяма денивелация, между 3 и 5 метра. Изградени са него подпорни стени, сгради и навеси. Установява се, че процесният недвижим имот, описан като реално обособена част с площ от 1939 кв.м., показана с маркирани с оранжеви граници, на скицата от оглед на място, която е и комбинирана скица /Приложение № 1 към експертното заключение/, с цялата си площ попада в границите на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 66055.110.904 по КККР на с. •••. ПИ с идентификатор;. 66055.110.904 /предходен № 000863 и № 000153/ попада в територия за възстановяване на земеделски земи в стари реални граници, съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. Вещото лице поясни, че статутът на процесния имот винаги е бил земеделска земя. Вещото лице е категорично, че няма данни процесният имот да е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС, АПК. Става ясно, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК, а също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и на други частни лица. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило комбинирана скица, снимков материал и извадки от МЗХ от цифрова ортофотокарта (ЦОФК) от 2006 г., 2011 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г. и 2024г. /съответно Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот е с площ от 1939 кв.м. и представлява застроено дворно място. В имота са констатирани следните постройки: 1. едноетажна жилищна сграда в състояние, годно за обитаване; 2. външна тоалетна; 3. масивна стопанска сграда в състояние, годно за използване; 4. масивна стопанска сграда (склад) в състояние, годно за използване и две развалини - бивши масивни стопански сгради. Изградени в процесната реална част постройки са доста стари, поне 30 годишни. Вещото лице е категорично, че процесният имот е сравнително поддържан, като има зеленчукова градина и 9 (девет) броя овощни дръвчета. Голяма част от останалия имот е окосена. Установена е вътрешна ограда около зеленчукова градина, находяща се пред масивната жилищна сграда - точки с №№ 1-2-3-4-5- 6-7, онагледено на Приложение № 1 към експертизата. Тази вътрешна ограда е от телена мрежа с бетонови колове, като същата си личи, че стара. След изършеното геодезическо заснемане и на база изготвения цифров модел е установено от експерта, че изградените на място сгради и подпорни стени, овощните дървета и зеленчуковата градина попадат изцяло в проектия контур на ПИ 66055.110.907. Според вещото лице процесният имот е дворно място, с голяма денивелация и неясно различими граници. С цел да докажат, че праводателят им •••••• и след неговата смърт и самите ищци, са придобили спорната реална част от имота в резултат на давностно владение ищците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите •••••••, от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищците за придобиване на имота по давност. От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – •••• става ясно, че била племенница на съпруга на ищцата Е. С., който се казвал ••••. Процесният имот се намирал в село •••, местността се казвала „Чекуро“. Ходих често на този имот с ищците кака й А. С. и батко й С. С.. Имотът бил ограден с ограда. В него имало цветя, имало лозница. От едната страна оградата представлявала зид с камъни, от едно време. А от другата страна, около градинката, била дървена или желязна оградата. По-ниска била тази ограда. Била с мрежа, тъй като тя била от едно време. От едната страна оградата била правена от дядо й и била с камъни, а от другата страна мрежата била преправяна – мрежа, която била закрепена на бетонови колци. Вуйчо й ••• имал този имот от дядо й С. С.. Имала спомен от баща й, че дядо й С. бил живял в село ••• в къщата в тази местност „Чекуро“. В този имот имало стара сграда. Сградата представлявала стара жилищна къща, която едно време била правена с камъни. И отделно имало пристройка, в която били се гледали животни. Пристройката била до къщата. Представлявала обор, който бил до къщата, и там дядо й бил гледал животни. От баща й знаела, че дядо й С. бил построил къщата и пристройката, която вече се била разрушила. Пристройката била самостоятелна, не била залепена за къщата. Представлявала обор, не била до къщата, а била отделно от нея. Баща й бил е разказвал, че този имот бил дарен на вуйчо й •••, тъй като той и неговата съпруга се били грижили за дядо С.. Тази свидетелка поддържа, че от времето, от както познавала имота и имала възприятия за имота, не било имало период от време, през който ••• и неговото семейство да са били изоставяли имота и да не се били грижили за него. В старата къща постоянно са били живели дядо й и баба й. След тяхната смърт в този имот постоянно си живеели вуйчо й ••• и вуйна й Е.. Имотът бил голям около два или три декара. В този имот имало дръвчета – череши и праскови. Не били много на брой. Били около десет на брой и се намирали в горната част на имота. Предполага, че тези дръвчета били садени от дядо й С.. Имотът бил частично ограден, от долу, където била външната тоалетна било дере и отдолу нямало ограда. В дъното на имота било дере, всички други страни на имота били оградени. В горната част имотът бил ограден с бетон. Имотът бил с денивелация, като на нива бил. Като долната част била дерето. Вуйна й Е. и вуйчо й ••• били гледали градинка в този имот. Садили си домати, чушки. Имаше едно пространство от имота, което не било заета с нищо. Не всичко било засадено. Към момента, вуйна й Е., нейната дъщеря – А., заедно с нейния мъж, както и батко й С. ходили на имота. Вуйна й Е. била тази, която оставала по-дълго време на този имот, оставала да спяла. От разпита на втория от доведените от ищците свидетели – •••• става ясно, че била племенница на ••• С.. Дъщеря била на •••• - голямата сестра на починалия ••• С.. Заявява, че процесният имот се намирал в землището на село •••, местността се казвала „Чекуро“. В имота имало къща, имало и постройка за животни с двор. Била живяла в този имот. Детството й било минало при баба и дядо – С. и ••••• С.. Като дете била ходила на този имот. В имота гледали тютюн и овошки. В този имот гледали тютюн. Това било преди около 50 години. Имало овошки в имота – круши, ябълки, сливи. Също така в имота имало и грозде. Имотът бил ограден, но самият терен на имота не бил съвсем равен. Имотът се намирал малко на баир. Имотът бил ограден от всички страни. Едно време оградата била от съчки. ••• и Е. имали това място от С. С.. Нямала спомен този имот да бил част от ТКЗС. Нямала спомен техника на ТКЗС да била влизала и да била обработвала този имот. Към настояще момент Е. била тази, която полагала грижи за имота, заедно с нейните деца. Преди да починел дядо С., те го обгрижвали - Е. и нейния мъж •••, който вече не бил между живите. След смъртта на дядо С. за имота се грижели Е. и ••• С.. В това място Е. и ••• гледали куче, кокошки, а също така и прасе. След смъртта на дядо С., само ••• и Е. се грижели за този имот. Към момента Е. и децата й С. и А. гледали картофи, царевица, ягоди, чушки, домати, зеленчукова градина. В показанията си третият свидетел •••• заявява, че •••• С. бил негов братовчед. Знаел за процесния имот, там където била къщата на •••• и съпругата му Е.. Някъде бил около два декара. Знаел, че ••• имал този имот от баща му – дядо С.. В тази къща живеел дядо С. - бащата на •••. В имота имало заседни дръвчета – праскови, кайсии, круши. ••• си садил градинка, земеделска градина, в която си садил зеленчуци – пипер, домати и др. Имотът бил ограден с нещо като плет. Имотът на Е. и ••• бил малко стръмен, не било идеално равно. Къщата им се намирала в средната част на имота. Най-ниската част от имота се намирала близко до дере. Дръвчетата, които били засадени в имота, се намирали зад къщата. Откакто били женени Е. и •••, те двамата, били на този имот и тази къща. Виждал бил ••• и Е. да се грижели за имота. Докато бил болен дядо С., ••• и Е. се грижели за него. В имота имало освен къщата и една селскостопанска постройка. В тази постройка дядо С. гледал животни. След това и ••• продължил да гледал животни – имали овце, кози, имали муле. Този имот не се бил обработвал от ТКЗС. Не бил виждал трактор на ТКЗС в него. Дядо С. си го бил орал с неговото муле. Към момента в този имот не се гледали животни. След като ••• починал, за имота продължили да се грижили дъщеря му А., както и неговата съпруга Е.. Те идвали редовно. Към момента къщата била в добро състояние. Сградата, в която се гледали животните, една част се срутила и паднала. И тримата разпитани по делото свидетели са категорични, че от над 40 години, досега че не било имало спорове между наследодателят на ищците и самите ищци с някои от другите наследници на •••• за имота им. Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите съответстват и на събраните писмени доказателства и на заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза. Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота, включително и спорната реална част от него, по силата на закона, а именно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ. В тази връзка ответникът е представил Акт за частна общинска собственост № 4899 от 08.04.2015г. В АЧОС е вписано правно основание за издаването му чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. По отношение на доказателствената сила на процесния АЧОС, съставен за за целия имот, включително и за процесната реална част трябва да се има предвид следното: Актът за частна общинска собственост само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, следва в действителност да е налице посоченото в акта фактическо и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината. В конкретния казус ответната община не е придобила правото на собственост на спорната реална част по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, защото в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В този смисъл Решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3255/2008г., ІІ ГО/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респективно наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже,че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост /вж. в този смисъл Решение № 21/04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1327/2009г., ІІ ГО/. Трябва изрично да се отбележи, че не всички земи със земеделски характер, находящи се извън строителните граници на населеното място са били причислявани към държавния поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Когато собственикът на земята не е бил член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е била отнета и включена в селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след образуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като собствеността върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ /вж. в този смисъл Решение № 942/24.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2967/2008г., ІⅤ ГО/. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза става ясно, че процесната реална част, представляваща земеделска земя не е била включена в ТКЗС ДЗС, а за нея също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Съгласно заключението на вещото лице, процесната реална част от имота съществува в реални граници с площ от 1939 кв.м. Съгласно показанията на свидетелите ••••••• праводателят на ищците ••• С. и след неговата смърт на •••••. ищците владеят имота от над 40 години; собствеността им никога не е била оспорвана; имотът не бил влизал в ТКЗС или ДЗС, а се обработвал от наследодателя на ищците и след неговата смърт от самите тях, като имотът е частично ограден и в него има овощни дървета. Така установените факти обуславят извод, че по отношение на процесния земеделски имот не следва да се прилагат правилата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, не могат да се ползват от придобивна давност приобретателите по сделки със земеделски земи, собствеността върху които се възстановява на собствениците, притежавали ги преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесният имот не е бил приобщен към земите на ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа на тях селскостопанска организация; не подлежи на възстановяване; нито ищците противопоставят осъщественото давностно владение спрямо собственик, от когото земята е била отнета, предвид което въведената с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност е неприложима. Неоснователно е възражението на ответника, че придобиването на реалната част от имота по давност е изключено поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г. Действително придобивната давност по отношение на имоти частна общинска собственост е спряна, но тази забрана е неотносима към процесната реална част. Имотът не съставлява частна общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Дори да се приеме, че процесният имот е частна общинска собственост, то същия е бил придобит по давност от наследодателя на ищците ••••••, като след неговата смърт ищците са продължили да осъществяват фактическа власт над имота. Аргументите за този извод са следните: С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време продължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, всеки съд е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост. Според показанията на свидетелите процесният имот се ползвал от над 40 г. само и единствено първо от наследодателя на ищците ••••••, а след неговата смърт от самите ищци като негови наследници. Установи се по делото, че никога не е ползван имотът от ответната общината, като там винаги са живеели семейство С.. Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от наследодателите на ищците, а след неговата смърт и от самите ищци в периода от 01.06.1996г. до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от Община Благоевград въз основа на съставения акт за частна общинска собственост през 08.04.2015г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр.7/2018г. няма законна пречка да се признаят права на ищците на основание наследствено правоприемство и придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС поради осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия момент. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е осъществявана единствено от наследодателя на ищците, а след неговата смърт от самите ищци. В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени. Относно разноските: При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., с равностойност 766,94 евро, като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 1500 лв. (арг. от чл. 7, ал. 5 от Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат Г.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ищцовите страни бяха защитени и в три открити заседания. От значение е обстоятелството, че бяха разпитани и трима свидетели, като бе изслушано и прието и едно експертно заключение. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Г. наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения от него договор за правна защита и съдействие. Следователно исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Общият размер на разноските възлиза на сумата от 2060 лв., с равностойност 1053,26 евро съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., разноските, присъдени с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение