Решение № 104 от 27.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 113/2026 г.

Производството е по реда на глава 33 от НПК. С присъда № 6/22.07.2025г., постановена по НОХД № 179/2024г. по описа на Районен съд гр.Първомай, осъденият В. З. В. е признат за виновен в това, че на 12.09.2022г. в с.Г., община П., област П., в съучастие като извършител с М. Т. Х., е причинил на А. С. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, довело до счупване на челюст, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства и разноските по делото. По повод жалба на защитника на осъдения В. В. съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 25/26.01.2026г., постановено по ВНОХД № 1955/2025г., Окръжен съд гр.Пловдив е потвърдил присъдата на Районен съд гр.Първомай. Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на постановяване на въззивното решение. От осъдения В. В., чрез неговия защитник адв.Б.У., е подадено искане за възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за възобновяване на въззивното и първоинстанционното дело, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Алтернативно се предлага да се измени „при условията на чл.55 от НК“. Пред Пловдивския апелативен съд осъденият В. В. и неговият защитник поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд гр.Първомай. Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, което е основание за възобновяване на делото. Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство. Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от въззивната инстанция. Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото. При преглед на съдопроизводствените действия на решаващите съдилища не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на различните доказателствени източници. Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт. Неговият доказателствен анализ е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове. Пловдивският апелативен съд намира за неоснователно оплакването на защитата, че неизяснени са останали въпросите за механизма на извършване на престъплението и участието на осъдения В. В. в него. Решаващите съдилища обстойно са спрели вниманието си на този въпрос, както и на постоянната съдебна практика при престъпления против личността /убийство и телесна повреда/, според която при общност на умисъла, когото няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство независимо кой от тях нанася удара, с който е причинен общественоопасният резултат. В разпоредителното заседание, обсъждайки въпросите, визирани в чл.248 от НПК, осъденият В. В. и неговият защитник изрично са заявили, че не желаят делото да се разгледа по някоя от диференцираните процедури. Поради това не може да се приеме за основателно оплакването, че са били ограничени процесуалните права на осъденото лице поради невъзможността производството да протече по реда на глава 27 или 29 от НПК. Не се допуснати процесуални нарушения при конституиране на пострадалия А. С. А. като частен обвинител. Молбата за допускане на акцесорна страна в процеса е направена в срока по чл.77, ал.3 от НПК, устно съгласно чл.77, ал.1 от НПК. Адв.Б.У., защитник на осъдения В. В., не е възразил, приемайки че „няма проблем“ А. А. да се конституира като частен обвинител. Решаващите съдилища не са обсъждали този въпрос, не защото са го игнорирали, а защото за първи път се поставя в искането за възобновяване. Не могат да се направят изводи за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите и спрямо установеното от фактическа страна. Не са налице и основанията на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК, за да се приеме, че наложеното наказание на осъдения е явно несправедливо. Всяка една от двете инстанции е изложила достатъчно съображения по въпроса за индивидуализацията на наказанието, така че волята на съдилищата относно вида и размера на санкцията, начина на изтърпяване може да се проследи и провери. Тя е формирана и в съответствие с доказателствата по делото и със закона. Правилно отговорността на осъдения В. В. е индивидуализирана при условията на чл.54 от НК, а не при хипотезата на чл.55 от НК. Съдилищата законосъобразно са мотивирали липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства. Пловдивският апелативен съд счита, че така индивидуализирано то е в унисон с осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция. Съответно е на чл.54 и чл.36 от НК, поради което липсват основания за намеса и неговото намаляване по реда на възобновяването. Съобразено е с обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Правилно е преценено, че не са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане поради обремененото съдебно минало на осъденото лице. Всеки съд е длъжен да обсъди налице ли са предпоставките на чл.66 от НК независимо от влезлия в сила съдебен акт за реабилитация. Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение. С оглед на горното съдът