Решение № 755 от 12.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2741/2025 г.

гражданско дело № 20255300502741 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. Образувано по въззивна жалба от Г. В. Б., ЕГН •••; против решение № 1716/12,04,2025 г., постановено по гр. д. № 15459/2024 г. на РС Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователен предявените от нея субективно съединени при условията на евентуалност искове против Община * – като главен ответник, и против Детска ясла ••• – гр. *, БУЛСТАТ •••; искове да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 2/21,08,2024 г. на Кмета на Община *, с която й е наложено дисциплинарно наказание „•••”. С оплакване за незаконосъобразност на посоченото решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска същото да бъде обезсилено и делото да се върне на РС за ново разглеждане, евентуално – да бъде отменено и вместо това оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена. Ответникът Община * заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Ответникът Детска ясла ••• – гр. *, заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. След преценка на събраните по делото доказателства във ввръзка със становищата на страните, съдът приема следното: Производството пред РС е образувано по искова молба от Г. В. Б., ЕГН •••; против Детска ясла ••• – гр. *, БУЛСТАТ •••. Ищецът твърди, че между страните е налице трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № ••• г. Твърди се, че със Заповед № 2/21,08,2024 г. на Кмета на Община * на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „•••“. Посочената заповед се оспорва като незаконосъобразна. Сочи се, че ищцата не е уведомена за образуваното срещу нея дисциплинарно производство, не е изслушана от работодателя, не е известена за фактическите обстоятелства, при които работодателят счита, че са извършени посочените в заповедта дисциплинарни нарушения и по този начин е била лишена от правото на защита в дисциплинарното производство. Твърди още, че заповедта е необоснована и не съответства на изискванията на КТ. Оспорва да са извършени посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Въз основа на изложеното иска Заповед № 2/21,08,2024 г. на Кмета на Община * да се приеме за незаконна и да бъде отменена. В срока за отговор ответникът Детска ясла ••• – гр. *, оспорва между страните да е налице трудово правоотношение, счита, че същото е възникнало между ищцата и Община *, тъй като трудовия договор на ищцата е сключен с посочената община. В отговор на това ищцата предявява молба, с която иска конституиране на Община * като нов ответник, наред с първоначалния, и насочва иска си като главен срещу Община *, и евентуален – срещу *. В срока за отговор ответникът Община * заявява становище за неоснователност на иска. Предявява възражение за предявяване на иска след изтичане на едномесечния срок по чл. 358 ал. 1 т. 1 от КТ. С оглед изложеното предявените субективно съединени искове следва да се квалифицират като такива по чл. 357 вр. чл. 358 ал. 1 т. 1 вр. чл. 188, т. 1 от КТ, при условията на евентуалност – главен срещу Община *, предявен в хода на производството по реда на чл. 228 ал. 3 от ГПК с молба вх. № 113661/06,11,2024 г., и евентуален – срещу Детска ясла ••• – гр. *, БУЛСТАТ •••. С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е приел, че работодател на ищцата е Община *, тъй като трудовият договор на ищцата е сключен с Кмета на общината и според длъжностната характеристика същата заема длъжност „•••“. И тъй като исковата молба срещу този ответник е предявена след изтичане на срока по чл. 358 ал. 1 т. 1 от КТ, предвид изричното възражение в тази насока, съдът е приел че правото на иск срещу работодателя е погасено по давност, поради което е отхвърлил предявения като главен иск срещу Община *. Искът срещу евентуалния ответник - Детска ясла ••• съдът е приел за неоснователен, тъй като между този ответник и ищцата не съществува трудово правоотношение. Въззивната инстанция счита тези изводи за неправилни по следните съображения: От фактическа страна: Не е спорно между страните, че ищцата е сключила Трудов договор № 163/17,08,2009 г. (л. 22) с Кмета на Община *, по силата на който й е възложено да изпълнява длъжността •••, отдел ••• в Общината, за неопределено време с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване 6 месеца. Не се спори, че от сключване на договора до настоящия момент ищцата изпълнява трудовите си функции в Детска ясла ••• – гр. *. Представена е актуална длъжностната характеристика на ищцата (л. 24-26). Видно от съдържанието й, същата е изготвена от Директора на Детска ясла ••• – гр. *, съгласувана е от Зам. кмет на Общината и е връчена на ищцата на 14,03,2024 г. Не е спорно и обстоятелството, че със Заповед № 2/21,08,2024 г. на Кмета на Община * на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „•••“. Надлежни страни по трудовите спорове, легитимирани да предявяват и да отговарят по искове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, са страните по това правоотношение - работникът или служителят и работодателят. Следователно качеството на работодател обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника при трудовите спорове. Понятието "работодател", използвано в КТ, е дефинирано легално в разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ като: "физическо или юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение". Цитираната разпоредба предвижда, че такава работодателска правоспособност притежават освен гражданскоправните субекти /физически и юридически лица/, и неперсонифицираните образувания – поделенията на ЮЛ или други организационно и икономически обособени образувания, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение. Следователно основните признаци, определящи едно лице или образувание като работодател, способен да наема работници или служители по трудово правоотношение, са наличието на организационна и икономическа обособеност. Правният режим устройството и дейността на детските ясли се съдържа в Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето, детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Според чл. 119, ал. 2 от ЗЗ, Общинските детски ясли и общинските детски кухни се създават, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет и съгласие на директора на съответната регионална здравна инспекция. Подробната нормативна уредба се съдържа в Наредба № 26/18,11,2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадена от Министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 2 от същата, детските ясли са организационно обособени структури. Издръжката на общинските детски ясли се финансира от съответния общински бюджет (чл. 1, ал. 3). Разпоредбата на чл. 8 от Наредбата изрично предвижда, че управлението и ръководството на детска ясла се осъществява от директор (ал. 1), който ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на яслата (ал. 4 т. 1), представлява детската ясла пред всички държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица (ал. 4 т. 2), сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла (ал. 4 т. 4), утвърждава щатното разписание на детската ясла (ал. 4 т. 5), утвърждава правилник за вътрешния ред (ал. 4 т. 7) и отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на бюджета на детската ясла (ал. 4 т. 8). Цитираните разпоредби сочат, че детските ясли притежават икономическа самостоятелност, доколкото разполагат с определен и финансиран от общината бюджет, както и с организационна обособеност, като на директора изрично са предоставени правомощия да организира дейността, да утвърждава щатно разписание и правилник за вътрешния ред, да сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работещите в съответната ясла лица. Следователно детската ясла притежава качеството на работодател по см. на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ и и специалната правосубектност да участва като надлежен ответник в трудови спорове. А постановеното по отношение на него решение обвързва юридическото лице, в чиято структура е включена, в случая – Община * (изрично в т. см. – решение № 325/22,07,2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, 4 г. о.). Следователно първоначално посоченият ответник Детска ясла ••• – гр. *, е работодателят по учреденото с ищцата трудово правоотношение и е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Този извод не се променя от обстоятелството, че трудовият договор, макар и при действието на посочената по-горе Наредба № 26/18,11,2008 г., е сключен не с директора на детската ясла, а с Кмета на Общината. Съгласно цитираното по-горе решение № 325/22,07,2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, „Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да сключва и прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ и да им предоставя правомощия за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Когато трудовият договор на работника е сключен със структурно и икономически обособено звено на общината, то съгласно чл. 357 КТ вр. с § 1 от ДР на КТ, това образувание разполага със специална правосубектност по трудови спорове. Постановеното спрямо него решение обаче обвързва общината, поради което участието й като страна в процеса не е в нарушение на закона - правните последици на решението настъпват в правната й сфера, а кметът на общината разполага с правомощието да извърши и сам действието, за което е упълномощил ръководителя на съответното звено.“. С оглед изложените съображения, въззивната инстанция приема, че исковата молба е предявена в срока по чл. 358 ал. 1 т. 1 от КТ (на 05,09,2024 г.) срещу надлежна страна – работодателят на ищцата. С оглед допълнително предявеният (като главен) иск и срещу Община * иск и поради обвързаността на общината (като юридическо лице, в състава на което е включено звеното – работодател) с постановеното спрямо детската ясла решение, спорът за законосъобразността на процесната заповед следва да се разгледа по отношение на двата ответника. По същество: Със Заповед № 2/21,08,2024 г. на Кмета на Община * на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „•••“ за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ – „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, състоящо се в преждевременно напускане на ДЯ гр. * с цивилни дрехи без да е изтекло работното време с дете от поверената й група, което не е взето от родители и грубо отношение към Директор ДЯ, констатирал нарушението и установено с докладни записка № 5829/13,08,2024 г., както и за отправени вербални атаки и агресивно поведение към Директор ДЯ по повод на искане за ползване на платен отпуск, установено с докладни записки № 5961/19,08,2024 г. и № 5967/20,08,2024 г. и след поискани и получени устни обяснения на 20,08,2024 г.“. Ищецът предявява възражение за неспазване изискването на чл. 193 от КТ. Разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ, императивно предвижда задължение за работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Задължението за предварително изслушване е гаранция са правото на защита на работещия в образуваното от работодателя дисциплинарно производство. Неизпълнението му е абсолютно основание за отмяна на заповедта за налагане на наказания, съгласно изричната норма на чл. 193 ал. 2 от КТ („К когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество“). Само по себе си посочването в текста на заповедта, че е издадена „след поискани и получени устни обяснения на 20,08,2024 г.“ не съставлява доказателство за изслушването на работещия. При предявеното от ищеца изрично оспорване, в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил посоченото задължение и в случая на ответниците са дадени указания в тази насока с изготвения от РС проект за доклад с определение № 1562/03,02,2025 г., връчено на страните. Въпреки указанията, по делото не са ангажирани никакви доказателства ищцата да била по какъвто и да е начин уведомена за образуваното от нея дисциплинарно производство и да е била изслушана във връзка със същото преди издаване на заповедта. Само на това основание, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 193 ал. 2 от КТ, заповедта следва да бъде отменена. За пълнота следва да се отбележи още, че процесната заповед не отговаря на императивните изисквания на чл. 195 ал. 1 от КТ, тъй като не съдържа посочване на това кога са извършени нарушенията. От дословно възпроизведеното по-горе съдържание на заповедта е видно, че в същата се сочат само дати на докладните записки, с които нарушенията са „установени“, но не и датите, на които се приема да са извършени. Тези докладни записки са представени по делото – л. 60, 61 и 62. Същите са изготвени от директора на детската ясла и са адресирани до Кмета на Община *. Последната от тях - № 5976/20,08,2024 г., е със следното съдържание: „докладвам за неуважително, грубо, безпардонно и агресивно поведение на детегледачката Б. към институцията Дирекрор ДЯ и в частност към мен – директор на Детска ясла ••• към момента. Прилагам списък на служители на детската ясла, очевидци на горепосоченото поведение“. Следва списък с имена и подписи и се иска намеса на кмета за „разрешаване на ситуация, влияеща на микроклимата в детското заведение“. От текста на записката е видно, че същата съдържа единствено квалификации за „поведение“ на ищцата, без то да е по какъвто и да е начин описано и без да е посочена дата, на която е осъществено. Записка № 5829/13,08,2024 г. описва, че на 31,07,2024 г. в 17,30 ч. директорът извършил рутинна проверка за спазване на работното време и установил, че ищцата се намира на тротоара до входната врата на яслата в цивилно облекло с дете, което до този момент не е предадено на родителите и в очакване на последните. В Записка № 5961/19,08,2024 г. се описва, че на 19,08,2024 г. в 09,30 ч. ищцата нахлула в кабинета на директора с искане за отпуск и в последвалия между тях разговор отправила към директора реплики: „Ти каква си, ти не знаеш къде се намираш, ти много сериозно ще си изпатиш, ти няма да продължиш да си още дълго време тук, до края на деня заявлението за отпуск да ми е предоставено“. Сочи се още, че от това директорът се почувствала застрашена от опасността „да последва и физическа агресия в опитите на ищцата да доминира над нея и над колегите си“. Последно посочените две записки, както се вижда от цитираните текстове, съдържат посочване на конкретни действия на ищцата, които директорът счита за нарушения на трудовата дисциплина, както и на време и място на извършването им. Нито една от тези записки обаче не е връчена на ищцата, поради което извършеното в заповедта препращане към тях не дава възможност на служителя да разбере за какви нарушения (в т. ч. и кога извършени) се налага наказанието. По изложените съображения настоящата инстанция приема процесната заповед за незаконосъобразна. С постановеното по спора решение РС е стигнал до различни правни изводи, поради което същото следва да се отмени и вместо това Заповед № 2/21,08,2024 г. на Кмета на Община * за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата следва да се отмени. На жалбоподателя следва да се присъдят сторените за двете инстанции деловодни разноски, които се констатираха в размер на 1000 лв. (равняващи се на 511,29 евро) – за първоинстанционното производство и 1000 лв. (равняващи се на 511,29 евро) – за въззивното производство. Същите следва да се възложат в тежест на работодателя Детска ясла ••• – гр. *. По изложените съображения съдът