Решение № 3401 от 1.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1473/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. П., ЕГН:••••••••••, адрес:с.••••, обл.•••, ул. „••••“ №2 срещу ••• •••, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: ◄ с правно основА.е чл.27, вр. чл.44, вр. чл.30 ЗЗД за унищожаване на подаденото от ищцата заявление рег.№•••••• г. ◄ с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено заповед № ••••/••• г., на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от Кодекса на труда; ◄ с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението «••••“, шифър по •••, шифър по КИД ••••, код по ЕКАТТЕ: ••••, дирекция «•••“ отдел «•••, деловодство и архив“ към ••• •••; ◄ с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 11657,94 лева (единадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), от които 4155,84 лв. на осн.чл.225, ал.1 от КТ за периода от 09.12.2024 г. до 26.01.2025 г. и сумата от 7502,10 лв. на осн.чл.225, ал.2 от КТ за периода от 27.01.2024 г. до 09.06.2025 г., съставляващо разликата между трудовото й възнаграждение преди уволнението с възнаграждението й на по-нископлатената работа, ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба – 06.02.2025г. до окончателното му изплащане; Претендират се и съдебно-деловодни разноски. Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата излага, че започнала работа при ответника на 01.05.1999 г. като «деловодител куриер“ по трудов догово𠹕•••/28.04.1999 г. Впоследствие с допълнителни споразумения заемала следните длъжности: «••••“, «••• •••“, «•••“. С допълнително споразумение №•••/1•••• г. мястото й на работа било променено в: дейност •••-делегирана от държавата, ••• «•••“, отдел «•••• и архив“, и била преназначена от длъжност «Гл.експерт «А•••“, ••• «•••“ отдел «•••, деловодство и архив“ на длъжност «••••“, шифър по •••, шифър по КИД ••••, код по ЕКАТТЕ:••••. Със заповед №•••/04.04.2024 г. за последната длъжност й била определена основна месечна заплата в размер на 2753 лв. На ••• г., й била връчена заповед №••••/••• г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника на основА.е чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради взаимно съгласие, изразено писмено между стрА.те, съгласно заявление рег.№•••••• г. Счита заповед №••••/••• г. за незаконосъобразна, а уволнението й за незаконно, като излага следните основА.я: На първо място ищцата твърди, че е налице порок на волята й при написване и подаване на писменото заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което счита за предпоставка за признаване на неговата недействителност. Излага, че разпоредбите на чл.26 - 33 ЗЗД са приложими и за едностранните правни сделки, каквато представлява подаденото от нея заявление за освобождаването й от работа. Твърди, че Заявление рег. №•••••• г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е недействително на основА.е чл.26, ал.2 /липса на основА.е/ и чл. 27 от ЗЗД, тъй като е подадено при заплашване. То не отразявало действителната й воля за напускане, тъй като е написано и подадено под натиск и заплаха, в условия на продължителен тормоз и дискриминация на работното й място, на които не можела повече психически и физически да издържи. Волеизявлението в това заявление за прекратяване на трудовото правоотношение било опорочено, тъй като работодателят упражнил върху ищцата психическа принуда и тормоз за подаването му. Поведението на длъжностни лица на жалбоподателя постигнало своята цел, а именно да нанесе тежки последици върху психиката и здравето на ищцата, да възбуди у нея основателен страх за тях, а оттам и за живота й, с цел да бъде принудена да подаде молбата си за напускане, което направила, защото вече нямала никакъв изход от ситуацията, който да гарантира физическото й съхраняване като индивид. В тази връзка излага следните твърдения: В началото на 2024 г. в ••• ••• бил обявен конкурс за длъжността „Началник отдел „•••• и архив“. Тъй като харесва работата си и има дългогодишен опит и стаж на тази и близки до нея позиции в ••• •••, ищцата подала документи и се явила на конкурса, който бил проведен на 20.03.2024 г. Резултатите от него били обявени на 22.03.2024 г., когато разбрала, че е класирана на второ място. Конкурсът бил спечелен от ••••, която била назначена на посочената длъжност на 01.04.2024 г. и станала нейн пряк ръководител съгласно длъжностната й характеристика. ••• „•••“ /••••/ към този момент и сега, е •••. След конкурса й било предадено съобщение от г-жа ••• ••• - ••• на община •••, чрез •••, че се е представила достойно на конкурса. Явяването на този конкурс като конкурент на спечелилата го ••••, станало една от причините за наложения върху ищцата впоследствие натиск, тормоз и дискриминация от нейна страна. На проведената на 28.06.2024 г. първа междинна среща за атестирането й от ••••, поведението на последната било повече от притеснително за ищцата. Целта на тази среща била да въведе началника на отдела в работата, която била нова за нея, да й окаже съдействие, като й даде препоръки за подобряване работата на отдела, но и да започне да й дава сведения и информация за колегите си. За последното направила извод след като на тази среща ••• я провокирала няколкократно с въпроси, с които да опише в негативна светлина колежка от отдела. Мнението й за отдела било крайно негативно, заявила, че е „змиярник“. ••• я уверила, че знае всичко за всеки и с един поглед ги преценява, колко струват. Заявила, че вече им е залагала капА., в които са попадали. Тъй като ищцата отказала да дава негативна информация за колегите си, която може да бъде използвана срещу тях, на тази среща началникът на отдела я нападнал с няколко напълно неоснователни обвинения - за грубо поведение срещу колеги и висшестоящи и за по-малко обработени от мен преписки до 15,30 ч. на 27.06.2024 г. И за двете обвинения получила веднага обяснения и аргументи за тяхната неоснователност, на които видимо тя не отдала никакво значение. Лично ••• била пряк свидетел на случай със служител на общинска фирма, който водела на висок глас личен разговор в стая 102, и пречила на работещите там 8 служители, между които била и ищцата. Вместо да му направи забележка, тя не реагирала на неговото неприемливо поведение, но тъй като ищцата разговаряла в момента служебно по телефона и не можела да чуе нищо от този служебен разговор, се обърнала към него с думата „телефона“. Той разбрал и прекратил личния си разговор. Макар да била отскоро началник на отдела, преди да я укори Н. ••• би трябвало да е направила справка в деловодната система и да е установила, че обработените от ищцата преписки всеки ден надминават почти винаги обработените преписки от останалите колеги в отдела. Изключения се появили след назначаването й за началник отдел, когато, вероятно по нейна заповед, започнали да разпределят по-малко преписки за обработване на ищцата, което се случило след този разговор от м.юли нататък. От разговори с други колеги от отдела, както и от поведението на някои от тях разбрала, че всички от отдела са били провокирА. да споделят информация за останалите си колеги. Вероятно, за да запазят работните си места, някои от колегите са се съгласили, добре осъзнавайки за какво става въпрос. Това довело до възникването на интриги и голямо напрежение в отдела, като част от колегите започнали да нападат тези от тях, които не приемали да дават информация за останалите. Това станало ясно още на 04.07.2024 г., когато при влизане сутринта в Деловодството, в присъствието на Н. •••, била попитана от колега, защо е ровила в нещата на бюрото му. Едва когато повторно бил отправен този въпрос към ищцата, Н.••• призна, че лично тя е търсила нещо на неговото бюро. Изненадващо за ищцата, колегата продължил, като в нейно присъствие заяви, че и друг път се е случвало да ровя в личните и служебни неща на колеги. На тази лъжа ••• отговорила с усмивка. В резултат на гореописаното поведение на началника на отдела, ищцата и още една колега от отдела - ••••- били подложени на тормоз не само от началника си, но и от колеги. Явно неудовлетворена от срещата на 28.06.2024 г., началникът на отдела продължила да оказва натиск върху ищцата. На 09.07.2024 г., след приключване на работния й ден, в 17:39 часа на личния си телефон ищцата получила обаждане от Н. ••• с въпрос дали тя отговаря и следи за получените съобщения чрез СЕОС. Отговорила, че е тя. По това време се намирала в автобус. Следващият въпрос към нея бил, защо входящо писмо от ••• на туризма не е обработено, тъй като от •••то се обадили, че същото е изпратено към ••• ••• в 15:00 часа. Ищцата излага, че според методическите указА.я за начина на обмен на документи в СЕОС, часът на изпращане на писмото от една администрация не съвпада с часа на пристигане на същото писмо към крайната администрация. За това отговорила, че не е видяла конкретното писмо, тъй като по същото време получавали в деловодството преписки, подписА. от ••• с възложени функции със заместваща заповед, които не могат да се отлагат за обработване в следващ ден. В тази връзка отбелязва, че от началото на м. юли деловодството е на сумарно работно време, с график, съгласуван с госпожа •••. В конкретната ситуация, логично било, при невъзможност от страна на ищцата, писмото да се заведе от служител, който по график е с работно време до 18:00 часа, към който момент нейното работно време е било свършило. В 18:14 часа отново се обадила госпожа ••• и й разпоредила да депозира писмено обяснение до нея на електронната й поща за този случай. Отговорила, че в първия работен ден - 10.07.2024 г. ще погледне за какво става въпрос, какво съобщение е пропуснала, ще обсъди възникналия проблем с госпожа ••• и след това ще напише обяснение. Реакцията на ••• била, че не я интересува с кого ще говоря и че тя държи да получи обяснението. На 10.07.2024 г. в началото на работния й ден в 08:00 часа видяла, че полученото от МТ писмо е заведено в системата на ••• ••• между 17:39 и 17:40 часа /часът на първото позвъняване/. Същото писмо, според това, което се виждало на електронния обмен било постъпило в ••• ••• в 15:41 часа. В този ден и час освен че ищцата обработвала спешните преписки, след 16:30 часа на 09.07.2024г. служител на ••• седнал на нейното работно място, за да архивира от компютъра, който ползва за служебния имейл. За ищцата вече било очевидно, че се извършва натиск и тормоз върху нея и решила да опише гореопосоченото в „докладна“, която изготвила на 11.07.2024 г. и на 12.07.2024 г. занесла на ••• „•••“. След като я прочела, директорът първо я посъветвала да не тръгва «на война“, поради което тя се отказала да я подаде, но впоследствие неколкократно я поощрила да я депозира. Заради страха, който вече изпитвала в създалата се ситуация, ищцата не подала «докладната“, но тя все още стои като електронен документ, препис от който прилага, ведно с препис от деловодната система, от който се установява, както кога я е изготвила, така и нейното съдържА.е. ОказА.ят върху нея тормоз силно я притеснил. На 09.08.24 г. /събота/, в края на работния ден, малко преди 17:00 часа, Н.••• покА.ла ищцата и •••• да се качат с нея на четвъртия етаж. Там, в кабинета на ••• на •••та ••• •••, присъствал и •••, зам.кмет на община •••. Г-жа ••• ги уведомила, че ръководството има предложение към тях за освобождаване по чл.331 от КТ с изплащане на обезщетение от четири заплати. Попитали защо искат да ги освободят и г-н ••• грубо, със заплашителен и нетърпящ възражение тон обяснил, че ръководството на •••та не желае да работи с тях, но те имат право на избор. Ако откажели да напуснат доброволно, ••• ги предупредил, че срещу тях ще започне дисциплинарна проверка и двете ще бъдат уволнени и, ако съдът ги възстанови, отново ще бъдат уволнени. До края на срещата говорил единствено •••. В резултат на чутото и изречените заплахи, ищцата се разплакала още в стаята пред присъстващите на тази среща и заявила, че е принудена в тази тежка за нея ситуация да излезе в отпуск. Предложение по чл.331 от КТ в писмен вид не им било предоставено. На масата имало листи, но от страната, която били обърнати към тях, нямало текст. На 12.08.24 г. /понеделник/ се явила на работа в 09,00 часа. Била уведомена от служител на •••, че достъпът й до деловодната програма е спрян и ищцата не може да изпълнява служебните си задължения. В този момент Н.••• влязла в стаята и я попитала какво става с излизането й в отпуск. Макар да нямала реално намерение да излиза в отпуск, а казаното от нея на срещата на 9.12.2024 г. било от уплаха/, всичко случващо се и изглеждало вече много зловещо и плашещо, бил й спрян дори достъпът до програмата, с която работи. До този момент никога и на никой служител не му е бил спиран достъпа до деловодната програма за периода на отпуск, нито по друг повод, а това се прави в ••• ••• единствено след напускането на служителя. Поставена в тази ситуация, ищцата била принудена да напише молба за отпуск и до 11:00 часа изчакала права да предаде печатите си. На 13.08.2024 г. подала Заявление с №•••/13.08.24, с което искала информация защо и на какво основА.е, й е отнет достъпът до програмата, на което не получила отговор. В резултат на гореописаното, здравето й се влошило, било й лошо, залитала и падала, докато върви. Посетила на 14.08.2024 г. личния си лекар, който веднага я насочил за преглед при кардиолог заради високи горни грА.ци на кръвно и учестен пулс. На 21.08.2024 г. й се обадила •••• и й разказала, че е изпратена от Н. ••• в подземно помещение, без вентилация, естествена светлина и въздух, да подрежда кашони. След един-два часа престой там, същата се е почувствала много зле и си е тръгнала, за да отиде на лекар. Този случай й показал какво я очаква след изтичане на отпуска й. Цялото напрежение от оказА.я върху ищцата натиск и тормоз я довел до нервно разстройство, колабирала и се наложило близките й да я заведат при личния лекар, от когото била насочена за консултация при психиатър. В резултат на това й бил издаден болничен лист за периода от 21.08.2024 г. до 03.09.2024г., който продължила с платен отпуск по свое желА.е до 17.10.2024 г. След завръщане от отпуск достъпът до програмата не й бил възстановен. Била оставена без бюро, а на нейното място били настА.ли друг служител. Трябвало да ползва, когато е свободно, едно от двете бюра, предназначени за специфични дейности в отдела - на всяко от тези две бюра имало струпА. преписки, които се обработваха от друг служител. За да не бъде обвинена отново, че е «ровила“ в чужди бюра, повечето пъти през работното време стояла права или на стол встрА. от бюрата. Дейностите, които започнали да й възлагат /описване на резолюции, надписване на пликове и оказване помощ на куриера/ преди това били възлагА. на новоназначени служители и по никакъв начин не съответствали на заеманата от нея длъжност и длъжностна характеристика. Въпреки че уведомила •••та, и всички нейни ръководители знаят за проблема й с дясната ръка, която има непълноценен захват, остри болки и видимо е със затруднени движения поради претърпени две операции с диагнозите «синдром на карпалния канал, долен десен крайник“ и «контрактура ••• IV ман дек“, на 03.12.2024 г. Н. ••• й разпоредила да изреже обратни разписки за писма - 130 листа по 3 броя на лист. Изпълнила го, дори изпълнила препоръката й да не се мотае с ножица, а да реже с нож. Така постъпила и началникът на ••••, която я изпрати заедно с •••• в архива на •••та в •••, за да подреждат стелажи. Освен силните болки в дясната ръка, изпитвала чувства на срам, унижение, безпомощност, силен страх и притеснение. На 07.11.2024 г. до сградата на •••та двете с •••• срещнали кмета ••• и го спрели да му разкажат за ситуацията. Установили, че ситуацията му е била предадена абсолютно невярно и превратно, вероятно от Н. •••. Въпреки това, той обещал, че ще ги извика заедно с нея на среща за изясняване на проблемите. До ••• г. такава среща не била осъществена. На 08.11.24 служител от IT отдел свалил диска от компютъра й. На 12.11.2024 г. й била връчена заповед от •••• №•••••••• от същата дата, за даване на писмени обяснения във връзка с «установено изтриване на създаден архив от имейл: •••, съхраняван на служебния й компютър, в тридневен срок. Тъй като от 09.08.2024 г. не била използвала служебния си компютър по гореописА.те причини, ищцата не била имала достъп до него и не би могла да изтрива каквото и да било. От тогава паролата за достъп до компютъра била променена и ищцата не я знае. Депозирала подробно обяснение на 14.11.2024 г. в горепосочения смисъл. На 28.11.2024 г. била извикана на разговор от К. •••, за да я информира, каква е ситуацията в деловодството. Уведомил я, че трудно издържа на натиска и тормоза, оказван върху нея. Това било и причината на 03.12.2024 г. да депозирам молба за отпуск за времето от 06.01.2025 г. до 10.01.2025 г. Същата й била върната на 04.12.2025г. с резолюция „НЕ“ без подпис на лицето, поставило резолюцията. На ••• г. уведомила в отдел «•••“, че не издържа повече да работи по този начин, който цели да депозира молба за напускане. •••, бивш ••• на •••та, понастоящем •••• «•••“, се ангажирала да разговаря със секретаря на •••та ••• ••• за преназначаването на ищцата в друг отдел. Предадено й било впоследствие изявлението на ••• •••, че категорично няма да бъде преназначена никъде на друго място в •••та и няма да й се изплати обезщетение при напускане /4 заплати по чл.331 от КТ/, защото вече била отказала да го приеме. ОписА.ят натиск, заплахи и тормоз на работното й място, както и пряката дискриминация спрямо нея, я принудили да напише и подаде заявлението си за напускане по взаимно съгласие, въпреки че то не отразявало действителната й воля и желА.е да се раздели с любимата за мен работа, която работи с голямо желА.е и хъс вече повече от 25 години. Тази работа давала смисъл на живота й през тези години. Именно, защото иска да продължа да я работи, ищцата се явила и на конкурс в началото на годината, отказала да приеме предложението по чл.331 от КТ за напускане и до последно правила опити да остане на нея, вкл. като бъде преместена на друго работно място или в друг отдел. За съжаление вече нямала друг изход от създадената не по нейна вина ситуация, която застрашила силно здравето и живота й, освен да подаде молбата по чл.325, ал.1 от КТ за напускане. Изрично заявява, че нито за миг не се е страхувала, че ще бъде дисциплинарно уволнена, защото винаги е влагала цялото си усърдие и любов в работата си и отправените към нея искА.я за обяснения били напълно необосновА. и неоснователни. В този смисъл подадената от ищцата молба за напускане не била в резултат на избор между дисциплинарно уволнение и напускане по взаимно съгласие. ОказвА.ят натиск, заплаха и тормоз над ищцата не спрели с подаденото от нея заявление, тъй като на ••• г., при подписване заповедта за освобождаване, получила изключително негативна атестационна оценка от Н. •••. Ищцата излага, че винаги е била оценявана с най-високата атестационна оценка «изключително изпълнение“, каквато е и поставената й годишна оценка за 2023 г. Написаната от Н. ••• годишна оценка за 2024 г. „неприемливо изпълнение“ била изцяло необоснована, а мотивите за нея изцяло неверни. Поставената лоша атестационна оценка бил поредният опит ищцата да бъде несправедливо уволнена, този път именно заради нея. Подала възражение срещу тази годишна оценка, но резултат от възражението й няма. Счита, че описА.те по-горе постъпки и действия на Н. ••• и К.••• са нежелано поведение, което накърнило достойнството й, създало застрашителна, враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда на работното й място. Срещу нея била оказана пряка дискриминация, като единствено на ищцата бил отнет достъпът до деловодната система, под предлог, че ще излиза в отпуск. Дискриминацията била по признак лично положение на лице, което е в отпуск. Единствено тя била без бюро. Това дискриминационно действие било осъществено по признака „лично положение“. Излага, че забраната за тормоз и дискриминация на работното място е същевременно изпълнение и на едно специфично за работодателя юридическо трудово задължение - да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение (чл.127, ал.2 КТ). Всеки акт на дискриминация в една или друга степен накърнява човешкото достойнство. Това счита за особено подчертано при трудовите отношения, защото по-голяма част от съзнателния човешки живот преминава в труд, а преобладаваща част от трудещите се полагат труда си по трудови правоотношения. Сочи, че съгласно чл.13, ал. 1 ЗЗДиск работодателят е длъжен да осигури еднакви условия на труд на всички работници и служители в неговото предприятие без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от закона. ИзползвА.ят от закона термин „условия на труд“ следва да се разбира като всички условия по предоставянето и използването на работната сила на работника или служителя. Излага, че задължението на работодателя по чл.13, ал.1 ЗЗДиск се отнася до всички възможни аспекти и елементи на условията на труд по индивидуалното трудово правоотношение. Твърди, че подаденото от нея заявление рег. №•••••• г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие било в резултат на натиск и заплаха, на упражнената върху волята й психическа принуда на работното й място. За подаването му решаваща роля изиграл и оказА.ят тормоз и пряка дискриминация. Така в резултат на гореописаното поведение, здравето на ищцата се влошило - загубила няколкократно съзнА.е, няколкократно се свличала на земята, докато върви, получила повишаване на кръвното налягане, ускорен пулс, сърцебиене, голяма и неконтролируема тревожност, нарушения в сън, изразяващи се в трудно заспиване, често събуждане, продължително будуване, повърхностен сън. Имала често усещане за непълноценност, безперспективност, депресивни мисли. Посетила и продължава да посещава психиатър, който й поставил диагнозата „смесено тревожно депресивно разстройство“. ИзписА. й били и продължава да пие хапчета за кръвно налягане и описаното депресивно разстройство. При оставането й без работа не й били изплатени и след оставането й без работа в резултат на това уволнение, тя се явила на конкурс и считано от 27.01.2025 г. започнала работа при по-ниско трудово възнаграждение в размер на 1077 лв. В отговора на исковата молба, депозирана в срока по чл.131 ГПК ответникът твърди, че предявеният иск е неоснователен, като излага следното: Фактическите твърдения на ищеца са неверни, а заключенията са правно необосновА. и неправилни с оглед приложимите разпоредби за защита на спорните права по настоящия иск. Оспорва исковете по основА.е и размер по следните съображения: Трудовото правоотношение между М. С. П. и ••• ••• е възникнало по силата на сключен трудов догово𠹕•••/28.04.1999г., като с последно подписано допълнително споразумение между стрА.те №•••/1••••г. бил изменен основният трудов договор и считано от 20.02.2024г. М. С. П. заемала длъжността •••• „••••", Дейност ••• - •••• „•••", Отдел „•••• и архив". Ищецът М. С. П. депозирала лично заявление до ••• на ••• ••• с рег. № ••••••г., с което заявила своето желА.е за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 09.12.2024г. Така депозираното заявление от М. С. П. било прието от работодателя - ••• на ••• ••• и въз основа на същото била издадена Заповед № ••••/•••г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основА.е разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Заповед №••••/•••г. на ••• на община ••• за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена лично на ищеца М. С. П. на дата •••г. Предложението на служителя за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основА.е било прието от работодателя и е породило своите правни последици по настъпване на факта на прекратяването. Трудовият договор бил прекратен в момента на съвпадане на двете насрещни волеизявления. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на порок на волята при написване и подаване на писменото заявление до ••• на ••• ••• за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва твърденията на ищеца за оказан натиск и за отправяне на заплахи, включително оспорва твърденията, че работодателят и/или негови представители е/са упражнявал/и върху М. С. П. психическа принуда и тормоз с цел същата да подаде заявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва да са извършвА. непозволени и противоречащи на закона или морала действия от работодателя и/или негови представители, включително такива предизвикващи основателен страх у ищеца. Излага ,че твърденията на ищеца не отговарят на истината и на действителната фактическа обстановка. Твърди, че не са отправяни заплахи и не е упражнявана принуда над ищеца от работодателя му и/или негови представители. Счита, че исковата молба не съдържа нито едно фактическо твърдение за конкретно отправена заплаха от работодателя и/или негови представители, като сочи, че за да е налице заплаха е необходимо да е оказано въздействие върху волята на лицето, като за целта да са използвА. средства за психическа принуда /или и физическа/, чрез които да се породят страхови представи за живота, здравето, честта или имуществените интереси на лицето или на негови близки лица, а ищецът не твърди и не представя доказателства да е бил принуден от работодателя или от негови представители да отправи едностранното волеизявление за прекратяване на трудовия договор чрез възбуждане на основателен страх. Не се сочат никакви факти как и с какви средства е въздействано върху волята на ищеца до степен порочност. Излага, че исковата молба се основава на вероятности, а не на конкретни факти и обстоятелства, като сочи твърденията на ищцата: „Изключения се появиха след назначаването й за началник отдел, когато вероятно по нейна заповед, започнаха да ми се разпределят по - малко преписки..." и „Вероятно, за да запазят работните си места, някои от колегите са се съгласили, добре осъзнавайки за какво става въпрос." Сочи, че изложените твърдения за „интриги" между колеги „и голямо напрежение в отдела, като част от колегите започнаха да нападат тези от нас, които не приехме да даваме информация за останалите", по своята същност представляват междуличностни отношения между колеги в конкретен отдел и/или лична вражда и същите не биха могли да обосноват отговорност на работодателя за оказан натиск или заплаха върху ищеца. По отношение на твърдението на ищцата, че на проведената на 28.06.2024г. междинна среща с г-жа •••• - началник отдел „•••• и архив": „на тази среща началникът на отдела ме нападна с няколко напълно неоснователни обвинения - за грубо поведение срещу колеги и висшестоящи и за по-малко обработени от мен преписки", излага, че междинната среща между ищеца и началника на отдела е в изпълнение на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация и сред основните цели на оценяването на изпълнението на служителите е подобряване на работните взаимоотношения, включително между ръководители и подчинени и определяне на нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на неговите компетентности и в тази връзка оценката на прекия началник за работата на служителя в никакъв случай не би могла да бъде определена като нападение. Оспорва следните твърдения на насрещната страна: „Явяването ми на този конкурс като конкурент на спечелилата го •••• стана една от причините за наложения върху мен впоследствие натиск, тормоз и дискриминация от нейна страна.", като твърди, че действителната фактическа обстановка е различна и именно класирането на първо място на •••• на проведения конкурс за длъжността началник отдел „•••• и архив" довело до промяна в поведението на служителя М. П., вкл. и при изпълнение на служебните й задължения. Като неоснователни определя и твърденията на ищеца за оказан натиск от началника на отдела на дата 09.07.2024г., изразяващ се в задаването на въпроси „дали аз отговарям и следя за получените съобщения чрез СЕОС", „защо входящо писмо от •••то на туризма не е обработено", за които счита, че не би могло да се приемат за натиск от началника на отдела и искането за писмени обяснения за несвършена работа в срок (за която служителя отговаря), още повече, че този пропуск не бил санкциониран по никакъв начин впоследствие от работодателя. Навежда твърдения, че в исковата молба ясно се откроява неспазването на подчинеността на служителя съгласно структурата на администрацията, „Отговорих, че в първия работен ден /10.07.2024г./ ще погледна за какво става въпрос, какво съобщение съм пропуснала, ще обсъдя възникналия проблем с госпожа ••• (•••• )/ЧРАУ) и след това ще напиша обяснение. Сочи, че съгласно структурата, главен експерт деловодно обслужване е пряко подчинен на началника на отдела и за възникнали проблеми следва да се обърне към прекия си началник, а не към директора на дирекция и съответно прекият началник има право да изисква информация за работния процес. Работодателят нееднократно бил уведомяван за неприемливо отношение и поведение на служителя М. П. чрез жалби и докладни записки, включително за неизпълнение на служебни задължения в срок. Направеното по инициатива на работодателя предложение до М. П. за прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение в размер на четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, представлявало законово правомощие на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при условията на чл.331, ал.1 от КТ. Оспорва твърденията на ищеца, че на проведената среща, на която й било направено предложение от работодателя по чл. 331, ал. 1 от КТ са отправяни заплахи към нея, включително и такива, целящи подаване на заявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Обръща внимА.е, че в исковата молба са изложени тези, които са в противоречие помежду си, като такива сочи, че на стр. 4 от исковата молба се твърди, че ищцата се е разплакала след отправено предупреждение за дисциплинарна проверка срещу нея, а на стр. 6 твърди нещо коренно различно „Изрично заявявам, че нито за миг не съм се страхувала, че ще бъда дисциплинарно уволнена...". В тази връзка счита, че възможността от иницииране на дисциплинарно производство не може да бъде квалифицирана като средство за заплаха, доколкото предвиждА.те от служителя неблагоприятни последици биха настъпили единствено при установяване на конкретни дисциплинарни нарушения. Налагането на дисциплинарно наказА.е се предхожда от провеждането на законоустановена дисциплинарна процедура, в рамките на която работникът може да изложи становище във връзка с нарушенията, в извършването на които е обвинен, вкл. уволнението подлежи на съдебен контрол, предоставящ ефективна защита на неговите права. В тази връзка твърди, че не би могло да се приеме, че изразяването на намерение от страна на работодателя за упражняване на едно негово законоустановено право би могло да доведе до порок на волята, засягащ валидността на предложението на ищеца за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Оспорва твърдението на М. С. П., че на 12.08.2024г. била възпрепятствана работата й чрез спиране на достъп до деловодната програма, вкл. че била оставена без работно място „Бях оставена без бюро, а на моето бяха настА.ли друг служител." Във връзка с направеното твърдение, че ищцата е оставена без бюро уточнява, че никой от служителите в ••• ••• няма конкретно определено бюро за работно място, а според нуждата и заетостта се прави оргА.зация на работния процес, вкл. и преразпределения в ползването на бюра, офис столове и офис техника. М. П. не била „оставена без бюро", а била преместена на друго бюро в същото помещение. Като неоснователни определя твърденията, че на ищцата е възлагана работа, която не е за съответната длъжност по длъжностна характеристика, като излага, че в длъжностната характеристика за длъжността главен експерт „••••" в точка 5 са посочени преките задължения за длъжността като в точка 5.6. е вменено на експерта обработване на изходящата документация, вкл. извеждане и адресиране по направление и както е общоизвестно се използват обратни разписки при изпращане на писма и възложената работа за изрязване на обратни преписки не е несъответстваща на длъжността. Отделно от горното излага, че съгласно длъжностната характеристика на експерта в отдел „•••• и архив" може да му бъдат възлагА. задачи от директора на дирекция „•••" и началник на отдел „•••• и архив" в рамките на основната дейност и целите на длъжността. Във връзка с изложеното намира за неоснователни и твърденията на ищеца, че подреждането в архива на ••• ••• било неправомерно възложена задача от директора на съответната дирекция. Твърди, че ищцата нееднократно през годините е участвала в обработката и архивирането на служебната документация, вкл. и в почивни дни. Уточнява, че сградата на ••• •••, находяща се в град •••, бул. бул. „••••" № 43, служители на ••• ••• полагат труд и в други сгради в града, така например: сградата находяща се на бул. "•••• " 191 -"••••", сградата находяща се на бул. "•••" №••• „•••", помещения в •••, в които се помещава „•••" на ••• ••• и други сгради и помещения. Твърди, че преместването на ищцата на друго бюро и възлагането й на различни задачи (част от задълженията за длъжността) не се е отразило на трудовото й възнаграждение, а същевременно било породено от необходимост в работния процес. В допълнение уточнява, че описаното от ищеца в даденото Обяснение с рег. № •••• ••••/14.11.2024г. оставане на бюрото написА. потребителско име и парола, представлява нарушение от М. П. на задължението й да съхранява предоставените й потребителско име и парола по начин, недопускащ узнаването им от трети лица, тъй като съгласно Вътрешните правила на ••• ••• за мрежова и информационна сигурност служителите са длъжни да не споделят своите пароли с трети лица и носят дисциплинарна отговорност, ако се установи неправомерно използване на ресурсите на локалната мрежа, при използване на предоставените им достъпи, вкл. отговорност и ангажимент за опазване целостта на данните, намиращи се на твърдите дискове на отделни работни станции, са отговорност на служителите, работещи на тях. Оспорва твърдението на М. С. П., че здравословното й състояние се е влошило в резултат на действия от работодателя и/или негови представители, включително наличието на причинно - следствена връзка между тях. Твърди, че представените амбулаторни листи от общопрактикуващ лекар и други специалисти не доказват твърдения порок на волята при написване и подаване на писменото заявление до ••• на ••• ••• за прекратяване на трудовото правоотношение. Още повече, в амбулаторните листи, издадени от д-р ••• от 23.08.2024г. и от 13.09.2024г. в графа обективно състояние е записано като заключение на специалиста, че пациента М. С. П. е „Волево -нормобулична", т.е. липсват нарушения във волевата сфера. Отделно от горното счита, че липсват данни за здравословното състояние на пациента преди месец август 2024г., вкл. липсват данни за придружаващи заболявА.я и други състояния и счита, че не би могло да се направи обективен извод за здравословното състояние на ищеца и за съответните причини. Отразеното в амбулаторните листи не е в причинно-следствена връзка с действия на работодателя и/или негови представители. Съществено за изясняване на действителната фактическа обстановка по спора и за преценката за наличие на порок на волята на М. С. П. счита обстоятелството за установена липса на архивирана до началото на месец Юли 2024 г. информация от email: delovodstvo@varna.bg, което представлява служебна електронна поща, на който постъпват писма от различни източници и от който се изпраща до адресати - вътрешни и външни, изготвени и регистрирА. документи (заповеди, кореспонденция). Информацията се архивира периодично от служител на дирекция ИАО при достигане на 80% - 85% пълнота на електронната поща. •••ът на посочения електронен адрес се е съхранявал само на служебния компютър на служителя М. П. - •••• „••••" в отдел „•••• и архив", дирекция „•••". Следствие на констатираната липса със заповед №•••/13.11.2024 г. на ••• на ••• ••• е назначена комисия, която да извърши проверка. В хода на проверката било установено, че от електронна поща: ••••липсва информацията съхранявана за периода от 2021 г. до 9.07.2024 г. Констатацията била извършена на 11.11.2024 г. от ••••-Началника на отдел „•••• и архив", дирекция „•••" и г-жа ••• - Гл. експерт „Сървърни платформи" дирекция „•••" при започване на архивиране за новия период. Директорът на дирекция „•••" предприел незабавни действия като изискал обяснения от служителя М. П. и изпратил писмо до директора на дирекция „•••", с искане за предприемане на действия по възстановяване на данните при техническа възможност. След предприемане на действия от страна на служителите от дирекция „•••" и изпробване на различни програми, се установило, че информацията не може да бъде възстановена, както и че техническите средства не предоставят възможност да се констатира точната дата на унищожаване на липсващата информация. Комисията, предвид невъзможността на дирекция „•••" да се справи с поставената задача възложила на външен изпълнител да извърши възстановяване на данни от хард диска на служебния компютър на служителя •••П., като след извършените дейности били възстановени частично данни. Комисията установила, че част от информацията от електронната поща ••• която е регистрирана в АИС ••• може да бъде възстановена предвид това, че преписките се скА.рат, но по отношение на изпратените от електронната поща писма - външни, касаещи заповеди и кореспонденция, няма възможност за възстановяване. Комисията не е установила наличие на зловредни действия на външни лица. Във връзка с липсващата информация от служебния компютър на ищцата, с писмо от директор на дирекция „•••" били поискА. обяснения от М. П.. На 14.11.2024 г. били регистрирА. обяснения с №••••••••_001ВН/14.11.2024 г. от М. П. - главен експерт „••••" при ••• •••. След установяване на липсата на информация от служебния компютър на М. П., която не може да бъде възстановена в пълен обем, същата подала молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по собствена воля и желА.е. Намира и твърденията на ищцата, че спрямо нея била осъществена дискриминация за неоснователни. Счита, че от изложеното в исковата молба не може да се направи обоснован извод как точно е била дискриминирана, по кой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, спрямо кого е в понеблагоприятно положение, в какво се е изразявал диференцирА.ят подход. Също така липсват твърдения и доказателства неблагоприятното третиране да е извършено по някой от признаците, очертА. в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, липсват доказателства за наличие на причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него. Оспорва работодателят да е информиран и/или да е получавал оплакване за тормоз от М. С. П., тъй като в ••• ••• няма регистрирано оплакване от М. С. П., вкл. ищеца не представя такива доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски. Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основА.е чл.27, вр. чл.44, вр. чл.30 ЗЗД, чл.344, ал.1, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.344, ал.1,т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. Между стрА.те не е спорно, а и същото се установява от събрА.я по делото доказателствен материал, че по силата на сключен трудов догово𠹕•••/28.04.1999г., с последно подписано допълнително споразумение между стрА.те №•••/1••••г. от 20.02.2024г. М. С. П. е заемала длъжността •••• „••••", Дейност ••• - •••• „•••", Отдел „•••• и архив", че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено със Заповед №••••/••• г. на основА.е чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, след депозирано от ищцата заявление №•••••• г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. От постъпването си на работа до момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е заемала различни длъжности: „••• „•••“, към Звено „•••“ на ••• •••, съгласно Трудов догово𠹕•••/28.04.1999 г.; „•••“ в ••• „•••“, отдел „•••, •••“по Трудов догово𠹕••/06.01.2012 г. (л.237); „••• „А•••“ към Други икономически дейности, Звено „А•••“ към дирекция „••••“, съгласно •••• №•••/20.04.2005 г. (л.318); „••• „•••“, към звено „•••“ към ••• „••••“, съгласно •••• №••••21.09.2007 г. (л.300); „••• „•••“, ••• „•••“, отдел „•••, •••“, съгласно •••• №•••/26.03.2012 г. (л.225); „••• „А•••““, ••• „•••“, отдел „•••, •••“, съгласно •••• №••••/26.02.2015 г. (л.200); „•••• „А•••““, ••• „•••“, отдел „•••, •••“ съгласно •••• №•••/26.04.2021 г. (л.149) и др. Със заповед №•••/04.04.2024 г. за последната длъжност й била определена основна месечна заплата в размер на 2753 лв. От показА.ята на свидетелката •••• се установява, че през 2024 г. ищцата се явила на конкурс за началник Отдел „••••“, но конкурсът бил спечелен от г-жа ••••. През юни 2024 г. ••• провела междинни срещи, на които настоявала всеки от служителите да й предостави информация срещу останалите и специално срещу М. П., ••• Б. и •••. Това довело до напрежение в отдела. Колегата А. С. след междината среща казала: „Ще има съкращения и всеки трябва да мисли за себе си.“. Стигнало се до там г-жа А. С. да обвини ищцата, че й е ровила в бюрото, което станало в присъствието на •••, която само се подсмихвала без да каже нищо. Едва когато ищцата се разстроила твърде от обвинението, ••• си признала, че тя е ровила на бюрото, тъй като е търсила определена преписка. Веднъж ищцата си била тръгнала в 17:00 часа, защото този ден била първа смяна на работа. ••• започнала да й звъни по телефона, за да я пита, защо писмо, постъпило от ••• по туризма, не е обработено от нея. Същият ден следобед на бюрото имало специалист от I T отдела, който правел нещо на компютъра на ищцата и тя нямало как да обработи преписките. По това време кметът отсъствал и затова всички преписки (заповеди и писма), подписА. по заместване, следвало да се изведат с приоритет, за да имат дата, съвпадащата със срока на валидност на заповедта за заместване. Заповедите конкретно се обработвали от колегата ••• Д., но останалите документи като писма, договори и други документи се обработват от останалите служители приоритетно до края на деня. Писмото от ••• на туризма не било спешно, тъй като касаело събитие отдалечено във времето и нямало срок за изпълнение, каквито писма обикновено се обработват като спешни. Един ден август месец към 17:00 часа в петък, преди свидетелката да излезе в платен годишен отпуск, двете с ищцата били повикА. при секретаря на общината, където освен секретаря г-жа ••• били и зам. кметът ••• и •••. Тогава г-жа ••• им казала, че им предлагат да напуснат при обезщетение от четири заплати. Те питали защо искат да напуснат, тъй като до тогава нямали проблеми. Тогава г-н ••• се намесил и казал, че не били изпълнили някакви указА.я. И двете много се разстроили и отказали да напуснат доброволно. Тогава г-н ••• им казал: „Щом няма да напуснете, ще бъде образувано дисциплинарно производство срещу вас“, но не обяснил за какво става въпрос. Тогава свидетелката казала: „Ще се видим в съда.“, а г-н ••• й отговорил: „Дори съдът да Ви върне, каквото и да правите, пак ще Ви освободим!“ М. се разплакала, разтреперила се и казала, че ще излезе в отпуск. След като свидетелката се върнала от отпуск, седнала на работното си място и опитала да влезе в деловодната програма, но не успяла, тъй като достъпът й бил прекратен, за което не била уведомена, нито •••, нито директорът ••• знаели. Малко преди обяд ••• й казала да дойде с нея. Влезли в асансьора, но отишли долу в подземието, в помещение, в което свидетелката никога не е била. Вътре имало нахвърляни камари листи, документи и кашони пълни с документи. Било изключително прашно и горещо, тъй като било август месец. ••• наредила на свидетелката до стои там и да нарежда документите. Документите били за унищожаване. След 30-40 минути в помещението на свидетелката й станало много лошо от страшната жега и задух, цялата почервеняла и се обляла в пот, роклята й била цялата мокра. Тогава написала съобщение на г-жа •••, че е в мазата, но тъй като й било казано, че срещу нея ще бъде образувано дисциплинарно производство, не смеела нищо да направи. Малко след това ••• дошла и й казала, че г-жа ••• я търси и я вика в кабинета си. Цялата червена и мокра се качила в асансьора и минала през коридорите. Когато я видяла г-жа ••• се притеснила, започнала да я успокоява, дала й вода. Никога не била чувала за това помещение до тогава, а работи от 20 години в •••та. Свидетелката помолила да я пусне да се прибере, за да отиде на лекар, тъй като е с диабет и не се чувствала никак добре. Колегите я видели в това състояние, никога не й се е случвало такава нещо за 20 години в общината, но под огрозата от дисциплинарно производство не могла да направи нищо. Следобед се обадила на ищцата. Била много разстроена и й казала: Мариянче, като се върнеш, не знам какво ще ни се случва“. Когато служителите от първа линия отсъстват, някой друг служител заема техните бюра, затова на бюрата има оставени потребителско име и парола. Ако се влезе с потребителското име и парола за друг компютър, не излиза икона за ••• общини, а само празен екран, поради това, за да се работи с деловодната програма, трябва да се достъпи първо компютърът, а едва след това с индивидуално потребителско име и парола се влиза в •••. След като ищцата се върнала от отпуск след срещата при секретаря, и тя установила, че няма достъп до •••. Така и двете нямало как да работят. Друга колежка заела бюрото на свидетелката, а тя и ищцата останали на бюрото на ищцата, където имали общ стол. Въобще не били пускали компютъра, защото нямало какво да правят на него при липса на достъп до •••. Било им възложено да описват преписките по кутиите, да пликоват писма. ••• възложила на ищцата да реже обратни разписки. Ищцата има операция на ръката и тази дейност я затруднявала. Дори самото писане на ръка я затруднявало и тя държала ръката си изкривена, докато пише. Подобни дейности винаги са причинявали болка на ищцата и затова като колеги са и помагали при извършването им. В деловодството има машина за обратни разписки и пликове. Било свободно само бюрото на ищцата и двете го ползвали заедно, тъй като имало само един стол, се редували кой ще седи седнал и кой прав. В деловодството имало още едно бюро, но то се ползвало от колежката ••• Д., като тя вършела работа и на двата компютъра, като ги редувала постоянно. Така трябвало този, който седи там, постоянно да става, за да й отстъпва място, поради което не го използвали въобще. ••• ••• има наето помещение в •••, където се помещава архивът на общината. На два пъти били изпратени с ищцата да подреждат кашони с пълни класьори, които са изключително тежки, и които трябвало да придвижват по коридорите и да подреждат класьорите. Никога до тогава двете с ищцата не са редили тези кашони, тъй като свидетелката има тежка гинекологична операция, а ищцата има операцията на ръката. Други колеги са ходили по желА.е през почивните дни като извънреден труд Имейл „••••“ се архивирал на компютъра на ищцата, когато пощата се препълни. Един ден ••• искала да свърши нещо на компютъра на ищцата и те се отместили, за да направят място. Първоначално седнала •••, а после дошъл и IT специалистът •••. Установило се, че архивните файлове от имейл „Деловодство“ липсват от компютъра. Ищцата се чувствала много притеснена, по цял ден треперила и била полуразплакана. Била унижавана постоянно. Преписките се хвърляли да отива да описва. Постоянно на висок тон и се нареждало. Отношението било изключително неприятно. Никога не е имало преди такава атмосфера в деловодството. Започнала да вдига кръвно. Припаднала на един светофар на улицата. От показА.ята на свидетелката ••• Б. се установява, че когато постъпила като началник отдел г-жа •••• привикала всички на междина среща, на която поискала от всеки да даде негативна информация за колегите си. В началото всичко било добре, но в последствие започнало да се забелязва, че изпитва неприязън най-вече към М. П. и ••••, а в последствие и към свидетелката и друга новоназначена колежка. Започнало като не давала на П. и ••• да работят, изкарала ги от местата им и им дала да описват, като всеки новодошъл писма и разписки, забранен им бил достъпът до програмата. •••• била привикана на накъде. Когато се върнала, цялата треперила, плакала. Казала, че била затворена в някакво помещение, била в ужасно състояние и се чудили как да я успокоят, защото е с диабет. Когато дошла ••• я питали, какво е това помещение и какво става с •••. Свидетелката за 18 години в деловодството не е чувала за това помещение, но ••• докато дошла и го намерила. •••• обяснила, че в помещението нямало въздух, трябвало да вади от кашоните и да нарежда. Била спасена от директорката. Никога не е виждала •••• и М. П. в такова състояние, треперили и ги било страх да дойдат на работа. На 08.08.2025 г. свидетелката също била докарана до такова състояние от •••, че не могла да си тръгне нормално от работа и излязла в болничен, а за 18 години е била само два пъти в болничен. Никога не е ставала свидетел на неучтиво и неуважително отношение от •••, нито е чувала да говори неуважителни неща за нея. Повечето пъти мълчала и изпълнявала, каквото й нареди •••, а тя я карала до припадък да описва неща, защото й бил забранен достъп до програмата. Стояла права, защото нямало къде да седне. Делели едно бюро с ••••, но компютърът бил изключен. По отношение на писмото от ••• на правосъдието знае, че след като ищцата си е тръгнала, е била набрана от ••• и заплашвана, че не е завела писмото. Писмото не било спешно. Според свидетелката ••• не можела да преценява кое е спешно и кое не е. Веднъж ищцата била набедена, че е ровила в бюрото на А., а ••• само се подсмихвала и после признала, че тя е ровила в бюрото. Според нея колегата •••• не се е преместила в ••• заради ищцата. Чувала е за подадени сигнали срещу М., но не са заведени официално. Според свидетелката това е станало под давление на •••. М. била нарочена за враг №1. След това имало и №2 и №3. ••• виждала всички като врагове. От тях не е имало лошо отношение към •••, но отношението на ••• не било еднакво спрямо всички. Информацията от имейла била на компютъра на М., но тя не е била компетентна да работи с архивните файлове. Докато М. я няма, свидетелката работила на нейния компютър. Срещу ••• също имало подадени жалби, една от които е подала свидетелката за случилото се на 08.08.2025 г. Не е била свидетел ищцата да се държи неуважително, особено с началник. В повечето случаи мълчала и изпълнявала това, което се казва. От показА.ята на свидетелката ••• се установява, че е работила дълги години с ищцата в една стая. Описва я като работлива, отговорна и неконфликтна. Работила изключително бързо и като бройки – двойно и тройно по-бързо от останалите. На всеки компютър се е влизало с определена парола, която се знаело къде стои, ако се наложи да се достъпи от чужд компютър. От показА.ята на свидетелката ••• П. – сестра на ищцата, които съдът при условията на чл.172 ГПК, се установява, че 25 години ищцата е работила за ••• •••. Всичко започнало на 20.03.2024 г., когато ищцата се явила на конкурса. До този момент тя никога не е споделяла, какво се случва на работа. След като са назначили новият началник ищцата започнала да споделя. Първото нещо, което споделила било, че новият началник я игнорира по всякакъв начин, влиза, обръща се към колеги, но на нея не й обръща внимА.е. Ищцата била ужасена от междинната среща. Било двучасов натиск, обиждане, гадни и безсмислени нападки към нея. Обсъждало се дори, че някой е обсъждал облеклото на •••. Тогава ••• в прав текст заявила на ищцата, че рано или късно трябва да си вземе чантата и да си тръгне. Ищцата започнала да вдига кръвно, не можела да спи по цели нощи. Докато отивала на работа по 15 км ищцата плачела по целия път. През 2024 г. два пъти колабирала – един път на улицата и втори пред кабинета на кардиолога. ••• обвинила ищцата, че не е завела нищо, въпреки че работното й време било до 17:00 ч. и тя си била тръгнала, а не колегата, който я замества. Чула ••• как й крещи по телефона, тъй като говорили в къщи и се чувало чак през телефона, без да е на високоговорител. Това, което свидетелката разбрала от разговора, било, че ••• не се интересувала защо писмото не е заведено, а че е хванала ищцата в неизпълнение и й е в ръцете, и иска докладна. Следващото обвинение било на 04.07.2025 г., когато била обвинена, че е ровила по бюрото на А.. Тогава ••• й казала: На нея не й е за първи път да рови по бюра, но съм взела мерки да докажа това“. В един момент се установило, че всъщност именно ••• е ровила по бюрото. До преди назначението на ••• А. и ищцата били в много добри отношения – ищцата бързала да се върне от отпуск, за да може А. да излезе, понеже на мъжа й му правили операция. После последвала срещата при секретаря на 09.08.2024 г., когато им предлагали обезщетение да напуснат. Когато отишла в понеделник да си предаде нещата, за да излезе в отпуск, установила, че е със спрян достъп до програмата. До 11:00 часа чакала права пред бюрото си да опишат документите, които предава. Споделила със свидетелката, че всички я гледали като престъпник. Започнала да се страхува, да не я обвинят, че прави нещо злонамерено. Свидетелката също била в отпуск, когато •••• се обадила на ищцата за престоя си в подземието. Сестра й дошла, не можела да говори, устата й лепнела, след това колабирала и викали личната лекарка. Единственото което говорила, било какво са казали на •••, какво са направили, и какво я очаква нея, когато се върне. Сестра й занесла болничния в общината при г-жа •••, която казала: „Нещо е станало долу днес, аз пуснах ••• да отиде на лекар“. След това ищцата се върнала на работа. Било психически тормоз – не пипала телефона, не влизала сама в стаята, не й давали да прави нищо. Връщала се в къщи и плачела: „Работата е натрупана, колегите не успяват с работата, аз седя със скръстени ръце, цял ден нищо не ми дават, в пет без пет идва и ми дава един куп писма, които трябва да опиша в разносните тетрадки по отделите“. После била ситуацията с диска. На другия ден била в ••• и IT специалистката дошла и казала: „Аз да съм забравила един диск тук, че не знам къде съм го оставила?“, като ищцата по повода споделила: „Тези хора ще ме вкарат в гроба, не знам какви циркове играят.“ На 09.08.2025 г. имали уговорка да ходят някъде. Станало шест часа, а нея все още я нямало. Когато й се обадила, тя плачела, а когато я попитала къде е, тя й отговорила, че обикаля улиците. Звъннала на нейна позната, да й помогнат по някакъв начин. Тя казала, че се ще свърже с общински съветници. Не знае как са й помогнали, но когато завела делото през февруари и било казано чрез общински съветник, че ако не оттегли молбата, ще заведат дело за изтритите данни. Ищцата била непрекъснато под напрежение, страхувала се, какво могат да измислят, за да я принудят да напусне. Страхувала се за здравето си. Още през юли тръгнала на психиатър, който й изписал хапчета. До тогова не била ходила. От показА.ята на свидетелката А. С., служител експерт •••• от 2013 г. се установява, че е подала жалба срещу ищцата на личния имейл на •••, тъй като след дългите години на интриги, страх, отмъщения и злепоставяния и само лоши нещо, които е видяла от колегите, срещу които е подала жалба. Устно се е оплаквала много пъти от обиди, присмехи, злепоставяния. Непрекъснато следели работата й и правили така че да остане впечатление у началниците, че тя не я върши добре. На всяко нейно изявление в личен или работен план следвали непрекъснати обиди, присмех, коментари, които извеждат човек от нормалното му състояние. Като пример дава, че когато починала майка й, никоя от двете не й изказала съболезновА.я, а й казали: „Ще те чака още по-лошо“. Имало колежка, която е напуснала точно заради тормоз от двете. Който влезе в стаята бивал оплюван, как е облечен, сресан, какво е казал, търсят кусури на всички. Не е чула една добра дума от тях. Отношението и към новия началник било същото. Имало случай още в началото, когато началничката не била още запозната с работата, в който ищцата я подвела да изведе едно писмо едновременно до два различни електронни адреса, което представлявало нарушение по отношение на защитата на личните данни, тъй като се съдържали данни на две различни лица, които били подали жалби във връзка с едно и също нещо, и вместо отделно им било отговорено едновременно. Такива писма обикновено ги връщали да ги преправят, а ищцата само попитала началничката: „Да го изведа ли така до двама адресати?“ и тя казала „Да“, защото писмото били спешно. После директорката извикала ••• да й направи забележка, като най-вероятно била научила от самата ищца, която нарочно й е казала. Всички в деловодството правят всичко – имейли, електронен обмен, ССЕВ, изрязвала е обратни разписки месеци наред, когато „•••“ нямали, архивиране на документи и в хрА.лището в ••• е била. Подала жалбата сега, защото предишните началници не взимали отношение към устните й сигнали. Ищцата правила забележки по десет път на ден на една колежка Роси, че чехлите й тракат. От показА.ята на свидетелката В. С. М. се установя, че тя работи в деловодството в ••• ••• от 15.03.2024 г. Подавала е жалба срещу ищцата лично до •••, защото държА.ето на ищцата вече не се търпяло. Тя крещяла, викала, а когато я попитат нещо или не отговаряла или казвала: „Който те е довел, той да ти каже.“ Държала се към всички началнически. Когато дошла заварила много напрегната обстановка в стаята, а сега, когато ищцата я няма, се работи много по-добре. Колежката Людмила се преместила в друго помещение заради ищцата, тъй като се държала по този начин и с нея. Не е присъствала някой да тормози ищцата, отношението спрямо всички било еднакво. Ищцата имала негативно отношение към новия началник, не изпълнявала това, което й е наредено, минавала буквално през нея, все едно я няма. ПодхилквА.я, иронизиране, неприемливо отношение за към началник. Писмата, когато дойдат, трябва веднага да се обработят. Подвела началничката да изведе едно писмо, с което бил нарушен Законът за личните данни, тъй като писмото било спешно и ••• се съгласила. Писмото трябвало да се върне на служителя, който го е изготвил, защото е грешно да има данни на няколко човека в едно писмо. Имало и други случаи, които не помни конкретно. От показА.ята на свидетелката •••• се установява, че работи от 01.04.2024 г. като началник Отдел „•••• и архив“. Използвала междината среща през месец юни, за да може да се запознае с подчинените и да се адаптира в обстановката, да се запознае с техните предложения. Вече имала наблюдение върху грубото поведението на г-жа П. към колегите й. Отправила го като забележка и го вписала като препоръка на междинната среща. Била свикана среща с г-жа П. и г-жа ••••, на която им било предложено да бъдат освободени срещу обезщетение. Тонът бил нормален, но на края на срещата г-жа П. и г-жа ••• се държали неуважително - блъскали столовете, блъснали вратата зад гърба си. Никой не е отправял заплахи на срещата. Достъпът им до системата бил спрян по решение на ръководството. Ищцата не е оставала без работно място. Не е възлагала на ищцата допълнителни задачи. Дълго време от „•••“ не им предоставяли обратни разписки и се налагало да бъдат изрязвА.. Не е изпращала •••• в помещение без светлина, за да подрежда документи. •••охрА.лището се намира в помещение на ниво минус едно, където колегите от архива работят всеки ден и там се съхранява документацията на ••• •••. Там имало и документи, които се подготвят за акта за унищожаване, без да са описА. предварително. Те били в чували, но се пръскали и се налагало колегите от архива, деловодството и свидетелката да огледат документите и да се върнат в чувалите, за да могат да бъдат изнесени. Свидетелката също е подреждала там документи заедно със •••, ••• Г. и ••• ••••. Достъп до архивната информация от служебния имейл имало само на компютъра на ищцата. Когато се наложило отново архивиране помолила ищцата да влезе в профила си, за да може да се свали и архивира информацията. Когато седнал IT специалистът и отворил папката казала: „•••, тук няма нищо, папката е празна? М. П. не реагирала по никакъв начин на това, дори не мръднала, въобще не попитала, как е възможно и кой го е направил. Тогава свалили хард диска, за да видят дали не могат да възстановят информацията, но не успели. За дните между Коледа и Нова година не разрешила на ищцата да ползва отпуск, понеже до този момент отсъствала поради болничен и ползван годишен отпуск и други колеги не могли да излязат в отпуск, а трябвало някой да остане в деловодството. През януари отказала на ищцата да ползва отпуск, тъй като била приела да замества куриера, а през този период щял да ползва отпуск, и нямало кой друг да го замества. По отношение на необработеното писмо свидетелката твърди, че следвало да бъде обработено в рамките на до един час, което не било направено и следователно ищцата не си била свършила работата. Разяснява, че всички писма от електронния обмен се преглеждат от служителя, който е отговорен за обмена в конкретния ден, като тези за ••• се разпечатват и обработват от тях. Писмата имат статут „постъпило“ „чакащо“, „обработено“. Необработените се виждат на едно място, но заедно с тези на •••. Писмото трябва да се отвори и обработи от служителя, да го разпечата и да му даде входящ номер. Разбрали, че писмото е спешно, тъй като началникът на канцеларията се обадил в 17:00 часа да пита за писмото. Били два часа от постъпване на писмото, а то не било обработено от ищцата, преди да напусне работното си място. Търсили писмото 4 минути, но свидетелката не е видяла, колко писма има всъщност в пощата в този ден – нито общо, нито все още необработени. Два-три месеца събирала впечатления за работата и колегите и не правила промени. Постъпвали оплаквА.я от ищцата не само от нейни колеги, но и от външни дирекции, че когато влизат там двете викат, обиждат, затова помолила да се вземат мерки. Посочва, че в деловодството е имало още едно празно бюро, на което сядали хора, за да описват нещо в тетрадка. Казала на •••• да ползва това бюро, тъй като, когато се върнала от работа на бюрото й бил настанен друг. Те се въртели през цялото време. Имало места за абсолютно всички и свидетелката не е налага мнението си, кой къде ще седи. Работата на ищцата и на •••• не налагала да имат компютър, а да описват в тетрадките и да пликоват. Имало достатъчно столове. От разпита на свидетеля ••• ••• се установява, че работи в общината от месец март 2024 г. като секретар на общината. Няколкократно получавала информация, че ищцата има лошо отношение и поведение към колегите. Твърди, че е имало изтичане на информация и имало подозрение, че ищцата я е предоставила. Тогава ги извикали на разговор, за да им предложат да напуснат срещу обезщетение от четири заплати, тъй като ръководството им нямало доверие. На срещата ищцата и •••• тръшкали столове и врати и отказали предложението. Тогава г-жа ••• решила да ги премести на друго място, където да нямат достъп до толкова информация. По тази причина им бил отнет и достъпът до деловодната програма. От компютъра на ищцата бил изтрит и архивът на служебния имейл. Тогава извикала ищцата при себе си, за да даде обяснения, но не видяла никакво отношение на служител, който е работил на този компютър. Нямала никаква реакция. Декември месец, когато се върнала от отпуск, била уведомена, че ищцата е подала молба за напускане по взаимно съгласие. По делото е изслушана и съдебно-психиатрическа и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица д. В. и Д. П. след обследване на ищцата и представените по делото амбулаторни листове, от която се установява, че през 2013 г. на ищцата е извършена операция на карпалния канал на десен горен крайник. През 2017 г. на ищцата е поставена диагноза ••• ••• IV ман дек 3, което представлява напреднала фаза на трайно свиване (сгъване) на безименния пръст на дясната ръка, предизвикано от задебеляване на тъканта под кожата на дланта. На 21.08.2024 г. на ищцата за първи път е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, „••••“. При първия преглед от 21.08.2024 г. в анамнестичните данни е посочено, че оплаквА.ята са започнали „покрай напрежение на работното място“. ОписА. са нарушен нощен сън, плачливост, дневна тревожност. В психичния статус състоянието е описано като активно тревожно-депресивно: вътрешно психомоторно напрежение, тъжен лицеизраз, нарушен сън, плачливост, соматовегетативни оплаквА.я и свръхценни депресивни мисли за непълноценност и безперспективност. Назначена терапия с Реламакс тб (2по 1), Агомелатин тб. 25мг (0- 0-1) преди сън, Флуанксол тб 0,5 (1-1-0). При следващия преглед от 13.09.2024 г. е отчетено подобрение на фона на започнатата терапия с Агомелатин, Реламакс и Флуанксол. Сънят е подобрен - със заспиване без затруднения и без събуждА.я; липсва плачливост; тревожността е редуцирана; пациентката има по-рационална нагласа към случилото се. Обективно е описана като сравнително по-спокойна, контактна, ориентирана, критична, без сензопатии, без нови сомато-вегетативни оплаквА.я и без актуални суицидни мисли и намерения. Амбулаторният лист от 25.11.2024 г. в голяма степен възпроизвежда данните от предходния преглед. Отново е посочена редукция на тревожно-депресивната симптоматика, липса на суицидни мисли, нормобуличност, разширена афективна амплитуда и нормални познавателни функции при обикновено клинично изследване. Предвижда се спиране на Реламакс, спиране на Флуанксол след 7 дни и включване на Грандаксин. Към 16.12.2024 г. отново е описано сравнително стабилизирано състояние, като терапията е насочена към постепенно намаляване и спиране на медикаментите през следващите месеци - Агомелатин до март/април, Грандаксин с поетапно намаляване и спиране. Това е индикация, че лекуващият психиатър е приел наличие на подобрение и възможност за постепенно извеждане от активна медикаментозна терапия. От медицинска гледна точка документацията очертава следната динамика: остро/изразено тревожно-депресивно състояние през август 2024 г., последвано от подобрение още през септември 2024 г. и стабилизиране към ноември- декември 2024 г. Не се описват психотични симптоми, дезориентация, тежко нарушение на мисловния процес, интелектуален спад или актуален суициден риск. Налице са тревожност, депресивни мисли, безсъние и соматизирА. прояви, които постепенно се редуцират на фона на лечение. Амбулаторните листи документират времева и субективно съобщена връзка между преживения стрес на работното място и появата на симптомите. Вещите лица заключват, че в рамките на здравата личност се установява личностова структура, характеризираща се със стремеж към самоконтрол, социално приемливо поведение и потискане на негативните емоционални преживявА.я. Резултатите от приложените психодиагностични методики очертават преобладаващо пасивен и вътрешно насочен стил на справяне с фрустрация и междуличностно напрежение. Склонна е да избягва откритата конфронтация, да понася напрежението вътрешно и да задържа негативните преживявА.я, вместо да ги отреагира по външен начин. Тези личностови особености са оказали влияние върху начина, по който освидетелстваната е възприемала и преработвала продължителното междуличностно напрежение, като са допринесли за по-интензивно субективно преживяване на стреса. В обобщение, документацията подкрепя наличие на тревожно-депресивно разстройство, възникнало в контекста на съобщено напрежение на работното място, с първоначално изразена тревожно-депресивна и сомато-вегетативна симптоматика и последващо подобрение след медикаментозно лечение. Състоянието е било клинично значимо през август 2024 г., но към септември- декември 2024 г. се описва тенденция към стабилизиране. Към момента на експертното изследване ищцата е психомоторно спокойна. Леко вътрешно напрегната. Осъществява и поддържа зрителен и информативен словесен контакт. Ориентирана за време, място и личност. Не споделя и не се установяват нарушения във възприятно-представната сфера. Мисловният процес протича с нормален темп, правилен по структура, апсихотичен. Емоционално - съответна, със ситуативна тревожност обусловена от обективни житейски фактори. Нормобулична. Памет и интелект - в норма. Не се установяват актуални признаци или симптоми на психично разстройство. Понастоящем ищцата е психично здрава. В контекста на данните по делото, медицинската документация и анамнестичните данни вещите лица заключват, че описА.те събития са били преживени от ищцата като значим източник на психично напрежение и емоционален дистрес. От данните, получени в клиничното интервю, се установява, че ищцата свързва негативните си емоционални преживявА.я във въпросния период предимно с опасенията си от загуба на работа, несигурността относно бъдещата и професионална реализация и възприеманото от нея негативно отношение в работната среда. Психологичното изследване не установява данни за личностови особености, които сами по себе си да обуславят тенденциозно или изкривено възприемане на междуличностните ситуации. Установените особености в начина на справяне със стрес и междуличностно напрежение са могли да повлияят върху интензитета на субективното преживяване на описА.те събития. В интервюто не се установяват данни ищцата да е преживявала ситуацията като непосредствена заплаха за живота си. Данните сочат наличие на преживявА.я, свързА. предимно със страх от загуба на работа, професионална несигурност и влошаване на собственото здравословно състояние. От целокупния доказателствен материал по делото се установява, че ищцата е дългогодишен служител на ••• •••, като е започнала работа още през 1999 г. на една от най-ниските длъжности в отдела – куриер. От тогава насетне ищцата е заемала различни позиции като постепенно се е изкачвала в йерархията. Така, когато е обявен конкурсът за длъжността началник отдел „•••• и архив“, ищцата е подала документи за участие. Конкурсът обаче бива спечелен от външно за общината лице – г- жа ••••. Известно време след назначаването на ••• работа в отдела протича нормално, но след проведената междинна среща ситуацията в отдела се променя. Колегите са настроени един срещу друг и мотивирА. да излагат негативна информация. Свидетелката •••• в показА.ята си заявява, че след като А. С. се върнала от междинната среща била много притеснена и казала: „Ще има съкращения и всеки трябва да мисли за себе си“. Свидетелката ••• Б. също заявява, че на междината среща всички били привикА. в кабинета на •••, държА. с часове и разпитвА. за останалите колеги. След междинната среща всички в отдела станали подозрителни един спрямо друг, появило се напрежение между колегите. Началник ••• започнала да проявява враждебност първоначално спрямо ищцата, а в последствие и спрямо свидетелките •••• и ••• Б.. Навсякъде виждала врагове. Дори свидетелката А. С. обвинила ищцата, че й е ровила в бюрото, като впоследствие се оказало, че началник ••• е ровила, но не казала нищо, а оставила да обвиняват ищцата, като се подсмихвала. Интересно е, че фрагменти от тази случка се включват в жалбата на свидетелката Б., в която се твърди, че всъщност свидетелката ••• постоянно мърмори и обвинява, че някой й е ровил по бюрото й. На 09.07.2024 г. след 17:00 часа началник ••• позвънява по телефона на М. П., за да й държи сметка на изключително висок тон, защо не била обработила спешно писмо от ••• на туризма. За това писмо не се установява да има спешен характер, освен че зам. кметът го е очаквал. От свидетелските показА.я се установява, че практиката в общината е, ако има писмо, което се очаква, да се обадят за по-бърза обработка, когато от самото писмо не е виден спешният му характер. Писмото касае празникът на •••, който е на 15 август, а писмото е получено на 09 юли и не се установи никаква спешност в завеждането и докладването му, и защо не е можело да почака от 15:41 ч. до следващия работен ден. Очевидно ищцата е била в невъзможност да обработи писмото, тъй като е имало служител от IT отдела на бюрото й, а тя е била заета с други дейност. Писмото е постъпило с множество други документи, които също е следвало да бъдат обработени и е нямало как да бъде обработено в часа на постъпване. Самата началник ••• го е търсила четири минути, докато го намери в целия необработен документооборот. Освен това писмото, ако не е било обработено до 17:00 часа от М. П., е следвало да бъде обработено от служителя втора смяна, което е и направено малко преди 18:00 часа. Де факто е станало точно това, което е практика в общината, а именно който има спешно писмо, да се обади, за да го заведат и докладват. Де факто началник ••• се е възползвала от ситуацията, за да може да „хване“ М. П. в някакво неизпълнение на служебните й задължения и да използва това срещу нея. Свидетелката В. М. в жалбата си от 05.08.2024 г. до ••• на община ••• – ••• ••• заявява, че М. П. и •••• упражняват върху нея системен тормоз, като същите постоянно стояли зад гърба й и следели какво върши, като не веднъж вместо да й съдействат я обвинявали, че не се справя с работа, като дава пример за писмо, което не е извела както трябва. Също сочи, че заповедите се извеждали от колежката •••, а когато нея я нямало от М. П.. Така когато й било възложено да извежда заповеди, М. П. не е дошла да й помага, а с отвращение й казала да се маха и да пита г-жа ••• и т.н. като това им поведение не било коригирано от г-жа ••• и Ж. ••••. В жалбата си от 09.08.2024 г. А. С. заявява, че от първия ден била посрещаната в служебно деловодство враждебно и до днес (датата на подаване на жалбата) работи в истински ад, като ежедневно М. П. и •••• я тормозят, като липсва колегиалност, взаимопомощ и съчувствие, а директорът не взема отношение и никога не я пита за нейната гледна точка. Всеки ден се правят обидни коментари за външния й вид, образовА.ето и квалификацията й, кълнели семейството й. Отказват да извършат обучението на новите колеги, на всеки въпрос отговарят с унизителен тон: „Не ме питай!“ „Не ме зА.мавай!“, ежедневно ги подвеждат и лъжат, за да ги злепоставят. Постоянно се карат и викат не само на служителите в деловодството, но и на колегите от другите дирекции, които идват в деловодството. В конкретния случай не се установи служителките •••• и М. П. да са натоварени изрично с обучението на новите служители и новия началник. Свидетелките С. и М. не са били неопитни служителки, а напротив едната е дългогодишен служител в деловодството на община Аксаково, а другата в деловодството на община •••, че да се налага някой изобщо да ги обучава. Освен това същите очевадно смятат за себе си, че разбират от деловодната работата, ако не повече, то поне колкото ищцата и затова не е ясно каква подкрепа точно са искали да им бъде оказвана и защо точно ищцата е следвало да я окаже. Противоречиви са и твърденията, че подвеждала тях и началника си умишлено, а същевременно те всичките разбирали от работата, колкото ищцата. Защо тогава не са знаели какво да правят и са се оставили да бъдат подведени не е ясно. Изготвена докладна записка от началник на отдел „•••• и архив“ •••• (без дата), в която се препоръчва М. П. да бъде отстранена от отдела, за да може да се осигури спокойствие и подобряване на отношенията в колектива, като в подкрепа на тази препоръка се излага на първо място ситуация, в която М. П. е отправила забележка на външно за деловодството лице да не говори по телефона, докато е в деловодството, както и писмото от ••• на туризма, което е пристигнало в 15:41 часа на 09.07.2024 г., докато именно ищцата отговаряла за електронния обмен, и не било обработено от нея до края на работното й време, а като оправдА.е за това изложила, че е имала друга работа и работното й време е свършило. Излага се, че по сведение от колеги е била в „••••“, за да помага по „молба“ или „нареждане“ незнайно на кого. Поради важността на писмото началник ••• й се обадила и поискала обяснение. На 15.07.2024 г. й било изпратено кратко обяснение по електронната поща, което не отговаряло на обяснение. ••• ••• й обяснил, че тя като началник няма право да й иска обяснения, а такива могат да бъдат изисквА. само от Директора ••• и от ••• на общината. До момента такива не били внесени. Многократно устно стигали сигнали до нея за грубо отношение на М. П., особено при отправена молба за помощ, като на търсещите съдействие било казвано да се обърнат към началника и да се махат, като това поведение не отговаряло на работата в екип. Въпреки положените усилия за справяне с проблема, всички разговори завършвали с оплакване до директора, като на началник ••• отново й се обяснявало да не взима самостоятелни решения. Визира и постъпилите писмени оплаквА.я. Така на 09.08.2024 г. се състояла срещата при секретаря на общината г-жа •••, на която присъствала и •••• и зам. ••• •••, като на •••• и М. П. било предложено да напуснат при обезщетение в размер на четири работни заплати. И двете отказали. И тук отново се констатира разминаване между показА.ята на свидетелката ••• и останалите свидетели. Докато свидетелката ••• твърди, че срещата много разстроила М. П. и тя направо плачела и не можела да си обясни какво става, както и че г-н ••• им казал, че щом няма да напуснат, ще бъде образувано дисциплинарно производство срещу тях и дори и съдът да ги върне пак ще ги освободят, свидетелките ••• и ••• твърдят, че тонът им е бил съвсем нормален, но двете служителки се държали нагло, блъскали столове и вратата след себе си и никой не ги е заплашвал, че ще бъдат дисциплинарно уволнени. М. П. заявила, че ще излезе в отпуск, но не го мислила. Когато пристигнала в понеделник на работа М. П. нямала достъп до ••• и не можела да прави нищо. До тогова никой не бил спиран от деловодна система, докато е в отпуск. В свидетелските показА.я г-жа ••• заявява, че тя е разпоредила да се отнеме достъпът на двете дами, тъй като били изгубили доверие в тях без да се споменава нищо конкретно, а само се правят внушения за изтекла публично секретна информация, за която подозират, че са отговорни ••• и П., тъй като били направили проверка на камерите за наблюдение и ай пи адреса, от който е достъпвана информацията, като нищо конкретно не се изнесе пред съда. При поискване на преписката по случая бяха представени единствено отново документите във връзка с изтриването на архивните файлове, което е констатирано месеци по-късно. Двете служителки нито са уведомени за тези подозрения, нито са им поискА. обяснения, а направо им е направено предложение да напуснат при обезщетение. Впечатление прави и че ••• и П. са служителки на общината от над 20 години и за първи път срещу тях се правят някакви обвинения и се подават жалби едва при смяната на секретаря на общината и началника на отдела. Свидетелката А. С. твърди, че винаги са се отнасяли зле с нея, но показА.ята на останалите свидетелки, водени от ищцата с в пълен разрез с тези показА.я. Напротив, те описват ищцата като тиха, отзивчива, работлива, изпълнителна и неконфронтираща се. След като •••• се върнала от отпуск, нейното бюро било заето и тя седяла на бюрото на М. П.. Достъпът й до ••• също бил отнет. Свидетелката ••• била заведена от началник ••• в помещение без прозорци и вентилация, където било много горещо, като свидетелката била накарана да подрежда архивни документи в чували. От показА.ята на останалите свидетели се установява, че никой от тях до този момент не е знаел за съществуването на това помещение, нито се е налагало да работи там. ПоказА.ята на свидетелката ••• в тази връзка са нелогични, тъй като тя сочи, че се налагало подреждане по чувалите и описване на документите, тъй като се били разпилели, а не всички документи били описА.. Съдът намира, че доколкото се касае за помещение, където попадат всички документи, подлежащи на унищожаване, т.е. преди да бъдат занеси там, би следвало те да бъдат вече описА. и отписА. и да чакат само физическо унищожаване, поради което съдът намира за ненужно да бъдат събирА. и описвА. повторно, доколкото така или иначе всички ще бъдат унищожени, поради което не се е налагало някой да влиза и да ги сортира в последствие. Съдът намира в разрез с всякакви архивни норми в помещението за унищожаване да се намират неописА. документи. Освен това в длъжностните характеристики на служителите от „А•••“ не влиза в задължение да архивират документи, още по-малко да ги сортират по хрА.лищата било то за съхраняване, било то за унищожаване. След като служителката •••• е заведена в това помещение, в което било горещо, прашно и задушно, й станало лошо, изпотила се, зачервила се, цялата й рокля станала мокра. Притеснява се за състоянието си, защото е с диабет, но не смеела за си тръгне предвид заплахата за иницииране на дисциплинарно производство, и затова изпратила съобщение до директора, която я повикала при себе си и в последствие я пуснала, за което свидетелката Б. се изразява: „Била спасена от директорката от това място“. В това състояние •••• минава по коридорите пред погледите на колегите си, което същата е счела за унизително. Самата служителка описва състоянието си като нещо, което никога не й се е случвало за 20 години работа в общината. След като се прибира в къщи и звъни на М. П., която още е в отпуск, последната силно се притеснява, какво ще се случи и с нея, когато се върне на работа. Отговорът не закъснява, тъй като след връщането си на работа на М. П. не било осигурено самостоятелно бюро, а тя делила бюрото и стола си с ••••, с която се редували коя да седи и коя да стои права. Тъй като и на двете бил отнет достъпът до •••, същите нямало какво да правят освен да надписват пликове и да режат обратни разписки, което им било възложено. Не ползвали компютъра въобще, защото не им трябвал, а и паролата била сменена. Отношението и към двете било унизително – крещяло им се, преписките се хвърляли на бюрото, възлагали им се куп писма минути преди работното време да приключи, два пъти били водени в архива в ••• да подреждат тежки кашони и др. Всичко това се отразило изключително зле върху здравословното състояние на ищцата, като същата развила смесено тревожно-депресивно разстройство, получавала припадъци, вдигала кръвно, плачела през цялото време по пътя за работа и се чудила какво ще й се случи и този ден. Притеснявала се за работата и здравето си. До такова състояние не била докарана обаче само ищцата, а и всички служители в отдела. За същото свидетелстват дори свидетелките на ответника С. и М., но те твърдят, че това им състояние се е държало на отношението на П. и •••. Съдът намира обаче, че състоянието им не се е държало на отношението на П. и •••, тъй като свидетелката С. до сега не се е оплаквала от подобни симптоми – стрес, вдигане на кръвно и т.н., описА. в жалбите им, а те започват именно след смяната на ръководството и най-вече провеждането на междинната среща, когато за колежката С. става ясно, че предстоят съкращения и всеки трябва да се оправя сам. Противопоставени и стресирА. от угрозата за съкращения, всички служители в деловодството са предприели поведение, което за себе си са счели като най-подходящо за съхраняване на работата и здравето си, включително има подадени жалби срещу началник •••, които не са представени по делото. През декември било установено, че от компютъра на М. П. е изчезнала архивната папка, в която се съхранявала информацията от служебния имейл. Заподозряна била ищцата. Отново няма категорични доказателства, че именно тя е изтрила файла, доколкото точната дата на изтриване на файла не може да бъде установена, като свидетелката ••• твърди, че информацията е била изтрита на 09.08.2024 г., когато на М. П. било предложено прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение. Така или иначе това е и единствената дата, на която тя е имала възможност да изтрие файловете, доколкото от тогава насетне няма достъп до компютъра. Трудно е да се повярва, че именно след отправеното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение и предупреждение, че ако не подпишат ще им бъде търсена дисциплинарна отговорност М. П. хладнокръвно сяда на компютъра и изтрива умишлено файловете, но не е и невъзможно. Въпреки това следва да се отчете, че достъп до компютъра преди тя да се завърне на работа са имали и други лица, тъй като част от свидетелите изнасят, че на нейното място е работила както ••••, така и ••• Б., както и IT специалистите имат постоянен достъп. По тази причина и е прекратеното образуваното досъдебно производство, инициирано от ••• ••• след подаване на сезиращата искова молба и то след обаждане, че такова ще бъде инициирано, ако ищцата не оттегли исковата си молба. Ищцата съвсем започва да страхува да не я набедят в някакво нарушение. И без друго от обвинението на А. С., че й е ровила в бюрото, ищцата не е смеела да влезе сама в стаята, за да не бъде обвинена в нещо. След получаване на годишната си атестационна оценка ищцата е дълбоко разочарована и обидена и възприема това като поредния опит да бъде пречупена да напусне. Затова ищцата решила да ползва платен годишен отпуск в началото на януари, но такъв и бил отказан, без обяснения. Тогава ищцата подава молбата за напускане по взаимно съгласие, като в забележка към атестационната си оценка посочва: „Атмосферата на работното ми място и отношението на прекия ми ръководител са причината да взема решение да напусна работата, която изпълнявам повече от 25 години.“ По иска с правно основА.е чл. 27, вр. чл.44, вр. чл.30 ЗЗД: Съгласно чл. 27 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изисквА.ята, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Съгласно разпоредбата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. За да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД следва едната страна да е принудена от другата страна или от трети лица да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства върху волята на лицето, като се използват средства за психическа принуда, като страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Макар и законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, необходимо е използване за целта на средства, които могат да възбудят основателен страх. Заплашване няма, ако обективно са налице обстоятелства, които сами могат да предизвикат страхови представи. Заплашване е налице, не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита по-неблагоприятни. Във всеки конкретен случай трябва да се установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, от това следва, че при формиране на преценката дали са предизвикА. страхови представи, под чието въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.30 ЗЗД, от значение са личностовите характеристики, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха. Личността на страната, претендираща унищожаемостта на договора в хипотезата на чл.30 ЗЗД, е правно релевантно обстоятелство, което може да обоснове или да изключи възможността точно у това лице и при конкретната обстановка да са формирА. страховите представи. Поради това, доказателствата за качествата и социалните умения на личността, данните за психическа уязвимост, емоционална неустойчивост и провеждана във връзка с това терапия, във връзка с твърдения тормоз на работното място, са относими елементи към фактическия състав на заплашването като основА.е за унищожаване на сделка. Конкретността на преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД, означава да се отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица, както и да се даде отговор н а въпроса дали без тези действия атакуваната сделка би била сключена. Това е така, защото идентични по характера си средства за заплаха, използвА. за възбуждане на страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена сделка, в сходни житейски ситуации - спрямо едни лица могат да формират страхови представи, а спрямо други - да не формират такива представи, предвид различните личностови характеристики и социални умения на лицата, обект на заплахата. Действието на заплашването, респективно психическата принуда, влияе върху мотивационния етап при сформирането на волята. Това деформиране на волята, следствие от страховите представи, внушени на заплашеното лице, въз основа на което се обективира волеизявлението за сключването на определена сделка, е порокът, който характеризира сделката като унищожаема поради заплашване. Обобщено, за да е налице хипотезата на чл.30 от ЗЗД, е необходимо да е нарушен процесът, при който доброволно и самостоятелно се формира волята поради действия на другата страна или трето лице, които внушават основателен страх чрез заплашване, следствие на който се опорочава волеизявлението и това води до определянето на сделката като унищожаема. Само действията, които представляват сериозно заплаха и възбуждат основателен страх у лицето, са релевантни. Сериозно е заплашването, което може да уплаши човек с нормален интелект и воля. Ако заплашването е осъществено от трето лице, не е необходимо другата страна да знае за него. Характерът на действията, с които се възбужда основателен страх, е ирелевантен към квалифицирането на сделката като унищожаема. Заплашеното лице има избор, но под въздействието на породения у него основателен страх решава да предприеме правното действие, като по този начин цели да избегне последиците. В настоящия случай безспорно се установява, че ищцата е подала молбата за напускане вследствие на третирането й на работното място. Именно вследствие на това третиране същата е получила сериозни здравословни проблеми, за които въпреки че е взела мерки, няма как да бъдат излекувА., ако не се премахне източникът, който ги причинява. Отношението на прекия ръководител на ищцата спрямо нея й се е отразило изключително зле, тъй като тя е най-дългогодишният служител в деловодството и с най-много опит. Унижаването й пред останалите служители и третирането й като служител без какъвто и да е опит и позиция чрез лишаването й от достъп до деловодната програма, възлагане на изрязване на обратни разписки, повишаване на тон, хвърляне на преписки, държане без самостоятелно работно място и налагайки се да се редува с колегата •••, за да седне, се е отразило изключително негативно на достойнството и честта й, а от там и на здравословното й състояние. Поведението спрямо нея е било целенасочено и трайно – доверието в нея е било свалено, нарочена е за враг №1, била е предопределена за освобождаване. Тъй като никое от подозренията спрямо нея не е можело да бъде доказано и да бъде ищцата дисциплинарно уволнена, служителите на работодателя с целенасоченото си поведение спрямо ищцата, я поставят в положение, при което, за да предотврати понататъшно влошаване на здравословното си състояние и запазване на честта и достойнството си, да подаде молбата за напускане. Заплахата може да бъде осъществена не само чрез заплашване за настъпването на бъдещи негативни последици, но и чрез поддържане на вече настъпили такива, чието прекратяване зависи от волята на работодателя. Доколкото ищцата е искала да се избегнат понататъшните вреди за нейното здраве последици, вследствие на оставането й на работа, същата е взела решението да прекрати трудовото си правоотношение, което не би направила, ако вредоносното поведение беше прекратено. Ищцата не е искала да не работи вече в общината и да престане да е деловодител, тъй като е харесвала работата си по принцип, а само е целяла да прекрати увреждането на здравето си, вследствие умишленото поведение на служителите на общината. Страхът за здравето на ищцата е бил основателен, доколкото вредните за нея последици вече са започнали да настъпват – развиване на смесено тревожно-депресивно разстройство, безсъние, високо кръвно, плачливост, тъжен лицеизраз, припадъци и др. С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищцата успя при пълно и главно доказване да установи, че подаденото от нея заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие вх. №•••ВН от ••• г. е подписано при заплашване от служители на работодателя ••• •••, поради което на основА.е чл.30 ЗЗД следва да бъде унищожено поради заплашване. По исковете с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Доколкото заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение е подадено при опорочаване на волята на ищцата и е унищожаемо, то и уволнението е незаконно и като такова следва да бъде отменено, а ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „•••• деловодно обслужване“ в дирекция „•••“, отдел „•••, деловодство и архив“. По иска с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ: От ищцата е предявен и иск с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата от 11657,94 лева (единадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), превалутирА. 5960,61 евро, от които 4155,84 лв. на осн. чл.225, ал.1 от КТ за периода от 09.12.2024 г. до 26.01.2025 г. и сумата от 7502,10 лв. на осн. чл.225, ал.2 от КТ за периода от 27.01.2024 г. до 09.06.2025 г., съставляващо разликата между трудовото й възнаграждение преди уволнението с възнаграждението й на понископлатената работа, ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба – 06.02.2025г. до окончателното му изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Видно от заключението на вещото лице А. В. по допусната съдебно-счетоводна експертиза размерът на Общо дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ е в размер на 8125,08 лв., превалутирА. 4154,29 евро, от които 4851,00 лв., превалутирА. 2480,28 евро по чл.225, ал.1 от КТ и 3274,08 лева, превалутирА. 1674,01 евро по чл. 225, ал.2 от КТ. Така по иска с правно основА.е чл.225, ал.1 КТ следва да се присъди претендираната сума от 4155,84 лева, превалутирА. 2124,85 евро, доколкото тя е помалко от дължимата. Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца в частта, в която към трудовото възнаграждение на ищцата са включени и парите за храна, което съдът намира за основателно, доколкото същите представляват социални придобивки и не следва да участват във формирането на размера на основаната заплата, а от там и на обезщетението по чл.225, ал.2 КТ. Също е оспорено и в частта, в която в брутното трудово възнаграждение е включено ДМС, доколкото то също няма постоянен характер. По отношение на тези суми вещото лице само предполага, че са начислено ДМС, но съдът намира, че същите всъщност представляват изплатеното увеличение със задна дата на заплатите на служителите в МВР (с промени, обнародвА. в Държавен вестник бр. 25 от март 2025 г., със задна дата от 1 януари 2025 г.) и следователно следва да бъдат включени в полученото възнаграждение, което следва да бъде приспаднато при изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.2 КТ. Така от възнаграждението следва да бъдат извадени само парите за храна, които са получени месечно, които се равняват за процесния период на 1271,43 лева (по 300,00 лева за месеците февруари, март, април и май 2025 г. и 71,43 лева за 5 отработени дни през месец юни 2025 г., съгласно представените фишове на л.512-516)). Или в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 4545,51 лева (3274,08 +1271,43), или 2324,08 евро. За претендираната над този размер сума от 7502,10 лева, превалутирА. 3835,76 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК от ответника се заплащат направените от ищеца съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за едни адвокат. От ищцата е представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2190,00 евро, от което с оглед отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде присъдено 1998,00 евро. С оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва да определи дължимата държавна такса по всеки от исковете, която следва да бъде възложена в тежест на ответника: По иска по чл.27, вр. чл.30 ЗЗД – 25,56 евро По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – 25,56 евро По иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – 25,56 евро По иска по чл. 344, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ – 259,20 евро; За съдебно-счетоводна експертиза – 178,95 евро и За комплексна съдебно-психологическа и психиатрическа експертиза – 573,15 евро или общо 1087,98 евро.