Присъда № 19 от 17.9.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 245/2025 г.

Мотиви

към Присъда № 19 / 17.ІХ.2026г. постановена по

НОХД № 245 по описа на Районен съд Харманли за 2025г.

Обвинението против подсъдимия Х. А. Ж. ЕГН •••••••••• е за престъпление по чл. чл.149 ал.2 т.1 предл.първо вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс и за престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр.ал.2 предл.1-во вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс.

Производството е образувано по внесен на 12.V.2025г. Обвинителен акт на Районна прокуратура Хасково ТО Харманли, след постановено Решение № 93/ 04.VІ.2024г. по ВНОХД № 13 по описа на Окръжен съд Хасково за 2024г. , с което е отменена Присъда № 9/08.ІІ.2023г., постановена по НОХД № 526/2021г. по описа на Районен съд-Харманли и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

С Определение постановено в съдебно заседание на 20.ІІ.2025г. постановено по НОХД № 238 по описа на Районен съд Харманли за 2024г., на основание чл. 249 ал.4 т.1 вр. ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК, съдебното производство е прекратено - поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия и делото е върнато на Районна прокуратура Хасково ТО Харманли за отстраняване констатираните нарушения.

В хода на настоящото производство, което се явява второ по ред първоинстанционно, представителят на Районна прокуратура Хасково ТО Харманли, поддържа в съдебно заседание обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4месеца, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 1 година, предвид факта, че към датата на деянието е бил непълнолетен.

Подсъдимия – редовно призован се явява с упълномощения си защитник адв. Д.С. при АК Хасково. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение. Дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. С оглед на това с Определение на основание чл. 372 ал.4 вр.с чл.371 т.2 от НПК, състава на съда прие, че направените в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания на подсъдимия се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимия Ж. и защитата му пледират за налагане на минимално наказание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна:

В края на м.Септември 2019г. в гр.Симеоновград се провеждал традиционния за града панаир. По това време малолетната към оня момент свидетелката Ж. К. С. (ненавършила 14 години) се запознала с подсъдимия Х. А. Ж. (непълнолетен - навършил 15 години).

Подс. Ж., бил син на св. Г. А. С., която се била разделила с биологичния му баща, още докато той бил бебе. В последствие св. С. заживяла на семейни начала, без сключен граждански брак, със св. А. Ж. С. и през 2011г. му родила дъщеря. През 2016г. сви.Галя С. и св. А. С. сключили граждански брак, като той осиновил първородното дете на съпругата си – подс. Ж.. Подсъдимия бил физически и психически здрав, не страдал от умствена недоразвитост или друга психична болест и макар и непълнолетен могъл разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

Към инкриминирания период подсъдимия бил ученик в СУ „Св. Климент Охридски“ в гр. Симеоновград.

Свидетелката – пострадалата Ж. С., била трето по ред дете на св. К. К. А. и св. К. С. М.. Към инкриминирания период св. С. била ученик в 7-ми клас на СУ „Св.Климент Охридски“- гр. Симеоновград.

След запознанството им, двамата (св.С. и подс.Ж.) си разменили покани в социалните мрежи и започнали интернет-комуникация по мобилното приложение „Фейсбук“. При запознанството си подс.Ж. научил, че св. С. не е навършила 14-годишна възраст. С времето двамата станали приятели (гаджета). Когато били заедно те започнали да се държат за ръце и да се целуват, но с оглед установените ромски традиции, се криели от околните, за да не се разчуело за връзката им.

След запознанството им, подсъдимия започнал редовно да ходи до училището в което учила св. С. – където учели и негови приятели, търсейки повод и причина да се вижда с нея. Подс.Ж. бил силно ревнив и се дразнел от всякакви контакти и срещи на св.С. дори със съучениците й. Той не й позволявал да говори и да се среща с никой, дори с момчета и с момичета от нейния клас. На практика подс. Ж. спрял да ходи на училище и всяка сутрин изпращал св.С. до училището и , след което оставал да я чака. Двамата се срещали по време на междучасията и разговаряли. Месец след началото на връзката им подс.Ж. започнал да забранява на С. да посещава учебни занятия, въпреки желанието й да учи и да се образова. Той не я пускал в час, като настоявал двамата да са постоянно заедно. След учебните занятия подсъдимия и свидетелката посещавали едно и също кафене в центъра, близо до училището, след което Ж. я изпращал почти до дома й, за да е сигурен, че няма да се среща с друг.

През м.Февруари 2020г., подс.Ж. и родителите му отишли в дома на свид.С., за да я „искат за жена“. Майката на Ж. С. - св.К. А., не била съгласна да задоми дъщеря си толкова млада, но от друга страна я било страх да не я „откраднат“. Родителите на ненавършилите пълнолетие подсъдим и свидетелка, били принудени да приемат връзката на двамата в името на щастието им. Те напълно осъзнавали, че и двамата са още малки за сериозни отношения, семейство и деца. Основния приоритет на семействата бил, децата им да завършат образованието си и поради това им позволили да продължат отношенията си. От този момент св. С. започнала да ходи на гости в дома на подсъдими, като често оставала и да преспива там. Подс.Ж. от своя страна също гостувал в дома на С., като и той понякога оставал там да пренощува. Когато малолетната нощувала в дома на подсъдимия - двамата спели заедно на дивана, а когато подс.Ж. нощувал в дома на свидетелката - двамата спели в една стая, на едно и също легло, но при тях оставал и племенника на непълнолетната – дете на брат й.

На неустановена дата - в периода от 01.I.2020г. до 27.II.2020г., св.Ж. С. била на училище и подс. Ж. отишъл да я забере от там. Той я излъгал, че майка му я вика в тях, защото й била купила подарък. Св. С. обещала да отиде след часовете в дома на подсъдимия – находящ се в гр. Симеоновград на ул.“ Хан Аспарух“ №46. Подс.Ж. се ядосал, започнал да вика и крещи, след което ударил Ж. С. с шамар по бузата и с юмрук в ребрата. Той настоявал тя веднага да тръгне с него. От страх св.С. се съгласила и заедно с него отишли в дома му - на горепосочения адрес. Когато двамата пристигнали там, в жилището на подсъдимия нямало никой. Двамата седнали на масата и пили безалкохолни напитки. След това отишли в спалнята и започнали да се целуват и прегръщат. Подсъдимия поискал св.С. да му прави орална любов (действия известни като френска любов или свирка). До този момент непълнолетната не била вършила такива неща и му отказала. Подс.Ж. се ядосал, започна да вика и да крещи, след което и нанесъл 4-5 удари – шамари и от двете страна ни лицето(по бузите). Пострадалата го помолила да я остави на мира и да я пусне да си ходи, но той заключил входната врата на дома си и скрил ключа, за да не може тя да го намери и да се тръгне. От страх, вследствие на шамарите, нанесени от подсъдимия, пострадалата се съгласила да му направи френска любов. Подс. Ж. се съблякъл от кръста надолу и останал гол. Бил се възбудил и половия му член започнал да еректира. Той отново поискал малолетната да му прави „френска любов“ и тя от страх се съгласила. Двамата легнали на леглото, като подсъдимия бил легнал по гръб, а С. - странично към него. Пострадалата поела с устните на устата си половия член на подсъдимия няколко пъти, след което с устни започнала да масажира половия му член. Докато вършела това подс.Ж. извадил мобилния си телефон, като я излъгал, че иска да гледа порно. Вместо това той в действителност я снимал и направил видеоклип на действията й, които запаметил в паметта на мобилния си телефон.След като св.С. направила орална любов на подсъдимия, той еякулирал, след което забърсал члена си със салфетка.

Няколко дни по-късно, на неустановен ден в периода от 01.II.2020г. до 27.II.2020г., подсъдимия отново поискал от С. да му прави орална любов. По това време двамата отново се намирали в дома на подсъдимия в гр. Симеоновград, отново сами. Този път св.С. сама се съгласила на това. Тя поела с устни половия орган на подсъдимия и започнала да масажира същия с устните си. Докато вършела това, подс.Ж. пак извадил мобилния си телефон и започнал да я снима с камерата на телефона си. За заснемането от страна на подсъдимия, пострадалата била наясно, че я снимат. Подс.Ж. получил полова възбуда и еякулирал след което избърсал половия си орган със салфетка.

На неустановен ден през м.март, в периода 01.III.2020г. - 10.III.2020г., двамата непълнолетни (подс.Ж. и св.С.) били отново в дома на подсъдимия. Там подсъдимия поискал от малолетната С., двамата да правят анален секс, тъй като бил наясно, че в ромската общност честността била на почит и не искал да се съвкуплява с нея. В началото малолетната С. не се съгласила, но подсъдимия бил настоятелен , като насила й свалил дрехите, с които била облечена и тя останала гола. Двамата легнали странично на спалнята, един зад друг, след което подсъдимия проникнал с члена си в ануса на малолетната, причинявайки й болка, тъй като й се случвало за пръв път. Подс.Ж. започнал да движи члена си напред-назад в ануса на пострадалата и това продължило около 10-12 минути, след което изпитал полово удовлетворение, като еякулирал извън тялото й.

На 28.II.2020г. неустановено по делото лице на име „Зинка“- приятелка на малолетната С. имала рожден ден на който тя била поканена, а подсъдимия не бил поканен. Подс. Ж. забранил на св.С. да присъства на тържеството, но тя въпреки нежеланието му, решила да отиде. На същата дата - 28.II.2020г. малолетната купила подарък на рожденичката и тръгнала за дома й в гр.Симеоновград.

Подс.Ж. тайно я проследил - с цел да разбере дали сред гостите на тържеството има и други момчета. Св.С. забелязала, че подсъдимия я следи и му се развикала, след което двамата се скарали и той тръгнал към дома си. Тъй като бил ядосан, от поведението на С., подсъдимия решил да й отмъсти, като за целта решил да изпрати на св. М. А. Атанасова (бивша снаха на братовчед му), заснетите от него, два видеоклипа, в които било заснето как С. му прави френска любов.

Подс.Ж. и св. Атанасова били „приятели“ в социалната мрежа „Фейсбук“ и мобилното приложение „Месинджър“ към „Фейсбук“, чрез което си разменяли текстови съобщения, снимки и видеоклипове.

На 28.II.2020г. в гр. Симеоновград, подс.Ж., използвайки мобилното приложение „Месинджър“ към „Фейсбук“ изпратил на св. Атанасова заснетите от него в периода 01.II.2020г. - 27.II.2020г., двата видеоклипа на които било заснето как св.С. му прави френска любов.

Получавайки клиповете, още същата вечер св.М. Атанасова позвънила на малолетната С. и й разказала за изпратените от подсъдимия видеоклипове. Първоначално малолетната отрекла за съществуването им, а св. Атанасова й ги препратира. Виждайки клиповете, пострадалата веднага ги изтрила. Св. М. Атанасова изпратила видеоклиповете на св. К. А. Василева, а тя от своя страна ги разпратила и на други хора. По този начин те станали достояние на Г. Весков Г. и А. М. А. - и двамата от гр.Симеоновград.

Не след дълго майката на малолетната С. - св.К. А., разбрала и видяла действията на дъщеря си заснети на видеоклиповете, след което подала жалба против подсъдимия Х. Ж. в РУ МВР-Харманли на 11.III.2020г.

На същата дата (11.III.2020г), малолетната Ж. С. била освидетелствана от съдебен лекар в гр.Хасково, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 84/ 11.III.2020г. При прегледа й било установено, че състоянието на девствената ципа и външния полов орган, били характерни за лице, което не било водило полов живот и не било осъществявало полови сношения. Според експерта, състоянието на преходната лигавица на аналния отвор обаче не изключвало възможността пострадалата да е осъществявала преди време анален полов акт.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза се установява, че св. Ж. С. демонстрира интелектуални възможности в рамките на граничен интелект към лека степен на интелектуално изоставане, основаващи се на ниското интелектуално, културно, социално и комуникативно стимулиране, зависещи главно от семейната, приятелската и училищна среда. Според вещите лица изследваната свидетелка страда от разбирането на значението на думите и формирането на вербални понятия, изпитвала затруднения при изразяване и разбиране. Въпреки това според експертите тя има достатъчен когнитивен потенциал да функционира адекватно в обществото и да разбира правата и задълженията си.

При извършеното изследване на подс. Х. Ж., вещите лица установяват ниско интелектуално развитие в резултат от ниското интелектуално, културно, социално и комуникативно стимулиране. Според експертите при него се наблюдават затруднения от вербален характер, а именно да разбира значението на думите, което до голяма част се дължало и на билингвизма при него.

От заключението на вещите лица се установява, че подсъдимия е можел да регулира постъпките си, но е избрал деструктивен вариант, за да успокои нарасналата възбуД.ст в следствие на фрустрация (скарването със св. Ж. С.). Според вещите лица подсъдимият Ж. не страда от умствено изоставено и към датата на инкриминираните деяния, а състоянието му се е характеризирало с висока възбуД.ст и повишена импулсивност. Експертите заключават че той може да дава годни показания, да възприема правилно фактите и да дава достоверни показания за тях, като е бил в състояние да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства, приложени по Досъдебно производство № 79/2020г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Хасково - писмени доказателствени средства – протоколи за разпит на свидетели, справка за съД.ст, протоколи за разпит на обвиняем, заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебнопсихологична и съдебно-психиатрична експертиза, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл.371 ал.2 от НПК. По категоричен начин се установяват по делото времето, мястото и начина на извършване на деянието.

При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373 ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия Х. А. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.149 ал.2 т.1 предл.първо вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, а именно, че на неустановени дати в периода от 01.II.2020г. до 10.III.2020г. в гр.Симеоновград, при условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление - по чл.149 от НК, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст- Ж. К. С., ЕГН ••••••••••, родена на 19.III.2006г., от гр.Симеоновград, като деянието е извършено чрез употреба на сила, и деецът, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като отделните деяния са извършени както следва:

• на неустановена дата през м.Февруари 2020г., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание-накарал Ж. К. С. род.на ••••, ЕГН ••••••••••, от гр.Симеоновград, ненавършила 14- годишна възраст, да му направи орална любов (фелацио), без съвкупление, като деянието е извършено чрез употреба на сила-ударил й шамари в областта на лицето, заключил входната врата на дома си и скрил ключа от нея;

• на неустановена дата през м.Февруари 2020г., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание-накарал Ж. К. С. род.на ••••, ЕГН ••••••••••, от гр.Симеоновград, ненавършила 14- годишна възраст, да му направи орална любов (фелацио), без съвкупление;

• на неустановена дата през м.Март 2020г., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, накарал Ж. К. С. род.на ••••, ЕГН ••••••••••, от гр.Симеоновград, ненавършила 14- годишна възраст, да правят анален секс, без съвкупление, като деянието е извършено чрез употреба на сила - свалил дрехите, с които била облечена, против волята й и я разсъблякъл гола.

Субект на престъплението по чл. 149 ал.2 т.1 предл.първо вр.ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице.

Към момента на извършване на инкриминираните деяния подсъдимият Ж. е бил навършил 15 години и 8 месеца, и съгласно приобщената по реда на чл. 283 от НПК Комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза, възприемана безкритично от съда, е можел да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си. С оглед на това подсъдимия Ж. е годен субект на вмененото му престъпление.

Елемент от обективна страна от състава на престъплението е пострадалият да е лице, ненавършило 14-годишна възраст. Видно от приобщените по делото доказателства (Удостоверение за раждане), постр. Ж. К. С. е родена на •••• - т.е. към инкриминирания период тя е била на 13 години. За съставомерността на основния състав на престъплението блудство е ирелевантно наличието на съгласие от страна на пострадалия. Дали е било налице съгласие от страна на пострадалата има значение при обсъждане на наличието на квалифициращи признаци.

Изпълнителното деяние на извършеното престъпление може да се осъществи единствено чрез действие - физически контакт между дееца и пострадалата. Този физически контакт по своето естество трябва да може да възбуди или удовлетвори полово желание, но не трябва да има съвкупление. Проявните форми на изпълнително деяние на престъплението блудство могат да бъдат най-различни стига да отговарят на горепосочените изисквания.

В настоящия случай подс. Ж. е извършил три деяния - всяко осъществяващо състава на престъплението блудство. Деянията осъществени от подсъдимия Ж. на неустановени по делото дати през м. февруари 2020г.- орални и анално сношения с пострадалата, са били ориентирани именно към възбуждане и удовлетворяване на полово желание на дееца и са изразени чрез действие - физически контакт между него и пострадалата, поради което с тях се осъществява изпълнителното деяние на престъплението блудство.

Несъгласието на пострадалата при извършването на първото блудствено деяние е преодоляно чрез употреба на принуда. Принудата може да се изразява, както с психическо въздействие върху личността на пострадалата, така и във физическо въздействие, като за наличието на квалифициращия признак по чл.149 ал.2 т.1 вр. ал. 1 от НК не е необхоД. да са налице и двете форми на сломяване на съпротивата на пострадалата. В конкретния случай подсъдимият Ж. е употребил както сила - нанасяне на удар в тялото и шамари по лицето, така и заплаха - заключването на входната врата и отказа да отключи и позволи на пострадалата С. да напусне дома му, преди да изпълни желаното от него. Обстоятелството, че пострадалата С. се е противопоставила и съпротивата й е била преодоляна от подсъдимия Ж. с принуда, както психическа, така и физическа, определя блудството като извършено със сила и заплашване.

От субективна страна деянието по чл. 149 от НК може да бъде осъществено единствено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Ж. е съзнавал, че извършва блудствени действия с малолетно лице. Той е бил наясно и с обстоятелството, че постр. С. не е навършила четиринадесетгодишна възраст.

Подсъдимият Ж. е съзнавал всички елементи от състава на своите деяния - противоправността им, възрастта на пострадалата, както и нежеланието й и насочеността на употребената сила и заплаха при първото деяние. Той е съзнавал обществено опасния характер на своите деяния и е искал настъпването на тези последици - да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с пострадалата. Съгласно заключението на комплексната съдебно- психологична и съдебно-психиатрична експертиза подсъдимият Ж. е имал психофизическата зрялост и необходимата интелектуална и волева възможност да възприеме, осъзнае и ръководи своите действия и постъпки, независимо от липсата на пълнолетие към датата на извършване на деянията.

За осъществяването на престъплението „блудство“ е необхоД. и наличието на специална цел - действията на подсъдимия да са били насочени към възбуждане или удовлетворяване на полово желание. Няма пречка двете цели да са налице кумулативно, какъвто е настоящият случай. Наличието на специалната цел при извършване на деянието се установява от приетата по делото фактическа обстановка. Извършените от подсъдимия Ж. действия са били целенасочени именно към възбуда и удовлетворяване на половото му желание, като дори тази цел е постигната, въпреки че за съставомерността на деянията това обстоятелство е ирелевантно.

Когато спрямо едно и също лице са осъществени няколко блудствени действия е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Следва да се прави разграничение между наличието на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, и хипотезата при която деянието, с което се осъществява самото блудство включва поредица от действия. Извършените няколко акта по едно и също време, на едно и също място и спрямо едно и също лице не представлява продължавано престъпление. При продължаваните престъпления са налице две или повече деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, като може да се отнася до осъществяване на различни състави на съответното престъпление - обикновени, квалифицирани или привилегировани, като е налице една особена връзка между тези прояви, които комплексно формират едно цяло.

В конкретната хипотеза, са извършени три блудствени акта в различни периоди от време по отношение на една и съща пострадала. Въз основа на възприетата за установена фактическа обстановка от правна страна съдът прие, че подсъдимият Ж. е извършил отделните деянията в условията на продължавана престъпна дейност. Обективните и субективни признаци на продължаваното престъпление са налице. Подсъдимия Ж. е извършил три деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също по вид престъпление - блудство. Деяния са извършени при една и съща обстановка. Между извършването на деянията съществува обективна връзка, като са осъществени в кратък период от време едно от друго. Времевият отрязък не е довел до изолиране на отделните деяния едно от друго и до прекъсване на обективната и субективна връзка между тях. Последващите прояви се явяват продължение на предшестващите и обективната и субективна връзка между тях не е прекъсната. В основата на двете деяния стои една и съща цел, удовлетворяването на полово желание без съвкупление. Налице е и еднородност от субективна страна, както във формата на вината, така и в мотивите, водещи подсъдимия Ж., към извършване на двете блудствени деяния.

Деянията, включени в продължаваното престъпление, осъществяват състава на едно и също по вид престъпление, но докато две от деянията осъществяват основния състав, при първото са налице допълнителни признаци от обективна страна характеризиращи го по квалифициран такъв. В случаите когато при продължавано престъпление отделните прояви осъществяват различни по тежест престъпни състави, какъвто е настоящият случай, продължаваното престъпление може да се квалифицира по по-тежкия от тях. В тези случаи съдът съобразява както значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, така и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. НеобхоД. е те да се отразяват съществено върху цялостната престъпна дейност в противен случай тя следва да се подведе по по-лекия състав, а наличието на квалифициращи обстоятелства да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието. В настоящия случай съдът счита, че наличието на квалифициращи обстоятелства при извършване на първото по време деяние съществено се отразява върху цялата престъпна дейност. До тези изводи съдът достигна въз основа на спецификите на настоящия случай и приетата за установена фактическа обстановка.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Х. А. Ж. за виновен в извършването на престъплението по чл.149 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.

С оглед приетата за установено от фактическа страна, отчитайки разпоредбата на чл.373 ал.3 НПК настоящия съдебен състав счита за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия Х. А. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението визирано в чл.159 ал.4 т.1 вр.ал.2 предл.1-во вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, като: на неустановени дати в периода 01.ІІ.2020г.- до 27.ІІ.2020г. в гр. Симеоновград, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление - по чл.159 от НК, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, създал порнографски материал по смисъла на чл.93 т.28 от НК - материал, чието съдържание изобразява реално блудствено действие, както и похотливо показване на половите органи на лице, като за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст - Ж. К. С. ЕГН ••••••••••, от гр.Симеоновград, и на 28.ІІ.2020г. в гр. Симеоновград, чрез информационна технология по смисъла на чл.93 т.21 от НК- мобилно приложение „Месинджър“ към „Фейсбук“, разпространил създадените порнографски материали с ненавършилото 18-годишна възраст лице - Ж. К. С. ЕГН ••••••••••, от гр. Симеоновград на М. А. Атанасова, ЕГН ••••••••••, от гр. Симеоновград, и деецът, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Субект на престъплението по чл. 159 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение на формата на изпълнително деяние „създава“, когато субект на престъплението може да бъде само автора на порнографския материал. По отношение на това обвинение се налагат и изводите за възможността подс.Ж. да носи наказателна отговорност, изложени по-горе. Според съда безспорно се установява, че именно подсъдимия Ж. на неустановена дата през м. февруари 2020г. е създал два видеофайла с порнографско съдържание, следователно подсъдимият Ж. е негов автор и съответно субект на престъплението по чл.159 от НК.

От обективна страна престъплението по чл.159 от НК се характеризира с множество различни форми на изпълнителното деяние, което може да се извърши само чрез действия. С извършването, на която и да е от формите на изпълнителното деяние, съставът на престъплението по чл.159 от НК е довършен.

За да бъде осъществено престъплението по чл.159 от НК, е необхоД. материала, да може да се характеризира като порнографски такъв. Порнографски материал, по силата на определението дадено в чл.93 т.28 от НК, е материал изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице. В инкриминирания случай, не съществува съмнение, че създадените от подс. Ж. два видеофайла имат характера на порнографски - по своето съдържание изобразява както реално блудствено действие - извършването на орална любов от страна на св.С. на подс.Ж., така и похотливо показване на половия орган - пениса на подсъдимия. Материал с такова съдържание няма как да се приеме за съвместим с обществения морал, обществено приемлив или приличен. Чрез заснемането на извършените от него самия блудствени действия пострадалата, подс. Ж. е създал произведение с порнографско съдържание. Тези му действия са достатъчни, за да се счита, че е налице довършено престъплението по чл. 159 от НК.

В случая е налице и квалифициращият признак по чл.159 ал.4 т.1 от НК. Съгласно тази норма, по-тежко наказуемо е извършеното престъпление по чл.159 ал.1 от кодекса, тогава когато за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години или лице, което изглежда като такова - за създаването на порнографския материал, подсъдимия Ж. е използвал малолетната Ж. С..

От субективна страна – при извършване от подсъдимия престъплението по чл.159 ал. 4 т.1 вр. ал.1 от НК, той е действал при пряк умисъл – той е съзнавал е обществено опасния на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им. В съзнанието на подсъдимия Ж. са съществували представи за вида и характера на материала който заснема, както и за възрастта на пострадалата С..

Наред с изложеното, следва да се посочи, че подс. Ж. е осъществил и още едно действие, представляващо форма на изпълнителното деяние по чл.159 ал.1 от НК, а именно след като е създал порнографския материал го е разпространил. От изяснената по делото фактическа обстановка по безспорен начин се установява, че подс. Ж. е изпратил създадения от него порнографски материал както на пострадалата С., така и на св. М. С..

Налице е и квалифициращия признак по чл.159 ал. 2 от НК- тогава когато разпространението на порнографския материал е извършено чрез интернет или по друг подобен начин. В този случай предвиденото наказание е по-тежко, предвид на това че използването на интернет предоставя възможност порнографския материал да достигне до неограничен кръг лица, неограничено във времето, за разлика от другите начини за разпространение като излъчване или представяне, при които по един или друг начин неминуеми този достъп е ограничен .

В конкретния случа подс. Ж. е разпространил създадените от него видеофайлове с порнографско съдържание чрез приложението „Месинджър“ към социалната мрежа „Фейсбук“. По този начин макар той да го е изпратил на конкретен потребител е предоставил възможност порнографския материал да бъде гледан многократно от всеки, имащ достъп до съответния профил, и е улеснил последващото му разпространение в интернет пространство.

От субективна страна подсъдимият Х. Ж. е изпълнил тази форма на изпълнителното деяние отново при наличието на пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и е предвиждал неговите обществено опасни последици. Подсъдимият е бил напълно наясно със съдържанието на създадения и изпращания от него видеоматериал. За наличието на пряк умисъл в случая свидетелстват предприетите от самия подсъдим действия и неговото желанието и насочеността на действията му към постигане на обществено опасните последици. Изпращането на порнографския материал е извършено с цел да се злепостави пострадалата С. пред приятели и познати.

Доколкото разпространеният от подсъдимия Ж. порнографски материал е бил с участието на малолетната към датата на деянието – Ж. С., то деянието следва да се квалифицира по чл.159 ал.4 т.1 от НК.

С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че подсъдимият Ж. е извършил две отделни деяния, всяко от които изпълнява състава на престъплението по чл.159 от НК - едното това по чл. 159 ал. 4 т.1 вр. ал.1, а другото по чл.159 ал. 4 т.1 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Двете деяния са извършени при една и съща обстановка. Между извършване на двете деяния съществува обективна връзка, като са осъществени в кратък период от време едно от друго. Времевият отрязък не е довел до изолиране на отделните деяния едно от друго и до прекъсване на обективната и субективна връзка между тях. Последващите прояви се явяват продължение на предшестващите и обективната и субективна връзка между тях не е прекъсната. Налице е и еднородност и по отношение на формата на вината. Ето защо следва да се приеме, че двете деяния са извършени в условията на продължавано престъпление.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Х. Ж. за виновен и в извършването на престъплението по чл. чл.159 ал.4 т.1 вр.ал.2 предл.1-во вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс.

Причините за извършване на инкриминираните престъпления според съдебния състав се дължат на грубото незачитане от страна на подсъдимия на половата и телесната неприкосновеност на личността на пострадалата, а също на честта и нейното достойнство достойнството, както и на обществените отношения съблюдаващи половия морал в обществото.

Подсъдимия Х. А. Ж. е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,род. на 09.VІ.2004г. в гр.Харманли, ЕГН ••••••••••.

Макар към датата на извършване на инкриминираните деяния, подсъдимия Х. Ж.

да е бил непълнолетен, по отношение на него е неприложим института на чл. 61 от Наказателен кодекс, с оглед на това, че към настоящия момент той е навършил пълнолетие.

Съдът като отчита обществената опасност на престъплението и на подсъдимия Х.

Ж. намира, че за постигане целите на генералната и личната превенция, визирани в нормата на чл.36 от НК, с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, разглеждана във връзка с чл.58а ал.1 от НК, за осъщественото престъпление по чл.149 ал.2 т.1 предл.първо вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК подсъдимия, следва да бъде санкциониран с наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 9месеца.

Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл.149 ал.2

т.1 вр. ал.1 от НК (ред.ДВ бр.74 от 2015г.) е „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години.

По силата на нормата на чл. 63 от НК за непълнолетните предвидените в особената част на НК наказания се заменят, като това се прилага по отношение на всички лица, които са извършили престъпления като непълнолетни, независимо от това дали при решаване на делото са навършили пълнолетие. Доколкото предвиденото наказание за това престъпление е „Лишаване от свобода“ над 5 години, то след замяната наказанието следва да бъде - „Лишаване от свобода“ до 3 години.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Според състава на съда са налице както смекчаващи отговорността обстоятелства, така и отегчаващи такива. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на усложнена престъпна дейност, изразяваща се в продължавано престъпление, което води до характеризиране на деянието като такова с по-висока степен на обществена опасност от други деяния от същия вид.

Като смекчаващите отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, както и доброто му процесуално поведение в хода на досъдебното и съдебното производство. Налице са и добри характеристични данни , както и липса на противообществени прояви който обосновават извода за ниска степен на обществена опасност на подсъдимия Ж..

Според състава на съда, макар да е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказанието не следва да се определя по реда на чл. 55 от НК - даващ възможност да се определи по-леко по вид или размер наказание, тогава когато най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление би се явявало несъразмерно тежко. Посочените по-горе смекчаващи обстоятелства нямат изключителен характер , като наред с това следва да се отбележи , че в конкретния случай наказанието „Лишаване от свобода“ не се явява несъразмерно тежко. Не е предвиден и минимум и би могло наказанието да се индивидуализира този вид наказание без ограничения в минималния предел. По тези съображения съдът счита, че наказанието на подсъдимия Ж. следва да се определи при условията на чл. 54 от НК.

С оглед изложените по-горе доводи за наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи вината обстоятелства, и на основание чл. 54 от НК, настоящия състав на съда счита, че за това престъпление следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер под средния , а именно 9 месеца. Така определеното наказание, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, следва съда да намали с 1/3, или наказанието следва да се редуцира до 6месеца.

За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия Ж. не е наложително наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно, поради което съдът намира, че изтърпяването му следва да се отложи за срок от 2 години на основание чл. 69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен.

По отношение на второто предявено обвинение, отчитайки обществената опасност както на деянието, така и на подсъдимия, с оглед постигане целите посочени в нормата на чл. 36 от НК и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, разглеждана във връзка с чл.58а ал.1 от НК, за осъщественото престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр.ал.2 предл.1-во вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс, настоящия съдебен състав намира, че подсъдимия Ж. следва да бъде санкциониран с наказания: “Лишаване от свобода“ за срок от 6месеца и “Обществено порицание“.

За извършване на престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр. ал.2 предл. 1-во вр ал.1 от НК (ред.ДВ бр.74 от 2015г.) са предвидени две кумулативни наказания - „Лишаване от свобода“ до 6 години и „Глоба“ до 8 000лв. След замяната по реда на чл.63 ал.1 т.3 и 5 от НК наказанията, които могат да се наложат на подсъдимия Ж. за извършеното от него престъпление са: „Лишаване от свобода“ до 3 години и „Обществено порицание“.

И по отношение на това престъпление според съда са налице както отегчаващи, така и смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанията следва да се приеме извършването на деянието при условията на продължавано престъпление – при наличие на една усложнена престъпна дейност. Наличието на няколко квалифициращи признаци не следва обаче да се взема предвид като отегчаващо обстоятелство, доколкото това се е отразило на размира на наказанието. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено по-висока степен на обществена опасност на деянието спрямо други от същия вид.

То отношение на смекчаващите обстоятелства, отчитани при индивидуализацията на наказанието, следва да се посочи, че те са идентични с тези посочени при другото извършено от подсъдимия деяние: ниската степен на обществена опасност на подсъдимия – обусловена от необмененото с осъждания съдебно минало, добри характеристични данни и добро процесуално поведение.

И за това престъпление съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, а не при прилагане на чл.55 от НК – по изложените по-горе съображения.

По изложените доводи настоящия състав на съда счита, че наказанието за това престъпление следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства - под средния размер за деяние от същия вид. Според съда справедливото наказание е „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца и „Обществено порицание“ .

Така определеното наказание „Лишаване от свобода“, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, следва съда да намали с 1/3, или наказанието следва да се редуцира до 4месеца.

За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия Ж. не е наложително наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно, поради което съдът намира, че изтърпяването му следва да се отложи за срок от 2 години на основание чл. 69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен.

Наказанието „Обществено порицание“, следва да се изпълни чрез обявяване на присъдата в сградата на Община Симеоновград.

Според съда са налице предпоставките за определянето на едно общо най-тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда за извършените престъпления по: чл.149 ал.2 т.1 предл.първо вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и чл.159 ал.4 т.1 вр.ал.2 предл.1-во вр.ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК. Тези престъпленията, за които подсъдимият Ж. е признат за виновен се намират в реална съвкупност, тъй като между деянията няма влязла в сила присъда, за което и да е от тях и по тях, поради което на подсъдимия следва да бъде определено едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно: 6 месеца „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 69 ал.1 вр. чл. 66 ал.1 от НК, изпълнението на така определеното общо и най-тежко наказание, следва да бъде отложено с изпитателен срок от 2 години, след като са налице само формалните предпоставки, но липсва и реална необхоД.ст от ефективното му изтърпяване с оглед целите по чл. 36 от Наказателен кодекс.

На основание чл.23 ал.2 от Наказателен кодекс, следва да се присъедини към така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ и наказанието “Обществено порицание“, което на основание чл.52 от НК, следва да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на таблото за обяви в Община Симеоновград и за срок от един месец.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК сторените разноски както в досъдебното, така и в съдебното производство, следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, като той следва да бъде осъден да заплати: сумата в размер на 720.46евро (1 409.10лв.), по сметка на ОД на МВР- Хасково - представляващи направените разноски в досъдебното производство и сумата в размер на 263.02евро (514.43лв.), по сметка на Районен съд – Харманли - представляващи направените разноски в съдебното производство.

По отношение на приобщеното по делото веществено доказателство -оптичен диск “CD-R”, марка „MAXELL“ 700 МB, бял на цвят, с номер: RFD80M-79234 80, съдът счита, че същия следва да остане по делото.

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия : ..................

/В. Коларов /