Решение № 152 от 3.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 894/2026 г.

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по повод внесена в Окръжен съд - гр. Бургас по реда на чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА от окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас по молба за екстрадиция, издадена от съдебните власти в Република Украйна, с която се иска предаването на ••• граждани – Е. К., роден на •••••••• г. в гр. К., в Република •••, притежава ••• паспорт № ••••••••, издаден на •••••••• г. от властите на •••, с валидност до •••••••• г., на украинските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го власти в Украйна, което аргументира с наличната двойна наказуемост и липсата на установените в ЗЕЕЗА основания за недопускане или за отказ от екстрадиция. Счита, че Украйна е представила доказателства за провеждането на справедлив процес спрямо исканото лице, както и гаранции за спазване на правата му. Предлага молбата за екстрадиция да бъде уважена. Упълномощеният защитник на исканото лице - адвокат Стоян Чапразлиев от АК - Бургас, изразява становище за неоснователност на искането за екстрадиция. Изтъква, че са налице общоизвестни и достъпни факти относно наличието на сериозни проблеми, свързани с правораздаването, условията на задържане и при изтърпяване на наказания лишаване от свобода, както и статута и правата на задържаните и осъдените в Украйна, като се позовава на публикации от доклади на неправителствени организации с фокус върху правата на човека. Позовава се на представен в днешното съдебно заседание доклад на омбудсмана на Украйна от 12.07.2023 г. относно условията в киевския следствен арест. Моли да се вземе предвид и факта, че с пореден указ на президента на Украйна в държавата е удължено наличното военно положение, което води до опасност за живота, здравето и спазването на правата не само на неговия подзащитен, но и на всички жители на страната. Моли искането за екстрадиция да не бъде уважавано. Исканото лице Е. К., роден на •••••••• г. в гр. К., в Република •••, заявява, че не желае да бъде екстрадиран в Украйна и моли да не бъде предаван на украинските съдебни власти. Посочва, че още преди началото на войната е бил в опозиция на властта, което е демонстрирал с публичните си изявления и което е довело до продължаващи до момента конфликт между него и организацията „Азов“. Опасява се, че дори и месец няма да може да изкара в следствения арест в Киев. Настоява молбата за екстрадиция да не бъде уважавана. В последната си дума моли да се откаже екстрадицията му. Съдът, като взе предвид съдържанието на молбата за екстрадиция, съпровождащия я превод, приложените към нея писмени материали, обсъди изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното: В Окръжна прокуратура — Бургас е образувана екстрадиционна преписка вх. № 3500/2026 г. по описа на същата прокуратура, по повод получено постановление на Върховна касационна прокуратура с №6338/2026 г. Видно от Писмо рег. № А-7093/27.05.2026 г. на ДМОС – МВР, Е. К. е обявен за международно издирване чрез ИНТЕРПОЛ-Киев, с цел арест и екстрадиция по искане на Република Украйна, въз основа на Заповед за задържане (арест) от 02.09.2024 г. на съдия-следовател от Печерски районен съд на град Киев, Украйна по дело № 757/39094/24-к. От приложената по делото Експертна справка по протокол № 18/27.05.2026 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“, се установява с категоричност идентичността на задържаното лице, с тази на издирвания ••• гражданин Е. К., както и индентификацията на документа му за самоличност. С Определение № 623/29.05.2026 год., постановено по ЧНД № 768/2026 год. по описа на ОС-Бургас, изменено с Определение №100/05.06.2026 г. по ВЧНД №113/2026 г. на Апелативен съд - Бургас по отношение на Е. К. е било взето задържане под домашен арест за срок до 40 дни за получаване на молбата за екстрадиция и документите към нея. На 23.06.2026 г. в Окръжна прокуратура - Бургас е постъпило постановление изх. № 6338/2026 от 23.06.2026 г. по описа на Върховна касационна прокуратура, отдел 04 „Международен“, с което на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК, както и по аргумент на чл. 22 от ЕКЕ, исканото лице Е. К. е задържано за срок от 3 (три) дни - 72 часа, считано от 23.06.2026 г., с оглед продължаване на производството по екстрадиция. От Постановлението на Върховна касационна прокуратура става ясно, че с писмо № 99-E-97#12/19.06.2026 г. на Министерство на правосъдието на Република България, дирекция „МПСЕВ“, в рамките на 40-дневния срок на постановената от съда мярка „временно задържане“, по преписката на Върховна касационна прокуратура е постъпила официална молба от Генералната прокуратура на Украйна с № 19/1/2-25357-26 от 09.06.2026г. за екстрадиция на Е. К. (Y. K.), роден на •••••••• г. в гр. К., •••, ••• гражданин. Така постъпилата молба е била придружена с останалата изискуема по чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ, респ. чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА документация. Посочените документи са постъпили в Министерство на правосъдието на Република България, в рамките на 40-дневния срок на постановената от съда мярка временно задържане, при условията на спешност по каналите на Интерпол. С Определение №897 по ЧНД №893/2026 г. по описа на ОС-Бургас, по искане на ОП-Бургас, съдът е взел по отношение на Е. К. мярка за неотклонение домашен арест. От съдържанието на гореописаната документация е видно, че К. се издирва за това, че в условията на военно положение, на неустановена от органите на досъдебното производство дата, но не по-късно от 04.06.2022 г., на територията на гр. Киев, Украйна, К., с цел набавяне на имотна облага, насочил действията си към поземлен имот с кадастрален № 8000000000:90:182:3, с площ 8,0200 ха, находящ се на ул. ••• № ••• в Голосеевския район на гр. Киев. Имотът представлявал държавна собственост, тъй като попадал в границите на Национален природен парк „Голосеевски“. С цел да получи без правно основание собствеността върху посочения имот, с намерение да го присвои К. решил да използва управлявано от него търговско дружество, като въведе в заблуждение длъжностни лица от държавната администрация посредством представяне на неистински документи. Крайната му цел била придобиването на имота и последващата му продажба на пазарна стойност. За осъществяването му, К. създал и ръководел организирана престъпна група, в която участвали служителя на Държавната служба на Украйна по геодезия, картография и кадастър И.А. Довгопол, негови познати - А.Г. Р. и В.И. З., както и други неустановени към момента лица. Действайки съгласувано и при разпределение на ролите, участниците в групата използвали неистински документи, които били представени пред оправомощените длъжностни лица, вследствие на което без правно основание, на 16.01.2024 г. поземлен имот с кадастрален № 8000000000:90:182:3, с площ 8,0200 ха, находящ се на ул. ••• № ••• в Голосеевския район на гр. Киев, бил регистриран на името на „А. О.“ ЛЛС, с което била причинена имуществена вреда на Национален природен парк „Голосеевски“ в общ размер на 105 540 096,58 украински гривни. Престъпленията, за които исканото лице Е. К. (Y. K.) се издирва за провеждане спрямо него на наказателно преследване на територията на Украйна са посочени в чл. 28, чл. 3 и чл. 358, чл. 3 (организиране на фалшифициране на официални документи, издадени и заверени от институции, организации или нотариуси, предоставящи права и освобождаващи от задължения, с намерение за използването им от фалшификатора и други лица, многократно, организирано от група лица), част 3 от член 28 и част 4 от член 358 (организиране на използване на съзнателно фалшифициран документ, извършено от организирана група), както и част 5 от член 190 (измама, извършена от организирана група, в особено големи мащаби, при военно положение) от Наказателния кодекс на Украйна. За въпросните престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода в максимален размер на 12 (дванадесет) години. Деятелността, за която се издирва Е. К. (Y. K.) е съставомерна и по българския Наказателен кодекс - престъпления по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1; чл. 316, чл. 308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл. 212, ал. 4, вр. ал.1 от НК, наказуеми с „Лишаване от свобода“ повече от една година, като най - тежкото от тях е наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Давността за наказателно преследване не е изтекла. При така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: Европейската конвенция за екстрадицията (ЕКЕ) от 13.12.1957 г. е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Р България и Украйна са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за Р България и на 09.06.1998 г. - за Украйна. Същевременно в периода 1997-1999 година Украйна е ратифицирала освен Европейската конвенция за екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека (вж. официалния сайт на Съвета на Европа). Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. При внимателния преглед и след запознаване със съдържанието на молбата за екстрадиция, настоящия състав прави извода, че същата е подадена от компетентен орган на молещата държава в необходимата писмена форма. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България за изпълнение на изпълним акт на национален съд на молещата държава за определяне на мярка за процесуална принуда, изискваща задържане под стража - заповед за арест или съдебно решение, имащо същата сила, а именно Заповед за задържане (арест) от 02.09.2024 г. на съдияследовател от Печерски районен съд на град Киев, Украйна по дело № 757/39094/24-к. Искането е адресирано до компетентните органи на Република България. Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице. Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, настоящия съдебен състав намира следното: Фактическото изложение на престъпното поведение на поискания за предаване К. сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1; чл. 316, чл. 308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл. 212, ал. 4, вр. ал.1 от НК. Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на искането за екстрадиция. Правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление съгласно вътрешното ни право изпълнява изискването за двойна наказуемост и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум. От друга страна тя кореспондира с давността за наказателното му преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави. За престъплението, в чието извършване е обвинен К., не е провеждано наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не се откриват и някои от посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било образувано и прекратено наказателно производство за него; същото не е извършено извън територията на молещата държава. Следва да се обсъди и дали са налице някои от пречките, посочени в чл. 7, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗЕЕЗА, възведени като абсолютни основания за постановяване на отказ за екстрадиция. Престъплението, за което се иска предаването на К. няма политически или военен характер. За наличие на предпоставките по т. 5 на чл. 7 от ЗЕЕЗА са и основните възражения на защитата. В контекстът на обсъдените предпоставки, доказателствената съвкупност и общодостъпната информация на сайта на Съвета на Европа, съдебният състав заключава, че към настоящия момент с оглед на въведения специален силно ограничителен режим на правните отношения в молещата държава Украйна са налице същностни дефицити за защита на гарантираните права и законни интереси на исканото лице, свързани с изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража, съгласно изискванията на международното право. С Указ № 64/2022 г. на президента на Украйна е въведено военно положение в Украйна и редица права и свободи на гражданите са били временно ограничени за срок от 30 дни. В тази връзка страната е декларирала пред Съвета на Европа с вербална нота JJ9325C от 02.03.2022 г. по реда на чл. 15 от ЕКПЧ, че дерогира изпълнението на задълженията си по конвенцията, касаещи правото на свобода и сигурност; правото на справедлив съдебен процес; правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на ефективни правни средства за защита, обусловено от приети извънредни закони, валидни за периода на обявеното военно положение в страната. С последващи укази на президента на Украйна, включително представения в днешното съдебно заседание указ от 27.04.2026 г., военното положение е било удължавано, за което е било и декларирано пред Съвета на Европа, че продължава дерогирането на изпълняване на визираните по - горе задължения произтичащи от чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ. С декларация, съдържаща се във вербална нота № 31011/32-119-9327 от постоянното представителство на Украйна от 2025 г., регистрирана в Генералния секретариат на украинската държава е заявила, че продължава дерогацията на задълженията си по чл. 2 § 3, чл. 9, 14 и 17 от Международния пакт за граждански и политически права, както и на тези по чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ. По този начин молещата държава декларира невъзможност да гарантира пълното изпълнение на международни договори в периода на войната и въвеждане на военно положение на територията й до пълното прекратяване на нарушаване суверенитета, което води до категоричен извод, че за това време законодателство в областта на наказателното правораздаване, по преценка на Украйна е несъвместимо с изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ. Следователно към настоящия момент евентуалното предаване на лицето за изпълнение на взета мярка за неотклонение задържане под стража и евентуален предстоящ наказателен процес в Украйна, би довело не само до накърняване на негови права, гарантирани от международни договори, по които Република България е страна, но и до нарушаване на същите. Ето защо съдът приема, че към настоящия момент правата на исканото лице по чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ са лишени от защита от страна на украинската държава за времето на обявеното военно положение на нейна територия и до оттеглянето на заявената дерогация по чл. 15 от ЕКПЧ, което е абсолютно основание за отказ за екстрадиция по смисъла на чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА . Настоящият съдебен състав не приема като достатъчна гаранция приложеното към искането за екстрадиция писмено изявление от офиса на генералния прокурор на Република Украйна, с което заявява, че невъзможността да се гарантира пълното изпълнение от украинската страна на задълженията по международните договори за международно сътрудничество трябва да се разбира като невъзможност за изпълнение на такива задължения само на териториите на Украйна, временно окупирани от Руската федерация, докато в другите територии на Украйна международните договори се прилагали напълно. Тази писмена гаранция се опровергава от достъпния специален доклад на Омбудсмана на Върховната Рада на Република Украйна за 2024 г. (https://www.ombudsman.com.ua/special-reports-en), както и доклада на Омбудсмана на Украйна за резултати от посещението на държавното учреждение „Киевски следствен арест“ на 12.07.2023 г., в които се отразява, че от окупираните територии са останали места за лишаване от свобода, които не са били евакуирани навреме, поради липса на транспорт и придружители, дори при наличие на „зелени коридори“ или отсъствие на преки бойни действия. Посочва се, че в местата за лишаване от свобода, лицата стават жертви на физическо насилие, дискриминация, сегрегация и стигматизация от други лишени от свобода, настанени са в помещения с лоши санитарнохигиенни условия и не получават пълноценно медицинско обслужване. В доклада на Омбудсмана на Украйна се описват изключително лоши битови условия в следствения арест, както и невъзможност от страна на държавата да се гарантира хуманно отношение към задържаните и техния живот като цяло. Според доклада на Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията (https://www.coe.int), след посещението му в Украйна, се препоръчва украинското правителство да разработи комплексна стратегия за борба с насилието в затворите. От друга страна това твърдение на прокуратурата на Украйна противоречи и на излъчената от издаващата държава вербална нота на постоянното представителство на Украйна към Съвета на Европа, цитирана по-горе, която съобщава за невъзможността да се гарантира пълното изпълнение от украинска страна на нейните задължения по международни договори в рамките на Съвета на Европа, включително и Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г. и то върху територията на цялата страна, докато продължава военния конфликт с Русия, който и към настоящия момент не е приключил. В подкрепа на липсата на достатъчно надеждни гаранции, че при евентуално предаване на украинските власти животът и здравето на исканото лице няма да бъдат поставени в опасност, са и широко отразените в медиите случаи, при които военните действия на територията на Украйна реално са довели до смъртта на задържани лица в заведения за задържане, не само в окупираните територии. Така например съгласно публикация на БТА, цитираща Асошиейтед прес и Държавната служба на Украйна за изпълнение на наказанията (https://www.bta.bg/bg/news/world/news/938717-nay-malko-20- zaginali-pri-ruski-ataki-v-dve-oblasti-na-ukrayna-tazi-nosht-saobs) - през юли 2025 г. в Запорожка област са били нанесени серия от удари по център за изпълнение на наказанията и там са загинали 17 души, а над 80 души са били ранени. Била е извършена и атака срещу центъра за задържане в Биленкивска (28.07.2025 г.), като най-малко 42 затворници са получили сериозни травми и са били приети в болница, а други 40 души, в това число и хора от персонала, са с по-малки наранявания. В производството по екстрадиция съдът следва да прецени, дали ако лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка съдебният орган на замолената държава е длъжен да изследва надеждността на гаранциите от молещата държава относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧ, така както те се тълкуват в практиката на Европейския съд по правата на човека и основните свободи. При съблюдаване принципите на чл. 3 от ЕКПЧ е необходимо в процедурата по предаване на лицето, да се разкрият сериозни и обосновани причини, от които може да се заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка преценка дали исканото лице би било изправено пред реална опасност в държавата, на която ще бъде предаден, съдът разглежда както цялостната ситуация на правата на човека в тази държава, така и конкретните обстоятелства, свързани с лицето. В тази връзка следва да се посочи, че съдебните власти на Република Украйна са посочили в молбата за екстрадиция, че в съответствие с ЕКЗПЧОС, Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Европейската конвенция против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, К. няма да бъде подложен на изтезания или на каквито и да било методи на третиране или наказание, които за унизителни или нарушават човешкото достойнство. Според съда обаче, липсват гаранции, че поискания за предаване ще бъде настанен в арест или затвор, напълно отговарящ на европейските стандарти за пенитенциарни заведения, без заплаха от насилие, изтезание, жестокост и нечовешко или унизително отношение, особено в условията на продължаващо в Украйна военно положение и доказателствата за реално атакувани заведения за задържане на лица, довели до смъртта и нараняването на голям брой задържани. Тези факти не могат да бъдат пренебрегнати в настоящото екстрадиционно производство. Съдът следва да разгледа качеството на дадените гаранции и дали на тях може да се разчита в светлината на практиките в приемащата държава, като може да основава решението си на наличието на нарушения на правата на човека в молещата държава и въз основа на документи и доклади, изготвени от неправителствени и правителствени организации - като напр. Държавния департамент на Съединените щати, която институция изготвя годишни доклади за състоянието на човешките права и върховенството на правото в повечето страни от света. Така в публикуван доклад на Държавния департамент на Съединените щати по въпросите на човешките права за 2023 г. в Украйна е изследвана ситуацията с правата на човека на територията, контролирана от украинското правителство към края на 2023 г. Този доклад е базиран на независимо наблюдение от международни и местни правозащитни групи - Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, Службата на омбудсмана и Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна и според него условията в затворите и центровете за задържане остават лоши и понякога представляват сериозна заплаха за живота и здравето на затворниците. Като постоянен проблем са отчетени физическият тормоз, липсата на подходящи медицински грижи и хранене, лошите санитарни условия и липсата на подходяща светлина. Лишените от свобода са съобщили пред независимите наблюдатели, че властите и т. н. асистенти на лишените от свобода са използвали жестоко и унизително отношение, както физическо и сексуално насилие. Констатации за нарушаване на човешките права са налични и в Периодичните доклади за спазване на човешките права в Украйна на ООН, като например: https://ukraine.ohchr.org/en/Report-on-the-Human-Rights- Situation-in-Ukraine-1-June-30-November-2025 В обобщение се налага извод за наличието на възможен риск, в случай на предаване за изпълнение мярка за неотклонение задържане под стража, положението на Е. К. да бъде в разрез с общоприетите пенитенциарни правила, както и за реална възможност от накърняване на неговите права, което обосновава и основанията за отказ от допускане на екстрадицията му по смисъла на чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. В горния смисъл е и практиката на въззивния съд, като Решение № 48/12.06.2025 г. по ВЧНД № 126/2025 г. на Апелативен съд – Бургас и др. С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за екстрадиция на Е. К. е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното и на основание чл. 17, ал. 7, вр. ал. 5, т. 1, вр. чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас