Решение № 392 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 479/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 ППЗСПЗЗ. Образувано е по повод жалба на Д. С. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, съдебен адрес: ••••, адв. И. В. от АК - Хасково, за прогласяване нищожността на Заповед № •••• г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за жилищен район „••••“, землище гр.••••, в частта й касаеща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195.703.274. Жалбоподателката твърди, че е придобила по силата на покупкопродажба от К. К. П., обективирано в •••• г. на СВп - Хасково, поземлен имот с идентификатор 77195.703.274 по КККР на гр. ••••. От своя страна К. К. П. е придобил собствеността върху посочения имот с нот. акт •••• № •••• г. на ХРС, чрез покупко-продажба от Х. А. А. и З. Х. А., които са получили имота по наследство от А. Д. А., който от своя страна се лигитимира като собственик с нот.акт •••• на ХРС. През ••••г. ималo издадено разрешение за строеж № •••• г. от вр. ИД Главен архитект на Община - Хасково. На •••• г., жалбоподателката, като собственик на ПИ с идентификатор № 77195.703.274 по КККР, учредила възмезно право на строеж и продала ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.703.274, обективирани в нот. акт ••••. на СВ- Хасково на Т. П. Д.. С обжалваната Заповед № •••• г. на Областния управител на област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, е бил одобрен план за новообразуваните имоти за ж.р. „••••", землище гр. ••••, който засягал собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор 77195.703.274 по КККР на гр. ••••и със същия идентификатор като новообразуван имот по ПНИ на ж.р. „••••", гр. ••••. Въз основа на този ПНИ, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следвало да бъде издадена заповед на кмета на община Хасково, с която да бъде възстановен на наследниците на И. С. П., върху част от собствения на жалбоподателката имот, представляващ по ПНИ новообразуван имот в строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № •••• г. на ОС-Хасково). Включването на съсобствения на жалбоподателя имот в ПНИ обосновавал интересът му от обжалване на процесната заповед за одобряване на плана, т.к. чрез него се засягало правото му на собственост. Жалбоподателката намира издадената Заповед № •••• г. на Областния управител на област Хасково за одобряване на ПИИ за ж.р. „••••", землище гр. ••••, в частта, касаеща имот с идентификатор 77195.703.274 по КККР, за нищожна. Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК обявяването на административните актове за нищожни можело да се иска неограничено във времето. Съображенията за нищожност на атакувания акт на областния управител са следните: Имотът на жалбоподателя с идентификатор 77195.703.274 по КККР , ж.р. „••••", гр. ••••не бил от категорията имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ земеделски земи, предоставяни за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на НС, Държавния съвет и на Министерски съвет. Този имот никога не е бил предоставян за ползване по силата на визираните в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, нито е бил включван в ТКЗС, ДЗИ и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Имотът никога не е бил одържавяван. В тази връзка имало отговор на Кмета на Община Хасково с рег.индекс: •••• г., с което същият заявява, че към настоящия момент няма данни имот с идентификатор № 77195.703.274 по КККР на гр.••••да е предоставян за ползване по силата на актове на Президиума на НС, Държавния съвет и Министерски съвет. На следващо място, от анкетирането било видно, че за установяване на границите на бившите земеделски имоти, собственост на И. С. П. не се е явил никой от наследниците и в Община Хасково нямало информация как са установени границите. Последното обосновавало нищожността на ПНИ, одобрен със Заповед № •••• г. на Областния управител на област Хасково за одобряване на ПНИ за ж.р. „••••", землище гр. ••••, в частта касаеща имот с идентификатор № 77195.703.274 по КККР, поради липсата на предмет. Липсвало законово основание за включване на имота в ПНИ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имот с идентификатор 77195.703.274 не бил земеделска земя, попадал в строителните граници на гр. Хасково (одобрени с Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково) и представлявал урбанизирана територия съгласно КК на града. Същият имот бил и застроен с жилищна сграда. В чл. 2, т.1 от ЗСПЗЗ законодателят изрично изключил определянето като земеделски земи на тези, които се намират в строителните граници на урбанизираните територии. Предвид изложеното не са били налице предпоставките и на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, т.к. към момента на одобряване на ПНИ, имотът не е имал статут на земеделска земя, а съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ застрояването му също се явявало пречка за възстановяване правото на собственост. Включването на имота в ПНИ и възстановяването му на наследниците на И. С. П. било съществено нарушение на материалния закон, която незаконосъобразност следвало да се приравни с нищожност. Жалбоподателката оспорва и това, че собственият й имот съвпада с имот, който някога е бил собственост на И. С. П., никой от наследниците не го посочил за възстановяване. Не била налице идентичност между собствения на жалбоподателката имот и този, възстановен на наследниците на И. С. П. с Решение № •••• г. на ПК-Хасково по заявление № ••••по чл. 11 от ЗСПЗЗ. В разписния лист към кадастралния план от ••••. процесният имот (със стар пл. № 911) бил записан на основание - документ за собственост нот. акт ••••. с площ от 700 кв.м. - на името на А. и З. А., представляващи праводатели на имота. При наличието на конкуриращи собственически права между две или повече лица за процесния имот, административният орган не е следвало да го включва в ПНИ до разрешаването на спора за материално право по общия исков ред. Едва след разрешаването му, евентуално можело от заинтересованите лица да се иска изменение на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид горното, жалбоподателката счита, че административният орган е излязъл извън законните си правомощия и компетентност, като е постановил нищожен административен акт. Включването на имот с идентификатор № 77195.703.274, ж.р. „••••", гр. ••••в ПНИ било извършено при съществено и грубо нарушение на законовите разпоредби, при липса на законово основание и при липса на предмет, водещи до нищожност на обжалваната заповед на областния управител на област Хасково. В настоящото производство следвало да се провери дали е спазена процедурата по одобряване на ПНИ, в това число и на предходните планове, които били основа за изработване на ПНИ, доколкото не подлежали на отделен съдебен контрол, както и дали в регистъра към ПНИ са записани правилно лицата, легитимирани като собственици. В производството по изработване, приемане, съобщаване и одобряване на помощния план и ПНИ били допуснати груби нарушения, обосноваващи нищожността на акта за одобряване на последния. База за изработване на ПНИ бил помощният план по чл. 28 от ППЗСПЗЗ (наричан кадастрален план в по-старите редакции) и картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18, ал. 1, т.3, буква „г" и ал. 2 от ППЗСПЗЗ „В 6-месечен срок от влизане в сила на ЗСПЗЗ кметът на общината предоставя информация на ОСЗ за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или ако не бъде предоставена в срок, информацията се изготвя от самата ОСЗ, за което се уведомява кмета.“ Тази информация се отразява на картна основа по чл.18, ал. 4 (предишна ал. 3- ред. 1995 г.) от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18г, ал. 1, т.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, границите върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се утвърждават с решение на Общинската служба по земеделие и се отразяват върху изходната картна основа по чл. 18, ал. 4 (предишна ал. 3- ред.1995 г.) от ППЗСПЗЗ. Тази картна основа в последствие служи за изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти, но жалбоподателката твърди, че такава изобщо липсва, което опорочавало цялата последваща процедура до одобряването на ПНИ и обосновава неговата нищожност. Освен горното, съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 25, т.1 от Закона за административно-териториално устройство на Република България, следвало с решение на общинския съвет по предложение на кмета да бъде образувано селищно образувание „••••", гр. ••••за земите, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Създаването на това селищно образувание било в основата на бъдещия ПНИ, съответно неизпълнението на цитираните разпоредби също опорочавало цялата последваща процедура по приемане и одобряване на ПНИ до степен на нищожност. В закона били предвидени и редица изисквания за приемане, съобщаване и одобряване на помощния план, както и кой е съответно компетентният орган, които изисквания също не били спазени. Приложимата редакция на закона зависела от конкретната дата на изработване и приемане на помощния план. Не били спазени и изискванията за разгласяване на съобщенията за провеждане на анкетиране относно установяване границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС, които се нанасяли в помощния план. Чл.28б от ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ изисквали да се съобщи както приетият от комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСЗПЗЗ план на новообразуваните имоти, така и заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ чрез обнародване в Държавен вестник, чрез средствата за масово осведомяване и обявяване на публично място в сградата на общината, които разпоредби също не са били изпълнени коректно. Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде проглА.а нищожността на Заповед № •••• г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за жилищен район „••••“, гр.••••, в частта й касаеща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195.703.274 по КК на гр.Хасково и по ПНИ, с площ от 672 кв.м. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от надлежно овластен процесуален представител в лицето на адв. И. В. от АК- Хасково, която поддържа изложените в жалбата съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи, свързани с наличието на нарушения на материалния закон при извършената реституционна процедура, водещи до нищожност на оспорвания административен акт. Ответникът Областен управител на Област Хасково и заинтересованите страни А. Г. Г., Д. Г. Г., Д. М. Д., П. Х. Д. - Алекова, А. А. И., М. А. И., М. Г. Г., С. А. С., С. С. С., И. С. П., Р. Д. П., И. Й. П., Г. Т. М., не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно заседание като не вземат и писмено становище по жалбата. Заинтересованата страна Н. Т. П., чрез назначения й особен представител адв. С. С. от АК - Хасково оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображенията си за това. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Заповед № •••• г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „••••“ в землището на гр.••••, Община ••••, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за ж.р. „••••“, същият е обнародван в ДВ, бр.55 от 12.07.2019 г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила на 26.07.2019 г. и не е обжалвана от страна на жалбоподателя в 14-дневния срок от обнародването й в ДВ по отношение на ПИ с идентификатор № 77195.703.274. Представена е и извадка от ДВ, бр.39 от 14.05.2019 г., с което Община Хасково, на основание чл.28б, ал.4 от ППЗСПЗЗ съобщава на заинтересованите лица, че е изработен ПНИ по §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ за бивша местност „••••“, гр.Хасково и на основание чл. 28б ал.5 от ППЗСПЗЗ им е дадена възможност, в 30-дневен срок от обнародване на обявлението, да направят писмени възражения, предложения и искания по плановете и придружаващата ги документация до кмета на община Хасково. По отношение на разгласяване на процесната заповед са представени от ответника и извадки от националните ежедневници, в които са публикувани съобщения за издадената Заповед № •••• г., а именно вестник „М.“, брой •••• г. и вестник „С.“, брой •••• г., както и разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената Заповед •••• г. и констативен протокол от ••••г. за поставяне на обявлението по реда на §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за издадената Заповед •••• г. на таблото на Община Хасково. Към доказателствения материал по делото са приобщени още представените от ответника Протоколи № •••• г. от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „••••", Техническо задание за изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „••••“, ж.р. „••••", ж.р."••••", ж.р."••••", ж.р."••••" и местност „••••" в землището на гр.••••, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, Списък на ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати обезщетение за ж.р."••••", както и техническа документация относно изработването на ПНИ, вкл. и Решение № ••••по Протокол № ••••. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „••••“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „••••“, „••••“, „••••“, „••••“ и „••••“, ведно с Писмо на •••• г. и заповед № •••• г. В представеното извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“••••“, гр.••••, ••••••••– територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално застрояване“ фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.703.274 с площ от 672 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди ••••г. или имот в границите на стария имот; със стар № 911 по КП, одобрен със заповед № •••• г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – А. и З. А., И. С. П., с посочени данни за акт за собственост към датата на приемане на помощния план – •••• г.; без данни за удостоверение за ползване, издадено преди ••••г. и заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51119; име на стария собственик – И. С. П.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г. Представено по делото от ответника и от ОСЗ - Хасково е решение /дубликат/ № •••• г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град ••••на наследниците на И. С. П., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ •••• г., според което е признато право на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 1.600 дка, находяща се в терен по §4 на гр.••••, в местността ••••. Посочено е, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. От Общинска служба „Земеделие“ – Хасково е изпратена цялата преписка по заявление № ••••г. на наследниците на И. С. П. като в писмото е посочено, че оригинал на решението на ПК не е наличен в архива на ОС“Земеделие“ – Хасково. Липсва спор на следващо място, а и от приложеното от ответника удостоверение за наследници с изх. № •••• г., издадено от район Средец, Столична Община се установява, че конституираните заинтересовани страни А. Г. Г., Д. Г. Г., Д. М. Д., П. Х. Д. - Алекова, А. А. И., М. А. И., М. Г. Г., С. А. С., С. С. С., И. С. П., Р. Д. П., И. Й. П., Г. Т. М. и Н. Т. П. са пълният кръг наследници по закон на починалия на ••••г. техен наследодател - И. С. П.. За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от страна на жалбоподателката са представени Нотариален акт •••• г. на Хасковски районен съдия, съгласно който А. Д. А. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: лозе от 700 кв.м. в местност „••••“, ••••землище с граници: А. Д. Д., лозето на адвоката Т. Г. и двора на руската гимназия. С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № •••• г. на Нотариус с рег. № •••• Н. Т. по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Хасковския районен съд, Х. А. А., действащ лично и като пълномощник на З. Х. А. продават на К. К. П., следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 77195.703.274, находящ се в град ••••, по кадастрална карта, одобрена със заповед № •••• г. на изпълнителния директор на АК – гр.София, с административен адрес: гр.••••, „••••“ с площ от 672 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване: „Ниско застрояване – до 10 м.“, със стар идентификатор – имот № ••••, при съседи: № 77195.703.270; № 77195.703.273, № 77195.703.276, № 77195.703.338 и № 77195.703.275. С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот •••• г. на Нотариус с рег. № 352 Капка Войнска по регистъра на Нотариалната камара на РБългария, с район на действие района на Хасковския районен съд, К. К. П. продава на Д. С. В. следния свой собствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 77195.703.274 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.••••, одобрени със Заповед № •••• на Изпълнителния директор на АК, находящ се в град Хасково, ж.р. „••••“, с площ на имота от 672 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия; с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/ метра, който имот е с номер по предходен план – пл. № 911, при граници на имота: имоти № 77195.703.273, № 77195.703.276, № 77195.703.338, № 77195.703.275, № 77195.703.270. На ••••г. е издадено разрешение за строеж № •••• г., от вр.ИД Главен архитект на Община – Хасково за строежа на два броя еднофамилни къщи – етапно строителство, с местонахождение ПИ № ••••по КК на гр.••••, кв. 1071, ж.р.“••••“ с възложител Д. С. В.. С нотариален акт за учредяване на суперфиция и покупко-продажба на недвижим имот •••• от •••• г. на помощник нотариус по заместване на Нотариус с рег. № ••••Д. С. по регистъра на Нотариалната камара на РБългария, с район на действие района на Хасковския районен съд, жалбоподателката Д. С. В., като собственик на ПИ с идентификатор № 77195.703.274, учредява възмездно право на строеж за построяване на югозападната част на поземления имот и продава ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.703.274 на Т. П. Д.. По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че процесният имот не е предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно няма основание за включването му в помощния план и съответно в плана на новообразуваните имоти. В мотивната част на заключението е посочено, че местност „••••" (••••), е част от т.нар. крайградски зони за отдих и почивка или земи за земеделско ползване извън строителните граници на гр. Хасково, за които първият кадастрален план е одобрен със заповед № •••• г. В тази територия попадали както предоставени за ползване имоти по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и имоти, върху които собствеността не е отнемана и/или загубвана; имоти, които са включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; заменени от ТПС комисии имоти на не членове на ТКЗС; имоти, придобити по давност и т.н. Т.е. възстановяването на собствеността върху бивши земеделски земи (или обезщетения и компенсации) в тези територии, следвало да се извърши на различни законови основания и по различни процедури. Вещото лице е проследило, че през •••• г. Министерство за земеделието и горите възлага с договор изработване на комбиниран кадастрален план, като част от дейностите по възстановяване на собствеността. В редакцията на §4 - 4л от ••••г. не е било въведено понятието „план на новообразуваните имоти". Обхватът на този план е била цялата територия на местност „••••", за която има кадастрален план от ••••г., а съдържанието му е разделено на два слоя: кадастър на съществуващото положение и план на старата собственост. На базата на кадастралния план е било извършено анкетиране на собственици или техни наследници, на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и е бил изготвен планът на старата собственост. Към комбинирания кадастрален план е приложен регистър на имотите на актуалния кадастър и списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Комбинираният кадастрален план е бил приет с протокол № •••• г., обявен е бил в ДВ бр.76/15.09.2000 г. и не е одобряван. Със ЗИДЗСПЗЗ - ДВ бр. 68/2000 г., законодателят е дал възможност за териториите по §4, които обикновено са крайградски вилни зони, да бъде сменено предназначението от земеделска земя в урбанизирана територия, ако не по-малко от две трети от разположените в тях имоти са застроени. Когато територията граничи с урегулираната територия на населеното място, се променя околовръстният полигон и зоната се включва в регулация (§4, ал.3). Когато територията не граничи с урегулираната територия на населеното място, се създава селищно образувание по реда на глава трета, раздел II от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (§4, ал.2). Предвид факта, че местност „••••" граничи с урбанизираната територия на гр. ••••към ••••-та година, с Решение № ••••от протокол № •••• от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на ••••г., на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е бил одобрен околовръстният полигон на земите по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като територията е включена в строителните граници на гр. ••••. „Планът на старата собственост" е изготвен за цялата територия на местност „••••", а не само върху имотите, попадащи под разпоредбите на §4, тъй като към 1998 - 1999 г. от Община Хасково все още не са били подготвени списъци с данни кои имоти са предоставени за ползване. Това към онзи момент представлявало основният проблем при определяне на зоните по чл.18г от ППЗСПЗЗ, и по-конкретно кои имоти или група имоти попадат в зоната по чл.18г, ал.1, т.1 (по §4), и кои имоти или група имоти попадат в зоната по чл.18г, ал.1, т.2 (съществуващи на терена стари реални граници). За двете групи имоти следвало да се приложат различни процедури по възстановяване на собствеността. Отделно от това, в заключението се сочи, че в местност „••••" има и трета група имоти - тези, които не подлежат на реституция поради факта, че собствеността върху тях никога не изгубвана, или имотите са заменени от ТПС комисии и попадат под разпоредбите на чл.18з, ал.3, изречение второ от ППЗСПЗЗ. Това, според инж. С., е и причината да няма Решение по чл.18г, ал.2 от ППЗСПЗЗ. При процедурата по възстановяване на собствеността върху имоти по реда на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПСС имало две страни - от една страна ползватели, на които е предоставено право да закупят имотите при условията на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и от друга страна бивши собственици или техни наследници, притежавали имотите преди образуването на ТКЗС или ДЗС. Помощният план, по смисъла на §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ, представлявал спомагателен графичен документ, който служи за визуализация на правата на собственост към два различи момента, отразени на чертеж в два отделни, припокриващи се слоя - от една страна са правоимащите ползватели, придобили собствеността върху предоставените им имоти - кадастрален план на съществуващото положение, а от друга страна са имотите, съществували преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други организации, визирани в § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ - план на старата собственост. Според техническото задание, за изработване на плана на новообразуваните имоти, изготвено от Община Хасково, планът, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г. представлява „помощен план" по смисъла на §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ и данните от него следва да бъдат основа за изработване на плана на новообразуваните имоти. Освен факта, че корекциите в плана на старата собственост и в списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС не са били обявявани на заинтересованите лица, не било отчетено и обстоятелството, че в този план не са отразени границите на предоставените за ползване имоти, в съответствие с чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Не се коментирало има ли имоти, които са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.l от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са закупени от ползвателите и кои са те. Не се коментирало каква част от имотите на бивши собственици са имоти, заменени с протоколи от ТПС комисия. Съгласно експертизата, в изпълнение на чл.28, ал.10 от ППЗСПЗЗ, би следвало в техническото задание, изготвено от Общината, за изработване на плана на новообразуваните имоти, да се определят конкретните изисквания относно границите/обхвата на плана. Планът засягал имоти, които не са били предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е посочено законово основание за това. В съответствие с чл.28, ал.10, т.4 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябвало да съдържа и Списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл.18ж, ал.3. От ОСЗ не е бил предоставен такъв списък и копия от решения. Предоставени били „Справки за признати и непризнати имоти, попадащи под разпоредбите на §4“, които не заместват решения по чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ. По този начин и имотите признати за възстановяване, и непризнатите такива, са били включени в процедурата по възстановяване и нямало значение в кой от двата списъка попадат и не е ясно каква е разликата между тях. В съответствие с чл.28, ал.10, т.5 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябвало да съдържа Списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по §62, ал.2 и 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Вместо това е бил представен „Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/". Този списък не съдържал информация кои имоти са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предопределяло проектиране/създаване на новообразувани имоти в терени, които нямат нищо общо с §4 и не следвало да са част от този план. Инж. С. С. е извършила анализ на ПНИ и на регистъра към него като е установила, че голяма част (140 от 340) от предоставените за ползване имоти, за които има издадени заповеди по §62, ал.3 (40 броя), не попадат в границите на имоти от „старата собственост" (преди образуване на ТКЗС и ДЗС) и обратно - имотите „стара собственост" включват имоти, за които са вписани нотариални актове, издадени преди 1963 г., когато е публикувано първото ПMC № 21/1963 г., с което са предоставяни имоти, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези факти обаче не са провокирали правоспособните лица, изработили плана на новообразуваните имоти, да потърсят допълнително информация и/или да поискат уточняващи указания. По време на приемателните комисии не е обсъдено, че липсват основни данни за създаването на ПНИ. Никой не е отбелязал, че т.нар. „помощен план" не е изготвен на базата на анкета, проведена при задължителните условия на чл.186, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Изменянето на форма́та и съдържанието на основен документ към плана, какъвто е таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение, водело до невъзможност за приключване на реституционната процедура. Вместо това приемателната комисия констатирала, че ПНИ отговаря на изискванията на чл.28, ал.4-10 от ППЗСПЗЗ, както и на техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № •••• г. на МЗГ и Заповед № ••••г. на МРРБ, което било в пълно противоречие с изложените факти. В протоколите по приемане на плановете са били записани забележки, свързани с графичното оформяне, и никъде не се срещала проверка на съдържанието. Вещото лице инж. С. С. е изяснило в своето заключение, че процесният имот с идентификатор 77195.703.274 е разположен в най-южната част на ж.р./м. „••••", и граничи от юг през улица с училище „••••". Установило е, че имотът е с площ 672 кв.м и съдържа една двуетажна жилищна сграда със застроена площ 119 кв.м. Констатирано е, че на 22.04.1986 г. А. и З. А. са подали в Община Хасково декларация за притежавани полски имоти в землището на гр. ••••(Приложение 7 от заключението), в която е отразен имотът с площ 0,700 дка, с вписан документ за собственост нотариален акт № •••• г. В разписния лист към кадастралния план на местност „••••", одобрен със заповед № •••• г. (Приложение 2), за собственици на имот пл.№ ••••, с площ 0.7 дка, са вписани А. и З. А., с документ за собственост нотариален акт № •••• г. В същия разписен лист към плана от 1988 г., за собственици на имот пл. № 912, е вписана Р. Д. М., с документ за собственост нотариален акт № •••• г. В този нотариален акт (Приложение 8), за съсед на имота е вписан А. К. (наследодател на З. А., според удостоверение за наследници - Приложение 10. Пак в същия разписен лист към плана от 1988 г., за собственици на имот пл. № ••••, е вписан Т. А. Г., с документ за собственост нотариален акт № •••• г. В този нотариален акт (Приложение 9), за съсед на имота е вписан К. А. К. (наследодател на З. А., според удостоверение за наследници - Приложение 10). В разписния лист към неодобрения кадастрален план на местност „••••" от 2000 г. (Приложение 4), за собственици на процесния имот пл.№ ••••са вписани А. и З. А., с документ за собственост нотариален акт № •••• г. С влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ••••, одобрени със Заповед № •••• г. на Изпълнителния директор на АК, имотът получава идентификатор 77195.703.274. В кадастралния регистър на недвижимите имоти са вписани А. и З. А., с документ за собственост нотариален акт № •••• г. В предоставения от Община Хасково „Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/" (лист 121 а от делото), за собственици на процесния имот пл.№ 911, са вписани А. и З. А., с документ за собственост -нотариален акт № •••• г. Вещото лице е категорично, че върху поземлен имот с идентификатор 77195.703.274 не е предоставяно право на ползване. Документ за заплатена сума нямало, поради факта, че имотът не е предоставен за ползване, съответно не са издавани заповеди по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От друга страна, със Заявление вх.№ •••• г., последствие получило № •••• г. (лист 249 от делото), пред Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба по земеделие), Л. А. П., наследник на И. С. П. (наследодател на заинтересованата страна), е поискала възстановяване на собствеността на нива с площ 1.6 дка в местността „••••", ••••землище. Към заявлението е приложено удостоверение от ••••регистър на Хасково от 1949 г. (лист 251 от делото), представляващо документ, доказващ собствеността преди създаването на ТКЗС, ДЗС и др. Удостоверението обаче е било издадено на М. Г.а С. която не е сред наследниците на И. С. П.. В архива на Община Хасково от страна на инж. С. е установен първоизточникът, от който са извлечени данните в удостоверението. Констатирано е от вещото лице, че по партидата на И. С. П. са записани една нива от 1.1 дка в местността „••••", която последствие е продадена, и едно лозе от 1.8 дка в същата местност (Приложение 11 от заключението). С Решение № •••• г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. ••••(лист 247 от делото), по преписка с вх.№ •••• г., на основание чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на И. С. П. върху нива от 1.6 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местност „••••". В констативната част на заключението е направен извод, че за територията на местност „••••" не е изработван кадастрален план преди 1988 г., не са налични и други графични данни за местоположението на имотите преди национализацията им. Установено е, че е проведена анкета на собствениците или техните наследници. Протоколът от анкетата представлявал таблица на имотите, попадащи в местности, които са част от териториите по §4, подредени по възходящ ред на входящите номера на преписките от Поземлена комисия. Първоначалното анкетиране е било извършено след обявление по чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ в ДВ бр. 49/28.05.1999 г., от 14.06.1999 г. до 20.06.1999 г. Предвид недостатъчния брой собственици, явили се на основното анкетиране (по-малко от необходимите 50%, чл.18б, ал.2 ППЗСПЗЗ), е било извършено допълнително анкетиране от 18.08.1999 г. до 31.08.1999 г. Според протокола от анкетата (лист 67 от делото), за имота на И. С. П. - нива от 1.6 дка, в местност „Корит лозя", по преписка с вх.№ 51119/24.02.1992 г. не е посочено местоположение. Според помощния план, използван за основа на изработване на плана на новообразуваните имоти, източната част от процесния имот с идентификатор 77195.703.274 по действащата кадастрална карта, идентичен с имот с пл.№ 911 по кадастралния план на местност „••••", одобрен със заповед № 969/05.10.1988 г., е част от бивш имот № 64-51119, оконтурен със зелен маркер на Приложение 3 от заключението, който е с площ 2034 кв.м. Не ставало ясно въз основа на какви данни проектантът на помощния план е установил местоположението на бившия имот на И. С. П. - в удостоверението от Емлячния регистър не фигурирали граници на имота; от протокола от анкетата било видно, че никой от наследниците на И. С. П. не е посочил къде точно се е намирал имотът. Вещото лице инж. С. С. е посочило, че според Помощния план (Приложение 3 от заключението), източната част от процесния поземлен имот с идентификатор 77195.703.274 (оцветен в светло синьо), е част от бивш имот № 64-51119 (оконтурен със зелен маркер). Според Плана на новообразуваните имоти (Приложение 5), целият процесен поземлен имот с идентификатор 77195.703.274 (оцветен в светло синьо), е отреден за възстановяване на наследниците на И. С. П. (оконтурен със син цвят). При това положение, вещото лице е изразило категорично становище, предвид факта, че няма никакви данни за местоположението на бившия имот на И. С. П., възстановен с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково по преписка с вх.№ 51119/24.02.1992 г., както и предвид проучените документи за собственост за процесния имот и съседните му имоти ретроспективно до 1922 г., че процесният поземлен имот с идентификатор 77195.703.274 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково не е идентичен със земеделската земя, възстановена на наследниците на И. С. П. с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК - Хасково по заявление № 51119/24.02.1992 г. При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Разгледана по същество, същата е изцяло основателна, като съображенията за това са следните: Възприетите в правната теория и практика критерии са извели положението, че административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му п о чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. В настоящия случай липсва спор, че оспорената заповед изхожда от компетентен орган и е обективирана в изискуемата писмена форма. Не се установява също при издаването да са допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до липса на волеизявление. Възраженията и изложените от жалбоподателя доводи, обосноваващи нищожност на оспорвания административен акт са свързвани всъщност с твърдения за нарушения на материалния закон и неговата цел, като според настоящия съдебен състав, допуснатите нарушения са до такава степен съществени, че лишават акта от законова опора и водят до нетърпимост от гледна точка на правовия ред на предизвиканите със същия правни последици. Съгласно § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Според ал.4 на § 4к редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост. Така в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост /независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици. В случая жалбоподателката се легитимира на самостоятелно основание като собственик на процесния имот, придобит на основание сделката с транлативен ефект - Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот •••• г. След това, с посочения по-горе нотариален акт за учредяване на суперфиция и покупко-продажба на недвижим имот № •••• № ••••от •••• г., Д. С. В., като собственик на ПИ с идентификатор № 77195.703.274 е учредила възмезно право на строеж за построяване на югозападната част на поземления имот и е продала ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.703.274 на Т. П. Д.. Преди това, с Нотариален акт •••• г. на Хасковски районен съдия, А. Д. А. е признат за собственик по наследство и давностно владение на лозе от 700 кв.м., находящо се в местност „••••“, ••••землище с граници: А. Ди. Д., лозето на адвоката Т. Г. и двора на руската гимназия, като същият имот, вече с идентификатор 77195.703.274 е придобит от праводателя на жалбоподателката К. К. П. от Х. А. А. и З. Х. А.. Липсва спор, че строежът в имота с площ от 672 кв.м. е реализиран като съдържа една двуетажна жилищна сграда със застроена площ 119 кв.м. От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза категорично бе установено, че процесният имот не е предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно няма основание за включването му в помощния план и съответно в плана на новообразуваните имоти. Дори и в предоставения от Община Хасково „Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/", за собственици на процесния имот пл.№ ••••, са вписани праводателите на жалбоподателката - А. и З. А., с документ за собственост -нотариалния акт № •••• г. Проследявайки хронологията на собствеността върху процесния имот и наличните титули за собственост се налага извод, че възможността имотът да е бил предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е напълно изключена, което е и категорично установено посредством кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. От своя страна, конституираните заинтересовани страни по делото се легитимират като собственици в качеството им на наследници на бивш собственик - И. С. П.. Така, със Заявление № •••• г., Л. А. П., наследник на И. С. П. е поискала възстановяване на собствеността на нива с площ 1.6 дка в местността „••••", ••••землище. Към заявлението е приложено удостоверение от Емлячния регистър на Хасково от ••••г. и което е послужило за доказателство за собствеността върху имота преди образуване на ТКЗС, ДЗС и др. В удостоверението от Емлячния регистър обаче не фигурират граници на имота, отново според кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза. С Решение № •••• г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. ••••, по преписка с вх.№ •••• г., на основание чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на И. С. П. върху нива от 1.6 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. ••••, местност „••••". Установяването на границите на имотите е извършено чрез анкетиране по аргумент от разпоредбата на §4к, ал.3 ЗСПЗЗ. Според §4к, ал.3 от ЗСПЗЗ ,,За установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“ В конкретния случай, в протокола от анкетата (лист 67 от делото), за имота на И. С. П. - нива от 1.6 дка, в местност „Корит лозя", по преписка с вх. № •••• г. не е посочено местоположение и анкетиран, т.е. никой от наследниците на И. С. П. не е посочил къде точно се намира имотът. Според помощния план, използван за основа на изработване на плана на новообразуваните имоти, източната част от процесния имот с идентификатор 77195.703.274 по действащата кадастрална карта, идентичен с имот с пл.№ ••••по кадастралния план на местност „••••", одобрен със заповед № •••• г., е част от бивш имот № ••••, оконтурен със зелен маркер на Приложение 3 от заключението на СТЕ, който е с площ 2034 кв.м. Съгласно § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ ,,Възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4". В случая поземлен имот е идентификатор 77195.703.274 е застроен и върху него не е предоставяно право на ползване. Съгласно чл.28а, ал. 1, изр. 1 ППЗСПЗЗ ,,За възстановяването, съответно за придобиването на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от Кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документи за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата." В случая липсват документи и за заплатена сума, отново поради обстоятелството, че имотът не е предоставен за ползване, съответно не са издавани заповеди по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ ,, Бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.“ От анализа на отосимата правна уредба и установените по делото фактически положения, следва да се приеме, че по никакъв начин не се установява процесният ПИ да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В потвърждение на последното, освен заключението по коментираната съдебнотехническа експертиза, е и представеният Списък по смисъла на §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който не се откриват данни за ползватели и бивши собственици на процесния имот с признати за възстановяване права. Предвид изложеното и с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се налага извод, че собствеността върху процесния ПИ № 77195.703.274 никога не е била загубвана, доколкото не се установява същият да е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ т.е. жалбоподателката се легитимира като негов съсобственик понастоящем на самостоятелно основание въз основа на надлежни документи за собственост. От коментираната част на заключението на СТЕ следва още, че липсва идентичност между процесния имот и възстановения с Решение № •••• г. на Поземлена комисия Хасково имот на наследниците на И. С. П.. От заключението по допуснатата експертиза е видно, че процесният поземлен имот с идентификатор 77195.703.274 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково не е идентичен със земеделската земя, възстановена на наследниците на И. С. П. с Решение № •••• г. на ПК - Хасково по заявление № •••• г., доколкото няма никакви данни за местоположението на бившия имот на И. С. П., възстановен с посоченото Решение № •••• г., както и предвид проучените документи за собственост за процесния имот и съседните му такива ретроспективно до 1922 г. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на процесния ПИ № 77195.703.274 не са били налице предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. Заповед № •••• г. на Областен управител на Област Хасково в оспорената й част е била издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат, въз основа на влезлия в сила ПНИ, незаконосъобразно собствеността върху процесния имот е била възстановена на заинтересованите страни, явяващи се лица без връзка с него. Така при пълна липса на предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената й част освен че се явява лишена от законова опора, разпорежда и последици, противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, което сочи, че допуснатото при издаването й нарушение на материалния закон е съществено до степен, че обосновава нищожността й. По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № •••• г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за жилищен район „••••“, гр.Хасково, в частта й касаеща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195.703.274, е нищожна, а доводите на жалбоподателя са напълно основателни. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят и направените по делото разноски в общ размер на 1510,43 евро, от които 5,11 евро /10,00 лева/ за заплатена държавна такса, 409,03 евро /800,00 лева/ за адвокатско възнаграждение, 511,29 евро /1000 лева/ за внесен депозит за възнаграждение на особен представител и 585,00 евро за възнаграждение за вещо лице, съгласно приложените доказателства за реалното им извършване. С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024 г., в сила от 01.01.2026 г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026 г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, съдът